Често срещани форми на домашно насилие над жени физическо насилие

• 
  Физическото насилие се свързва с всяко нежелано, насилствено физическо съприкосновение с тялото на човек, което причинява болка или носи риск от физическа травма.
  
• 
  Физическото насилие включва бутане, удряне, разтърсване, използване на предмет за удряне, извиване, дърпане на част от тялото, използване на оръжие.
  
• 
  Физическите наранявания могат да бъдат от синини по тялото до изгаряния, счупени зъби, счупвания на крайници, на челюст, спукани тъпанчета и др. Често пъти жертвата многократно се налага да бъде хоспитализирана, след физическо насилие от партньора си.
  
• 
  Физическото насилие цели да подчини жертвата и да предизвика страх у нея.
  

• 
  Сексуалното насилие включва широк репертоар от поведения, включващи принуждаването на жертвата да прави секс по време или по начин, който тя не желае.
  
• 
  Сексуалното насилие е всяка нежелана сексуална интимност, извършена от страна на единия партньор над другия. То може да включва орална, анална, вагинална стимулация или проникване, насилствено принуждаване към всякаква нежелана интимност.
  

• 
  Насилникът налага неща, чрез предизвикване на чувства на страх, срам и вина. Може да я принуди да върши неща, които противоречат на ценностната й система, отправя заплахи причиняващи у жертвата объркване и страдание, например, че ще я напусне, ще я изгони от къщи, ще й отнеме децата, ще се самоубие и др.
  
• 
  Поставя жертвата в принизена позиция, карайки я да се чувства зле и недоволна от себе си, дори неадекватна. Кара я да раболепничи, прави я зависима и слаба като я ругае, унижава или дисквалифицира пред семейството и приятелите и.
  
• 
  Отнася се към жертвата като към втора ръка човек. Взима сам всички решения. Държи се като господар на дома. Може заплашвайки я да премазва нейни вещи, да насилва домашно животно, да размахва оръжие.
  
• 
  Насилникът може да кара жертвата да се чувства виновна заради децата, да заплашва, че ще ги отвлече ако жертвата не спазва неговите условия и пр.
  

• 
  Насилникът възпрепятства жертвата да работи, принуждава я да го моли за пари, отпуска й ограничена парична сума, за която впоследствие иска подробен отчет.
  
• 
  Лишава жертвата от свободен достъп до парите и от информация за финансите на семейството.
  

Много често насилието, независимо от вида си, е съпроводено от психически тормоз, който варира от заплахи, включващи образно и детайлно описание на следващи насилствени действия, до тежки обиди, обезценяване, което води след себе си несправяне, социална изолация, асоциална проява, понякога до отключване на психични епизоди и психично заболяване.

При социалната изолация, насилникът контролира какво прави жената, с кого се среща, с кого говори, какво чете и къде ходи. Той ограничава ангажиментите й, ограничава пощата й, телефонните й разговори, използва ревността си, за да оправдае действията си. Поведението целящо изолация държи жертвата зависима от партньора си, сама без помощ и подкрепа от вън.

Използване на финансов контрол – Насилникът възпрепятства жената да работи, принуждава я да го моли за пари, отпуска й ограничена парична сума, взима парите й, управлява спестяванията й. Тя няма информация за състоянието на семейният бюджет. Прилагането на финансов контрол прави жената зависима от партньора си и изключително уязвима от него.

Използване на принуда – насилникът заплашва и/или реализира заплахи причиняващи объркване и страдание, че ще изостави и напусне жената, че ще се самоубие. При тези условия той я принуждава да изостави свои важни задължения. Възможно е дори да я кара да извършва незаконни действия. Тази форма на насилие включва и късане на вещи на жената, игра с оръжия в нейно присъствие или заплаха за убийство. Заплашването се използва, за да събуди страх у жената, че ако не се подчинява ще се случи нещо много лошо с нея или с неин близък. Страхът може да продължава със седмици и месеци, дълго след като е отминало физическо насилие.

Използване на емоционално насилие - Насилникът кара жертвата да се чувства виновна, недоволна от себе си, луда. Това поведение включва ругаене, унижаване, дисквалифицирането й пред приятели и семейство, обвиняване на жертвата за неща, които самият насилник е извършил и др.. Насилникът пренебрегва насилието и неговата сериозност. Той твърди, че насилие не се е случвало или прехвърля отговорността за случилото се върху жертвата, като я обвинява, че тя го е предизвиквала. Емоционалното насилие лишава потърпевшия от самоувереност, прави го зависим и слаб, кара жертвата да се чувства слаба, несправяща се и глупава.