Чрез председателя на народното събрание до министъра на образованието и науката проф. Д. П. Н тодор танев

народен представител от ПГ на партия АТАКА

Достойнствата на публикациите им не се доказват. Изтъкват се само темите им, колкото и съдържанието на публикациите да са неизчерпателни, неиздържани, противоречиви или широко популярни.

Важното е да се каже, че темата на публикацията съответства на някое професионално направление, а връзката им може да е относителна, незначителна или въобще да няма връзка. От това се приема, че преподавателят е компетентен и има права за провеждане на лекции на съответни учебни дисциплини.

Игнорира се конкурсното начало.

Удостояването на преподавателите с компетенции не преминава през процедури, които са регламентирани от Закона за висше образование и Закона за развитие на академичния състав.

Присъжда се мнима компетентност. Създават се условия за проява на агресивност в поведението на преподавателите, целящи осигуряване на учебно натоварване.

Най-активните, безкомпромисни и незачитащи законите преподаватели се оказват с безгранични компетенции. Не се признават изискванията на нормативните актове по придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности по конкретни области на висшето образование, професионални направления и научни специалности.

Присвояват си псевдокомпетенции.

Има много куриози, които могат да се видят на сайтовете на висшите училища и сайта на експертната листа на членове на научни журита и арбитри на Национална агенция по оценяване и акредитация.

Позволявам си да Ви посоча само част от тях:

1) Преподавател - титуляр по 39 учебни дисциплини от различни области на висшето образование.

2) Преподавател в областта на техническите науки, който се самоопределя като компетентен и обучава студенти в три други научни области и с претенции по осем научни специалности.

3) Преподавател, хабилитиран по военни науки се самоизявява и самопризнава за компетентен в още три области на висшето образование - в Технически науки; в Стопански, правни и социални науки и в Природни науки. Преподава близо 20 учебни дисциплини.

4) Хабилитиран преподавател по природни науки включен в експертната листа на членове на научни журита и арбитри на Национална агенция по оценяване и акредитация, се самообявява за компетентен по 14 научни специалности в три научни области.

5) Незачитане на законово придобити компетенции по области, професионални направления и научни специалности на преподавателите при възлагане на лекции, при процедури по атестиране на преподаватели и дори при програмна акредитация на професионални направления.

Вземат се предвид единични публикации на избрани преподаватели от академичния състав, които не се оценяват конкурсно и се приемат като доказателство за компетентност.

6) С едни и същи публикации преподаватели се самообявяват за компетентни за обучение на студенти по учебни дисциплини в няколко професионални направления.

Има много други подобни примери.

Именно некомпетентността или псевдокомпетентността, за която става въпрос е една от причините за лошо качество на обучение на студентите.

Прилагането на правилото на т.нар. „признаване на компетенции по публикации” унизява и обезличава преподавателите, които са се стремили към законосъобразно придобиване на компетенции и то в точно определени области на висше образование, професионални направления и научни специалности и преминали процедури за научни звания и заемане на академични длъжности във висшите училища на страната.

Оказва се, че участието в конкурси по Закона за висше образование и Закона за развитие на академичния състав е напълно излишно, след като и без конкурс или защита преподавателите могат да бъдат признати за компетентни.

Нарушават се професионалните и гражданските права на преподавателите, които добросъвестно изпълняват нормите на законодателството във висшето образование.

1. На какви нормативни актове от българското законодателство, на Ваши разпореждания, на решения на Министерство на образованието и науката или на друга държавна институция се основава използването на т. нар. „признаване на компетенции по публикации” на преподавателите във висшите училища ?

2. На какви юридически основания се игнорира придобиването на компетенции по области на висше образование, професионални направления и научни специалности чрез участие в процедури за присъждане на образователната и научна степен „доктор” или научна степен „доктор на науките” или в процедури за заемане на академични длъжности? Заменени ли са тези процедури с т.нар. „признаване на компетенции по публикации”?

Народен представител: