Да не лъжем чувството си Вкус

Чрез вкуса организмът ни ни подсказва от какво се нуждае за правилното си функциониране.

Какво става, когато ядем?

Вкусовите ни рецептори определят какво приемаме в момента. Те изпращат сигнали към мозъка и рефлекторно към жлезите от стомашния тракт. Те пък от своя страна отделят такива ензими, които са нужни за разграждането на точно този вид храна. Това е и причината разделното хранене да има такъв благоприятен ефект върху организма. - Просто не объркваме собствения си организъм с неизброим "букет" от вещества и той се справя много по-лесно с обработката и поемането на нужните му витамини, минерали и соли.

Обонянието допълва информацията за храната. Чрез него, преди да сме се докоснали до храната, вече знаем дали е годна за употреба или е развалена.

Като цяло организмът ни е една много добре функционираща система с множество обратни връзки. Когато нещо не му достига за правилното функциониране, ни се дояжда „нещо”. И със сигурност в това „нещо” съществуват елементите, които не ни достигат в момента.

Производителите от бранша на хранително вкусовата промишленост отдавна са осъзнали огромното значение на вкуса и аромата и ни атакуват с какви ли не добавки като ароматизатори и овкусители.

Но какъв е резултатът? Чрез тези продукти залъгваме организма си, че му даваме „нещо”-то от което той се нуждае, той отделя нужните ензими за обработката му, а в следващия момент в стомаха ни няма и помен от този елемент. Е!? До какво води тази измама?

Друга измама пък е увеличаването на чувствителността на вкусовите ни рецептори чрез добавяне в продуктите на мононатриев глутамат или нуклеотиди. Ако нещо ви е било много вкусно - погледнете на опаковката му – най-вероятно присъстват в състава.

Тази измама е опасна, защото организмът ни определя чрез тези сетива не само какво поемаме, респективно и какви вещества той да отдели за разграждането им, а и в каква концентрация са. Това определя количеството и съдържанието на отделения от стомашния ни тракт стомашен сок.

Какво се получава, когато сетивата ни са излъгани по този начин?

Тъй като организмът ни не е получил реално нужното му вещество - той отново го иска чрез чувството за глад или желание за ядене на точно определено нещо. И ние му го даваме отново. Така се получава един затворен кръг, от който няма излизане. В крайна сметка поради липсата на дадено вещество за някоя от функциите на клетките на тялото ни, хармоничната работа на организма е нарушена, започват проблеми с един или друг орган. Поради прекомерното ядене, за да доставим някой елемент, който в крайна сметка така и не се появява в организма ни, се достига до затлъстявания и още ред други болестни състояния. Стигаме до лекари, започва се приемане на лекарства, които лекуват не причината, а някой от страничните ефекти на липсата в организма ни на едно единствено вещество!

В кожата ни са разположени огромен брой рецептори. Те ни носят усещанията за топлина и студ, за нежен допир и силен удар. Всеки от тези рецептори, както и всяка друга клетка от нашето тяло, е представена в мозъка ни със собствен неврон, като невроните на еднаквите рецепторни клетки са групирани около основен неврон. Той с нищо не е по-различен от всички останали. Единствената разлика е, че когато за първи път се е появил сигнал от такъв рецептор по време на вътреутробното ни развитие, на него му е присвоен този сигнал. Всеки следващ сигнал от новопоявил се след това рецептор е разпознат от мозъка ни като нещо вече познато, така че този втори или ен-ти рецептор, получава неврон в близост до първия и се свързва с него, а чрез него ползва вече изградените връзки с останалите. Също така образува собствена връзка с неврон, на който се присвоява понятие за част от тялото – примерно – точката до вече представената с неврон, която е на края на малкия пръст на дясната ръка.

Тук ви предлагам да си поиграете. Усетете основния, първичен неврон, съответстващ на първообразувания рецептор на всеки от пръстите. По някакъв начин чувствате рецептора като централен. Обикновено се намират около центъра на възглавничката на последната фаланга на всеки от пръстите. Ще ги намерите като леко боцкате или натискате кожата на тези места. На вътрешната страна на дланите , както и на пръстите на краката и стъпалата, също имате такива. Също така и на върха на главата. ☺

До мозъка ни постоянно достигат сигнали от тях. Когато те са в границите, които мозъкът от опита си е приел за нормални, то информацията от тях не се записва и не води до активиране на връзките с други мозъчни неврони. Когато обаче настъпи промяна, то тя се отбелязва моментално и следва сигнал към мисъл или мускули, а също така към всички системи на организма ни, които могат да коригират случващото се така, че тялото ни да бъде съхранено или удовлетворено. Ето и примери:

• 
  Неволно и без да разберем се допираме до нещо нагорещено с ръката си. Моментално рецепторите за топлина реагират и изпращат сигнал с много силен потенциал. (Скоростта на разпространение на нервния сигнал варира от 120 метра в секунда до 0,5 метра в секунда според типа на неврона.) В мозъка ни се активират нервните клетки, отговарящи на точно тези рецептори. Сигналът преминава към основния, първичен неврон на тази система. Ако такава ситуация е вече преживявана, то има матричен запис, който отговаря на тези сигнали. Следва сравняване, разпознаване на ситуацията като отрицателна и сигнали чрез връзките на първичния неврон към:
  

-Ендокринната система за незабавно отделяне на адреналин за по-бърза реакция

-Мускулните неврони за отдръпване на ръката

-Нервната система на кръвоносните съдове в областта, от където е получен сигналът за разширяване, за да се увеличи топлоотнемането.

-Търсене на спомени за знания какво трябва да се направи при изгаряне

-Сигнали за действия към тялото да направи всичко необходимо, което ще доведе до бързо решаване на извънредната ситуация

-Запаметяване комбинацията от активни неврони като матрица
Следващ пример:

• 
  Зима е. Деца сме. Човек, който знаем, че ни обича, върви до нас. Хващаме се за ръката му. Рецепторите за допир се задействат.
  

Други рецептори от същата област изпращат сигнал за топлина

Сигналите достигат до мозъка

Активират се съответните неврони

Комбинацията се сравнява със запаметеното

Оценява се като положителна

Сигнали за освобождаване на медиатори

В отговор – приятни усещания и чувства

Запаметяване на комбинацията от активни неврони като матрица


Мозък – чувства

Слухът е сетивото, което ни доказва постоянно и всячески, че тялото и осезанията ни подлежат на почти пълен контрол от собствения ни мозък!

Замисляли ли сте се за това?

Предлагам ви да направим един експеримент.

А точното определение е – не им обръщате внимание. Това „точно определение” е много важно. То означава, че вашият мозък по някакъв начин:

• 
  Контролира прага на чувствителност на слуха ви.
  
• 
  Решава какво е важно да „чуете” и какво – не.
  

И това свойство на мозъка ни за избирателност важи за ВСИЧКИТЕ ни сетива – можете да сте сигурни.

Обърнете внимание ☺ на това, което чувате в момента!

Най-вероятно чувате гласове, шум от компютър, коли или някакъв общ, неопределим шум.

Изберете си някой от шумовете, които се чуват.

Вече го различавате от другите, нали!? Стана по-ясен.

Можете да го опишете, да го определите и отделите от околния шум.

А спомняте ли си, че до преди малко дори „не го чувахте” ?
Искате ли да продължим още по-нататък?
Почти всеки от вас до този момент е „чул” най-вероятно звуци от „цивилизацията”!

Ослушайте се сега за звуци от естествената природа - примерно за шум от вятър или гласове на птици...

Има ги и тях, нали!? Даже и в замърсените ни градове те живеят и ни напомнят, че и ние сме част от екосистемата на Земята.

Ако се заслушате още по-внимателно - може би ще чуете и други естествени звуци.

Виждаме това, което ИСКАМЕ да видим!

Чувстваме това, което ИСКАМЕ да почувстваме!
Лошото в тази ни система на възприятия е това, че се получава един затворен кръг, който обикновено ни вкарва в тъмните места на нашето съзнание!

Когато нещо или някой ни дразни, нашата чувствителност към проявите на това нещо или някой се изостря дотолкова, че започваме да търсим още негови прояви. Това ни става идея фикс.

. . . И губим Човешкото в себе си. Стараем се всячески и пред всеки да докажем колко е лошо това НЕЩО или НЯКОЙ.

Но не разбираме, че по този начин вредим най-вече на себе си! На собствения си организъм. Обхванати от злоба и нерви ние си вредим така, както това нещо или някой не може да ни навреди по никакъв начин!

Поради затворения кръг, в който попадаме, ВСИЧКО започва да ни се струва сиво, черно и еднообразно - тунел без изход!

И в организма ни настъпват промени, които напълно отразяват нашето мисловно състояние и възприятие на околното! – Просто така сме създадени! - Външните фактори, възприети чрез осезанията ни, променят дейността на организма ни в съзвучие с тях!

Трябва да намерим хубавото около това, което ни дразни и да ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ на него! Или пък да го приемем такова, каквото е и да престанем да му обръщаме внимание.

Затворете очите си и си представете едно просто личице. Ето такова –

☺

Представяйте си го само него и нищо друго. С времето то започва да се променя по някакъв начин – усмивката, очите или контурът му. Вашата цел е да върнете всичко в началното положение. Да го задържите такова, каквото е било в началото. Какво става в мозъка ви в това време? – Простата картинка, която сте си представили, е възбудила много малко неврони, които са нужни, за да си я представите. По правилата на работа на мозъка, когато едно нещо не се променя и не се оценява като опасно – силата на възбудените неврони, чрез които е представено, намалява. Те достигат нива на възбуда, които са по-ниски от тези на други неврони. И мисълта се насочва към тях. Тъй като се стремите да запазите картинката, връзката, която се стреми да направи мозъкът към по-възбудени неврони, се отразява като промяна в самата картинка. И тази борба между вашето желание и начина на работа на мозъка продължава или докато мозъкът ви успее да „развали” картинката, или докато се подчини на желанието ви и се откаже (всъщност вие го откажете чрез настоятелността си) от преминаване към други възбудени неврони.

Представяте си картинка, която изразява примерно страшно дърво (има ги по детските книжки) с клони – ръце и хралупи – очи и уста, с корени – крака. А сега го преработете в представите си последователно в приятно, добро и доброжелателно. Не да замените изображението на едното с другото, а постепенно да изменяте чертите му. Най-лесно ще ме разберат тези от вас, които ползват компютърни програми за графика. Използвайте морфинг (трансформация). Това е плавно преминаване от едно изображение в друго. Изходното променя постепенно формата си, докато се прелее (заприлича) на нещо друго. (жабата – в принцеса; тиквата – в каляска и т.н.) Вашата цел е да научите мозъка си да променя визуално грозното в красиво, лошото в добро, страшното – в излъчващо спокойствие.

Използвайте и друга игра, която ще научи мозъка ви да се подчинява на вашите съзнателни желания. Изберете си една дума и си поставете за задача да не я употребявате през целия ден. На другия ден си изберете друга, или пък продължавайте с първата, докато наистина успеете да се контролирате през цялото време да не я употребявате. Можете и да попитате хората, които са около вас, коя дума ползвате, без да има нужда от нея. Обикновено всеки човек употребява такива думи, без да го осъзнава. Ако има такава дума или израз – забранете си да я използвате и се контролирайте постоянно, докато не постигнете пълен успех.

Играйте си със собствения си мозък. Забавлението ви е гарантирано, а положителните промени, до които водят тези игри и забавления, са просто неизброими. ☺

ІІІ


Енергията на тялото

Изчистване Енергетизиране Баланс

Хармонизиране на енергиите и зареждане

(моя техника)

Почувстваш ли умора или яд – време е за следното:

Обърни се към най-красивото в околността.

Дишай спокойно, бавно и пълно. Без напрежение.

Обърни дланите напред и настрани, така, че да не сочат към тялото.

Повдигни леко ръцете си встрани от тялото.

Използвай ритъма на дишане, за да създадеш движение.

При вдишване то да бъде от Небето – през теб – към Земята.

При издишването да е от Земята – през теб – към Небето.

Всяко от движенията изчиства физическото и енергийното ти тяло.

Задвижил си двата типа енергия – на Космоса и на Земята.

От тях се състои твоята структура.

Дишай спокойно и бавно.

Бъди Канал за двете енергии.

Ти си връзката между Небето и Земята.

Усещаш, че движението, което създаде, преминава все по-лесно през теб.

Това е изчистването.

Усетиш ли, че вече не си преграда за движението – премини нататък.

Нека частици движение започнат да спират в теб.

И от това надолу.

И от това нагоре.

Сам разбираш промяната в теб.

Ставаш пълен и цветен.

Усещаш вече и своето поле, съществуващо около теб.

Нека нужните частици движение спират и напълнят и него.

А сега се порадвай на околното и себе си.

Легни с глава на север.

Сърцето ти е линията и центъра.

Събери същността си в областта от сърцето до върха на главата.

От върха на главата.

До линията на сърцето.

Нека мине час така.

Обърни краката си към севера.

Усети тялото си – от сърцето – до пръстите на ръцете и краката.

Ти и мислите ти – бъдете там пак час.

От палците на краката.

До линията на сърцето.

Прави това ежедневно.
Отиди в Природата

На място, в което „цивилизацията” не се е намесила.

Как да го постигнеш?

Светът, в който живееш, е невероятно интересно място. Дръж се като дете. Откривай детайлите в заобикалящото те. Погледни мястото, в което си сега, все едно че за първи път попадаш в него. Усети миризмата му. Чуй звуците му. Почувствай атмосферата му. Забавлявай се с това и така се учи да Чувстваш.

Погледни хората до себе си и направи същото. Почувствай ги с всичките си възможни сетива.

Колкото може по-често излизай от затвора на стените и откривай Природата по същия начин.

Изследвай всичко, което се докосва по някакъв начин до теб.

Ще видиш колко много неща си пропускал.

Целта е да се научиш да „ виждаш ” всичко в неговата многоизмерност, с максимално много от неговите характеристики. Използването на сетивата трябва да стане навик.

Изследванията, провеждани днес, не са ефективни за откриване действителният проблем на тялото – т.е. откриване и снабдяване на организма с нужните му вещества за правилна работа. Правят се изследвания и се изписват лекарства, които са свързани с последствията, а не с причината. Като цяло – извършват се едни Дон Кихотовски велики напъни. А това, което е предизвикало дисонанса в организма, си остава неоткрито. И ние вместо да се вслушаме в себе си и да помислим какво би трябвало да съдържа в действителност това, което най-често ни се яде (защото това е начинът, който организмът използва, за да си набави нужните му вещества) и да го дадем на организма си, се оставяме да ни тъпчат с лекарства, които стават все повече и повече и накрая вече закусваме, обядваме и вечеряме с тях.

Ето затова е нужно да познаваме света около себе си. Да използваме сетивата си, за да познаваме околното. Тогава мозъкът ни ще има вярната информация за всичко. Ще може да достави наистина нужното на организма ни. А това е равносилно на прекрасно здраве, ведро настроение, усмивка на лицето ни.

Има и още един голям бонус.

Когато свикнем да възприемаме съзнателно всичко заобикалящо ни с всичките си сетива, то в съзнателното възприемане се включва и това, което е почти недоловимо – полетата на всичко околно. Ако по някакъв начин сега сте си помислили за интуицията – Да. Прави сте. Именно това е тя. Не е нещо извънземно, екстрасензорно и необяснимо. Не. Тя е най обикновено улавяне на полетата на заобикалящото ни на тази Земя.

Всички животинки си го ползват без да им е нужно обяснение какво е и защо е. Приисква им се да изядат някоя си тревичка – и го правят. Не защото са тревопасни, не защото имат скрито знание, а просто защото точно тази тревичка излъчва поле (заради съдържимото в себе си), което в този момент е нужно на организма им.

Затова е нужно отново да се научим да използваме всичките си сетива.

• 
  За да използваме потенциала, който имаме.
  
• 
  За да бъдем здрави, бодри и адекватни.
  

„Нужно е да поемаме рискове - говореше той. - Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи.

Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е по-различен от утрешния. Но който внимава, ще открие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, когато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други неща, които ни се струват все същите. Този миг съществува — това е моментът, в който цялата сила на звездите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса. Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебният миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра.”
Откъс от книгата на Куельо – „Край река Пиедра ...”
Това е най-доброто обяснение, което съм срещал, на момент, в който може да се направи промяна, изменяща бъдещето.
Ще се постарая да обясня как още се усеща момента, в който сме едно цяло с всичко останало и имаме възможността да променяме настоящето и бъдещето. Ще се постарая да обясня и как да използваме този момент за промяна или утвърждаване на това, което желаем.
Как да разберем, че сме в момент на единение и възможност за въздействие, какво е чувството в този момент?
Всички сте изпитвали това, което ще обясня – сигурен съм в това. Така най-добре ще разберете какво е всъщност най-силното усещане на този миг.
Късна зима или ранна пролет. Планина. Снегът се е стопил почти докрай. Сутрин е. Диша се леко. Гледате все още неразцъфналите дървета и зелената трева, подаваща се на места. И изведнъж в нея забелязвате минзухар. Първо един, а след това и още, и още. В същия миг чувате и глас на малка птица. Виждате я. Обгръщате с поглед далечината …И усещате широта в гърдите си. Преливаща радост или щастие, или както искате го наречете. Това е усещането на въпросния момент.

Друга ситуация:

Вървейки, виждате жена на възраст, която явно се нуждае от помощ, но и явно й е неудобно да занимава околните със себе си. Правите нужното, за да помогнете. В следващия момент чувате „Много благодаря” или „Благодаря ти, сине” (независимо мъж или жена сте). И в следващия момент усещате как в гърдите ви се надига топла вълна или разширяване. Как истинската благодарност някак преминава във вас и ви изпълва. Това е усещането на въпросния момент.

Следваща ситуация:

Денят ви е неприятен, тъжен, напрегнат. Не виждате светлина пред вас. Всичко е сиво, унило, еднообразно. Тъжно ви е за самите вас. …В този момент срещате човек, когото обичате или харесвате. Той ви се усмихва …и за части от секундата всичко гадно изчезва. В този момент целият свят е само тази искрена усмивка. Това е усещането на въпросния момент.

Може да се дават и още примери, но се надявам, че всеки вече е разбрал какво представлява мигът. Тези примери са от възможно най-силните само с цел да разберете какви чувства и усещания характеризират този миг. В действителност всеки ден имаме подобни мигове, които са с по-слаба сила на чувствата от сега посочените, но те ни дават същата възможност за въздействие и промяна. Проявяват се като мигновение всеки път, когато погледнете или усетите нещо, което ви харесва, допада или ви е приятно.

Миг на осъзнато свързване на душата и тялото.

Включване в целостта на общото енергийно поле.
Като изпитано чувство пък – така:
Разширение в областта между дробовете и гърлото. Може да се опише и като поемане на въздух в място, където обикновено няма въздух.

Енергиен прилив с ярък, светъл цвят, с форма на обемна елипса в самите нас.

За да обясня това, пак ще поговорим за начина на работа на мозъка ни. Съществуват няколко етапа от „помислянето” на нещо до изразяването му, като всеки следващ е все по-бавен от предходния.

2 Бърза мисъл – схематична образна последователност (физическо ниво)

3 Образно мислене (физическо ниво)

4 Обличане на мисълта с думи – бавна мисъл (физическо ниво)

5 Изговаряне на мисълта на глас – изява (физическо ниво)
5 Започвам от най-бавния – да изговориш мисълта. Говорът е крайния етап, който изявява една мисъл. За да изговорим мисълта, която вече е оформена и облечена в думи, се задействат огромен брой неврони, отговарящи на мускулите на ларинкса, гласните струни, дробовете, езика. Затова изказването на една мисъл е много по-бавно, отколкото ако я мислиш сам за себе си, без да говориш.
4 Предходният етап е също доста бавен – мисълта се „облича” в думи на езика, който ползваме. Образите се свързват с неврон, на който е присвоено понятието за думата, а той се свързва с невроните, присвоени на всяка буква. Това е и нормалната скорост на мисленето за всеки човек.
3 Образното мислене реално е поредица от картини, описващи действията и последователността, които са обхванати или влизат в дадената мисъл. Ненапразно емоут иконките (схематични картинки, изразяващи емоции) започнаха да се използват така масово след появяването си. Образното мислене работи по подобен начин. Схематични (без никакви подробности) образи. Опитайте с такива иконки, без никакви думи, да съставяте изречения. Това прави и мозъкът ни на това ниво. Такава е и писмеността в най-древния свят.
2 Бърза мисъл – съвсем схематична, образна поредица на мисълта. Ниво на чувствата и реакциите към тях. (понятие – действие)
1 Поредицата от действия, които схематично са представили необходимите промени като „бърза мисъл”, са породени от един единствен образ или „образ – форма”, както го наричам аз. Това именно е нещото, което описва напълно и всецяло всяко едно енергийно пространство – от звездата, през живата материя, до кванта. Това е неговата полева характеристика. Всяко отклонение води до промяна на простия му образ, който в общия случай е сфера.
За да бъда ясен – веднага ще дам пример. Номерацията отговаря на използваната досега.
Приемаме, че покрай вас има някакво цвете. Листата му са леко свити. Пръстта е суха.

Поглеждате го.

1 - Моментална оценка на състоянието му – улавяме полевата му характеристика – сферата, представяща цветето е тъмна, нехармонична. 2 – Следва представа за безводие, свързана с ваше действие. 3- Схематични образи за ставане от мястото, вземане на съд с вода, поливане на цветето. 4 – Изречението – „Трябва да полея цветето” се появява в главата ви. 5 – Ако има някого около вас, може и да споделите това изречение.

Това, което ни интересува, е първата представа, първото чувство, което сме усетили още с насочването на погледа ни към цветето.

Задаваме въпрос за нещо. Отговорът реално идва в нас още преди да сме успели да помислим въпроса даже и образно, а камо ли като облечен в думи.

Смятаме, че това е невъзможно да е отговор, защото предшества осъзнатото задаване на въпроса. Но е точно така! Още с момента на появяването на образ – формата, която предизвиква въпроса – ние вече имаме пълните характеристики на отговора на въпроса. Нужно е просто да му