От всички спорни или аподиктични размишления, анализи, интерпретации и декодирания дотук разбираме, че поетът Иван Цанев обича Българската Природа през нейните четири сезона и насочва децата да се привързват съмишленически към природовидимите дадености и да израстват с нагласа за опазване на всичко красиво и необходимо за Човека от Природата. Неговата поезия внушава, че всеки човек от най-ранна възраст може достатъчно да проникне в кръговратните възможности на Българската Природа, да проявява максимално точно ония дарби, заради които е дошъл на земния свят. И ние сме убедени, че “Аз-образът” у подрастващите ще се утвърждава и ще търси собствените си съпреживявания в унисон със съвременните екологични проблеми.
И все пак, за да не се създаде у подготвения или у подготвящия се читател “някаква напрегнатост” от определени текстове в този научен труд, накрая ще съсредоточим “дискурсовите ни маркировки” към читателското внимание в седем възлови пропедевтични квинтесенции. Точно така най-същественото за този научен труд като “изводен статус” ще осигури за читателя социокомуникативни и социоконститутивни семантизации с естетезирани и реестетезирани напластявания на Познания в съзнанието и подсъзнанието на читателите. А е доказано, че различните възрастови и социални групи имат различни самопредстави, които до голяма степен определят норми, мотивации и основни модели на явно и скрито социално и личностно подражание и поведение [193].
Ето тези седем възлови пропедевтични квинтесенции или седем изводни и най-съществени ориентиращи постановки за този научен труд:
1. Малко или повече символните кодировки в поезията за деца на Иван Цанев имат експоненциален (показателен) характер. А такава поезия не може да не евокира (извика) у подрастващите желания за повече познания за живеенето на Четирисезонната Българска Природа и за полезността от тези познания.
2. Преобразяващата Природа и нейните кодировки в тази поезия атрибутира (надарява) Човека – в частност Детето – с част от своите възможности. Точно с ония възможности, които този поет одухотворява и ги кодира с определени символи. И то с такива символни кодировки, че – декодирани – те напомнят за Човека, за взаимоотношенията между Човека и Природата и за взаимоотношенията между хората.
3. Този поет е съсредоточил вниманието си върху отделни действия и състояния за явления или елементи от Българската Четирисезонна Природа, които афицират (въздействат) върху сетивността на Човека (в частност – Детето). Така контекстово Цанев достига до прозрението, че в Природата не може да има абстиненция, т.е. въздържание.
4. От анализите и интерпретациите на тази поезия разбираме, че Природата не иска от никой авторизация или апоризация (разрешение или опълномощаване) за своите си четирисезонни действия и въздействия. Разбираме още, че не малко явления и елементи от Природата проявяват не само реалистични, но и приказни, а понякога дори и атотеизменни (човекобожествени) действености.
5. Много често адезията (съмишленичеството) между елементите в Природата е подобна на адезията между хората.
6. Не винаги Природата е амфитрион (любезен гостоприемник) спрямо Човека. Защото както при хората, така и в Природата има контрадикторност (противоречия).
7. Чрез системното, знаковото и предметно видимото в тази поезия се предава реалистичното, реално ставащото в света на Природата. А чрез метафоричното, алегоричното и символното се създава атмосферата на имагинерното (въображаемото) или антиимагинерното, но и на инспирираното (внушеното) в душевността на подрастващите.
Предполагаме, че точно тези изводни седем постановки ще насочат читателите да почувстват съмишленическата “прегръдка и целувка” между Художествената Словесност и добродетелната Литературна Наука с неколцина свои “хуманитарни родственици”.
Иван Цанев – като свише симбиотичен поет за деца и за възрастни – заслужава български и международни награди. И той ги е получавал.
Пожелаваме му да продължава да ги получава. Една специфична награда за част от неговото творчество за деца е и точно този научен труд. А “детските книги, заслужаващи награди, са онези, които се занимават с реалните проблеми на децата и им помагат да разберат себе си и останалите хора, както и света, в който живеят” [192]. Точно такива са “детските книги” на Иван Цанев.
ЛИТЕРАТУРА
-
Анчев, П. Успех в детската поезия. –В: в. Пулс, бр. 18, 1980.
-
Анчев, П. За поезията на Иван Цанев. –В: сп. Простори, кн. 4, 1973; Творци и слово. София, 1982.
-
Анчев, П. За големите въпроси на човешкото битие. –В: сп. Пламък, кн. 4, 1978.
-
Анчев, П. Душата на артиста. –В: Съвестта на думите. София, 1989.
-
Аполодор. Митологическа бибилиотека. София, 1992.
-
Аристотел. За поетическото изкуство. София, 1975.
-
Арнаудов, М. Психология на литературното творчество (трето издание). София, 1978.
-
Барт, Р. Въображението на знака. София, 1991.
-
Барт, Р. Разделението на езиците. София, 1995.
-
Батай, Ж. Теория на религията. София, 1996.
-
Бахтин, М. Эстетика словесного творчества. Москва, 1979.
-
Башлар, Г. Поетика на пространството. София, 1988.
-
Бенчев, М. Внезапните и светли думи как избухват. –В: сп. Пламък, кн. 14, 1968.
-
Бенчев, М. Категорична изява на таланта. –В: в. Народна младеж, бр. 79, 1973; Общуване с поезията. София, 1976.
-
Бенямин, В. Художествена мисъл и културно самосъзнание. София, 1989.
-
Бергсон, А. Интуиция и интелект. София, 1994.
-
Библия. София, 1982.
-
Богин, Г. И. Филологическая герменевтика. Калинин, 1982.
-
Бояджиев, Ц. Ненаписаното учение на Платон. София, 1984.
-
Бубер, М. Аз и ти. За душевния разговор. Божието затъмнение. Варна, 1992.
-
Българска митология. Енциклопедичен речник. София, 1994.
-
Българска народна поезия и проза, т. 1-12. София, 1981-86.
-
Българско народно творчество, т. 1-12. София, 1961-63.
-
Бърк, П. Народната култура в зората на модерна Европа. София, 1997.
-
Бъркли, Дж. Философски произведения. София, 1992.
-
Вакарелски, Хр. Етнография на България. София, 1977.
-
Витгенщайн, Л. Избрани съчинения. София, 1988.
-
Гадамер, Х. Г. Истина и метод. Москва, 1988.
-
Гаспаров, Б. Тартуската школа от 60-те години като семиотичен феномен. –В: сп. Литературна мисъл, кн. 5-6, 1992.
-
Георгиев, Н. Анализ на лирическата творба. София, 1985.
-
Георгиев, Н. Сто и двадесет литературни години. София, 1992.
-
Георгиев, Н. Цитиращият човек в художествената литература. София, 1992.
-
Георгиев, Н. Анализационни наблюдения. Шумен, 1993.
-
Георгиева, Ив. Българска народна митология. София, 1983.
-
Голосовкер, Я. Логика мифа. Москва, 1987.
-
Гончаров, Б. Звуковая организация стиха и проблемы рифмы. Москва, 1973.
-
Григориев, Вл. Религиите по света. София, 1993.
-
Далчев, А. Фрагменти. София, 1967.
-
Далчев, А. Стихотворения. Фрагменти. Мисли и впечатления. София, 1978.
-
Далчев, А. Страници. София, 1980.
-
Далчев, А. Съчинения в два тома (том първи – поезия; том втори - проза). София, 1984.
-
Далчев, А. И сърцето най-сетне умира. София, 1998.
-
Дачев, М. Семиотика на цвета в поетическия текст. София, 1997.
-
Дерида, Ж. Апории. София, 1998.
-
Дерида, Ж. Писмеността и различието. София, 1998.
-
Динеков, П. Български фолклор, т. I. София, 1959 (и изданията от 1972 г. и 1990 г.).
-
Добрев, Д., Добрева, Е. Теорията на знака в лингвистиката и литературната наука. София, 1988.
-
Добрев, Д., Добрева, Е. Справочник на семиотичните термини. Шумен, 1992.
-
Добрев, Д. Справочник на символите в българския символизъм. София, 1996.
-
Добрев, Д. Символите в творчеството на българските символисти. София, 2000.
-
Дойнов, Пл. Поетът препрочита себе си. –В: в. Литературен вестник, бр. 22, 1995.
-
Дюркем, Е. Елементарни форми на религиозния живот. София, 1998.
-
Еко, У. Семиотика и философия на езика. София, 1993.
-
Еко, У. Интерпретация и свръхинтерпретация. София, 1997.
-
Елиаде, М. Митът за вечното завръщане. София, 1994.
-
Елюар, П. Мисли върху изкуството. София, 1979.
-
Жилиев, Юл. От осмото към деветото чудо. –В: в. Литературен фронт, бр. 21, 1990.
-
Жилиев, Юл. Сладостта на нещата. –В: в. Литературен вестник, бр. 20, 1996.
-
Жилиев, Юл. Утре, днес и вчера с поезията на Иван Цанев. –В: в. Книжен свят, бр. 68, 1997.
-
Жирмунски, В. Сравнително литературознание. София, 1986.
-
Зарева, С. Ред и суматоха в литературната творба. Шумен, 1993.
-
Захариев, Л. Значителното е край нас. –В: Литературни бдения. София, 1975.
-
Игов, Св. Поезия на “малкото отечество”. –В: сп. Светлоструй, кн. 3, 1985.
-
Игов, Св. Поетът Иван Цанев. –В: сп. Родна реч, кн. 5-6, 1977; Грозните патета. София, 1989.
-
Игов, Св. Дървото, водопадът, пламъкът. –В: в. Литературен форум, бр. 52, 1991; Антология ЛФ. София, 1992.
-
Игов, Св. Saper Vedere. –В: в. Литературен вестник, бр. 20, 1996.
-
Игов, Св. Поезията на Иван Цанев. Четири статии. ИК “Стигмати”, С., 2001.
-
Каган, М. С. Морфология искусства. Москва, 1972.
-
Камю, А. Лято. Варна, 1979.
-
Кант, И. Критика на способността за съждение. София, 1980.
-
Кант, И. Антропология от прагматично гледище. София, 1992.
-
Кар, Т. Л. За природата на нещата. София, 1971.
-
Касабова, Бл. Това удивително чудо – животът. –В: Детство, литература, съвременност. София, 1987.
-
Коларов, Р. Звук и смисъл. София, 1983.
-
Кон, И. Откриването на “Аз”. София, 1980.
-
Костадинов, Д. Слънцето – свиша природна даденост. Слънчева символна окръжност – ново в литературната наука. –В: Годишник на Университет “Проф.д-р Асен Златаров”, Бургас, 2001, т. ХХХ., с 239-243.
-
Костадинов, Д. Пролетта в поезията за деца на Иван Цанев. –В: Единадесети международен симпозиум “ЕКОЛОГИЯ 2002”, 6-8 юни, Бургас.
-
Костадинов, Д. Стихотворението за деца “Зрели-недозрели” на Иван Цанев. –В: Годишник на Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас, 2002, т. ХХХІ.
-
Костадинов, Д. Зимата в поезията за деца на Иван Цанев. –В: Международен симпозиум “Хуманитарни науки. Предизвикателства и постижения” (Четиридесет години Университет “Проф. д-р Асен Златаров”), 27 – 29 март 2003, Бургас.
-
Костадинов, Д. Философия на двойното кодиране в стихотворенията за деца “Уж съседи” и “Градско лале” на Иван Цанев. –В: Бургаски свободен университет – Център по хуманитарни науки. Национална научна конференция “Хуманитарното знание – традиционни опори и актуалност”, Сборник доклади – том първи, 4-5 декември 2003, Бургас.
-
Костадинов, Д. Пролетта и лятото в поезията за деца на Иван Цанев. –В: Детска литература. Теория, анализи и интерпретации. Книга първа. Бургас, 2003.
-
Костадинов, Д. Есента в поезията за деца на Иван Цанев. -В: Годишник на Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас, 2004, т. XXXIII (2).
-
Костадинов, Д. Естетическо въздействие на природното многообразие в българската поезия за деца.- В: Годишник на Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас, 2004, т. ХХХІІІ (2).
-
Кроче, Б. Естетика. София, 1996.
-
Кръстева, Ю. Семиотика. –В: сп. Знак, кн. 1, 1990.
-
Кръстева, Ю. Литературата. –В: сп. Литературна мисъл, кн. 10, 1990.
-
Кръстева, Ю. Семанализата: условие за научна семиотика. –В: сп. Литературна мисъл, кн. 3-4, 1992.
-
Кунчев, Б. За душата на доброто. –В: в. Народна младеж, бр. 279, 1977.
-
Кунчев, Б. Значителното е край нас. –В: Едно перо, един бял лист. София, 1981.
-
Кунчева, Р. Стихът като възможност за избор. София, 1988.
-
Купър, Дж. К. Илюстрована енциклопедия на традиционните символи. София, 1993.
-
Лайбниц, Г. Нови опити върху човешкия разум. София 1974.
-
Левидов, А. М. Автор, образ, читатель. Москва, 1977.
-
Лесинг, Г. Е. Лаокоон, или за границите на живописта и поезията. София, 1978.
-
Ликова, Р. Конкретното и отвъд него. –В: Поезията на седемдесетте и осемдесетте години. София, 1984.
-
Липчева-Пранджева, Л. Художествената условност – проблематика и възможни подходи. –В: сп. Език и култура, кн. 5-6, 1990.
-
Лихачев, Д. Избранные труды. Москва, 1987.
-
Лихачов, Д. Писма за доброто и прекрасното. София, 1986.
-
Лосев, А. Ф. Знак. Символ. Миф. Москва, 1982.
-
Лосев, А. Ф. Проблемът за символа и реалистичното изкуство. София, 1989.
-
Лотман, Ю. М. Структура художественного текста. Москва, 1970.
-
Лотман, Ю. М. Анализ поэтического текста. Ленинград, 1972.
-
Лотман, Ю. М. Поетика. Типология на културата. София, 1990.
-
Лукач, Д. Своеобразие эстетического, т. I-IV. Москва, 1985-1987.
-
Мелетинский, Е. Поетика на мита. София, 1994.
-
Михайлова, Г. За браздата, пчелата и “неуловените жестове”. –В: сп. Пламък, кн. 7, 1987.
-
Молпоа, Жан-Мишел. Есе върху лиричното. –В: сп. Литературна мисъл, кн. 4, 1991.
-
Науман, М. Литературное произведение и история литературы. Москва, 1984.
-
Недков, Здр. Поезия на овладения драматизъм. –В: сп. Септември, кн. 9, 1973; Творчески светове. София, 1975.
-
Недков, Здр. Новата страна на дарбата. –В: в. Литературен фронт, бр. 16, 1976.
-
Недков, Здр. Уверено по своя път. –В: в. Пулс, бр. 21, 1977.
-
Недков, Здр. Поезията на Иван Цанев. –В: Писатели и книги. София, 1981.
-
Ноел, Б. Среща по средата на моста. Есета. София, 1993.
-
Ортега-и-Гасет, Х. Естетически есета. София, 1984.
-
Палюшев, Б. Политика, философия и трансцендентност в новата епоха. София, 1994.
-
Паси, И. Метафората. София, 1988.
-
Платон. Държавата. София, 1981.
-
Приор, Ж. Универсалните символи. София, 1993.
-
Протохристова, К. Благозвучието на дисонанса. София, 1991.
-
Протохристова, К. През огледалото в загадката. Шумен, 1996.
-
Радев, Ив. Патосът на тревогата и поетическият й изказ при Иван Цанев. –В: С белега на времето. София, 1980.
-
Речник на библейските символи. София, 1996.
-
Рикьор, П. Живата метафора. София, 1994.
-
Рифатер, М. Семиотика на поезията. –В: сб. Семиотика. Материя на мисълта. София, 1991.
-
Рубинщейн, В. Л. К критике метода тестов. Ленинград, 1939.
-
Сарандев, Ив. Изповеди. 101 х 31. Пловдив, 1995.
-
Сартр, Жан-Пол. Ситуации. Литературна теория и критика. София, 1996.
-
Сборник доклади. Творчеството на Петя Дубарова. Пловдив, 2002.
-
Свасьян, К. А. Проблема символа в современной философии. Ереван, 1980.
-
Семиотика. Москва, 1983.
-
Семиотика и искусствометрия. Москва, 1972.
-
Семиотика. Материята на мисълта. София, 1991.
-
Семиотика. Между нещата и думите. София, 1991.
-
Симеонов, В. Символите. София, 1991.
-
Славова, М. Празник с усмивка на дете. –В: сп. Септември, кн. 10, 1987.
-
Смирнов, И. П. Художественный смысл и эволюция поэтических систем. Москва, 1977.
-
Сонди, Д. Послеслов към Ivan Canev versei, 1985.
-
Стаматов, Л. Щастливо начало. –В: в. Пулс, бр. 8, 1968.
-
Стефанов, В. Познания и време. София, 1993.
-
Стефанов, В. Българска литература ХХ век. София, 2003.
-
Стефанов, Хр. Всекидневни чудеса. –В: в. Пулс, бр. 7, 1976.
-
Тодоров, Цв. Завладяването на Америка. Въпросът за другия. София, 1992.
-
Тодоров, Цв. Семиотика. –В: сп. Литературна мисъл, кн. 3-4, 1992.
-
Тодоров, Цв. Знак. –В: сп. Литературна мисъл, кн. 3-4, 1992.
-
Тодоров, Цв. Живот с другите. София, 1998.
-
Тонов, А. Жажда за игра. –В: в. Литературен фронт, бр. 33, 1989.
-
Топалов, К. За най-обикновените и най-чудесни чудеса. –В: сп. Пламъче, кн.12, 1976.
-
Уваров, Л. Образ. Символ. Знак. Минск, 1967.
-
Уейгърт, А. Въвеждането на идентичността в социалната психология. –В: Идеи в социалната психология. София, 1990.
-
Узнадзе, Д. Установка. Поведение. Дейност. София, 1986.
-
Успенски, Б. Съчинения. Том 1. Семиотика на изкуството. София, 1992.
-
Уэлек, Р., Уорен, О. Теория литературы. Москва, 1988.
-
Фаулър, Р. Речник на съвременните литературни термини. София, 1993.
-
Фрай, Н. Анатомия на критиката. София, 1987.
-
Фрай, Н. Великият код. София, 1993.
-
Фройд, З. Тотем и табу. София, 1991.
-
Фройд, З. Естетика, изкуство, литература. София, 1992.
-
Фуко, М. Генеалогия на модерността. София, 1992.
-
Хаджикосев, С. Разрешената дилема на поета. –
В: сп. Пламък, кн. 8, 1983.
-
Хаджикосев, С. Вълшебният свят на детството. София, 1989.
-
Хайдегер, М. Същности. София, 1992.
-
Хьойзинха, Й. Homo ludens. София, 1978.
-
Цанев, Ив. Дневно щурче. София, 1975.
-
Цанев, Ив. Чухалче. София, 1979.
-
Цанев, Ив. Седем вятърчета. София, 1982.
-
Цанев, Ив. Огънче алено. София, 1984.
-
Цанев, Ив. Трички сестрички. София, 1985.
-
Цанев, Ив. Помничета. София, 1986.
-
Цанев, Ив. Училище за слънчогледи. София, 1986.
-
Цанев, Ив. Светлоструй. София, 1987.
-
Цанев, Ив. Питанки и чуденки. София, 1988.
-
Цанев, Ив. Зарчета-велизарчета. София, 1989.
-
Цанев, Ив. Тригласо момче. София, 1990.
-
Цветков, Ив. Щастливо начало. –В: в. Литературен фронт, бр. 32, 1968; Образи и идеи. София, 1972.
-
Цветков, Ив. При бистрия извор на поезията. –В: в. Литературен фронт, бр. 27, 1973; Съвременни художествени търсения. София, 1971.
-
Цветков, Ив. Два фрагмента за един поет. –В: Страници за две литератури. София, 1984.
-
Чернокожев, В. Стилът Иван Цанев. –В: Литературен форум, бр. 12, 1997; Врати към смисъла. София, 2000.
-
Чолаков, Здр. Истинска втора книга. –В: в. Пулс, бр. 9, 1973.
-
Чолаков, Здр. Поет с трайни идеи. –В: в. Литературен фронт, бр. 38, 1977.
-
Шарден, П. Т. Човешкият феномен. София, 1994.
-
Шевалие, Ж., Геербрант, А. Речник на символите. София, том 1 - 1995, том 2 - 1996.
-
Шелер, М. Мястото на Човека в Космоса. София, 1991.
-
Юнг, К. Г. За отношението на аналитичната психология към литературното произведение. –В: Бюлетин на СБП. 1976, 8.
-
Юнг, К. Г. Еон: изследвания върху символиката на цялостната личност. Плевен, 1995.
-
Янакиев, М. Българско стихознание. София, 1960.
-
Янев, Вл. Иван Цанев. –В: Литература и христоматия за 11 клас, 1994.
-
Янев, С. Мигове от нетленното. –В: в. Студентска трибуна, бр. 17, 1968.
-
Янев, С. Седем вятърчета. –В: сп. Пламъче, бр. 1, 1983.
-
Янев, С. Критически прегледи. Погледи върху литературата за деца и юноши. София, 1985.
-
Янев, С. Участта българин. Велико Търново, 2002.
-
Яус, Х. Р. Исторически опит и литературна херменевтика. София, 1998.
-
Binder, Lucia. 1977. Hans Christian Andersen Prizes 1978. In Modern Realistic Stories for Children and Young People. Sixteenth IBBy Congress, Arbeitkreis fuer Jungendliteratur, Munich.
-
Goffman, Irving. 1959. The Presentation of Self in Everyday Life. New York: Doubleday.
-
Home K. Bhabha. The Location of Culture. London: Routledge, 1994.
-
Hume, D. A Treatise of Human Nature in two volumes, t. 1. London, New York, 1961.
-
Malinowski, B. Myth in Primitive Psychology. New York, 1926.
-
Michel, H. Scientific Instruments in Art and History. London, 1967.
-
Williams, C. A. S. Encyclopedia of Chinese Symbolism. New York, 1960.
Димитър Танев КОСТАДИНОВ
е роден на 11 септември 1948 г. в с. Белила, Средецка (Грудовска) община, Бургаска област. Родовият му корен е от тракийци-бежанци. Прадядо му – Вълко Костадинов Вълков – е бил близък съратник с Апостола на боголетното земно и свише Българско Време – Васил Левски.
Получава средно образование в гр. Грудово. Известно време работи в НХК – Бургас. Завършва Филологически факултет към Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Работил е като учител и ръководител в различни степени бургаски училища.
Самороден изпълнител на български народни песни.
Със специфичното си поетическо и литературоведско творчество, с учителската си и ръководна дейност в училищата, с университетската си преподавателска дейност и с доброволната си обществената работа той активно съдейства за културното и обществено развитие на Бургас, на Бургаска област и на България.
През различните години последователно е бил учител по български език и литература в ОУ “Братя Миладинови”, СПТУ по Електротехника “Константин Фотинов”, СПТУ по Облекло “Анушка Драгиева, Техникум по Механотехника “Георги Димитров”, ПГ “Георги Стойков Раковски”, Техникум по Индустриална химия “Акад. Николай Зелински”, а също така заместник-директор и директор в ОУ “Димитър Благоев”, ОУ “Георги Бенковски” и Строителен техникум “Кольо Фичето” – все бургаски училища. Над 10 години е бил председател на Управителния съвет на читалище “Фар” – Бургас и над 15 години председател на Литературнотворчески клуб към Дома на учителя – Бургас.
След преподавателската си, научна и художествено-творческа работата в Учителския институт “Христо Ботев” – Бургас, сега е преподавател в Университет “Проф. д-р Асен Златаров”. Вече над 20 години ръководи Литературнотворчески клуб “Христо Ботев”, в който участват студенти. Бивши членове на клуба са автори на две и повече художествени и научни книги.
Има многобройни изяви с поезия, с изследвания в областта на литературната теория и история, културната антропология, етнология, психология, философия… Досега е публикувал над 200 отзиви, рецензии, статии, студии, монографии и редакторска работа в тези области. Публикува и самобитна есеистика и публицистика.
Издал е следните стихотворни книги:
За деца: “От Коледа до Коледа” (1991), “Шарошийка птичка” (1992), “Игрословна азбука”(1998); За възрастни: “Ти мислиш, че само сега си на небето”(1992, с псевдонима Бел БЕЛИЛА), “Насаме с нобелисти” (1995), “Небесни дихания” (1999), книгата-уникат само в 7 броя “Любовен унес” (2003), която, заради изключителния интерес от всяка възраст читатели към “хайку с български полъх”, излиза в нормален тираж през 2004 и 2005 г. Изключителен интерес се проявява и към книгата му “с български дух, с библейска и общочовешка философия “, озаглавена “Боголетни братя” (2004).
Автор е на научните книги: “Детска литература. Теория, анализи и интерпретации” (книга първа – 2003), “Всекидневен човек, всекидневно човечество. Разговори с Никола Инджов” (2003), “Без любов няма съзидание, без любов няма човек. Разговори с Илия Буржев” (2003), “Езикознание” (2004, съставителство и авторство), “Детска литература. Теория, анализи и интерпретации” (книга втора – 2005), “Преображения на детската душевност” (2005, съставителство и авторство), “Между делничното и метафората” (2005), “Добротворната взаимовръзка “Дете – Природа” (2005), “Извънморски и морски преображения” (2005), “Природата в поезията за деца на Петя Дубарова” (2005).
Превеждан е на руски, английски, френски, италиански, испански и турски език. Самият той прави подбор и претворяване от тези и други езици.
Член на Съюза на българските писатели, който съюз е основан през 1913 г. от Иван Вазов, и член на Съюза на учените в България.
© Димитър КОСТАДИНОВ - автор
ЧЕТИРИСЕЗОННИ КОДИРОВКИ
(Философия, теория, анализи
и интерпретации на поезията за деца
на Иван Цанев)
Българска
Първо издание
ISBN 954 – 9697 – 33 – 9
Печатни коли 13,75
Формат 60 х 84/16
Рецензент: проф. дфн Димитър Кенанов
Редактор: Аглика Костадинова
Компютърно оформление
и предпечатна подготовка: инж. Павел Павлов
Издателство: Писателско дружество – Бургас, 2005
Сподели с приятели: |
