Clarithromycine



Дата05.05.2017
Размер38.29 Kb.
#20531
  • Clarithromycine



Синоними: Biaxin (Abbott Lab.), Klacid (Abbott Lab.).
Действие:
След орално приемане кларитромицинът се абсорбира бързо и добре. Бионаличността му е около 50 %. Пикови серумни концентрации се получават 2 h след приемането му. Храната забавя началото на абсорбцията и образуването на главния му биологично активен метаболит 14-ОН кларитромицин, но не намалява бионаличността му, поради което може да се прилага и след нахранване. Плазменият му полуживот 3 – 4 h. В организма се метаболизира и главният му метаболит 14-ОН кларитромецин има изразена биологична активност. Неговото време на полуживот при доза 250 mg/12 h е 5 – 6 h, а при доза 500 mg/12 h е 7 h. Кларитромицинът и 14-ОН кларитромецинът се разпределят бързо в телесните тъкани и в биологичните течности. Поради това че има висока интрацелуларна концентрация, тъканните му нива са по-високи от плазмените. Не преминава в церебро-спиналната течност.
Показания:

  • Инфекции на респираторния тракт: фарингити и тонзилити, причинени от пиогенни стрептококи; остри максиларни синуити, дължащи се на Streptococcus pneumoniae; остри бактериални екзацербации на хроничен бронхит, дължащи се на Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis или Streptococcus pneumoniae; пневмонии, причинени от микоплазми или пневмококи.

  • Неусложнени инфекции на кожата и кожните структури, дължащи се на златисти стафилококи или на пиогенни стрептококи.

  • Кларитромицинът е показан и за лечение на дисеминирани микобактериални инфекции, дължащи се на Mycobacterium intracellulare, включително и при болни от СПИН.



  1. Особености на приложение и дозировка:

В детска възраст се дозира по 7,5 mg/kg, но дневната доза не бива да надминава 500 mg, разпределена в 2 приема през 12 h.


Противопоказания:

Свръхчувствителност към макролидни антибиотици

По време на бременност не бива да се прилага, освен ако няма друга алтернатива

Страничните прояви, наблюдавани при лечение с кларитромицин са леки и имат транзиторен характер. Те се наблюдават значително по-рядко, отколкото при лечение с еритромицин.


Странични ефекти: гадене, ненормален вкус в устата, диспептични прояви, диарии, абдоминални болки, стомашен дискомфорт, главоболие. Описани са отделни случаи на псевдомембранозен колит. При възрастни кларитромицинът се прилага перорално под формата на таблетки и суспенсия по 250 – 500 mg/12 h в продължение на 7 – 10 дни, при тежки инфекции и до 14 дни. Кларитромицинът е показан за лечение на леки и средно тежки инфекции, причинени от чувствителни към него микроорганизми:
Кларитромицинът е полусинтетичен антибиотик от групата на макролидите. Както и останалите макролиди, той потиска протеиновата синтеза на микробната клетка във фазата на елонгация чрез обратимо свързване към рибозомната 50 S-субединица. Има бързо развиващ се бактериостатичен ефект.
Неговият антибактериален спектър обхваща редица аеробни и анаеробни Gram (+) и Gram (-) микроорганизми. Чувствителни към него са: от групата на Gram (+) аероби – Staphylococcus aurus, Streptococcus pyogenes, Streptococcus pneumoniae, Streptococcus viridans, Listeria monocytogenes, а от групата на Gram (-) аероби - Haemophilus influenzae, Bordetella pertussis, Campylobacter jejuni, Legionella pneumophila, Neisseria gonorrhoeae, Pasteurella multocida.
Активен е също спрямо Mycoplasma pneumoniae и особено спрямо микроорганизмите от Mycobacterium avium complex (MAC). От Gram (+) анаероби чувствителни ас: Clostridium perfringens, Propionibacterium acnes и пептококи, а от Gram (-) – Bacteroides. Tabl. x 250 mg et x 500 mg; Granul. pro susp. – fl. x 100 ml et x 200 ml (125 mg/5 ml), x 100 ml (250 mg/5 ml) et x 60 ml (125 mg/5 ml et 250 mg/5 ml).


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница