Циганите и проблемът с правата на собственост

Радослава Доганджиева¹

Споменатият случай би трябвало да бъде обезпокоителен не само за привържениците на пощенската приватизация, но и за всеки потребител на пощенски услуги. В момента ситуацията с “Български пощи” би могла да се определи като трагична. Благодарение на монопола си върху пратки до 150 г и на субсидиите, които получава от държавата, пощенският оператор не се страхува от конкуренция и няма никакъв стимул да повиши ефикасността си. Много често нелюбезна служителка обслужва единственото отворено гише в кварталната пощенска станция, а писмата и колетите, които успеят да стигнат до получателите, са в окаяно състояние. В същото време, само за две години, цените на услугите за вътрешна кореспонденция са се покачили с над 20%, а тези на услугите до страни, членки на ЕС, с цели 50%.

Въпреки твърденията на наши политици, България вече изостава от ЕС с цяла година по отношение на пощенските реформи. Още в началото на тази година в страните членки на ЕС монополът на държавните пощенски оператори е бил ограничен до пратки с грамаж до 50 г. Тези реформи, изискани от Директива 2002/39/ЕС ще бъдат приети в България едва на 01.01.2007. Нужно ли е да чакаме присъединяване към ЕС за да подобрим условията на местния пазар за пощенски услуги? Освен това вече има много държави, сред които Естония, Финландия и Швеция, чиито реформи отдавна са изпреварили тромавите директиви на Брюксел.

В изброените страни избраната политика е либерализацията. Става дума за премахване монопола на държавния пощенски оператор чрез цялостното освобождаването на т. нар. резервирани услуги от правителствена закрила. По този начин, за предлагането на тези услуги могат да се конкурират различни фирми. Отстраняват се лицензионните такси, минималните грамажи на пратките, ценовите изисквания и т.н. Въпреки това държавните пощи си остават обществени. Опитът показва, че резултатите от подобна либерализация са изключително положителни.

Нека вземем за пример Нова Зеландия. Когато пазарът за пощенски услуги в страната се либерализира напълно през 1987 г., “Новозеландски пощи” предприемат процес на промяна. Те намаляват броя на служителите си с 30%, но въпреки това пощите се справят с 20% повече работа, а и успяват да свалят цената на стандартното писмо от 45 на 40 цента.³ Процентът на навременно доставените пратки постепенно се увеличава, като в момента е около 95%. Докладът за 2004/05 показва печалба от 137,2 милиона долара, както и 50 милиона долара изплатени като дивиденти на държавата. За сравнение, през 1986-87 г., “Новозеландски пощи” отчитат загуби от 37,9 милиона долара. Освен това, новозеландският клиент сега има огромен избор относно пощенските услуги – в страната вече действат близо 30 частни куриерски услуги.

Други страни, сред които Германия, Белгия и Холандия, са предпочели приватизацията пред либерализацията. При подобно решение държавният пощенски оператор се продава (понякога само част от него) на фирма или на индивиди под формата на акции. Разбира се има и други варианти на приватизация, които често се предлагат от наета за целта фирма. Именно на тази фаза на планиране се намират в момента страни като Филипините и Словения.

Холандия може да бъде посочена като една от страните, в които приватизацията на пощенските услуги е извършена успешно. Приватизираните през 1989 г. “Холандски пощи” (сега TNT Post Group или TPG) вече се търгуват на борсите в Лондон, Амстердам, Ню Йорк и Франкфурт. Настъпват коренни промени, като в момента компанията предлага услугите си в 200 страни. Приватизацията позволява на TPG да се държи точно като корпорация, която агресивно изкупува чужди пощенски оператори. Според доклада от 2005 г., печалбата на TPG за годината е 1.159 милиона евро. Този успех не се дължи само на промяната в начина на мислене на ръководството (от безгрижието на хора отговорни за държавно предприятие, до вниманието на професионалисти, чиито кариери зависят от успеха на тяхното предприятие). Той също така произлиза от покачването ефективността на TPG чрез обучение на персонала, съкращения и закупуване и прилагане на нови технологии.

В таблицата, която следва, може да се проследи напредъкът в пощенските реформи. Разбира се, тя далеч не е изчерпателна, но все пак би могла да даде някаква представа за световните тенденции за реформи на пощенските услуги. Стремежът към подобни реформи все повече се засилва, засягайки дори страни като Нигерия и Йордания, така че таблицата лесно би могла да се допълни.

• 
  Либерализирана – оценка “5” (или в най-добрия случай, 4);
  
• 
  Приватизирана – монополът на “Български пощи” наскоро бе удължен с три години.
  

Време е и в България да бъдат положени по-големи усилия за реформиране на пощенския сектор. Винаги ли трябва да бъдем последни, когато става дума за промени, които биха облагодетелствали почти всички засегнати лица? Ненужно е, може би дори неморално, потребителят да бъде заставян да плаща високи цени за лошо обслужване. Пощенските услуги не са изключение. Според различни данни, частните куриери вече често предлагат по-ниски цени от тези на “Български пощи” за малкото услуги, които държавата им позволява да осигуряват. Ако се премахнат препятствията, които ограничават достъпа на тези фирми до пазара, те ще доведат до подобрения в пощенските услуги и понижаване на цените им. “Български пощи”, застрашени от конкуренцията и принудени да се отчитат пред акционерите си, ще се превърнат в едно ефикасно и печелившо предприятие, което не обременява данъкоплатците с нуждата си от субсидии.

Димитър Чобанов

В тази дискусия се включиха представителите и на регулаторните органи, които се занимават с радио и телевизионните дейности, а това са Съветът за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулирането на съобщенията (КРС). Позициите на двата регулатора обаче, изглежда не съвпадат, като всяка от страните представя аргументи в полза на своята теза, които би трябвало да звучат убедително.

В момента на телевизионния пазар са лицензирани 3 оператора на територията на цялата страна, от които единият е държавната телевизия, другите два са частни, а останалите програми се разпространяват по кабел и сателит. Конкурси за наземно разпръскване по региони не са провеждани. Все пак, на свое заседание от 29 юни 2006 г. СЕМ е взел решение за обявяване на всички свободни честоти за наземно радио и телевизионно разпръскване, предоставени от КРС, в това число и за всички свободни телевизионни честоти в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Тук трябва да се обърне внимание, че КРС определя кои са свободните честоти, тоест въпреки желанието на СЕМ подобен конкурс може да е с твърде ограничен обхват или дори изобщо да не се състои.

Мотивите на КРС са свързани с успешната цифровизация, за която според тях е необходимо част от аналоговите честоти да останат свободни. Пълната цифровизация обаче, би трябвало да приключи до 2012 г., което предполага, че оставащото време ще бъде достатъчно за този процес.

Мотивите на КРС подкрепят тезата на сегашните оператори с лицензи за цялата страна, които използват регулатора като основно препятствие пред навлизането на повече конкуренти на пазара. Развитието през последните три години не е толкова благоприятно за тях, при положение че те губят пазарния си дял. Според данните на СЕМ трите национални оператора общо са имали пазарен дял от 72.4%, 71.3% и 68.5% съответно през 2003, 2004 и 2005 г. Това се отнася в по-голяма степен за държавната телевизия, чиято аудитория спада от 25% през 2003 г. на 19% през 2005 г., а при БТВ съответно от 41% през 2003г. аудиторията спада до 37% през 2005 г. Подобно развитие получава своето парично изражение във вид на по-малък дял от рекламните приходи, което логично води до нежелание сред тези оператори на пазара да навлизат нови играчи.

Един от аргументите против даването на повече лицензи е, че така се обслужват “конкретни интереси в конкретна ситуация”. Това е напълно правилно, тъй като наличието на повече оператори или такива с по-широк обхват на лицензите е от интерес на потребителите. Конкуренцията сред програмите трябва да осигури повече предавания от различна тематика, повече филми, музика и шоута. Ситуацията в момента е на изкуствено създаден олигопол, при който на пазара доминират три оператора поради политиката на регулиращите органи да ограничават възможностите на останалите играчи да се развиват.

Тази роля в случая изпълнява Комисията за регулиране на съобщенията, но това би могло да се отнася и за всяка друга подобна комисия, която би трябвало да бъде независим орган. Често обаче, регулаторните органи (в това число и Комисията за защита на конкуренцията) със своите решения всъщност пречат на конкуренцията като създават бариери за навлизане на нови участници на пазарите. От това печелят единствено съществуващите компании, които реализират продължително време монополни печалби за сметка на потребителите, които са принудени да плащат по-високи цени или да потребяват стоки и услуги с по-ниско качество, или и двете едновременно.

Пазарът е достатъчно добър регулатор, който откроява можещите от останалите. Компаниите с добро управление и качествени продукти успяват, докато останалите просто биват изхвърлени, без да е необходима намесата на някакъв “независим” регулатор или друг държавен орган, стига, разбира се, държавата да изпълнява своята функция по защита правото на собственост. Тоест нуждата от държавна намеса в случая трудно може да се обоснове предвид факта, че и цифровизацията е естествен процес, който ще се случи, когато пазарът наложи това. По-високото качество на сигнала и нарасналите възможности за пренос на звук, картина и данни са едно от следствията от по-високата конкуренция, тъй като именно тя подтиква операторите да се стремят да предложат нещо по-добро от останалите, за да бъдат предпочетени. Това обаче, трябва да бъде съпроводено от търсенето на подобни продукти от страна на потребителите. В противен случай може да се повтори ситуацията в европейските страни с лицензите за мобилни услуги от трето поколение, които струваха твърде скъпо на операторите и инвестициите им се възвръщат твърде бавно. Следователно изискванията за цифровизация, налагани от някакъв централен орган, не би трябвало да се приемат за нещо абсолютно, тъй като развитието на пазарите е динамично и съответно трудно прогнозируемо. Така че определянето на цели по отношение на използваните технологии би могло да бъде неуместно.

Що се отнася до конкретния случай – според прес-съобщение на СЕМ от 6 юли 2006 г.* – становището на КРС относно въвеждането на цифрово наземно радиоразпръскване на телевизионни сигнали е в противоречие с изискванията на Закона за радиото и телевизията и със Стратегията за развитие на радио и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, приета от Народното събрание, задължаваща СЕМ и КРС да осъществяват лицензиране на нови телевизионни програми за наземно аналогово радиоразпръскване. Проблемът трябва да бъде решен съвместно от двата регулатора, като целта би трябвало да бъде защита на интересите на зрителите, а не на играчите на пазара, опитващи се да попречат на участието на повече конкуренти.
------------

* Прес-съобщението се намира на страницата на СЕМ на адрес: http://www.cem.bg/r.php?sitemap_id=111&id=1905

Велико Димитров

Наскоро проведено от ИПИ проучване на бизнес средата и очакванията в община Самоков установи следните закономерности: