Църквата, която е оставена

Въведение

Защо още една книга по темата?

Скоро след като срещнах Господа на единадесетгодишна възраст – чрез това, което беше доста радикално преживяване, дори на тази млада възраст – аз започнах да си подчертавам всички стихове в Библията, които можех да намеря за Второто идване на Исус. Спомням си как седях на гумното на фермата с моите приятели, които също имаха подобни преживявания с Господа, със само една тема в нашите разговори – скорошното идване на Господа! Годината беше 1954.

Години по-късно – въпреки че следвах изучавания по дисциплина, която нямаше нищо общо с теология (а именно, математика и физика, и лекции в тези области) – моя интерес по пророческите пасажи на Писанието продължаваше и аз често бях привличан от пасажи занимаващи се с бъдещето, или за да бъда по-точен, с „последното време“.¹ През цялото ми изследване и чрез материалите, до които можех да се докосна по това време, аз започнах да осъзнавам многото коренни различни възгледи по темата. Заплетох се в много разсейвания, отклоняващи ме от истинския въпрос за последното време и скоро бях поредната жертва на объркването без да го разбирам. Например, докато някои учени поставят повечето, ако не и всички, пророчески събития в книги като Езекиил, Данаил и Откровение, в миналото, други ги поставят в далечното бъдеще. А други се опитват да подредят тези събития в миналото, настоящето и бъдещето, в едни времеви зони наречени диспенсации. Някои отиват толкова далеч, че определят дати за събитията от последното време, и по-специално за Второто пришествие на Исус. Много по-късно беше когато открих, че тази (академична) погълнатост с „края“ – и особено, без да имаме едно точно определение за „последното време“ е, което е довело до парализиране сред християните относно настоящата цел на църквата в света.

Поглеждайки назад, причината за моето объркване не е трудна за откриване. Аз пропуснах гората заради дърветата! Вместо да изучавам Писанията с молитва, за да открия едно по-дълбоко откровение за Исус Христос, моя анализ на „пророческите“ писания само го правеше по-неясен. Писанията са изцяло за Него – дори (и ако не особено) книгата Откровение!

Повратната точка дойде години по-късно за мен. Първоначалната ми мотивация, която до голяма степен беше любопитство, се промени в духовен глад да Го познавам повече. Моя глад ме отвори да приема повече от просто разумно знание и Господ се срещна с мен отново по един специален начин. Това беше сякаш духовните ми способности оживяха – готови да приемат знание на откровение. Това ново търсене също така ме доведе до контакт с други, които имаха подобен глад за повече от Господа. Аз открих, че определени прозрения не идват докато човек е в изолация. Малко по-малко започнах да откривам, че „бъдещето“ вече беше започнало преди 2000 години!

През последните години аз открих други, като християнския автор и теолог Еуджън Питърсън, потвърждаващ моята опитност. В своето въведение към 1 Солунци във версията на Библията the Massage (Посланието), Питърсън пише: „Християнската вяра винаги се е характеризирала с едно силно и фокусирано схващане на бъдещето, с вяра във Второто пришествие на Исус като най-отличителния детайл“. Всяка дискусия сред вярващите за последното време ще носи това.

Съвременните речници дефинират есхатологията просто като: „изучаване на последните неща“. Да се ограничи значението на тази дума до такава дефиниция, вероятно е допринесло за спекулациите и търсенето на сензации относно събитията на „последното време“, които са направени популярни чрез определени романи изследващи тази тема, като сериите „Оставените“ от Тим Лахей.

Изобилие от материали по предмета на есхатологията, или, както е по-популярен: „събитията на последното време“ са издавани през годините. Вместо да произведем още една книга занимаваща се в детайли с всички различни възгледи и спекулации по темата, това е разкриването на развиващото се откровение за Божиите цели. За да преследваме тази задача цялостно, е необходимо първо да установим основните градивни блокове на това, което образува диспенсационния възглед за последното време.

Една по-далечна цел правейки това, беше да изследваме библейските основи на тези възгледи. Само когато тези неща са изобличени спънките могат да бъдат отмахнати и пътя да бъде направен ясен, за да се фокусира вниманието на читателя на истинската цел и работа на Святия Дух на земята днес.

Главната теза и тема на тази книга без съмнение ще предизвика тези читатели, които искрено са прегърнали диспенсационния възглед за последното време. Това беше моята опитност когато за първи път се сблъсках с различна перспектива. Израснал съм в църковна обстановка, където бях изложен единствено на диспенсационния възглед. Пътуването ми в по-нататъшното изследване започна когато един приятел веднъж ме помоли, с абсолютна искреност, да му покажа от Божието Слово къде могат да бъдат намерени всичките тези поучения, които оформят част от диспенсационната перспектива. В последвалото изследване аз започнах да виждам истинската функция на църквата на земята и Божието царство като една растяща реалност. В годините, които последваха, чрез изследване на Писанието, не беше трудно да видя как бях прегърнал едно неточно виждане за последното време.

Въпроса, който много искрени вярващи често задават е, защо имаме толкова различни гледни точки за последното време, ако всички ние вярваме, че Исус се връща? Има ли наистина някакво значение? За да отговоря на този въпрос, първо искам да подчертая, че целта ми в тази книга не е да бъда догматичен. Докато вярвам, че има едно точен възглед, и че моето желание е да видя цялата истина, аз не твърдя, че все още я знам. Ние ще видим очи в очи единствено когато завесата се вдигне и видим Христос. Разбирам, че това, което виждам е само част от едно по-голямо цяло. Истината е прогресивна и ще се развие както Бог ни я разкрива, когато искаме да вършим Неговата воля. Откровението не се учи; то се „хваща“.

В същото време аз не се преструвам, че съм неутрален за това, което е било разкрито и потвърдено на сърцето ми. Също така трябва да добавя, че съм виждал и преживявал как истината може, и всъщност, го прави – да разделя хора. Това става когато се изправим срещу възгледи различни от тези, на които ние твърдо държим и които сме неохотни да пуснем. Дори Авраам се изправи пред това – докато стоеше с Исмаил в ръцете си – когато Бог му показа, че истинския Исаак беше на път. Неговия вик: „О, нека Исмаил да е жив пред Тебе!“ за нещастие е вика в сърцето на много искрени вярващи, когато трябва да пуснат да си отиде някое много обичано погрешно разбиране и да се изправят пред истината. Всяка доктрина, която апелира към егоистични желания или страх, като диспенсационализма с неговия манталитет на бягане в последното време, създава фалшиви среди. А тези фалшиви среди стават фалшиви възгледи, които водят до неправилно разбиране на истината. Моето убеждение е, че начина, по който виждаме бъдещето влияе на начина, по който живеем в настоящето. Моето търсене на това точно, апостолско виждане на бъдещето, следователно, не е някаква галена доктрина, както можеше да бъде в ранните години на моето търсене; нито пък е някакъв лукс. Както ни напомня Юрген Молтман: „От началото до края, а не просто в епилога, християнството е есхатология, надежда, гледаща напред и движеща се напред, и следователно също и революционизираща и трансформираща настоящето… Оттук есхатологията не може просто да бъде само част от християнска доктрина. По-скоро есхатологичния възглед е характеристика на цялото християнско прокламиране, и на всяко християнско съществуване и на цялата църква“.² Това трябва да бъде характеристика на всеки пророчески вярващ, който претендира, че има Святия Дух в него или в нея. Онези, които чакат Господа няма да им липсва видение. По-скоро, те се учат да виждат нещата по начина, по който Бог ги вижда. Те са онези, чиито сърца желаят да партнират със Святия Дух в Божия план за последното време.

Крайното решение да напиша тази книга дойде след като имах няколко подбуди от Святия Дух чрез колеги в различни страни. Един кратък преглед на деветте глави на тази книга може да помогне на читателя да проследи златната нишка в нея.