Четиридесет и първо народно събрание

Накрая, нека да кажа, че в мерките, които ние обсъждахме и тук има колеги, които много активно работят по тази тема, искам междувременно да благодаря за обучението, което беше проведено и инициирано от Министерството на земеделието към общините във връзка с прилагането на действия за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Една от мерките, които ние припознахме като своя в резултат на това обучение, е акцентът върху кастрацията на безстопанствените женски кучета. Хората, които са били на това обучение ще разберат акцентът, който поставям. Той е свързан с това, че едно женско куче всъщност е много по-продуктивното в размножаването на безстопанствената популация.

Ще изразя накрая още един път молба и към министерството и към вас, доколкото това може да бъде свързано с промяна в законодателството, за национален план за действие или национална стратегия, както по овладяването на безстопанствените кучета, така и на съдействието домашната популация да не е източник за безстопанствени кучета. Благодаря ви.

Моля да ме извините, но пропуснах. Тук на масата седим представители, така както вие, на различни политически сили и така сме и в комисията, но не мисля, че този въпрос по какъвто и да било начин би могло да бъде политизиран. Ще ви помоля да дадем думата на г-н Желев, който е член на тази комисия.

Фани Христова:

Благодаря Ви, г-жо Радева. Заповядайте, г-н Желев.

Желев: член на Постоянната комисия по опазване на околната среда,

земеделие и гори на Столичен общински съвет

Благодаря ви. Аз ще се опитам по-скоро да отговоря на госпожата, която е потърпевша. Напълно подкрепям това, което каза колегата Радева. Наистина в Комисията е стараем да не политизираме въпроса. Той е общ, няма окраска.

Аз мисля, че трябва да бъдем доста по-откровени.

Колеги, големият проблем с овладяване на популацията на бездомните кучета наред с всички тези мерки, за които говорим, като метод за ограничаване и регулиране на популацията – кастрация, аз също се убедих, че това може би е по-успешния метод, но в крайна сметка, за да има кучета в една среда, самата среда го иска, тя го позволява. Не може да има мухи в една стая, ако няма развалящо се месо, храна. Има храна за тези кучета. Има боклуци. Колкото и да не вярвате, но един от ключовете за решаване на този проблем е да решим въпроса с интелигентното управление на отпадъците. Т.е. да няма грам, прашинка отпадък. Просто има храна за кучетата.

Права е колегата Радева за по-комплексен подход в национален мащаб, но тогава понеже знаем, че в природата няма празни места, може би и в регионален мащаб трябва да говорим. Няма затворени граници. Все отнякъде ще дойдат, ако средата ги иска. Тя ги храни. Това е основният въпрос.

А по отношение на конкретния инцидент, специално за това, че тук се визира чл. 49 и чл. 50. Така ли е? Аз не съм запознат много добре със Закона за защита на животните –но някой е поел отговорността за надзор или нещо такова, нали. Аз се обръщам към законодателя и ви моля много сериозно да се консултирате с експерти, но текстовете на тези членове, ако трябва, да бъдат и премахнати. Безотговорно е да кажем, че някой ще упражнява надзор и ще отглежда куче, но не в двора си, а на улицата. Това е порнография, извинете ме за израза. Това трябва да се премахне категорично. Който иска да поеме отговорност, както примерно аз съм поел, да си го гледа вкъщи или в двора. Ако общината иска да води такава политика, ще определи една територия, като някакъв зоопарк, и всеки ще ходи да си гледа някакво куче, ако желае това. Но не на улицата.

Значи, ние трябва да овладеем проблема с отпадъците, т.е. да няма храна и тези, които ги хранят, но не в двора си, също. Тогава няма да има кучета. И абсолютно е права госпожата да поиска кой е този, който носи тази отговорност. В крайна сметка е общината?

Това само исках да кажа. Благодаря.

Фани Христова:

Благодаря Ви. Бих искала да дам думата на г-н Явор Гечев, който е заявил изказване след това г-н Върбанов и г-жа Аксиния Боснева.

Здравейте на всичко. Първо, бих искал да благодаря на организаторите на тази среща, защото наистина имаше нужда от един обществен дебат и имаше нужда на този дебат да присъстват всички страни, които са част от разисквания проблем.

Също така бих искал да благодаря и за адекватно очертаните теми, защото наистина ние говорим за три теми, които макар да не са свързани, но някак си обществото като чели очаква да има решение и по трите теми едновременно.

По отношение на инкриминирането на жестокостта над животните мисля, че хората, които говориха преди мен бяха изключително красноречиви и дадоха много ясни примери защо това трябва да бъде направено.

По отношение на санкциите за боеве с кучета, от Нова телевизия бяха крайно категорични в това, което показаха и дори днес ми предоставиха 10 копия от предаванията, които при интерес от страна на представителите на институциите, бих могъл да раздам, защото се оказа, че много хора не знаят за тези боеве и си мислят, че това са някакви откъслечни явления, които всъщност са по-скоро изключения, но за съжаление не е така.

Темата за насилието над животни и за бездомните животни и за пострадалите хора от животни като чели е една от най-дискутираните теми, една от темите, от които винаги произтичат противоречиви реакции. За съжаление, ние не можем да накажем едно куче заради това, че то е ухапало човек в смисъла на Наказателния кодекс и би било глупаво да го правим. Но за да се окаже това куче на улицата все пак има виновни. Има човек който е изхвърлил това куче. Нашите наблюдения и статистиката показва, че над 70 на сто от животните, които са на улицата, са първо поколение улични кучета. Т.е. това са изхвърлени домашни кучета.

Факт е, че няма контрол върху този приток на популацията на улицата. Също така е факт, че някои държави са го решили този проблем, като са вкарали в Наказателния кодекс членове, които предвиждат отговорност за хората, които изоставят домашни животни. Няма нужда да ходим до Франция и до Великобритания за такъв пример. Достатъчно е да вземем Гърция като пример, защото Гърция има сходни на нашите проблеми и в Гърция е инкриминирано изоставянето на домашни животни.

По отношение на безотговорното стопанисване, част от което е изоставянето на домашните животни, аз не мисля, че тук ще има организация за защита на животните, която да не подкрепя това, че трябва да има строги санкции за безотговорните стопани, защото ако днес аз съм възпитал кучето си да бъде агресивно и да бъде пазач на вилата, а утре го изритам на улицата, това куче (представете си, че може да е 50 кг.) само с ръста си предизвиква дискомфорт в хората, а с поведението си би могло да предизвика и сериозен инцидент. Но не е виновно кучето за това, че е изхвърлено на улицата, не е виновно кучето за това, че е обучено да бъде агресивно, а съм виновен аз за това, че съм го изхвърлил. Затова трябва много ясно да се определи кой е виновният в този случай и кой трябва да понесе санкцията. Трябва да се изработи механизъм за прилагане на тази санкция. Благодаря.

Фани Христова:

Благодаря Ви, г-н Генчев. Г-н Върбанов, заповядайте.

Венцислав Върбанов:

Уважаеми дами и господа,

Аз искам да върна малко времето назад в миналия парламент, когато се изработи и се прие въпросният законопроект, който в момента действа, а именно Закона за защита на животните. Тогава бяха внесени два законопроекта, единият от които, доколкото си спомням, беше изработен в Екоравновесие. Беше изпратен в нашата Комисия. Понеже двата закона в някои от текстовете си противоречаха, се наложи да се създаде работна група в Комисията и се направи един обобщен закон. И този закон си спомням колко беше приветстван от всички неправителствени организации. Всъщност той беше съгласуван с повечето хора, които са тук около масата и с които се познаваме. Спомням си още, че аз и още няколко колеги ходихме в Брюксел, срещахме се с представители на Европейския парламент, бяхме в Централата „Четири лапи” и се срещахме с други неправителствени организации. Опитахме се да направим един закон, за който, за съжаление, стигам до извода, че не е работещ.

Искам да дам отговор на въпроса, който г-н Раймундов зададе, изчерпана ли е административната процедура по закона. Тя не е изчерпана, защото просто законът се оказа неработещ.

Аз лично нямам нищо против да криминализираме тези деяния и всички насилия срещу животни. Друг е въпросът какъв ще бъде ефектът. Защото вие виждате, че всеки ден новините за насилие срещу хора са повече отколкото новините за насилие срещу животни. (Не се отразяват.) Отразяват или не отразяват, но въпросът е в това, че когато правим някакъв закон, да го направим така, че той да е работещ. Може би затова аз поздравявам организаторите на тази дискусия, но само с тази дискусия не бива да се спре. Нека по-дълго да дискутираме, за да направи нещо, което да работи. Защото ако ви прочета чл. 40 от закона, ще видите, че нещата не са така. Направо съм изненадан, че в София някои неща са направени, но все пак проблемът с безстопанствените кучета е факт. Трябва да ви кажа, че понеже обикалям не само в моя избирателен район, а много обикалям в страната, има общини, в които изобщо не са чували че има такъв закон, та камо ли кметът, на който всичката му работа е свършена, и да тръгне с неправителствените организации да прави програма, след това министърът да ги внесе в Министерския съвет да одобрение и т.н.

Трябва просто в новия закон, който ще бъде внесен, много внимателно да търсим баланса.

Що се касае до санкциите. Прави са и двете гледни точки. От една гледна точка са малки санкциите, ако гледаме през призмата на тези момчета, които се занимават с боеве с кучета. Защото наистина много малко са случайните хора там. Даже обикновено тези хора, които се занимават с това, се занимават и с други неща. Бизнесът им не е бой с кучета. Това е едно от удоволствията на тях, защото такава им е психиката. Така възприемат те околния свят. Те участват не само в бой с кучета. Те участват и в свободни борби, залагат и това си е начин на живот за някои хора. От тяхна гледна точка тези санкции са смешни. Обаче от другата страна, тук има санкции от 5000 лв. за повторно деяние. Примерно, за един ветеринарен лекар, който нещо не е направил, те са просто наистина непосилни. Аз си спомням, че имаше много тежък дебат в миналия парламент точно по отношение на санкциите и накрая стигнахме до тия санкции, които сме заложили в закона, които явно не дават ефект, но поне моето убеждение е, че контролът по този закон е занижен или почти липсва. Затова тук бяха дадени примери колко са санкционирани за две години. Това са някакви откъслечни случаи на хора, които са санкционирани. Ако беше сработил законът, сега не трябваше да обсъждаме такива проблеми като този с безстопанствените кучета, защото всички кметове би трябвало вече да имат приюти. Тогава много се говореше, че от Европа ще дойдат пари за тези приюти, ще се подпомогнат общините и т.н. Това почти не се случи. Може да има някъде положителни примери, но масовата практика показа, че не са създадени тези приюти и изобщо ефектът е почти нулев.

Според мен, трябва да продължи тази дискусия и като се поемат някакви отговорности (аз не искам да се заяждам и няма да чета какво пише в сегашния закон), независимо дали са от неправителствени организации, дали са от администрация, просто трябва да се изпълняват. И ако за администрацията може да се потърси някаква административна отговорност, то за неправителствените организации няма как да се потърси поне такава към момента, и се получава едно разминаване или поне това е моето впечатление.

Колеги, най-лесно е да искаме, да искаме, да искаме. От другата страна, имаме желание да даваме. Аз съм от страна на хората, които ще вземат отношение и ще гласуват за този закон, който ще бъде променен или ще има нов закон. Но е хубаво след две години, като се съберем пак, дай Боже да сме живи и здрави, поне част от тези проблеми, които бяха споделени тук, вече да са останали в миналото. Благодаря.

Фани Христова:

Благодаря Ви, г-н Върбанов. Дано, както се казва. Г-жа Боснева.
Аксиния Боснева: Фондация „АФА-България”

Аз съм от хората, които се познават с г-н Върбанов, защото заедно участвахме в изготвянето на Закона за защита на животните. Благодаря му за това изказване.

Г-н Върбанов, тази среща благодарим, че я има, но тя е много закъсняла. Защото трябваше да констатираме, че законът не се прилага, а не че е неработещ, а просто не се прилага, още на шестия месец от стартирането, както по закон би трябвало да стартират програмите.

Преди малко госпожата, която е имала нещастието да преживее ухапване от куче и сподели какво се е случило след това, е един пример как на практика Законът за защита на животните в Столична община, като столична община е една от малкото общини, които наистина работят почти стриктно по закона. Ние участваме в проверки в цялата страна и сме констатирали това. Но ето ви пример как Столична община създава едно излишно напрежение между хората, които са доброволци и те не са се ангажирали да отглеждат някакви улични кучета. Тук отварям една скоба, за да кажа, че три години след приемането и влизането в сила на закона, законът не се знае и то от хора, които работят и би трябвало да го знаят и да го прилагат. Тези лица по надзора са ангажирани съгласно чл. 49 и чл. 50 от закона с редовното обезпаразитяване и рефаксиниране срещу бяс на животните. Нищо повече. Те са длъжни, ако има сигнали от хората, които живеят на мястото, обитавано от такива животни, че някое от тези животни е агресивно, лицето по надзора да се вземат мерки. Законът е категоричен. Има ли агресивно куче, то се изтегля моментално от улицата. За каква отговорност говорим на лицето по надзора, аз също лице по надзор. Всяка вечер отивам с кофата с храна да нахраня кучетата, защото не по този начин ги размножавам. Кучетата се връщат на улицата, за да не допускат появата на нови животни. Това е основата в този модерен подход, който би трябвало да се прилага трета година. И тези животни, за да не се допуска появата на нови животни, да не се отваря ниша моят морален дълг е тези животни да ги нахраня, да съм спокойна, че те не са агресивни, защото търсят храна. Освен по закон, което ми се вменява и аз го изпълнявам, да ги реобезпаразитявам и да ги рефаксинирам. По мое желание, по мои възможности аз се грижа и за това. Да не говорим, че в закона е заложено, че не се прави разлика между домашни и бездомни животни и храненето на животните е задължително, след като ние ги връщаме на улицата, но трябва да им осигурим храна в достатъчно количество, прясна вода и подслон, за да ги предпазим от вредни атмосферни влияния. Затова е и предложението на Оперативното звено към Общинска програма в София беше там където хората имат възможност да слагат кучешки колибки, за да не влизат животните в жилищните входове, ние да им поставяме стикери, от които да бъде видно, че тези животни са обработени по общинска програма.

По отношение на закона още две думи. Много съм изненадана от това, което каза представителката на ГЕРБ за това, че трябва да се приложат санкциите на закона с изтичането на тригодишния срок би трябвало вече да глобяваме кметовете за всяко намерено улично куче. При положение, че това е една от поредните мини, заложени от предишното управление на сегашното управление. Всеки здравомислещ човек още тогава беше наясно, че този тригодишен срок е непосилен за която и да е община. Единственото оправдание, че ние организациите не реагирахме драстично на този срок, беше че по този начин кметовете трябваше да са наясно, че в рамките на техния мандат те трябва да положат максимум усилия да стартират програмата. И именно в този смисъл трябва да има изменение на Закона за защита на животните, когато се определи един срок, явно той трябва да бъде нов, защото г-н Върбанов е прав, че има общини, където въобще не са чували, че има такъв закон и такива мерки. Този срок трябва да бъде затова в рамките на 2-3 или колкото години решите, всички кучета, които се намират на улицата, да бъдат вече обработени. Оттам нататък не можем да вменяваме и да искаме от кметовете, които нямат пари да направят канализация за съгражданите си, да строят приюти за кучета.

И малко за инкриминирането да кажа.

Г-жо Атанасова, това че до ден днешен ние се колебаем да назовем жестокостта към животните престъпление, води след себе си тази апокалиптична картина на дървото с обесените котенца дело на малки детски ръчички, които връзват малки котета надолу с главата и се забавляват докато котетата агонизират. И ако някое е особено издръжливо, малките детските детски ръчички заковават ушите и лапичките на тези котенце към дървото. Това нещо поставя веднага въпроса към кого ще се излее, към кого ще бъде насочена омразата и желанието за саморазправа на тези вече пораснали деца утре. Мисля, че отговорът на този въпрос трябва да го дадем ние – всички тези, които сме съпричастни към това, които се чувстваме част от проблема. Ние ще бъдем отговорни утре пред обществото, ако сме допуснали децата ни да растат в една среда, където им показваме, че убийството на едно животно, не е престъпление и че то може да се направи.

Ще коментирам репликата на г-жа Манолова за това, че „улиците са се превърнали в ловни полета”. Да стрелбата е нещо абсолютно обичайно не само по селата, а и в големите градове. Обикновено стрелците се оправдават с това, че те са стреляли по бездомна котка, но без да иска е уцелил главата на 14 годишен хлапак.

И в този смисъл бих преминала към представителя на Прокуратурата. Благодарим му за това, което каза. Наистина, ако искаме да има работещ модел, работещи санкции, те трябва да са действително сериозни санкции. В тази връзка трябва да кажа, че работната група, която изготви този проект, по-късно преработен и внесен в Народното събрание от министерския съвет, ние бяхме заложили много по-сериозни санкции за извършителите на подобни престъпления. Също така бяхме учудени, че стрелбата беше извадена от контекста на криминализираните деяния. Не разбирам защо стрелбата трябва да се приема, че не е жестокост не само към животните, а към живота въобще. Защото много е ясно, че един куршум може да рикошира и вместо бездомната котка да пострада, както в случая, детето.

В страната от 4 октомври – Международния ден за защита на животните, върви една кампания „Светлинна вълна”, в която всички координатори, които са доброволци и се опитват да съдействат на местната власт за прилагане на общинските програми, подписваме една декларация, която ще внесем в Народното събрание и там точките са съвсем елементарни и ще ви ги зачета:

Абсолютно наложително е създаване на звено от зооинспектори за бързо реагира в защита на животните. Защото Националната ветеринарномедицинска служба, както някой каза доскоро наречена служба, е безсилна пред проявите на жестокост, защото това са хора, които не са разследващи органи. Те са ветеринарни лекари и трябва да констатират онова, което се е случило на животното, но те не могат да разследват кой е извършителят. В този случай тези санкции, които са предвидени в Закона за защита на животните по отношение на жестокостта, те са неприложими в действителността. Защото контролният орган няма тези правомощия. Това е и една от причините жестокостта да бъде криминализирана.

Следващата точка, която сме заложили, е това, което няколко хора тук споменаха, изготвяне на национална програма за установяване на контрол върху куческата популация в цялостни детайли с участието на организациите за защита на животните. Защото не веднъж сме казали, че ние сме именно хората, които най-малко желаем да има бездомни животни по улицата. На никой от нас не ни е приятно да виждаме обезглавени, застреляни, отровени и т.н. животни.

Следваща точка е актуализиране на Закона за защита на животните с допълнения на ясни текстове, които да не дават възможност за погрешно тълкуване във вреда на животните, както в случая на пострадалата госпожа и е обяснено от Столичното предприятие, че има някакви природозащитници, които не дават животното да се прибере. Оказа се, че животното е прибрано. Но тя пита, след като този човек трябва да се грижи за това животно, нека да бъде санкциониран. Това напрежение, което се създава ,не води до нищо добро. Медиите трябва да ни помогнат във всички случаи, да разяснят на обществото какви са мерките, как се прилагат, за да могат гражданите да съдействат, а не помежду си да водят някаква война.

Сигурно съм пропуснала нещо. Пак повтарям.

Нека като червена лампичка ни свети това какви ще станат утре децата, които обесиха котетата в Бургас!

Какви ще станат утре децата, които отрязаха крилата на гълъбите и забавляваха, докато птиците умираха!

Фани Христова:

Благодаря Ви, г-жо Боснева. Аз също си задавам този въпрос. Не случайно дадох тези примери от моя живот, които наистина оставиха траен отпечатък върху съзнанието и моята психика и върху психиката на децата ми.

Само бих искала да вметна тук, че в моето изказване аз направих един преглед на правната уредба в нашата страна и в Европа, като ние също считаме, че този текст няма да действа – чл. 69 от Закона за защита на животните, с който се налага глоба на кмета в размер на 1000 до 2000 лева и затова, уверявам ви, мислим или да бъде удължен срокът, или да преработим нормата така, че тя да бъде работеща.

В резултат на Вашето изказване мисля, че трябва да дам думата отново на заместник-министър Цветан Димитров.

Цветан Димитров:

Аз искам да призова към нещо, уважаеми колеги. Дискусията е хубаво нещо, но за да бъде продуктивна една дискусия, в крайна сметка трябва да излезем с нещо от нея. Аз считам, че май попрекалихме с това да се напада този или онзи, да се опитваме да решаваме някакви отделни казуси, което мисля, че не е всъщност идеята на днешния дебат. Ще ви дам друг казус. Примерно, кучето на съседа ми неистово иска да ми изяде папагала. Кой е виновният тук? За да не изпадаме в такива подробности мисля, че трябва да се обединим около две неща.

Принципно съвременната европейска политика се прави на базата на това дали създаваш обществени блага, или насреща ти има обществени вреди. Аз мисля, че ако ние се обединим около идеята, че тук сме се събрали, за да се инкриминира по някакъв начин някой, който нанася обществени вреди, то тогава работата ще бъде много по-добра върху закона. Защото обществена вреда не е само това, че кучето, котката или каквото и да е друго животно е навредило на здравето на човека, ухапвайки го, или пренасяйки заразна болест, а също може да навреди на човека и на обществото психически. Това е другата страна на нещата, която някой на това животно е нанесъл някаква травма, като няма да повтарям всичко това, което беше казано.

Ако се обединим около това, че законът трябва първо, да създаде превенция на тези обществени вреди и второ, да създаде съответните наказания, аз мисля, че тогава и колегите от законодателния орган ще бъдат улеснени да направят наистина един работещ закон. Благодаря.

Благодаря Ви, г-н Димитров.

Колеги, искам да се ориентираме към приключване. Желания за изказване са депозирали при нас г-жа Пенка Попова, г-жа Снежана Василева и колегата Красимира Симеонова.

Има думата г-жа Снежана Василева.

Снежана Василева: Германо-българска помощ за животни –София.

Аз исках да кажа нещо, което вече много пъти се каза и много изчерпателно беше казано от г-жа Боснева.

Не мога да разбера защо г-н Куртенков, който каза, че е научен работник и ветеринарен лекар, има такова желание да се унищожат животните на улицата, които са безстопанствени. Мисля, че един ветеринарен лекар би трябвало да обича тези животни, а не да ни внуши тук, че те са най-страшната опасност в нашата държава и че трябва да ги унищожим.

Аз съм представител на Германо-българска помощ за животните. Те имат тук приют. Искам да ви кажа, че досега колкото животни са докарани при мен за агресивни, се оказа, че им е лепнато „агресивни”, защото са нападнали някой или са ухапали някой. Няма агресивно животно. Това ви го казвам от позицията на човек, който се занимава цял живот с животни. Всички агресивни животни, докарани при нас, се оказа, че нито едно не е агресивно. Никой не може да ми каже, че ако дойде някой при мен и ме удари, аз ще кажа благодаря и ще си тръгна. По същия начин ще реагирам и аз. Не мога да ви опиша какви животни се докарват в нашия приют – издевателства от хора върху тези животни. Не бива в никакъв случай да се разделя вредата на животните към хората и обратното. Фактът, че ние които работим в тази насока, имаме и толкова много доброволци, които помагат, значи има нещо, което не е както трябва.