Цялото и частите добрата Молитва

Казвам сега: Трябва да ви се вземе много скъпо. По някой път виждам, че си мислите, че мога да ви държа някой ден лекция върху музиката. Аз не обичам теориите ­ теория и практика трябва да вървят заедно. Някой път теорията е крива ­ някой път практиката е крива. Някой път трябва да се съгласуват теория, опит, и испълнение. Сега не е въпрос да се покажат всичките тия свирци и виртуози в света. Те представят едно цяло. Всички музиканти в света всички поети в света са благословение. Цигуларят, който свири, какъвто и да той, е едно благо за човека. И който пее, и той е едно благо. Онзи, който пее, носи благо на човека. Който не пее, носи нещастие. Като седнете някой път, попейте си. (Учителят пее.) „Колко ме боли кракът, в коляното, под коляното, над коляното.“ Казвате: «Да повикаме лекар!» Кажи тъй: «Колко ме боли кракът!» Вие ще кажете, че това е неблагоприлично. Ами ако вземете едно светийско лице, то е пък лицемерие. Трябва да сме естествени. Ако се представим за по-силни, отколкото сме, или да по-честни, или по-слаби, отколкото сме, това са неестествени неща. Пей! Кажи: Добре пея. Аз като пея, сам се харесвам. Добре пея. Не съм някой артист, но добре пея за себе си. Желая всички вие да се харесвате като пеете. Ослушвайте се като пеете. Кажете: Добре да пея! Бих желал всеки да каже: Добре пея. Но разбирайте думата! Вие имате право, когато станете артист да пеете според правилата на музиката. Когато се мислите за артист, то е вече друг въпрос. Но когато изучавате живата музика, сами трябва да се слушате. Онази музика е едно благословение отвън за света. За в бъдеще, когато двама души се скарат, когато се нагрубят и обидат един друг, ще запеят една песен КАК МЕ ОБИДИ ТИ? ­ Единият ­ сопран, другият ­ бас. КАК ТЕ ОБИДИХ АЗ? ­ «Ама ти знаеш ли какво ми каза?» АХАА ­ И двамата, след като попеят, подадат си ръка ­ много хубаво се обидиха и превърнаха обидата в музика. Когато имаме обида и можем да я превърнем, ние сме музикални и добри хора. Една твърда материя е турена в огъня ­ ще я направим по-мека и веднага ще разрешим въпроса.

Казвам: Това са новите начини на възпитание. Ако вървим по старите начини, ще имаме един живот както сегашния ­ никога не може да бъдете щастливи, никога не може да бъдете добри, нито може да мислите. Човек да се освободи като малкото дете и да каже: «Благ е Господ!» Не му търси корена! Щом Господ ме търпи на земята, добър съм. Защото, ако не бях добър, той не би ме търпял. Щом ме търпи ­ добър съм. Щом Бог ме държи, аз се радвам на туй. Казвам: Това е Новото Учение. Новото Учение ще бъде учение на Любов. Новото Учение ще бъде учение на знание, учение на светлината. Новото Учение ще бъде учение на свобода, да се освободиш. Ако срещнеш умния, ще го послушаш ­ онзи, който е невежа, да слуша умния. Силният ще помогне на слабия. Няма да има борба между вас, кой знае повече. По някой път, след като ви говоря, след като държа една лекция, като се върна, държа си лекция на себе си, казвам си: На еди-кое си място, говорих повечко думи, исхарчих повече енер­гия, така не се говори. Еди-къде си. Туй, което говори, ти сам още не си го опитал. Не беше както трябва. Ти казваш на хората: Давайте, обичайте! Как ще обичаш хората? ­ Ще дам пример.

Та Господ в света ще тури хората на изпит. Питате: «Каква е Божията Любов?» Той е направил света. Това е едно благо. Използувайте това благо! Благото, което употребявам, живо­тът, който имам, нашите мисли, нашите чувства, всичко това е Божията Любов, която се проявява. Ако затова сме сляпи, тогава каква друга любов ще се прояви? Казвам: Първо обръщайте внимание на Божията Любов отвън. За мене Божията Любов е моя любов. Божията Любов е Божия Любов. Моята любов и Божията Любов нямат разлика помежду си. Казвате, че моята Любов е отделна ­ Божията Любов е моя любов. Желая Божията Любов да бъде ваша любов, и вашата любов, да бъде Божия Любов. Тогава ще имаме хармония с Великото в света.

Отче наш.

Общ окултен клас

ХVI година

25. лекция

19. май1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева

ПЪРВАТА ПЕСЕН

Отче Наш.

Пишете върху една свободна тема ­ всеки да си избере най-любимата тема върху която да пише.

Ако ви попитат за вашата биография и как сте дошли на този свят, какво ще напишете? ­ Няма да можете да опишете пътя, който сте изминали. Онзи момент, в който вашето съзнание се е пробудило, е много далече. Вие сте като някои странници ­ пътници, които са се изгубили в света. Знаете че сте дошли отнякъде, но как се дошли на това място не знаете. Мислите, че пак ще се върнете някъде, но къде ще се върнете, и това не знаете.

У вас често възниква въпросът какво представлява злото? ­ Аз няма да ви го изяснявам ­ най-хубавите неща могат да ни създадат най-големите злини. Да вземем един цигулар ­ един цигулар може да създаде най-големите злини. Аз сам си нося цигулката като предметно учение за мене. Тук имам такъв пример: Както си свиреше един цигулар, струната се скъса ­ като свириш, всяка струна може да се скъса и да те осакати. Не че тя, цигулката, има някакво предразположе­ние за това, но вие никога не трябва да натягате цигулката повече от колкото е нужно. Или, по-точно казано, трябва да натегнете струните на 30 трептения по-слабо, отколкото те могат да издържат, понеже атмосферата се мени и често струната, която е повече натегната, се скъсва. В атмосферата става отпушване и свиване. Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, та като се свие струната, като се изопне, да може тя да издържи. Сега приложението: Вие сте инструмент, съставен от милиони и милиони нишки и то разнокачествени ­ от най-фината до най-грубата материя. Милиони такива нишки се проявяват във всичките ви чувст­ва, мисли и енергии и всичките ви постижения се дължат на тия нишки. Ако имате тези нишки, може да имате постиже­ния, ако ги нямате, нямате постижения. По тези нишки се предават светлинните лъчи. По тях се предават и звуковите трептения, предава се вкусът, обонянието, осезанието. На пръв поглед тези неща се виждат на някои от вас много прос­ти, вие искате някаква философия. В какво се състои филосо­фията? ­ Философията се състои в туй ­ останалото е фило­софствуване! Всичката философия в света е тази ­ има само ЕДИН философ ­ Онзи, който е създал света, Той е философ, а всички други, които и да са те, както и вие тук, само фило­софствуват. Във философията всичко има причина. Ще каже­те: «Ама туй е философия!» Всяко нещо си има причина ­ щом като имам следствието, зная, че причината може да съз­даде това нещо. Да речем, някой може да говори за музика ­ но той трябва да разбира от музика! Или някой иска да рисува ­ първо той трябва да създаде една скица и когато ис­ка да нарисува един човек, първо ще го нарисува геометри­чески. Тук, под носа, има едно малко пространство ­ трябва да имате един закон, по който ще начертаете линиите. Те са успоредни линии, нещата не са произволни. И чак после ще влезе в действие онази свобода, която може да си дадете.

Какво означава свободно рисуване? ­ Това означава едно състояние. Когато се рисува един човек, трябва да му се при­дадат онези основни черти на характера, които всякога трябва да можем да ги намерим. Има известно състояние на недоволство ­ от туй недоволство една част от устата е изкривена. Погледнеш ­ някой път устата се изкривила, или носът се изкривил. Като го рисува, изкривил се носът на едната или на другата страна. Но туй произлиза от някакво недоволство, което той постоянно има ­ изкривил се носът, искривила се устата. На някой хора очите им примижават ­ не искат да възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина да не се изкривят. Страх ги е сами от себе си. Някои не искат много светлина. Някои не искат много мисъл, понеже ги е страх, че ако мислят, ще се забъркат. Има някои, които не искат много да чувствуват. Има разни предразположения ­ по такъв начин хората се осакатяват. Представете си, че сте седнали на един камък, представете си, че този камък е вътре във вас. Ако го изместите от неговото място и го турите в някое неустойчи­во положение, той може да ви смаже. Така стои въпросът. Защото някои седяха отгоре на този камък, но не му отдадоха нужното почитание и уважение, понеже не взеха предвид, че той може да падне върху тях и да ги смаже. Как ще си обяс­ните това? ­ Вие поставяте една ваша мисъл там, където не трябва, поставяте едно ваше чувство там, където не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло. Понякога вие искате да бъдете господари на Любовта. Аз ви казвам: То си е ваша работа . Че какво като ме обичаш? ­ Ти ме обичаш, аз съм предметно учение за тебе. Ти се учиш, трябва да ми пла­тиш нещо. Освен това, като се учи от мене, той ме рисува. След туй оня казва: «Ти ще ми платиш, че си ме рисувал!» Че кой кому трябва да плаща? ­ Когото рисува, на него да му плати! Понякога ти учиш някой невежа. Че ти се заблуж­даваш ­ този човек не е невежа, той се представя като неве­жа. Ти го учиш и най-после казваш: «Плати за туй, което учиш!» Искаш да ти плати, че го учиш ­ като го научиш, ти трябва да му платиш! Ами ако научиш някого да свири, пък не му дадеш цигулка? Учиш го да свири, пък няма на какво да свири. Този човек хич не го учє. Като го учиш да свири, дай му един инструмент, че да те помни. Вие сте от тия учи­тели, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири. По-добре е тогава да му разправяте за пеене­то. Сега аз ви разправям за пеенето. Аз съм слушал най-добрия певец в света, когото никой не е слушал. Бил съм в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал музиканти, даро­вити певци, но той беше гениален човек. Слушал съм го как той пее най-простите неща ­ непринудено, но разбира много добре музиката. Казват: «Я пей!» Когато той пееше, аз нико­га не пеех с него заедно, защо? ­ Защото исках да наблю­давам, исках да схвана как той пее. Тайната на неговото пее­не е същевременно разрешение на въпроса в дадения случай: какво той мисли като пее.

Някой ще каже: «Че имам ли нужда да се уча?» ­ Чудни са хората, за тях е голяма привилегия да се учат! Та казвам, в този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост. Той има­ше един глас тъй хубав, такова хубаво гърло имаше, че като го слушаш казваш: Колко умен е! ­ Аз разсъждавам: Колко милиони години са били нужни на природата, за да създаде тази малката ципица, за да излезе този човек и да пее. И да има създаден най-хубав инструмент. Тогава у онзи, който не разбира закона, ще се зароди едно желание «защо и аз да нямам такъв инструмент». Този инструмент вие всички го имате, вие всички имате ларинкс, но сте осакатили вашия ларинкс от голяма небрежност. Мога да ви кажа кои са при­чините ­ пили сте вряла вода, студена вода, студена бира, яли сте люти чушки, чесън, та какво ли не? ­ И таратор, и бани­ца, и сирене ­ какво ли не е минало през гърлото ви? ­ Та се чудя, че е останал този ларинкс, че досега е останало нещо. После и музиката трябва да учите ­ в музиката човек трябва да страда, за да може да се научи. Знаете ли какво значи стра­дание? ­ Леките неща в света всеки може да учи, но мъчните неща крият в себе си големи противоречия. Вие трябва да преодолеете тези противоречия в музиката. Не всички могат да станат музиканти, защото всички имат дарби, но за някои природата е турила едно препятствие, така че музикалните му дарби, може да останат недоразвити.

Сега аз не говоря за вашето верую ­ аз не говоря за вярата и веруюто, между тях има известна разлика. Може да вярваш в нещо ­ знаете ли какво означава вяра? ­ Вяра е туй, което постоянно дава, онзи Божествен дар, при който като помис­лиш нещо и ти го дават. Това е вяра. А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш. Във вярата искаш и на момента го приемаш, а във вярването ще чакаш. Тогава ­ казват ­ времето не е дошло. Във вярата всички неща са поставени на своето място ­ няма какво да искате, само ще си кажете и веднага ще дойде. Ако искате инстру­мент ­ ще дойде; ако искате богатство ­ ще дойде; ако искате сила ­ ще дойде. Всичко ще дойде, няма нищо невъзможно. Казва Христос: Ако имате вяра колкото едно синапово зърно и кажете на тази планина да се премести ­ тя ще се премести. Онези, които не разбират закона, казват: «Ако ние имаме тази сила, ще разрушим света.» ­ Човек, който има вя­ра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре. При този случай би имало у него едно болезнено чувство ­ за да премести Витоша върху София, той трябва да е крайно докачлив, да има такова болезнено честолюбие, гор­дост или болезнено користолюбие, за да си отмъсти. Рели­гиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат.

Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. Как ще се запознаете? ­ Какъв характер имаше Христос. Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата в която вие сте сега, аз считам за невежа. Ако Гос­под ми е дал очи, а аз си ги затворя и започна да пълзя, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за това? ­ Аз го правя нарочно ­ ако си отворя очите, мога да минавам свободно. Вие искате сега да изучавате Христос със затворени очи. Какъв човек е бил Христос? ­ Той е бил Син Божий. Знаете ли какво е син Божий? ­ Тази идея е неопределена. И думата Бог, и тя е неопределена. Бог е същество, което всичко пра­ви, и разумно го прави. Няма за Него нещо невъзможно. И време, и пространство, и вечност ­ всичко това е построено от Бога. Божественото регулира нещата. Като идеш при Бога при най-големите си нещастия и му се оплачеш за смъртта, която те е постигнала, той каже само една дума, и като каже, животът дойде веднага ­ даде ти и мир, и радост, и всичко. Каже една дума и радостта ти иде, мирът иде, богатството иде. Всичко се заличава. Това е Господ. Като каже една дума, и изчезнеш от света, като каже друга дума, ти се явиш в све­та. Вие казвате: «Да вярваме ли в това?» Оставете вашата вяра ­ може да вярвате, може да не вярвате! Може да вярвате ­ то е ваша свобода. Вярването е закон на свобода, да правим това, което искаме. Опити правете. Във вярването, всичко, което правите, не е верно. Например вие казвате, че обичате някого ­ но как мерите Любовта? ­ Казваш: «Този обичам повече, онзи по-малко.» Бих желал да зная как вие опре­деляте, че обичате някого. Веднаж видях едно дете ­ питат го колко обича майка си. То казва «толкоз» и показва с ръце. Ами сестра си? ­ Показва цялата си ръка. Ами баща си? Отваря си ръцете. Ами майка си? Отваря си широко ръцете.

Обичта може да се дължи на ума, може да се дължи на сърцето, може да се дължи на душата, може да се дължи на духа. Това са различни степени на Любовта. Някой казва, че ме обича. Казвам, с какво ме обичаш? ­ И котката обича една мишка, но каква е тази любов? ­ Тя е любов на сърцето. Всичко, което сърцето обича, изяжда го. Този който обича със сърцето си, ще те хване, ще те изхруска. Какво става? ­ После ти може да се уплашиш от туй изяждане. Като те изяде, той после отново пак може да те пресъздаде. Онзи, който изял ябълката, ако ти му се скараш, казва «извинете» и пак поставя ябълката на твоето дърво. Той поставя по-хубава ябълка от първата, която изял.

Сега нека дойдем до същественото. Вие казвате: «Толкова години вече се учим!» Не считайте това за противоречие във вашия живот. Ами именно вие трябва да се учите! Вие не трябва да ходите и да казвате: «Аз вярвам!» Във вярата неща­та са дадени. Важното обаче е, какво от даденото може да възприемете в ума си. ­ Ти може да имаш хубава цигулка. Ти може да имаш хубав инструмент, може да имаш добър баща, майка ти може да е добра, братята ти може да са добри. Но добрината на баща ти няма да те научи да свириш. Че брат ти е добър, че сестра ти била добра, че те са даровити, че те са свирили туй, което те са направили, то си е за тях. Ако при тия условия сам ти учиш, ще придобиеш нещо.

Аз по някой път произнасям някоя дума. Например произ­насям думата дете ­ Какво означава думата дете? ­ Произна­сяли ли сте де-те? ­ Де- значи къде. Българинът казва: де ­ те и станало дете. Какво е детето? ­ Туй което е де, да тръг­не. Туй, което го подкрепи е дете. Бащата и майката кажат на детето: «Ти тръгни сега!»[...]** Вие ще си представите една фигура, изопачена. Ще си представите туй, което не е. Като кажете дете, веднага да изпъкне детето. Да изпъкнат и тези, които са образували този плод. Да изпъкне земята, да изпък­нат изворите. Като кажете дете, какво трябва да разбирате? ­ Детето, това е един неузрял плод. И у децата ви радва не­узрелия плод. Утре този плод падне, не узрее. Някой червей го изяде, вие плачете за плода. Казвате: «Умря нашето дете!» Защо умря детето? ­ Защото го подкарахте. Защо го оставих­те да умре? ­ Значи го накарахте да тръгне в един път. Хлътна това дете. Кой е отговорен за умирането на децата? ­ Бащата и майката. Кой е виновен, че учениците не учат? ­ Учителите. В какво се състои вината на учениците? Дето не се учат? ­ Виновни са дърветата ­ за децата, които не учат, виновни са дърветата. По-нисшето винаги съблазнява чове­ка, по-висшето го назидава. Туй, което те съблазнява, е по-нисше. На нисшето ти си господар, следователно ще проу­чиш нисшето, което представя една идея, ще видиш право ли е или не. Хубаво ще го изслушаш, но няма да тръгнеш по ума му. А висшето, когато то ти говори нещо, ще го приемеш. Никакво разсъждение няма да има тогава. При нисшето ти веднага ще изпиташ нещата ­ ще ги изпиташ и провериш. Веднаж, два и три пъти ще провериш. У вас дойде някое чувство ­ някоя идея дойде в ума ти. Мислиш си, че от Бога. ­ Ни най-малко не е от Бога! Ако така разговаряме, всички неща са от Бога. Добре, но тази идея не е излязла от Бога. Аз тук, в моята стая, имам изкуствени гъби ­ така хубаво ги направили, тъй хубаво са направени от сладкиши, трябваше да ви ги донеса. Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата.

На вас ви е нужно нещо съществено. Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете ­ онова, което аз зная, с него правя опит. Като съм изучавал произхода на музиката, аз съм правил много опити. Свирил съм и при бурно време и бурята е преставала. Свирил съм при тихо време и буря е идвала. Свирил съм при дъждовно време и е ставало сухо. Свирил съм при сухо време и е ставало влажно. Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил. Свирил съм на цветята, опити съм правил. Сега тази музика остава за мене. Каква е философията на музиката? ­ Има неща, които не може да ви ги кажа. Втори път не ги правя! Има неща, ако ги направиш два пъти, излизат ти много скъпи. Вие се интересувате какво съм свирил. ­ И на хората съм свирил ­ опитвал съм хората какви са. Свирил съм песента на блудния син. Тази песен ­ как на младия син му идва на ума да напусне баща си, представя си, че в света ще има голям успех, че ще стане велик. Той тръгва музикално, върви по света и намира дру­гари, започват да ядат и да пият. Млади и стари. Също както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха. Гледам там ­ свирят, въртят се, след туй викат, свободни са. Няма да се смущават. Вие си казвате: «Как ли е изтърпял Учителят?» ­ Те не викаха повече от Ниагарския водопад, не викаха пове­че, отколкото някои бури, които са преминавали покрай мен. Седяха абитуриенти и абитуриентки, веселяха се, въртяха се на един квадрат от цимент, изучаваха питагоровата теорема. Сутринта рано пък по радиото предаваха една православна служба, че като започна един свещеник да кряска с усилване на гласа! Като играха младите, една стара жена каза: «Господ живот и здраве да им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха.» Тук на нас ни услужиха, понеже не можем да оти­дем на църква. Това е пък хубавата страна.

Понякога хората си изваждат неправилни заключения от известни съчетания на нещата. ­ някога ние съпоставяме нещата тъй, както не са. Дойде ни една неприятност ­ защо ни идва тя? ­ Ние сме съпоставили нещата тъй, както не трябва. Това се отнася и до вчерашната забава на младите. С тия разбирания, които те имат, и вие, ако сте на тяхно място, така ще правите. Не че те правят грешка, но понеже служат на себе си, те искат да бъдат свободни. Казват: «Който не иска да ни слуша, да стои надалече.» Аз ги наблюдавах до два и половина, после те станаха тържествено и си заминаха. «Хе ­ казват ­ на добър път! Слушах, как казват за тях: «Не са религиозни те!» А аз разгадавах каква ще бъде съдбата на всички тях. И като пееха, и като викаха, виждах веднага в картини кой как ще завърши живота си, какво ще стане с него. Всичко туй е една картина ­ какво ще стане от тях. Те пяха толкова хубаво, че на сутринта докараха дъжд ­ те му платиха, понеже хубаво пяха. Дъжд донесоха ­ пяха песни, които носят дъжд. В музикално отношение това беше много интересно ­ като играха игри, при тях има едно музикално викане. И женско и мъжко, току извикат «хе». За мене това всичко беше много развлекателно. Идва един брат и казва: «Не зная как изтърпя!» Казвам: Имах голямо развлечение, такъв отличен концерт, де ще намеря! Много благоприлично се държаха, стояха на светлина, нищо в тъмно не извършиха. Всичко каквото правиха, правиха го на светлина, на квадрата. Там показаха всичкото си изкуство, после седнаха на масите, ядоха, много добре допираха чашите, извикваха ха, хе.