Четвъртото поколение сателити и перспективите за развитие на услугите в inmarsat цвятко Т. Цанев, Гроздю Хр. Грозев, Чавдар Ил. Александров



Дата23.09.2016
Размер111.1 Kb.
#10568
ЧЕТВЪРТОТО ПОКОЛЕНИЕ САТЕЛИТИ И ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА УСЛУГИТЕ В INMARSAT
Цвятко Т. Цанев, Гроздю Хр. Грозев, Чавдар Ил. Александров
Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”, Варна
INMARSAT’S FOURTH GENERATION OF SATELLITES AND SERVICES DEVELOPMENT PERSPECTIVES
Tsvyatko T. Tsanev, Grozdyu H. Grozev, Chavdar I. Alexandrov
N.Y.Vaptsarov“ Naval Academy Varna, Bulgaria
ABSTRACT: The new Inmarsat 4G satellites (I-4) entered in exploitation. They are replacing their high successful predecessors - the I-2 and I-3 spacecraft – as the pillars of Inmarsat’s new BGAN services. In our paper we attempt to collect and analyze the changes, the possibilities and the features of the new Inmarsat’s standards and services.

KEY WORDS: maritime communications, Inmarsat-BGAN, mobile services.

1. Въведение

Усъвършенстването на комуникационните технологии и нарастването на потребностите от бързи, качествени и евтини комуникации, слагат своя отпечатък върху развитието на глобалните комуникационни мрежи и системи. В процеса на това развитие през последните три десетилетия се смениха три поколения комуникационни мрежи и системи, за да се стигне до появяването на най-новото, четвърто поколение (4G), представляващо революционен скок по отношение на използваните технологии и на предлаганите услуги. В тази връзка, системата Inmarsat не само, че не прави изключение, но може да се каже, че заема челни позиции с въвеждането в експлоатация на два сателита от четвърто поколение (I-4 F1 на 9 юли 2005 г. и I-4 F2 на 23 януари 2006 г.) на чиято база се организира Широколентова глобална районирана мрежа BGAN (Broadband Global Area Network). Въвеждането на тази мрежа, от една страна, обезсмисля поддържането на някои остарели стандарти, а от друга – разширява спектъра на възможностите и на предлаганите услуги. По тези причини, авторите си поставят за задача да анализират възможностите на инкорпорираното в новата мрежа трето поколение сателити I-3 и да визират измененията, настъпили с въвеждането на I-4 и перспективите за развитие на предлаганите услуги.


2. Третото поколение сателити в Inmarsat и потребността от нововъведения

Третото поколение комуникационна техника в Inmarsat влезе в експлоатация в периода 1996-1998 г. с позиционирането на четири сателита, I-3 F1- F4, покриващи четирите океански района и на един, I-3 F5, осигуряващ ограничено обслужване и резервен капацитет на системата. Създадоха се принципно нови възможности с въвеждането на тяхна база на т.нар. spot-технология (spot beam technology), при която освен пълно покритие на цял океански район, се осигурява и покритие в 7 ограничени зони (петна), позволяващо повишаване на ефективността на комуникациите и разширяване на възможностите за удовлетворяване на потребността от нови услуги.

Необходимостта от нововъведения се определя от редица фактори, по-съществени от които са: постепенното отпадане на телексните мрежи; увеличаването на броя на мобилните станции; масираното въвеждане на TCP/IP протокол в мрежите с общ достъп; разпространяването на връзките “point-to-point” върху мобилните абонати; потребността от мобилна Internet-връзка; въвеждането в практиката на електронното банкиране и др. Влияние оказва също и въвеждането на системата за известяване при терористични нападения SSAS (Ship Security Alert System).

Естествено, наследените от I-1 и I-2 стандарти (A,B,C,M), не можеха да удовлетворят напълно новите изисквания и се стигна до тяхното постепенно изместване от нови стандарти терминали и мрежи. Но докато развитието на наземната структура продължава през целия период на експлоатация на сателитната система, самите сателити остават на равнището на технологията към момента на тяхното позициониране и сравнително бързо изчерпват възможностите си. В този смисъл, съзвездието от сателити трето поколение I-3 клони към “залез”.


3. Възможности за наземните мобилни терминали в Inmarsat при прехода към I-4

3.1. Терминали стандарт-А

Терминалите от най-стария в Inmarsat стандарт-А, въведен през 1979г. за I-1, все още се използват в I-3, но това ще продължи до 31 декември 2007г., когато ще бъде прекратено тяхното обслужване. Като възможности този стандарт е ограничен до осигуряването на глобално покритие (за цял океански район) за аналогово двупосочно телефониране (TLF), 50 Baud телекс (TLX), 9,6 kbps факсимиле (FAX) и предаване на данни (DATA) със скорости 9.6 kbps или 64/56 kbps. Осигурява се включване в общите комутируеми мрежи за предаване на данни PSDN (Public Switched Data Network) и за телефония PSTN (Public Switched Telephone Network). Гамата от услуги включва TLF, TLX, FAX, DATA, електронна поща (e-mail), предаване на неподвижни изображения и видеовръзка с използване на бавна развивка SSTV (Slow Scan TV). Стандартът отговаря на изискванията на Глобалната морска система за бедствие и безопасност GMDSS (Global Maritime Distress and Safety System).
3.2. Терминали стандарт-В.

Още в периода на второто поколение техника в Inmarsat I-2 стандарт-А е счетен за остарял и през 1993 г. е въведен стандарт-В със същите възможности и покритие както стандарт А (TLX,FAX и 9.6 или 64/56 kbps DATA), но осигуряващ допълнително висококачествена цифрова телефония със скорост 16 kbps, предаване на данни по стандартен телефонен канал със скорост 2,4 kbps и включване в цифровата мрежа с интеграция на услугите ISDN (Integrated Services Digital Network). С въвеждането на I-3 са добавени и нови възможности – 14,4 kbps FAX 16 kbps DATA и разширяване на услугите до пълната гама цифрови комуникации, включително с достъп до LAN/WAN и частни мрежи, Internet, e-mail, SMS връзка на екипажите, видеоконфериране, телемедицина, криптиране на информацията. Важно за корабоплаването е съответствието на изискванията на GMDSS и осигуряването на дистанционен трекинг и мониторинг, картна и синоптична информация. Създадена е и възможност за разплащане с кредитни карти.


3.2 Терминали стандарти С и Mini-C.

Стандарт-С се въвежда през 1991 г. за осигуряване на предаването на текстови съобщения до и от бреговите земни станции в развиващата се глобална система GMDSS чрез 50 Baud TLX, 600 bps DATA и FAX в телексен формат само за направлението кораб-бряг. Възможен е и обмен на информация с някои терминали от стандарти A/B/C/F.

Предлаганите услуги, освен TLX и FAX, включват двупосочен пакетен обмен (пр. Х-25) и e-mail (пр. Х-400) до/от кой да е РС-терминал от PSTN, PSDN или Internet. В рамките на стандарт-С е изградена система за разширено групово повикване EGC (Enhanced Group Calling system), която включва мрежи за доставяне на информация относно безопасността на корабоплаването (Safety Net) и за публична кореспонденция (Fleet Net). Стандартът е основен за корабоплаването, т.к. осигурява седем от ключовите функции на GMDSS. Отговаря също на изискванията на SSAS.

В интерес на по-малките кораби през 2002 г. се въвежда стандарт Mini-C с почти същите възможности, като стандарт С, но без възможност за включване в системата EGC.


3.3 Терминали стандарти M и Mini-M.

Стандарт-М се въвежда през 1992г. с цел да се допълнят предлаганите към момента услуги с глобална цифрова 6,4 kbps TLF връзка, 2,4 kbps FAX и 1,2 – 2,4 kbps DATA с дуплексен достъп до PSTN/PSDN. Стандартът не обслужва GMDSS, но се използва за рутинни комуникации на море.

С въвеждането в експлоатация на Inmarsat I-3 възниква потребност от развитие на стандарт-М и през 1997г. се приема стандарт Mini-M за мобилни преносими терминали тип “laptop”, използващ spot-технологията. Стандартът осигурява 2,4-4,8 kbps TLF и гласова поща (voice mail), 2,4 kbps FAX и некомпресирана DATA информация и 9,6 kbps за компресирана информация.

Освен, че осигурява евтини TLF, FAX и DATA комуникации, стандарт Mini-M позволява да се организира виртуален офис навсякъде в зоните на покритие. Предлаганите услуги отначало включват TLF, FAX, DATA и e-mail, но впоследствие са разширени и към настоящия момент Mini-M предлага още Internet, Web-browsing, SMS, обмен с бази данни или локални мрежи (LAN), пейджинг, връзка на екипажите, видеоконфериране и телемедицина, както и засекретяване на информацията. Създадена е и възможност за разплащане със SIM-карти.

Макар, че по принцип стандарт Mini-M не е предвиден за GMDSS, със своите възможности той се налага като базов стандарт и ляга в основата на последвалите го стандарти M-4 и F.
3.4 Терминали стандарт M-4 .

Стандарт M-4 (Dataphone) се въвежда през 1999г. за осигуряване на развитието на нова глобална мрежа GAN (Global Area Network) и представлява комбинация от възможностите на стандарт Mini-M за осигуряване на нискоскоростни (2,4 kbps) DATA, TLF и FAX, и на стандарт В за високоскоростен обмен на данни HSD (High Speed Data) 64/56 kbps. Нов момент в този стандарт е осигуряването на мобилна 64 kbps IP-пакетна връзка с постоянна готовност в мрежата MPDS (Mobile Packed Data Service).

Като цяло, предлаганите услуги са както в стандарти В и Mini-M, но стандарт М-4 осигурява развитието на мрежите от трето поколение GAN и BGAN-regional и създава предпоставки за изкристализиране на концепцията за разработване на терминалите стандарт F и на широколентовата глобално-районирана мрежа BGAN за четвъртото поколение сателити на Inmarsat (I-4).
3.5 Терминали стандарти Fleet-77, Fleet-55 и Fleet-33.

От 2002г. до въвеждането на BGAN на базата на наличния капацитет на I-3 Inmarsat развива Широколентова глобално-районирана регионална мрежа BGAN-R, управлявана от регионални оператори. Мрежата покрива Европа, Северна Африка и Азия. Скоростта на предаване е ограничена до 128 kbps. Въведени са новите стандарти F-77, F-55 и F-33, използващи spot-технологията.

Стандарт F-77 е базиран главно върху концепцията на I-4. Той представлява развитие на терминалите стандарти Mini-M и M-4 за големи кораби и е предназначен да замени терминалите стандарт-В в периода на експлоатация на I-4. Използвайки spot-технологията, осигурява 4,8 kbps TLF и гласова поща (voice mail), 2,4-9,6 kbps FAX и до 128 kbps адаптивно предаване на данни (flexible DATA).

Предлаганите услуги освен TLF, Voice, FAX, DATA и e-mail, включват още мобилна IP-пакетна връзка с постоянна готовност в мрежата MPDS, мобилен достъп до ISDN, Internet/Intranet, Web-browsing, SMS връзка на екипажите, обмен с бази данни или с LAN/WAN и частни мрежи, пейджинг, видеоконфериране и телемедицина, както и засекретяване на информацията. Стандартът съответства на изискванията на GMDSS и осигурява оше дистанционен мониторинг и трекинг и доставка на картна и синоптична информация. Създадена е и възможност за разплащане с кредитни и USIM-карти.

Стандарт F-55 е предназначен за по-малки съдове и осигурява глобална връзка 4,8 kbps TLF и 2,4-9,6 kbps FAX/64 kbps DATA в ограничените зони. Спектърът на услугите е както за F-77, с изключение на GMDSS.

Стандарт F-33 е предназначен за малки съдове и осигурява глобална връзка 4,8 kbps TLF и в ограничените зони 2,4-9,6 kbps FAX и 64/28 kbps DATA. Услугите включват TLF/Voice, FAX, MPDS, Internet/Ethernet, e-mail и достъп до LAN. Не е предвиден за GMDSS.

С въвеждането в експлоатация на BGAN покритието на Inmarsat се разшири в граници от 78ºN до 78ºS.
3.6 Други стандарти.

От останалите стандарти, като D+, E, E+, Aero C/L/H, интерес от гледна точка на корабоплаването представляват D+ и E/E+.

Стандарт D+ осигурява глобално покритие за двупосочно пакетно (Х-25) предаване на данни с ограничен обем (до 250 bytes). Предлаганите услуги включват пейджинг, дистанционно съпровождане и мониторинг, известяване (вкл. SSAS), PSTN, Internet.

Стандарти E/E+ няма да бъдат разглеждани, т.к. по данни от Inmarsat [5], ще бъдат изведени от употреба в края на 2006 година.


4. Перспективни мултимедийни услуги

Мрежовата структура на BGAN се състои от два нови геостационарни сателита (I-4), позиционирани на 63º9Е (IOR) и 54ºW (AOR-W) и оптимизирана наземна система от четири станции за сателитен достъп SAS (Satellite Access Station), по две за всеки район, и специални пунктове за включване PoPs (Points of Presence). Новата мрежа е съвместима с Inmarsat I-3, но е насочена към осигуряването на пълен обхват от широколентово мултимедийно обслужване на персонални, мобилни и преносими потребителски терминали. Съществувалите досега услуги се запазват на базата на обслужване от бреговите земни станции (LES), докато новите мултимедийни услуги се осигуряват от новата мрежова инфраструктура. Главната насока в развитието на интегрираната мрежа на настоящия етап е съвместяването на BGAN с наземните 3G мобилни мрежи и осигуряването на глобално покритие за услугите в тези мрежи.

В качеството на потребителски устройства, освен изброените в §3 стандарти терминали (B,Mini-M,M-4,F), които се “вписват” в новата мрежа, ще се използва малогабаритна апаратура в комплект с преносими или джобни персонални компютри, авиационни или морски радиоинсталации. В зависимост от типа на терминала скоростите на обмен могат да достигат до 492 kbps.

Фигура 1: Терминал тип „Тетрадка” Фигура 2: Терминал тип „Джобен”
На фигури 1 и 2 са показани два основни типа BGAN-терминали, а в таблица 1 – техните основни характеристики. Терминалите са предвидени за работа с PC-laptop и PDA (Personal Digital Assistant) и са съвместими със стандартен комуникационен софтуер IT/PC.


Характеристики

Терминал тип „Тетрадка”

Терминал тип „Джобен”

Размер

~ A4 (21x30x3cm)

~ A5 (15x21x3 cm)

Маса (вкл. батерии)

~ 1.0 kg

~ 0.75 kg

Време за работа

1ч. на предаване, 36 ч. готовност

1ч. на предаване, 36 ч. готовност

Интерфейси

USB, Bluetooth, WLAN

USB, Bluetooth, RS-232

Локализация

GPS приемник

GPS приемник

Скорост на предаване

144(U)/432(D) kbit/s

64(U)/216(D) kbit/s

Таблица 1: Потребителски терминали


Изборът на отворени стандарти за интерфейсите позволява пълна приспособимост на възможностите на мрежата към по-нататъшните постижения в областта на мобилните комуникационни системи. Самият комуникационен модул, свързван към персоналния компютър, представлява за него многофункционално средство, осигуряващо му изпълнението на функциите на редица комуникационни устройства (Data, Voice, Fax или ISDN модем). Тези виртуални ”устройства“ се реализират на базата на транспортна среда с променяща се честотна лента и са неотличими от реалните устройства по своите характеристики. Мрежата BGAN е в състояние да поддържа широка гама от различни мрежови протоколи и да осигури многобройни приложения без да е необходимо специално усъвършенстване на потребителските компютри. Виртуалните устройства са достъпни за работа, както с висококласни, така и с нискокачествени софтуерни продукти. Такава гъвкавост на системата предполага употреба на всякакви възможни PC комуникационни приложения по начин, аналогичен на този при пряко свързване с наземните служби.

Типичните за мрежата BGAN услуги включват:



  • Internet/Intranet приложения (e-mail, FTP, SMS, Web-browsing и др.);

  • Telefax;

  • TLF и гласова поща (voice mail);

  • Пряк дуплексен достъп до он-лайн службите;

  • Видеоконферентна връзка;

  • Връзки в GMDSS и SSAS.


5. Изводи.

Анализът показва, че с въвеждането в експлоатация на мрежата Inmarsat BGAN се създават възможности и предпоставки за по-нататъшно разширяване на обхвата и за повишаване на качеството на комуникационното обслужване в следните направления:



  • Разширяване на сателитното покритие за част от стандартите в граници от 78ºN до 78ºS.

  • Използване на отворени стандарти и предоставяне на услуги за всякакви потребители без да се поставят специални изисквания по отношение на софтуер или мрежови протоколи.

  • Организиране на виртуален офис веднага и навсякъде.

  • Връзка с всяка точка в зоната и отпадане на необходимостта от привързване към наземните мрежи за роуминг.

  • Осигуряване на пълна гама от мултимедийни услуги.

Промените в комуникационните технологии рефлектират пряко върху Морската подвижна служба и Морската подвижна сателитна служба и поставят на дневен ред едно задълбочено преосмисляне и преоценяване на съществуващата организация на свръзките и съобразяването и с новите реалности в сферата на глобалните комуникации.

Литература

  1. Lees G.D., W.G. Williamson. Handbook for Marine Radiocommunications, 4th edition, London, LLP, 2004.

  2. Franchi A., J. Sengupta. Technology trends and Market Drivers for Broadband Mobile via satellite: Inmarsat BGAN., London. Inmarasat, 2000.

  3. Inmarsat Maritime Communications Handbook. London, Inmarsat, 1994.

  4. Шишкин А.В. и др., Глобальная морская система связи для безопасности мореплавания., изд. 3-е, Одесса, ГМА, 2001.

  5. http//www.maritime.inmarsat.com – 2005/2006.

  6. http//www.about.inmarsat.com – 2005.

  7. http//www.aosusa.com/Inmarsat .html – 2005.

  8. http//www.skyrocket.de/space – 2005.

  9. http//www.trackphone.com – 2005.

  10. http//www.xantic.net – 2005.

  11. http//www.kvh.com – 2005.

  12. http//www.tt.dc – 2005.



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница