Циганите и проблемът с правата на собственост



страница1/4
Дата04.11.2017
Размер363.76 Kb.
  1   2   3   4

Институт за пазарна икономика Юли 2006, брой 282




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика


В броя ще прочетете:
Ще се преборим ли с адвокатите този път?

В очакване на фискалната децентрализация в България

Циганите и проблемът с правата на собственост


За два аспекта от криворазбраната икономическа политика на Министерството на земеделието и горите

Български пощи” ЕАД – накъде?



Ще има ли нови телевизии на пазара?

Оптимизмът в българските общини се засилва

Европейските про-пазарни институти подкрепят свободата в Русия

Добрата новина
Цитат на седмицата








Ще се преборим ли с адвокатите този път?

Светла Костадинова


С обсъждането на проектозакона за ДДС дойде времето да се решава кои “привилегировани групи” ще се разделят със сегашното си положение и кои ще успеят да се преборят и този път.

В проекта се предвижда от обхвата на освободените доставки с ДДС да отпаднат правните услуги. Реакциите на юристите са толкова очаквани, че никой не е изненадан. Имаше изявления от типа “ще съдим държавата пред международни институции заради нарушено право на защита” (добър подход от юристи) и „готови сме да вдигнем стачка” (необяснимо действие от хора, които би трябвало да разчитат на словото и представяне на убедителни аргументи в своя защита).


Как е в Европа

В таблицата по-долу е представено настоящото третиране на правните услуги по отношение на ДДС в Европейския съюз. От всички 25 страни само в две правните услуги са освободени от облагане с ДДС, а в други три има по-ниска ставка за изрично посочени правни услуги.






Страна

Стандартна ставка на ДДС

Ставка на ДДС за облагане на правните услуги

Австрия

20

20

Белгия

21

Освободени

Дания

25

25

Германия

16

16

Гърция

19

Освободени

Испания

16

16

Франция

19.6

19.6 и 5.5 (за правна помощ)

Ирландия

21

21

Италия

20

20

Люксембург

15

12

Холандия

19

19

Португалия

21

21 и 5 (за правна помощ; служебна защита; услуги, свързани с трудовия закон)

Финландия

22

22

Швеция

25

25

Великобритания

17.5

17.5

Чехия

19

19

Естония

18

18

Кипър

15

15

Латвия

18

18

Литва

18

18

Унгария

20

20

Малта

18

18

Полша

22

22

Словения

20

20

Словакия

19

19

Забележка: Данните са към 01.02.2006 година


Защо не трябва да има намалена ставка на ДДС за правните услуги?

Наличието на изключения от облагането с ДДС има значителни странични ефекти. Често тяхното съществуване се оправдава с не-фискални мотиви както в случая с правните услуги – достъп до основно човешко право на защита. Твърди се, че по-ниските ставки ще са причина за по-ниски цени, ще осигурят по-лесен достъп до правните услуги на хората с ниски доходи. Въпреки това има доказателства, които поставят под съмнение дали намалените ставки наистина водят до постигане на тези цели от гледна точка на изкривяванията, които пораждат.

Аргументите за въвеждане на стандартната ставка на ДДС за правните услуги са:


  • Така ще се постигне справедливост при данъчното третиране между почти всички сектори – преобладаващата част от услугите в България се облага с ДДС;

  • В момента адвокатите се облагат единствено с данък върху доходите на физическите лица и плащат месечна вноска в адвокатската колегия, в която членуват;

  • Това няма да се отрази драстично на хората с най-ниски доходи, които по сега действащия закон за правната помощ имат право на (1) консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело; (2) подготовка на документи за завеждане на дело; (3) процесуално представителство; (4) представителство при задържане. Облагането с ДДС няма да засегне и адвокатите, които имат годишен оборот по-малко от 50 000 лв. За информация ще посочим какви според наблюдение на НСИ са средните годишни парични разходи на домакинство за съдебни и адвокатски услуги през годините.







2001

2002

2003

2004

2005

Годишен паричен разход за съдебни и адвокатски услуги (лв.)

17 293

11 803

11 556

15 380

14 922

Брой наблюдавани домакинства

6 000

4 200

3 000

3 000

3 000

Среден разход на домакинство (лв.)

2.88

2.81

3.85

5.13

4.97

Източник: НСИ

  • Реформата на търговската регистрация, провеждаща се в момента ще позволи на гражданите и фирмите да намалят значително разходите за адвокатски услуги.

Какво е решението

Интересен е фактът, че в хода на обсъждането на проектозакона за ДДС защитниците на намалени ставки за книгите и правните услуги посочиха аргументи, които от части ще използваме и ние.


Намаляване на ставката на ДДС за всички субекти

Настоящата ставка от 20% е напълно възможно и необходимо да бъде намалена. Първата стъпка може да е преминаване към 18% каквито планове имаше, а в последствие да достигне минималната ставка от 15%, определена от ЕС. Обвиненията, че правителството не е успяло да договори преференциални ставки за определени стоки и услуги звучи цинично – каквито и да са причините да не са постигнати подобни договорености (незнание и безхаберие, или разумна икономическа логика), всички трябва да сме благодарни за това.

Намаляването на ставката ще:


  1. намали дела на сивата икономика;

  2. повиши икономическия растеж;

  3. ще намали общата данъчната тежест върху крайните потребители, които са основният аргумент за намалени данъчни ставки.


Премахване на всички изключения и намалени ставки (въвеждане на изцяло плосък ДДС)

Различните ставки нарушават принципа на неутралност и водят до загуба на ефективност тъй като изкривяват стимулите за инвестиции в определени отрасли.

Премахването на намалените ставки ще опрости данъчната система, а това от своя страна ще намали и необходимостта от ползване на адвокати, счетоводители и данъчни консултанти, които са толкова повече, колкото по-сложна е данъчната система. С други думи, администрирането на системата ще е по-малко от гледна точка на разходи.

От друга страна, това ще намали значително възможността за укриване на доходи и тези адвокати, които имат големи обороти най-вече от работата си с фирми ще излязат „на светло”. Те от своя страна няма да бъдат засегнати от въвеждането на ДДС тъй като в почти всички случаи ще могат да прехвърлят плащането на данъка на клиентите си.

Не трябва да забравяме, че ако се приеме предложението за намалена ставка за правните услуги сега, то след известно време друга професия или сектор ще поиска преференциално третиране, ще вложи много усилия и средства в тази кампания, ще намери някой представител на народа, който да разяснява как не може повече така.

Интересно е да се знае, че ЕС провежда от години политика на постепенно намаляване на прилагането на различни ставки по ДДС като насърчава и се старае в бъдеще да има една стандартна ставка.

И последно, наличието на намалени ставки за правните услуги означава по-ниски цени не само за хората с ниски доходи, но и за потребителите (физически лица и бизнес) с високи доходи. Подобен тип социално поведение от страна на държавата струва допълнителни разходи и пропуски за бюджета, които считаме, че превъзхождат постигнатия социален ефект.









В очакване на фискалната децентрализация в България

Адриана Младенова


През седмицата управляващите от БСП обявиха принципното си съгласие за въвеждането на фискална децентрализация в България. До края на годината трябва да стане факт четвъртата поправка в конституцията, чрез която се дава “зелена светлина” за старта на практическото реализиране на идеята.

За фискална децентрализация в България управляващите заговориха сериозно още през 1996 г. (становищата на ИПИ по темата датират дори от по-рано). През 2002 г. беше приета концепция за фискална децентрализация и програма за нейното реализиране, по която се сформира работна група. Въпреки всички тези “усилия” на правителството, в средата на 2006 г. финансовото управление на общините е все още силно централизирано и липсва автономност и самостоятелност на местните органи на властта по отношение на фискалната им политика.

По всичко личи, че фискалната децентрализация ще започне да действа деюре в България не по-рано от края на 2007 или началото на 2008 г., а дефакто – ще минат още години, докато се променят нагласите на местната администрация, обичайните практики и вижданията на двете страни в процеса – потребителите и доставчици на публични блага, докато местното самоуправление започне да функционира на практика. Този процес щеше да се забави дори повече, ако не беше натискът от ЕС и необходимостта да се хармонизира законодателството на страната ни с това на ЕС. България се е присъединила към Европейската харта за местно самоуправление още през 1995 г. и зависимостта на общинските бюджети от централната администрация е в пряко противоречие с постулатите на хартата.

Централизацията на общинските бюджети пречи на фискалната стабилност на общините поради следните причини:



  • Механизмът за разпределение на държавните субсидии за общините не е ясен и прозрачен. Краткосрочното бюджетиране в системата от местните финанси, което има тенденция да се изменя всяка година чрез ежегодния закон за бюджета, създава несигурност и непредвидимост на финансовите ресурси на общините;

  • Липсват единни стандарти за финансиране на общински бюджети и обективни критерии и показатели за отпускането на средства и субсидирането на различни дейности;

  • Създава се култура на зависимост на местните органи на управление от централната власт;

  • Системата на фискална централизация и отпускането на субсидии от страна на централния бюджет толерира общини с по-неефективно управление на финансовите ресурси.

Ефектите от фискалната децентрализация са следните:



  • Повече правомощия на местните органи и възможност за провеждане на собствена регионална политика;

  • Оптимизиране на публичните услуги, които се предоставят от общините – по количество и качество;

  • По-голяма автономия на регионите по отношение на приходите и възможност на общините сами да определят размера на местните данъци и такси (в определени рамки, предвидени в закон);

  • Повече възможности и по-добри условия за получаване на алтернативно финансиране чрез банков кредит или чрез облигационна емисия - благодарение на по-висок кредитен рейтинг или като следствие от по-голямата предвидимост и възможност за създаване на прогнозни разчети на входящите и изходящи парични потоци;

  • По-голяма събираемост на данъците и ефективност на местното данъчно облагане;

  • Опростяване на взаимоотношенията с централната власт и яснота по отношение на отговорността на общинската администрация при формиране на икономическата политика на региона ;

  • Децентрализиране на решенията относно развитието на местната икономика и разгръщане на конкуренцията между населените места за привличане на жители и инвеститори;

  • Възможност за по-ефективен граждански контрол.

Основното опасение на финансистите е, че без републиканските субсидии по-слабите общини в икономическо отношение не могат да изпълняват функциите си като административни единици. Според разчети на БСП само около 80 общини от всичките 264 могат да се “справят” с отговорността на фискалната децентрализация – т.е. няма да имат нужда от субсидии от републиканския бюджет, за да се попълнят дупките в бюджетите им. Действително в необходим преходен период, през който самите местни администрации да се научат да действат като самостоятелни единици с автономни бюджети, без да разчитат на помощта на държавата. Но сегашното състояние на общините не е показател за процесите, които ще последват при въвеждането на фискална свобода, защото правилата към момента налагат свои форми на поведение. Сметната палата не веднъж е констатирала отклонения и злоупотреби в използването на общинската собственост и активи. Най-разпространена е схемата за отдаване под наем на общински активи на цена, значително по-ниска от пазарната им стойност. Сегашната схема на финансиране на общините не предполага наличието на инициативност от страна на местните власти, а напротив – поощрява се прикриване на истинското положение на общината, за да може да получи повече субсидии от държавния бюджет. От друга страна в самата логика на централното бюджетиране на общините е залегнала идеята, че се търси изравняване на фискалните позиции на регионите в страната. Това означава, че общините, които имат повече приходи отколкото разходи, се “наказват” да правят вноски в републиканския бюджет. Ясно е, че при такива условия, стимулите им да бъдат ефективни в разпределяне и използване на финансовите ресурси са силно намалени.

При фискалната децентрализация на общините ще се активизира търсенето на алтернативни източници на финансиране, не само от местни данъци и такси. Общините имат възможност да взимат банкови заеми или да издават облигации, да приватизират общински предприятия, да отдават на концесии фирми за комунални услуги, да привличат частен бизнес и на базата на публично-частно партньорство да осъществяват проекти, свързани с местната инфраструктура или институционално изграждане. Основната и най-важна идея на фискалната децентрализация е, че се променят стимулите на местната власт, кметът и общинският съвет трябва да действат в условията на строги бюджетни ограничения и да се конкурират с другите общини и в резултат на това се изразходват по-ефективно средствата и ресурсите, с които разполагат. По силата на прекия контакт със своите избиратели, местното правителство е в състояние по-добре да осигури публични блага, които отговарят на предпочитанията на хората. Това осигурява по-голяма близост на публичните разходи до концепцията за фискална еквивалентност. Фискална еквивалентност означава, че публичните услуги се предоставят на такава цена, колкото данъци и такси са склонни да платят потребителите и ползите от публичните блага съвпадат с разходите им.

Според модела на френския икономист Тоби при наличието на автономни общини всяка предоставя различен набор по количество и качество на публичните блага в зависимост от предпочитанията, вкусовете и доходите на местното население. Всеки индивид ще отиде да живее в общината, която предлага тази структура от услуги, която се доближава в максимална степен до предпочитанията му. Това означава, че потребителите дават своята оценка за ефективността на местното управление, като правят “избор с краката си”.

Децентрализирането на фискалното управление на общините е съпътствано с увеличаване на данъчната ефективност в икономиката. С дадените им правомощия и затягане на финансовата дисциплина, общините ще започнат да се конкурират по между си за привличане на инвеститори и предприемачи в местната икономика чрез създаване на по-добри условия за правене на бизнес. А това означава данъчна конкуренция или с други думи - намаляване на общото данъчно облагане в икономиката и подобряване на административните процедури и пречки пред развитието на бизнеса. Този ефект се вижда ясно в Швейцария, която има уникална форма на административно деление, при което всички административни единици и кантони се конкурират по между си. Именно това е формулата за постигане на устойчиво местно развитие и оптимизиране на публичните услуги на ниво община – децентрализация, конкуренция и фискална свобода.







  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница