Човек – Практическо ръководство Наблюдавам Чувствам Променям

Книгата се състои от три основни части. В първата съм описал начин на живот, който е в хармония с принципите, по които е устроен светът ни и ви позволява да влияете на полевия и физически свят. Във втората е описан светът ни. Такъв, какъвто е той през моя поглед и чувства. Ще намерите обяснение на това какво е мисълта, какво е споменът, как работят човешкия мозък и човешкото тяло. Поставих си за задача съвсем кратко, ясно и с разбираеми думи и примери, да ви покажа как е устроен и действа човешкият организъм, човешкият мозък, а също така и всичко, свързано с тях. В третата част съм дал практики и съвети, които да ви поддържат здрави в ежедневието. Целта на книгата е да помогне на повече хора да „се събудят”. Знанието е сила и възможност. От вас зависи да се възползвате от Знанието, представено в тази книга, по възможно най-добрия начин. … И винаги помнете!

********************************************************************

Тъй като начинът на мислене и възприемане на всеки е различен, то вие, според разбиранията си, решете в каква последователност ще четете отделните части. Важен е крайният резултат. – Да разберете същността на това, към което се стремите и да знаете как да постигнете това, което желаете.

Първа част Какво е човек. Разбирания и начин на живот, които ще ви дадат почти неограничени възможности.

Втора част Светът, мозъкът, чувствата, мисълта, спомените

Единството на физическият свят

Какво всъщност улавят сетивата ни

Промяната – 2012

Човек – душа

Мозък – Съзнание – Подсъзнание – Мозък

Мисъл и Спомен

Лъжа и Мечта

Страховете ни

Да не лъжем чувството си Вкус

Чувства – мозък

Мозък – чувства

Трета част Здраве, практика, въздействие, помощ за тялото

Енергията на тялото - Изчистване Енергетизиране Баланс

Тренинг за чувствата – Отиди в Природата

Използвай сетивата си пълноценно и непрекъснато

Усещането и чувството – за да променяме

Здравето – начин на употреба

Просто уредче, което да ви помага

Съвети за ежедневието

Допълнение Седемте принципа, на които е подчинен светът ни

І

Вече има много книги, филми и статии, в които се казва как да промениш своя живот, да оздравееш, да забогатееш и всичко останало, което всеки нормален човек желае, но винаги се дава крайната стъпка. И никога пътя, който води към нея. Следните редове са промените, които е нужно да направиш със себе си, за да стигнеш до момента, в който описаното в тези книги ще е наистина възможно за теб.

Нужно е да си в хармония с околното, за да можеш да го променяш.

Ние живеем във физическия свят. Той е резултат на предизвикващия го полеви (енергиен, духовен) свят. Всеки от тях се подчинява на своите принципи и закони. За да можем да променяме ситуации във физическия свят, е нужно да достигнем хармония с полевия. За да достигнем хармонията с полевия, трябва да сме адекватни във физическия. За да сме адекватни на физическия, трябва да го познаваме.

... Или светът на духа. Самата дума говори достатъчно. За да можем да действаме в него, е нужно да можем да го почувстваме. Нужно е да се убедим сами, всеки за себе си, че основната ни същност е именно това, което наричаме дух или душа. А тялото е само временен начин на тяхната проява във физическия свят.

Може би знаете отношението на древните към смъртта и раждането. Смъртта е приемана като завръщане у дома. Празнувало се е, когато някой е стигал до този момент. Днешните разбирания са достигнали обратния полюс. Раждането е дар, смъртта – наказание и ужас. Кой е прав? Древните или ние? Моя отговор, както и този на всеки друг, достигнал определено ниво на знанията за същността на съществуването, е един – древните. Всеки, който достигне до този отговор с разбиране, е преминал бариерата, разделяща можене от неможене, знание от сляпа вяра. Стъпил е на финалната права, която води към изпълнението на целта на физическото съществуване. – Достигане на ниво на развитие на духа, което дава избор – да продължиш развитието си единствено в духовния свят, или да се свържеш отново с физическо тяло, за да помогнеш на повече хора да достигнат твоето ниво.

Ние сме същности. И в този, и в духовния свят. Лично аз предпочитам да наричам духовния свят полеви. Така че в текста ще срещате по-често тази дума. Каква е разликата за нас при едното или другото съществуване?

Когато сме само в полевата си (основна) форма, имаме спомен за физическите си съществувания до момента. Елемент сме от едно единствено цяло. И в същото време осъзнаваме себе си и останалите като отделни същности. В непрекъсната връзка сме с всяка друга същност във вселената. Без значение дали тя в момента е свързана с физическо тяло, или не е. Няма тайни. Всичко е известно. Всяка мисъл и всяко решение. На всеки. Осъзнаваш всичко случващо се едновременно. Имаш капацитета за това.

Когато сме свързани с физическо тяло, то става водещо в тази симбиоза. Тъй като материята, от която е изградено, е с много по-ниска честота, мозъкът, който се явява връзка между двете, не може да предаде и преведе цялата информация, идваща от полевата ни същност. Реално истинското ни „аз” е подтиснато от мислите, породени от нуждите и чувствата на физическото тяло. Но в същото време тази ни истинска същност се учи, развива и увеличава собствения си енергиен потенциал чрез принципите, на които е подчинен физическия свят. А с това - и енергийния потенциал на цялото. Сливането с физическо тяло е начин за увеличаване мощта на цялото.

Във физическия свят има изявен един основен принцип, върху който е изграден и самият той – Противоположност. Едно и също нещо се проявява като противоположности. Студ и топлина. Добро и лошо. Радост и скръб. Привличане и отблъскване. Ако не почувстваме и двете – няма да имаме база за сравнение. А това означава, че няма да осъзнаваме съществуването му. Бихме ли оценявали здравето си като повод за щастие, ако не познавахме болестта?

Истинският въпрос, който седи пред всеки, достигнал до пътя на духовното развитие е: как да подтисне, да спре мислите си, за да почувства същността си, а като следствие на това – да чувства и действа в основния, полеви свят?

Във физическия ни свят съществуват много пътища за това и всеки от тях води до нужния резултат. Различават се по подхода си за подтискане силата на мислите. Повечето разчитат на медитативни техники. Други – на вяра. Трети – на ритъм. Обща е целта – мозъкът да се научи да преминава на по-ниска честота на работа. Идеята на всяка молитва е същата – намаляване силата на мисълта и усилване на излъчваните чувства. Съвременната наука определя мозъчните честоти по следния начин: нормална честота на буден човек – бета β и по-ниските – алфа α, гама γ и делта Δ нива. Всяко ниво съответства на все по-слаба работа на мозъка, а респективно и на мисълта.

При днешния забързан ритъм на живот е много трудно да отделим време за медитация. Вярата за повечето хора е отживелица, а ритъмът…. Чистият ритъм е почти забравен.

Но има и друг път. Пътят на осъзнатото знание и чувствата.

Можем да успокоим и научим мисълта си да се подчинява на нашето желание. Можем да се научим да бъдем нейни господари, а не нейни жертви. Пътят е лесен и в същото време труден. Лесен – затова, че всичко зависи от нас. Труден – защото трябва да преодолеем инерцията на мисленето и поведението си.

Ето и нужното, за да постигнем ниво, в което всичко е възможно:

1. 
   Знание за устройството на мозъка, човека, чувствата, света и взаимозависимостите им.
   

• 
  Това знание ще намерите в тази книга.
  

2. 
   Определен начин на живот.
   

• 
  Живот без лъжа
  
• 
  Максимално използване на чувствата, докато мозъкът ни приеме това за начин на работа
  
• 
  Осмисляне и приемане на реалността – такава, каквато е тя в настоящия момент. (без критика и желания)
  
• 
  Приемане на собственото тяло и личност – такива, каквито са те в настоящия момент. (без критика и желания)
  
• 
  Разбиране на принципа, че настоящият момент е най-важният – този, в който градим бъдещето си. Мисленето за миналото е загуба на време. То е вече минало и е непроменимо. Да живеем и действаме в настоящия миг така, че когато моментът стане минало да не съжаляваме за своето действие или бездействие.
  
• 
  Да правим живота на околните по-приятен и лек без да се натрапваме.
  

… И вече е във възможностите ви да чувствате и си превеждате информацията, идваща от същностното ви „аз”. Да въздействате на всичко случващо се на вас и около вас. Да бъдете част от висшето съзнание и то във физическо тяло. А тази комбинация е най-креативната и с най-големите възможности за въздействие за нашето ниво в двете вселени – физическата и полевата.

Колкото повече се приближавате до описаното, толкова повече се увеличават възможностите ви за въздействие върху случващото се.

ІІ

Единството на физическия свят

Замисляли ли сте се, че всеки човек, всяко животно, всеки камък, планетата ни, вселената ни, ВСИЧКО, е изградено по един и същи начин, от една и съща градивна частица – това, което сега наричаме атом. Слънцето, човекът, планинският кристал – коренно различни и в същото време – абсолютно еднакви. Какво всъщност е атомът, от който е съставена цялата ни познаваема вселена? Допреди няколко години всеки учен би ви отговорил – ами много просто – ядро и минимум един електрон. При взаимодействието си с друг атом изпуска фотони, кварки, глуони, мюони, или пък се съединява с него чрез валентна или ковалентна връзка. Ако продължите да настоявате за отговор какво всъщност е ядро, електрон, протон, неутрон и всичко друго от изброените – то няма да получите смислен отговор. Ще ви разкажат, че едните се държат като частици, а другите като вълни. А какво е частица, какво е вълна? – Тук вече отговорът е единствено повдигане на рамене. Напоследък се появяват нови теории в квантовата физика, които в някаква степен започват да обясняват действителното положение на нещата.

Следващите редове са описание на физическия свят – такъв, какъвто го виждам аз. ( Както всъщност и всичко останало в тази книга. ☺)

Ядрото на атома е енергия, проявяваща се поради завихрянето сама около себе си. Това движение, в зависимост от количеството енергия, участваща в завихрянето, предизвиква ново завихряне или завихряния на енергия около себе си, които ние наричаме електрони. Всяко взаимодействие с други подобни завихряния, предизвиква отделяне на частици енергия, които според мощността си се държат по различен начин. Тях учените наричат с всички изброени по-горе имена.

Първото създадено завихряне във вселената е основата, началото, което чрез полето си е предизвикало последвалото го мащабно преобразуване на неизявеното в изявено, преобразуването на неизявената линеарност в изявени завихряния. Това е, което физиците наричат „Големият взрив”. То е послужило за център и основа на познатата ни сега „физическа” вселена. А „черните дупки” не са нищо друго, освен места на обратно преобразуване на изявеното в неизявено.

Всеки „атом” заради движението си създава поле. То взаимодейства с всички останали полета. Всяка „молекула” има собствено поле, резултантно от полетата на всички атоми, от които се състои. Всяка „клетка” има поле, резултантно от полетата на всички молекули, от които се състои. Всеки орган има поле, резултантно от полетата на всички клетки, от които се състои. Всеки организъм има поле, резултантно от полетата на всички органи, от които се състои. ... И всички тези полета са в постоянна връзка и взаимозависимост едно от друго.

Нашите мисли също имат своите полета. Имат ги, защото са резултат на взаимодействие между мозъчните нервни клетки, изразяващо се чрез елктрически сигнали и химични преобразувания. Активирането на мозъчна клетка усилва излъчваното от нея поле. То взаимодейства с полетата на всичко околно и предизвиква промени в техните полета. Същото важи и в обратната посока. Всяко външно поле си взаимодейства с нашите и ги променя. Затова желанията и страховете ни се сбъдват. Затова се „разболяваме” или „оздравяваме”. Всичко е въпрос на взаимодействие между полета. Тук е и мястото да вметна, че действителни преки взаимодействия между физически структури няма. Такова нещо не съществува. Когато „докосваме” нещо, ние смятаме, че наистина го „пипаме”. Не е вярно! Помислете и си представете. Атомите от клетките на дланите ни са на огромни разстояния, както помежду си, така и от атомите на това, което сме „докоснали”. Реално си взаимодействат полетата им. Разстоянията между ядрата на „атомите” и електроните в мащаб са такива, както разстоянията между Слънцето и планетите. Разстоянието между два атома в мащаб е такова, като разстоянието между слънчевата и други звездни системи. ... Така че ние никога не „докосваме” нищо. Докосват се и си взаимодействат ПОЛЕТА. Всичко в нашия „физически свят” е енергия и поле, чрез което тя се проявява. Нужно е да го осъзнаем, за да разберем същността му.

... И да можем да му въздействаме.

Науката все още познава сравнително добре само петте сетива:

• 
  Зрение
  
• 
  Осезание
  
• 
  Слух
  
• 
  Вкус
  
• 
  Мирис
  

• 
  Зрението улавя „светлината”, която не е нищо друго, освен електромагнитна вибрация с определена честота.
  
• 
  Осезанието, което ни дава информация за допир, студ, топлина, са всъщност два различни датчика. Един за допир, който е широкоспектърен. Той долавя електромагнитните полета на близки обекти. И втори, който е за топлина. Той е датчик, работещ в микровълновия диапазон. И двата датчика се намират в кожата ни.
  
• 
  Слухът улавя вибрациите с още по-ниски честоти. Той е и единственото ни сетиво, което не приема директно електромагнитното излъчване от околността, а механичните колебания, които преработва до импулси в нервната система.
  
• 
  Вкусът и мирисът отново не са нищо друго, освен датчици, но за полетата на молекулите, излъчващи собствените си честоти.
  

Всичко съществуващо във физическия свят има своето излъчване. Не за друго, а защото е в постоянно движение. Щом има движение, има излъчване. Това всъщност е „физическият” ни свят – енергийни полета, част от които сме ние и част от които „осезаваме”.

Реално притежаваме още две сетива. Едното от тях са косъмчетата, с които сме покрити. Това са изнесени на разстояние от тялото ни датчици, които служат за предупреждение. Може да ви се виждат къси за такава функция, но всичко, което се допре до някое от косъмчетата ни, изпраща чрез тях сигнал към мозъка. Ответната реакция е с много голяма скорост. Второто е усещането на полетата на всичко околно – близко и далечно. И двете сетива ги притежават всички същества и растения на нашата планета. Разликата е тази, че животните ги използват в цялата им пълнота, докато ние, хората, ги пренебрегваме. Особено чувстването на полетата. Пренебрегваме го не нарочно, а поради факта, че мисленето заема почти сто процентово възможността за обработка на външно пристигаща информация и на мозъка не остава капацитет за чувстването на полетата, които са с по-слаба интензивност. Една от целите на книгата е именно тази – да научите как да освободите капацитет, зает от мислите, за да почувствате всичко, което е с по-слаба интензивност. Или казано с други думи – да почувствате полевия свят.

Промяната – 2012

Приблизително от 1990 година започна Промяна. Някои я наричат епоха на Водолея, други – ера на духовното. За трети тази Промяна е толкова съществена, че я определят като край на света. Наистина е край на света – такъв, какъвто беше до около 1990.

До това време тялото имаше превес над мисълта. Нуждите и потребностите му бяха водещото. Неговата полева енергия беше по-висока от тази на чувствата. Промяна на реалността, в така наречения физически свят чрез полевия, можеха да постигнат малцина. Едно време са ги наричали шамани. В средновековието – магьосници. Сега ги наричаме екстрасенси.

Колкото повече се приближаваме до „ерата на Водолея” ,толкова повече се увеличават хората с такива възможности. И това е съвсем естествено. Защото именно това е Промяната.

– Превес на енергията на силата на мисълта над силата на енергията, формираща физическия свят.

В момента енергийната реакция, проявяваща се във физическия ни свят, следваща от всяка мисъл, е в рамките на максимум половин година. И това време постоянно намалява.

Ами много просто. Каквото помислим, това става. И ще става, и ще се случва все по-бързо.

За да ви помогна, ще опиша съвсем накратко какво е човек, какво е душа, както и принципите, на които е подчинен нашия физически свят. Всъщност всичко това е описано много отдавна. В края на книгата съм копирал част от книга, в която са описани седемте принципа, на които е подчинен нашия свят. Сега ще го кажа със съвременни думи.

Обособена, осъзната енергийна същност, неразривно свързана в едно цяло с всички останали, подобни на нея. Частица от цялостното поле, което наричаме с най-различни имена – бог, творец, създател, висше съзнание. Всички религии утвърждават, че богът е във всеки от нас. Незнайно защо почти никой не приема това дословно – точно както е и казано. Реалността обаче е такава. Всички религии и учения ни казват – обърни се навътре, към себе си, за да откриеш бога. И пак почти никой не чува. В никое от двете твърдения няма религия – това е самата истина за нашата човешка същност.

Има няколко основни разлики. Първата е – категорията време не съществува. Втората е – осъзнаваме себе си, помним всичките си физически съществувания, осъзнаваме и единността си с цялото. Третото е, че не съществуват чувства – такива, каквито присъстват при физическото тяло, липсва и чувство за собственост. Четвърто – по някакъв начин успяваме в един и същи момент да възприемем и осъзнаем мислите на всеки един физически съществуващ в момента човек. Можем да се свързваме също така с всеки един „физически” човек, както и да повлияваме на решенията му, но само в случай, че решението му какво да направи в този момент е на „кантар”. Можем да се свързваме и общуваме с всички, достигнали осъзнаването за енергийната си (духовна) същност, но реално почти не се изпитва потребност за такова общуване. Не можем да бъдем отново в тяло, докато има „физически” хора, които ни мислят като „мъртви”. Това е бариера, която може да бъде безпрепятствено преодоляна единствено от по-напредналите енергийни същности.

- Каква е идеята човек да се стреми към духовност в живота си?

Отговорът се крие отново в естествената ни енергийна същност.
Бих разделил хората на три типа – „Добър за околните”, „Добър за себе си”, „Примирен".
Какво означава всъщност това?
- Добър за околните – Да правиш живота на хората около себе си по-лесен и по-приятен.

- Добър за себе си – Да правиш своя живот лек и приятен без съобразяване с околните.

- Примирен – Откъснат от реалността, нетърсещ промяна.
В живота си човек се люшка постоянно между тези три категории.

Важното е към коя от трите ще може да се причисли в края на сегашния си физически живот.

Реално няма никой и нищо, което при преминаването от физическо съществуване само към енергийна същност, да слага нещата на някакъв кантар, и да определя „ти си добър”, „ти си лош”.

Всичко е въпрос на достигнато енергийно ниво.

Всеки „физически човек”, достигнал размножителна възраст, вече обикновено е с установен мироглед и с произтичащото от това поведение. Това пък е в пряка зависимост с честотата и силата на енергийните промени (резонансите, дисонансите, или неслучването им) на неговото полево ниво. Тук отново действа принципът на полетата. Полета с еднаква сила и мощност се привличат. Така че всеки „полеви човек” е привлечен от други такива, които в момента са свързани с физически тела. Тук се проявява възможността за избор. Тъй като едновременно има много подобни полета – въпрос на личен избор е точно с коя от възможностите ще се свърже вашата същност.

Тук е мястото да дам отговор и на въпрос, който може би си е задавал всеки. – Ако не се бях родил тук и сега, и като този, който съм, щях ли да съществувам? Отговорът е – ДА. Щяхте да съществувате. Като друг човек, под друго име и на друго място. Но разбиранията и животът ви щяха да се развиват по подобен начин на този, който имате сега. Вероятността обаче да сте на друго място и свързан с друг „физически човек” е малка. Вие и „партньорските” ви същности, развиващи се едновременно, се стремите да подредите случките в полевия свят така, че и във физическия живот да бъдете заедно.

Това е всичко! - Просто и ясно, както всичко около нас.