Цветана Генчева, превод от английски

С
Веднага разбрах, че е ядосан. Този познат поглед, изпълнен с отегчение, разкри всичко. Брат ми не повиши глас. Никога не повишаваше. Не беше в стила на Саша.
– От колко време сме приятели, Паоло? – Той говореше бавно, но твърдо.
Другият мъж не отговори. Нямаше смисъл. Саша не беше приятел с никого. Той просто търпеше хората.
Саша ме погледна с жестоките си светлокафяви очи.
– Откога сме приятели с Паоло, Лев?
Пресметнах бързо и отговорих веднага.
– Три години, два месеца и четири дни.
В мига, в който го казах, Саша повтори.
– Три години. – Той се изправи. – Два месеца. – Заобиколи бюрото и седна пред ниския набит мъж. – И четири дни. – След това се намръщи и продължи шепнешком: – Това е много време, Паоло. –
Бавно и спокойно свали копчетата си за ръкавели и нави ръкави. –
Така че, когато науча, че приятели ме изоставят, за да работят с
Ларедо, започвам да се питам дали въпросният приятел някога ми е бил приятел.
Паоло пребледня и изпъна гръб.
– Кой ти каза? – опита се да изсумти, но прозвуча като хриптене. –
Това са глупости, Саш. Казах ти, че просто съм си взел почивка. Моята
Вира никак не е доволна, когато ме няма. Все повтаря, че не прекарвам достатъчно време у дома. Не виждам как децата растат и разни подобни дивотии. – Насили се да се усмихне. – Нали знаеш какво казват хората? Щастлива съпруга, щастлив живот.
Саша затвори очи, въздъхна и прокара обсипаната си с тежки сребърни пръстени ръка през косата. По бузата му затрепка мускул.
– Не понасям лъжците, Паоло. Много добре знаеш. Виждал си какво става с лъжците. – Той стисна очи и завъртя глава от едната на другата страна, докато обмисляше проблема. – Защо ме лъжеш?
И Паоло направи нещо глупаво. Излъга отново.
– Не работя с Ларедо. Кълна се в бог, не работя с него.

Поклатих глава. Този тип беше кръгъл идиот. Никой не си позволява да лъже Саша. Никой не смее да лъже никого от семейство Леоков.
Саша отвори неочаквано очи. Пое си дълбоко дъх, преди да каже каквото мислеше.
– Сутринта имаше среща в „Целувката на Афродита“. – Паоло пребледня, но Саша продължи: – Смешна работа. – Изражението му ни подсказа, че няма нищо смешно в тази работа. – Ларедо каза на момчетата, че трябва да се отнасям по-добре към персонала си, в противен случай всички щели да последват примера ти. Каза, че щял да приеме всеки от тях с отворени обятия.
Ниският мъж се смути, целият поаленя.
– Ами, той дрънка глупости!
– Ти ме засрами – заяви стряскащо тихо Саша.
Паоло се изправи, когато осъзна, че всичко е приключило. Мърдане нямаше. Бяха го спипали.
– Не исках да стане така, Саш. Ти ме тласна натам. Не мога да продължа да работя по този начин. Не спираш да изискваш. Миналия месец получих инфаркт! За малко да умра. Тази работа ме убива!
Саша закима замислено. Тишината в стаята натежа, чуваше се само хриптенето в гърдите на Паоло. Най-сетне Саша се изправи и ниският изпадна в пълно недоумение, когато брат ми протегна ръка.
– Успех.
Паоло не беше от хората, които гледат зъбите на харизан кон, пое протегнатата ръка и я разтърси.
– Много се извинявам, Саш. Наистина много.
Саша стисна ръката му и я пусна.
– И аз. – След това добави: – Ще ни липсваш. – Върна се зад бюрото си. – Първо обаче трябва да довърша някои неща. Върви на бара – ще пийнем по чаша, преди да тръгнеш.
Очевидно беше, че Паоло не може да повярва нито на думите на
Саша, нито на късмета си.
– Не си прави труд…
Само че Саша го прекъсна рязко:
– Настоявам.

Тогава Паоло, кръгъл идиот, се усмихна.
– Добре. Ще те чакам.
Той се обърна, понечи да излезе, но аз не помръднах от мястото си,
не откъснах поглед от него. Дребосъкът вдигна очи към мен. Стори ми се уплашен.
Хората не ме харесваха.
Не ги винях.
Останахме така за миг, преди Саша да заговори отново, този път тихо и мило.
– Пусни човека да мине, Лев.
Чух брат си, но не исках да го послушам. Не харесвах Паоло.
Минаха още няколко секунди и той пак се обади:
– Мръдни се, Лев.
Отстъпих настрани и оставих кретена да мине. Щом излезе, затворих вратата след него и казах онова, което трябваше.
– Този ни е в тежест.
Саша въздъхна и седна.
– Знам. – Вдигна телефона и след малко заговори в слушалката: –
Имам нужда от теб. – Затвори, без да каже и дума повече.
Зачакахме, потънали в мълчание. Скоро на вратата се почука и аз отворих на висок, слаб мъж. Беше по дънки, маратонки и синя блуза с три копчета на врата. Носеше очила и изглеждаше изтънчен с русата коса, зализана назад с гел, но нищо не беше в състояние да скрие белезите от шарка.
– Какво става?
Саша кимна към вратата и аз затворих и завъртях ключа. Високият се усмихна игриво.
– Трябва ли да се притеснявам? Все едно са ме повикали в кабинета на директора.
Саша прокара ръка по лицето си и стисна основата на носа.
– Можеш ли да предизвикаш инфаркт?
Русият се облегна на стената и въздъхна драматично.
– Мама му стара. А днес се очертаваше толкова хубав ден.
Саша го погледна гневно.

– Става ли, Белязани?
Белязания се ухили.
– Ами, да. Може да ми отнеме малко време, докато докарам дозата.
Трябва малко от това, малко от онова. Повечето боклуци са нелегални или не се предлагат. За кога ти трябва?
– За след петнайсет минути. Не повече.
Белязания изпъна гръб и заекна.
– Ти… напълно си се побъркал. – Поклати искрено глава. – Няма начин. Не мога да го направя.
Тогава се намесих.
– Познавам един, който се занимава с лекарства. Ще струва скъпо, но ще ти намери всичко, от което имаш нужда. – И добавих: – Правят доставки.
Белязания се обърна бавно към мен, замига, след това погледна отново към Саша.
– Вие сте големи скапаняци. – Гласът му беше зареден с възхищение.
Дадох му телефонен номер и се заслушах в ругатните, когато чу нелепите цени за нещата, които му трябваха.
Момчето пристигна с доставката десет минути по-късно. Сместа бе подготвена, разтворена и пресипана в шестия шот, който Паоло гаврътна. Мъжете се разхилиха, докато Паоло кашляше, преди да се изправи. Саша се усмихна като хитра лисица и повика някои от момичетата.
В клуба се възцари невъобразим хаос, когато Паоло получи инфаркт,
докато момичето танцуваше в скута му. Саша не спря да му прави изкуствено дишане, докато чакаха линейката. Свидетели казаха на полицията, че е направил всичко по силите си, за да спаси Паоло.
За съжаление, човекът не оцеля.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: