Мозък – Съзнание – Подсъзнание – Мозък

След сливането на яйцеклетката и сперматозоида се отключва процес на създаване на нов организъм. Постепенно се развиват нови и нови клетки, които оформят всяка от системите на човешкото тяло. Това е процес, в който основна роля играе жената, в чийто организъм се развива новият човек. За да бъде правилно създадено новото тяло, плацентата се стреми да достави всички нужни, изграждащи клетките, градивни материали. Тя може да ги достави единствено от тялото на жената – майка. Ако има всичко нужно, то жената няма да чувства особени неразположения и желания. Но в случай на липса на някое градивно вещество и липсата му в тялото на майката, плацентата усилва многократно чувството за нужда на създаващото се тяло и жената изпитва непреодолимо желание да яде или пие нещо, в което се съдържа това вещество. На това се дължат внезапните пориви на бременните за ядене на точно определени продукти, които често са неща, които те почти никога не са употребявали. С напредването на бременността се изграждат нови и различни клетки, на които са нужни нови вещества. Сценарият се повтаря до пълното завършване на новото човешко тяло. Понякога бременността се съпътства с чувство за слабост и повръщане. Това е резултат единствено от липсата на вода в организма на жената. Не на течности, а на вода! Никога не трябва да забравяме, че човешкият организъм се състои от повече от 70 % вода! И тя не е пълнеж, а основен градивен елемент! При нейната липса никоя клетка не може да работи или да бъде създадена правилно. При липсата й организмът на бременната не може да се изчисти и от токсичните елементи, които в този момент се създават не само от нейния организъм, а и от новото създание в нея.

След този кратък увод можем да преминем към същността.

След образуването на първите мозъчни клетки започва и тяхната работа. Първите записи в мозъка са именно полетата на вече съществуващите органи в новото тяло и взаимодействието помежду им. Това е системата от невронни свързвания, които в бъдеще ще послужат за основа, върху която да се изграждат и допълват нови възприятия и реакции.

Освен сигналите, идващи от собственото тяло на малкия човек, в мозъка постъпват и сигнали, идващи с кръвта от тялото на майката, както и такива, преминаващи през плацентата. С появяването на органите на чувствата, тези записи се допълват и се свързват с това, което е почувствано от тях. Така новият организъм постепенно допълва и обогатява мозъчните си връзки с нови области от изграждащата се вегетативна нервна система.

Достигаме до момента на изключване от организма на майката и започване на самостоятелно съществуване.

В мозъка вече е напълно завършена системата за вътрешен контрол на тялото, като всеки орган разполага с огромен брой неврони, свързвания между тях и взаимозависимости от и с всички останали органи и системи в организма.

Ако тялото е получило всичко, което му е нужно за създаването си, то е здраво и готово за самостоятелно съществуване. До тук развитието на човека по нищо не се различава от това на всяко друго същество на нашата Земя. От тук нататък започват разликите. Ако се чудите как всяко живо същество се насочва към мястото, от което може да се нахрани, то отговорът е много прост. То има нужда, която се изявява с определени полеви характеристики. В близката околност има само едно място, което излъчва полето на всичко, което му е нужно – млечната жлеза на организма, който го е създал. Няма никаква родова памет или видова памет, или каквото и да било подобно. При животните този начин на решаване на нуждите, продължава по време на цялото им съществуване. Имат нужда, проявяваща се чрез характеристики на поле. Търсят съответстващото поле във външния свят. И обикновено го намират, освен ако не са „домашни любимци” без достъп до външния свят. Затова животните винаги „знаят” какво става за ядене, коя вода „може” да се пие, какво е полезно за тях точно в този момент. И действат съобразно това. И ние действаме така, докато мисленето не измести чувстването на полетата на заден план!

В мозъка на малкия човек съществуват и записи, които все още не са свързани с нищо конкретно. Това са промени в полето и състава на кръвта, достигнали от майката до изграждащият се организъм, промени, предизвикани от хормони и медиатори, а те са физическите носители на чувствата. Получили са своя неврон в мозъка на детето, но този неврон не е свързан с никой друг неврон. И очакват свързването си с определени причини и състояния. А също така и как трябва да се реагира при появяването им в организма.

Тук се намесват хората, които отглеждат малкия човек.

Ще разгледам няколко ситуации. Надявам се така повече хора да разберат отговорността си от всяко действие, бездействие и постъпка за формирането на начина на възприемане на света и начина на мислене на детето, което отглеждат.

Много хора смятат, че възпитанието на малкия човек започва тогава, когато започне да разбира какво му се говори. ТОВА Е ОГРОМНА ГРЕШКА.

Малкият човек вече е възпитан! От това, което е виждал, чувал и чувствал. Вече е формиран начинът му на мислене и отношението му към заобикалящото го.

Вие сте го възпитали с отношението си към нуждите му, с отношенията между вас и заобикалящите ви хора, с отношението ви към предмети и случки.

Още с първите си минути на самостоятелен живот всичко почувствано и усетено се запаметява и свързва в мозъка. Всъщност тези записи и свързвания никога не са преставали още от момента на създаването на първите мозъчни клетки. След раждането информацията се допълва от всички чувства на малкия човек. Невроните без връзки (за които стана въпрос преди малко) отново се възбуждат от това, че тялото на малкия, самостоятелен вече човек, е излъчило същото (хормон, медиатор) и получават своите връзки с останалите. Новите лични преживявания са възможностите за опознаване на заобикалящата среда, както и начина за реакция към тях.

Първоначално всяко нещо се сравнява с това, дали удовлетворява нуждите на малкото тяло или не. Ако задоволява някаква нужда – настъпва равновесие. Мозъкът оценява събитието като положително и добро за нас. Съпътстващите усещания получават своите неврони и свързвания. Всичко „положително” се свързва помежду си. Всичко неносещо равновесие се оценява като „отрицателно” и то, както и съпътстващите го чувства и усещания, получават своите неврони, които се свързват в „отрицателната” верига.

Това е основата, която служи за отправна точка, база за сравнение и оценка на всичко случващо се. Около тези две системи се изграждат всички невронни връзки. Те са свързани с вегетативната нервна система и реално те подават сигналите към нея, как органите на тялото да реагират на случващото се.

Да разгледаме как се формира опознаването на околния свят. Първоначално зрението, както и всички останали чувства, е недоразвито. Тялото все още разчита най-вече на чувствата от полетата на околните предмети и хора. Всичките усещания, идващи от собствени осезания, все още са размити и неясни. Но всяко ново, което не съвпада с нищо от вече усетеното, получава своя неврон в областта на „положителното” или „отрицателното”, а също съответните връзки с околните неврони.

С времето видените и усетени неща се увеличават. Всичко получава своя неврон, свързан с неврона на това, на което най-много прилича, а чрез него – и с неговите връзки.

Как разпознаваме и класифицираме предметите? – Първоначално се запаметяват най-впечатлилите ни техни характеристики – тяхното поле и форма. Всяка форма получава своя неврон, свързан с някоя от двете основни области, в зависимост от това, какво ни е донесла – приятно или неприятно общо усещане. Обикновено асоциациите са следните:

- кръг, сфера (топка, дрънкалка) – игра – приятно – получаваме внимание и положително излъчвано поле от страна на голям човек.

- изпъкнал ръб (стълба, врата) – обикновено първата среща е болезнена – неприятно – неврон в областта на отрицателното.

- пухкаво (животинка) – топло и обикновено излъчващо интерес и доброжелателност поле, най-много приличащо на нашето собствено – положително.

Така в първите си месеци опознаваме околния свят и как да се отнасяме към него. Когато осезаем по някакъв начин нещо ново, всичките ни сетива се включват, за да можем да разпознаем новото, да го сравним с вече познато, да го класифицираме и то да получи своя неврон и всички връзки с вече съществуващите.

За чувствата и абстрактните понятия важи същото правило. Всяка срещната ситуация предизвиква у нас комплекс от чувства. Най-често срещаните от тях се запаметяват като основни (получават своята нервна клетка) и ни служат в живота като база за сравнение.

След като даден обект или ситуация бъде разпозната, мозъкът ни подава сигнал за някакво действие или бездействие, като това е обусловено от досегашния ни опит. Или казано по друг начин - от досегашните ни срещи с подобни форми или ситуации. Мозъкът сравнява моментната, настояща ситуация, с предишни такива и с комплекса от чувства (също запаметени като матрица от възбудени неврони), получени при тяхното случване и решава какво действие да предприеме или да не предприеме.

Как се формира отношението ни към хората? Това е много важен момент. От него зависи в най-голяма степен бъдещият ни живот.

Както вече знаем, всяка жива клетка има поле. Нервните мозъчни клетки не са изключение. Поради това, че всяка мисъл предизвиква възбуда и активност на множество нервни клетки, общото им поле е силно. Когато силно желаем нещо или изпитваме силни чувства, възбудата и енергията на нервните клетки, участващи в цялата невронна верига на дадената мисъл, чувство, желание, достига максимални стойности. Тогава естествено и излъченото от всички тях поле е с максималната възможна сила. Това е причината влюбените хора да се чувстват прекрасно. Единият изпитва силни чувства. Знае, че е харесван, обичан, оценен, единен с друг човек – всичко това обикновено е в положителната невронна верига и сигнализира ендокринната система за производство и изпускане на невро медиатори, от които силата на изпитваното се увеличава многократно. В същото време и вторият от връзката изпитва същото. Полетата, появяващи се в резултат от максималната положителна нервна активност, са еднакви и са в хармония – мислите са еднакви. Това довежда до резонанс между полетата, което от своя страна води до многократно увеличаване на енергията, с всички произтичащи от това последствия.

Подобно нещо се получава по време на вътреутробното развитие на човека. Ако майката се радва на човека, който расте в нея – излъчва поле, което малкият човек усеща. Всяка положителна мисъл от нейна страна, свързана с плода, чрез полето, съпътстващо мисълта, му дава енергия, която е от огромно значение за правилното изграждане на физическото тяло. В същото време и в кръвта на майката се появяват медиатори, които спомагат полето, почувствано от малкия човек да получи неврон в положителната си верига.

Когато мисълта за резултата от бременността не носи радост и удоволствие, нещата се променят коренно. В мозъка на малкия човек се появяват неврони в отрицателната невронна верига за отношението към него. Поради това хората в бъдещето ще бъдат оценявани като опасни и незаслужаващи доверие. Как ще се изгради физическото тяло на това дете, просто няма смисъл да говорим.

Това за радост може да бъде променено в някаква степен, а понякога, макар и рядко – и напълно. Ако след започването на самостоятелното съществуване малкият човек е обграден от хора, излъчващи поле на доброжелателност, насочена към него, то невронът „Хора” създава нови връзки с невроните , отговарящи на личностите на тези хора. Ако успеем да създадем брой невронни връзки, насочени към положително оценяваната верига, превишаващ броя връзки, свързани с неврони от „отрицателната” верига, то възприемането на нови хора става по-леко и с положителна нагласа, макар и с определени резерви.

Този процес продължава през целия ни живот, но винаги се подчинява на тази логика:

• 
  Нещо ново
  
• 
  Получаване на всички възможни данни от всички възможни рецептори – външни и вътрешни
  
• 
  Оценка за въздействие върху собственото тяло и неговите системи
  
• 
  Сравняване на получените данни като матрица (всички активирани неврони) със съществуващите матрични записи по признак подобие
  
• 
  Сигнал за реакция на системи от организма или бездействие
  
• 
  Ако е нещо, съвпадащо напълно с нещо вече записано по всички параметри (точно определени групи неврони и сила на възбуждането им) – следва действие по изпитан вече начин (ако действието е оценено като сполучливо). В случай, че реакцията при предишната среща с точно тази матрица възбудени неврони не е довела до сполучливо решение, се задейства друга верига неврони, която да доведе до разлика в изходящите сигнали към нервната система и съответно – до друг вид реакция (поведение).
  
• 
  При повече от една разлика по участващи неврони или по нивото им на възбуждане, се добавя нов неврон за новия елемент, който веднага осъществява свързванията по описаната в началото логика. Прави се нов запис на всички участващи нервни клетки, както и на изходящите връзки от новообразуваната матрица. Тези нови връзки между неврони се затвърждават при първото преспиване. Тогава мозъкът проиграва, активира, всички връзки на всички неврони, с които се е свързал новия неврон или новото свързване между несвързани до момента неврони. Затова и сънищата са толкова хаотични и на пръв поглед алогични.
  

А какво става, ако при травма или мозъчен удар загинат неврони? – Изходът зависи от това какво количество неврони и от коя част на мозъка са засегнати. В повечето случаи имаме пълно възстановяване на всички функции и спомени. Това става чрез включване на нови неврони на мястото на засегнатите. Информацията за засегнатия неврон съществува в много от матричните записи. Тъй като този неврон съществува в записите, а в реалността не реагира и не може да бъде намерен, активните разклонения на аксоните от други нервни клетки търсят и намират най-близкия свободен неврон, който поема функцията на унищожения и възстановява всичките му съществували свързвания с останалите нервни клетки. Колкото повече клетки са били засегнати, толкова повече време е необходимо за поемане на функциите им от други. Все пак и в най-добрия случай, обикновено говорим за хиляди засегнати неврони. Задължително е да се знае, че за по-бързото възстановяване работата на мозъка като цяло е нужно да се употребява много повече чиста вода от нормално поеманото количество. Тя е основен градивен елемент и участва в създаването на връзките на всяка нервна клетка.

За да обясня какво е мисълта, ще ви помоля да си поиграем.

Избираме си произволна дума, позната на всички. Примерно – къща. Сега избройте всички думи и чувства, които свързвате с КЪЩА. . . .

Ето това е принципът на работа на мозъкът ни.

Понятието къща има своя нервна клетка. Тя с нищо не е по-различна от която и да е друга. Всяка от думите, които изброихте, също има свой собствен неврон. Щом успявате да свържете дадена дума с друга, то това означава, че нервните им клетки са свързани. Може би забелязахте, че първите думи, за които се сетихте, идваха бързо. Следващите, за които се сещаме, идват по-бавно и по-бавно. Причината е проста. Всяка клетка от нашия мозък се използва по-често или по-рядко в сравнение с другите. Мозъчните клетки, които се използват по-често, имат повече връзки от останалите. Това естествено ги прави по-развити и с по-висок енергиен потенциал от останалите. Може би знаете, че една мозъчна нервна клетка може да има хиляди връзки с други, и чрез други, нервни клетки. Как мисълта (възбуждането) решава с кой от дендритите (така се наричат големият брой израстъци, изходящи от нервните клетки), свързващи я чрез синапсите с други нервни клетки да се свърже? – По елементарен начин. – С най-високо енергийната (най-използваната или моментно най-силно възбудената) нервна клетка от всичките си връзки.

Да си организираме още една игра. Създайте изречение с думата „къща”. ...Ето сега направихте едно пътешествие из собствените си мозъчни неврони, което отговаря на моментното ви емоционално състояние. А сега си представете, че къщата е в гора. …Отново създайте едно изречение с „къща”. Със сигурност то ще е различно от предходното, защото с мисълта, че се намирате в гора, моментното възбуждане на други клетки стана по-високо и свързванията между невроните минаха по нов път, различен от предишния. Възбудихте клетки, свързани с представата ви за гора.

Много важно е да разберете, че на мозъка ни като функция му е абсолютно безразлично кои клетки ще свърже. Принципът при него е същият, като при всяка друга система – пътят на най-малкото съпротивление. Затова свързва клетките с най-висок потенциал.

Сега да си обясним и какво е споменът.

По време на преживяването на някакво събитие, в мозъка ни постъпва информация от всичките ни външни сетива, а също така и от реакциите на тях от тялото ни.

За да стане ясно, отново ще използвам прост пример.

• 
  Планина. Сняг. Слънце. Синьо небе. Снегът блести. Боровете - с шапки от сняг.
  

• 
  Очи – силна светлина. Осезание – приятна топлина. Слух – птици. Мирис – бор. Вкус – без данни. Освен ако не пробваме чистият сняг ☺
  

От това изпитваме вътрешни чувства: Спокойствие. Тиха радост. Единство с пространството около нас.

Тези чувства се повтарят с всеки следващ момент. Възбудени са всички неврони, които в миналото (при първото им виждане, усещане, почувстване) мозъкът ни е свързал с изброените по-горе думи и чувства.

Така възбудената съвкупност неврони се запаметява като матрица в един, единствен неврон, като единна група (всеки с нивото си на възбуждане). Когато по-късно някой от невроните, участващи в запаметената група се възбуди до същото ниво като запаметеното, то невронът, запаметил матрицата, се активира и активира връзките на цялата запаметена група. „Спомняме” си и изпитваме същото, макар и не със същата сила, като в момента, в който сме го изпитали. Споменът ни „връхлита”.

Лъжата и мечтата са двете лица на един и същи продукт на нашия мозък. – Несъществуваща действителност.

Каква е огромната разлика между тях?

Лъжата е несъществуваща действителност, която представяме като случила се. Това е и огромният проблем за нашето същество. Както всяка мисъл и тази има своето излъчване (поле). Но нейното място е миналото. Т.е. тази мисъл не подлежи на реализация. То е непроменимо. Вече отминало. Ето тук се корени проблемът. Лъжата има активно поле, което никога не е възможно да се хармонизира и да изпадне в равновесие. Така тя остава постоянно активен мозъчен център.(Множество нервни клетки с повишено енергийно ниво – активна матрица.) Всяка активна зона в мозъка ни постоянно търси начин да се хармонизира. Да получи поле с такъв потенциал, който да нулира тази активност. А това е невъзможно поради факта, че тя е част от неслучило се, непроменимо в реалността МИНАЛО. За щастие, когато дадена мозъчна нервна клетка не се активира продължително време от събития, чувства и мисли, тя постепенно намалява своя енергиен потенциал. Така че, ако някога ви се е случило да излъжете и все още чувствате вина за това, (което означава, че активирате наново клъстера клетки, който формира лъжата, а с това му давате нова порция енергия) правилният начин да се отървете от този алогизъм е да се преодолеете и да признаете. Това най-вероятно ще доведе до проблеми в реалният живот, но ще ви помогне да изчистите мозъка си от този сериозен проблем, който сте си създали сами.

Нужно е да имате предвид, че и невинните ежедневни неистини, които повечето от нас използват съвсем несъзнателно, ви поставят в позиция извън реалността. Какво имам предвид? – Всеки желае да бъде приеман от колегите или приятелите си, от познати и непознати по определен начин. Това е в естествената природа на човека. Според собствените си разбирания той лекичко преувеличава в ежедневните си разговори или запознанства отделни свои качества, случки или ситуации, като ги представя по начин, който е малко различен от действителността. Това именно имам предвид. Принципно то не е нещо, което ще промени света, но е нещо, което първо – показва, че не живеете и действате по начина, който бихте желали в реалния живот и второ – не приемате действителността и собственото си положение в нея такова, каквото е. А това автоматично дава двойствена представа за света в мозъка ви, което за работата му е равносилно на лъжата.

Мечтата. Също продукт на нашия мозък. Несъществуваща действителност, но насочена в неслучилото се бъдеще. Активна зона в мозъка ни. Активни нервни клетки, потенциал, постоянно търсещ своя еквивалент в полетата около нас. За да се уравновеси. Да престане да бъде активен център. Колкото по-силна е мечтата ни, толкова по-силно енергийно е нейното поле. Толкова по-далечни полета с нужния ни потенциал тя долавя. И участва в нашите решения и постъпки така, че този потенциал да бъде усвоен. Когато наистина желаете нещо – мислете за него, мислете за това какво емоционално удоволствие ще ви достави случването му. Това мислене ще дава нова и нова порция енергия на невроните, включени в мечтата. А колкото повече е енергията им – толкова по-бързо ще бъдат намерени външните условия за това, мечтата да стане реалност.

Тук ще ви представя един действен и елементарен начин към какво да се насочвате, за да постигате по-лесно желанията си. Естествено – това ще бъде толкова по-действено и ще се случва толкова по-бързо, колкото по-плътно сте се приближили до начина на живот и разбирания, описан в първата част на книгата.

Когато желаете да постигнете каквото и да било, представяйте си крайния резултат и чувствата, които ще ви донесе случването му. В никакъв случай не си представяйте какво е нужно да стане, за да се случи. Това не е ваша работа. То не зависи от вас, а от много външни полета и условия, които не можете да създадете и подредите. Това, към което е нужно да се насочите, е единствено крайният резултат и удоволствието, което ще ви донесе.

Ето и пример: Желаете да живеете в къща.

1. 
   Възбуждате в себе си чувството и усещането, което съм разгледал в третата част на тази книга в главата с наименование – „Усещането и чувството – за да променяме”.
   
2. 
   Представяте си къщата – такава, каквато я виждате в мечтите си, със самите вас в нея и хората, които искате да са освен вас в нея – щастливи и доволни от това, че сте точно в тази ваша къща. (това трябва да си го представите като цяло, без обяснения и навлизане в подробности – като моментна снимка на тази описана ситуация)
   
3. 
   Усещате и осъзнавате нещата от 1 и 2 като единно цяло – чувство и представа. Изживявате ситуацията като реална в реалността.
   

Същия е начинът за промяна и на ситуации.

Целият наш живот е низ от случки, към които вървим с всяко наше действие или бездействие. С всяка своя стъпка и решение взето осъзнато или неосъзнато, ние подготвяме следващите неща, които ще ни се случат. Влизаме в контакти с хора или групи или в ситуации, които ще ни доведат до случването на приоритетните, предварително определени от самите нас цели. За хубавите неща - това е чудесно. Заради особеността на мозъка ни обаче да възприема като цели за постигане и нашите страхове – това ни създава проблеми.

Вече би трябвало да е ясно това, че нашите мисли са тези, които поставят „целите” и „задачите” пред „изпълнителното ни устройство” (мозъка ни), а той се стреми да ги осъществи. Тези мисли обикновено са ни втълпени от поведението и разбиранията на хората, които са ни отгледали.

Да се върнем към осъществяването в реалността.

Смятам, че всеки от нас може да обясни как това става за мечтите ни.

Всяка мечта има конкретно обкръжение в реалността. Примерно за някаква мечтана работа трябва да имаме нужното образование, знания и умения. Но тези условия не са достатъчни. Трябва и да кандидатстваме за нея, да срещнем нужните хора, да ги убедим, че точно ние сме човекът, който им е нужен, да се преборим с други, които искат същата работа и в крайна сметка да я работим така, че тя да остане наша работа.

Изпълнението на мечтата изисква среща във времето на голям брой обективни и субективни фактори. ... И от способностите на нашия мозък зависи те да се осъществят. Сигурен съм, че не всички фактори могат да бъдат обмислени и точно осъществени от нашето съзнание, тъй като много от факторите изискват обработка на огромен обем информация за много кратко време. Именно тук се намесва подсъзнанието ни със своите способности и неосъзнати от нас решения. То взема тези решения за даден тип поведение или реакция въз основа на това, което сме натрупали като опит до този момент. И ако се окаже, че дадена тактика или поведение не води до желаният резултат, то то при следващата възможност я заменя с друга, която ще доведе до желаното от нас.

Изпълнението на страховете ни...

Обикновено във всеки от нас живее някакъв страх. Той за мозъка ни се явява също цел, програма, която трябва да бъде изпълнена и постигната.

Как мозъкът ни постига това?

Да предположим, че у нас по някаква причина се е появил страх, че е възможно да получим инфаркт.

(На това място искам да вметна, че такова нещо като „наследствена обремененост” към сърдечно-съдови заболявания, рак и други смъртоносни болести на нашето съвремие НЯМА! Това е приемане, градящо се върху тезата, че в едно семейство има повтаряемост на заболяванията и по липса на други теории, а и на принципа на еднаквостта (други разстройства, действително предавани чрез гените) се приема, че те се предават наследствено. Тази заблуда вече до такава степен се е утвърдила в пространството, че не се смята за нужно да бъде доказвана. Именно тя обаче допринася за появяването на много от нашите страхове, свързани с болести на нашите родители и близки. ... И става част от програмите, чакащи за изпълнение в нашия мозък. ...И болестта става „наследствена”.)

Да предположим, че имаме страха за поява на инфаркт. Като всяка друга силна мисъл или чувство, и този страх се ползва с приоритет за изпълнение от нашия мозък.

Ето и най-вероятните действия, към които той ни подтиква:

- Копиране саморазрушителния начин на поведение на хора, които познаваме и които са стигнали до инфаркт.

- Създаване на всички възможни предпоставки, за които знаем, чели сме или сме чули. Тук се включват и затлъстяването, и прекаляването с храни, и всичко друго, повишаващо риска от тази болест.

Лошото е това, че към тези действия ни подтиква подсъзнанието. Мозъкът ни контролира и подава сигнали, че желаем дадена храна, че сме гладни и прави всичко останало, което ще доведе до „сбъдването” на програмата, която сме му заложили. Въпреки, че със съзнанието си разбираме, че това, което правим е вредно за нас и ни води към лош финал, рядко успяваме да му противостоим, защото мозъкът ни съвсем съзнателно ни подтиква към него. Всички лостове и механизми за управление на тялото ни са в негова власт.

Можем ли съзнателно да поемем контрола и да премахнем тези опасности, които сами сме си създали? – ДА! МОЖЕМ! Щом веднъж осмислим и осъзнаем факта, че сами сме си създали тези програми, които мозъкът ни следва, то сме на крачка от това да ги променим и заменим с други, които са в наша полза!

Така че – дерзайте!

Кармата и съдбата – ние сме техните създатели!

Тук е мястото да спомена за още една заблуда. Думата „карма” идва от санскрит. В древните индийски епоси се използва за първи път. Там Кришна обяснява на Арджуна какво точно е кармата – следствието от действията ни. И въобще не се говори за кармата като нещо външно, настигащо ни и независещо от нас, а само и единствено като следствие на нашите собствени действия.

Ненапразно във всички свещени писания по един или друг начин е казано, че всичко е в нашите собствени ръце, че светът е ментален и умозрителен, че всичко зависи от самите нас! Ненапразно достигналите знание постоянно повтарят – „мислете позитивно”!

И ако все още имате някакви съмнения в току що прочетеното – вгледайте се в хората около себе си, вгледайте се в себе си, разнищете случващото им се и случващото ви се, и ще разберете, че в основата на всичко стоят само и единствено мечтите и страховете ни! А те и двете са наши собствени създания!

Сега ще ви покажа начин за преодоляване на собствените страхове. Ако ви е страх от болест, то знайте, че тя, като всяко друго нещо има един единствен неврон. Нервна клетка, на която е присвоено понятието за тази болест. Тя е с повишена енергийна активност, както стана ясно по-рано. Нашата цел е да понижим енергийния и потенциал. Това е и целта на често употребявания израз „да се изправим срещу страховете си”.

Обикновено избягваме съзнателно да мислим за страха си, защото това ни носи още повече страх. Защо е така? – Защото не виждаме изход от ситуацията.

А такъв има.

Както вече знаем, на мозъка ни е абсолютно безразлично какви неврони свързва. Помислете за страха си, без да продължавате да си го описвате. Сега го зачеркнете. Така, както зачерквате нещо грешно или неправилно написано. Какво става? Първо активирате неврона, на който е присвоено понятието за страха ви. В следващия момент го свързвате с понятието (неврона) за грешка и отказ. Всеки път, когато по някакъв начин мисълта за страха ви се появи, просто я зачерквайте и не мислете повече за това. Използвайте момент, когато нещо, което ви е притеснявало, намери положителното си решение в реалността. Възползвате се от този момент, помисляте за страха си и го свързвате с притеснението си от преди решаването на притеснявалото ви. Така постепенно този неврон ще бъде свързан с неща, които са намерили решение и го отричат. Ще забележите, че с колкото повече решени и отричащи неща свързвате понятието за страха си, толкова по-рядко ще се сещате за него. С времето връзките на неврона с други неврони ще намалеят дотолкова, че много рядко ще се активира. А когато се активира – зачеркнете го отново.