ЦИКЪЛ от 16 сказки
изнесени в Прага, Париж и Бреслау
между 29. 3 и 15. 6. 1924 г.
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД
изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
СТР.
Езотерични разглеждания на кармическо-космични връзки
1. СКАЗКА ПЪРВА Прага, 29 март 1924 г…………......................5
Грешката на нашата цивилизация. Първичната мъдрост. Озарението в мистериите и праучителите. Лунни Същества и слънчеви Същества. Гледни точки за разбирането на човешката съдба. Гарибалди.
2. СКАЗКА ВТОРА Прага, 30 март 1924 г………………..............13
Акашовите летописи. Отрицателното пространство на Слънцето и слънчевите Същества. Съвместното действие на йерархиите и тяхното влияние върху човека след смъртта. Усвояване на тайните на звездите чрез етерното тяло в послесмъртното съществуване. Подготвянето на по-късните човешки органи чрез моралната и етерна писменост на звездите. Душевни връзки, които водят от един земен живот в предишния земен живот; преобразуването на тези сили. Прозрение на същността на бо- лестта.
3. СКАЗКА ТРЕТА Прага, 31 март 1924 г………………...............27
Животът на човека във физическото тяло в царството на природния ред и в духовното тяло в царството на висшите йерархии. Образите и делата на духовния свят се разкриват на човека и при слизането на Земята произвеждат в него желанието за изправяне. Тайната на Голгота и Мохаме- данизмът. Влияние върху формите на мислене в Европа чрез Арабизма и кръстоносните походи. Дворецът на Харун ал Рашид и развитието на науките и изкуствата в този дворец. Бейко от Варулам и Амос Комениус. Развитие на душите при преминаването от една епоха в друга. Действи- телности в историческото разглеждане.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА Прага, 5 април 1924 г………...................41
Ние разбираме човешката природа само тогава, когато разбираме Кос- моса. Примери за пренасянето на делата от единия живот в другия. Дру- гарите на Гарибалди. Лорд Байрон, Маркс, Муавия-Уйлсън. Родените два пъти. Една изгубена драматическа епопея върху Тайнството на Слънцето: преобразяването на човешкото същество чрез жертвата на интелекта. Морис Метерлинк върху Рудолф Щайнер.
Антропософията като основа на познанието на духовното в света и човека и като душевен импулс за моралния и религиозен живот
5. СКАЗКА ПЕТА Париж, 23 май 1924 г…………….....................54
Унищожението на първия Гьотеанум и Коледното Тържество в Дорнах 1923/24 г. като нов импулс за Антропософското Движение. Човешкото същество в живота между смъртта и едно ново раждане, разгледано под трите аспекта на "смъртта", на "изчезването на земния живот" и на "зве- здите" въз основа на степените на познанието: Имагинация, Инспирация, Интуиция. Сферата на Луната. Срещата с праучителите на човечеството. Животът на душата в Космоса, обратното изживяване на земния живот като първи зародиш на новото въплъщение. Изживяването на причинените на другите страдания.
6. СКАЗКА ШЕСТА Париж, 24 май 1924 г……….........................62
Същност на лечението. Тайната на сферата на Меркурий. Областта на съществуването на Венера. Слънчевият живот. Изправяне на злото в човека в тази област.
7. СКАЗКА СЕДМА Париж, 28 май 1924 г……………….............72
Йерархията на слънчевата област. Действието на Христос в сферата на Слънцето. Възлизането на човешката душа в съществуването на Марс, Юпитер и Сатурн. Изграждането на Кармата за новия земен живот при гледането на най-висшите йерархии в тази област. Индивидуалното отпечатване на Кармата чрез тези сфери, изложено с примери на Волтер Марс/, Виктор Юго /Сатурн/ и Елифас Леви /Юпитер/.
8. СКАЗКА ОСМА Бреслау, 7 юни 1924 г………….......................86
Сферата на Луната и праучителите на човечеството. Първият зародиш на Кармата.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА Бреслау, 8 юни 1924 г……….......................97
Залагането на Кармата в световете на звездите.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА Бреслау, 9 юни 1924 г……….....................109
Врастването на човешките души в духовните йерархии при възлизането в сферите на планетите. Човекът като носител на световноисторическото развитие. Юпитеровата сфера на мъдростта. Хайнрих Хайне, Волтер, Гьоте, Елифас Леви.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА Бреслау, 10 юни 1924 г…….........122
Действие на Кармата в историята на света. Сферата на Сатурн и космическо-универсалната паметна способност на сатурновите същества. Фридрих Шилер, Ернст Хекел, Виктор Юго.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА Бреслау, 11 юни 1924 г….............134
Значение на Кармата в отделния човешки живот. Минала и ставаща/развиваща се/ Карма. Примери от "Пътят на моя живот": учителят по гео- метрия, лорд Байрон, Гарибалди.
13. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА Бреслау, 12 юни 1924 г……..........147
Буден живот на мислите, сънуващ живот на чувствата и спящ живот на волята. Спомен и говор. Епохите на живота във връзка с предиземния живот и с миналите земни съществувания. Исторически разглеждания във връзка с наблюденията на собствената Карма. Харун ал Рашид и Бейко от Варулам. Амос Комениус. Уйлсън.
14. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА Бреслау, 13 юни 1924 г..........161
Методика на изследването на Кармата.
15. СКАЗКА ПЕТНАДЕСЕТА Бреслау, 14 юни 1924 г…..............173
Моментът на събуждането и заспиването във връзка с кармическото минало и с развиващата се Карма. Образуване на Карма през време на съня. Терапевтични познания.
16. СКАЗКА ШЕСТНАДЕСЕТА Бреслау, 15 юни 1924 г..............186
Действия на нашето морално-душевно поведение в тяхното преобразуване чрез свързването с йерархиите в живота между смъртта и едно ново раждане. Действие на Кармата на миналото в изграждането на главата. Ставаща /развиваща се/ Карма в системата на обмяната на веществата и на крайниците. Песталоци. Културно-историческата задача на Антропо- софията.
Тези сказки, държани само пред членове на Антропософското Общест- во, са определени като работен материал за такива читатели, които са вече запознати с написаните трудове на Рудолф Щайнер и с изнесените сказки /също издадени под формата на книги, бележка на превод./. Тек- стът следва колкото е възможно точно стенографските записки. Отказ- ваме се от прибавянето на забележки и указания, за да запазим интимния характер на тези устни съобщения, първоначално непредназначени за печат. Относно предаването на казаното в тези сказки Рудолф Щай- нер отбелязва в сказката от 22 юни 1924 г., че то би трябвало да става чрез четене на точния текст пред тези, на които се предава.
Сподели с приятели: |