Цитирам по памет Кауфман по този въпрос
Изтегляне 71.53 Kb.
|
| Днешният ни химн е написан на основата на стара ашкеназка мелодия (за съжаление няма писмени данни за името на песента, звукови или нотни записи по нея) и се явява като символ на родството между ашкеназите (Бат Боянови българи) и Аспаруховите българи.
Цитирам по памет Кауфман по този въпрос: "Когато през 1964 г. Т.Живков свиква комисия, за да приеме "Мила Родино" за химн, той среща съпротивата на акад.Петко Стайнов (композитор, роден в гр.Казанлък). Стайнов твърди, че мелодията е еврейска (ашкеназка) и това не дава основание тя да бъде химн на българите." Към 1900-1910 г. в Казанлък са идвали еврейски (ашкеназки) музиканти откъм Дунав, за да свирят на сватби и други тържества. Те свирели хоро, чиято мелодия напълно се покривала с мелодията на "Мила Родино". Живков не приема твърденията му и освобождава Стайнов от комисията, съставена от музиканти и поети и "Мила Родино" става национален химн. Акад.Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейска (ашкеназка) инструментална мелодия, която вероятно Цветан Радославов (1) е възприел от клезмерите (ашкеназки музиканти).
Като основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Ц.Радославов. Мотивът "Горда Стара планина" с редица преправяния на оригиналния текст, се превръща в основа на песенните куплети, а "Мила Родино" - в припев. Останалите части от песента не са включени в химна. Интересно е, че създаването на "Мила Родино" се приписва на изричното разпореждане на Т.Живков след падането на култа към Сталин, но фактически идеята е на Георги Джагаров. Дотогава като химн се изпълнявала песента "Българийо мила" по текст на Никола Фурнаджиев, Младен Исаев и Елисавета Багряна и музика Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов (след обявяване на конкурс на 20.02.1949 г. за написване на текст за химн на НРБ, но от 31 проекта поставени на всенародно обсъждане не е приет нито един и на тях им е възложено да напишат химна). На 30.12.1950 г, Президиумът на НС издава Указ № 688, влизащ в сила от 01.01.1951 г, с който е утвърден новият химн. Българио мила, земя на герои, неспирен и мощен е твоят възход. Да крепне навеки съюзът ни боен с могъщия братски съветски народ. Припев: Слава републико наша свободна! Страж на мира непреклонно бъди! Враг ли нападне земята ни родна, В бой до победи ни смело води!
с лъчите си нашия път освети. Димитров за подвиг сърцата запали, в борбата и в мирния труд ни сплоти. Припев: Слава...
нивята широки задружно орем. За нашата скъпа, прекрасна родина готови сме труд и живот да дадем.
Слава...
ТЖ (Тодор Живков): Е, казвай какво ново? ГД (Георги Джагаров): Нищо особено... ТЖ: Как нищо особено? Тръгнал си да размиряваш страната, а казваш - нищо особено! ГД : В какъв смисъл... ТЖ: Химнът, Джагаров! Събираш разни компании и говориш против! Не харесваш нашия химн! Защо така бе момче? Какво му е лошото на химна? Писали са го най-талантливите наши поети - Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев! Композиторите забравих... ГД : Хората не го пеят... ТЖ: Как да не го пеят? Такъв прекрасен химн, а да не го пеят. А ти знаеш ли го? ГД : Не... ТЖ: Между нас казано, и аз не го знам. Пфу! Пфу! Първи секретар на Централния комитет, а да не знае националния химн! Но съветските другари го пеят. Веднага хващат мелодията. Може би са по-музикални от нас. Харесват го! Много го харесват, много! ГД : Защото не правят разлика. ТЖ: Каква разлика? ГД : Между нашия и техния. ТЖ: Ха-ха-ха! Това ли било! ГД : Те пеят, ние мълчим. ТЖ: Прав си, прав си Джагаров! Мене слон ме е настъпил по ухото, но все пак долавям... Прав си, че двата химна си приличат. Приличат си бе, като две капки вода! Докъде сме стигнали в укрепването на българо-съветската дружба, а! И какво ще правим сега? Как ще излезем от положението? Имаш ли някаква идея? Кажи, кажи - какво предлагаш? ГД : Да си изберем за химн една от нашите патриотични песни, например "Мила Родино"! ТЖ: Коя, коя? А-а! "Горда Стара планина"! ГД : Една истинска песен и всички я знаем. Пее се навсякъде - и по сватби, и по компании, и по тържества, и по стадионите. Песен, която се е сляла с нас. Така са се раждали националните химни в Европа. Марсилезата... ТЖ: Остави Марсилезата, тя е нещо голямо! А ние сме малък народ. Само трагедиите ни са големи. Титовци пак ще ни обвинят в национализъм! Пфу! ГД : За себе си те са прави. Македонските българи също пеят "Мила родино". ТЖ: Слушай сега, аз съм съгласен! Само, че въпросът няма да се реши по кръчми и барове. Ще се реши в Политбюро. А там... Ще говоря с другарите. Всичко трябва да се изпипа. А дотогава никакъв шум!...
Горда Стара планина, до ней север се синей. Слънце Витош позлатява към Цариград се белей.
Мила Родино, ти си земен рай, твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край.
към Балкана да вървим. Там се готви бой юнашки, за свобода, правдини. Припев: Мила...
Горда Стара планина, до ней Дунава синей, слънце Тракия огрява, Над Пирина пламеней. Припев: Мила (без промени) ... Паднаха борци безчет, За народа наш любим. Майко, дай ни мъжка сила Пътя им да продължим! Припев: Мила...
С нас Москва е в мир и в бой! Партия велика води нашия победен строй.
Мила...
Дружно, братя българи! Греят нови върхове, Знамето над нас се вее и на подвиг ни зове. Мелодията на Цв.Радославов е преработена от Филип Кутев и Александър Райчев. На 08.09.1964 г, Президиумът на Народното събрание с Указ № 534 (Държ.в-к бр.71 / 08.09.1964), утвърждава новият химн на Народната република, изпълнен за пръв път при тържествата на 09.09.1964 г. В конституцията от 1971 г. с отделен член, което се случва за пръв път в историята ни, тази песен е препотвърдена като химн. И накрая. Периодизация на химните ни: Първият български химн е "Шуми Марица" - от 1878 до 1944 г. (2) Вторият е "Републико наша, здравей" - текст Крум Пенев, музика Георги Димитров (всъщност се изпълнява като неофициален химн след 09.09.1944 г. до 1950 г.) Третият е "Българийо мила" (1950-1964) - текст Никола Фурнаджиев, Младен Исаев, Елисавета Багряна и музика: Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов. Четвъртият е сегашният "Мила родино" (от 1964 до днес) - след 10.11.1989 г. в VII Велико народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и "Шуми Марица", но окончателно се налага "Мила Родино", като през 1990 г. отпадат последните два куплета. Трябва да упоменем и: 1878-1908 - "Боже, Царя храни!" (наложен от временното руско управление 1878-79 и руските офицери, командващи армията, за български химн да се използва този на Руската империя) 1908-1944 - "Боже, Царят ни пази!" (дворцов химн на Царство България) (3) ------------------------------- (1)
(2)
http://liternet.bg/publish/mdushkova/kritika/shumi.htm ------------------------------- (3)
Малко известно е, но третата българска държава, наред със знаме и герб е имала и собствен химн. Историята му започва през 1900 г., когато главният военен прокурор полковник Г.В.Агура написва текст за национален химн, който да замести "Шуми Марица". За пръв път е публикуван на страниците на "Военни известия". Пианистът-виртуоз проф.Емил Зауер, съчинява и мелодия към този текст. Всички опити от страна на княз Фердинанд I и на приближените му да наложат песента за химн на страната претърпяват неуспех. Въпреки лошият си текст "Шуми Марица" се оказва жилава. Причините за този провал личат от една критична бележка поместена в бр.7-8 от 1900 г. в сп. "Илюстрация Светлина": "По съдържанието си, химна на г.Агура има един важен съществен недостатък - пресиленото му творчество ....... Химнът губи своята цена, ако произтича от изнасилена кабинетна работа, ако се ограничи със строго окръглени форми, ако в него не се съглежда лирическото безредие ............ Ний не отричаме голямото техническо изкуство в композицията, обаче справедливо е да се признае, че музиката е бездушна, мъртва. Може тази композиция да представлява перла на западните композиции и да довежда до патос французите, германците и пр., но за впечатлителния, живия българин, тя все ще си остане мъртва, неживотрептюща .......... Съществената грешка се състои в това, че мелодията няма национален колорит, че творчеството е изнасилено и има салонен характер, отколкото бурен въсхитлив, жив и електризирующ нервите." След като песента на Агура не успява да стане национален химн, Фердинанд I решава да го направи дворцов. За целта през 1908 г. е проведен конкурс за написване на "Химн на НЦВ княз Фердинад I". До днес са достигнали няколко композиции на следните участници - Карл Йепмарш (капелмайстор на Военното училище), Добри Христов, Иван Шопов, Георги Шогунов и др. В крайна сметка е утвърден химн по текста на Агура и музика на К.Йепмарш. За пръв път е изпълнен на 29.09.1908 г. от хора на офицерите от столичния гарнизон, по повод обявяването на независимостта на България. От Агуровия оригинал единствено думата "княз" е заменена с "цар". Всемогъщи прави Боже, молим Царя ни пази. Дай му сили за да може, зли поврати да срази. За погром на враговете, и за славни бъднини, Боже, Царю на Царете, дай на Царя светли дни. А на българското племе, ума боже просвети, с любов да се обеме и задружно процъфти. Чрез съгласие да може силна воля да развий, чрез напредък дай му Боже, славно име да добий! През 1925 г. е утвърдена нова мелодия, написана от композитора Емануил Манолов. От 1940 г. царският химн задължително се изпълнява след "Шуми Марица", но след 09.09.1944 г. става несъвместим с принципите на "народната власт" и е премахнат. Изтегляне 71.53 Kb. Сподели с приятели:
|