Червеното юпи проф. Стоян Марков: Модел на човешки мозък ще лети в Космоса, имплантиран в суперкомпютър
05.04.2013 10:39; Алeксeния Димитрова
Някои го наричаха червено юпи, защото звездата му изгря по времето на Тодор Живков.
Беше млад находчив, напорист, знаещ, технократ, с контакти по цял свят.
Проф. Стоян Марков, известен и като Стенмарк, е бил вицепремиер на България от 1986 до 1988 г. и шеф на Държавния комитет по изследвания и технологии. Сочен за основател на модерната електроника и информатика в България, подкрепен от Огнян Дойнов. Титулуват го и като един от бащите на първия български суперкомпютър.
През 90-те г. печели конкурс и започва работа в престижния европейски център за ядрени изследвания ЦЕРН в Женева, който се прочу със създаването на т.нар. адронен колайдер.
Стоян Марков определя като случаен факта, че е живял по едно и също време във Виена с Огнян Дойнов и руските милионери Березовски и Лучански. “Нищо не знам за червени пари, не съм богат, нямам къща или апартамент на Запад, не карам последен модел “Мерцедес”, каза преди време пред “24 часа”.
Консултирал е проекти за компютризиране на държавната администрация, училищата, университетите и пощите. В момента е шеф на Националния център за приложение на суперкомпютрите.
Дъщеря му Нина е омъжена от 1991 г. за Георги Велчев - брат на бившия финансов министър Милен Велчев.
- В понеделник в София започва първата съвместна конференция Китай-Европа за приложение на суперкомпютри. Разбрах, че вие сте един от организаторите, проф. Марков. Как се стигна до тази конференция?
- Тази среща е организирана в изпълнение на проект, който ни бе възложен от Европейската комисия. В конференцията ще участват директорите на най-големите европейски и китайски
суперкомпютърни центрове и водещи специалисти от европейски и китайски университети и изследователски центрове. 25 европейски страни обединиха финансовите си ресурси и научния си потенциал, за да създадат материалната база и софтуера, които ще осигурят приложението на суперкомпютрите в почти всички области на човешката дейност.
Обединението се нарича PRACE (Партньорство за перспективни компютърни технологии - бел. ред.). Неговият ръководител е г-жа Катрин Ривие, която също ще участва в конференцията. В PRACE членува и Националният център за суперкомпютърни приложения, който бе избран да организира конференцията в София.
- Защо точно той?
- Кандидатствахме и спечелихме този проект.
- Какво ще се случи на тази среща?
- Всеки от участниците ще разкаже какво е постигнал в областта на суперкомпютърните приложения, а на кръгла маса ще се опитаме да определим областите, в които съвместната работа е от взаимен интерес за суперкомпютърни центрове, университети и изследователските лаборатории на Европа и Китай. Естествено е да се очаква, че съвместните изследвания ще се концентрират в онези невралгични области, които са от решаващо значение за устойчивото развитие на човечеството.
- Кои са те? Какви биха могли да бъдат областите на приложение?
- Различни - молекулярна биология, фармация, летателни апарати, нови видове транспортни средства, евтини и достъпни глобални комуникации, нови източници на енергия, нови материали, включително наноструктури, химическият синтез, генетиката, клетъчната медицина и много други.
- Кажекте някои от имената на участниците?
- На сайта www.scc.acad.bg ще намерите програмата на конференцията и в нея ще видите всички участници. На конференцията ще изнесе доклад вицепрезидентът на INSPUR -
компанията, която произведе най-мощния китайски суперкомпютър, който преди 2 г. бе номер едно в света. В България идва и един от неговите водещи конструктори проф. Лу. Тя е ръководител на училището по компютърни науки в Университета по отбранителни технологии.
- Китай ли е водеща сила в света в областта на компютрите в момента?
- Няма водещи сили. В различни области САЩ, Европа, Китай, Япония, Русия са на водещи позиции. Но ако не сте в кооперация с Китай, никога няма да сте на пазара на Китай. Затова трябва да си сътрудничим.
- Какво очаквате да се случи на тази среща и след нея?
- Надявам се, че резултатите от работата ще насърчават сътрудничеството между Китай и Европа в областта на високопроизводителните системи, за да се ускори и опрости широкото използване на суперкомпютрите в критични сфери на човешката дейност. Ще обсъдим възможните форми на съвместна работа, ще чуем какви са плановете на Китай и Европа за периода 2013- 2020 г., в кои области страните смятат, че трябва да се ускорят и разширят
приложенията на суперкомпютрите - проектиране на бързи влакове, самолети, мощни ефективни източници на енергия с ниско ниво на емисии, създаване на принципно ново поколение лекарства за лечение на много тежки болести на молекулярно ниво и клетъчно ниво като паркинсон, диабет, множествена склероза, алцхаймер, злокачествени тумори, ваксини, технологии и координация на управлението на човешките ресурс и други.
- Обяснете, моля, как точно става това?
- Времето за откриването, производството и излизането на пазара на ново лекарство е между 9 и 26 г., а разходите са между 150 и 800 млн. долара. Опитът показва, че
използването на виртуални среди за проектиране намаляват времето за създаване на лекарството с около 35-40 на сто и разходите с около 15 и 25 на сто.
Друг пример - при проектирането на Airbus A380 са били създадени и “изпитани” с помощта на суперкомпютърно моделиране няколко десетки виртуални варианта. Високата точност на резултатите от моделирането позволи да се проведат изпитания с два вместо с 3 самолета, което намали разходите с около 200 млн. евро.
Компютърната аеродинамика е неотменна част и от процеса на проектирането на коли. Още един пример - Европа вече работи върху модел на човешкия мозък, който да бъде имплантиран в суперкомпютър. През януари 2013 г. Eврокомисията одобри проекта “човешки мозък” на стойност 1,2 млрд. евро.
- За какво може да се използва такъв имплантиран модел на човешки мозък?
- Например за създаването на интелигентни, самообучаващи се роботи, които да пътуват сами до далечни места в Космоса. Да изпращаш хора в Космоса, е скъпо и трудно . По-логично е моделът на мозъка на човека да бъде имплантиран в компютъра, а човекът да си стои на земята. От години упорито се работи в тази посока и вече са получени първите окуражителни резултати.
- Китай има ли разработки в тази посока?
- Надявам се това да се разбере на предстоящата конференция.
- Китай не гледа ли на Европа като на конкурент в областта на суперкомпютрите? Мислите ли, че китайските експерти ще са склонни да споделят тайните си?
- Моделът на мозъка, за който ви говоря, не може да се прави в конкуренция. Той се създава от всички. То е като четенето на генома или изследването на свръхпроводимостта - никой не работи в тези области сам. Големият адронен колайдер (ускорителят в ЦЕРН) бе проектиран, изработен и построен с общите усилия на 57 държави. Няма държава, която може сама да покрие и да бъде успешна във всички стратегически области на суперкомпютърните приложения.
Сподели с приятели: |