Чудесата не се случват просто така Лестър Самрал и Дж. Стивън Кон



страница5/9
Дата23.07.2016
Размер1.25 Mb.
#2787
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Демонични сили в Полша

Когато пристигнах в Европа на връщане от Ориента, проповядвах в едно събрание в Полша. Никога преди не бях ходил там и не говорех полски. На първия ред в претъпканата зала седеше жена, която постоянно викаше “Алилуя” с писклив грозен глас. Когато го казваше, то буквално пронизваше духа ми.

Забелязах, че местните хора не й обръщат внимание. През цялото време, докато траеше хвалението и молитвата, жената прекъсваше всички. Знаех, че моето послание няма да достигне до хората, ако не я накарам да млъкне. Макар че на пръв поглед тя изглеждаше религиозна, това, което правеше, спъваше събранието. Първото нещо, което направих, когато се качих на амвона, бе да я погледна и да кажа: “Бихте ли млъкнали ако обичате!” Преводачът ми толкова се изненада, че не поздравих хората, че просто стоеше там, без да обели дума. Жената, която не разбираше английски започна да лае като куче. Хората бяха учудени, защото не бяха разбрали, че действията й са продиктувани от зъл дух. Погледнах я отново и казах на демоничните сили: “Сега ви заповядвам да излезете от нея!” В същия момент тя беше освободена от Божията сила. След това събранието беше благословено с голяма свобода в Святия Дух. Ето как ми се изясни изгонването на злото. То се случваше, когато се отправяше предизвикателство към Христос.
Младият човек, освободен в Сейнт Луис

Когато се завърнах в Америка, дарбата разпознаване на духовете работеше свободно чрез мен и аз разпознавах хора, които имаха нужда от освобождения. Едно от първите ми събрания след завръщането ми в Щатите беше в околностите на Сейнт Луис. Пастирът ме помоли да посетя един от членовете на неговата църква, който вече повече от три месеца не можел да говори. Младежът се върнал една нощ от забава и не можел да обясни защо не може да говори. Отказал да опише своето състояние на лист. Отидох с пастира в дома на младежа. Когато влязохме в къщата, майка му казваше: “Кажи ми нещо, сине, кажи ми нещо! За Бога, сине, кажи ми нещо!” Младежът, който беше на около двадесет години, изглеждаше съвсем нормално, но просто зяпаше майка си. Тогава тя ми обясни: “Не знаем какво му има. Храни се добре, спи нормално.

Но просто не говори.” Младият човек ме погледна и на лицето му се изписа най-идиотската усмивка, която човек може да си представи. Тогава аз разбрах, че причината за проблема е зъл дух, който се бе закачил за него. Без колебание аз се протегнах, сложих ръка на рамото му и казах: “Ти, ням дух, излез!” После заповядах: “Говори на майка си.” Синът се обърна към майка си и й проговори за първи път от три месеца. После той разговаря с всички нас и заедно хвалихме Бог за неговото освобождение.
Освобождението на учителката от Индианаполис

В Индианаполис, Индиана, друг пастир ме помоли да отида с него при едно от семействата в неговата църква и да се моля, тъй като майката беше болна. Лекарите не можеха да й поставят диагноза. Когато влязох в този дом, в който живееха майката и дъщеря й, открих, че не мога да се моля. Коленичих до леглото на болната жена, но не можех да затворя очи. Казах: “В тази къща има нещо странно.” Майката отговори: “Какво би могло да бъде?” - “Не знам” - отговорих аз и започнах да се разхождам из стаята.

Забелязах купчина списания и импулсивно се протегнах да разгледам едно от тях. Беше месечник на един култ, съсредоточен в Ню Йорк. Дъщерята, която преподаваше в гимназия, обясни: “Тъкмо се върнах от “Рая на божествения отец” в Ню Йорк, където видях големи чудеса, които той (лидерът на култа - б. пр.) върши. Сега аз общувам с него чрез духа си. Всъщност, той дори ме помоли да отида в Австралия и да основа там “Рай”. Каза, че няма да ми пише, нито да ми праща телеграми, но ще ми говори всеки ден чрез духа си.” Погледнах я и казах: “Ти си приела духа на този измамник, който е от дявола. Той се е превърнал в дух на магьосничество в теб. Ти не общуваш с божествения Отец, а със зли духове. Не мога да се моля за майка ти, докато не се отървеш от тези неща.” Младата учителка пожела злите духове да бъдат изгонени от нея. Когато им заповядах да излязат в името на Исус, майката също бе изцерена на момента.

Аз не се разхождах наляво-надясно да търся проблеми и хора, обладани или движени от дявола. Но когато пътищата ни се пресичаха с тях, аз не се страхувах да бъда инструмент в Божията ръка за освобождаването на тези мъже и жени.



Момчето, което изчезваше

Едно от най-странните неща, които са ми се случвали по света, бе в методистката църква “Нокс Мемориал” в Манила - най-старата протестантска църква във Филипините. Провеждах тридневни съживителни събрания за спасение и изцеление. Една вечер на молитвената линия застана методистки пастир - преп. Роман Куизъл - заедно с момче на около дванадесет години и неговите родители. Когато се приближих до тях да се моля, пастирът каза, че момчето - Корнелио Клоза-Младши - било лошо, защото изчезвало. Помислих, че иска да каже, че момчето бяга от къщи, затова споделих с родителите, че едно добро напляскване би могло да оправи нещата. Пастирът ме погледна объркано: “Брат Самрал, Вие не разбирате - каза той. - Това момче изчезва във въздуха и може точно сега да изчезне от ръцете ми.”

Внезапно студена пот изби по цялото ми тяло. Поглеждайки право в очите на момчето, видях, че то е обладано от демон. Положих му ръце и помолих Бог да разчупи оковите на злите сили, така че този демоничен дух повече никога да не може да обладае момчето. Молих се за спасението му и за неговите объркани родители, които бяха римокатолици. Агонията на молитвата ме изтощи физически, но аз знаех, че Бог е отговорил с освобождение. От този момент нататък Корнелио повече никога не изчезнал. Известно време след това бях на гости на пастир Куизъл и го попитах за подробности около странното момче. Той ми обясни, че бащата на детето му бил стар приятел, с когото служели във флотата на САЩ. Господин Клоза казал на служителя, че през последната година синът му постоянно изчезвал и се появявал отново над сто пъти. Разказал как Корнелио си седял в гостната със семейството и току изчезвал във въздуха, без да се помръдне врата или прозорец. Или пък стоял във всекидневната и играел с братята и сестрите си, когато изведнъж се разнасял вик: “Корнелио изчезна!” Не можели да го намерят нито в къщата, нито на улицата. Преп. Рубен Канделария, който тогава беше надзирател в методистката църква в региона на Манила, се уговори със семейство Клоза да ги посетим. Беше ден на радост. Те ни посрещнаха с типична филипинска гостоприемност и след като се освежихме, седнахме да говорим с Корнелио за странните му изчезвания. Той ни разказа как преди около година пресичал една поляна на връщане от училище. Видял момиче, което било високо колкото него. Носело бяла рокля и било много красиво, с дълга коса, която се спускала върху раменете му. Когато се доближил, то се усмихнало и казало: “Моля те, разходи се с мен.”

Разбира се, Корнелио се съгласил. Тогава момичето го докоснало и за негово учудване и двамата станали невидими. Можели да се разхождат часове наред, дори цяло денонощие, без да се уморят. Когато тя отново го прегърнела, той се връщал в нормалното си тяло. Корнелио изчезвал от много места. Понякога от класната стая, където се връщал отново няколко часа по-късно. Това дотолкова разстроило учителя и учениците, че директорът изключил Корнелио от училището. Друг път изчезвал от къщи, когато цялото семейство било у дома и всички врати били заключени. Един път си играел с другите деца във всекидневната. Било вечер и всички врати и прозорци вече били заключени. Портата на двора също била заключена. Децата внезапно извикали: “Корнелио изчезна!” Всички претърсили стаята и после цялата къща, отключили вратите и претърсили двора и улицата, но не могли да го намерят. След две вечери, по същото време, в което изчезнал, семейството било във всекидневната. Внезапно той се появил на стълбите. Когато родителите чули, че има някой, попитали: “Кой е там?” Корнелио отговорил: “Аз съм. Отивам да спя.

Семейството изпаднало в паника. Не стига, че се страхували от това, което се случва с малкия им сина, а и не смеели да се обадят на полицията. Не искали имената им да се появяват по вестниците, нито пък тълпа от любопитни зяпачи да се крият около къщата им, за да видят как Корнелио изчезва. Попитах Корнелио дали някога е усещал тялото на това малко момиче. Той каза: “Да - тя беше винаги студена и никога топла.” Попитах го дали само го е омайвала със сладки думи или е настоявала. Той ме погледна някак си уплашено и каза, че тя го сграбчвала и се разярявала, като настоявала той да изпълни всяка нейна прищявка. После го попитах къде са ходили. Той каза, че ходели на кино и тъй като никой не ги виждал, те гледали без да плащат. Също така понякога ходели на ресторант и веднъж посетили Националния панаир на Филипините, който се провел в Лунета. Най-много обичали да се разхождат из горите и да обикалят страната. Господин Клоза, военен от деветнадесет години във флотата на САЩ, потвърди думите на Корнелио. Когато той се появявал отново и казвал на семейството си, че е бил в определено кино, бащата веднага проверявал дали наистина е било така. Винаги излизало истина. Попитах Корнелио какво мислело момичето за неговите родители и той каза, че не ги харесвала, защото били против неговото изчезване.

Попитах го дали някой друг е виждал момичето. Той каза, че само той можел да я види и че тя била до него през повечето време. В този момент от разговора аз приближих стола си до Корнелио и казах: “Когато погледнеше право в очите на това създание, не се ли виждаше, че то въобще не е момиче?” Той изглеждаше изненадан, защото аз бях първият човек, който поставяше това под въпрос. Той отговори: “Прав сте. Тя наистина въобще не е момиче.” Аз продължих: “Когато погледнеше лицето й наистина отблизо, не се ли виждаше, че то дори не е младо?” Той отново бе изненадан и каза: “Да, въобще не беше млада.” “Тогава - казах аз - това е било зъл дух, дошъл да тормози и съсипе живота ти. Накрая той щеше да унищожи душата ти в ада.” Корнелио каза: “Да, много пъти тя ме молеше да отида с нея и никога вече да не се върна, но аз се страхувах да се съглася.” Тогава със сияйна усмивка той добави: “Не се надявах, че мога да бъда освободен и сега съм много щастлив, че съм освободен. Често я виждах дори преди тя да започне да ме докосва и да ме моли да отида с нея. Но откакто вие се молихте за мен, не съм я виждал и се радвам, че Бог ме освободи.” Освобождението на Корнелио се случи преди години. Днес той е нормален млад човек. Чрез неговото преживяване мнозина от семейството му приеха Исус Христос като Господ и Спасител. Знам, че разказвайки тази невероятна история, ще подтикна много скептици към съмнение.

Аз самият трудно щях да повярвам на това, ако не бях там и историята не бе потвърдена от няколко надеждни източника. Преп. Х. А. Бейкар от Формоза, бивш мисионер в Китай и автор на няколко книги, се заинтригува от това чудо. В Ориента той дълги години се беше срещал с демонични сили. Когато преп. Бейкър бе на път от Съединените щати към Формоза, той спря във Филипините за няколко дни, за да интервюира младежа. Заедно с методисткия епископ той прекара два дена само в изследване на достоверността на неговата история. Господин Бейкър написа: “Няма никакво съмнение в мен относно истинността на тази случка така, както Вие сте я описали. За мислещия ум тя е едно чудесно откровение за реалността на невидимия свят, а изцелението показва реалността на чудесата, както беше в Библейски дни.

Фактите са си факти, истината се установява от достатъчно доказателства. Корнелио Клоза-Младши е бил способен чрез духовна сила да преминава в състояние на съзнателна невидимост, да се движи независимо от материята и отново да се връща в нормално състояние.”


Освобождението на Сузи Карило

Не винаги демоните излизат толкова лесно и тихо, както в случая с 12-годишния Корнелио. Много по-драматично бе освобождението на Сузи Карило. За първи път срещнах Сузи, когато тя беше на петдесет и една години, тридесет и шест години, след като била обладана. Според собствените й думи Сузи отказала на мъж, който я ухажвал, когато била едва на петнадесет. В своя гняв мъжът заплашил да употреби магия срещу нея и да поръча да й бъде нанесено проклятие. По южната граница на Ню Мексико, която баща й постоянно пресичал, за да снабдява с уиски клиентите на своя бар, черната магия процъфтявала. Много от хората в този район все още следвали първобитните индиански култове. Вуду и черната магия се разпростирали независимо от национални, племенни и религиозни граници. Нищо чудно, че Сузи Карило станала жертва на проклятието. За кратко време тя се превърнала от нормално здраво момиче в болен инвалид, като през последните тридесет и шест години обиколила безброй лекари, магьосници, врачки и болници - без резултат. Имала в себе си всички болести от прогресивна парализа до шизофрения. Младото момиче започнало да вижда три тъмни сенки до леглото си. От ужас вече не можела да спи сама. В същото време, докато умът й все повече и повече се разстройвал, демоните не й позволявали да стои в компанията на други хора. Изчерпали цялата си изобретателност, неспособни да намерят болница, която да приеме ненормалното момиче, близките й я оставили в затвора на Лас Крусес, но скоро надзирателите я изхвърлили. Докато била в затвора, и затворниците, и пазачите заявили, че чуват глас по тръбите на канализацията, който казвал: “Аз съм Луцифер и сме много.” Не смеели да включат лампите нощем поради усещането за присъствие на злото. С течение на годините състоянието на Сузи бавно, но сигурно се влошавало. Изпадала в неконтролируеми пристъпи на гняв и в тези моменти биела безмилостно дъщеря си Мария без видима причина. Демоните в г-жа Карило биели и собствения й стомах, като се движели из него.

Действието на злите сили било буквално видимо, когато те удряли, блъскали и тормозели жената, докато най-накрая тя започвала да плюе кръв. В своето отчаяние Сузи Карило търсела освобождение чрез молитва много пъти, но без резултат. Тогава прочела забележителната история на Кларита Вилануева, момичето, тормозено от демони във Филипините и как Бог бе използвал мен за нейното освобождение. (Освобождението на Кларита зае първите страници на вестниците по целия свят. Тази история е описана подробно в моята книга “Тичай с видението”). Обирайки до стотинка своите спестявания, отчаяната испаноамериканка се качила на влака от Албъкърки, Ню Мексико за Саут Бенд, Индиана, където аз бях пастир. По време на цялото пътуване от 2200 км главата й била увита в кърпа - демоните не й позволявали да си покаже лицето. Ето тези обстоятелства довели Сузи Карило в Саут Бенд, където я срещнах за първи път в молитвената стая на Бетел Темпъл, който сега се нарича Християнски център.

Стотици духове се бореха да притежават тази жена. Рядко ми се е случвало да се бие срещу толкова силна съпротива от страна на силите на ада. Те я държаха толкова здраво, че бяха нужни няколко духовно изморителни молитви, докато тя бъде напълно освободена. В тази битка ми помагаха цял батальон служители и персонал от църквата. Когато полагах ръце върху Сузи и заповядвах на демоните да излязат, тя крещеше с нечовешки викове, които пронизваха мозъка ми. Аз знаех, че тези звуци са викове на демоните, които бяха обречени да бъдат изгонени. Различните духове напуснаха по различно време. Някои се опитваха да влязат отново, но бяха посрещнати от по-голямата сила на Всемогъщия Бог.

В една от няколкото словесни битки преди крайната победа, аз накарах демоните да говорят открито чрез устата на своята жертва и да разкрият своето естество, своите мотиви, произход и страхове. Единият от демоните заяви безцеремонно: “Моята мощ е в силата на омразата.” Този демон очевидно беше най-силният, тъй като през повечето време говореше той. Постоянно повтаряше: “Казвам се Луцифер и сме много.” Аз смъмрих този демон и му казах, че лъже. “Луцифер - и посочих обременената жена - е твърде зает, за да се занимава лично с теб.” Много пъти докато излизаха, духовете призоваваха името, шепнейки: “Луцифер, Луцифер, Луцифер!” - като в ходатайствена молитва за помощ. Имаше и други неестествени прояви. “Аз съм змия” - ми каза главният говорител на демоните. За да докаже това, той вземаше контрол над езика на госпожа Карило и я караше да трака като гърмяща змия. Не вярвам, че човешко същество може да произведе скоростта и звука на това ужасно проявление.

Друг път, когато смъмрях демоните, те виеха като вълци и лаеха като кучета. От устата на жената излезе доста пяна. Когато чрез името на Исус демоните трябваше да излязат, тези тормозещи духове виеха, пъшкаха и умоляваха като бездомни кучета. Чак да ги съжали човек - толкова нещастни и безнадеждни изглеждаха от време на време. Но внезапно те се изправяха в груба атака и хвърляха Сузи на пода.

Когато за пръв път дойде в Саут Бенд с дъщеря си, Сузи Карило не можеше да чете Божието Слово. Всеки път, когато в ръцете й попаднеше Библия, демоните затваряха очите й, за да не вижда. Един от духовете каза, че е демон на хипноза, който контролираше ума й. И наистина в по-първите молитви моментите, в които тя беше с ясно съзнание, бързо преминаваха и умът й преставаше да действа, макар че демоните говореха чрез нея. По-късно, когато духовете изгубиха битката, тя започна да чете на глас цели пасажи от Писанието. Промяната в Сузи беше очевидна - тя бе преминала от състояние на тормоз към мир. Когато освобождението най-после бе пълно, победоносната усмивка на лицето на Сузи Карило бе достатъчна награда за нашите усилия. Един от най-славните моменти бе, когато след двадесет години насилствено изолирано хранене, Сузи яде в присъствието на петдесетина християни в залата на църквата. Дъщеря й плака от радост. За първи път през целия си живот Мария виждаше майка си да яде.
Луиз Улф

Това е само едно от няколкото вълнуващи освобождения, които са ставали в молитвената стая на нашата църква. Подобни духовни конфликти и победи не могат да се планират, но ние се научихме да бъдем готови за битка по всяко време. Когато съм в Саут Бенд, имам навика след като се наобядвам веднага да отида в офиса. Този ден обаче, и аз не знам защо, влязох в молитвената стая вместо в офиса. В средата на стаята видях купчина мръсни дрехи. Цялата стая бе пропита от неприятна миризма. Първото, което ми се прииска да направя, бе да сритам парцалите до стената. Но тъкмо, когато бях готов да замахна с крак, пред мен изникна някаква ръка. Попитах човека: “Кой си ти? Какво правиш тук?”

Изпод дрипите се показа лицето на една неугледна жена, която каза: “Казвам се Луиз Улф. Тормозят ме демони и чух, че ако дойда тук, ще намеря мир.” Веднага разбрах, че жената бе обладана от демони. Сплъстената й коса сякаш не бе сресвана от месеци. Вонята сигнализираше, че от много седмици не бе влизала в баня. По лицето й имаше засъхнала храна, а по врата й - следи от мръсна пот. По дрехите й имаше остатъци от боклуци. Носеше дънките на съпруга си, който беше сигурно с трийсет години по-стар от нея. Наредих на Луиз да си отиде, да се изкъпе, да се измие и среши косата си, да си облече чиста рокля и да се върне на другата вечер за молитвеното събрание в сряда. Когато се върна, тя бе чиста отвън, но все още изглеждаше ужасно. След като проповядвах Словото онази вечер, влязохме в молитвената стая и аз се заех лично с тази жена. Когато започнахме да се молим, “нашествениците” в нея се надигнаха и скоро открих, че в тялото й обитават множество нечисти духове. С тези духове се бихме в няколко молитви в продължение на около две седмици. Демоните сякаш излизаха за известно време, но когато останеше сама, те отново се появяваха. Луиз каза, че единият от духовете я пробождал със стрелички.

Госпожа Томлинсън - учителка в неделното училище и много мила християнка, която живееше срещу църквата - показа християнска любов и милост към г-жа Улф. Един ден, докато чакали в задния двор на г-жа Томлинсън да стане време за църква, Луиз започнала да вика: “О, те ме атакуват. Пробождат ме със стрели!” Госпожа Томлинсън подскочила и извикала: “Къде, къде?” Луиз посочила краката си и г-жа Томлинсън каза, че видяла как изпод роклята й тече кръв. Учителката от неделното училище употребила силата на кръвта на Исус и демоничните сили се оттеглили. Молитвата тази вечер даде на Луиз пълно освобождение. От този ден насам тя има чудесен живот като християнка. Тя и съпругът й редовно посещават нашите събрания. Целият град знаеше за окаяното състояние на жената. Голямата промяна, която Бог извърши в живота й, бе мощно свидетелство за хиляди хора.


Демонична активност в последните дни

Случките, които описах в тази глава, са живо доказателство, че сатана е жив и развързан и обикаля наоколо, търсейки кого да погълне (1 Петр. 5:8). Поколения наред “слепи водачи на слепите” учеха, че макар Исус да изгони много зли духове, дните, в които хората са можели да бъдат обладавани от демони, са отминали. Няма нищо по-неправилно. Всъщност днес по земята има повече демонична активност, отколкото е имало през цялата човешка история. Божието Слово казва конкретно: И сега Духът изрично казва, че в последните времена някои ще се отделят от вярата, вслушвайки се в примамващи духове и в поучения на демони (1 Тим. 4:1).В това пророчество се посочва време “последните времена”. Тези думи бяха изговорени от Святия Дух за църквата. Точно сега ние живеем в тези последни времена. Той ни казва, че някои ще се отделят от вярата и не просто ще станат отстъпници или ще се заблудят в духовния си живот, а направо ще се предадат на “примамващи духове” и на “поучения от демони”.

Почти всеки ден в офиса ми се обажда някой, който има нужда от помощ в своята битка със злите духове. Постоянно получавам писма от хора, тормозени от дявола. Те се нуждаят от освобождение. Психиатрите не могат да ги освободят. Философията и образованието - също. Само съвет от пастира не е достатъчен. Единствено всемогъщата сила на Святия Дух може да победи силите на нечистия дух на дявола.

Тази сила е достъпна за всеки, който я търси. Бог не гледа на лице. Книгата Откровение описва как сатана бива изхвърлен от небето на земята. Затова радвайте се, вие, небеса, и вие, които живеете в тях. Горко на обитателите на земята и на морето, защото дяволът слезе при вас с голям гняв, защото знае, че има само малко време (Откр. 12:12). Този стих потвърждава, че в последните дни на тази ера на земята ще има повече демонична сила. В Откровение 16:12-16 има три нечисти духа, които обладават - змея, звяра и лъжепророка - троицата на ада. Бог казва, че това са духове на дяволи, които правят чудеса и които ще излязат да заблудят целия свят. В крайна сметка те ще съберат царете от цялата земя в Армагедон. После четем, че от бездънната яма ще излязат тълпи от зли създания и ще тормозят човечеството.

Струва ми се, че най-голямата нужда в духовния свят е мъжете и жените да разберат как да имат власт над демоните, да ги контролират и да ги изгонват. Някои хора в църквата се опитваха да обявят служението на изгонване на зли духове за табу. Много служители обърнаха гръб на истината и се опитаха да заменят служението на освобождение с програми за умствено здраве и с лудници. И все пак нуждата от служение за освобождаване на хората чрез силата на Святия Дух расте постоянно. Господ ми откри, че в нашето съвремие ще има милиони хора, които ще се нуждаят от освобождение от зли духове. Неимоверно ще се увеличи присъствието на окултизма и магьосничеството, гадателството, астрологията и спиритизма.

Църквата на Исус Христос трябва да се подготви за най-голямата духовна битка на всички времена. Можем да влезем смело в този конфликт “защото по-велик е Този, който е във вас, отколкото този, който е в света” (1 Йоан 4:4).


ШЕСТА ГЛАВА - Чудесата и Божественото водителство
Стъпките на добрия човек се управляват от Господ (Псалм 37:23). Един от основните въпроси, които днес си задават както обикновените християни, така и служителите, е “Как да разбера Божията воля?” Дяволът кара хората да се тормозят с този въпрос. А Божията воля е толкова проста - като дишането.

Всяко дете на Бог е в Неговата воля, освен ако умишлено не е нарушило онова, което знае, че е волята на Бог. Ако човек истински обича Бог и прави всичко, което Бог му е казал да прави, той не може да остане извън Божията воля. Ако Бог никога не ти е казвал какво да правиш, спокойно можеш да заключиш, че вече правиш онова, което Той иска от теб. Ето например моите трима синове. Където и да са в момента и каквото и да правят, са в моята воля. Това е така, защото аз ги обичам, имам им доверие и вярвам, че те знаят как да правят онова, което би трябвало да правят. Ако поискам да дойдат при мен, трябва да им се обадя и да ги помоля да се качат на самолета, за да стигнат до мястото, където съм аз - което и да е то. И ако тогава те откажат да дойдат, ще бъдат извън волята ми, макар преди една минута да са правели същото, което правят сега, и да са били във волята ми. Това беше в сила и за Илия. Докато беше сам в пустинята до потока Херит, той беше във волята на Бог. После, когато Бог му каза, че е време да стане и да тръгне, ако Илия беше отказал, щеше да излезе от волята на Бог. Мястото, което единия ден бе във волята на Бог, на следващия ден вече би бил извън Неговата воля. Доколкото се сещам, откакто съм навършил 17 години, никога не съм бил извън волята на Бог, просто аз не съм се колебал. Просто съм го правел. Нямало е никакво значение дали задачата е трудна или лесна, дали ще отнеме няколко минути или няколко години.

Дори когато Божиите указания са ми звучали странно, аз незабавно съм си казвал: “Бог със сигурност знае повече от моя ум.” И така съм правел всичко, което Бог е казвал да направя, без да се опитвам да преценя дали то е изглеждало най-правилно за момента. Почти всичко, което някога съм правил за Бог, е изглеждало ненормално от естествена гледна точка. Когато започнах да проповядвам на седемнадесет, хората казваха, че правя грешка, защото считаха, че ми трябва библейско образование. Независимо от това аз започнах да проповядвам и от същия ден нататък започнах да изграждам църкви, които и до ден днешен стоят като паметници на мъдростта и силата на нашия всемъдър Бог. Когато на двайсет тръгнах да обикалям света с дванадесет долара в джоба си, това пък вече съвсем не изглеждаше разумно. Служителят в Сан Франциско, който ме заведе до кораба, се опитваше да ме разубеди до момента, в който не дигнахме котва. Но аз знаех, че Бог ми е казал да замина и отказах да слушам човека.

Първата църква, която построих в Саут Бенд, бе с предварително изчислена стойност от 100 000 долара. Ние започнахме да строим с едва 4 000 долара в банката и без никакви изгледи за заем. Всички хора в църквата тогава бяха или бедни, или средно богати. Моят естествен ум считаше, че това е глупав ход, но Бог ни каза да започнем да строим. Шест месеца след като се нанесохме в новата сграда, тя бе напълно изплатена. Бог извърши много чудеса, за да стане това възможно. Когато Бог ни каза да отидем да живеем в Израел, аз и моето семейство просто си събрахме багажа и тръгнахме. Не изглеждаше мъдро човек да грабне жена си и трите си деца и да ги заведе в тази политически нестабилна страна.

Преживяхме цяла война, без да се опитваме да избягаме от страната, и Бог се погрижи за нас. Разбрал съм, че Божията воля е красива, любяща и лека. Никога не съм се молил така: “Боже, какво ще правим утре? Кажи ми за следващата година.” Само съм благодарял на Бог за деня, в който живея, и съм Го хвалил, че стъпките ми се направляват от Него. Вярвам, че ако просто ходим във вяра всеки ден, независимо дали ни казва какво конкретно да направим или не, Той ще ни води в Своя път.


Каталог: books -> christian%20books
christian%20books -> Божиите генерали
christian%20books -> Ако Сатана не може да ограби твоята радост… …той не може да ограби и благословениета, които ти принадлежат!
christian%20books -> Бог и вселената
christian%20books -> Книгата, издадена в сащ "Божествено откровение за ада", от Мери Кетрин Бакстър "a divine revelation for hell"
christian%20books -> Към световно единство гари Ка
christian%20books -> Чие е това дете?
christian%20books -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага
christian%20books -> Саду Сундар Синг Въведение


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница