Цитологична диагностика на заболявания на млечната жлеза



Дата24.05.2017
Размер53.47 Kb.
Цитологична диагностика на заболявания на млечната жлеза

А.Тодорова1,Г.Байчев2, Р.Колева1, Т.Делийски2, Т.Бетова3


  1. Цитологична лаборатория на Център по обща и клинична патология; 2. Онкохирургична клиника; 3. Център по обща и клинична патология – УМБАЛ - Плевен


Резюме:
Цел на проучването е да се установи чувствителността, специфичността и точността на цитологичното изследване спрямо окончателната хистологична диагноза при заболявания на млечната жлеза.

Обект на ретроспективно проучване са 301 пациенти, оперирани по повод доброкачествени и злокачествени заболявания на гърдата. Най-често материалът за изследване е получаван чрез тънкоиглена аспирационна биопсия. Използвана е и ексфолиативна цитология за изследване на секрет от жлезните канали.

Цитологични данни за бенигненост са установени при 150 /49,8%/, атипичност в 29 /9,6%/ и злокачественост в 122 /40,6%/ случая . Отчетена е 90,1% чувствителност, 97,8 % специфичност и 94% точност.

Получените резултати показват, че цитологичното изследване има важно място в комплексната диагностика на заболяванията на млечната жлеза.


Цитологичната диагностика е един от основните диагностични методи при заболявания на млечната жлеза . Те имат важно значение за морфологично потвърждаване на клиничната и мамографска диагноза, както и за уточняване характера на патологичния процес /непролиферативна или пролиферативна фиброкистична болест , карцином на гърдата/

Широкото й използване в рутинната практика през последните десетилетия позволи намаляване на честотата на диагностичните ексцизии при палпируеми формации в млечната жлеза от 80% през 1970 г. до 20% през 1998 г. (1). Освен отпадането на необходимостта от ненужни ексцизионни биопсии при доброкачествени лезии на гърдата, важно преимущество на предоперативната цитологична диагностика е и възможността за сравнително лесна и бърза селекция на пациентите, които се нуждаят от хирургично или друго специфично онкологична лечение.

Цел на настоящето изследване е да се оцени чувствителността, специфичността и точността на цитологичното изследване , спрямо окончателната хистологична диагноза при оперирани пациенти с доброкачествени и злокачествени заболявания на млечната жлеза. Материал и метод:

За периода януари-декември 2004 г. в Цитологична лаборатория към Центъра по обща и клинична патология на УМБАЛ-Плевен, са изследвани цитологични материали от 1144 пациента. Средната възраст на пациентите е 42,5 години /15-87 год./. Най-често материалът е получаван чрез тънкоиглена аспирационна биопсия /ТАБ/. Тя е извършвана с тънка игла /21-23 G/, с която ветрилообразно е прониквано в лезията и извършвана послеваща аспирация със спринцовка /10-20 сс/, имаща добър вакуум.

При случаи със спонтанно изтичане на секрет от мамилата е изготвана цитонамазка и микроскопско изследване на същата. Друг използван метод за оценка на ексфолиативни клетки е аспирационната цитология от папилата и последващ дуктален лаваж. Касае се за нов в клиничната практика метод, при които след локална анестезия, масаж на млечната жлеза и осъществяване на вакуум с всмукваща помпа, се получава секрет от папилата. Непосредствено след това през отвора на секретирация канал се въвежда микрокатетър, през който се инфузират и аспирират 4-7 мл. 1% лидокаин и физиологичен серум.

Всички получавани цитологични препарати са оцветявани с хематоксилин-еозин /НЕ/ и оценявани при микроскопиране 100-400 х увеличение. Окончателните резултати са интерпретирани като: недостатъчен материал за преценка /СІ/, доброкачествен – без или с полиморфизъм /СІІІІІ/, атипичен/суспектен за неоплазия /СІV/ , злокачествен /СV/. При случаите с недостатъчно клетки за цитологична диагноза , както и при някои клинично и/или мамографски суспектни,цитологично негативни намазки , вземането на материал за цитологично анализиране е повторено.

От изследваните 1144 пациента 26,4% /301 случая/ са биопсирани и хистологино верифицирани. Оценката на чувствителността, специфичността и точността на цитологчното изследане спрямо окончателната хистологична диагноза е извършване по методиката, предложена от M. Spitz и G. Newell (2).



Резултати:

При оперираните 301 пациентки предварителната цитологична диагноза е с данни за бенигненост в 150 /49,8%/, атипичност в 29 /9,6 %/ и злокачественост в 122 /40,6 %/ Окончателният хистологичен резултат при 138 /45,8%/ случая е доброкачествен /най-често фиброкистична болест или фиброаденом/ и при останалите 163 /54,2 %/ се касае за карцином на млечната жлеза.

Съпоставката между пред- и следоперативната диагностика е представена на табл. 1
Табл.1 Сравнение между цитологични и хистологични резултати


Цитология

Хистология

Доброкачествени

n=138

Злокачествени

n=163

Доброкачествени / СІІІІІ/

n=150

135

15

Злокачествени /СІV, СV/

n=151

3

148

Фалшиво отрицателна /данни за бенигненост/ цитологична диагностика е установена при 15, а фалшиво положителна /данни за малигненост/ при 3 пациентки.

Чувствителността на цитолигичното изследване в нашето проучване е 90,1%, специфичността – 97,8% а точността - 94 %.

Обсъждане:

Основните предимства на цитологичната диагностика при заболявания на млечната жлеза са простотата на вземане на материала и възможността за многократно изследване при необходимост. Използваните методи са бързи, приложими в широки възрастови граници и се приемат добре от болшинството от пациентите.

Получените от нас резултати /90,1% чувствителност и 97,8% специфичност / са по-високи от подобно проучване, извършвано в Онкологичен център-УМБАЛ през 1994 година (3). При необходимост няколкократното /в 15 % от нашите случаи/ вземане на материал за изследване при пациентки с клинични и/или мамографски данни за неоплазия, може да повиши чувствителността на цитоморфологичната диагноза.Отчетеното съвпадение между цитологична и хистологична диагноза е в рамките на съобщаваната и от други автори (1, 4, 5, 6). Като проблем на цитологичната диагностика е затруднената /често дори невъзможна/ диференциална диагноза между инвазивния рак на гърдата и случаите с неинвазивни карциноми и атипична дуктална и лобуларна хиперплезия, което води до не малко трудни за интерпретация резултати /9,6% данни за атипичност в нашето проучване/. Използването на имуноцитохимични и някои други модерни техники /FISH, PCR и др./ може да улесни в бъдеще диференциалната диагностика на тези състояния /CІІІ и СІV/.

Що се касае до възможностите на аспирационна цитология от папилата и дуктален лаваж, резултатите от провеждащите се в момента мултицентрични изследвания, ще дадат точен отговор за значението на ексфолиативната цитология в комплексната оценка на високорисковите слечаи за развитие на последващ карцином (7, 8)



В заключение може да се каже, че цитологичния метод има важно място в комплексната диагностика на заболяванията на млечната жлеза. Необходимостта от интерпретация на получените цитологични резултати в контекста на данните от клиничните изследвания /преглед и образна диагностика/ е най-добре изразена с думите на Paul Cardozo /1976/ според когото “…резултата от цитологичното изследване е обратно пропорционален на квадрата на разстоянието между клинициста и цитоморфолога.”
Книгопис:

  1. Pogacnik A, M. Krasovec. Analysis of routine cytopathologyc reports in 1 598 histologically verified benign brest lesions. Diagn. Cytopathology 2004,30,125-30;

  2. Spitz MR, GR Newell. Recomentations for cancer prevention, St. Louis: Mosby-Year Book Publishers, 1992,11-12;

  3. Т. Делийски, Г. Байчев, Д.Диков и кол. Тройна диагноситика на заболяванията на млечната жлеза. Юбилейна научна сесия “20 години Медицински Университет – Плевен”, 20-22.10.1994, резюмета;

  4. O,Neil .Castelli, P. Gattuso et al. Fine-needle aspiration of 697 palpable breast lesions with histopathologic correlation. Surgery 1997, 122,4,824-28;

  5. Mc Manus DT, NH Anderson. Fine needle aspiration cytology of the breast. Curr. Diagnost.Pathol. 2001,7,262-7;

  6. Feisher GE,F. Haberthur, S. Gobat et al. Breast cytology.Statistical analysis and cythohistologic correlations. Acta Cytol., 1997, 41,327-32;

  7. Ljung BM, KL Chew, DH Moore et al. Cytology of duktal lavage fluid of the breast. Diagnost.Cytopathol.,2004,30,143-50;

  8. Newman LA, C.Blake. Duktal lavage for breast cancer risk assessment. Cancer Control, 2002,9,6, 473-79.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница