Четиридесет и първо народно събрание



страница1/5
Дата26.05.2017
Размер0.68 Mb.
#22131
  1   2   3   4   5

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


Комисия по правни въпроси

Комисия по земеделието и горите

Комисия по здравеопазването и

Комисия по правата на човека,

вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите

К р ъ г л а м а с а

На 08.02.2011 г., вторник, от 11:00 часа в зала „Изток” на Народното събрание по инициатива на парламентарните комисии по правни въпроси, по земеделието и горите, по здравеопазването и по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите се проведе обществено обсъждане по следните теми:


„Проявата на особена жестокост върху животните – необходимо ли е инкриминирането й? Законодателни мерки за осигуряване на превенция срещу насилието върху животни. Отговорността на собствениците на животни за посегателствата им върху хора.”
В обсъждането участваха: от Министерството на правосъдието – Юлия Меранзова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Прокуратурата – Петър Раймундов, завеждащ отдел „Информация, анализ и методическо ръководство” във Върховна касационна прокуратура; от Министерството на вътрешните работи – Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност” и Кристина Лазарова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Министерството на земеделието и храните – Цветан Димитров, заместник министър, Мадлен Василева, началник на отдел в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, Ана Кънчева, младши юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативни дейности”; от НВМС - Маргарита Янакиева, главен експерт в дирекция „Контрол на ветеринарномедицинската дейност”, Теодора Саракостова, старши специалист в дирекция „Здравеопазване на животните” и Петя Петрова, главен юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Общинско предприятие „Екоравновесие” – Цветелина Миланова, експерт в отдел „Връзки с обществеността”, Веселин Асенов, експерт в отдел „Човешки ресурси”; от Столична община – Славка Иванова, началник на отдел „Околна среда”, Лорита Георгиева Радева, Георги Страхилов Свиленски, Севдалин Михнев, Николай Желев, Зоя Консулова - представители на Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори”; от Администрацията на Омбудсмана – Константин Пенчев, омбудсман и Роза Георгиева, началник кабинет.

Неправителствени организации:

От Фондация „Четири лапи-България” – Явор Гечев, ръководител на отдел „Маркетинг” и д-р Марина Иванова, ръководител проекти „Грижи за бездомните животни”; от Сдружение „На ти с природата” – Кристина Славова, председател на Управителния съвет; от Комитета за спасяване на безстопанствените животни – Миглена Димитрова, управител; от Фондация „АФА-България” – Аксиния Боснева, председател; от СНЦ „Заедно срещу насилието над животните” – Констанца Георгиева Генова и Милена Македонска; от Сдружение за защита правата на животните – Жени Попова, председател на УС; от Фондация за правата на животните в България – Мария Георгиева Харбова; от Гражданска група „Град за отговорни хора” – д-р Мила Бобадова; от Сдружение „Германо-българска помощ за животните - София” – Снежана Василева и Григор Георгиев Димитров; от СНЦ „Приятели на животните”-Русе – Нели Владимирова; от Българско дружество за защита и опазване на животните – Аглика Иванова – секретар на организацията; от Център национална координационна мрежа „Справедливост за животните” – Георги Сербезов, координатор зона Център; от Сдружение „Граждански контрол – защита на животните” – Пенка Попова; от „Animal SOS” – Бургас и Немско-българска мисия за защита на животните „Phoenix” – Маргарита Пеева и Александър Стефанов; от Дружество за защита на животните – Савлиево – Николай Христов Нанков; от Сдружение „Помощ за животните – Дара” – Моника Владимирова Николова и Ирина Николова; от Фондация „Animal Programs” – Емил Кузманов; от Гражданска инициатива за създаване на зоополиция в България – ФБ група „Да създадем ЗООПОЛИЦИЯ в България! Stop the Animal Cruelty – Станислав Евгениев Димов; Представител на Гражданска група за защита на животните „Гласът на животните – България” – Елена Иванова Спасова; от Гражданска инициатива за защита на животните Любимци-bg – Нина Атанасова Пенова; от Фондация „Помощ за животните в България” – Надя Станчева; от Дружество за защита на животните – Лом-2003 – Катя Петрова и Елена Бузина; Георги Ташев; Андрей Кутенков, ветеринарен лекар, доктор по животновъдство, главен асистент в Лесо-техническия университет; Лъчезар Малаков, баща на ухапано дете; Пенка Видова – пострадала; Лидия Ангелова – биолог и Георги Литов Георгиев – Сдружение за защита на животните-Пловдив и народни представители: Венцислав Върбанов, Димчо Михалевски, Пенко Атанасов, Спас Панчев, Юлиана Колева, Искра Фидосова, Явор Нотев, Фани Христова, Мая Манолова, Десислава Атанасова, Геновева Алексиева и Красимира Симеонова и др.
Дискусията се откри и ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.

Искра Фидосова:

Добър ден на всички.

Уважаеми колеги,

Г-н Обмудсман,

Уважаеми гости,

Имам удоволствието от името на организаторите – четири постоянни комисии в 41-то Народно събрание – Комисията по правни въпроси, Комисията по земеделието и горите, Комисия по здравеопазването и Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, да открия днешната дискусия на тема: „Проявата на особена жестокост върху животните – необходимо ли е инкриминирането й? Законодателни мерки за осигуряване на превенция срещу насилието върху животни и Отговорността на собствениците на животни за посегателствата им върху хора.”

Днешното обсъждане е посветено на проблемите, свързани с особената жестокост към животните, както и с отговорността на собствениците на животни, на посегателствата им върху хора, както и отговорността на съответните институции, които трябва да осъществяват превенция и контрол.

Радваме се, че днес присъстват представители на всички парламентарни групи, представители на четирите комисии, Омбудсмана на Република България – г-н Пенчев, представители на Министерството на правосъдието, на Министерството на земеделието и храните, на Министерството на вътрешните работи, на Прокуратурата, на Столична община, на общински предприятия „Екоравновесие”. За мен е удоволствие да приветстват и многото гости, които присъстват от неправителствените организации. Предварително заявиха участие повече от 30 неправителствени организации. Присъстват и граждани, които лично изявиха желание да дойдат и да участват в това обсъждане, които по някакъв начин са свързани с темата, която днес ще обсъждаме.

Ние предлагаме на днешното обсъждане да се съсредоточим върху три групи въпроси, които изискват евентуална промяна в законовата уредба.

На първо място, необходимо е да се въведат по-строги мерки срещу тежките прояви на насилие върху животните.

Втората тема – необходимо е да се разреши проблема с контрола на безстопанствените кучета и отговорността на собствениците на животни за посегателства върху хора.

На трето място, бих искала да отбележа една друга тема, която, според нас, трябва да се разглежда заедно с тези две, още повече когато говорим евентуално за промени в Наказателния кодекс, тъй като там трябва да има баланс по отношение на това за кои обществено опасни прояви какви санкции са предвидени в Наказателния кодекс и трябва да бъде балансирано това, което приемаме ние като законодателен орган.

На четвърто място е темата за необходимостта от по-адекватни санкции за организаторите на боевете с животни. Имаме един текст, който в момента визира този проблем в Наказателния кодекс, но колегите от Правна комисия сме на мнение, че този текст с тези санкции, които са предвидени, не отговаря на обществената опасност на това деяние. Още повече, че тук става въпрос за едно умишлено организирано обществено опасно деяние.

Преди да дам думата на колегите, бих искала да представя колегите, които ще бъдат модератори на днешната дискусия. Това са колеги от Комисията по правни въпроси: г-жа Фани Христова и г-жа Мая Манолова. Избрахме представители от управляващите и от опозицията, за да покажем, че тази тема в никакъв случай не трябва да се политизира. Ние самите в Правна комисия при едно от обсъжданията, които направихме, се разделихме на две по темата „за” и „против” инкриминирането на тези прояви в НК. Първо ще дам думата на модераторите. След това на институциите, след което ще започнем дискусията с всички вас, които сте тук от неправителствения сектор. Ще помоля изказванията на бъдат в рамките на две минути.

Г-жо Манолова, заповядайте.


Мая Манолова:

Уважаеми дами и господа,

Едно телевизионно предаване, в което участват наравно и хора, и животни, стана особено актуално в края на миналата седмица. Това е предаването „Най-смешните животни и хора на планетата”. В това предаване и хората, и животните са и смешни и симпатични, а отношенията между тях са повече от приятелски. За съжаление, в живота много често не е така. Животът много често ни изправя пред ситуации, в които има насилие, от което страдат или хората, или животните. Това очертава и централния въпрос на днешната дискусия.

Има ли дилема? Изправени ли сме пред класическия избор – или – или? Или да защитим хората, или да защитим животните?

Разбира се, има и друга гледна точка. Мнозина смятат, че да разсъждаваме изобщо по тези теми днес не е нито особено уместно, нито особено актуално на фона на вихрещата се криза, на фона на факта, че буквално се избиваме по пътищата, на фона на агресията в училище или на домашното насилие, на което жертви са всъщност нашите деца. На този фон проблемът с насилието и жестокото отношение над животни наистина може би изглежда маловажен. Но това е само на пръв поглед.

Защото всички знаем, че насилието над животни днес ражда насилие над животни утре. Но въпреки това, този проблем се неглижира. Въпреки това, няма закон, който да наказва насилниците над животни. Защото всички други проблеми, всички други форми на насилие по един или друг начин са законово регламентирани – добър или лош, има закон, който да урежда и домашното насилие, и войната по пътищата и агресията между хората.

Затова, когато пристъпихме аз и моите колеги от Коалиция за България към писането на закон, който да криминализира насилието над животни, ние си зададохме въпроса защо само насилието над животни не е законово уредено. Защо само то не се третира като насилие? Защо не се преследва? Може би защото за някои хора това е атавизъм. Може би защото за някои хора е нормално улиците да са ловни полета. Може би защото за някои хора насилието над животни изобщо не е насилие. Но поне всички, които сме се събрали днес в тази зала знаем, че това не е така, защото най-малкото, както показват крими статистиките, една голяма част от серийните убийци – над 90% от тях са започнали като деца с насилие над животни. За тези, които не вярват, те разбира се не са в тази зала, ние сме подготвили доста материали, сред които изследването на един американски специален агент от ФБР, както сега е модерно да се казва „профайлър” (profiler), които е направил изследвания на 40 масови убийци и 34 от тях са започнали като малки с насилие върху животни.

Този проблем и в Америка и в повечето от западните страни – почти във всички европейски страни, без три, е решен, законово регламентиран. Единствено в България и в още две държави този проблем няма своята законова регламентация. Защо е така? Според нас, може би защото обществото ни не е достатъчно чувствително. Защото наистина трябва да се случи нещо извънредно, нещо скандално, нещо драматично, за да предприемем някакви действия.

Признавам си, че ужасният случай с насилието над кучето Мима беше поводът, който да ни накара мен и колегите от Коалиция за България да напишем нашия законопроект. Надявам се, че сега блестящото журналистическо разследване за боевете с животни ще бъде конкретният повод, който ще накара мнозинството от народните представители в парламента да приемат този закон. Всъщност една от темите в нашия законопроект е именно криминализирането на боевете с животни.

Защо трябва да чакаме да се случи нещо фрапантно, за да предприемем конкретни действия? Защо трябва да чакаме поредното

осакатено животинче, за да си дадем сметка, че насилниците трябва да могат да бъдат наказвани, че трябва да носят наказателна отговорност.

Защо трябва да чакаме следващото нахапано дете, за да си дадем сметка, че собствениците на агресивни животни, които ги оставят без контрол, трябва да бъдат наказвани, трябва да носят наказателна отговорност. Или представителите на властта, които имат ангажименти към безстопанствените кучета трябва да могат да носят отговорност.

За всичко това са необходими промени в законите.

Аз ще си позволя в края на моето встъпление да дам отговор на въпроса, който зададох в началото, а именно, че няма дилема. Няма избор или/или – или хората, или животните? Решението е в „и”. Трябва да защитим и хората, и животните. Трябва санкции и за насилниците над животни и за безотговорните собственици на агресивни животни, които ги оставят без контрол, за да нападат хора. В този смисъл може би някои от вас ще кажат, че законът е закъснял и ще бъдат прави, защото много трагедии можеха да бъдат избегнати. Упреците към законодателя този път наистина ще бъдат основателни, но по-добре късно, отколкото по-късно.

Въпреки че ние като народни представители, като част от законодателния орган, си даваме сметка, че законът няма да реши всички проблеми, че той не е пътят, той просто е крачка от пътя, която предлагаме да направим заедно. Аз лично се надявам, че днешната дискусия наистина ще бъде първата стъпка в тази посока. Благодаря.
Искра Фидосова:

Благодаря, г-жо Манолова. Г-жа Христова.

Фани Христова:

Уважаеми колеги,

Уважаеми гости,

Както подчерта г-жа Фидосова и г-жа Манолова, Народното събрание се ангажира да насочи своите усилия към осъществяването на необходимите законодателни промени и да работи за усъвършенстване на законодателството в тази област.

Въпреки че въпросите за проявата на жестокост към животните и за проявите на агресия от страна на животните към хората изглеждат свързани, те трябва да бъдат третирани поотделно и за всеки един от тях да се търси адекватната законодателна рамка.

Що се отнася до инкриминирането на проявите на особена жестокост към животните в цивилизовано общество като нашето не следва да остава ненаказано желанието за причиняване на болка, страдание или увреждане на животно. Защитата на животните представлява значима ценност в рамките на Европейския съюз и индикатор на нашата човечност и цивилизованост. Въпреки това последните случаи на особена жестокост към животните показаха, че са необходими по-строги мерки срещу тежките прояви на садизъм срещу тях. Наказанията, предвидени в Закона за защита на животните и в Закона за ветеринарномедицинската дейност не отговарят на тежестта на деянията, тъй като не са достатъчно ефективни и разубеждаващи. Законът за защита на животните е в сила едва от 2008 г. и санкциите, предвидени в него са само административни. Ако жестокото умъртвяване и осакатяване на животни бъдат обявени за престъпления, ще бъдат изпълнени смятам целите на генералната превенция и ще се постигне именно възпитателното и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

Освен това, видно от справката, предоставена ни от Националната ветеринарномедицинска служба от влизането в сила на Закона за защита на животните досега са съставени само 15 акта за установяване на административно нарушение и са издадени 14 наказателни постановления по тях. От влизане в сила на Закона за ветеринарномедицинската дейност от 1 май 2006 г. досега са издадени само 16 акта за установяване на административно нарушение и 15 наказателни постановления по тях. Или общо за периода 2006 г. – 2010 г. по двата закона са съставени 31 акта и издадени 29 наказателни постановления.

Бих искала да подчертая, че държавите-членки на Европейския съюз разполагат с трайна нормативна уредба в областта на нехуманното отношение към животните и мнозинството от тях предвиждат тежки санкции за проявите на жестокост към животни. Различните форми на проява на жестокост към животните се наказват с лишаване от свобода в Обединеното Кралство, Франция, Германия, Белгия, Холандия, Испания, Италия, Швейцария, САЩ, Канада и други. В рамките на Европейския съюз са приети редица актове, свързани с нехуманното отношение към животните. Съгласно Протокол 10 към Договора от Амстердам от 1997 г. животните са същества с усещания, на които трябва да бъде гарантирана по-голяма закрила. А договорът от Лисабон добавя, че „хуманното отношение към животните следва да бъде като към разумни същества”. В Резолюция на Европейския парламент от 23 март 2010 г. относно оценката на плана за действие за защита и хуманно отношение към животните за периода 2006-2010 г. е посочено, че „всяка дейност за защита и за осигуряване благоденствието на животните трябва да се основава на принципа, че животните са същества с усещания, чиито специфични потребности трябва да се отчитат”, като има предвид, че хуманното отношение към животните в 21 век е израз на нашата хуманност и предизвикателство към европейската цивилизация и култура и трябва по принципни съображения да се прилага към всички животни.


Бих искала да обърна внимание и на проблемите, свързани с прилагането на санкции при организиране на боеве с животни. В нашето право съществува правна норма в Наказателния кодекс, която е криминализирала това деяние, а именно чл. 125а. Там е предвидено, че организирането на боеве с животни се наказва с пробация и с глоба от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение или ако деянието е извършено от ветеринарен лекар, т.е. има предвидени квалифицирани състави, или от длъжностно лице, наказанието е лишаване от свобода за две години или пробация, както и глоба.

Проблемът, свързан с организирането на боеве с животни съществува и в други държави-членки на Европейския съюз, които за разлика от нас обаче, считам, че са предприели решителни мерки срещу този кървав спорт. В Италия, например, през последните години, една от най-плодоносните дейности на организираната престъпност, е именно организирането на боеве с животни. Тя, според правоприлагащите органи там, се оценявала на около 500 млн. долара годишно. През 2004 г. е приет закон, предвиждащ лишаване от свобода до три години и глоба в размер до 160 хил. евро за организиране на боеве.

Както казах вече, въпреки че организирането на боеве с животни е инкриминирано и в нашето наказателно право в Наказателния кодекс, те продължават да се провеждат. Аз се надявам в резултат на днешната дискусията да се прецени доколко предвидените санкции са адекватни и как могат да бъдат предотвратени продължаващите подобни деяния.


Що се отнася до опасността, произтичаща от безстопанствените животни и отговорността на общините и кметовете, проблемът, според мен, е, че не се спазват действащите разпоредби, а не липсата на такива. Решаването на проблема трябва да се търси в прилагането на нормативната уредба и контрола. За пример, в Закона за защита на животните е разписано, че в тригодишен срок от влизане в сила на закона общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите. Следва да отбележим, че този срок е изтекъл на 31 януари т.г. А в чл. 69 от Закона за защита на животните е посочено, че, когато след изтичането на срока на територията на съответната община бъдат намерени безстопанствени кучета, на кмета се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а за повторно нарушение глобата е в двоен размер. Трябва да си пожелаем общините и кметовете наистина да могат с тази разпоредба да се справят и оттук нататък да помислим наистина за реален контрол върху изпълнението на закона.

От друга страна, изключително наболял проблем е престъпната безотговорност на собствениците на агресивни животни, които смятам, че наистина не осъзнават своята отговорност и задълженията, които произтичат от това да се грижиш за домашно животно, за своя любимец. По принцип в нашето право отговорността на собствениците на животни е регламентирана в чл. 45 и следващите до чл. 50 от Закона за задълженията и договорите, който гласи, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чиито надзор те се намират. А ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Освен законовите разпоредби имаме и подзаконова нормативна уредба, която съдържа подобно разпоредби за стопанисването и контрола на кучетата от техните собственици.

Но трябва да е ясно, че ние имаме волята да подготвим и приемем също конкретни текстове в Наказателния кодекс, които предвиждат тежки наказания за собствениците на агресивни животни, като по този начин криминализираме тази престъпна безотговорност на хората, които със своите действия или бездействия са станали причина техните любимци да нападат хора, като причиняват болки и страдания, и дори смърт. Според мен, те също трябва да носят наказателна отговорност.

В заключение, бих искала в личен план да споделя с вас, като човек и като майка, защо моята позиция е твърдо „за” криминализиране на посегателствата, малтретирането и садизма върху животни. От моята адвокатска практика искам да ви разкажа два примера, които смятам, че са достатъчно красноречиви. Те затвърдиха тази моя позиция, защото точно тогава съм се чувствала някак си безсилна. Бях служебен защитник на едно момче, което беше умъртвило майка си по особено жесток начин – убийство по чл. 116 от Наказателния кодекс. Когато се рових в делото с ужас установих, че като е бил малък основно негово занимание е било къса главите на живи гълъби. Смятам, че случаят е много красноречив.

Съвсем наскоро, преди няколко месеца, синът ми, който е на 17 години, се прибра вкъщи ужасен от това, че през голямото междучасие в училищния двор две момчета са си устройвали забавление, като са запалили жива котка. Коментирахме дълго вкъщи защо и какво ги кара тези момчета да бъдат толкова жестоки към животните. Смятам, че не само защото ние имаме вкъщи домашен любимец, но по принцип такива гледки и такова отношение към животните не би следвало да се допуска.

След тези мои примери, още веднъж искам да подчертая, че смятам досегашната ненаказуемост на подобни деяния в нашата страна е довело до широкото им разпространение. И ако това неправомерно жестоко отношение, умъртвяване, осакатяване на животни бъдат обявени за престъпления, още веднъж считам, че ще бъдат изпълнени целите на генералната превенция и по този начин ще се постигне предупредителното и възпитателното въздействие върху всички в нашето общество. Благодаря.

Искра Фидосова:

Благодаря, г-жо Христова. Давам думата на г-н Пенчев, омбудсман на Република България.

Константин Пенчев:

Благодаря, г-жо Фидосова.

Уважаеми госпожи и господа,

Аз благодаря, че съм поканен на тази дискусия и трябва да ви призная, че ви поздравявам за нея, защото в плана на Омбудсмана за месец март влиза точно такава дискусия, точно с тези участници, само че в институцията на омбудсмана. Вие ме изпреварихте! Браво!

Преди да дам моето становище по повдигнатите въпроси - или кучета или хора и кучета и хора и как точно трябва да бъде уредено законодателно, и понеже се запознах и с една стенограма на заседание на Комисията по правни въпроси, където самите дискусии ми се видяха много интересни, но имаше много може би неизяснени неща, аз ще си позволя да направя един съвсем кратък преглед – само ще маркирам нещо, което беше казано и от предишните докладчици, как са уредени тези неща в някои други държави. Ще го маркирам телеграфно.

Във Великобритания през 1835 г. има първи закон, който забранява жестокостта към животни. В момента има Закон за хуманно отношение към животни, които се отнася само за гръбначните животни. Подчертавам само за гръбначни животни, защото в Правната комисия е ставало въпрос и за хлебарки, и за плъхове, за дървеници и т.н. Тази жестокост се наказва във Великобритания с до 51 седмици затвор и 20 хиляди паунда глоба. Обаче, забележете, от 1991 г. е приет Закон за опасните кучета. В този закон вече е криминализирано деянието на стопаните на тези опасни кучета, като едно от изпълнителните деяния е оставяне на опасно куче извън контрол. Т.е. в градинката, ако стопанинът си пуши цигарата и кучето е пуснато и направи беля извън контрола, той носи наказателна отговорност. Не е разрешено на кучета на влизат място, което не е публично и т.н.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница