Цветана Генчева, превод от английски

Уличен плъх.
Когато се качихме, се озовахме пред два коридора – единият водеше наляво, а другият надясно. Лев, изглежда, се поколеба за кратко, преди да се отправи наляво, и ме отведе до вратата в самия край на коридора.
Отпусна ръка върху богато гравираната брава и отвори. Вдигна ръка,
за да запали лампите.
Озовахме се в спалня. Определено беше мъжка спалня. Една жена би била твърде консервативна, за да обзаведе стая с такива кичозни мебели и натрапчиви, кралски цветове.
Приличаше повече на апартамент и бе почти четири пъти по-голяма от обикновена стая. Нямаше начин да се оплаквам, ако щях да спя тук.
Имаше три прозореца от пода до тавана. Завесите бяха натруфени, с волани и набори в наситено бургундско и златни кантове. В десния ъгъл на стаята имаше огромно кафяво велурено Г-образно канапе,
което пасваше съвършено на мястото си. Леглото се намираше срещу канапето – огромно, с махагон, тип шейна, с тежка винена кувертюра и повече възглавници от необходимото. Нямаше телевизор, нито друга уредба за забавление освен библиотеката, която заемаше цялата лява стена.
Стоях с отворена уста.
– Леле. Тук е прекрасно.
Следващото изречение ме обърка напълно.
– Това е моята стая.
– Защо тогава… – Осъзнах се и отстъпих крачка назад, по-далече от него. – Няма да спя с теб – заявих с измамно спокоен глас.
Той ме огледа цялата, след това се намръщи.
– Не искам да правя секс с теб.
О, Мина… отново предположения!
Обърнах глава, за да скрия факта, че лицето ми беше червено като цвекло. Бях се направила на глупачка. Разбира се, че той не искаше да спи с мен, не и след като си имаше цяла опашка от великолепни жени,
които сигурно точеха лиги по него в „Кървящи сърца“. Бях кръгла идиотка.
– Не разбирам.

Лев влезе по-навътре в стаята, преди да се обърне наляво и да потъне в помещение, което, изглежда, беше скрит дрешник. Когато се върна при мен, вече беше свалил сакото си и бе навил ръкави. Спря на крачка от мен, вдигна телефона и преди да успея да кажа и дума,
блесна светкавица.
– Какво правиш? – възроптах аз и сбърчих нос.
Той сви рамене и пъхна мобилния в джоба си.
– Просто малка застраховка, в случай че решиш да изчезнеш посред нощ с някои от вещите ми. – Погледна ме. – Нищо лично. Не те познавам. Сигурен съм, че ти не даваш пет пари за мен. Не ме познаваш. Само че, докато си в дома ми, двамата с теб ще спим в една стая.
Отворих уста, понечих да протестирам, но той вдигна ръка и продължи да говори.
– Канапето се отваря и става на легло. Аз ще спя на него. Ти се настани на леглото. Прости ми, че не проявявам доверие към човек,
когото познавам от по-малко от три часа. Още повече при обстоятелствата, при които се запознахме.
След като представи нещата по този начин, може би се държах като неблагодарно келешче с протестите си.
Добре. Просто трябваше да се стегна като голямо момиче и да се справя с положението.
Та като казах голямо момиче…
– Нямам чисти дрехи – вдигнах торбата. – Има ли къде да си изпера нещата?
Той взе торбата и аз пребледнях.
– Не, чакай, аз мога и сама! – Хвърлих се към нея, но той я дръпна настрани. – Върни ми я!
– Просто искам да съм сигурен, че не носиш нищо опасно. – Огледа ме добре. – Безопасността ми винаги е на първо място, пред гордостта ти. Ясно ли е?
Мама му стара.
Трябваха ми цели пет секунди, за да се предам.

– Добре, но може ли аз да я изпразня? – Той се поколеба. Добавих тихо: – Моля те.
Той изчака няколко секунди, преди да ми подаде торбата.
– Добре, но ще го направиш тук. Пред мен.
По дяволите. Просто се налагаше да се постарая и да скрия онова,
което трябваше. Започнах да вадя нещата си едно по едно. Две тениски, мърляв мъжки пуловер, който ми служеше добре в студа,
черни дънки, протрити на дупето, чифт сиви чорапи и…
Увих ги бързо и се опитах да ги пъхна в джоба, но една ръка стисна китката ми и ме спря. Стискаше толкова силно, че аз застинах на място.
– Покажи ми.
Гордостта ми се надигна. Бузите ми пламтяха.
Той ме стискаше толкова силно, че щяха да ми останат синини и аз се намръщих.
– Покажи ми.
Извадих ги от джоба и ги хвърлих на леглото. Смутена и разстроена,
зашепнах:
– Гащи. Просто гащи.
Той погледна черната топка на леглото, преди да обърне торбата наопаки и да я разтърси. Малкото швейцарско ножче, което бях намерила на улицата, изпадна от страничния джоб. Опитах се да се защитя.
– Тъпо е, не реже.
С пронизващ поглед той го вдигна, за да го проучи.
– Лесно можеш да наръгаш някого, ако се налага. – Пъхна го в джоба си. – Вече няма да ти е нужно.
Разбира се, че няма. Ами душата ми? И нея ли искаш? Не че имам
нужда от нея.
Разбира се, че бях благодарна, но все още не разбирах мотивите на този тип.
Той взе торбата и натъпка вътре дрехите, след това я метна на рамо.
– Ела – нареди и аз го последвах послушно. Врата от лявата страна на стаята му, точно до библиотеката, беше отворена и когато видях

ваната, душа, шампоана и сапуните, аз усетих тръпка от удоволствие.
– Можеш да се изкъпеш тук. Не бързай. – Той отстъпи крачка назад и добави: – Моля те единствено да не заключваш вратата. Няма да вляза,
освен ако не се налага. Когато те повикам, моля те да отговориш, в противен случай ще си помисля, че имаш нужда от помощ.
Това звучеше разумно. Въпреки това трябваше да попитам:
– Обещаваш ли да не влизаш?
Студените му очи ме пронизаха.
– Не търся евтина тръпка. – Когато го погледнах многозначително,
той продължи: – Няма да влизам. Само ако ти ме повикаш.
– Повярвай ми, няма да те повикам. – Влязох и понечих да затворя вратата, но тя остана открехната.
Едно светло око с цвета на уиски ме наблюдаваше.
– Съблечи си дрехите и ми ги подай през вратата. – Тъкмо се канех да попитам „защо“ с най-острия си глас, когато той продължи: – Ще ги сложа за пране с другите.
Вратата се затвори и аз се съблякох, увих се в пухкава виненочервена кърпа, натиснах бравата и подхвърлих дрехите.
– Благодаря – провикнах се.
Последва кратко мълчание.
– Няма защо.
Лев ме остави на мира, докато пълнех ваната с гореща вода и мъжки шампоан. Погледнах ваната, преди да се огледам в огледалото.
Бях мръсна. Мърлява.
Колкото и да ми се искаше да се отпусна във ваната, реших първо да си взема душ и от мига, в който горещата вода ме обля и потече по голото ми тяло и прогони студа от мен, от устата ми избликна нещо между смях и ридание. Вдигнах лице към струите и се оставих да ме погълне чувството на екстаз, когато посегнах да втрия шампоан в косата си. Направих го с усмивка, макар и неуверена.
Заех се да измия четири месеца мръсотия. Да кажа, че беше хубаво,
щеше да е твърде безлично.
Чувствах се божествено.

О
Изкъпах се колкото бе възможно по-бързо, излязох от душкабината и влязох във ваната. Стъпих внимателно в почти врялата вода и измих всички самотни нощи, прекарани на студената уличка.
Както бе казал, Лев не ме притесни нито веднъж.

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: