Чрез столичния общински съвет до административния съд софия-град жалба от

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО СЪДИЯ,

Със свое Решение № 148 по Протокол № 12 от 22.03.2012 г. Столичният общински съвет (СОС) е приел изменения и допълнения на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община.

Смятаме, че редица от новоприетите текстове от Наредбата се явяват нищожни или, евентуално – незаконосъобразни, поради липса на компетентност, противоречие с материалноправни разпоредби на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона.

1. 
   Наредбата съдържа противозаконно оправомощаване на общинско търговско дружество с публична компетентност в текстовете на чл. 44, ал. 10, чл. 50а, ал. 6, чл. 50б, ал. 5, чл. 54, ал. 4 и чл. 55, ал. 2 от Наредбата. Общинските съвети нямат правомощията да предоставят такава компетентност без изрична разпоредба на закон.
   

1. 
   В чл. 44, ал. 10 е предвидено, че оперативните действия по премахване на незаконно поставени прегради срещу паркиране „се организират и осъществяват от общинското дружество „Център за градска мобилност” ЕООД, по ред и при условия определени с писмена заповед на кмета на Столична община”.
   
2. 
   Аналогична разпоредба има в чл. 50а, ал. 6, с която се дава право на „Център за градска мобилност” ЕООД да издава, активира, анулира и контролира оперативно употребата на винетни стикери за паркиране.
   
3. 
   С чл. 50б, ал. 5 пък му се дава правото да „организира и осъществява оперативната дейност по изработването, активирането и контрола на картите за паркиране на ППС за служебни нужди на територията на Столична община”, а с ал. 7 на същия член се предоставя публично правомощие на служителите на общинското дружество „да извършват контролни проверки” в зоните за почасово платено паркиране.
   
4. 
   С чл. 54, ал. 4 на дружеството се възлага оперативната дейност по принудително преместване на ППС, по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена „на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. от Закона за движението по пътищата”, а с чл. 55, ал. 2 – оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство („скоба”), таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на блокираните ППС.
   
5. 
   В нарушение на Закона за администрацията (ЗА), Закона за концесиите (ЗК) и, особено – на Закона за обществените поръчки (ЗОП), Наредбата възлага изпълнението на тези функции и правомощия на едно търговско дружество, без каквото и да е правно основание за това. По този начин СОС драстично е превишил пределите на своята компетентност, отредена му от Конституцията, ЗМСМА и АПК, и е създал норма в пряко противоречие с цитираните закони. В този смисъл СОС е превишил своите правомощия при приемането на цитираните разпоредби, като допълнителни съображения за това са изложени и по-долу.
   

2. 
   Нарушен е чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Р България, като се създават реална дискриминационна среда.
   

1. 
   В целия Раздел 2.3 на Глава IV (чл. 50а) се създават ограничения на правото на достъп на гражданите до публични пространства и до публични услуги и създаване на привилегии, основани на имуществено състояние. Предоставят се преференции само на собствениците и носителите на ограничени вещни права върху недвижими имоти.
   
2. 
   Дискриминационна мярка е и правото на преференциално паркиране да се прилага само за един автомобил на жилище, като не създава равни права на живеещите в едно жилище да се ползват от това право (напр., ако в едно жилище живеят две семейства).
   

3. 
   Въведените привилегии за живеещите в териториите, покрити от режимите „синя зона” и „зелена зона”, за които се дава правото за безсрочно паркиране, нарушават и чл. 99, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, според който „В населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието”.
   
4. 
   Местата за улично паркиране в режим «синя зона» и «служебен абонамент» са част от уличната мрежа, а тя съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата съставлява публична общинска собственост.
   

1. 
   Платеното паркиране в режим на служебен абонамент създава облигационно отношение между СО и абоната, което по своето същество е наемно. За него са приложими всички разпоредби за наемните правоотношения – не само по ЗЗД, но и по специалните закони, в случая – Закона за общинската собственост, доколкото в Закона за движение по пътищата не се съдържат специални правила.
   
2. 
   Отдаването под наем на свободни имоти или части от тях – публична общинска собственост, може да стане единствено с търг или конкурс след решение на общинския съвет, при това - индивидуализирано по имоти и обекти, а не абстрактно (чл. 14, ал. 7 във вр.с ал. 2 от ЗОС). В конкретния случай частите от уличните платна, предвидени за платено паркиране, по никакъв начин не могат да се определят като «свободни имоти».
   
3. 
   Ако се приеме, че режимите «синя зона» и «служебен абонамент» по своя характер съставляват наемни правоотношения, то възприетият с Наредбата ред за краткотрайното им («синя зона») и дългосрочното им («служебен абонамент») отдаване противоречи на тази императивна разпоредба, което прави нищожен целия Раздел 2 от Глава IV на Наредбата («Режим на платено паркиране на ППС”).
   

5. 
   Повторно се въвежда дискриминация по местоживеене, въпреки решението на Върховния административен съд по адм.дело № 6988/2009 г., с което беше отменен Раздел 2.3. от Глава IV на Наредбата - „Режим на платено преференциално паркиране на ППС по постоянен адрес”. Новият текст на чл. 50а е в противоречие с постановеното от съда със сила на присъдено нещо и в този смисъл се явява нищожен.
   
6. 
   Посоченото в т.1 от настоящата жалба едновременно сочи и нарушаването на императивни материалноправни разпоредби. Възлагането на публичноправни правомощия на търговско дружество е невъзможно, ако не е предвидено в специален закон, още повече без прилагане на процедурите, изискуеми от приложимите закони (ЗОС и ЗОП).
   

1. 
   С приемането на горните текстове на Наредбата СОС е извършил нарушение на чл. 8, ал. 1 от ЗОП („Възложителите са длъжни да проведат процедура за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията, предвидени в закона”). Като търговско дружество, “Център за градска мобилност” ЕООД няма правомощията на орган на изпълнителната власт, нито на администрация по ЗА. Ако се приеме, че дружеството предоставя на общината услуги по чл. 44, ал. 1-9 от Наредбата, то тези услуги биха съставлявали обект на обществена поръчка по чл. 3, ал. 1, т. 3 и Приложения № 2 и 3 от ЗОП. Няма данни за такова възлагане.
   
2. 
   Съществена част от изброените правомощия по чл. 44, ал. 1-9 са по своята същност публични, а много от тях - полицейски по своя характер. В чл. 44, ал. 1 те са квалифицирани като “контрол» и «оперативни действия», следователно съставляват администриране на отношения, свързани с обществения ред и не могат да бъдат възлагани за изпълнение на търговско дружество, без това да е изрично предвидено със специален закон.
   
3. 
   Общинското търговско дружество “Център за градска мобилност” не може да се третира и като «служба за контрол, определена от кмета на общината» по смисъла на чл. 167, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Употребата на понятието «служба за контрол» отново сочи изпълнението на публичноправна функция, т.е. свързва се с понятието „компетентност”, което е атрибут само и единствено на публичната администрация. Тази дейност не попада в обхвата на понятието «обществени услуги», дефинирано в § 1, т. 4 от ДР на ЗА и, следователно не може да се възлага за изпълнение на търговско дружество.
   
4. 
   Нещо повече, става въпрос за прилагане на принудителни административни мерки, което не може да се превъзлага за изпълнение по гражданскоправен ред, тъй като не е и административна услуга според дефиницията в § 1, т. 2 от ДР на ЗА. Актове на административна принуда могат да бъдат прилагани само и единствено от административни органи – лично или чрез изрично оправомощени служебни лица, но не и чрез търговски дружества и техни служители. Съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) «случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ”. Няма законова норма, която предвижда възможност за такова делегиране на търговско дружество и, въобще – на юридическо лице на частното право.
   

7. 
   Нарушен е чл. 28 от Закона за нормативните актове.
   

Така например, напълно необосновано е въвеждането на такса за съботните дни, които са неработни и са разтоварени от трафик. Това прави приетият акт и необоснован, а разглеждането му е направено в противоречие и с чл. 28, ал. 3 ЗНА, при което СОС е бил длъжен да откаже разглеждането на нормотворческата инициатива.

8. 
   Решението за приемане на Наредбата и самата тя са издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и 23 от ЗМСМА и чл. 76, ал. 3 и чл. 79 от АПК. Това обаче са чисто процесуалните основания.
   

Декларираните цели на измененията и допълненията на Наредбата се разминават с дефинираните от закона цели, което прави оспорените норми недействителни, поради превратно упражнена нормотворческа власт.

9. 
   Във връзка с изложеното и на основание чл. 185 от АПК се обръщаме към вас с молба след като ни призовете на съд и извършите цялостна проверка за законосъобразност на чл. 44, ал. 10, чл. 45, 46, 47, 48, 49, 50, 50а, 50б, чл. 54, ал. 4, чл. 55, ал. 2 и § 1, т. 3 ДР от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (Приета с решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г. на Столичния общински съвет; в актуалната й редакция изм. и доп. с Решение № 148 по Протокол № 12 от 22.03.2012 г. - изм. и доп. влизат в сила от 01.09.2012 г.), като обявите тези текстове за нищожни, алтернативно – да ги отмените като незаконосъобразни, поради липса на компетентност, противоречие с материалноправни разпоредби, приети при съществени нарушения на процесуалните правила, и поради несъотвествие с целта на закона.
   

10. 
    На основание чл. 190, ал. 1 от АПК молим да постановите спиране действието (прилагането) на оспорените текстове от Наредбата до произнасянето на съда с влязло в сила решение.
    

11. 
    Прилагаме и молим да допуснете следните доказателства:
    
    1. 
       Удостоверение за актуално състояние на Сдружение «Видовден», ЕИК 175492043
       
    2. 
       Удостоверение за актуално състояние на Сдружение “Гражданско движение ДНЕС – общество на пострадалите”, ЕИК по Булстат 176115586.
       

12. 
    Молим да задължите насрещната страна да представи заверени преписи от:
    
    1. 
       Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (Приета с решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г. на Столичния общински съвет; в актуалната й редакция изм. и доп. с Решение № 148 по Протокол № 12 от 22.03.2012 г. - изм. и доп. влизат в сила от 01.09.2012 г.);
       
    2. 
       Докладът на вносителя, станвовищата на комисиите на СОС и цялата документация, послужила като основание за мотивирането и издаването на процесните текстове;
       
    3. 
       Стенографския протокол от проведено заседание на СОС, на което е прието решението за изменението и допълнението на Наредбата – Протокол № 12 от 22.03.2012 г., в частта му относно Решение № 148.
       

13. 
    Прилагаме препис от настоящата с приложените доказателства за насрещната страна и вносна бележка за внесена държавна такса.