Цикъл от 12 лекции изнесени в Дорнах

С К А З К А О С М А

Това, ко­ето имах да Ви ка­жа през та­зи седмица, дос­ти­га своя връх във факта, че ние действително стоим срещу нахлуването на един духовен свят в нашия настоящ свят, който е главно резултатът на онова раз- витие на културата, започнало към половината на 15-то столетие. Към сре­да­та на 15-то сто­ле­тие ста­ва про­мя­на на света, кой­то бе­ше поз­нат ка­то ци­ви­ли­зо­ван свят. Онова, кое то хо­ра­та вна­ся­ха в тях­но то съз­на­ние пре­ди та­зи по­ло­ви­на на 15-то столетие, го­во­ре­ше по­ве­че вър­ху вът­реш­нос­т­та на чо­веш­кия организъм. Можете да на­ме­ри­те в ста­ри пи- сания, до­кол­ко­то те мо­гат да се на­мерят днес - аз ве­че го­во­рих вче­ра за

Но ние не мо­жем да от­го­во­рим ос­нов­но на то­зи въпрос, ако не раз­г­ле­да­ме пов­тор­но ня­кои неща, ко­ито сме раз­г­леж­да­ли вър­ху човека. Да взе­мем пър­во чо­ве­ка такъв, ка­къв­то той стои пред нас ка­то съ­щес­т­во на се­ти вата, на ума. Тогава мо­жем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, кои- то, макар и да съществуват за останалата част на тялото, са органи на главата. Ние пре­ра­бот­ва­ме след то­ва то­зи въз­п­ри­еман вън­шен свят чрез оне­зи идеи и понятия, ко­ито са свър­за­ни с на­шия мо­зък ка­то ин- струмент. От това, ко­ето сме из­жи­ве­ли чрез на­ши­те сетива, ко­ето сме пре­мис­ли­ли чрез на­ша­та та­ка на­ре­че­на раз­би­ра­ща интелигентност, ние за­пазва­ме на­ша­та па­мет­на представа, за­що­то то­ва е не­об­хо­ди­мо за на­ша­та вът­реш­на ця­лост ка­то човек. И в крайна смет­ка това, ко­ето има­ме пър­во при­ема­но от външ­ния свят, ко­ето ста­ва в нас от външния свят чрез наши­те сетива, ко­ето пра­вим от въз­п­ри­ема­не­то външ­но чрез на­ша­та интелигентност, е онова, ко­ето за­паз­ва­ме ка­то па­мет­на представа, ка­то спомен. Следователно, що сме ние по от­но­ше­ние на това, че ка­то чо- веци, както аз опи­сах се­га това, зас­та­ва­ме сре­щу външ­ния свят?

Помислете са­мо веднъж, що значи, аз чес­то пъ­ти съм при­веж­дал при- мера: един мъж, когото познавах много добре, който заемаше едно важно положение, получи внезапно стремежът да отиде на гарата и да вземе влака, така без причина, да си купи там билет, за да отпътува в непознати далечини, където нямаше никаква работа. Всичко то­ва той нап­ра­ви в ед­но съ­вър­шено дру­го със­то­яние на съзнанието. Обаче във времето, през ко­ето пътуваше, той не зна­еше ни­що за това, къде оти­ва­ше и ко­га­то от­но­во дой­де на се­бе си, то­ва се слу­чи през време, ко­га­то се на­ми­ра­ше в един при­ют за бед­ни на ули­ца Курфюрстен в Берлин, къ­де­то бе­ше приет. Цялото вре­ме от момента, ко­га­то се бе­ше качил на вла­ка в Дармщадт, бе­ше за­ли­че­но от не­гово­то съзнание. След то­ва от сведения, по­лу­че­ни от раз­лични хора, мо­жа да се открие, че е бил в Будапеща, в Лемберг и от Лемберг от­пъ­ту­вал от­но­во в Берлин, къ­дето до­шъл от­но­во на се­бе си, ко­га­то се на­ми­рал в един при­ют за бедни. Представете си, че умът на то­зи чо­век е бил на­пъл­но в ред, ни­що от не­го­вия ум не е би­ло в не­нор­мал­но състояние. Той зна­ел напълно, как­во върши, от кач­ва­не­то си на вла­ка в Дармщадт до не­го­во­то при­ема­не в при­юта за бед­ни в Берлин, за да си взе­ме билет, как­во върши, за да се гри­жи за се­бе си в меж­дин­но­то вре­ме и т.н. Обаче във времето, ко­га­то е вър­шил това, не е имал ни­ка­къв спо­мен да своя ос­та­нал живот. След то­ва от­но­во е до­бил спо­ме­на за своя ос­та­нал жи­вот до от­пъ­ту­ва­не­то от Дармщадт, оба­че не е за­па­зил ни­ка­къв спо­мен за ця­ло­то пътешествие. Какво се е слу­чи­ло през то­ва време, мо­же­ло да се уз­нае са­мо от външ­ни съобщения. Това е един пример. Бих мо­гъл да раз­ка­жа мно­го по­доб­ни примери. С то­зи при­мер ис­кам са­мо да обър­на вни­ма­ни­ето вър­ху това, ка­къв би бил на­ши­ят живот, ако през всич­ки на­ши из­жи­вя­ва­ния не би пре­ми­на­вал един неп­ре­къс­нат спомен. Представете си, ако за оп­ре­де­ле­но време, ка­то из­к­лю­чим това, през ко­ето спите, за не­го Вие не си спомняте, пред­с­та­ве­те си, че за оп­ре­де­ле­но време, вън от то­ва през ко­ето спите, не бих­те има­ли ни­ка­къв спомен, как­во бих­те би­ли тогава, как­во би тряб­ва­ло да мис­ли­те вър­ху Вашия Аз ка­то човек. Онова, ко­ето при­надле­жи към на­ша­та се­тив­на възприемчивост, към на­ша­та интелигентност, то е на­ша лич­на ра- бота. В мо­мента, ко­га­то не­ща­та за­поч­ват да се прев­ръ­щат в спомен, оно- ва, ко­ето чо­ве­кът из­жи­вя­ва в своя ду­ше­вен жи­вот, е ед­но обяс­не­ние с Вселената, ед­но обяс­не­ние със света. Днешното чо­ве­чес­т­во не знае, че това, ко­ето обясних, е един факт, не го знае в интензивността, ко­ято е необходима. Обаче то ще при­над­ле­жи към със­тав­ни­те час­ти на бъ­де­ще­то об­ра­зо­ва­ние на човечеството, ко­ито во­дят до спо­ме­на при етер­ния чо­

век, хо­ра­та не ще го раз­г­леж­дат ве­че ка­то ед­на лич­на работа, а ка­то не- що, чрез кое то чо­ве­кът е от­го­во­рен пред света.

Когато за­поч­нах та­зи се­рия от сказки, аз Ви го­во­рих за това, как пър­во е съ­щес­т­ву­ва­ло ня­ко­га ед­но време, до ко­ето мо­жем да стиг­нем в история- та, нап­ри­мер още при древ­ни­те гърци, как е съ­щес­т­ву­ва­ло ед­но съз­на ние за за­оби­ка­ля­ща­та зе­мя, ко­ето не сти­га­ло далече. Как пос­ле то­ва съз­на­ние се е пре­вър­на­ло в ед­но съз­нание за ця­ла­та Земя, оба­че ед­вам в по­-но­во­то вре­ме за бъ­де­ще­то чо­ве­чес­т­во тряб­ва да нас­тъ­пи ед­но съзна­ние за света, ед­но кос­ми­чес­ко съзнание, как чо­ве­кът от но­во ще тряб­ва да знае - та­къв е бил слу­ча­ят съ­що в да­леч­ни ми­на­ли вре­ме­на - как чо­ве­кът ще тряб­ва от­но­во да знае за се­бе си, че е граж­да­нин на це­лия Космос. Пътят към то­ва съз­на­ние ще бъде, чо­век да чув­с­т­ву­ва в се­бе си яс­но и недвусмислено, че е от­го­во­рен за това, ко­ето мисли, ко­ето мо­же да се пре­вър­не в спомен.

Обаче онова, ко­ето аз Ви опи­сах сега, принадлежи, как­то Ви казах, на ед­на го­ля­ма част на човека, не оба­че на це­лия човек. И за да Ви охарак- теризирам, ка­къв е слу­ча­ят тук, ще Ви го на­чер­тая схематично. Да пред­положим, че то­ва би би­ло об­лас­т­та на сетивата, при ко­ето раз­би­рам в ця­лост всич­ки сетива, об­лас­т­та на ума: да, тогава бихме стигнали така да се каже до онова в човешкия организъм, което отразява обратно мислите, които храним, така че те могат да се превърнат в спомени, онова, което в човека се сблъсква с обективността на космоса. Аз Ви по­со­чих вед­нъж мес­та­та в човеш­кия организъм, в чо­веш­ко­то тяло, в ко­ито чо­ве­кът се сблъс­к­ва с Космоса.

Когато проследите, да ре­чем нап­ри­мер един нерв, кой­то оти­ва от оп­ре­де­ле­но мяс­то на тя­ло­то към гръб­начния мозък, за все­ки един та­къв нерв ще на­ме­ри­те съ­що един друг, или приб­ли­зи­тел­но за все­ки та­къв нерв ще на­ме­ри­те съ­що един друг, кой­то от ня­къ­де от­но­во во­ди об­рат­но на някъ- де. Физиолозите на се­ти­ва­та на­ри­чат единия се­ти­вен нерв, а дру­гия дви­га­те­лен нерв. /Виж рис. № 6/

Аз ве­че чес­то пъ­ти съм го­во­рил вър­ху безсмислието, че съ­щес­т­ву­ват се­тив­ни и дви­га­тел­ни нерви. Обаче важ­но­то е, че все­ки ця­лос­тен път на нер­ви­те про­из­ли­за от ок­ръж­нос­т­та на чо­ве­ка и во­ди от­но­во към

Това е онова, което, как­то всич­ко друго, ко­ето е от ес­тес­т­во­то на волята, би тряб­ва­ло да на­ри­су­вам навътре, как­то от се­ти­ва­та на­ри­су­вах всичко, ко­ето е от ро­да на интелигентността, и то­ва се при­ба­вя към дру­га­та част на човека. /Виж рис. № 7/. Това во­ле­во ес­тес­т­во е дру­ги­ят по­люс на чо­веш­ко­то същество. Между две­те се на­ми­ра имен­но границата, ко­ято

получавате, ко­га­то съ­еди­ни­те всич­ки кра­ища на нер­ви­те и всич­ки ган- глиони. Ако пре­ми­не­те мал­ко та­зи гра­ни­ца ка­то ед­но ре­ше­то - от ед­на­та стра­на на та­зи ре­шет­ка би пре­мина­ла през ней­ни­те дуп­ки волята, и от­но­во от дру­га­та стра­на през дуп­ки­те на ре­ше­то­то би пре­ми­на­ла ин­тели­гент­нос­т­та - то­га­ва в сре­да­та ще по­лу­чи­те сфе­ра­та на чувствата. Защото

След ка­то об­ри­су­вах­ме по то­зи на­чин чо­ве­ка от гле­ди­ще­то на Духовната Наука - от ед­на­та стра­на по­лю­са на интелигентността, от дру­га­та стра­на по­лю­са на во­ля­та - след ка­то видяхме, че в гор­на­та част фи­зичес­ки­те ор­га­ни са из­раз на по­лю­са на интелигентността, мо­жем се­га да запитаме: с какво съвпада във външния свят онова, което се намира вътре в човека - сега имаме два полюса, научихме се да познаваме двете страни на човешкото същество? С нищо, с аб­со­лют­но ни­що в действителността. Във външ­ния свят има­ме ед­но минерално, ед­но рас­ти­тел­но и ед­но жи­во­тин­с­ко царство. Онова, ко­ето се на­ми­ра във вът­реш­нос­т­та на човека, ко­ето е съ­що телесно, не съв­па­да с ни­то ед­но от те­зи при­родни царства.

Сега мо­же­те да нап­ра­ви­те ед­но важ­но възражение, ед­но възражение, ко­ето са­мо­по­нят­но е мно­го близ­ко до ума. Ще кажете: но ето, ние сме със- тавени от същите вещества както и външният свят, защото приема- ме тези вещества чрез яденето и се съединяваме следователно с веще- ствата на минералното царство, като солим нашите яденета, прие- маме в нас и други минерални вещества, също така и растения. Има съ­що месоядци, ко­ито вна­сят в сво­ето тя­ло ве­щества­та взе­ти от живот- ните, и т.н. Положението е оба­че такова, че в та­зи вяра, че в на­ше­то тя­ло бих­ме има­ли не­що об­що с ве­щес­т­ва­та на външ­ния свят, се крие ед­на ог­ром­на грешка. Това, ко­ето на­ше то тя­ло вър­ши всъщност, е, че то пос­то­ян­но да во­ди борба, да се за­щи­ща­ва про­тив вли­яни­ята на външ­ния свят, съ­що против влиянията, ко­ито ид­ват в нас с хра­ни­тел­ни­те вещест- ва. Днес е да­же мно­го труд­но да нап­ра­вим то­зи факт раз­би­ра­ем за на­ши­те себеподобни, за­що­то съ­щес­т­ве­но­то на на­ше­то тя­ло не се със­тои в то- ва, че ние при­ема­ме хра­ни­тел­ни­те вещества, а ги из­х­вър­ля­ме от­но­во на- вън. Някои ве­щес­т­ва ние из­х­вър­ля­ме мно­го бър­зо навън, дру­ги оба­че из­х­вър­ля­ме са­мо в те­че­ние на 7, 8 години. Обаче ни­що от това, ко­ето днес ядем, не ос­та­ва ве­че в на­ше­то тя­ло след 8 години. Защото всич­ко то­ва е раз­ме­не­но и дейнос­т­та на на­ше­то тя­ло се със­тои в из­х­вър­ля­не­то навън, не в приемането.

Фактът, че тряб­ва да приемете, то­ва ня­ма всъщ­ност за Вашето тя­ло дру­го зна­че­ние, ос­вен това, ко­ето почва­та има за ва­ше­то вървене. Ако не бих­те има­ли ни­как­ва поч­ва под но­зе­те си, Вие не бих­те мог­ли да върви- те, оба­че ка­то чо­ве­ци ня­ма­те ни­що об­що с почвата, тя тряб­ва са­мо да Ви подържа. Така Вашето тя­ло тряб­ва да има ед­но съпротивление, то тряб­ва пос­то­ян­но да се уд­ря в нещо. Ето за­що ние посто­ян­но тряб­ва да ядем,

Това, ко­ето се­га обясних, ста­ва по мно­го раз­ли­чен на­чин за ор­га­ни­те от сфе­ра­та на се­ти­ва­та и на ин­те­ли­гентността, на­пъл­но раз­лич­но за ор­га­ни­те от сфе­ра­та на волята. Без съмнение, в то­зи сми­съл чо­ве­кът е ед­но по­ляр­но същество. Обаче оно­ва , ко­ето ста­ва в те­зи два по­лю­са на чо­веш­ко­то по­ляр­но същество, ня­ма много не­що об­що с това, ко­ето се на­ми­ра във външ­ния свят.

Ние има­ме във външ­ния свят минералното, рас­ти­тел­но­то царство. Това минерално, то­ва рас­ти­тел­но цар­с­т­во, не е вът­реш­но мно­го срод­но с на­ше­то соб­с­т­ве­но същество. Ако ис­ка­ме да по­тър­сим нещо, с ко­ето то­ва ми­не­рал­но и рас­ти­тел­но цар­с­т­во е сродно, то­га­ва тряб­ва да на­со­чим пог­лед в света, в кой­то жи­ве­ем пре­ди раждането, през кой­то минаваме, пре­ди да сле­зем чрез раж­да­не­то съ­от­вет­но чрез за­ча­ти­ето от ду­хов­ния във фи­зи­чес­кия свят. Когато хвър­лим пог­лед вър­ху све­та на рас­те­ни­ята и све­та на минералите, ние тряб­ва всъщ­ност да кажем: преди моето раж- дане аз се намирах в един духовен свят. Аз не виж­дам то­зи ду­хо­вен свят с мо­ите фи­зи­чес­ки сетива, не го мис­ля с моя фи­зи­чес­ки ум. Обаче то­зи свят, кой­то е следователно скрит за ме­не ка­то чрез ед­но було, ко­га­то съм се­ти­вен човек, то­зи свят ми се изя­вя­ва външ­но в рас­ти­тел­ния свят и в не­го­ва­та ос­но­ва ми­не­рал­ния свят. Минералният и рас­ти­тел­ни­ят свят имат мно­го по­ве­че ра­бо­та с на­шия из­вън­с­ве­то­вен жи­вот, от­кол­ко­то с на­шия жи­вот меж­ду раж­да­не­то и смъртта. Естестве­но оне­зи растения, ко­ито виж­да­ме чрез на­ши­те се­ти­ва в за­оби­ка­ля­щия ни свят, ко­ито ни се изя­вя­ват тук: те са действия на онези сили, с които ние сме свързани между смъртта и едно ново раждане. И жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во ня­ма мно­го ра­бо­та с онова, ко­ето сме ка­то чо­веш­ко същество, а има по­-с­ко­ро ра­бо­та с вре­ме­то не­пос­ред­с­т­ве­но след смъртта, на ко­ето вре­ме­то е ед­но
външ­но по­ляр­но про­ти­во­полож­но изявление. Така що­то мо­жем да ка- жем: това, което се намира в човека, с него ние не се запознаваме, кога- то се запознаваме естественонаучно със заобикалящия човека свят. И та­ка следователно, она­зи наука, ко­ято съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во има, ко­ято съв­ре­мен­но­то чо­ве­чес­т­во осо­бе­но мно­го цени, е такава, че тя е ед­на наука, ко­ято не съ­дър­жа в се­бе си ни­що в дейс­т­ви­тел­ност от чо­вешко­то същество. Можете да поз­на­ва­те из ос­но­ви всич­ко онова, ко­ето днес се из­с­лед­ва по ме­то­ди­те на ес­тестве­на­та наука, но чрез то­ва не ще поз­на­ете съв­сем ни­що вър­ху същ­нос­т­та на човека, за­що­то в ес­тес­т­ве­но на­уч­но­то поз­на­ние не се съ­дър­жа същ­нос­т­та на човека.

Но от пос­лед­ни­те че­ти­ри сто­ле­тия на­сам всич­ки на­ши по­пу­ляр­ни пред­с­та­ви са про­из­лез­ли от по­пу­ля­ризи­ра­не­то на ес­тес­т­ве­но­на­уч­ния метод. Днес ве­че са­ми­ят се­ля­нин там на­вън в се­ло­то мис­ли об­що взе­то естест- венонаучно, ма­кар и да об­ли­ча то­ва в не­го­ви­те соб­с­т­ве­ни думи. Естест- венонаучното мис­ли об­що взето съ­що са­мият ка­то­ли­ци­зъм с не­го­вия дог­ма­ти­чен материализъм. Естественонаучното мис­ле­не вла­дее всъщ­ност всичко. Обаче днес сме стиг­на­ли до момента, в кой­то е ста­на­ло не­об­хо­ди­мо да из­г­ра­дим со­циален ред. Една го­ля­ма част на днеш­ния ци­ви­ли­зо­ван свят - се стре­ми днес да из­г­ра­ди един нов со­ци­ален строй. Социални изис­к­ва­ния жи­ве­ят днес в ци­ви­ли­зо­ва­но­то човечество. От как­во са про­из­лез­ли те? Те са про­из­лез­ли от твър­де под­съз­на­тел­ни им­пул­си на чо­веш­ка­та природа. С как­во ис­кат хо­ра­та да за­до­во­лят те­зи изисква- ния? С ре­зул­та­ти на ес­тес­т­ве­но­на­уч­но­то мис­ле­не И ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни­те ре­зул­та­ти днес хо­ра­та на­ри­чат в на­й-­ши­ро­ки кръ­го­ве "социално мисле- не", за­що­то при­ла­гат те­зи ре­зул­та­ти към со­ци­ал­ния жи­вот на днеш­но­то човечество.

И та­ка стана, че в из­точ­на Европа бе из­г­ра­ден един нов дър­жа­вен со­ци­ален ред из­хож­дай­ки от чис­то ес­тестве­но­на­уч­но­то мислене. Мъжете, ко­ито д-р Хелфанд, кой­то се на­ри­ча Парвус, до­ка­ра в Русия под ръ­ко­вод- ство­то на Лудендорф и Хинденбург, те­зи мъ­же са въп­лъ­те­ни­те ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни методи. Можем да­же да кажем: практическото изпробване на това, какво се получава с естественонаучния метод, когато той хваща корени в главите на определени социални революционери, ни показват тези мъже на болшевизма. Въплътеният ес­тес­т­ве­но­на­учен ме­тод до­ма­кин­с­т­ву­ва днес в Русия бла­го­да­ре­ние на ус­лу­ги­те на Хелфанд, за­що­то той за­ве­де плом­би­ра­ния ва­гон през Германия, за да от­ве­де мъ­же­те на бол­ше­виз­ма в Русия под пок­ро­ви­тел­с­т­во­то на Лудендорф и Хинденбург.

Не тряб­ва да из­пус­ка­ме от пог­ле­да то­зи въп­лъ­тен ес­тес­т­ве­но­на­учен ме- тод, не тряб­ва да го пренебрегваме! Аз обър­нах вни­ма­ни­ето Ви вър­ху ня­кои факти. Съществуват два­ма философи, то­ва бя­ха край­но бур­жо­аз­но ог­ра­ни­че­ни философи. Единият пре­по­да­ва­ше в Университета от

Другият е Ернст Мах, кой­то пре­по­да­ва­ше в Прага и във Виена. Аз го слу­шах са­мия не­го да пре­да­ва лекции във Виенската Академия на Нау- ките. За ме­не той е ви­на­ги не­що ка­то въп­лъ­ще­ние на бур­жо­аз­на­та ог­ра­ни­че­ност и честност, то­зи Ернст Мах. Ако за­пи­та­те днес за "Държавната философия" на бол­шевизма, не е ни­как­ва слу­чайност, а ед­на вът­реш­на необходимост, че фи­ло­со­фи­ята на Авенариус и на Мах е дър­жав­на­та фи- лософия, за­що­то те­зи не­ща са свър­за­ни ед­но с друго: крайното послед- ствие на естественонаучния метод превърнат в метаморфоза за со- циалното мислене. Ето за­що тряб­ва да взе­ме­те се­ри­оз­но те­зи неща. Пър- во ес­тес­т­ве­но­на­уч­но­то мис­ле­не цъф­на ка­то со­ци­ал­но цве­те на изток. То ще се раз­цъф­ти ве­че и по-нататък, ако ра­бо­та­та не бъ­де хва­на­та в ней- ния ко­рен в са­мия ес­тес­т­ве­но­на­уче­н-­ма­те­ри­алис­ти­чен живот.

Касае се за това, че днес през све­та ми­на­ва оп­ре­де­ле­на въл­на на мис­ле­не­то и чувствуването. Тази въл­на е пре­диз­ви­ка­на от со­ци­ал­но­-на­уч­но­то ма­те­ри­алис­тич­но мислене. Разпространявайки се, та­зи въл­на об­х­ва­ща днес не­об­хо­ди­мо­то со­ци­ал­но мис­ле­не и се прев­ръ­ща в раз­ру­ши­тел­на си­ла на човечеството, в аб­со­лют­на раз­ру­ши­тел­на си­ла на човечеството. Ръководещите кръ­го­ве ня­ма­ха си­ла­та и влас­т­та да вле­ят в чо­веш­ко­то мис­ле­не ед­но дейс­т­ви­тел­но но­се­ща ду­хов­на вълна. Ето за­що в ши­ро­ки­те ма­си на про­ле­та­ри­ата въз­ник­на ма­те­ри­алис­тич­на­та вълна, в со­ци­ал­но­то мис­ле­не на ши­ро­ки­те ма­си на пролетариата. И марксизмът, кой­то от­но­во се ожи­ви та­ка гро­тес­к­но в пос­лед­ни­те че­ти­ри до пет години, е со­ци­ал­ни­ят цвят и плод на ма­те­риалис­тич­ния ес­тес­т­ве­но­на­учен ме­тод в со­ци­ал­но­то мислене. Не тряб­ва да из­пус­ка­ме изпредвид, че то­ва е кон­фи­гу­ра­ци­ята на нас­то­ящия ци­ви­ли­зо­ван свят. Ако не ви­дим това, то­га­ва ние прос­пи­ва­ме на­й-­важ­ни­те яв­ле­ния и сим­п­то­ми на то­зи живот. Ние не сме на­пъл­но чо­ве­ци в нас­то­яще­то време, ако прос­пим те­зи яв­ления.

Отделните хо­ра се из­ди­гат над об­що­то съждение. Тези от­дел­ни хо­ра чув­с­т­ву­ват ве­че днес до оп­ре­де­ле­на степен: ако продължаваме да мис- лим и чувствуваме така, ние не ще можем да вървим по-нататък. Ние все по­ве­че и по­ве­че ще нав­ле­зем в хаоса. Ето за­що при­зи­ви за про­буж­да­не ка­то след­ващи­те са на­ис­ти­на редки, но те ве­че съ­щес­т­ву­ват те­зи при­зи­ви за пробуждане. Позволете ми да Ви про­че­та един та­къв при­зив за пробуждане.

В 31/32 Тетрадка на кул­тур­но­со­ци­алис­ти­чес­ко­то сед­мич­но спи­са­ние "Нова земя", ко­ето из­ли­за във Виена, бе пуб­ли­ку­ва­на ед­на ста­тия под заг­ла­ви­ето "Светоглед на криза" от Карл Полании. В та­зи статия се казва, че е нас­тъ­пи­ло ед­но об­що нас­т­ро­ение про­тив ка­пи­та­лис­ти­чес­кия

сто­пан­с­ки строй, съ­щев­ре­менно с ед­но от­в­ръ­ща не от мар­к­сис­т­кия со- циализъм.

"Днес още царува едно освежаване на марксизма и социализма, което предизвиква неприятност и ядосване във всяко модерно мислене. Всяко втурване за интелектуалното подпомагане и облагоприятствуване на най-горящите социални проблеми на времето пропада в блатото на този духовен упадък".

"... Избухването на световната война беше повратът за всяко капи- талистическо и с това марксистко мислене. Ръководителите на чове- чеството познаха ясно това и масите го чувствуваха тъпо, че никога така наречените жизнени интереси не владеят света, а го владеят сили от съвършено друго естество и същност. Най-настоящите сто- пански интереси, към които се стремяха капиталистите и против които социалистите водеха вятърномелничеви борби, се оказа не само нереални и абстрактни стигайки до фрезеологичност, но също и като икономическо суеверие и празни химери. Ясно се показа, че не материал- ното, а представата за това материално е двигателната сила, колко- то и погрешна да е тази представа - следователно представите, а не материалното е това, което ръководи масите. Даже и представата за материалния интерес, която се счита за нещо извънредно конкретно и действително, ще стане исторически действена само тогава, когато тя бъде издигната до висотата на вяра, когато не ще бъдат вече броени жертвите, които и се принасят, а нейната себестойност ще служи за обещетение и оправдание само на всичко, което се упражнява в нейното име. Това време на най-нечувания парадокс вярваше в его- изма. Той не беше вече отричан, не беше боядисван идеалистично; на- против! Човечеството потегли за смъртта в осветеното име на сто- панските жизнени интереси, които заобиколи с една светлина на сла- вата, и в името на свещения егоизъм, който сам се издигна до небе- сата. Материалното се обяви за единствено идеалното нещо и с това материалистичният свят завърши своя път. Нали капиталистите на- рекоха това идеализиране на материалното като единствено дейст- вително и съществено отечество, а марксистите го нарекоха откри- то: социализъм! "

"Утилистаристична етика, материалистично схващане на историята, позинивистична теория на познанието, детерминистична философия: всички те не са вече жизнеспособни на новата атмосфера. Обаче марк- сизмът е изграден върху този стълб. Неговото време е минало".

Така Вие виж­да­те бу­ди­тел­ния зов на ед­на душа, ко­ято все пак виж­да отрицателното, во­де­що­то в ха­оса на на­ше­то време. И се­га иде въпросът, един ужа­сен въп­рос на съдбата. Този въп­рос е: "какво трябва да дойде

"Отговорът на този въпрос не е решаващ за съдбата на марксизма. За искрени и стремящи се към яснота духове това е едно второстепенно опасение. Макар и слънцето да угасне, хората би трябвало да се опра- вят по-лесно в тъмнината, отколкото да изпуснат една блуждаеща светлина на слънцето".

Да, ед­на коп­не­еща душа, ко­ято вижда: ние плуваме към хаоса, която задава също съдбоносния въпрос: какво трябва да дойде на негово мяс- то?, и която след това продължава с отговора и ни предлага само ста- рите фрази, които са се превърнали само в празни словестни черупки: справедливост, свобода, любов. Достатъчно дъл­го са би­ли те проповяд- вани. В та­зи фраза не се съ­дър­жа кон­к­рет­ни­ят път, по кой­то тряб­ва да тръг­не човечеството.

"марксисткия социализъм само затъмнява днес съдбовния въпрос, пред който е поставено човечеството, той обвързва свободните сили на едно конкретно решение, държи мисленето в полумрака на един над- живян вече свят на догмите, отказва действието чрез тъмни пророку- вания, мрачни авторитети и мистични символи. той изопачава свобод- ния изглед на човечеството".

Правилно: "той изопачава /закрива/ свободния изглед на човечеството" - оба­че то­зи из­г­лед не се ос­во­бож­да­ва чрез фрази! И след то­ва ав­то­рът про­дъл­жа­ва по-нататък:

"Църквата е отживяла своята професия с хиляди години. Маркисизмът може да ни над живее, обаче новият дух, който бе роден за човечест-

вото от бедствието на тази световна война, без съмнение ще го над- живее".

Но къ­де е но­ви­ят дух? Така каз­ва авторът, който, как­то изглежда, има чув­с­т­во­то за ну­ле­вост на на­ше­то време, за онова, ко­ето во­ди в хаоса. Един наш приятел, кой­то ве­че дъл­го вре­ме се на­ми­ра в на­шия светоглед, при­ба­вя ня­кол­ко ре­да към то­ва , ко­ето аз то­ку ­що Ви прочетох. Това, ко­ето Ви по­че­тох до сега, е на­пи­са­но имен­но от онзи, кой­то вижда, че тряб­ва да дой­де не­що ново, кой­то оба­че в край­на смет­ка ос­та­ва при ста­ри те фрази. Нашият при­ятел добавя:

"Тук ние виждаме едно схващане на света, което разбира, че маркси- змът, така както той се явява днес в неговата най-последователна, най-логическа форма в болшевизма, принадлежи към старото мислене. Той е само противоположността на стария капиталистически свят. Той боледува както и този последния по отношение на духовния жи- вот. Макар и да е противник на същия по отношение на икономиката, на стопанския живот, той е едно с него в духовната основа. На негово място и на това на модерния естественонаучен светоглед трябва да дойде един нов светоглед, а именно произлизащият от една "Филосо- фия на свободата" антропософски светоглед".

Това не­съм­не­но мал­ко редове, при­ба­ве­ни от един при­ятел на на­ше­то Движение, обаче за този, кой­то вниква с пог­лед в дви­же­ни­ето на днеш­но­то човечество, е ясно, че, по­не­же не­ща­та сто­ят така, ис­ка да се яви и е не­об­хо­ди­мо да дой­де ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна Наука. И до­ка­то хо­ра­та не се съгласят, че бо­лес­т­ни­ят процес на на­шия съв­ре­ме­нен жи­вот мо­же да бъ­де из­ле­ку­ван са­мо чрез ан­т­ро­по­соф­с­ки ори­ен­ти­рано­то ду­ховно изследване, чо­ве­чес­т­во­то не ще мо­же да из­ле­зе от хаоса.

Ето за­що мо­жем да ка­жем без да про­явя­ва­ме нескромност: ако се наме- рят само достатъчно много хора, които на въпроса: "какво трябва да дойде на мястото на досегашните стари и остарели схващания? " да дадат отговор както д-р Колиско отговори на този Карл Полании във Виена, тогава можем да очакваме едно излизане от хаоса, в който е навлязло днешното човечество. Докато хо­ра­та вярват, че бла­го­то на на­ше­то Движение. Само ко­га­то бъ­де раз­б­рано, че ние има­ме ра­бо­та с един въпрос за­ся­гащ це­лия свят, ще бъ­де раз­б­ран сми­съ­лът на то­ва Движе- ние.

Само он­зи мо­же да бъ­де един дейс­т­ви­те­лен но­си­тел на то­зи светоглед, кой­то не са­мо поз­нае по то­зи на­чин не­го­вия смисъл, а нап­ра­ви от не­го един вът­ре­шен им­пулс на соб­с­т­ве­на­та воля. Аз не бих ис­кал да ук­ра­сявам с мно­го ду­ми онова, ко­ето бих ис­кал да Ви ка­жа в та­зи сказка. Ние не след дъл­го вре­ме ще се срещ­нем от­но­во тук, за да во­дим та­ки­ва

разговори. Съвсем не е нуж­но да се сбогуваме, защо­то то­зи път на­ша­та раз дя­ла не ще бъ­де за дъл­го време.

Обаче все пак аз тряб­ва да кажа, че би от­го­ва­ря­ло на ед­на дъл­бо­ка нуж­да на мо­ето сърце, ако дос­та­тъч­но мно­зи­на от Вас ще оце­нят как­то тряб­ва думите, чрез които ис­ках да обър­на вни­ма­ни­ето Ви вър­ху ед­но от най-­важ­ни­те не­ща в на­ше­то се­гашно све­тов­но положение.

Ние говорихме, за ня­кои вред­ни вли­яния на еле­мен­тал­ния свят в то­ва на­ше се­гаш­но време. Вие знаете, че един стар, ис­тин­с­ки възглед, кой­то тряб­ва са­мо да бъ­де доб­ре разгледан, го­во­ри за това, че със за­вър­ш­ва­не то на бур­жо­аз­на­та година, ко­га­то наб­ли­жа­ва вре­ме­то на Коледа, ид­ват оне­зи дни, през ко­ито на­й-­ду­хов­но­то влияние, ко­ето мо­же да се по­лу­чи за хо­ра­та в сфе­ра­та на Земята, е най-интензивно. Нека се опи­та­ме мо­же би имен­но в то­ва време, ко­ето в те­че­ние на сто­ле­тия е би­ло та­ка важ­но и съ­щес­т­ве­но за хората, ко­ето оба­че в на­ше­то вре­ме е са­мо "време за под- насяне на подаръци" - не­ка се пос­та­ра­ем в то­ва време, съ­от­ветно на един стар ду­ше­вен обичай, да по­тър­сим при­бе­жи­ще при оне­зи ста­ри ду­хов­ни Същества, ко­ито все пак мо­гат да до­би­ят вли­яние вър­ху на­ша­та чо­веш­ка съдба, ко­га­то с ця­ла­та се­ри­оз­ност ос­та­вим да дейс­т­вува вър­ху на­ша­та ду­ша оно­ва влияние, ко­ето се със­тои в от­но­ше­ние на ду­хов­ния свят към чо­веш­кия свят.

Това е, ко­ето ис­ках да Ви ка­жа днес.

Когато от­но­во ще мо­га да из­на­сям сказ­ки тук, то­ва ще Ви бъ­де съоб- щено.