Как се казваше, когато стълбите са разположени така? – Това е имперско стълбище. Характерно е за много богаташки къщи в Русия. Обърнах се към него, тъй като не бях усетила, че съм задала въпроса на висок глас. След това се обърнах към стълбището. – Това е малко арогантно, не мислиш ли? – Стрелнах го с крайчеца на окото си. – Да се сравняваш с руските благородници. Той изви устни толкова леко, че се поколебах дали не съм си въобразила. – Не си ли прекалено самонадеяна? – Лев също ме стрелна с поглед. – Да решиш, че не произлизам от благороднически род. Ококорих се и зашепнах. – Така ли е наистина? Той се обърна към мен и мога да се закълна, че очите му се усмихнаха. – Не. Подбелих очи и поклатих глава, когато той зави към лявото стълбище и се заизкачва. – Идвай, мишле. Мишле ли? Защо мишле? Защо не ме нарече с истинското ми име?
Уличен плъх.Когато се качихме, се озовахме пред два коридора – единият водеше наляво, а другият надясно. Лев, изглежда, се поколеба за кратко, преди да се отправи наляво, и ме отведе до вратата в самия край на коридора. Отпусна ръка върху богато гравираната брава и отвори. Вдигна ръка, за да запали лампите. Озовахме се в спалня. Определено беше мъжка спалня. Една жена би била твърде консервативна, за да обзаведе стая с такива кичозни мебели и натрапчиви, кралски цветове. Приличаше повече на апартамент и бе почти четири пъти по-голяма от обикновена стая. Нямаше начин да се оплаквам, ако щях да спя тук. Имаше три прозореца от пода до тавана. Завесите бяха натруфени, с волани и набори в наситено бургундско и златни кантове. В десния ъгъл на стаята имаше огромно кафяво велурено Г-образно канапе, което пасваше съвършено на мястото си. Леглото се намираше срещу канапето – огромно, с махагон, тип шейна, с тежка винена кувертюра и повече възглавници от необходимото. Нямаше телевизор, нито друга уредба за забавление освен библиотеката, която заемаше цялата лява стена. Стоях с отворена уста. – Леле. Тук е прекрасно. Следващото изречение ме обърка напълно. – Това е моята стая. – Защо тогава… – Осъзнах се и отстъпих крачка назад, по-далече от него. – Няма да спя с теб – заявих с измамно спокоен глас. Той ме огледа цялата, след това се намръщи. – Не искам да правя секс с теб. О, Мина… отново предположения!Обърнах глава, за да скрия факта, че лицето ми беше червено като цвекло. Бях се направила на глупачка. Разбира се, че той не искаше да спи с мен, не и след като си имаше цяла опашка от великолепни жени, които сигурно точеха лиги по него в „Кървящи сърца“. Бях кръгла идиотка. – Не разбирам.
Лев влезе по-навътре в стаята, преди да се обърне наляво и да потъне в помещение, което, изглежда, беше скрит дрешник. Когато се върна при мен, вече беше свалил сакото си и бе навил ръкави. Спря на крачка от мен, вдигна телефона и преди да успея да кажа и дума, блесна светкавица. – Какво правиш? – възроптах аз и сбърчих нос. Той сви рамене и пъхна мобилния в джоба си. – Просто малка застраховка, в случай че решиш да изчезнеш посред нощ с някои от вещите ми. – Погледна ме. – Нищо лично. Не те познавам. Сигурен съм, че ти не даваш пет пари за мен. Не ме познаваш. Само че, докато си в дома ми, двамата с теб ще спим в една стая. Отворих уста, понечих да протестирам, но той вдигна ръка и продължи да говори. – Канапето се отваря и става на легло. Аз ще спя на него. Ти се настани на леглото. Прости ми, че не проявявам доверие към човек, когото познавам от по-малко от три часа. Още повече при обстоятелствата, при които се запознахме. След като представи нещата по този начин, може би се държах като неблагодарно келешче с протестите си. Добре. Просто трябваше да се стегна като голямо момиче и да се справя с положението. Та като казах голямо момиче…– Нямам чисти дрехи – вдигнах торбата. – Има ли къде да си изпера нещата? Той взе торбата и аз пребледнях. – Не, чакай, аз мога и сама! – Хвърлих се към нея, но той я дръпна настрани. – Върни ми я! – Просто искам да съм сигурен, че не носиш нищо опасно. – Огледа ме добре. – Безопасността ми винаги е на първо място, пред гордостта ти. Ясно ли е? Мама му стара.Трябваха ми цели пет секунди, за да се предам.
– Добре, но може ли аз да я изпразня? – Той се поколеба. Добавих тихо: – Моля те. Той изчака няколко секунди, преди да ми подаде торбата. – Добре, но ще го направиш тук. Пред мен. По дяволите. Просто се налагаше да се постарая и да скрия онова, което трябваше. Започнах да вадя нещата си едно по едно. Две тениски, мърляв мъжки пуловер, който ми служеше добре в студа, черни дънки, протрити на дупето, чифт сиви чорапи и… Увих ги бързо и се опитах да ги пъхна в джоба, но една ръка стисна китката ми и ме спря. Стискаше толкова силно, че аз застинах на място. – Покажи ми. Гордостта ми се надигна. Бузите ми пламтяха. Той ме стискаше толкова силно, че щяха да ми останат синини и аз се намръщих. – Покажи ми. Извадих ги от джоба и ги хвърлих на леглото. Смутена и разстроена, зашепнах: – Гащи. Просто гащи. Той погледна черната топка на леглото, преди да обърне торбата наопаки и да я разтърси. Малкото швейцарско ножче, което бях намерила на улицата, изпадна от страничния джоб. Опитах се да се защитя. – Тъпо е, не реже. С пронизващ поглед той го вдигна, за да го проучи. – Лесно можеш да наръгаш някого, ако се налага. – Пъхна го в джоба си. – Вече няма да ти е нужно. Разбира се, че няма. Ами душата ми? И нея ли искаш? Не че имамнужда от нея.Разбира се, че бях благодарна, но все още не разбирах мотивите на този тип. Той взе торбата и натъпка вътре дрехите, след това я метна на рамо. – Ела – нареди и аз го последвах послушно. Врата от лявата страна на стаята му, точно до библиотеката, беше отворена и когато видях
ваната, душа, шампоана и сапуните, аз усетих тръпка от удоволствие. – Можеш да се изкъпеш тук. Не бързай. – Той отстъпи крачка назад и добави: – Моля те единствено да не заключваш вратата. Няма да вляза, освен ако не се налага. Когато те повикам, моля те да отговориш, в противен случай ще си помисля, че имаш нужда от помощ. Това звучеше разумно. Въпреки това трябваше да попитам: – Обещаваш ли да не влизаш? Студените му очи ме пронизаха. – Не търся евтина тръпка. – Когато го погледнах многозначително, той продължи: – Няма да влизам. Само ако ти ме повикаш. – Повярвай ми, няма да те повикам. – Влязох и понечих да затворя вратата, но тя остана открехната. Едно светло око с цвета на уиски ме наблюдаваше. – Съблечи си дрехите и ми ги подай през вратата. – Тъкмо се канех да попитам „защо“ с най-острия си глас, когато той продължи: – Ще ги сложа за пране с другите. Вратата се затвори и аз се съблякох, увих се в пухкава виненочервена кърпа, натиснах бравата и подхвърлих дрехите. – Благодаря – провикнах се. Последва кратко мълчание. – Няма защо. Лев ме остави на мира, докато пълнех ваната с гореща вода и мъжки шампоан. Погледнах ваната, преди да се огледам в огледалото. Бях мръсна. Мърлява.Колкото и да ми се искаше да се отпусна във ваната, реших първо да си взема душ и от мига, в който горещата вода ме обля и потече по голото ми тяло и прогони студа от мен, от устата ми избликна нещо между смях и ридание. Вдигнах лице към струите и се оставих да ме погълне чувството на екстаз, когато посегнах да втрия шампоан в косата си. Направих го с усмивка, макар и неуверена. Заех се да измия четири месеца мръсотия. Да кажа, че беше хубаво, щеше да е твърде безлично. Чувствах се божествено.
О Изкъпах се колкото бе възможно по-бързо, излязох от душкабината и влязох във ваната. Стъпих внимателно в почти врялата вода и измих всички самотни нощи, прекарани на студената уличка. Както бе казал, Лев не ме притесни нито веднъж. Сподели с приятели: |