Чешките географски названия Česko, Čechy
и техните еквиваленти в други славянски езици
Павел Крейчи
Masarykova universita, Filosofická fakulta, Ústav slavistiky, Arna Nováka 1, 602 00 Brno, Česko (pkrejci@phil.muni.cz)
I. С оглед на затрудненията, с които са се срещали още от самото начало географските имена1, означаващи средноевропейската държава, която от 1990 година официално се нарича Česká republika (бълг. Република Чехия или Чешка република – аз лично предпочитам първия вариант, тъй като повече отговаря на българските терминологични стандарти) и съществува самостоятелно от 1. януари 1993 година, със сигурност е интересно да разгледаме по-отблизо какво е състоянието в езиците, които са генетично най-близки до чешкия, а именно славянските езици.
Словообразувателната наставка, използвана в миналото за наименования на културно и географски близки държави при повечето славянски езици е латинският по произход суфикс -ia. Практически във всички славянски езици неговото произношение е запазено, изключение представлява чешкият език, където е настъпила промяна в -ie. Отделните славянски езици се различават по това до каква степен тази наставка се използва за означаване на европейски държави. От една страна са напр. български, руски и полски, в които този словообразувателен тип еднозначно доминира (руски в 36 случая от 50,2 български в 33, полски в 30). За разлика от тях в други славянски езици преобладава словообразуването с помощта на наставки от домашен произход, чието ядро е групата съгласни -ск- (с варианти -шк-, -цк-, -чк- или -к-). Tова се отнася главно за чешки и словашки – в тези езици приблизително две трети от имената са образувани с наставката -sko (с варианти -ko и -cko; словашки в 36 случая, чешки в 29). В сръбски и хърватски отношението между двата главни словообразувателни типа е изравнено – окончанието -ska (с варианти -ška и -čka) преобладава в хърватски над типа -ija в съотношение 19 към 15, в сръбски език това взаимоотношение е 17 към 17. В полски типът -ska е представен само в един случай, а то именно при името на самата Полша (Polska). Словообразуването с помощта на суфикс/окончание -y (т.е. -и или -ы), който в миналото в някои славянски езици е служил за образуване на географски наименования от жителските имена, днес е непродуктивно и броят на съшествуващите имена е много малък. В руски това окончание присъства в названието на Нидерландия (Нидерланды), в полски, където употребата му е застъпена по-широко, се съдържа в имената Niemcy, Czechy, Węgry, Włochy (т.е. Германия, Чехия, Унгария и Италия) Суфиксът -ia/-ie в чешки присъства в осем случая (Velká Británie, Belgie, Francie, Itálie, Albánie, Makedonie, Arménie и Gruzie), в словашки след преименуването на Югославия на Сърбия и Черна гора през 2003 година има вече само едно такова наименование (Veľká Británia).
II. A как изглежда от тази гледна точка името на чешката държава в славянските езици? Руското и българското име са във вида Чехия, на украински Чехія и на белоруски Чэхія. Сръбският, хърватският и словенският вариант е Češka (сръбски на кирилица Чешка), чешкият и словашкият са Česko. В македонски език съществуват паралелно формите Чехија и Чешка, което според нас е обусловено от факта, че в този все още относително нов книжовен славянски език е проникнала, поради исторически и политически причини сръбската форма (Чешка). Само полската форма Czechy се отличава от останалите. Но тук трябва да подчертаем, че не може да се поставя знак за равенство между полската форма и чешката дума Čechy. Не може механично да се идентифицират словообразувателните методи в различните генетично родствени езици само въз основа на наличието на един и същ словотворен формант. В чешки език още през 18. и 19. век протича замяна на по-старите форми, завършващи на -y (Švýcary, Rakousy, Bavory, Španěly, Sasy и т. н.) с нови форми, завършващи на -sko (Švýcarsko, Rakousko, Bavorsko, Španělsko, Sasko и т. н.). Същото бихме могли да кажем и за отношението Čechy – Česko.3 Поради силна връзка на думата Čechy с родната земя на чехите обаче не е настъпило преминаването й към областта на книжните, архаичните или другояче стилистично маркирани изразни средства, както при именуването на останалите земи. Точно обратното – с течение на времето двете форми започват да се диференцират смислово: Čechy продължава и занапред да бъде традиционното наименование на историческата чешка земя, чешкото кралство, Бохемия; съдържанието на понятието Česko се разширява и придобива семантиката на наименование на всички чешки земи (т.е. земите на Чешката корона), а също така и обозначаване на цялата чешка национална територия, т.е. територията, която днес включва Бохемия (Čechy, англ. Bohemia, нем. Böhmen, фр. Bohême), Моравия (Moravа, англ. Moravia, нем. Mähren, фр. Moravie) и чешката част на Силезия (Slezskо, англ. Silesia, нем. Schlesien, фр. Silésie). В полски окончанието -y се запазва при имената на някои държави и до днес, въпреки че този словообразувателен тип вече не е продуктивен.
III. Относно означаването на Бохемия [Čechy] в славянските езици. Разграничаването на Českо и Čechу с помощта на топонимите, които съдържат в корена на думата чешката лексикална морфема čech- от една страна и чуждия приспособен латински топоним Bohemia (от германски произход) от друга страна не е толкова последователно в славянските езици, като в романските и германските (сравни напр. англ. Bohemia, нем. Böhmen, фр. Bohême, исп. Bohemia като наименование на Бохемия [Čechy] в сравнение с англ. Czechia, нем. Tschechien, фр. Tchéquie, исп. Chequia като наименование на Чехия [Česko]). Посочената чешко-латинска двойка наименования съществува и в полски (Bohemia x Czechy), белоруски (Багемія x Чэхія), украински (Богемія x Чехія), руски (Богемия x Чехия) и български (Бохемия x Чехия), в съответните езикови варианти на интернет енциклопедията Уикипедия в съответните георгафски речникови статии се посочва и на сръбски (Бохемиja, Бохемска x Чешка), хърватски и словенски (и в двата езика Bohemija x Češka).4 Словашки диференцира двете понятия по същия начин, като чешки (Čechy x Česko), т. е. с помощта на два различни словообразувателни типа, в чиято основа и в двата случая е чешкият корен. Стремежът за семантично разграничаване на горепосочените понятия в македонски се демонстрира в Česko-makedonský slovník (2006), който за Čechy посочва еквивалент Чехија, докато името на държавата Česko се превежда със сръбската заемка Чешка.5
Неславянското означаване служи в съответните езици за означаване на Бохемия в рамките на хабсбургската империя (1526–1918) или за времето преди идването на славяните по тези земи. Славянското наименование означава средновековната чешка държава. Постепенно, заедно с отслабването на международно политическо значение на Чехия, то започва да се употребява едновременно с Бохемия, т. е. с името на чешкото кралство (Regnum Boemiae). В двадесети век, след създаването на Чехословакия, нейната западна част Бохемия [Čechy] вече се нарича само със съответната славянска дума (Чехия/Чехія/Чэхія, Чешка/Češka, Czechy). Едновременно с това в ежедневната, неформална комуникация тя служи като по-приемлив (въпреки че семантично неточен) вариант на прекалено дългата и необичайна форма на наименованието Československo (рус./бълг. Чехословакия, сръб./мак. Чехословачка, пол. Czechosłowacja и т. н.). Еднословното обобщено наименование на трите чешки земи по време на съществуването на Чехословакия никога не е било политически приоритет. Като родина на чехите, като съвременна „чешка“ държава се възприема цяла Чехословакия, затова дори в други езици не е усещана необходимостта да се прави разграничение между Čechy и Česko. Прави се разлика само между държавата, Чехословакия, и нейните отделни исторически единици: „Чехия“ (която всъщност означава само Бохемия), Моравия, Силезия, Словакия и до 1939 година и Задкарпатска Русия (Рутения, днес Закарпатска област в Украйна). Федерализацията на Чехословакия със закон от есента на 1968 година и основаването на Словашката социалистическа република (ССР) и Чешката социалистическа република (ЧСР) също не допринесе за достатъчното разпространение на топонима Česko в обществото – комунистическите правителства не само у нас преферираха дългите, поне трисловни политически наименования. Те, разбира се, често са се съкращавали, като тези съкращения в текстове от най-различен характер се преферират пред по-естествените географски имена, за да може по този начин да бъде подчертана принадлежността към „по-прогресивната“ част на света. За илюстрация посочваме означаването на тогавашните републики на СССР, където напразно ще търсим Украйна, Литва или Казахстан – системно се използваха формите Украинска ССР, Литовска ССР, Казахска ССР и т. н.6
IV. През 1993 година е обновена самостоятелната чешка държава, въпреки че огромна част от чехите не възприема разпадането на Чехословакия като постигане или обновяване на самостоятелността и като освобождаване от надмощието на някакъв доминиращ политически субект (за разлика от повечето нови държави от Средна и Източна Европа), а по-скоро като загуба на част от своята държавна територия, от „своята“ Чехословакия. Равнодушието от чешка страна е отчасти разбираемо. Самостоятелността на Чехия е постигната пасивно с отделянето на Словакия от Чехословакия. Самостоятелната (или по-скоро самотната) Чехия всъщност беше поставена на тепсия на чехите изневиделица, без никой от гражданите на Чехия изрично да го е желал. Чехите смятаха, че битката за собствена държава е приключила веднъж завинаги след първата и след втората световна война. Цялата горчивина и объркване, причинени от загубата на два пъти тежко извоюваната Чехословакия у много чехи се трансформира между другото и в ирационална ненавист по отношение на съществуващото вече десетилетия географско наименование на (старо)новата родина на чехите, което, в течение на своята повече от 200-годишна история, търпеливо чакаше своя шанс и той се появи едва сега. Наименователният потенциал на топонима Česko можа да се реализира напълно едва в последното десетилетие на XX век. Можем да разберем горепосоченото отхвърлящо отношение, но в никакъв случай той не може да бъде приет, тъй като в крайна сметка с него може да се злоупотреби по всяко време за омаловажение и поставяне под съмнение на международната позиция на Чехия. В другите славянски езици нямаше причина името на новата средноевропейска държава (дори самата държава) да бъде отричано, така че там съответното славянско наименование – независимо дали формата Чехия/Чехія/Чэхія, Чешка/Češka или Czechy – стана официалното и обичайно използваното име, което се използва в писмената и устната комуникация за означаване на днешната Чешка република. „Републикирането“, т. е. функционалната и/или стилово неподходяща употреба на официалното (дълго) название вместо географското име в тези езици е според нашето мнение „експорт“ на чешката неинформираност и незнание и също така резултат от влияние на английски език (например при превод на англоезични текстове), който – като единствен европейски език! – след 16 години съществуване на самостоятелна Чехия като че ли не е способен да рефлектира тази геополитическа реалност по съответния подходящ начин.7
V. Бохемия в славянските езици днес се означава по два начина – от една страна с термин от латински произход (наричаме го за улеснение Б-вариант), най-вече в текстове от специализиран характер, от друга страна със славянско наименование (т.е. Ч-вариант), често с необходимия ограничаващия атрибут „същинска“, „централна“, „стара“, „историческа“ и др. под. Необходимостта да се разграничават по-малките териториални единици е естествено много по-честа в специализираните (езиковедски, географски, политоложки, социоложки, исторически и др.) или официални текстове, които за разлика от ежедневната комуникация изискват значителна точност на изказването. Затова например преводът на политическото наименование Protektorát Čechy a Morava на български е по-точен във вариант Протекторат Бохемия и Моравия вместо формата с Ч-вариант Протекторат Чехия и Моравия, която от днешна гледна точка е всъщност неправилна. Наименованието на чешката комунистическа партия (Komunistická strana Čech a Moravy, KSČM) например в превод на руски би трябвало да бъде Коммунистическая Партия Богемии и Моравии, а не КП Чехии и Моравии. Няма да е грешен и по-свободният превод КП Чехии.8 В ежедневната комуникация в славянските езици необходимостта за специално наименование на историческата земя Бохемия не се усеща, което е естествено – чуждите исторически териториални единици от по-ниска степен, още повече несъществуващи административно в настоящия момент, не са често срещана тема на неформални изказвания или на текстове от неспециализиран характер. Ако някой руснак или българин е бил в Чехия, за него не е важно дали е бил в Бохемия, Моравия или в Силезия, също както обикновеният чешки турист не се интересува от това дали е посетил Далмация, Истрия или Славония – за него е важен фактът, че е бил в Хърватия.9
Сподели с приятели: |