Четиридесет и първо народно събрание комисия по здравеопазването



Дата04.08.2018
Размер48.73 Kb.
#77840

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Д О К Л А Д
на Комисия по здравеопазването по чл. 99, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно изслушване на Националната асоциация на трансплантираните относно проблеми, свързани с трансплантацията на органи, тъкани и клетки и донорството в България.

На свое редовно заседание, проведено на 12 ноември 2009 г. Комисията по здравеопазването изслуша Националната асоциация на трансплантираните, представлявана от г-н Боян Грънчаров относно проблеми, свързани с трансплантацията на органи, тъкани и клетки и донорството в България.


На заседанието присъстваха, заместник – министърът на здравеопазването д-р Валерий Митрев, представители на министерство на финансите, директорът на Изпълнителна агенция по трансплантации д-р Теодора Джалева, националният консултант по трансплантология доц. Вилиян Платиканов, националният консултант по детска трансплантология проф. Драган Бобев, представители на съсловните и пациентски организации в сферата на здравеопазването.
Г-н Грънчаров представи основните проблеми, касаещи трансплантацията на органи, тъкани и клетки и донорството в България. Той направи съпоставка по отношение процента на извършените в България транплантации и други европейски страни. Според изнесената статистика извършените бъбречни трансплантации от трупни донори в страната на милион население са 2 трансплантации годишно в сравнение с Република Чехия, където извършените трансплантации са около 400 общо или около 40 на милион население годишно. Съгласно законодателната уредба в страни като Испания и Норвегия 75 процента от пациентите, които са започнали хемодиализа, се подлагат на трансплантации в рамките на първата година. Съгласно законодателната уредба в Кралство Испания всички пребиваващи на територията на страната граждани, след определен период от време, се приемат като потенциални донори, независимо от гражданството им. За пример бе дадена и Република Австрия, в чиято законодателна уредба липсва отказ от донорство. В европейски и световен мащаб извършването на трансплантации от живи донори се провежда само в изключително спешни случаи, докато в Република България около половината от всички бъбречни трансплантации се осъществяват чрез донорство от живи донори.
Според г-н Грънчаров за подобряване на представената статистика е необходима законодателна промяна в насока въвеждане на донорство по подразбира. Проблемите относно ниския процент извършени трансплантации в настоящия момент се дължат на съществуващо изискване за информиране на близките и тяхното разрешение, което води до усложняване на процедурата и към увеличаване на разходите без достигане на очакваните резултати. В настоящия момент чакащите за трансплантации са около 2 000 души, 90 процента от които за бъбречни трансплантации. Конкретното предложение на Национална асоциация на трансплантираните съвместно с Изпълнителна агенция по трансплантации се изразява във въвеждането на донорска карта, която да отразява съгласието или несъгласието на пациента. В допълнение е необходимо увеличаване на средствата за финансиране на реанимацията при кондисионирането на донора.
В дискусията взе участие и директорът на Изпълнителна агенция по трансплантации д – р Теодора Джалева, която изказа мнение, че същността на проблема се дължи на загубеното доверие между общество, пациенти и лекари, а не на въвеждане на донорство по подразбиране. Предложението на д-р Джалева е свързано с въвеждането на конкретен срок от 12 до 24 часа за предоставяне на разумен писмен отказ за извършване на трансплантация от страна на близките.
В хода на проведената дискусия членовете на Комисията по здравеопазването изразиха следните мнения и становища:
■ Съществува възможност с въвеждането на новите документи за самоличност, съдържащи биометрични данни, да бъде добавена информация за желанието или нежеланието на лицето да стане потенциален донор.
■ Същественият проблем в областта на трансплантациите се дължи на народопсихологията, на споделеното и от директора на Изпълнителна агенция по трансплантации липса на доверие между обществото, пациентите и лекарите.
■ Необходимо е изготвянето на общ регистър, който съдържа информация за нуждаещите се от трансплантации пациенти, броя на извършените трансплантации, успеваемостта на извършените трансплантации, болниците и специалистите, които биха могли да ги извършват.
Възможност за становище по изказаните мнения бе предоставена на директора на Изпълнителна агенция по трансплантации д-р Джалева, която се съгласи със съществуващия в момента проблем с липсата на регистър на чакащите за трансплантации пациенти. Тя уточни, че като директор на Изпълнителна агенция по трансплантациите е отправила запитване до ЕСГРОН и са задействани процедурите по актуализиране на наличните списъци и получаване на информация за ефективността на извършените трансплантации. Локализирането на трансплантациите в определени центрове е свързано с разработването на нови стандарти, по които конкретни болници да получават разрешение за извършването на такъв вид медицински интервенции.
В дискусията се включи и директорът на новоучредения Център „Фонд за трансплантация” д-р Веселин Иванов. Той сподели с присъстващите, че процеса на трансплантация има два компонента – социален и медицински. Социалната страна се изразява в така нареченото донорство. В тази връзка във всички многопрофилни и университетски многопрофилни болници работят областни координатори със специалност по анестезиология и реанимация, чиято основна задача е поддържане жизненото състояние на донорите до получаване на необходимото съгласие от страна на роднините. Съществуващите проблеми в тази насока биха могли да се разрешат чрез осъществяване на един постоянен контрол върху тяхната дейност.
Според д-р Иванов създаването на Център „Фонд за трансплантация” е изключително важна стъпка към разрешаването на проблема със списъка на чакащи за трансплантации пациенти. Чрез осигуряването на необходимия финансов ресурс Центърът ще изпълнява своето предназначение и ще осигурява извършването на трансплантации на български граждани в чужбина, когато такива трансплантации не могат да бъдат извършвани в рамките на страната. Този център ще се подпомага от комисия от специалисти, която ще бъде определена от министъра на здравеопазването, и от Обществен съвет, който ще бъде създаден по предложение на министъра на здравеопазването и одобрен от Министерски съвет. След разглеждането на подадените заявления и медицинска документация, от комисията от специалисти и обществения съвет, ще се взима решение в коя държава би могла да се извърши съответната трансплантация. За тази цел предварително ще бъде осигурена информация относно лечебните заведения в държави от Европейския съюз, които отговарят на изискванията за извършване на тези медицински интервенции, периода на пребиваване на пациента при извършване на трансплантацията, постъпването на финансовите средства и т.н.

Настоящият доклад се изготвя на основание чл. 99, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:

Д-Р ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница