Цицерон в своята епоха и през вековете



Дата25.08.2016
Размер53.68 Kb.
Цицерон в своята епоха и през вековете

1. M. Tulii Ciceronis Ep. ad Fam. V., 7.

ДО ГНЕЙ ПОМПЕЙ ВЕЛИКИ , В ПРОВИНЦИЯ АЗИЯ (Рим, април, 62 година)

Марк Тулий Цицерон, син на Марк, поздравява императора Гней Помпей Велики, син на Гней

1. Ако ти и войската сте здрави, добре е. От официалното ти писмо изпитах заедно с всички невероятно задоволство; ти показа такава голяма надежда за мир, каквато аз винаги съм обещавал на другите, осланяйки се единствено на теб. Но знай — твоите стари врагове, нови „приятели", тежко сразени от писмото ти, са повалени на земята, лишени от голяма надежда.

2. Знай все пак, че писмото, което ми изпрати, ми беше приятно, макар и да съдържа само незначителен намек за благоразположението ти; обикновено ме радва единствено съзнанието за изпълнени задължения; ако не ми се отвърне с взаимност за тях, твърде лесно приемам да останат у мен повече заслуги. Не се съмнявам, че ако безкрайната ми преданост към теб те е привързала малко, държавните дела ще ни сближат и свържат.

3. Ще ти пиша открито, така както изискват и природата ми, и приятелството ни, за да знаеш какво бих искал да намеря в писмото ти. Извърших такива деяния, за които очаквах известни поздравления в писмото ти — и заради нашата дружба, и заради държавата. Смятам, че си ги пропуснал, защото си се страхувал да не оскърбиш някого. Знай — целият свят ми засвидетелства одобрението си за това, което извърших за спасението на родината. Като дойдеш, ще узнаеш, че го направих с толкова благоразумие и душевно величие, че ти, който твърде превъзхождаш Сципион Африкански, лесно ще позволиш да се свържеш с мен, защото не отстъпвам много на Лелий нито в държавните дела, нито в дружбата.

2. M. Tulii Ciceronis Ep. ad Fam. VII., 1.

ДО МАРК МАРИЙ В КАМПАНИЯ (Рим, октомври, 55 година)

4. Все пак през тези дни на сценични игри, за да не ти се стори, че съм бил не само щастлив, но и изобщо свободен, ще ти кажа, че капнах от умора в съдебния процес на твоя приятел Гал Каниний. Ако имах толкова снизходителни слушатели, колкото имаше Езоп, на драго сърце, бога ми, щях да се откажа от изкуството си и щях да живея с теб и с хора като нас. Защото моята работа ме отвращаваше още тогава, когато младостта и честолюбието ми ме подкрепяха, а и когато можех най-после да не защищавам този, когото не искам; но днес наистина това вече не е живот. Не чакам никакви плодове от моя труд и съм принуден понякога да защищавам хора, които не са ми правили никакви услуги, по молба на хора, които са ми правили големи услуги.

5. И така, аз търся всякакви основания да заживея някога по свой вкус и твърде много хваля и одобрявам този твой начин на свободен отдих. Спокойно понасям факта, че малко живееш сред нас, понеже, ако живееше в Рим, пак нито щях да се наслаждавам на твоето обаяние поради обременителната ми заетост, нито пък ти на мен, ако наистина има нещо хубаво в мен. Ако се поосвободя от своите задължения (впрочем не смея да искам да се освободя напълно), ще науча какво означава да живееш наистина по човешки, дори теб, който в продължение на много години размишляваш само върху това. Ти само поддържай и пази крехкото си здраве, както и правиш, та да можеш да спохождаш моите имения и да се разхождаш с мен в носилка.

3. M. Tulii Ciceronis Ep. ad Fam. IX., 20.

ДО ЛУЦИЙ ПАПИРИЙ ПЕТ В НЕАПОЛ (Рим, август, 46 година)

Цицерон поздравява Пет

1. Зарадвах се двойно на твоето писмо — и защото сам се смях, и защото разбрах, че ти вече можеш да се смееш. Не се обидих, че предпочиташ да ме отрупаш с ябълки като палячо-шегаджия. Мъчно ми е, че не можах да дойда по тези места, както бях решил. Ти щеше да имаш не гостенин, а лагерен другар. И то какъв мъж! Не такъв, когото си свикнал да насищаш със закуска. Аз запазвам глада си непокътнат чак до яйцето и така работата стига чак до телешкото печено. Онези мои качества, които ти обикновено хвалеше преди: „О, не тежък гостенино! О, разбрани човече!" — пропаднаха. Отхвърлих цялата си грижа за държавните дела, мисълта за изказваните в сената мнения, обмислянето на съдебните дела. Прехвърлих се в лагера на противника си Епикур, но все пак не при сегашната странност, а при твоята пищност — говоря за предишната, — когато ти имаше средства за харчене. Впрочем ти никога не си имал повече имения.

2. Затова приготви се! Имаш работа с лаком човек, който вече нещичко разбира (знаеш колко са странни късно научилите се); ти трябва да се отучиш от твоите кошнички със студени храни и артолагани. Аз притежавам вече такова голямо изкуство, че по-често ще се осмелявам да викам като твоите Верий и Камил — о, каква изтънченост, какво изящество! Но виж дързостта ми: дадох обяд дори на Хирций, и то без паун. На този обяд моят готвач успя да възпроизведе всичко освен горещ сос. И така, сега животът ни е такъв: сутрин поздравявам у дома и много честни, макар и печални хора, и днешните радостни победители, които наистина се отнасят към мен твърде услужливо и любезно. Щом се свършат сутрешните поздравления, се предавам всецяло на науката — чета или пиша. Даже идват да ме слушат като учен човек, понеже съм малко по-учен от самите тях. След това отдавам цялото време на тялото си. Оплаках вече отечеството, и то по-силно и по-продължително, отколкото коя да е майка единствения си син. Грижи се да си здрав, моля те, за да не ти изям състоянието, докато лежиш. Впрочем реших да не те щадя, дори и като болен.

3. Sanctus Hieronymus Ep. XX Ad Eustachium, 30.

Dum ita me antiquus serpens inluderet, in media ferme quadragesima medullis infusa febris corpus inuasit exhaustum et sine ulla requie – quod dictu quoque incredibile sit – sic infelicia membra depasta est, ut ossibus uix haererem. Interim parabantur exsequiae, et uitalis animae calor toto frigente iam corpore in solo tantum tepente pectusculo palpitabat, cum subito raptus in spiritu ad tribunal iudicis pertrahor, ubi tantum luminis et tantum erat ex circumstantium claritate fulgoris, ut proiectus in terram sursum aspicere non auderem. Interrogatus condicionem Christianum me esse respondi. Et ille qui residebat: ‘Mentiris’, ait, ‘Ciceronianus es, non christianus; «ubi thesaurus tuus, ibi et cor tuum»’.

Ilico obmutui et inter uerbera – nam caedi me iusserat – conscientiae magis igne torquebar illum me cum uersiculum reputans: «in inferno autem quis confitebitur tibi»? Clamare tamen coepi et eiulans dicere: «Miserere mei, Domine, miserere mei». Haec uox inter flagella resonabat. Tandem ad praesidentis genua prouoluti, qui adstiterant precabantur ut ueniam tribueret adulescentiae, ut errori locum paenitentiae commodaret exacturus deinde cruciatum, si gentilium litterarum libros aliquando legissem. Ego, qui tanto constrictus articulo uellem etiam maiora promittere, deiurare coepi et nomen eius obtestans dicere: ‘Domine, si umquam habuero codices saeculares, si legero, te negaui’.

5. Petrarcae Ep. Familiares XXIV, 3.

Ad Marcum Tullium Ciceronem.

[1] Franciscus Ciceroni suo salutem. Epystolas tuas "diu multumque perquisitas" atque ubi minime rebar inventas, avidissime perlegi. Audivi multa te dicentem, multa deplorantem, multa variantem, Marce Tulli, et qui iampridem qualis preceptor aliis fuisses noveram, nunc tandem quis tu tibi esses agnovi. Unum hoc vicissim a vera caritate profectum non iam consilium sed lamentum audi, ubicunque es, quod unus posterorum, tui nominis amantissimus, non sine lacrimis fundit. [2] O inquiete semper atque anxie, vel ut verba tua recognoscas, "o preceps et calamitose senex", quid tibi tot contentionibus et prorsum nichil profuturis simultatibus voluisti? Ubi et etati et professioni et fortune tue conveniens otium reliquisti? Quis te falsus glorie splendor senem adolescentium bellis implicuit et per omnes iactatum casus ad indignam philosopho mortem rapuit?

[3] Heu et fraterni consilii immemor et tuorum tot salubrium preceptorum, ceu nocturnus viator lumen in tenebris gestans, ostendisti secuturis callem, in quo ipse satis miserabiliter lapsus es. Omitto Dyonisium, [4] omitto fratrem tuum ac nepotem, omitto, si placet, ipsum etiam Dolabellam, quos nunc laudibus ad celum effers, nunc repentinis malidictis laceras: fuerint hec tolerabilia fortassis. Iulium quoque Cesarem pretervehor, cuius spectata clementia ipsa lacessentibus portus erat; Magnum preterea Pompeium sileo, cum quo iure quodam familiaritatis quidlibet posse videbare. Sed quis te furor in Antonium impegit? [5] Amor credo reipublice, quam funditus iam corruisse fatebaris. Quodsi pura fides, si libertas te trahebat, quid tibi tam familiare cum Augusto? Quid enim Bruto tuo responsurus es? «Siquidem» inquit, «Octavius tibi placet, non dominum fugisse sed amiciorem dominum quesisse videberis». [6] Hoc restabat, infelix, et hoc erat extremum, Cicero, ut huic ipsi tam laudato malidiceres, qui tibi non dicam malifaceret, sed malifacientibus non obstaret. Doleo vicem tuam, amice, et errorum pudet ac miseret, iamque cum eodem Bruto «his artibus nichil tribuo, quibus te instructissimum fuisse scio». Nimirum quid enim iuvat alios docere, quid ornatissimis verbis semper de virtutibus loqui prodest, si te interim ipse non audias? [7] Ah quanto satius fuerat philosopho presertim in tranquillo rure senuisse, de "perpetua illa", ut ipse quodam scribis loco, "non de hac iam exigua vita cogitantem", nullos habuisse fasces, nullis triumphis inhiasse, nullos inflasse tibi animum Catilinas. Sed hec quidem frustra. Eternum vale, mi Cicero.

Apud superos, ad dexteram Athesis ripam, in civitate Verona Transpadane Italie, XVI Kalendas Quintiles, anno ab ortu Dei illius quem tu non noveras, MCCCXLV.

6. Desiderii Erasmi Ciceronianus sive De optimo genere dicendi

94 No. Me non solum pulcherrimi cognominis splendor sollicitat, verum etiam Italorum quorumdam procax insultatio, qui quum nullam omnino phrasim probent praeter Ciceronianam, summique probri loco ducant, negari quempiam esse Ciceronianum; tamen huius cognominis honorem ab orbe condito nemini Cisalpinorum contigisse iactitant, praeterquam uni Christophoro Longolio, qui nuper e vivis excessit. Cui ne videar hoc laudis invidere, idem ausim de illo praedicare, quod de Calvo scripsit Quintilianus, fecit illi properata mors iniuriam.

Hy. Imo non tam illi quam optimis studiis praepropera Longolii mors fecit iniuriam. Quid enim ille non potuisset nobis in bonis literis restituere, si tali ingenio, tali industriae iustum vitae spatium addidissent Superi?

Bu. Verum, quid vetat, quo minus quod uni datum est, Musis faventibus, obtingat pluribus.

No. Ille huic pulcherrimo facinori immortuus est, mea sententia felix. Quid enim pulchrius, quid amplius, quid magnificentius, quam Cisalpinum hominem Italorum suffragiis appellari Ciceronianum?

Bu. Gratulandum arbitror illius felicitati, qui suo tempore decesserit, priusquam hanc gloriam aliqua nubecula offuscaret, vel ob Graecarum literarum studium, cui se dicare coeperat: vel ex Christianis auctoribus oborta nebula, a quibus fortasse non satis constanter abstinuisset, si diuturnior vita contigisset. Sic est, ut ais, illi pulcherrimo facinori immori datum est. At mihi spes est futurum, ut hic pulcherrimo facinori supersimus etiam, non immoriamur.

No. Quam faveo tuis votis. Dispeream, ni isthic malim, quam in Divorum adscribi numerum.

Bu. Quis enim non malit apud posteros celebrari Ciceronianus quam Sanctus? Ceterum quando hoc amoris genus zelum nescit, obsecro te perque curas, perque spes, mihi tecum communes, ut pariter amanti saltem consilium tuum impartias, quibus rationibus tu tuam, amicam ambias. Fortasse citius perveniamus ambo, si uterque alteri fuerit auxilio.

No. Musae nesciunt invidiam, multo minus Gratiae Musarum sodales. Studiorum socio, nihil negandum est, et amicorum oportet esse communia omnia.

Bu. Plane bearis me, si id feceris.

Hy. Quid si me quoque in vestrum contubernium recipiatis? Sum enim iampridem eodem oestro percitus.

No. Recipimus. Ergo velut eidem initiatis Deo, retegam mysteria. Iam annos septem totos nihil attingo praeter libros Ciceronianos, a ceteris non minore religione temperans, quam Carthusiani temperant a carnibus.

Bu. Cur isthuc?

No. Ne quid alicunde haereat alienae phraseos, ac veluti labem adspergat nitori Cicerioniani sermonis. Proinde ne quid hic peccem imprudens, quicquid est aliorum codicum, ab oculis submovi, scriniis inclusum, nec ulli prorsus est locus in mea bibliotheca, praeterquam uni Ciceroni.

Bu. O me negligentem, tanta religione nunquam colui Ciceronem.

No. Non tantum in Larario Museoque, verum et in omnibus ostiis imaginem illius habeo belle depictam, quam et gemmis insculptam circumfero, ne unquam non obversetur animo. Nec aliud simulachrum in somnis occurrit praeterquam Ciceronis.

Bu. Non miror.

Hy. Ego Ciceroni inter Apostolos in Calendario meo locum dedi.

Bu. Nihil miror. Deum enim eloquentiae quondam appellabant.

7. Теодор Момзен, Римска история, изд. Прозорец, стр. 611.

Аристократите се задоволяват с един слаб опит да попречат на злоупотребите около изборите чрез прокарването на закон срещу купуването на гласове, но той се проваля поради ветото на един народен трибун; тогава знатните дават гласовете си за кандидата, който, ако не им е удобен, то поне е безвреден. Това е Марк Цицерон, типичен политически двуличник, свикнал да кокетничи ту с демократите, ту с Помпей, а после, от малко по-далечно разстояние, и с аристокрацията и да оказва адвокатски услуги на всеки влиятелен обвиняем без разлика на личност и партия – Катилина също е между клиентите му; всъщност той не принадлежи към никоя партия, или по-скоро принадлежи – което е същото – към партията на материалните интереси, която доминира в съдилищата и с радост привлича в своите редове красноречивия адвокат, учтивия и остроумен събеседник. Той има достатъчно връзки в столицата и в провинциалните градове, за да има шансове за успех срещу предложените от демократите кандидати; а тъй като за него гласуват и знатните граждани, макар и без желание, и привържениците на Помпей, той е избран с голямо мнозинство.

За понятието humanitas

1.Humanitas – hominem esse, natura humana

M. Tullii Ciceronis Pro Quinctio, 51.

Iugulare civem ne iure quidem quisquam bonus volt, mavolt commemorari se cum posset perdere pepercisse, quam cum parcere potuerit perdidisse. Haec in homines alienissimos, denique in inimicissimos viri boni faciunt et hominum existimationis et communis humanitatis causa, ut, cum ipsi nihil alteri scientes incommodarint, nihil ipsis iure incommodi cadere possit.

2.Humanitas – φιλανθρωπία

M. Tullii Ciceronis Pro Sex. Roscio Amerino, 46.

Si tibi fortuna non dedit, ut patre certo nascerere, ex quo intellegere posses, qui animus patrius in liberos esset, at natura certe dedit, ut humanitatis non parum haberes; eo accessit studium doctrinae, ut ne a litteris quidem alienus esses.



3. Humanitas – eruditio, studia humanitatis, παιδεία

M. Tullii Ciceronis Pro Murena, 61.

Et quoniam non est nobis haec oratio habenda aut in imperita multitudine aut in aliquo conventu agrestium, audacius paulo de studiis humanitatis quae et mihi et vobis nota et iucunda sunt disputabo.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница