Чудесата не се случват просто така Лестър Самрал и Дж. Стивън Кон



страница2/9
Дата23.07.2016
Размер1.25 Mb.
#2787
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Илия и Елисей

Най-великата илюстрация на тази истина се вижда при пророк Илия, който предаде своето служение на Елисей чрез духовна връзка. Това е един библейски прецедент, който ясно показва, че Бог се интересува от предаването на благословения. Връзката между тези двама пророци се роди, когато Бог каза на Илия в 3 Царе 19: “Иди и помажи Елисей, сина на Сафат, за пророк на твое място.” Илия се покори на Бог и откри Елисей, който ореше с 12 чифта волове. Когато Илия хвърли кожуха си върху Елисей, младежът изведнъж получи свръхестествено желание да тръгне с Илия и да му помага в служението. Десет години пророкът-чирак вървя по петите на Илия. Прочу се като “слугата на Илия”. Някой дори с насмешка бе казал: “Този не е ли оня, който полива вода на ръцете на Илия?”

Елисей се запозна отблизо с чудесата, които се случваха в служението на Илия. Научи как Бог задържа и после изля дъжда чрез Илиевата молитва. Видя как Бог възкресява мъртви и стана свидетел на огъня, който слезе от небето след ходатайството на Илия. Междувременно душата на Илия се разширяваше, за да приеме огромни благословения. У него се разви божествен копнеж за кръщение с божествена сила.

В един драматичен момент Бог изведнъж съобщи на Илия, че земното му служение е приключило и че е време той да се прибира “у дома”. Илия незабавно изпита Елисей, за да види дали е готов да приеме сила. Опита се да го накара да го остави, като му каза: “Почакай тук, моля те. Господ ме праща до Ветил.” Но Елисей не искаше да го остави. Той отговори: “Заклевам те в душата ти и в живота на Господ, че няма да те оставя.” Често съм се опитвал да си представя как тези двама души вървят по прашния път към Ветил. Предполагам, че Илия е гледал в далечината, осъзнавайки, че трудът му на тази земя е свършил и че скоро ще си бъде у дома с Бог. Може би Елисей е гледал малко по-надолу, изпълнен с решителност да не остави този пророк да го напусне преди да му е предал божественото помазание, което характеризираше служението на Илия. Илия изпита Елисей за втори път. Пристигайки във Ветил, старият пророк каза на чирака си да остане там докато той отиде до Ерихон. Но Елисей отново отказа да остане. В Ерихон нещата се повториха. Но младежът бе все още решен и премина Йордан заедно със стария пророк. На другия бряг на река Йордан Илия погледна Елисей и го попита: “Сега какво искаш?” О, колко вълнуващ и велик беше този момент! Елисей смело отвърна: “Двоен дял от духа ти.” Илия отговори, че е поискал трудно нещо, но му обеща, че ако го види да си заминава, ще получи двойна порция. В забележителния момент, който Бог беше определил, от небето се спусна огнена колесница, водена от огнени коне, която се насочи към двамата мъже. Илия се качи в нея и веднага започна да се издига нагоре, обгърнат от огнена вихрушка. Елисей погледна учудено след Илия. От небесните височини се спусна един стар кожух. Елисей разпозна в него кожуха на Илия. След десет години вярна служба, тази стара дреха беше единственото материално нещо, което бе останало в наследство на младия пророк. Той се приближи до нея и я вдигна. В този момент го обзе свято недоволство. Той разкъса собствените си дрехи, хвърли ги на земята и облече дрехата на Илия.

Елисей не знаеше как и къде ще получи отговора на своята молба, но когато се загърна с кожуха, той усети духа на оттеглилия се пророк. Запътвайки се право към реката Йордан, Елисей извика: “Къде е Господ, Израилевия Бог?” В същия момент водите се разделиха и той премина на отсрещния бряг, точно както бе виждал да прави Илия. Синовете на пророците, които гледаха от другата страна на реката, възкликнаха: “Вижте, духът на Илия сега почива върху Елисей.” Илия, одърпания и окъсан човек от планините, беше вече пренесен в своето прославено, безсмъртно тяло, за да живее завинаги с Бог!

Един по-млад човек на име Елисей сега трябваше да продължи делото на по-възрастния. Това беше предаване на божествена сила чрез връзка.


Други примери от Библията

Друг случай на предаване на сила в историята е когато Бог заповяда на Мойсей да предаде лидерските си способности, като положи ръце пред хората. Великите подвизи на Исус Навиев показват какъв голям успех имаше това преминаване на Божията сила от едно поколение в друго.

В Новия Завет виждаме друга чудесна илюстрация - живота на младежа Тимотей. Тимотей беше способен Божий човек и един от ръководителите на Ранната църква. Павел му напомни, че вярата, която се намира в сърцето му, му е била предадена от баба му Лоида и майка му Евникия. Също така Тимотей притежаваше духовни дарби, предадени му чрез полагане на ръце (2 Тимотей 1:5-6).
Примери от наши дни

В ранните години на моето служение, аз видях със собствените си очи действието на този принцип, когато бях в Индонезия заедно с преп. Хауърд Картър. Един църковен водач там ни каза: “Искам да мога да полагам ръце на хората, за да получават Святия Дух, както правите вие.” Брат Картър му отговори: “Само стой близо до мен в следващите няколко месеца и ще стане.” И то стана. Докато дойде време да си тръгнем от Индонезия, този човек вече полагаше ръце на множество хора и те получаваха Святия Дух. Същото помазание, което се изливаше чрез Хауърд Картър, сега течеше и през него.


Д-р Лилиан Йоманс

Никога не бих могъл да забравя трима особено духовни и богоугодни служители, които са ми полагали ръце с молитва Бог да ми предаде вярата и силата им. Първа беше д-р Лилиан Йоманс от Манхатън Бийч в Калифорния. Тогава бях едва на 20 и тъкмо заминавах от Америка за Австралия на първото си мисионерско пътуване. Д-р Йоманс положи ръце върху главата ми и извика към Бог: “Господи, аз не мога да бъда мисионер. Този млад човек може. Нека той има вярата, която е в моето сърце. Нека да има жизнеността и енергията, които са в моята душа. Изпрати го така, все едно, че пращаш мен.”

Докато д-р Йоманс изричаше тази съдбоносна молитва, аз чувствах, как Божията сила се излива върху мен. Никога не съм забравял тази случка.
Смит Уигълзуърд

Вторият човек, който се е молил за мен по този начин, е Смит Уигълзуърд - англичанин с успешно световно служение. През по-голямата част от живота си аз знаех за Смит Уигълзуърд. Бях чел многобройни статии от и за него. Когато започнах да пътувам като млад евангелизатор и мисионер, започнах да чувам направо невероятни истории за този уникален човек и за изпълненото му с чудеса служение. Преп. Уесли Стийлбърг ми разказа как е присъствал в голямата палатка “Glad Tidings” в Сан Франциско, когато Смит Уигълзуърд се молил за болните. Мястото било препълнено с хора и големи множества се тълпили около стените на сградата, защото нямало място за сядане. На сцената един човек лежал на болнично легло, а до него стоял доктор. Уигълзуърд се обърнал към човека и попитал: “Какво искаш тази вечер от Господ?”



Човекът бил дотолкова на косъм от смъртта, лежейки там в болничния си халат, че нямал сили да отговори. Докторът, който стоял наблизо, казал: “Този човек е мой пациент и има рак на стомаха в крайна фаза.” Очите на Уигълзуърд проблеснали от яд заради злите сили, които стояли зад този рак. Той извикал: “Бъди изцелен!” и в същото време стоварил тежката си длан върху стомаха на човека. Той изпаднал в безсъзнание и цялата зала можела да разбере това по звука, който издал. Докторът скочил разярено и започнал да крещи: “Ще те дадем под съд! Ще те дадем под съд! Ти уби моя пациент!” Уигълзуърд погледнал доктора и казал с авторитет: “Господине, човекът е изцелен. Отдръпнете се назад и си седнете на мястото.” Докторът се подчинил. Уигълзуърд продължил да се моли за хората, които излизали напред. След десет минути раково болният станал от леглото си и започнал да обикаля сцената, хвалейки Бог за пълното си изцеление. Докторът гледал в пълна почуда. Смит Уигълзуърд притежаваше дръзновението и вярата на Илия и хората често не можеха да разберат необикновеното му поведение и внезапните му действия. Често се случваше да удиви цялото събрание с думи като следните: “Тъй като искам да видите, че Господ е сред нас и че силата Му е тук, за да изцелява и да благославя, ще ви направя една демонстрация. Ще ви покажа нещо. В Деяния на апостолите четем за “всичко, което Исус започна да прави и да поучава”. Делата Му предшестваха поучението Му. В началото на всяка проповед на Христос имаше някакво чудо. Ние ще последваме Неговия пример. Първият човек от тази огромна зала, който се изправи - каквато и болест да има, аз ще се моля за него и Бог ще го освободи.” Хора, които са присъствали на такива събрания, са ми разказвали как сърцата им подскачали, когато той направел подобно изявление, защото в залата имало стотици хора, болни от най-странните и тежки болести, които човек може да си представи. Неговите почитатели тайно си признаваха как са се надявали човекът, който ще стане пръв, да не е от най-тежките случаи - като например, напреднала фаза на рак или изкривени крайници - а някой, болен от нещо по-просто. При един такъв случай хората в залата изтръпнали на местата си, когато в отговор на неговото предизвикателство от своето място с усилия се изправил един беден, изкривен и деформиран човек, който използвал две пръчки вместо патерици. Както обикновено, брат Уигълзуърд го попитал направо, без дори и брънка на лицето му да трепне: “Какво ти има?” Когато човекът отговорил, Уигълзуърд казал шаблонното: “Добре, ще се молим за теб”. Накарал цялото събрание да се моли заедно с него и после отново се обърнал към човека, този път с думите: “Сега хвърли тези пръчки и ела при мен.” Човекът се замислил за секунда, после пуснал пръчките и започнал да си проправя път напред. “Върви, върви!” - заповядал брат Уигълзуърд и човекът направил крачка напред. “Сега тичай!” - извикал той и човекът започнал да тича, предизвиквайки мощно хваление към Бог, което се издигнало постепенно от цялото събрание и отекнало в залата.

В един голям град в щата Аризона Смит Уигълзуърд отправил своето предизвикателство и в отговор се изправила жена, болна от туберкулоза в напреднала фаза. “Излезте на пътеката” - й казал той и тя излязла с изчервени бузи. Големите усилия, които трябвало да положи, за да стане и да направи тези няколко крачки, я оставили без дъх. “Сега ще се моля за теб - казал той - и после ти ще обиколиш тази сграда тичешком.” Помолил се и после извикал: “Тичай, жено, тичай!” Тя продължавала да стои там и да трепери: “Но аз не мога да тичам. Едвам стоя на краката си.” А той казал: “Не ми отговаряйте, млада госпожо. Направете каквото ви казах.” На нея все още не й се тичало, затова той скочил от сцената и изтичал при нея, за да я накара да тръгне. Младата жена се подпирала на евангелизатора, докато набере малко скорост и не след дълго започнала да тича из цялата зала, без да има и следа от задъхване. Когато след доста време някои хора я срещнали отново, тя била все още напълно здрава. Когато за първи път отидох в Австралия, Смит Уигълзуърд вече беше минал от там. Пастирът в Сидни ми каза как най-голямата зала в града се напълнила с хора, дошли да слушат Уигълзуърд, и как Бог вършел чудеса.

По това време Смит Уигълзуърд бил вече на около 70 и носел от онези старомодни очила, които се закрепват направо на носа и са привързани към джоба със златна верижка. Когато Уигълзуърд се изправил да проповядва една вечер, верижката на очилата му се заплела в джоба. Дъщеря му Алис, която пътуваше с него и му помагаше, тогава седяла на първия ред, точно пред сцената. Докато се занимавал с очилата си, Уигълзуърд заявил: “Днес ще проповядвам върху следния стих... Алис...” Той се обърнал към дъщеря си, но тя не могла да го чуе. Хиляди в залата избухнали в смях. Усещайки настъпилото раздвижване, Алис си сложила слуховото апаратче и разбрала, че баща й е в беда. Изтичала на сцената и му помогнала да разплете възела на верижката. В огромната зала отекнал гласа на един присмивач: “Ей, Уигълзуърд, като имаш толкова много вяра, защо тогава не можеш да четеш, а дъщеря ти не може да те чуе?” Без въобще да се смути, Уигълзуърд погледнал присмивателя и отвърнал: “Ако вие ми кажете защо Елисей трябваше да бъде плешив, то и аз ще ви отговоря защо се налага да нося очила.” Залата отново избухнала в смях, а той продължил със събранието и имал огромни победи - стотици хора се спасили, а още повече били изцелени чрез силата на Господ. Макар служението на Смит Уигълзуърд да се беше прочуло поради многобройните чудеса на изцеление и освобождение, неговото огромно сърце изгаряше преди всичко за неспасените души.

На своите слушатели той даваше ясно да разберат, че предпочита да види един човек, който се спасява, отколкото десет хиляди изцеления от болести в плътта. За първи път се срещнах лично със Смит Уигълзуърд през 1936 година в Англия. Стана по време на една национална конференция на Църквите на пълното Евангелие в Кардиф, Уелс, на която бях поканен да проповядвам на вечерните събрания. Смит Уигълзуърд поучаваше на следобедни събрания. След първото ми вечерно събрание, брат Уигълзуърд се приближи към мен, представи ми се и каза: “Млади човече, трябва да се видим някой ден.” По това време той беше вече нещо като ветеран на вярата, на около 80 години, а аз бях един млад, 23-годишен, неженен евангелизатор. Стори ми се, че каза това като укор за лошото ми представяне на събранието. Уплашен, аз казах: “Наистина ли?” Той ме увери, че говори сериозно и ми даде адреса си. Живееше в Брадфорд, който е във вътрешността на страната, а по това време аз отсядах в Библейския институт “Хемпстед” в Лондон.

След две седмици ми се удаде възможност да пътувам до Брадфорд и с нетърпение се отправих към дома на този стар воин на вярата. Първото нещо, което ме порази, когато той отвори вратата след моето почукване, беше спретнатия му външен вид. Облечен в добре изработения си костюм, той приличаше повече на богат банкер или на преуспяващ адвокат, отколкото на проповедник на Евангелието. И зад амвона, и в собствения си дом, той беше винаги отлично нагласен, което го правеше да изглежда с 20 години по-млад. Когато ме хвана и ме прегърна, имах чувството, че ме прегръща младеж. После със същата бързина и рязкост той ме пусна, отстъпи назад и попита строго: “Какво носиш под мишницата си?”

Обясних, че това е просто сутрешният вестник. “Аз не позволявам в дома ми да влизат подобни боклуци - моментално отговори той. - Преди да влезеш, го изхвърли. Хитлер и Мусолини скоро ще бъдат заедно в ада, така че не ми трябват такива глупости вкъщи.” Аз оставих вестника на земята и той ме въведе в дневната си. Там ми чете от Библията и после се моли. Прочете още нещо от Библията и отново се моли.

След това дъщеря му, Алис Уигълзуърд Солтър, ни сервира обяд. Малко преди да свършим с яденето, той каза грубо: “Ела и друг път.” Учтиво се сбогувах, но след две-три седмици отново бях там, за да го посетя. През следващите няколко години аз имах щастието да бъда със Смит Уигълзуърд неведнъж и винаги го намирах в едно и също състояние. Четяхме Словото и се молехме заедно, а после той ми разказваше за великите си преживявания по време на съживления в Швеция, Швейцария, Южна Африка, Северна Америка и Англия. Със сълзи на очи той повтаряше колко много обича своя Исус. Тези часове винаги ме опияняваха духовно. Той винаги говореше положително и ми разказваше най-невероятните истории за Божията чудотворна сила, които някога бях чувал. По време на едно от честите ми гостувания, аз попитах: “Брат Уигълзуърд, винаги, когато дойда на гости, ти си все същият. Как го правиш? Никога ли не се разболяваш? Никога ли не се чувстваш депресиран?” Той ме погледна сериозно в очите и каза: “Млади момко, аз никога не питам Смит Уигълзуърд как се чувства.” Тогава попитах: “Добре, как тогава ставаш сутрин?” Той бързо ми отговори: “Слагам краката си на земята и танцувам пред Господ десет минути. Просто танцувам пред Господ из цялата стая. И докато танцувам, казвам: Господи, правя това, понеже Те обичам и искам да танцувам пред Теб от радост, че си такъв чудесен Спасител и че ми даваш един прекрасен ден.” Преди да се върна в САЩ, аз посетих за последен път дома на Уигълзуърд, след като вече бях ходил там много пъти и бях проповядвал заедно с него на няколко конференции, включително собствената му Великденска конференция в Престън. По време на тази визита, след обичайната програма от четене на Словото и молитва, той каза: “Вече няколко пъти ти идваш да ме видиш и аз ще те благословя с моя дух.” Аз коленичих, а Уигълзуърд застана над мен, положи ръце на рамената ми и се моли горещо, със сълзи в очите. “Боже - каза той, - нека вярата, която е в сърцето ми да се излее в сърцето на този млад човек. И нека делата, които аз съм Те видял да вършиш, да се случват и в неговия живот и служение. Нека благословението, което си дал на мен, да бъде негово. Нека святото помазание, което почива върху моя живот, да почива и върху неговия.” По подобен начин той дълго и горещо се моли над мен.

Аз почувствах как духът на този велик човек се изля в мен и знаех, че от този момент нататък моето служение щеше да се движи в ново измерение и сила.


Хауърд Картър

Човекът, който вероятно е изиграл най-голяма роля в живота ми, е Хауърд Картър от Лондон, Англия. В моята автобиографична книга, която излезе преди време, “Тичай с видението” (Logos, 1977), аз съм описал по-подробно как се запознах с този необикновен Божий човек и как чрез вяра ние двамата обикаляхме света до най-затънтените му части, за да проповядваме Евангелието на Исус Христос. По време на Първата световна война Хауърд Картър бил сред нейните противници и бил арестуван заради тези свои убеждения. Хвърлили го в една тясна и мрачна килия в затвора. Но тази тъмна дупка се превърнала за него в храм на Святия Дух. Точно там му били открити деветте свръхестествени дарби на Святия Дух и тяхното съвременно тълкувание. Именно от Хауърд Картър идва пълнотата на харизматичното обновление, което и до ден днешен продължава да се разпространява с огромна скорост по целия свят. Началото на всяка книга за духовните дарби, която е била написана през последните 50 години, може да бъде намерено във влиянието на този човек и в откровенията, които Бог му е дал, докато е бил в затвора.

По време на престоя му там от бетонения таван над главата му започнали да се стичат едри капки вода, но понеже килията била претъпкана, той не можел да се отмести. Една нощ, той отчаяно извикал: “Боже, спри тази вода, която непрестанно се излива върху главата ми. Ще полудея.” Хауърд Картър почувствал, че Божият отговор бил: “Ти я спри!” - “Но, Господи, как мога аз да я спра?” - “Говори й!”

Хауърд Картър отворил широко очи, погледнал към тавана, посочил го с пръст и казал: “Вода, заповядвам ти да се върнеш обратно!” Той ми е разказвал как водата се върнала от носа му към тавана и повече не паднала и капка докато той не си заминал от там. Чрез преживявания като това Бог започнал да показва на Хауърд Картър “свръхестествеността” на дарбите на Духа. В онези първи години на 20-ти век дарбите на Святия Дух не били напълно осъзнавани дори и от проповедниците на пълното Евангелие. Ранните писатели от движението на пълното Евангелие, разчитайки на тълкуванията на традиционните коментатори и библейски учители, говорели за свръхестествените дарби на Духа като за естествени неща и по този начин оставяли читателите си в тъмнина относно тяхното духовно наследство. Хауърд Картър бавно започнал да осъзнава позитивния свръхестествен аспект на всяка една от дарбите. Тогава той разбрал - и повече никога не се усъмнил в това, - че една дарба, която е проявление на Святия Дух, не може същевременно да бъде проявление и на човешкия дух. Например, след като говоренето на езици няма нищо общо с естествените способности на човека да говори различни езици, то тогава и словото на мъдрост няма нищо общо с естествената човешка мъдрост. Без съмнение между човешкото и божественото съществува огромна пропаст. Докато тогавашните коментари просто казвали, че Соломон притежавал дарбата мъдрост, Святият Дух разкрил на Хауърд Картър, че Соломон е имал разширена способност да разбира, която не е действала като духовна дарба. Също, че Библията никъде не говори за такава дарба, нито пък за дарба като “дарбата мъдрост”. Тя говори за дарба, наречена “слово на мъдрост”. Точно чрез действието на тази дарба се осъществи връзката между мен и Хауърд Картър. Две години преди това да се случи, Бог му беше открил как, къде и кога ще се пресекат пътищата на нашите служения.

Когато се срещнахме, аз бях едва на 20, а той минаваше 40-те. Аз бях младолик евангелизатор, а той - генерален директор на църквите от “Божиите събрания” (The Assemblies of God) във Великобритания и президент на Библейския колеж “Хемистед” в Лондон. Двамата с Хауърд Картър сме изминали общо 150000 мили в мисионерски пътувания, обикаляли сме цялата земя с Евангелието. Три месеца яздихме мулета, за да стигнем от Китай до Тибет. Изминахме маршрута на най-дългата железопътна линия в света, минаваща през Сибирската тайга. Бяхме заедно до колене във вода в каютата на потъващия кораб, който трябваше да ни преведе през Южния Тихи океан. Заедно проповядвахме в църкви, помещаващи се в колиби със сламени покриви и пръстен под. Бяхме рамо до рамо зад амвона на голямата църква “Филаделфия” в Стокхолм, Швеция. Присъствието на Хауърд Картър бе толкова непретенциозно, че човек лесно можеше да пропусне неговото величие. Неговата вяра беше проста, необременена. От живота му лъхаше кротко доверие, което изигра голяма роля в моя живот през 40-те години, в които го познавах и служех с него. Той оформи и повлия на моето служение може би повече от всички останали хора. Чувствах го като свой баща повече, отколкото чувствах собствения си татко. Когато бяхме заедно, брат Хауърд Картър често казваше: “По всичко личи, че ти си моят Елисей, а това значи, че ще вършиш два пъти повече чудеса от мене.”

Ако внимателно изследвате Писанията, ще забележите, че Илия извърши седем големи чудеса. Ако продължите да ги изучавате, ще видите, че Елисей извърши 14 записани чудеса. Той поиска двоен дял и го получи. Моята молитва е младите хора днес да получат чрез славно предаване на Божията могъща сила повече от помазанието на Божия Дух, отколкото са имали младите от миналото. Това желание ме накара да основа в Саут Бенд Библейския колеж “World Harvest”, който играе ключова роля в служението ми за последните времена. Дори написването на тази книга за чудесата е плод на желанието ми да предам на другите това, което е било дадено на мен. Надявам се, че Бог ще ме използва, за да предаде на по-младите днешни служители Своето помазание, Своето поучение и Своята сила.


ТРЕТА ГЛАВА - Чудесата и съживлението
О, Господи, съживявай делото Си посред годините (Авакум 3:2). Чрез Божията благодат през годините аз натрупах много звания. С право бихте могли да ме наречете доктор, президент на колеж, автор, главен редактор на списание, пастир, директор на телевизионна мрежа и още някои неща. Но преди всичко друго аз винаги съм бил евангелизатор, съживител. Църквата, която открих като младеж и която е все още същата на много места, е едно слабо и нищожно подобие на Новозаветната църква. За да се донесе съживление в една църква, която е изгубила своята първоначална сила и слава, ние имаме нужда от апостолското служение. Когато започнах да обикалям мисионерските полета по света, открих, че мнозина мисионери вярваха, че те просто сеят семена, а друг ще прибира жътвата. В много от случаите аз виждах, че това не е така. Те често вършеха мисионерската си работа в неверие. Това безсилно и неподвижно “християнство” понякога се свеждаше само до преподаване на английски език. Други мисионери, изглежда се задоволяваха с няколко новоповярвали и с малка група последователи около себе си, докато голямата част от хората оставаха в тъмнина. Видях, че онези евангелизатори, които имаха изобилна жътва, бяха хора на вярата, които още с пристигането си в дадена нация първо връзваха силите на дявола.

Тези хора чувстваха, че онова, което времената изискват, не е “американизиране” на чуждите култури или обучаване на хората как да ядат с вилица и лъжица. Божието време изискваше освобождаване на пленниците от силите на ада. Те не се колебаеха да изгонват демони от онези, които имаха нужда от освобождение. Чрез тази демонстрация на Божията свръхестествена сила биваха разтърсвани цели нации и хиляди души идваха в царството на Бог. Когато човек започне да сее семената на Евангелието в неговата пълна сила и слава, хората започват да виждат Божиите чудеса и Евангелието достига до множествата.


Каталог: books -> christian%20books
christian%20books -> Божиите генерали
christian%20books -> Ако Сатана не може да ограби твоята радост… …той не може да ограби и благословениета, които ти принадлежат!
christian%20books -> Бог и вселената
christian%20books -> Книгата, издадена в сащ "Божествено откровение за ада", от Мери Кетрин Бакстър "a divine revelation for hell"
christian%20books -> Към световно единство гари Ка
christian%20books -> Чие е това дете?
christian%20books -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага
christian%20books -> Саду Сундар Синг Въведение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница