Четвърта: въздействието на глобалната криза върху капиталовия пазар -тенденции, фактори, антикризисни мерки и проблеми



страница1/3
Дата28.10.2018
Размер433.59 Kb.
#102777
ТипГлава
  1   2   3


ГЛАВА ЧЕТВЪРТА:

ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ГЛОБАЛНАТА КРИЗА ВЪРХУ КАПИТАЛОВИЯ ПАЗАР -ТЕНДЕНЦИИ, ФАКТОРИ, АНТИКРИЗИСНИ МЕРКИ И ПРОБЛЕМИ
4.1.Кризисните тенденции на капиталовия пазар през 2008 г.

Не може да се отрече възходът в българския капиталов пазар след 2001­­–2002 г. и на пръв поглед тезата се подкрепя от статистиката.1 Световната финансовата криза оказва крайно негативно влияние върху очакванията за по-нататъшното положително развитие и последващите анализи дават повод за противоречиви оценки.



Таблица: Основни показатели за развитие на капиталовия пазар

/2001 – 2008 г./


БФБ - София

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

Капитализация на БФБ – София млн. лв.

1103,83

1375,18

2722,00

4033,20

8433,95

15314,01

28986,9

12292,7

Капитализация

(% от БВП)



3,72%

4,25%

7,88%

10,54%

20,11%

31,00%

51,29%

18,34%

Стойност на Sofix

118,6

183,1

454,3

625,3

825,53

1224,12

1767,88

318,5

Стойност на BG-40













133,42

199,88

518,06


100,3


Оборот от търговия на БФБ

140,57

359,34

653,13

1011,17

3581,47

3384,16

9959,32





Инвестиционни посредници
– брокерски къщи

– банки


97
69

28


97
67

30


108
77

31


93
62

31


88
59

29


85
57

29

83
57

26

90
64

26


Брой компании, регистрирани на Официален пазар

30

31

35

34

34

17

19




Брой компании, регистрирани на Неофициален пазар

372

325

303

307

309

351

362




АДСИЦ







3

5

13

40

61




Пенсионно-осигурителни компании

8

8

8

8

8

9

9




Брой сделки на първичен пазар на акции













233

433






* в-к Пари” бр. 164 /27.08.07 г.

* Намалението се дължи на преструктурирането на сегментите на официални пазар.

Регистрираните за търговия компании на БФБ са 372, от които на официалния пазар – 16. От началото на тази година за търговия на БФБ са регистрирани акциите на 20 нови емитента, от които 11 на АДСИЦ

ІPO на акции с набиране на нов капитал са 3 - Каолин АД, КТБ и ПИБ
Пазарите на акции на БФБ ясно отразяват тенденцията на отлив на инвеститори, спад в тяхната активност и генерираните обороти. Най-големите компании на българския пазар вече имат пренебрежима капитализация. В България през 2007 г. влизат 330 млн. евро чуждестранни инвестиции. От началото на 2008 г. те са намалели с близо 100 млн. евро. Излизането на основни инвеститори оказа силен натиск върху цените на почти всички търгувани инструменти. Докато в началото на 2007 г. 41,67 % от пазарната капитализация е собственост на чуждестранни инвеститори, то към края на годината процентът от капитала на публичните дружества, държан от чужди инвеститори е намалял до 22,56 %.

Изключително малък е делът на свободно търгуваните акции, което прави трудно, а понякога дори и невъзможно навлизането на институционални инвеститори в тях.

Търговията на фондовата борса е в границите на нищожните обеми, като средно на ден купуваните и продаваните акции са едва за 1 млн. лв.

Докато през изминалите 7 години индексите на БФБ непрекъснато се увеличаваха на годишна база, то през февруари 2009 г. те достигнаха най-ниското си равнище за последните 5 и половина години (260 пункта)2 81,8 % е изгубил индексът Sofix от рекордната си стойност – 1952,4 пункта досега. Това го прави един от най-губещите индекси в света.

ТУК-GRAFIKI вж.файл

Вторият индекс на борсата, BG-40 също отбеляза силен спад, с около 45 на сто до 107,81 пункта3, като през февруари 2009 г. бе спаднал дори до 84,30 пункта, т.е. под базовата си стойност от февруари 2005 г.

Пазарната капитализация на борсата е спаднала над 50 %, но в случая намалението е далеч по-малко от това на индексите. При стойност от приблизително 28 млрд. лв. в края на 2007 г. общата стойност на регистрираните компании към края на 2008 г. спада до 12,3 млрд. лв.

В процентно отношение спрямо БВП пазарната капитализация на борсата спадна до 18,24 %, докато преди година това съотношение беше над 52 %.

По-малкият спад за периода в сравнение с индексите може да бъде обяснен с факта че капитализацията обобщава всички публични дружества, дори и тези с неликвидни акции, които поради липса на сделки не са регистрирали и понижения.

Загуба от 238,4 млн. лв. или 46,3 % от вложените суми отчитат инвеститорите, участвали в 23-те IPO-та, организирани до края на 2008 г., показва проучване на Invesfor.bg4Акциите на последното IPO, което е 24-то за България (жп Инфраструктура – холдингово дружество АД) все още не се търгуват на БФБ – София. Заради разразилата се финансова криза на БФБ бяха осъществени само 3 IPO (жп Инфраструктура – холдингово дружество АД, Хепи Ад и Меком АД) през 2008 г. Собствениците на капитал нямат интерес да набират капитал през борсата, защото цената, при която трябва да продадат част от собствеността си е прекалено ниска. В сегашната ситуация е трудно да се намерят инвеститори, а самите те имат недоверие в публичните компании. По-големият брой вторични публични предлагания /SPO/ през 2008 г. се дължи на факта, че компаниите са искали да се листнат на всяка цена с цел тяхната продажба през борсата, а не набирането на капитал.



4.2.Фактори на глобалната финансова криза и въздействието им върху българската икономика и капиталов пазар
Развоят на глобалната финансова криза през 2008 г. създава обективни предпоставки за продължаване на негативното й въздействие в средносрочна перспектива върху българската икономика, въпреки че досега парично-финансовият й сектор не застрашава с нестабилност.

Поради недоразвитостта на капиталовия пазар и неприлагането на съвременен инвестиционен рисков инструментариум на него, българската икономика досега не е засегната пряко от срива на чуждестранни банкови и финансови институции. Същевременно външните канали на въздействие на глобалната криза са под силния натиск на комплекс от глобални фактори, които влияят неблагоприятно върху инвестиции и стопанска активност.

През 2008 г. въздействието на глобалната криза върху българската икономика намира израз в намаляването на външното търсене и в понижаването на чуждестранните преки инвестиции, които са важен източник на стопанския растеж през последните години. Снижаването на растежа в строителството и започналият през третото тримесечие спад в промишлеността се задълбочи до края на 2008 год. Задържането на растежа на потреблението и инвестициите ще продължи през 2009г., като въздействието на глобалната криза поради намаленото световно търсене ще се отрази и върху темповете на външната търговияи съответно върху цялостната стопанска активност в страната.

Най-силно отражение през 2008 г. финансовата „зараза” от световните финансови пазари даде върху Българска фондова борса (БФБ), която претърпя най-значителния спад от своето създаване досега. Основният индекс на “сините чипове” – СОФИКС, загуби цели 79.71% от стойността си през годината. СОФИКС се оказа най-губещият индекс в Източна Европа, изпреварвайки по негативен резултат сръбския BELEX15 и украинския PFTS. Пазарната капитализация на БФБ се стопи повече от два пъти, което доведе до по-ниско съотношение спрямо БВП в размер на само 18.5%, в сравнение с 51.3% година по-рано. Забавянето на растежа на световната икономика и попадането в рецесия на водещите индустрии в света ще повлияе на инвестиционната активност и финансовите резултати на публичните компании в страната. Около половината от инвеститорите на местния пазар са песимистично настроени за стопанската активност през 2009 год.

През четвъртото тримесечие на 2008 година, когато световната финансова криза започна да се пренася и в реалния сектор,приходите от продажби на промишлените публични компании в България отчетоха спад от 16,15% спрямо третото тримесечие на същата година . /вж. Данните от Таблицата по-долу за “Индекса на продажбите на промишлените публични компании".5

Левовата равностойност на продажбите на промешлените компании, листнати за търговия на БФБ-София, отчита спад от 9,31% през октомври-декември 2008 г. спрямо октомври-декември 2007 г..

При прилаганата методика, обаче, през третото тримесечие на 2008 г.индустриалните компани регистрираха 13% среден ръст в продажбите си на годишна база и 3,3% нарастване на тримесечна база (спрямо второто тримесечие на 2008). 

Индексът на продажбите на промишлените публични компании понастоящем включва 72 индустриални дружества, чиито акции са листнати за търговия на БФБ-София, и има за цел да проследи изменението в приходите от продажби на публичните дружества от промишлеността между два периода, а не фактическото им равнище.

В приходите от продажби са включени нетните приходи от продажби на продукция, стоки и услуги (сумарно). Дружествата, които изготвят консолидирани отчети, влизат в индекса с консолидираните си нетни приходи от продажби на продукция, стоки и услуги. Калкулациите са съобразени с наличието на мажоритарни участия в капитала между публичните дружества. Индексът е построен и с исторически данни, като стартира от третото тримесечие на 2003 г. от базова стойност 100.6
 

ТАБЛИЦА :



ИНДЕКС НА ПРОДАЖБИТЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ПРОМИШЛЕНИ КОМПАНИИ В БЪЛГАРИЯ

 


Индекс при база III 2003 = 100

Индекс към предходното тримесечие

Индекс към съответното тримесечие на предходната година

IV 2008

183,8

83,8

90,7

III 2008

219,2

103,3

112,8

II 2008

212,2

108,4

108,8

I 2008

195,8

96,6

110,9

IV 2007

202,6

104,2

108,3

III 2007

194,4

99,6

124,4

II 2007

195,1

110,5

124,6

I 2007

176,5

94,3

141,9

IV 2006

187,1

119,8

142,4

III 2006

156,2

99,8

125,5

II 2006

156,5

125,8

127,0

I 2006

124,4

94,7

116,1

IV 2005

131,4

105,5

116,5

III 2005

124,5

101,0

111,1

II 2005

123,3

115,1

101,5

I 2005

107,1

95,0

102,0

IV 2004

112,8

100,6

102,8

III 2004

112,1

92,3

112,1

II 2004

121,5

115,7

NA

I 2004

105,0

95,7

NA

IV 2003

109,7

109,7

NA

III 2003

100,0

NA

NA

 
За отворена икономика като българската, глобалната криза се изразява на първо време в разширяване на дефицита по търговския баланс и отлив на чуждестранни инвестиции.7 При това е важно да се има предвид, че причина за нарастващия търговски дефицит през 2008 г. е ръстът на вноса поради силно увеличените цени на енергийните ресурси и суровини през годината, а не свиване на износа, чийто дял в БВП (66.8 на сто) се запазва на равнището на 2007 г. Това е напълно в съответствие и с трендовете на относителен ръст на индекса на продажбите на публичните промишлени компании на годишна база – т.е. за 2008 г. няма формирана устоюйчива тенденция на спад на продажбите, както и на износа на стоки и услуги. Ако през 2009 г. се очаква намаляване на стопанската активност у нас, то неизбежно това ще обуслови и свиване на вноса, т.е. евентуално намаляване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс е реално и би допринесло за намаляване на дефицита на текущата сметка като цяло.

Към началото на 2009 г. е налице един от очакваните ефекти на световната финансова криза, която в България се прояви и в реалния сектор на икономиката. За два месеца /ноември-декември 2008 г./ отрицателното салдо по търговската сметка е по-малко от това през съответния месец на 2007 г. Свиването на вноса пък става с по-бързи темпове, отколкото намалява износът. Според Министерството на финансите това е от малкото първоначални положителни ефекти на кризата, тъй като с по-ниската икономическа активност се очаква и дефицитът на търговския баланс да бъде по-нисък.

Трябва да се подчертае факта, че въздействието на глобалната криза у нас най-силно засега се отрази главно на капиталовия пазар, но конкретни глобални фактори създават рискове от продължаване на спада не само на борсовата търговия, но и по-неблагоприятни ефекти върху реалния сектор. Средносроченият технически анализ на капиталовия пазар свидетелствува, че вертикалният спад на SOFIX, който се наблюдава през 2008г. на практика е показателен, че „мечият” пазар започнал през октомври 2007г. не е завършил. Силният спад през 2008г. трайно доведе цените на борсовия пазар под 21-седмичната плъзгаща се средна и осцилаторите на седмична база са силно негативни, но не показват загуба на низходяща сила на този етап. От гледна точка на вълновата интерпретация на спада, от върха на SOFIX от 1982 пункта наблюдаваме сложна корекция, която най-вероятно ще бъде устойчива комбинация. Липсата на силни поскъпвания през 2008г. също са силен аргумент за това , че „мечият” пазар при SOFIX е все още далеч от своя край.

Виж OBEKT - графика



Факторите за евентуално въздействие на глобалната финансова криза могат да бъдат охарактеризирани като икономически и неикономически. Неикономическите фактори, обаче, имат не по-малко значение за развоя на кризата. Те придобиха и специфичен акцент в обществената разгласа на данни за алчността на финансовите играчи и висшия корпоративен мениджмънт, които се изтъкват като особена „вредност” допринесла за кризата наред с липсата на адекватна икономическа отчетност. Взаимообвързаността на видовете фактори е безспорна. Доколкото неолиберализмът доминира и в българския преход към пазарна икономика неикономическите прояви на кризата е важно да се проследят в „икономизацията” им в развитите страни, но и като риск за нашата икономика.

Сложен комплекс от икономически и политически фактори.влияят за продължителността на глобалната финансова криза и съчетаването й със стопанска циклична криза не само в САЩ и главните развити страни, но и в редица новоиндустриални държави и държави с нововъзникващи пазари в Източна Европа, Азия , Латинска Америка . На настоящата глобална финансова криза първоначално се гледаше като на рутинна финансова криза от „поредното” поколение. Кризата обаче показа, че има системен характер за съвременния капитализъм и засяга фундаменталните устои на потребителското общество и съвременното финасово посредничество. Ако пазарът на практика се оказа в крайна сметка работещ регулатор на небалансираността между дългове и инвестиции, то съвременната криза е криза на философията на регулативната свобода на финансовите иновации и дълговите пазари, които формираха психологията на “парадокса на богатството”. Това е възможността да се потребява за сметка на кредит несъобразено с натрупване на собствени спестявания, а само за сметка на текущ доход в дългосрочна перспекива на обслужване на дълга.

При анализа на генезиса на съвременната глобална криза е важно да се даде отговор на въпроса защо тази криза, поне досега, не се превърна в криза на щатския долар. Факт е, че че след цикличната криза в САЩ от 2001 г. отслабването на курса на щатския долар спрямо еврото се очерта като средносрочна тенденция, но същевременно е ясно, че в международния валутен обмен има своеобразна «гравитация» към запазване на специфично установилото се «статукво» на лимитиране на по-нататъшна обезценка на щатския долар.

Обяснението на това състояние се корени във факта, че финансово-кредитната криза в САЩ не е отделно явление от фактическото състояние на функциониране на световната валутно-финансова система, която неформално назовават”Бретън уудска система II”.

Същностната характеристика на тази «система», която не е официално договорена, но действува чрез съучастието на нововъзникващите пазарни икономики и на развитите страни, се изразява в следните особености:1/ голям брой страни с нововъзникващи пазари поддържат подценени национални валути, чиито официален курс или е обвързан (pegged )с щатския долар или е управлявано плаващ (managed)спрямо него;

2/ поддържането на подценени валутни курсове позволява на голяма група нововъзникващи пазарни икономики /особено е важно това за Китай, Бразилия, Индия, ЮАР, Аржентина и др.страни/ да постигнат експортноориентиран растеж и да натрупат големи излишъци в текущата сметка на платежните си баланси. Противно на това нарастват дефицитите на платежния баланс на САЩ и в по-малка степен, но фактически и за страни от ЕС, включително страни от еврозоната.

3/наличието на евтини парично-кредитни ресурси на пазарите наразвитите страни, където има износ на капитали от нововъзникващите пазарни икономики води до лесен достъп за дефицитно финансиране на държавните бюджети на САЩ и в по-малка степен и на страни от ЕС. С развоя на финансовата криза нарастват рязко бюджетните дефицити на редица страни от ЕС, както и страни от ЕС членки на еврозоната. Например за Ирландия дестабилизацията на финансовия й пазар и нарастването на дефицита на държавния бюджет поставят на дневен ред дори рискове за излизане на еврозоната и деевроизация.8;

4/Огромните капиталови потоци от нововъзникващите пазарни икономики към развитите страни, най-вече за САЩ, създават излишъци от парично-кредитни ресурси, предлагани от повече от едно десетилетие на тези пазари, при това при ниски реални лихвени проценти. Намаляващата доходност най-вече на финансовите пазари в САЩ стимулира частния сектор да поема по-висок кредитен риск и да увеличава «парадокса на богатството»,т.е.свръхпотреблението за сметка на кредити без обезпечения. Бързо «разбухват» бързо обемите на кредитните деривати, при което високорискови дългови инструменти се превръщат в структурирани финанси, обвързващи институции и пазари в крайна сметка с неуправляеми рискове, обуславящи глобалната криза.


Кризата стартира с “детонатор” кризата на ипотечния пазар в САЩ от началото на 2007 год. и се пренесе в Европа чрез международната капиталова обвързаност. Първата «вълна» от «зараза» с банково-финасови кризи и неплатежоспособност на страни, обвързани с епицентровете на глобалната криза чрез кредитна и инвестиционна експозиция и капиталов износ, засегна освен Великобритания, Белгия, Испания също така към началото на последното тримесечие на 2008г. отворени малки икономики като Исландия, Унгария и Латвия.

Втората »вълна» от засегнати от глобалната криза страни е значително по-широкообхватна и включва страни-износителки на енергоресурси, суровини и преработени стоки /например Русия, Норвегия, ЮАР, Китай, Корея/. Това са страни, чийто валути са обозначавани като «стоково-базирани» валути, доколкото плаващите им или управлявани валутни курсове се влияят от позициите им в световната търговия и се обезценяват в условията на наблюдавания понастоящем рязък спад на цените на експортните им стоки, съответно свиване на експортните им приходи и последващ отлив на капитали. Реалната обезценката на националните валути на тези страни се съпровожда с по-високи равнища на вътрешна инфлация в сравнение с главните развити страни и с намаляване на официалните им валутни резерви.



Продължителността на финансовата криза е първият фактор, който засилва рисковете от евентуално въздейюствие и върху българската икономика. Нови рискови «вълни» на кризата може да се очакват като предстоящи за страни, които съчетават недостатъчно вътрешно съвокупно търсене с намаляващ износ и рискове от отлив на капитали в условията на висока взаимообвързаност с международните пазари.

Новите «вълни» от зараза с глобалната криза могат да настъпят с определен лаг и асинхронно спрямо цикличната рецесия в главните развити страни. За България евентуален риск от тази следваща «вълна» на неблагоприятно въздействие на глобалната криза може да има в случай на не само на забавяне на притока на чуждестранни инвестиции, но и свиване на външните й пазари и съответно намаляване на инвестиционната активност и заетостта в средносрочна перспектива



  • Кризата протича във фази. След кризата на финансовите пазари в САЩ последва изостряне на кризата в реалната икономика. Стопанската рецесия в главните развити страни е факто от последното тримесечие на 2008г., което влошава платежоспособността и ликвидността на стопанските субекти и това отново се отразява неблагоприятно на финансовия сектор. Редица анализатори предвиждат нова «вълна» на фирмени фалити и обезценки на активи в банките както в най-засегнатите досега страни, така и на други страни, най-вече с нововъзникващи пазари. Финансовите институции още не са гарантирани срещу влошаване на ликвидността и неплатежоспособност. Привличането на свежи капитали и по-високата капитализация остават сериозно предизвикателство за финансовия сектор и в трите групи страни – страни в епицентъра на финансовата криза; страни, които са засегнати чрез съкращаването на износа им и увеличаването на дълговата им експозиция към чужбина и страни, които понасят ускоряващ се отлив на капитали или изпитват недостиг на капитали и инвестиции. България засега е от третата група страни, което на практика й дава възможност да провежда по-успешна антикризисна програма, оставяйки в «периферията» на глобалната криза.

  • Въпреки масираните интервенции от октомври 2008г. с пряка финансова подкрепа от страна на правителствата на САЩ и страните от Еврозоната има наличие на задълбочаваща се дългова криза в глобалната финансова система, която обхваща както паричния, така и реалния сектор на развитите страни и създава риска за стабилността и на международната платежно-кредитна система.

  • По тези причини този път стагнацията ще бъде по-тежка и ще продължи по-дълго. Развоят на глобалната криза в САЩ, ЕС и страните от Югоизточна Азия свидетелствува, че кризата няма да има V – образна форма , а по-скоро U-образна форма и световната рецесия неминуемо ще бъде по-продължителна и ще засегне всички страни, макар и с различна сила.

Неблагоприятното въздействие на третата »вълна» на заразата с криза би могло да бъде продължаващото ускоряване на отлива на капитали към развитите страни, които при излизането си от стопанската рецесия по-бързо от останалите страни ще възобновят инвестиционната си активност. Това ще предизвика повишено търсене на кредитно-парични и инвестиционни ресурси. Предепозирането на финансови ресурси към развитите страни от страни с нововъзникващи пазари при излизането от рецесията към края на 2009 год. и през 2010 г. може да повиши риска от банкови кризи и в страни, които досега са останали в периферията на глобалната криза.

Обобщавайки оценките за продължителността на глобалната криза следва да се подчертае, че засега има преобладаващи очаквания пикът на световната стопанска криза да бъде през 2009 год., макар че излизането от кризата да се счита все още неясно, но със сигурност предстои да бъде асинхронно по различни групи страни. В този смисъл глобалната криза ще обуслови неизбежно очаквани, но все още непредвидими по размер ефекти на преразпределяне и прехвърляне от едни към други участници в световното стопанство на неблагоприятни последици от финансови загуби, декапитализация на стопански субекти и загуба на конкурентоспособност на редица национални икономики.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница