Цветана Генчева, превод от английски



Pdf просмотр
страница10/82
Дата23.11.2022
Размер1.44 Mb.
#115645
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   82
lev RuLit Me 707067
Какво, по дяволите, каза той току-що?
Искам да науча повече за теб, Мина, но вече е късно, а утре сутринта имам ангажимент.
Запитах се дали ще ме остави сама в къщата, или ще ме вземе със себе си.
Той се пъхна под завивките и загаси лампата си. Чух шумолене и разбрах, че е изчакал да се завие, преди да си свали панталоните,
които паднаха тихо на пода. Бях сигурна, че го направи заради мен.
Все пак нямаше проблем да си съблече ризата пред мен.
Този незначителен жест ме успокои. Част от насъбралото се напрежение се разсея. Изглежда, Лев беше свестен тип. Независимо от това аз не го познавах, а и след всичко, което направи за мен, умът ми нашепваше да внимавам с него. Все пак никой не беше чак толкова безкористен.
Намерих ключа и щракнах лампата до леглото, след това се сгуших под завивките. Беше толкова топло и удобно, че бях готова да заплача.


Не бях виждала легло от месеци.
Очите ми натежаха и аз замигах бавно. Тогава думите изскочиха от устата ми без предупреждение.
– Лев? – Той изръмжа сънено. – Ако се опиташ да се промъкнеш в това легло през нощта, ще пищя с пълно гърло, че дори и по-силно.
Той ми се стори развеселен, когато отговори.
– О, Мина… – замълча за ефект. – Че кой ще те чуе?
***
Утрото настъпи, все същото както през повечето дни, и аз се събудих с изгрева на слънцето.
Не бях спала толкова добре от… ами… никога не бях спала толкова добре. Чувствах се отпочинала, свежа. Нямах обаче сили да отметна топлите завивки, но банята ме зовеше настойчиво. Замислих се дали да не събудя Лев, за да го попитам къде се намира тоалетната, тъй като нямаше тоалетна в банята му, но след това реших, че не е разумно. Не исках да му досаждам.
Отвих се безшумно, измъкнах се от леглото и тръгнах на пръсти към вратата. Натиснах бравата, но тя не помръдна. Намръщих се,
погледнах надолу и видях, че има ключ.
Защо беше заключено от вътрешната страна?
Нямах време да мисля. Завъртях внимателно ключа, чух как изщрака и за щастие, вратата се отвори, без да скърца. Измъкнах се незабелязано.
Тръгнах по коридора. Опитвах се да отварям всяка врата. Първите две бяха заключени. На третата извадих късмет. Не бързах, доволна, че съм сама.
Времето на улицата ме бе научило да се наслаждавам на собствената си компания. Чувствах се странно около хора. Май се налагаше да отвикна бързо, тъй като щях да сервирам напитки на кого ли не.
Барманите трябваше да бъдат общителни, а аз се зарекох да се постарая да не се държа смутено.
Пуснах водата в тоалетната, измих си ръцете, отворих вратата и изпищях. С пълно гърло.


Лев беше застанал на прага, само по сиви боксерки, беше се облегнал на стената и мигаше сънено.
Притиснах ръце към гърдите си и заговорих задъхано:
– Трябваше да отида до тоалетната.
Гласът му беше надебелял от сън, когато измърмори:
– Виждам.
Бузите ми пламнаха.
– Снощи не ми показа къде е.
Той замига отново.
– Ясно.
Дланите ми започнаха да се потят. Ококорих се и заговорих бързо и нервно:
– Не съм се опитвала да открадна нещо.
Той огледа тялото ми, потънало в ризата.
– Не си, очевидно е.
След това реших, че трябва да му напомня.
– Оставих часовника ти на плота в банята.
Лев посочи с брадичка китката си… където видях часовника, стегнат на място.
– Добре – прошепнах облекчено. Преглътнах с усилие, след това кимнах.
– Добре тогава.
Той се оттласна от стената и се протегна като котка. Видях как мускулите на корема му се стегнаха по много апетитен начин. Очите ми бяха привлечени към косъмчетата, които тръгваха от пъпа надолу.
Едва тогава забелязах, че гледам към скритите му под боксерките слабини. Ахнах тихо и вдигнах очи, загледах се в гърдите му.
Той се почеса по наболата брада.
– Трябва да се облечем за закуска.
Да, изкрещя умът ми. Дрехите са хубаво нещо!
Последвах го към спалнята и видях дрехите си грижливо сгънати,
оставени върху нощното шкафче. Изглежда, ги беше извадил от сушилнята през нощта.
Купчинката беше малка. Прегледах я и сбърчих чело.


– Къде са останалите ми дрехи?
На влизане в дрешника той отвърна хладно:
– Където им е мястото. В боклука.
Гневът ми припламна, но аз заговорих спокойно.
– Нямам други.
– Знам.
С неприкрито раздразнение си обух бикини под дългата риза. След това обух черните дънки и както бях с гръб към дрешника, съблякох черната риза, за да си облека бялата тениска. Сведох поглед и изругах тихо.
Зърната ми се бяха показали, за да поздравят света.
– Къде ми е сутиенът?
Лев излезе от дрешника, все още по боксерки, и се зае да си върши работата, без да ме поглежда.
– Вече ти казах. В боклука.
Вдигнах черната риза, за да прикрия гърди и ахнах шокирано, преди да заекна.
– Беше ми единственият!
– Беше скъсан.
– Но ми вършеше работа – отвърнах истерично.
Лев долови остротата ми, обърна се към мен, погледна гърдите ми и вдигна вежда.
– Не ти трябва сутиен.
Лицето ми пламтеше. Здраво обгърнах ръце около себе си, без да отпускам гръб.
Това беше невъзпитано. Просто трябваше да ми каже, че гърдите ми са малки, че човек трябва да ми смъкне гащите, за да се увери, че съм жена.
Леле, този тип правеше чудеса за самочувствието ми.
– Трябва да се изкъпя – заяви той. – Ти чакай тук.
– Добре, господине, слушам господине – сопнах се аз, но вратата на банята се затвори с трясък след него и ме прекъсна.
Браво. Направо супер.


Л
Зачаках търпеливо, седнала на крайчеца на леглото, и тихо се питах дали е било разумно да се доверя на мъж, когото не познавах.


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   82




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница