Четиридесето народно събрание четиристотин четиридесет и шесто заседание

ЕКСПРЕСНА СТЕНОГРАМА

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

_____________________________________________________


ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ

София, четвъртък, 18 декември 2008 г.

Открито в 9,05 ч.

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Пенко Атанасов и Георги Димитров
ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам пленарното заседание.

АХМЕД ЮСЕИН (ДПС, от място): Процедура!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има думата народният представител Ахмед Юсеин.

АХМЕД ЮСЕИН (ДПС): Уважаеми господин председател, нашата страна е парламентарна република. Вярно е, че имаме слабости като Народно събрание, но напоследък виждате какво става в медиите.

Аз като народен представител искам да Ви благодаря като мой председател за достойното Ви държание. Благодаря ви! (Бурни ръкопляскания в мнозинството и възгласи: „Е е е!”.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Благодаря на господин Юсеин, благодаря и на всички вас!

Уважаеми колеги народни представители, всички разбираме, че към Народното събрание са отправени много сериозни погледи, ние сме в центъра на вниманието. Затова преди всичко наше задължение е да изпълним програмата си за тази седмица достатъчно убедително и достатъчно сериозно. Това означава да участваме в обсъжданията на точките от дневния ред и да гласуваме в залата със своите карти за гласуване.

И така, уважаеми колеги, нека наистина да отстоим достойнството на Народното събрание, на всеки отделен народен представител, да докажем пред обществото, че Народното събрание е наясно със своите отговорности - не живее в някакъв свой затворен свят, а напротив, с цялата си отговорност се стреми да намира най-добрите решения за обществото.

Доколкото става дума за процесите в момента, вярвам, че сте обърнали внимание, че към Народното събрание се отправят и очаквания, и петиции по два остри актуални въпроса.

Единият е състоянието на Студентския град, а другият, разбира се, е конкретният трагичен случай със студента Стоян Балтов. Съобщено е, че утре ще има шествие от Студентски град до Народното събрание, като част от мотивите на това шествие са разочарованието на иницииралите дискусия студенти за недостатъчното внимание, обърнато от институциите, на призива им да се дискутират проблемите в Студентския град. Трябва да знаете, че към Народното събрание и към народни представители покани за тези дискусии не са били отправени. Независимо от това, считам, че не бива и ние непременно да чакаме специални покани, а при обявена такава дискусия, съответните наши колеги, които са пряко ангажирани с тази проблематика, могат да проявят инициатива и да участват в тази дискусия.

Днес от 10,00 ч. кметът на Студентски град е инициирал поредна дискусия, на която отделни народни представители са поканени и те ще участват. Предлагам да има и организация за утрешния ден, за така да се каже, контакт с онези, които желаят да направят своя протест пред Народното събрание, и разбира се, една внимателна преценка докъде и доколко именно Народното събрание е отговорно и компетентно да реши тези въпроси, които там се поставят, и доколко това е въпрос на самата Студентска община, на Софийската община и на други компетентни органи.

Другият апел е от училища и други представители на Сливен и Сливенската община, които също са заявили намерението си да адресират към парламента свое обръщение. Помолих колеги, които са представители от Сливен, да влязат във връзка с хората, които организират този апел, да уточнят конкретните им очаквания и, разбира се, да имаме едно активно отношение и по този въпрос.

Но отново искам и пред вас да повторя дълбокото си убеждение, че каквито и претенции да има към Народното събрание, каквито и критики – основателно или не, търпим, недопустимо е в парламентарна република парламентът да бъде обект на безскрупулна, безогледна кампания на охулване и, нещо повече, от екрана да се правят внушения за насилие спрямо парламента. Това са абсолютно недопустими неща, по които смятам, че отношение трябва да вземат и такива органи като Съвета за електронни медии и Прокуратурата на Република България. Благодаря за вниманието.

Виждам, че господин Павел Чернев в момента ми представя един екземпляр с гриф „Столична община – район „Студентски”, с предложение за формиране на работна група за съответния статут на Студентския град. Ще помоля колегите, които имат пряк контакт, след това да се запознаят с този текст.
Колеги, преминаваме към изпълнение на нашата програма за днешния пленарен ден.

По решение на пленарната зала като точка първа тази сутрин е включена:

ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД 60-ТАТА ГОДИШНИНА ОТ ПРИЕМАНЕТО НА ВСЕОБЩАТА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

, предложена от господин Лъчезар Тошев.

Давам ви думата, господин Тошев, за да предложите текста на декларацията.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, почитаеми народни представители! С проектодекларацията, която ще ви представя, предлагам да отбележим 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека.

Първо, ще представя текста на проектодекларацията, като искам да подчертая, че той беше подкрепен и от две парламентарни комисии - Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по външна политика, чиито становища са на ваше разположение.

Текстът на проекта гласи следното:

„ДЕКЛАРАЦИЯ

на Народното събрание на Република България

по повод 60-ата годишнина от приемането на

Всеобщата декларация за правата на човека

Като заявява своята категорична подкрепа за неприкосновените и неотменими права, провъзгласени с приетата на 10 декември 1948 г. от Генералната асамблея на ООН, Всеобща декларация за правата на човека,

като отчита, че приемането на този документ сложи началото на качествен скок в развитието на човечеството и стана основа за изграждане на хуманно демократично общество, основано на равноправието между всички хора и на приемането на универсалните човешки права,

като подкрепя принципа „Всички човешки права за всички”,

като изразява своята почит, уважение и признание на тези, които са се борили за демокрация и защита на човешките права, прокламирани във Всеобщата декларация за правата на човека,

като приема, че правата на човека трябва да бъдат защитавани от закона, така че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като последен изход,

като взема предвид, че ефективното прилагане на правата на човека е процес, в който трябва да участва цялото общество,

като заявява, че образованието в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, е от най-голямо значение за постигането на целите на Всеобщата декларация за правата на човека,

Народното събрание на Република България

ДЕКЛАРИРА:

Първо, Народното събрание в своята дейност се придържа стриктно към принципите и правата, провъзгласени с Всеобщата декларация за правата на човека, които стоят по-високо от всички други обществени ценности.

Второ, Народното събрание ще подкрепя активното участие на Република България във всички органи и институции на ООН, както и във всички европейски атлантически институции и ще полага усилия за все по-пълното гарантиране на човешките права навсякъде по света.

Трето, Народното събрание ще подкрепя такова реформиране на правозащитната система на ООН, което ще доведе до повишаване на стандартите за спазване на човешките права, прокламирани във Всеобщата декларация за правата на човека и международните договори, защитаващи тези права, по които Република България е страна.”

Това е текстът на проектодекларацията, който предлагам на вашето внимание.

Позволете ми да кажа няколко думи по този повод.

Всеобщата декларация за правата на човека включва широк кръг права, една част от които са граждански и политически права, а друга част, това са икономически, социални и културни права. Тя въвежда принципа за свобода и равноправие „Всички човешки права за всички” и макар, че отначало тя е приета като една резолюция на Генералната асамблея на ООН, която първоначално не е имала правна сила, по-нататък с годините Всеобщата декларация става дефиниция за един общ стандарт за правата на човека.

Днес вече Всеобщата декларация за правата на човека има нормативен характер и създава правни задължения за всички държави в света. Всички правителства имат задължението да осигуряват ползването от своите граждани на правата, провъзгласени с Всеобщата декларация за правата на човека. Важно е гражданите да познават правата, които прокламира Всеобщата декларация и да ги използват, както в своята книга проф. Баламезов пише: „Гражданите трябва да упражняват своите права, за да не би поради своята небрежност, да се превърнат от граждани в поданици, които не познават своите права и не ги упражняват”.

За да се стигне през 1948 г. до приемането на този забележителен документ, който изигра такава голяма роля за превръщането на човечеството в една общност в голяма степен уважаваща тези човешки права, прокламирани във Всеобщата декларация, беше изминат много дълъг път.

Първо, бих искал да спомена, че през ХVІІ век бяха поставени за първи път една част от правата, произтичащи от самата човешка природа. Джон Лок, който пледираше за спазването на индивидуалните права, които той нарече естествени човешки права; Жан Жак Русо, който се бореше свободата на всеки да бъде гарантирана от обществото; Монтескьо във Франция, който обяви принципа за разделението на властите; Декларацията за правата на човека и гражданина, приета през 1879 г. във Франция и първата Френска конституция две години по-късно, която за първи път записа запазването естествените и безусловни човешки права, забраната на търговията с роби през стоте дни на Наполеон и след това от Виенския конгрес през 1815 г. и по-нататък Белгийската конституция, която беше използвана като модел за създаването и на нашата Търновска Конституция.

Бих искал да кажа също, че на Изток, където православното християнство е доминиращото вероизповедание, много дълбоко е залегнал принципът за това, че понеже Бог е създал всички хора, независимо какви са те, те са братя. Затова никой не може да бъде обвиняван, че се е родил различен – той се е родил такъв или друг, и всеки, който го обвинява за това, всъщност застава срещу Бог. Това е доктрината на православното християнство, това е православното разбиране за нещата. Тук бих искал да подчертая, че още през Средновековието, макар че нашата православна църква осъждаше еретиците, тя не ги преследваше. Арменските бежанци са етнически и религиозно различни от нас, но ги приехме. А по време на Холокоста бяхме и единствената страна, която активно защити своята еврейска общност, като тук трябва да дам примера с Пловдивския владика Кирил, по-късно Патриарх Български, който дори прескочи оградата на училището в Пловдив, където са били събрани евреите за депортация, и каза: „Ако те заминават, заминавам и аз с тях”. Независимо че те бяха етнически и религиозно различни от българите! Също така, Екзарх Стефан като Предстоятел тогава на Българската православна църква със своята активна позиция - не с декларация, а с действие.

Основните човешки права, които произтичат от човешката природа са записани в този документ на ООН, който се оказа в основата на днешното демократично развитие на човечеството.

Ето защо, уважаеми дами и господа, аз смятам, че би било добър сигнал към нашето общество, но също така ще направи впечатление и в международен план, ако Народното събрание приеме декларация по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, с което да заеме своята позиция, отбелязвайки този акт. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Тошев.

Уважаеми колеги, има два доклада, представени от две комисии.

Заповядайте, господин Герджиков, за да представите доклада на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.

ДОКЛАДЧИК ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа!
„ДОКЛАД

относно Проект за декларация на Народното събрание на

Република България по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека,

№ 854-03-17, внесен от народния представител Лъчезар Тошев на 5 декември 2008 г.

На извънредно заседание, на 11 декември 2008 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията разгледа Проект за декларация на Народното събрание на Република България по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека.

Проектът бе представен от вносителя, народният представител Лъчезар Тошев. Според него 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, гласувана от Генералната асамблея на ООН, е повод Народното събрание да изрази своята оценка за този документ, като начало на качествен скок в развитието на човечеството и основа за изграждането на хуманно демократично общество, основано на принципа „Всички човешки права за всички”. Той допълни, че с приемането на тази декларация, Народното събрание ще заяви отново своята позиция в подкрепа на неприкосновените и неотменими човешки права, провъзгласени с нея, и ще заяви своята готовност да допринесе за все по-пълното прилагане на тези принципи навсякъде по света.

Народният представител обърна внимание на опитите за занижаване на стандартите при спазването на човешките права, което се забелязва при някои от развиващите се държави в света и отбеляза, че България трябва да подкрепя само такова реформиране на правозащитната система на ООН, което ще доведе до повишаване на стандартите за спазване на човешките права, прокламирани във Всеобщата декларация за правата на човека и международните договори, защищаващи тези права, по които Република България е страна.

След проведеното гласуване, Комисията по правата на човека и вероизповеданията единодушно с 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме Проект за декларация на Република България по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, внесен от Лъчезар Тошев на 5 декември 2008 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Герджиков.

Има становище на Комисията по външна политика.

Заповядайте, господин Лютфи, за да представите докладът на комисията.

ДОКЛАДЧИК ЮНАЛ ЛЮТФИ:

„ДОКЛАД

относно Проект за декларация на Народното събрание на

Република България по повод 60-ата годишнина от

приемането на Всеобщата декларация за правата на човека,

внесен от Лъчезар Тошев на 5 декември 2008 г.
На заседание, проведено на 17 декември 2008 г., Комисията по външна политика разгледа Проект на декларация, № 854-03-17, на Народното събрание на Република България по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, внесен от Лъчезар Тошев на 5 декември 2008 г.

Всеобщата декларация за правата на човека е приета на 10 декември 1948 г. от Генералната асамблея на ООН. Приемането на този документ слага началото на качествен скок в развитието на човечеството и става основа за изграждането на хуманно демократично общество, основана на равноправието между всички хора и на приемането на универсалните човешки права. В нея се провъзгласяват неприкосновените и неотменни човешки права, създава се принципът, че „Всички човешки права са за всички” и се приема, че човешките права трябва да бъдат защитени със закон така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и подтисничеството като последен изход.

Предвид гореизложеното Комисията по външна политика прие следното становище:

Приема за основателни мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да приеме декларацията по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, внесена от Лъчезар Тошев.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Лютфи.

Уважаеми колеги, едва ли има нужда от дискусия по тази точка и по предложения проект за декларация. Не виждам противно мнение. Затова ще преминем към гласуване на предложения проект.

Моля, гласувайте проекта за Декларация на Народното събрание с вносител господин Лъчезар Тошев по повод 60-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека.

Гласували 177 народни представители: за 177, против и въздържали се няма.

Декларацията е приета единодушно. (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, уважаеми колеги.

Продължаваме с точките от нашата програма. Бяхме в процес на обсъждане на:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ, продължение.

Господин Стоилов, преди да предложа да продължите с второто четене, моля за вашето внимание от гледна точка на поредността на нашата работа, уважаеми колеги.

Позволете да направя предложението, за което имах възможност да съгласувам мнение и с господин Моллов – да разгледаме точки 12 и 13 преди т. 11. Точка 11 е второ четене на Законопроекта за културното наследство; т. 12 е промяна в правилника; т. 13 са два текста в Закона за военноинвалидите и военно пострадалите. С разбирането, че днес няма да гласуваме текстове от Закона за политическите партии, има разбиране от господин Моллов за такава промяна, за да приемем тези две точки, затова ви моля да гласувате процедурното предложение, което правя – да гледаме точки 12 и 13 преди т. 11.

Моля, гласувайте.

Гласували 145 народни представители: за 136, против 4, въздържали се 5.

Процедурното предложение е прието.

Гласуването на текстовете от Закона за политическите партии предлагам да бъде в началото на утрешния пленарен ден. Тогава ще гласуваме всички текстове.

Господин Стоилов, прецени се, че доколкото сега четем първо допълнителния, а след това ще четем основния доклад, да го съчетаем с гласуване би било прекалено сложно. Нека утре да гласуваме систематизирано всички текстове на второ четене в началото на деня с участието на всички народни представители.

Благодаря ви, колеги.

Има думата господин Стоилов да продължи с докладването на второ четене и обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господа народни представители! Предлагам сега да продължим с основния доклад, тъй като ние стигнахме до средата на допълнителния доклад. В него вчера бяха представени и обсъждани текстовете, които комисията предлага допълнително. Останалите предложения от допълнителния доклад засягат текстове, които се съдържат в основния, така че аз ще ги докладвам едновременно на систематичното им място в основния доклад. Сега можете да преминете към по-големия свитък – основния доклад.

Първото предложение в него е от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители – в чл. 13 ал. 2 се изменя така:

„(2) Учредителното събрание избира членовете на ръководните и контролните органи на политическата партия съгласно приетия устав.”

Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение пак от Йордан Бакалов и група народни представители: в чл. 14, ал. 1 т. 8 се изменя така:

„8.правата и задълженията на членовете, като задължително се включва правото на всеки член:

- да участва в разработването и осъществяването на политиката и решенията на партията;

- да избира и да бъде избиран при равни условия в органите на партията и като неин кандидат за президентски, парламентарни и местни избори;

- да упражнява правото си на глас при работата в партийните органи и структури;

- да изказва свободно своето мнение;

- да бъде поканен да участва лично, когато се обсъжда партийното му положение и дейност.”

Комисията не подкрепя предложението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Стоилов. (Шум и реплики.)

Уважаеми колеги, моля да съсредоточим вниманието си по текстовете, които се обсъждат. Онези, които имат да уточняват конкретни въпроси, да го направят в кулоарите. Обсъждаме едни от най-важните текстове, които това Народно събрание следва да приеме през тази сесия.

Предложенията на господин Йордан Бакалов и група народни представители бяха представени от господин Стоилов. Те не са подкрепени от комисията.

Имате думата за обсъждане и изказвания по тези предложения.

Желае ли някой да вземе думата? Няма желаещи.

ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има предложение от народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов:

1. В чл. 15, ал. 3 се добавя нова т. 8:

„8. декларация, че във всеки областен град има достатъчно членове, необходими за регистриране на местна организация съгласно изискванията на устава.”

2. Точка 8 става т. 9, вместо „и” се поставя запетая; след числото „7” се добавя „и 8”.

3.Точка 10 става т. 11.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага той да отпадне.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви. Госпожо Иванова, заповядайте, имате думата.

Колеги, обърнете внимание, че комисията предлага параграфът, предложен от вносителите, да отпадне.

ИГЛИКА ИВАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Когато се пристъпи към изменение на Закона за политическите партии, главните идеи бяха две: да се премахне този абсурд – наличието на 400 партии в седеммилионна България и другата идея беше да се подобри режимът на финансиране на политическите партии.

Много приказки се изприказваха от тази трибуна по отношение на тези кухи партии, на тези невалидни регистрации, за това, че и в момента вече близо три години в България съществуват партии извън закона, но не са прекратени. От всичкото това говорене накрая не остана нищо, защото дори отпаднаха текстове, отпадна идеята, която съществуваше в приетия на първо четене законопроект.

У нас, както схващам нещата, когато един законопроект бъде приет на първо четене, това означава, че се възприема идеята, принципът, духът. В случая между първо и второ четене този дух изчезна, принципа го няма. Аз лично не мога да разбера защо и главно: какво друго се предлага? Нищо друго не се предлага. Тези 400 партии ще станат повече, спокойно можем да кандидатстваме за „Гинес”, ако считаме, че това е особена гордост за нашата държава, с броя партии на глава от населението. Законът не предлага абсолютно нищо в тази връзка. Има един-единствен текст към края, който подлежи на по-сериозно обсъждане, който по моето скромно мнение е и противозаконен, и противоконституционен, и т.н., когато дойде ред, ще изложа съображенията си.

Тук става дума, че всъщност идеята, която мнозинството подкрепи на първо четене, на второ четене липсва, няма я и нищо друго не се предлага.

Аз продължавам да мисля, че в тази екстремна ситуация, в която се намираме, с толкова много партии, би трябвало да се замислим сериозно какви адекватни мерки да вземем, за да дойдат нещата в нормалната ситуация, в нормалното положение. Партиите в България може да са 20, 30, 50, никой не се наема да каже точната бройка, но не и този абсурд, на който сме свидетели. В случая нищо такова не правим.

Моля ви все пак да размислите дали това не е един разумен критерий, едно реално доказателство, че дадената политическа партия съществува, че я има. Вярно е, колеги възразиха, че много лесно било да се съберат подписите на 30 човека във всеки град, за да докажеш, че съществуваш. По-добре така, отколкото доказано да те няма в юридическия мир да съществуваш. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Има ли реплики към госпожа Иванова?

Реплика на господин Георгиев. Заповядайте.

Каталог: pub -> StenD
StenD -> Закон за изменение и допълнение на закона за специалните разузнавателни средства
StenD -> Четиридесето народно събрание комисия по правни въпроси до Деловодството на
StenD -> Доклад за второ гласуване Относно: Законопроект за изменение и допълнение на
StenD -> Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства
StenD -> Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на
StenD -> Доклад за второ гласуване з а к о н за изменение и допълнение на
StenD -> Доклад за второ гласуване на з а к о н за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча
StenD -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесет и първо народно събрание комисия по културата, гражданското общество и медиите нечетени текстове в пленарна зала в заседание
StenD -> Четиридесето народно събрание временна комисия за промени в изборното законодателство до Деловодството на