Цветана Генчева, превод от английски

Мирела я последва.
– Лиди, миличка, уморена си. А когато си уморена, имаш нужда от сън. – Тя завъртя леко очи и се усмихна така, сякаш искаше да каже:
„Така е с децата“.
Лиди вече беше до мен и протягаше ръце. Аз я поех без колебание и я залюлях от едната страна на другата, целунах я с обич по челцето.
Очите ѝ започваха да се затварят, когато Лев влезе през задната врата.
Щом ме забеляза с Лиди на ръце, докато люшках киселото детенце, за да заспи, в очите му се появи топлота.
Той пристъпи напред, целуна малката по кръглата бузка, после се обърна към мен и ме целуна по устните, леко като перце. Спящата
Лидия изпусна чашата на пода в кухнята, трепна от звука, но не се събуди.
Лев я пое от мен, притисна я до себе си и отиде да я сложи да спи в стаята ѝ. Последвах го на горния етаж, за да го видя как се съблича и когато се приближих до стаята ни, той вече си бе свалил тениската.
– Тази вечер сме свободни – каза.
Сбърчих нос.
– Какво? Защо?
Лев ме погледна и постави ръце на ластика на анцуга.
– Защото го заслужаваш.
Харесвах клуба. Той беше домът ми далече от дома. Там се забавлявах.
Свих леко рамене.
– Няма нужда – отвърнах искрено. – Не ми трябва почивка. Обичам вечерите в клуба, а и сме там само три пъти седмично.
Лев запримигва към мен. Стори ми се изненадан, че не искам свободна вечер.
– Мислех да отидем на вечеря. В руския ресторант, който ти хареса.
Ооо.
Блини и пелмени. Не мислех, че ще мога да откажа подобно нещо, но беше работна вечер. Можехме да отидем по всяко друго време.
След това Лев добави нещо, което щеше да ме откаже да се съпротивлявам.

– Като на първата ни среща.
Усмихнах се бавно, като някоя котка.
– Искаш да излезем на среща ли?
Той кимна.
– Да. Само ние двамата.
Това беше много сладурско.
Как да откажа на подобно предложение?
– Добре – усмихна се аз. – Но държа да знаеш, любими, че съм ти в кърпа вързана. Винаги.
Устните му потръпнаха и той пусна на пода долнището на анцуга;
остана гол. Подсвирнах с тихо възхищение и тялото му се разтресе от тих смях. След това го последвах в банята, за да го гледам как се къпе… просто защото можех.
***
Когато пристигнахме в ресторанта, Лев заговори на скорострелен руски с жената, която ни посрещна. След всяка дума се ядосваше все повече и повече, стовари длани върху плота и се обърна към мен с изопнато лице и стиснати устни.
– Всичко е резервирано за частно събитие.
За мен нямаше значение, че краткото ни пътуване е било напразно.
Радвах се, че съм с Лев.
– Няма нищо, мили. Ще отидем другаде.
Той ме погледна.
– Не, трябваше да е тук – заяви студено.
Запримигвах при това неочаквано избухване.
– Само че тук не може. Затова ще отидем другаде. – Хванах го за ръката и го изведох от ресторанта. Прокарах палец по кокалчетата му.
– Не е кой знае какво, Лев. Ще дойдем някой друг път.
Той стисна зъби, кимна и разбрах, че е разстроен, но не можех да си обясня защо. Не можех да повярвам, че го казвам, но това беше просто храна.
Когато се качихме в колата и Лев ме попита къде ще вечеряме, аз бях напълно откровена с него.

– Миличък, най-голямото ми желание е да се прибера у дома, да гледам филми и да ям пица с теб. После искам да си поиграем голи и това ще се превърне в най-хубавата среща.
Той ме наблюдава дълго, после пое ръката ми в своята, вдигна я към устата си и я целуна.
– Щом така искаш, мишле.
Прибрахме се в празната къща и аз си изритах обувките, вдигнах ги и се качих по стълбите. По средата изписках, когато Лев ме пое в ръце, за да ме качи в спалнята.
Някой беше почистил хаоса от дрехи, който бях оставила до канапето, леглото беше безупречно оправено, лампата в банята светеше, отвътре се носеше прекрасен сладък аромат.
Лев пое ръцете ми в своите и ме погледна топло.
– Исках тази вечер да е специална. Засега не се получи, но аз ще ти се реванширам. – Отведе ме до банята, отвори вратата и разкри откъде идва ароматът.
Ваната беше пълна, ухаеше на ванилия с розови листенца, пръснати по водата.
– О, мили. Много красиво – ахнах.
Той отпусна ръце върху раменете ми и подпря брадичка на главата ми.
– Защо не се отпуснеш във ваната? Аз ще поръчам пица и когато приключиш, ще си изберем филм.
Обърнах се, накарах ръцете му да се отдръпнат. Погледнах го и заговорих разпалено:
– Това е най-хубавата среща. Спор няма, тя едва е започнала, но го знам със сигурност. – Протегнах ръка, за да стисна неговата. – Всичко е специално.
Очите му станаха още по-нежни и той посегна към бравата на банята.
– Върви, отпусни се, почини си – настоя Лев и затвори вратата след себе си.
Изпълних послушно нареждането, съблякох се и се пъхнах във ваната; отпуснах се в топлата вода и останах дълго, докато водата не

започна да става хладка.
Откъде се взе цялата тази романтика?
Май Лев имаше нужда да се докаже или нещо подобно. Трябваше да изясня нещата. Не ми трябваше романтика, не и такава. Просто имах нужда Лев да е самият себе си и аз щях да съм вечно щастлива.
Отпуших ваната, за да се оттече водата, избърсах се и си облякох белия халат. Когато излязох от банята, за да кажа на Лев да престане,
ахнах.
Защо, питате вие.
Защото той беше застанал по средата на спалнята, лампата беше угасена, а около него горяха стотици чаени свещи и стаята блестеше от отблясъците им. Лев преглътна с усилие, когато забеляза шока ми,
докато оглеждах стаята. Все още облечен с костюм от три части, той протегна ръка.
Поколебах се за миг, преди да пристъпя към него и да отпусна ръка в неговата.
– Какво е това? – попитах тихо, обзета от страхопочитание.
Лев направи стъпка назад, отдръпна се от мен и бръкна в джоба на гърдите си. Сведе очи към онова, което извади, и когато видях картичките с реплики, повдигнах вежди.
Лев прочисти гърло веднъж, втори, трети път.
– Мина – прочете той. – Запознахме се по крайно необичаен начин и признавам, че бях много облекчен, когато разбрах, че не си крадла.
Повдигнах още повече вежди, но той не видя, затова продължи:
– Аз… – огледа стаята, леглото, канапето, преди да се разсее и да замърмори: – Забравих цветята.
Втурна се покрай мен, изскочи от стаята и ме остави сама в спалнята с отворена уста. Върна се след по-малко от минута с красив букет в ръка. Прочисти гърло и продължи.
– Благодарен съм, че те срещнах. – Той изпъна ръката, стиснала цветята, и зачете като робот: – В този букет ще откриеш бръшлян,
люляк и камелия.
Прехвърли се на нова картичка.

– Бръшлянът символизира вярност. Люлякът символизира първа любов. Камелията символизира благодарност и признателност. – Той тикна цветята под носа ми и аз ги поех.
Стори ми се облекчен, когато раменете му се отпуснаха. На светлината на свещите видях, че по челото му са избили капчици пот.
Той вдигна ръка, за да разхлаби вратовръзката, преглътна с усилие и продължи да чете.
– С този букет ти давам обещание. Обещавам винаги да съм ти верен,
да те обожавам и никога да не те приемам за даденост.
Размаха картичката пред лицето си и вдигна поглед към мен.
– Не е ли горещо тук?
Свих рамене; стисках цветята, но той не ме виждаше. Беше превключил на режим презентация. Сменяше картичките и говореше механично, но дрезгавият му глас потреперваше.
– Казват, че пингвините се събират по двойки за цял живот. – Вдигна отново ръка и дръпна силно вратовръзката. – Искам да съм твоят пингвин. – Дръпна още по-силно, докато връзката не се развърза и не провисна на врата му. Той бързо разкопча най-горното копче и погледна ядосано настрани. – Тъпата свещ угасна – измърмори.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: