Четиридесет и първо народно събрание

По отношение на инкриминирането. Преди две години се направи това предложения, което след това се оказа толкова изменено, че нямаше нищо общо с това, което ние сме предложили. Това вече го каза г-жа Боснева. Как може да не се инкриминира убийството на животно, как може да не инкриминира отрязването на краката му, обесването, стрелбата. Аз не знам каква държава сме тогава? По тази логика дайте да не наказваме и престъпниците, убийците, изнасилвачите, защото били не знам какви.

Аз абсолютно поддържам инкриминирането на тези неща, защото пред очите си имам страшно много примери. Да не говорим за Мима и да се повтаряме. Но Мима в момента живее прекрасно благодарение на Германското сдружение.

А това, което каза колежка преди малко за кучето, което е изнасилвано в продължение на една година от собственика си, това куче също замина за Германия, след като ние го иззехме и изпратихме.

Всички хора, които смятат, че не бива да се инкриминират тези неща, за мен това е необяснимо. Не се прави всичко в името само на хората. Всичко, което се прави, трябва да се прави в името и на двете страни, защото в крайна сметка всеки има живот и никой няма право да отнема живота, защото така му било приятно или пък това му било забавление или пък е бил не добре. Като не е добре, има психиатрии, да влезе и да се лекува. Що за оправдание е това? Благодаря ви.

Фани Христова:

Благодаря Ви, г-жо Василева. Има думата г-жа Пенка Попова. Заповядайте.

Пенка Попова:

Аз ще кажа само две думи и ще предам думата на Георги Сербезов, понеже виждам, че няма време.

Искам да обърна внимание на представителката на здравното министерство, да се обърне много сериозно внимание на психическата травма, която изживяват нормално чувствителните хора в България от това, че те стават свидетели всекидневно на такива зверства . посегателства срещу животни. Аз щях да опиша един мой случай след госпожата, която описа как е била ухапана от куче, намирайки всеки ден разстреляни котки пред дома си и водейки ги всеки ден на лекар, да им вадят сачми от главата и т.н. Това е един сериозен проблем, това е една сериозна психическа травма върху един голям процент от населението, което все още има нормална чувствителност и морал.

Георги Сербезов:

Тук чух единствено г-н Върбанов и честно казано нямах очакване, че изобщо ще се отвори тази тема и затова си оставих изказването за най-накрая. Разбира се, че инкриминирането е добро и важно. Разбира се, че тази дискусия е закъсняла. Разбира се, че тази дискусия е отново един вид бягане по периферията на проблема след почина, даден със семинара в Бояна преди 2-3 месеца. А истинският проблем всеки, който се занимава с проблема с бездомните кучета и тяхната популация е пределно ясен. Той се казва Закон за защита на животните или по-точно проблемът е в неговото пълно не просто игнориране, а откровено бойкотиране и на моменти саботиране. Проблемът е в много по-малка степен законодателен, отколкото той е изпълнителен. Почти всичко за нас се свежда до неработещи институции, до истински отказ, за което аз лично като представител на сдружение в Пловдив имам десетки примери и твърдя, че не е останала институция, към която да не сме се обръщали. Специално започнахме с нарушение по Закона за защита на животните, като по законния ред се обръщаме към РВМС-Пловдив, НВМС. В момента имам депозирани 6 сигнала в НВМС и се съдя с генералния директор за това той да благоволи да ми изпрати решение по един от сигналите си. Това не се е случило.

В Прокуратурата, след като видяхме че по реда на Закона за защита на животните няма да стане, тръгнахме да търсим съдействие от прокуратурата, в която имаме 14 депозирани сигнала, от които едва 4 са разгледани. Говоря за 2009 г. в началото. Те са разгледани с отказ да се образува досъдебно производство.

Екологията в общините – другият играч. Ясна е позицията на общините. Нямаме пари, не е регламентирано, държавата ни остави ние да се оправяме. Там за какво газене и тъпкане на Закона за защита на животните става дума, ако изобщо се познава този закон, другаде няма такова място.

Полицията. Пак пък буквално ни се смеят, въпреки че имат задължения по Закона за защита на животните. Или защо говорим изобщо за законодателна инициатива, ако сме склонни да си затваряме очите и да забравяме изобщо, че Законът за защита на животните съществува и регламентира тези обществени отношения вече три години. Въпросният срок, за който се говори, той не е даден. Той може да не е реалистичен, но той беше даден с единствения смисъл и идея да бъдат стимулирани и принудени кметовете на общините да работят по трайно решаване на проблема така, както предписва законът. Никой не направи дори и опит да започне да работи. Абсолютни симулации на работа.

Всъщност Законът за защита на животните се превърна в един доста удобен повод да се източват общински бюджети на първо място от самите общини. Аз твърдя, че това е в сърцевината на проблема.

Другото нещо е превенцията, за която г-н Кузманов говори. За мен лично нещата 90-95% опират до липса не толкова на нормативна уредба, а на механизми за форсиране на вече съществуващата нормативна уредба. Мисля, че е безкрайно лицемерно да се правим, че този закон не съществува и да говорим изцяло извън контекста му.

Мерките за инкриминиране също е дискусия, която от две години се води и се чуха прекалено много мнения. Мисля, че дискусията за инкриминирането е добре изчерпана дотук, макар че забелязах пропуск в предвиждане на санкции за подбудителство. Когато някой каже на децата: Давам ви по пет лева да ми донесете чифт котешки уши или една кучешка глава, което е факт през годините в цяла България. Или просто давам десет лева, каквито обяви се появяват непрекъснато. А също, разбира се, и за масовите убийства и насилия, които всъщност се извършват в общинските изолатори. Те остават скрити и анонимни. За тях никога няма телевизионни камери, предавания, но това е минимум 60% от насилието, което се върши в общинските изолатори. Като отново контролът е абсолютно неефективен. Законът за защита на животните изрично предвижда и обществен контрол, който е задължение за кметовете да създават условия за обществен контрол. Те направиха всичко възможно този обществен контрол буквално да бъде забранен и затова не следват никакви санкции. Няма какво да се преструваме. Този закон съществува от три години и той всъщност никога не е влизал в реалната си сила и никога не е бил правен опит той да се спазва. Просто не можем да разглеждаме нещата извън контекста на това, а това е картината такава, каквато я виждаме в момента.

Фани Христова:

Благодаря Ви, г-н Сербезов. Аз също в моето изказване споменах и съм съгласна с вас, че относно проблема за безстопанствените кучета и отговорността на общините и кметовете смятам, че имаме добра нормативна уредба, за която трябва да поработим за спазването и прилагането й и за контрола.

Г-жа Красимира Симеонова, имате думата.

Красимира Симеонова:

Мисля, че проблемът е обществено значим и трябва да се предприемат мерки, значително по-сериозни от административните глоби, предвидени в момента в Закона за защита на животните. Няма да се спирам на това колко е опасно това, че проявяваме жестокост към животните, колко са популярни вече боевете с животни или връзката между насилието на животните и насилието на децата, но искам да кажа, че над 55% от българите са за инкриминиране на жестокостта към животните. Трябва да отдадем нужното внимание и на това, че тези животни, които нападат хората и причиняват средни или тежки телесни повреди също трябва да бъдат на нашето внимание. Трябва да бъдем отговорни и за това каква наказателна отговорност трябва да носят собствениците на животни, които не се грижат за тях.

От казаното от всички вас тук и от това, което аз бях си подготвила, смятам, че всички тези деяния трябва да бъдат криминализирани. Да се осъществят специални обществени превенции, трябва да има някакъв възпиращ ефект. Т.е. като криминализираме жестокото отношение към животните, ние всъщност правим така, че водим до превенция. Ние мислим освен за нашите животни, и за нашите деца. Промяната, както г-жа Мая Манолова каза, ще защити не само животните, но ще защити и обществото.

Подкрепям г-жа Радева, която каза, че освен законодателно, отношение трябва да има и от общината, но и ние като общество трябва да имаме отношение и заедно да помагаме, за да има ефект от тези законодателни промени, които ще предвидят оттук нататък. Благодаря ви.

Искра Фидосова:

Благодаря, г-жо Симеонова. Има думата г-жа Пеева.

Маргарита Пеева: „Animal SOS” – Бургас

От Бургас съм, представлявам две организации - „Немско-българска мисия за защита на животните Phoenix” и „Animal SOS” – млада организация от две години, която изгражда своя голям приют и стопанисваме общинския приют на Несебър. Превърнахме го от изолатор в място, което си заслужава всеки един от вас да посети и да види за какво става въпрос като добро отношение към животните.

По отношение на инкриминирането на жестокостта към животните. 100% сме за това! Всички плюсове се казаха и ние сме категорично за това нещо. Въпросът е кой ще осъществява контрола и каква ще бъде организацията, която ще прави това и ще контролира всички тези неща. Трябва да бъде една зоополиция, но категорично от много добре обучени, явно с месеци трябва да бъде това обучение, и изключително силно мотивирани хора. Ще ви дам един съвсем елементарен пример. Присъствах на проверка на инспектори от община Бургас. Идват до един двор, чукат на вратата и казват: „Идваме на проверка по жалба. Моля приберете кучетата вътре.” Казвам им, че това е офис, животните са социални, защо да ги прибера вътре. Те ми отговориха: „Ние се страхуваме от тях!” Казах им, че са екоинспектори и че идват на проверка. Ако някой ги извика на проверка по време на бой с кучета или агресивен род кучета. Те ми казаха, че са еколози. Но като са еколози, тяхната работа е свързана и с животните. Те ми отговориха, че те са повече еколози. Бяха мъж и жена, мъжът се направи на мъж и влезе вътре много храбро в центъра на Бургас. Жената остана вън и през оградата гледаше и си записваше. Ако имаме такива зоополицаи, защото примерно, единият е внук на Петкан, а тя е племенничка на Драган, тогава изобщо няма смисъл да тръгваме и да се събираме повече. Или ще бъде намерен начин да бъдат назначени мотивирани хора след много стабилно обучение, или просто няма смисъл да губим времето на всички нас.

И още нещо. Задължително, според нас, трябва да се направи така че хората, които позволяват участие на деца – малолетни, под 18 години в боеве, в садистични прояви или нещо такова, те трябва да си понесат наказанието. Има юристи, знаят как да го направят. Аз не съм сведуща по въпроса. Но те категорично трябва да понесат строго наказание.

През 1999 г. нашата организация „Немско-българска мисия за защита на животните Phoenix” беше писала на Гюнтер Ферхойген с молба той да изрови някъде из богатите чекмеджета на европейската общност някакво финансиране за приютите в България. Имам официален отговор, в който пише, че в европейската общност в момента (става въпрос за 1999 г.) няма програми за финансиране на приюти в България, защото вашата инфраструктура позволява развъждането на бездомни животни. Докато имаме такава инфраструктура ще имаме и бездомни животни.

И трето, много строг контрол на популацията на домашните кучета и регистрацията. Докато не се задвижи реално националния регистър и докато аз когато намеря на улицата болока, защото всички болонки са бели и тази болонка не е чекирана и да се знае, че тази болонка е на баба Иванка, на която аз да кажа: „Защо ти си натирила болонката и тя да си понесе санкцията.” Или пък немската овчарка, нахапала човек, да задам въпрос на собственика защо неговата немска овчарка е навън, ние няма да имаме ефект. Благодаря ви за вниманието.

Искра Фидосова:

Уважаеми дами и господа, благодаря ви за днешното участие в дискусията. Всичко, което се каза от всички вас, смятам, че е изключително полезно, както за вас, макар и голяма част от вас да участват не за първи път в такава дискусия по тази тема, така и за нас - представителите на институциите и представителите на законодателния орган – 41-то Народно събрание.

В Комисията по правни въпроси като водеща ние имаме вече два законопроекта, по които взеха отношение колегите по тях за инкриминиране на деянието „насилие над животни”. Това, което ние юристите обсъждаме и на което държим, тъй като основна нашата задача е когато приемаме определени текстове, в който и да било закон, особено в кодекс, особено в Наказателен кодекс, ние трябва да запазим този баланс, който има в момента между деянията като степен на обществена опасност и предвидените санкции.

Нашата идея на тази дискусия беше, след като чуем всички мнения и становища, ние да изработим текстове, които да обхванат и трите тези, които зададохме в момента. Защото наистина трябва да запазим този баланс, който го има в Наказателния кодекс и не можем да си позволим за насилие над животни да предвидим лишаване от свобода, например, до 6 години, а никаква отговорност за собствениците на агресивни породи кучета, които нападат хората, както трябва да има и санкции в закона по отношение на органите, които са длъжни да изпълняват разпоредбите в другите закони, които са специални по отношение на тази материя. И надявам се да не ми се обидят представителите на тези контролни органи, тъй като смятам, че е занижен контролът, недостатъчен е и липсват мерки по превенция. Това е нещо изключително важно.

Изключително важно за мен е това, което чух от няколко участника и което приветствам и подкрепям, съставянето на национален план за действие. Може би наистина е необходим такъв национален план за действие. В момента в който не се седне и не се разпишат пакет от мерки и то много бързо, а не още година-две да се водят кръгли маси и да се обсъждат отново и отново всички тези теми, няма как да променим нещата. Защото само инкриминирането на това деяние не е достатъчно. Това, което казаха г-н Раймундов, и с него съм съгласна.

С колегите си говорихме предварително и на мен лично ми се иска в рамките на много кратко време – може би две-три седмици, тъй като искам на второ четене да минат промените в Наказателния кодекс, да направим една работна група. Апелирам към представителите на различните институции да излъчат по един представител. Ще помоля и вас от неправителствения сектор да излъчите двама-трима представители, и ако имате представители юристи, за да можем да говорим експертно по самите текстове как да ги разпишем така, че наистина да можем да променим нещо по тези толкова болезнени теми за обществото.

Проблемът започва още от регистрацията на тези животни. Това, което днес ми хрумна като слушах дискусията, ние в момента обсъждаме на първо четене промени в Закона за етажната собственост. Още там са заложени текстове за регистрация на домашните животни, които подлежат на извеждане, т.е. кучетата, а някои стопани извеждат и котките. Какво ми направи впечатление. Няма връзка между това, че имаш задължение да впишеш в регистъра домашното животно – това е регистърът на книгата при домоуправителя, за да регистрираш домашното животно. Обаче няма никаква връзка и задължение на този домоуправител да отиде да занесе месечно или не знам на какъв срок този регистър в съответните служби, които са компетентни по този закон към Министерството на земеделието, които да имат информация, че баба Иванка и всички останали имат такива животни, те са регистрирани и съответно контролният орган – общината, трябва да осъществи връзка с тези хора, да сложи чип на съответното куче. Да се осъществява наистина превенция, за да не се стига дотук. Госпожата, която сподели пред нас, че е нападната и ухапана от куче, точно това попита. Как да разбере чие е това куче, кой е собственикът, който ще носи отговорност. Ако има последователност от действия и всички тези пороци, които сме констатирали всички ние заедно, ги облечем в съответната законова форма и осъществяваме и ние, и особено вие – гражданското общество, непрекъснат контрол дали се спазва всичко това, аз смятам, че тогава може би ще успеем или поне ще ограничим доколкото е възможно това, което в момента констатираме като проблем.

Още веднъж искам да благодаря на всички.

Очаквам до четвъртък и ви моля да дадете представители за участие в работна група, която между първо и второ четене на предложените законопроекти с общи усилия да се опитаме да предложим колкото е възможно повече мерки за конкретни законодателни промени и да разпишем адекватни текстове за Наказателния кодекс, тъй като по принцип подкрепяме и двата законопроекта, но като текстове сами по себе си те не са достатъчни. Трябва още малко и за отговорността на собствениците, и това, което коментирахме, че може би имаме неадекватни мерки по отношение на организаторите на боевете с кучета.

Благодаря. Приятен ден на всички. В рамките на седмица, като стане готова стенограмата, ще бъде изпратена по E-mail на всички, които са заявили присъствие на днешната дискусия.

Закривам дискусията.

Водещ: Искра Фидосова