Често срещани форми на домашно насилие над жени физическо насилие



Дата20.08.2018
Размер34.56 Kb.
ЧЕСТО СРЕЩАНИ ФОРМИ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ НАД ЖЕНИ


Физическо насилие:

  • Физическото насилие се свързва с всяко нежелано, насилствено физическо съприкосновение с тялото на човек, което причинява болка или носи риск от физическа травма.

  • Физическото насилие включва бутане, удряне, разтърсване, използване на предмет за удряне, извиване, дърпане на част от тялото, използване на оръжие.

  • Физическите наранявания могат да бъдат от синини по тялото до изгаряния, счупени зъби, счупвания на крайници, на челюст, спукани тъпанчета и др. Често пъти жертвата многократно се налага да бъде хоспитализирана, след физическо насилие от партньора си.

  • Физическото насилие цели да подчини жертвата и да предизвика страх у нея.


Сексуално насилие:

  • Сексуалното насилие включва широк репертоар от поведения, включващи принуждаването на жертвата да прави секс по време или по начин, който тя не желае.

  • Сексуалното насилие е всяка нежелана сексуална интимност, извършена от страна на единия партньор над другия. То може да включва орална, анална, вагинална стимулация или проникване, насилствено принуждаване към всякаква нежелана интимност.


Емоционално насилие:

  • Насилникът налага неща, чрез предизвикване на чувства на страх, срам и вина. Може да я принуди да върши неща, които противоречат на ценностната й система, отправя заплахи причиняващи у жертвата объркване и страдание, например, че ще я напусне, ще я изгони от къщи, ще й отнеме децата, ще се самоубие и др.

  • Поставя жертвата в принизена позиция, карайки я да се чувства зле и недоволна от себе си, дори неадекватна. Кара я да раболепничи, прави я зависима и слаба като я ругае, унижава или дисквалифицира пред семейството и приятелите и.

  • Отнася се към жертвата като към втора ръка човек. Взима сам всички решения. Държи се като господар на дома. Може заплашвайки я да премазва нейни вещи, да насилва домашно животно, да размахва оръжие.

  • Насилникът може да кара жертвата да се чувства виновна заради децата, да заплашва, че ще ги отвлече ако жертвата не спазва неговите условия и пр.


Икономическо насилие:

  • Насилникът възпрепятства жертвата да работи, принуждава я да го моли за пари, отпуска й ограничена парична сума, за която впоследствие иска подробен отчет.

  • Лишава жертвата от свободен достъп до парите и от информация за финансите на семейството.



ПСИХОЛОГИЧЕСКОТО НАСИЛИЕ

Много често насилието, независимо от вида си, е съпроводено от психически тормоз, който варира от заплахи, включващи образно и детайлно описание на следващи насилствени действия, до тежки обиди, обезценяване, което води след себе си несправяне, социална изолация, асоциална проява, понякога до отключване на психични епизоди и психично заболяване.

При социалната изолация, насилникът контролира какво прави жената, с кого се среща, с кого говори, какво чете и къде ходи. Той ограничава ангажиментите й, ограничава пощата й, телефонните й разговори, използва ревността си, за да оправдае действията си. Поведението целящо изолация държи жертвата зависима от партньора си, сама без помощ и подкрепа от вън.

Използване на финансов контрол – Насилникът възпрепятства жената да работи, принуждава я да го моли за пари, отпуска й ограничена парична сума, взима парите й, управлява спестяванията й. Тя няма информация за състоянието на семейният бюджет. Прилагането на финансов контрол прави жената зависима от партньора си и изключително уязвима от него.

Използване на принуда – насилникът заплашва и/или реализира заплахи причиняващи объркване и страдание, че ще изостави и напусне жената, че ще се самоубие. При тези условия той я принуждава да изостави свои важни задължения. Възможно е дори да я кара да извършва незаконни действия. Тази форма на насилие включва и късане на вещи на жената, игра с оръжия в нейно присъствие или заплаха за убийство. Заплашването се използва, за да събуди страх у жената, че ако не се подчинява ще се случи нещо много лошо с нея или с неин близък. Страхът може да продължава със седмици и месеци, дълго след като е отминало физическо насилие.

Използване на емоционално насилие - Насилникът кара жертвата да се чувства виновна, недоволна от себе си, луда. Това поведение включва ругаене, унижаване, дисквалифицирането й пред приятели и семейство, обвиняване на жертвата за неща, които самият насилник е извършил и др.. Насилникът пренебрегва насилието и неговата сериозност. Той твърди, че насилие не се е случвало или прехвърля отговорността за случилото се върху жертвата, като я обвинява, че тя го е предизвиквала. Емоционалното насилие лишава потърпевшия от самоувереност, прави го зависим и слаб, кара жертвата да се чувства слаба, несправяща се и глупава.



Използване на децата, за да се контролира или наказва другия партньор – Насилникът кара жертвата да се чувства виновна заради децата си. Използва ги, за да й предават съобщения, заплашва, че ще ги отведе, използва посещенията на децата (в случай на развод), за да тормози жертвата. Някой насилници системно подкопават авторитета на другия родител пред децата им. Понякога децата могат да бъдат използвани да свидетелстват против жертвата в съда или да участват в нападенията срещу нея. Насилникът използва това поведение, за да подчини жертвата на неговите изисквания.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница