Чудесата не се случват просто така Лестър Самрал и Дж. Стивън Кон

1. Чудесата не се случват просто така

2. Чудесата и предаването на сила

3. Чудесата и съживлението

4. Чудесата и изцелението

5. Чудесата и освобождението

6. Чудесата и божественото водителство

7. Чудесата и божествената стража и грижа

8. Чудесата и божественото снабдяване на нужди

9. Чудесата и парите

10. Как да накараш чудесата да се случват в твоя живот
П р е д г о в о р
ЧУДЕСА! Това вероятно е най-интересната дума за днешните вестникари. Във всеки град и всяка книжарница можете да намерите стотици книги и брошури, разказващи за чудеса. Към това огромно количество разкази, които откриваме в светската преса, аз прибавям настоящата книга, която е пълна с невероятни чудеса. Тя беше написана по заповед от Бог и беше едно предизвикателство за мен. Всъщност това е историята на моя живот. По времето, когато провеждах събрания в една огромна палатка в столицата на Бразилия, аз прекарвах дълги часове в пост и молитва. Един ден, тъкмо след като бях чел и разсъждавал как Бог показа на апостол Петър неговото бъдеще, аз застанах да се моля. Попитах Бог: “Боже, какъв ще бъде моят край?” Господ не ми показа бъдещето в подробности. Понякога е по-добре да не знаем всичко. Но в моя ум изплува нещо, което не искаше да си отиде: Псалм 71:18. Тогава нямах и представа какво пише в стиха. Протегнах се към моята Библия и я разтворих пред себе си. Когато отгърнах на стиха, думите буквално изкрещяха в лицето ми: Също и сега, когато съм стар и белокос, не ме изоставяй, о, Боже - докато не покажа силата Ти на това поколение и не изявя мощта Ти на всички следващи поколения. Започнах да се смея с всичка сила. Най-малкото, бях разбрал, че ще доживея да стана “стар и белокос”.

После осъзнах дълбокото значение на това пророчество. Не само че щях да живея дълго - Бог ми показваше, че последната ми задача на земята ще бъде да изявявам силата Му на това поколение. Трябваше да поучавам за нея и да показвам на лидерите и на обикновените християни чудотворната сила на Бог. “... и мощта Ти на всички следващи поколения.” Ето тук беше голямото предизвикателство. Трябваше да оставя някакво наследство на хората, които ще продължат служението. В Америка има милиони християни, които редовно ходят на църква, но не знаят нищо за свръхестественото проявление на Бог. Последната ми задача на тази земя е да свидетелствам за свръхестествените събития в моя живот. Всяко следващо поколение християни трябва да бъде научено, че Богът, на когото служим, е Бог на чудесата.

Веднага щом слушалката допря телефона, отново се чу звън. Този път някакъв баща се обаждаше да каже, че синът му е бил изцелен след като се е обадил в студиото на програмата предната сутрин. Дори преди предаването да започне в 9 часа сутринта, Лестър Самрал вече беше около час в оживената сграда на LeSea (Lester Sumrall Evangelistic Association), намираща се в Саут Бенд. Когато излезе от студиото в края на предаването, го пресрещнаха 5-6 души, всеки със своята нужда. Както винаги, в сградата се работеше усилено като в пчелен кошер. Десетки посветени хора работеха заедно в един изключително ефективен екип, чиято единствена цел е да достигне света за Исус Христос. Заедно те изпълняваха видението, което Бог е дал на Лестър Самрал - да доведе в царството на Бог един милион души.

Преди да стане време за обяд, двамата с д-р Самрал се отправихме към близкото честно летище, където ни чакаше малък самолет. С него трябваше да стигнем до Индианаполис, за да заснемем деветдесет-минутното пряко предаване “Днес с Лестър Самрал”. То трябваше да бъде записано на видеокасета и изпратено на други християнски телевизии по цялата страна. Докато самолетът ни пореше облаците над равните и тучни ферми на Индиана, д-р Самрал използваше възможността да остане сам за известно време, изучавайки Библията и молейки се в дъното на самолета. Дори в колата, която ни транспортираше от града до летището и обратно, той не можеше да остане сам. До към 3-4 следобед Лестър Самрал вече беше обратно в офиса си в Саут Бенд. И там отново го чакаха хора. Първо имаше да се разреши някакъв проблем с Word Harvest Bible College (библейски колеж - бел. пр.), а после двама членове на църквата, които искаха да се посъветват със своя пастир. Вечерта също нямаше място за почивка. Предната вечер беше водил събрание в една църква наблизо, организирано от християнска телевизия, на следващата вечер щеше отново да е там. Но тази вечер беше редовното седмично събрание на Christian Center Church, една от големите местни църкви в Америка, на която Лестър Самрал е пастир.

Когато застана зад амвона, аз се питах какво ли мога да очаквам от човек, който е работил толкова усилено през целия ден. Чудех се какво послание бих могъл да чуя от човека, чрез който Бог е извършил едни от най-великите чудеса в наши дни. Скоро разбрах, че пред мен стои човек, който се интересува от нещо много повече от просто сензации и мелодрама. Човек, който проповядва цялото Евангелие, за целия човек, на целия свят. Като евангелизатор с истинско пастирско сърце, със знание и сила той проповядва на своята църква по въпроса “Как да се справим със страха”. А в края на събранието, когато отпред излязоха хора със специални нужди за молитви, човек можеше да почувства изцеряващото присъствие на Учителя.

Това беше човек, обиколил света няколко пъти, проповядвал Евангелието в повече от сто държави, водил събрания в над 1000 от най-големите градове на земята. Той е основал църкви в Аляска, Хонконг, Филипините, Израел, Бразилия, Англия, Австралия и Съединените щати.

Макар че вече не е в “първа младост”, Лестър Самрал се движи в по-голяма мощ сега, отколкото когато Бог го е призовал в служение. Под товара на божественото призвание и на спешността, която времената изискват, той върши работа колкото за десетки мъже. Само лидерските му задължения включват:

- Пастир на Christian Center Church в Саут Бенд, Идниана

- Директор на управителния съвет на LeSea Broadcasting (радио-телевизионна станция - бел. пр.)

- Директор на управителния съвет на LeSea, Inc. (мисионерско служение - бел. пр.)

- Главен редактор на списание Word Harvest Bible College.

Изброените позиции не са само титли, стоящи пред името на Лестър Самрал. Те са служения, на които той е напълно отдаден. Освен че заема тези позиции, д-р Самрал е намерил време да напише повече от 35 книги и множество учебни ръководства. Създал е стотици филми, записи и аудиокасети. Направил е видеозапис на стотици часове поучение, които се предават по различни телевизии из целите Съединени щати, а също и в Западна Индия, Иран, Бразилия, Филипините, Хонконг и Мексико.

Лестър Самрал все още намира време да развежда групи из Израел и Ориента (към тези места той изпитва особени чувства). Служението му включва също така подкрепа за хиляди сираци и мисионери. Постоянно го търсят да проповядва на конференции и събрания. Достигнал възрастта, в която мнозина се изкушават да намалят темпото и да почиват на стари лаври, Лестър Самрал “тича” по-бързо от всякога.

Брат Самрал казва, че Бог никога не се е отказвал да прави опити да спаси Своята земя, и че никога няма да се откаже. “Защо да се отказва? Аз не съм се осигурил пенсионно - каза той. - Бог работи с хората от 6000 години и се опитва да ги спаси без някога да е спирал. Ние не бива да се обезкуражаваме, защото Бог не се обезкуражава. Вечното Евангелие не е като каталог за дрехи - тях ги сменят през половин година. Нито пък е предназначено за Луната или за Марс. То е за Земята - мястото, където Адам съгреши, където се изля потопът. То е за Земята - олтарът на Йехова, където Исус умря и проля Своята кръв.” Лестър Самрал е динамичен човек. Той няма нерви да търпи посредственото. Той вярва на Бог за свръхестественото. В същото време открих, че е много човечен. Но онова, което като че ли най-много ме впечатли, е неговата честност. Той е честен с Бог, честен със себе си, честен с другите. Аз бях негов съавтор при написването на книгата “Тичай с видението” (“Run With the Vision”, Logos, 1977), която разказва невероятната история на неговия живот. Когато завършихме книгата, аз осъзнах, че краят й много прилича на края на Деяния на апостолите. В нея няма заключение. Тя просто прекъсва в настоящето, казвайки, че историята не е свършила. В известен смисъл настоящата книга е продължение на “Тичай с видението”. Не е продължаване на историята както в повечето поредици. Просто в този том д-р Самрал разказва по-подробно за чудесата, които са съпътствали неговото служение. Говори за това какво са чудесата и как можете да ги накарате да се случват в живота ви. Тук Лестър Самрал обяснява, позовавайки се както на Божието Слово, така и на личния си опит, че “Чудесата не се случват просто така”. За него чудесата никога не са били нещо второстепенно, някакъв заместител. Животът му показва, че чудесата не означават Бог да направи за нас нещо, което и ние можем да направим. Те не компенсират нашия мързел и нежелание.

Лестър Самрал е разбрал, че чудесата са нещо реално, което идва в резултат на смела и дръзновена вяра. Той никога не се е мъчил да направи чудо. Нито пък е прекарал живота си, очаквайки да се случи чудо. Той просто е давал всичко от себе си, достигайки предела на човешките възможности, а чудесата са идвали от Бог. Има ясна връзка между чудесата, за които разказва Лестър Самрал и чудесата на Исус. Никъде не пише Исус да е използвал чудо за нещо, което е по силите на хората. Например, когато Исус превърна водата във вино, пред Него стояха делви, в които нямаше дори вода. За Него нямаше да е никакъв проблем да каже на делвите “Бъдете пълни!”. Но Той не го направи. Вместо това първо накара слугите да напълнят делвите. С цената на много усилия и време те изливаха кофа след кофа от кладенеца в делвите, докато ги напълниха до горе. След като слугите направиха това, което можеха, Исус направи онова, което само Той можеше да направи: превърна водата във вино. Същото нещо виждаме и при възкресяването на Лазар. Ако искаше, Исус без проблем можеше да каже на камъка “Отмести се!”. Но Той заповяда на учениците Си да претърколят камъка. Тази работа изискваше доста пот и напрягане. Исус не спести на учениците Си черната работа. Когато те се отдръпнаха настрана от преместения вече камък, Исус изговори в съществуване чудото: “Лазаре, излез!”. Бог никога не прави чудо там, където и мускулите ще свършат работа. Лестър Самрал разбрал това в ранните години на служението си. От тогава той следва съвета, който Мария даде на слугите на сватбата в Кана: “Каквото ви каже, направете го!”

През цялото си служение Лестър Самрал се е занимавал да пълни делви и да премества камъни. Притежавайки непобедима вяра, той не се е колебал да сложи “на карта” своята репутация и самия себе си. И отново, и отново, той е виждал Бог да използва тази решителност като възможност да извърши чудо. Последният ми разговор с Лестър Самрал беше в офиса му в телевизионната станция. Тъкмо наближаваше време да започне 90-минутното си ежедневно предаване “Днес с Лестър Самрал”. Макар че двата дни, в които ми се наложи да търча заедно с него, ме бяха изтощили, аз забелязах, че той има свеж и жизнен вид, необичаен за годините му, и работи усилено по задачата си - да евангелизира света. Той ме погледна право в очите и с преливаща енергия и вълнение ми каза: “Нищо от онова, което съм правил или правя в момента, не е толкова важно, както онова, което ми предстои да направя за Бог.” Не знам защо, но вярвам, че е прав.
Дж. Стивън Кон
ПЪРВА ГЛАВА - Чудесата не се случват просто така
Това начало на чудеса направи Исус и изяви славата Си;и учениците Му повярваха в Него. (Йоан 2:11). Когато Мойсей се изкачи по назъбените склонове на Синайската планина, за да търси Бог, той застана пред един обикновен храст, който започна да се държи необикновено. Огънят, който обгръщаше храста, беше истински, но в него нямаше сила да изгаря. Анна беше възрастна жена, на която природата бе отнела правото да има деца. И все пак при свръхестествената намеса на Бог тя забременя и роди син.

Ерихон беше ограден с големи и здрави стени, благодарение на които беше устоял на разрушителното влияние на времето. Те го бяха предпазвали от бури и от нашественици. Божиите хора маршируваха седем дена около тези непоклатими стени, а на седмия ден - обиколиха града седем пъти, покорявайки се на заповедта на Господ. Когато издадоха победен вик, стените моментално се срутиха.

Според Яков 5 Илия беше обикновен човек. Той беше подвластен на всички човешки слабости и ограничения, които тормозят и нас. С вяра Илия се помоли да не вали и в продължение на три години и половина над земята тегнеше суша. Той се помоли отново - да завали, - но от небето не падна и една капка дъжд. Отново последва молитва, но дъжд все още нямаше. Многократната молитва с вяра накара облаците да дойдат. Най-накрая отговорът на молитвата на Илия дойде под формата на дъждовна буря и цялата земя даде плод. Тези чудеса са само една малка представителна част от чудесата, записани в Стария Завет. После се появи най-големият чудотворец на всички времена. Вода, превърната във вино, умножени риби и хлябове, отворени слепи очи, възкресени мъртви, укротена буря - малко от чудесата, които Исус извърши и чиито подобия виждаме днес в света около нас. Започваме да се питаме какво всъщност са чудесата?

Думата “чудо” днес се използва толкова често, че сме започнали да губим представа за истинското й значение. Във времето на нашето поколение човекът стъпи на Луната. Изследва дълбочините на океана. Дори успя да създаде в лабораторни условия странни и причудливи форми на живот. Чрез феноменалното увеличаване на знанието, за което говорят и Писанията, човекът употреби естествените закони, за да достигне до неща, които преди се смятаха за невъзможни - така наречените “чудеса” на съвременната наука. Но те не са истински чудеса в най-чистия смисъл на думата. Истинските чудеса се случват въз основа на духовни събития, които са извън обсега на науката. Обяснено по най-простия начин, чудо означава Бог да направи нещо, което е отвъд човешкия разум. То обезсилва онова, което хората смятат за природен закон.

Казано по друг начин, чудесата са премахване на човешки или природни бариери, което позволява на божествената сила да се излива безпрепятствено. Чудото излиза от границите на естествените закони и сили, позволявайки на Бог да извърши онова, което Той желае. А Бог желае да благославя и просперира Своето творение. Както и да погледнем на нещата, ще видим, че чудеса не се случват просто така. Те не идват в резултат на човешки прищевки и странни идеи. Те въобще не са човешки дела.

Чудесата принадлежат на Бог. По време на пътуванията си в над 100 страни аз съм наблюдавал чудотворната сила на Бог и открих, че тя е еднаква навсякъде, сред всички народи на света. Открих също така, че нещото, което предизвиква Бог да направи чудо, е вярата на човека. Бог може да върши чудеса и единствено по Своя вола, но рядко се случва така. Обикновено виждаме как Бог и човекът си сътрудничат, за да извършат невъзможното. Това не означава, че чудесата стават по волята на човека. Чудесата са резултат от божествената воля, а човекът, който привидно върши чудото, е просто представител на Бог. Когато едно малко момче повери на Господ Исус своя обяд, колкото и да беше малък, Христос можа да извърши чудото с нахранването на хилядите гладни хора. Представете си, че момчето беше решило да даде на Исус само четири от петте си ечемични хляба и една от двете си консервирани рибки. Дали Исус щеше да нахрани множествата? Със сигурност за Него нямаше да е никакъв проблем да го направи. Въпросът е дали щеше да иска да го направи. Лично аз си мисля, че ако момчето не беше дало всичко, което имаше, хората щяха да си отидат гладни. Божието Слово ни обещава, че можем да направим всичко чрез Онзи, който ни дава сила. Но нека все пак да осъзнаем, че не можем да очакваме от Него всичко, докато Той първо не получи всичко от нас. Пълното посвещение е израз на пълна вяра. Ако задържим и частица от себе си, ще покажем съмнение. Ако Бог ме е използвал като канал за Своята чудотворна сила, то е, защото съм Му дал това пълно посвещение. Нещата от света никога не са ми били скъпи. Предал съм целия си живот като жива жертва за изпълнението на Божията воля и цел.

Когато купих телевизионните станции на LeSea Network, нужните инвестиции бяха няколко милиона долара. Нямах никакви собствени пари и единственият ми източник беше моята вяра в Бог. Той ми каза: “Ако имаш достатъчно вяра да подпишеш договорите, Аз ще се погрижа за останалото.” За мен да подпиша договорите означаваше да се посветя напълно. Това беше единственото, което можех да направя. Бог извърши останалото. Ако ме беше дострашало да направя тази стъпка на вяра, чудесата нямаше да дойдат. Където има страх, няма вяра. Хиляди служители и обикновени християни нямат проявленията на Божията чудотворна сила в живота си, защото се страхуват да се доверят напълно на Бог.

В цялата Библия виждаме нещата да стават по този модел - първо човекът предава всичко на Господ, а после Бог използва този човек, за да изяви Своята сила и слава. Когато се протегнем към Бог и се приближим към Него с вяра, можем да очакваме да се случат невероятни неща. Не, чудесата не се случват просто така. Те се случват, когато с детинска вяра някой се остави изцяло в ръцете на Бог.

Когато вдовицата се срещна с пророк Илия, в дома й имаше олио и брашно колкото за една малка питка. Тя и синът й мислеха, че това ще е последното им ядене, преди да умрат от глад. То щеше да бъде толкова малко, че огънят на две малки клечки беше достатъчен за приготвянето му. И макар че имаше толкова малко, Илия, пророкът, й каза да му го даде. Това прилича на някои проповедници, които искат от бедните вдовици последните им левчета, нали. Но когато тази жена се покори на гласа на Бог, тя изведнъж видя как нуждата й беше свръхестествено и изобилно снабдена за три години напред. Когато Давид имаше вярата да застане без страх пред огромния Голиат и да хвърли срещу него едно малко камъче, целият му живот висеше на косъм. Давид запрати камъчето и когато го направи, Бог го хвана във въздуха и го насочи към единственото уязвимо място по тялото на гиганта. Врагът на Давид падна мъртъв в краката му.

Петър стана свидетел на едно чудо, когато видя Исус да се приближава към него по водата. Както много други, които стават свидетели на чудеса, така и Петър веднага поиска да изпита сам същата сила. Поиска да ходи по водата като Исус. Колко ли е бил развълнуван да чуе гласа на Учителя, който го канеше да стъпи на езерото! Но какво щеше да стане, ако Петър се беше опитал да тръгне по водата единствено “на вяра”? Представете си, че той просто беше продължил да стои там, очаквайки Исус да го повдигне по някакъв мистериозен начин и да го понесе над водата. Ако Петър беше чакал Исус да свърши цялата работа, той никога нямаше да преживее чудо. Но Петър съдейства на Бог. Той доказа вярата си чрез дела. Чрез собствената си воля и чрез силата на собствените си крака той прескочи ръба на лодката и направи крачка по вълните. Той направи онова, което бе по силите на човек. Ролята на Петър в чудото беше да върви. Когато тръгна, Бог чрез чудо втвърди вълните под краката му. Това не беше по силите на човек - то изискваше чудо. Тук беше ролята на Бог. Докато Петър имаше доверие в Исус, гребените на вълните бяха под краката му като скалите на брега. Когато започна да мисли: “Не мога”, той наистина не можеше повече.

Днес на нас ни е лесно да гледаме чудесата на Исус и да казваме: “Да, ама Той беше Бог. Аз не мога да повторя тези чудеса, защото съм само човек.” Вярно е, че Исус беше и е Бог. Но аз вярвам, че чудесата, които извърши, Той не ги извърши като Бог, а като човек чрез силата на Святия Дух.

Ако чудесата на Исус бяха извършени от Него като от Бог, ние нямаше да можем да ги повтаряме. Ние не сме богове. Но ако ги е извършил чрез силата на Святия Дух, то ние можем да видим същите чудеса да се случват в нашия живот, защото притежаваме същата сила. Ние имаме същия Свят Дух.

Когато Исус се връщаше при Отец, Той обеща, че ще ни изпрати друг Утешител, Своя Свят Дух. В Деяния 1:8 са записани последните Му думи към учениците, преди да се възнесе на небето. Напускайки ги, Той умишлено остави това обещание да кънти в ушите им: “Но ще получите сила, след като Святият Дух слезе върху вас.” Чрез силата на Святия Дух хората днес могат да повтарят Неговите чудеса. Исус каза: “Онзи, който вярва в Мене, ще върши делата, които Аз върша; и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Баща Си” (Йоан 14:12). Интересно е, че Исус каза, че ще вършим по-големи дела от Него. За да разберем тези думи, трябва да осъзнаем, че дадено нещо може да бъде “по-голямо” по два начина. Може да бъде по-голямо по вид или по-голямо по размер. Очевидно, качеството на чудесата, които днес виждаме, не е по-голямо от това на Исусовите. Не може да има по-велико чудо от това да възкресяваш мъртвите. Но хората днес могат да надминат чудесата на Исус по обхват. Например чрез радиото, телевизията и пресата аз проповядвам ежедневно на повече хора, отколкото Исус през цялото Си служение.

Също така днес по лицето на земята има няколко пъти повече души, отколкото в първи век. Нуждата днес е далеч по-голяма. Нека обаче не се задоволяваме с това просто да достигнем до повече души, отколкото Исус. Изпълнявайки тази по-обширна дейност, нека не забравяме и първата част на стиха: “Делата, които Аз върша, ще върши и той”. Делата на Исус включват 40 демонстративни чудеса - “знамения”, които са записани в Евангелията. Йоан 20:30 казва: “И много други чудеса наистина извърши Исус, които не са записани в тази книга.” Много искрени, но заблудени християни са повярвали на лъжата, която казва, че чудесата били за Библейските дни, но не и за днес. Те пренебрегват величественото бъдеще време в думите на Исус, когато Той заяви: “Тия знамения ще следват онези, които вярват.”

Дните на най-великите чудеса, които светът някога е виждал, са дните, в които живеем днес.
ВТОРА ГЛАВА - Чудесата и предаването на сила
И ще сложиш част от твоята почит върху него (Числа 27:20). Умирайки, всеки човек оставя нещо след себе си. Нещата, които е казал и направил, се превръщат в живи паметници. Това не са просто спомени. Той оставя след себе си същността на своя живот. Ако желае с цялото си сърце, човек може да предаде онова, което Бог му е дал, на друг. Потенциалът, скрит в закона на предаването, е огромен.

Виждал съм как млади служители присъстват на събрание на по-възрастен служител и по-късно Бог ги използва по подобен начин. Понеже сърцето на младия служител е било отворено да получи същата дарба, тя му е била предадена.