Цялото и частите добрата Молитва
Изтегляне 1.93 Mb.
|
|
Само Божията Любов носи пълния живот. Общ окултен клас ХVI година 27. лекция 2. юни1937 г., сряда, 5 часа сутринта София-Изгрева
ОТНОШЕНИЕ НА НЕЩАТА Отче наш. Пишете върху темата ЗАЩО АЗ ЖИВЕЯ. Ако например вземете само един стих от Четвъртата книга на царете, глава 12, стих 8: И свещениците склониха да не получават повече сребро от хората, но и да не бъдат вече отговорни за поправката на сградата. Какво ще разберете от това? Ще ви прочета и от едно друго място Псалом 46, стих 6: Той извисява Гласа Си и народите потреперват, царства се сгромолясват, цялата земя потръпва от ужас. Ще прочета и друго място, тъй на произвол. Еклесиаст, глава 10, стих 19: За веселба се правят пирове и виното весели живота, а среброто допринася за всичко това. Ще прочета още едно място Еремия втора глава, стих 20: Понеже ти отдавна строши хомота си, разкъса своите вериги и рече: „Не искам повече да Ти служа“, а блудствуваш на всеки хълм и под всяко зелено дърво. И от Йоана първа глава, стих 14: И Словото стана плът, и живя между нас, изпълнено с Благодат и Истина, и ние видяхме Славата Му, Славата на Единородния от Отца. Понякога ние попадаме на някой стих, но за да разбереш стиха трябва да бъдеш много умен. Вие взимате наслуки някой стих, търсите някакво отношение към вашите мисли и казвате: «Няма отношение!» Но отношението не е тъй просто нещо, то е цяла философия да разбираш отношението, в това е цялата философия. А тъй, както ти го разбираш, няма никакво отношение. Трябва да разбираш, там вътре се крие една тайна. Отношението това е вторият принцип от философията на Хермес. За да разбираш отношението, за да знаеш какво е отношението, има три неща, които трябва да държиш в съзнанието си това са три равнища, три нива, в които съзнанието ти трябва да е насочено. Първото равнище, ниво, е физическият свят, а физическият свят има две страни: физически свят и физическо поле. Физическият свят и физическото поле не са едно и също нещо. Духовният свят и духовното поле, не са едно и също нещо. Това са две страни. Сега вие разбирате духовното, но духовното ние ще турим между физическия свят, ще обърнем нещата туряме умствения свят и умственото поле, духовния свят и духовното поле. Казваме: Физически свят и физическо поле; Духовен свят и духовно поле; Умствен свят и умствено поле. За да ви станат нещата още по-ясни, за да ви се изяснят, ще знаете, че физическият свят представя формата на нещата на физическия свят и физическото поле са формите на нещата, там нещата се опитват, усещат. В умственият свят е съдържанието на нещата където е съдържанието на нещата, там е умственият свят. А в Божествения свят е смисълът на нещата. Казваш физически свят разглеждаш физическия свят. Ако разглеждаш физическия свят, ти ще разбереш само какви са формите на нещата. Ако разглеждаш умствения свят, ти ще разбереш съдържанието на нещата; а ако разглеждаш духовния свят ти разбираш смисъла на нещата. Значи, за да разбереш отношението, ти трябва да разгледаш нещата откъм формата, откъм съдържанието и откъм смисъла. Казвате: «Той няма отношение!» Или, да кажем, някой певец пее, казвате: «Няма отношение! Не знае как да се покаже на сцената.» Всеки певец си има свой специфичен начин на изява всички певци и пианисти си имат свой начин на изява. Това е външната страна той може да се представи много добре, но как ще постави гласа си? Може да постави гласа си, но какъв смисъл ще даде на този глас? Да кажем, той пее някаква песен какъв израз ще даде? Не какво впечатление, а какъв смисъл ще произведе. Например аз сега ви говоря, но е въпрос какво ще разберете. Питам някого, казвам: Какво ще разбереш? Той може да се докачи, казва: «Мене ме считат за невежа, мислят че не мога да разбера.» Вие ще разберете. Но има неща трудни. Ако ви кажа, че от музикално гледище цялото нещастие на българският народ произтича в съпоставянето. Досега българинът не е разбрал естествената гама в която живее. Той не е разбрал отношението между МИ и ФА. И отношението между СИ и ДО, не е разбрал. Какво ще разберете от това? Трябва да ви разправям. Ако дойдем до музиката, там има редица превръщания на нотите. Вие казвате: Колко просто нещо е МИ. МИ е форма. Аз може да пиша МИ, ФА. Казвате: «Че какво има тук да се разбира? МИ е това и ФА е това ще ги взема на пианото.» Не е така. Мъчна работа е да вземеш МИ. Много хора пеят. Гледал съм някой певец той пее, ама виждам, че не може да вземе верно тона МИ. Туря го да мисли, но той не може да мисли. Той смесва чувство и мисъл. Смесва ги на едно място. Много от вас смесват вярата и чувството между вярата и туй, което е чувство, има грамадна разлика. Вярата представлява най-висшето което ти имаш. То е един резултат на Божествения свят, цял принцип вътре в човека. Някой казва: «Аз нямам вяра.» Защо нямаш вяра? Вярата не се управлява от твоите чувства. Вярата и без чувства си живее. Понякога чувствата подхранват вярата ти може да се намираш в лошо положение, да бъдеш беден, може да бъдеш болен, но вярата може в един момент да те възкреси. Да вземем за пример басната на Лафонтен. Щурецът като пял цяло лято, се намерил в трудно положение, и отишъл при кого? Отишъл при мравката, която е нагласена по съвсем друга гама. Той е философ и е умен, но като певец пял цяло лято, а пък онази мравка, архитект е тя. Тя му казва: «А през лятото ти какво прави?» «Е, свирих.» Тя казва: «Ти не си си довършил работата. Ти казва си свирил, но не си играл. Ще идеш да играеш, да разбереш работата на свиренето! Иди да играеш!» Може да вземете това за обида. Но ти си свирил и работата си още не си завършил. Трябва да играеш, трябва да превърнеш музиката в движение, в живот. Вие казвате: «Човек трябва да вярва!» Вие казвате така, добре, това е един принцип. Но какво е вярата? Какъв е обектът на вярата? Кога се явява вярата? Ти може да вярваш само в онзи, когото ти обичаш. Това е отношение. Вярата е отношение към Любовта. Някой казва: «Как може да не се науча да вярвам?» Вярата е отношение към Любовта. Следователно, ти ще оставиш отношението. Трябва да бъдеш музикален, да знаеш как да вземеш и от къде? От коя гама ще вземеш? Ако дойдеш да любиш с коя гама ще започнеш? Сега аз няма да ви кажа. Вие сте пели на Любовта. Всеки от вас си има една гама мога да кажа, че у вас вече има нещо изработено. Но нека не се отвличаме от подробностите. Павел казва: Отчасти знаем и отчасти мъдруваме. Ти искаш да усилиш вярата си, но трябва да имаш цел. Обект трябва да бъде вярата, а подбудителна причина за нея трябва да бъде Любовта ти не може да имаш вяра, докато не обичаш. Ние, които обичаме, казваме: Не е така проста работа. Тогава в Любовта имаме да изучаваме три свята: физическия свят, умствения свят и духовния свят. Духовният свят, това е първият принцип. Хермес казва: Всичко е дух. Това е един принцип. От тук идва и обяснението на реалността: Всичко е Дух. После Хермес казва: Всичко е отношение. Хермес казва още: Всичко е трептение. Това са три принципа. Всичко е раздвояване или поляризиране на нещата. Нещата са поляризирани винаги съществуват две противоположности. На земята имаме северен полюс, имаме южен полюс. Имаме мъж, имаме жена. Казвам: Северният полюс е мъжът, а южният полюс е жената. Някой ще каже: «Че как така? Мъжът по-горен ли е? Под думата мъж аз разбирам баща. А под думата жена, аз разбирам дъщеря. Под думата мъж, аз разбирам майка. А под думата южен полюс, разбирам сина. Съпоставяне правя. Ако вземем бащата и дъщерята, може да бъде така: баща и дъщеря, майка и син. Сега вие ще се спрете върху нещата. Спирате се какви са отношенията на бащата към дъщерята. Виждаме, че Адам беше баща, а Ева беше негова дъщеря. Тогава във вашия ум ще възникне въпросът: «Защо тогава тя му стана жена?» Тъкмо там те се спънаха. Че Ева никога не му беше жена, никога не му стана жена. Тя съгреши, ожени се за друг дъщерята на Адам се ожени, за някого при Дървото за познаване на доброто и злото. И тогава Господ ги изпъди навън изпъди и бащата, и дъщерята. Съгрешаването е женитба. Когато Ева се ожени, и бащата отиде с нея. Казвам: По някой път и вие искате да се жените. Като дъщеря ви. Бащата Адам остави дъщеря си и тя се ожени. Та сега пак се заблуждавате, и казвате: «Ами защо Господ направи света така?» Оставете този въпрос. Питам ви: Защо вие така мислите? Аз може да попитам себе си защо аз така говоря. Не е въпрос защо аз говоря. Аз говоря, защото природата говори. Аз мисля, защото Бог мисли. Аз действувам, защото Бог действува. Следователно аз не мисля Бог мисли. Защо мисли аз не се меся, то е Негово право. А защо аз мисля, защо Бог мисли този въпрос аз сега оставям настрана. Свещен е той. Аз тогава взимам положението на един, който чувствува взимам нещата като чувство, като чувствуване в мене. Защо Бог мисли? За да Го разбера аз взимам съдържанието. Защо Бог мисли, то е формата на нещата. Защо Бог създаде света, аз не зная. Но този свят от моето гледище аз зная, аз го познавам, аз му опитвам съдържанието. Аз чувствувам и опознавам туй, което Бог е създал, ползувам се от него в дадения случай аз мога да се ползувам от онова, което Бог е създал. Ти чувствуваш това. Вие схващате Любовта като чувство не че за вас Любовта е едно чувство, но вие така схващате резултатите на Любовта, онова, което тя е създала. Но Любовта сама по себе си нищо не е създала, защото Любовта е отношение на Бога. Казва се: Плодът на Духа е Любов. Тогава какво отношение има Любовта. Любовта е първата дъщеря на Бога. Вие тук отново може да се съблазните Господ може ли да ражда дъщери? Това е неправилно разбиране. Как ще се прояви сега Бог в своята абсолютност? Как ще се прояви Той като Любов? Ама за любовта си ти няма да мислиш Любовта първо ще почувствуваш. Но все пак тази любов трябва да се облече за да ти бъде достъпна, тя трябва да се облече в някаква най-хубава дреха. Всеки от вас, когато обича, иска да пипне обекта на своята любов. При пипането, ти искаш да си вземеш нещо, при всяко пипане, ти ще си откъснеш по някакъв плод от Любовта като дойдеш до някоя череша, ти няма само да гледаш зелените є листа, но и плода є ще си откъснеш. Какво ще научиш? Ти още не си разбрал цялата череша. Не знаеш как е израсла. Какви са нейните познания? Казваш, че тя има чудесни плодове. Ако започнеш да разправяш, че черешата е нещо чудесно, това се отнася само за плода є. Черешата е чудесна, но докато дойде този плод, ти знаеш ли през какви страдания тя е минала? От човешко гледище знаеш ли през какви страдания е минала тази череша, докато създаде хубавия плод? През какви страдания трябва да минем и ние, докато в нас, се създаде хубавата мисъл! Като дойде някой човек, казваме: «Много добър човек!» Но само този човек може да ти каже през колко страдания е минал. Казвате: «Много добро разбиране има той!» Но попитайте този човек, докато дойде до тия разбирания, през какво е минал. Казва: «Тази глава колко е патила!» Казвам: Аз се радвам, че твоята глава е патила, понеже при твоята глава усещам една сладчина. Казвам: Сега ще се спрем върху въпроса за отношението на нещата. Трябва да мислите. Отношението има три страни: отношение по форма, отношение по съдържание и отношение по смисъл. Казвам: И Писанието вие не можете да разберете. Някой пъ
Това сега са редица разсъждения, които аз ви предавам. Някой път нашите разсъждения нямат практическо приложение. Какво показва практическото приложение? Тогава да си припомним втория пасаж от баснята за щуреца: «Ти си свирил, но не си играл. Ще идеш да играеш, да разбереш работата на свиренето!» Практически ти трябва да започнеш едно нещо. Но първо се явява хубавото за да дадеш една идея има писано. И започваш сега да градиш къщата. Това е практическото отношение. «Дойде студът, настъпи зимата.» Последният пасаж е студът като дойде. Значи кога идва студът? Студът идва, когато започваш да плащаш полиците. Полиците на къщата плащаш, и понеже не можеш да посрещаш и лихвите, дългът започва да се увеличава. Отиваш при мравката оттук оттам да вземеш. А мравката ти казва: «Ти тази къща трябва да дадеш под наем с по-висок наем трябва да я дадеш.» А къде ще намериш наемател? Та казвам сега: Отношенията на нещата трябва да имате отношение. Първо трябва да имате отношение към Бога, това е вътрешната страна. Трябва да имате отношение към вашите ближни. Трябва да имате отношение към самите вас. Разглеждате въпроса за отношенията и аз може да го разгледам. Аз съм дошъл между вас и ви говоря. Някой път у вас се заражда също желание да говорите, казвате си: «Много време съм слушал, трябва да започна да говоря.» Хубаво е да проповядваш. На малките деца ще откриваш малките неща. Започваш на някое дете да откриваш буквата А, буквата Б всички букви ще му откриваш. Представете си сега, аз може да искам да ви дам да предадете един урок, да ми разправите вашата история една любовна история, един роман. Да ми разправите по-важните пасажи от вашия роман. Няма да ми ги разправите веднага от коя глава ще четете, от кой пророк? Защото във вашия роман и пророци има, и псалмопевец има; там е и Адам, и Яков, и какво ли не, всичко е там. Казвате: «Да не би да се изложа? Аз вече съм изложен.» Вие вече сте изложени. Казвате «да не се изложа», а след като си поставил своите картини като художник, ти вече си се изложил. Всички неща си представил и казваш: «Да не би да се изложа! Да не кажат „този не е даровит художник“». Хубаво, дойде някой, намери грешка носът не е нарисуван както трябва. Седнали там и ми дават урок. Дошъл един завършил шивачество, а аз седя облечен като ученик. Обръща дрехата, гледат, мерят ръкавите, слушам ги. Казвам: Защо туряте тия неща? Те си имат особен термин ревери. Питам ги какъв е законът за реверите? Той казва: «Туй е изкуство. Реверът трябва да съответства на тия линии на долната челюст на лицето.» Казвам: Ами този отвор на палтото защо го туряте отпред? «Това съответствува на ума.» Ами яката защо туряте? «Не може без яка. Яката трябва да съответствува на задната част на главата.» И тогава вече имате три неща. Реверът отговаря на челюстта; отворът отпред отговаря на носа, а яката отговаря на задната част на главата. Ако аз бих бил шивач, бих ушил една дреха на човека. Но не искам да се занимавам с този занаят. Та музиката е едно изкуство. На мене то ми се вижда трудно. Казва някой: «Чакай да видя какъв е произходът на българските песни.» Гледам някоя песен не мога да я свиря, като огън е тя. Като дойда до там, не мога да я свиря, имам някакво отвращение към нея. Обикновена песен е, дето едно дете ще я свири, а аз не мога да я свиря. Казва: «Как да не можеш?» Свиря, но туй не е свирене. След като прегледах всичките песни, едва се спрях на един образец. Един образец в класическите песни. Но за да свиря сега този образец, трябва да го нагодя според ритъма на музиката. Не е направен той. Казвам: Този, който е направил този образец, каква е била неговата първоначална идея, защото намерил един образ подобен на затворен кръг. И като влезеш, ти си вече в конуса на един мравувяк като влезеш вътре, обикаляш, обикаляш, и няма изход. Казвам: Всички песни не дават разрешение. При тези, хороводните песни, има една тропаница. Но питам сега: Защо българинът тропа? Защо са тия бързи ноти? Защо той туря дребните, живите ноти? Гледам това е затворен кръг, там няма разрешение. В класическите песни той се е забъркал. В хороводните песни се е забъркал няма изход. На българина като му стане тежко, той си поиграе. Но като поиграе, огън има под краката има отдолу огън, след туй той излезе, но въпросът не е разрешен. Колкото пъти стъпи на топлата площ, все е без разрешение това ви давам само за изяснение. Взех аз тия български песни и забатачих. Дойдох веднаж и си казвам: Няма вече да пипам българските песни. Взех две песни и повече от 25 години минаха, докато дойда до едно разрешение докато песента ми стане приятна, докато мина от българската песен към Божествената хармония на нещата. Като дойдох до класическата музика и в европейската музика има някъде упражнения, които не мога да свиря по никакъв начин. А тях и едно дете ще ги свири аз свиря нещо, което и виртуозът не може да свири, но има детски неща, които аз пък не мога да свиря. Там няма ритъм, а без ритъм не се свири. Не че не мога да свиря, може да свиря криво-ляво, но ако река да свиря криво-ляво, после ще плащам. Ако дойдеш да свириш криво-ляво, ще приличаш на онзи българин, който отишъл в Германия. Той живее при една своя хазайка по-рано живял в Русия, а след това отишъл в Германия и хазайката от време на време му сварявала яйца. Когато трябвало да плати, трябвало да плати за сваряването на яйцата, той казва: «Как така?» Напуска тази хазайка и отива на друго място, при друг германец, и вече се пази да не яде варени яйца. Обаче като дошъл краят на месеца, трябвало пак да плаща, понеже имал приятел, който го посещавал трябвало да плаща за стола, взели му наем за столовете, на които седял. Това е анекдот. Казвам: И моята работа може да стане така, и вашата. И вие да се намерите при такава трудност в живота: Един човек стане религиозен. Така върви 5-10 години и после казва: «Тази работа няма да я бъде! Хич не трябваше да започвам тази работа казва това е празна работа.» Не че е празна работата, ами след като разреша тази песен на българина, аз влизам в неговото положение. Намерих къде е грешката и ще се ползувам от нея и някой ден може да дам съвет на хората. За всяка мъчнотия намерих как да се излезе от нея и казвам: Мини по този път! Та казвам сега и на вас: Вие не можете да подобрите отношенията си, докато не разберете формата на нещата; отношенията ви не може да се подобрят, ако вие не разберете съдържанието на нещата; отношенията ви не може да се подобрят, ако не разберете смисъла на нещата. У вас вярата ви трябва да има един обект и това е музиката. Да обичаш е изкуство. Първо човек изучава само формите на нещата няма да чувате пеене. Щом започнете да изучавате съдържанието, ще започнете да чувате гласа му. Започва да пее. Като чуя една мома да пее, аз вече зная според моята философия на музиката как ще започне любовта є. Зная вече какъв ще бъде нейният живот, колко години ще живее, ще се обичат ли, колко деца ще имат. Зная вече ще останат ли в рая или ще излязат навън от рая. И досега не съм намерил още никой дом, който е пял, и да не е прекъснал. Те излизат от рая навън виждам, че са в рая, но виждам опасността, че ще излязат из рая навън. Но виждам, че пак ще влязат в рая. Има разрешение. Има излизане, но в музиката виждам, че има и влизане. Сега намерих пътя, начина, по който хората може да влязат наново в рая. Има една музика, която изкарва хората из рая. Има и друга музика, която ги вкарва. Казвам сега: Намерих музиката, чрез която можем да влезем в рая. Новата музика не може да ви проповядвам. Казвате: «Я да видим?» Там виждане няма, защото само като видя дървото, като го погледна, няма да го разбера от виждането Ева не можа да разбере нещо. Сега не се казвайте «колко сме невежи». Тук не е въпросът до невежеството произходът на невежеството се крие другаде: Има един живот. Аз замествам думата невежество с невинност. За мене невежеството не е термин, не е дума, която да служи за определение. Невежеството е отклонение на нещо. Всички същества отначало са били невинни ако много философствуваш, ти не може да бъдеш невинен. Ти гледаш еднакво на всички неща и им придаваш една и съща цена, не правиш никаква разлика помежду им. Някой път гледам качи се някоя мравка на мене, не я бутам, като че нещо ми е приятно. Но щом тя започне да ме човърка някъде, казвам є: Ти си невежа, не разбираш живота. Всеки човек може да те погали, може да те докосне. Ако те докосне като мравката, тогава блъсни го, както ще блъснеш мравката. А може да те докосне невинно една мома може да ме докосне като невинна. Аз намирам, че у всички моми има нещо Божествено, в Любовта обаче хората изгубват своята невинност. Не изгубвайте в Любовта своята невинност! Има едно Божествено отношение когато обичаш някого, за него ти се явяваш или като благодетел, или като баща, или като учител, или като майка. Занеси на тази душа нещо от Господа! Напиши едно писмо! Ти ще кажеш: «Това писмо ми даде Баща ми!» Той ще те хване и ще каже: Върнете се пак. Ще кажеш: «Аз пак ще се върна при Баща си.» Това вече са отношения! Такива отношения ще се породят, че като срещнеш някого да се радваш. А не като го срещнеш да кажеш: «Не исках да се срещнем!» Вие нямате верно отношение. И сте дошли в Школата, и аз ви казвам: Вашият Небесен Баща ви е изпратил да ви учат. Дали аз ще ви уча, или някой друг, е безразлично. Не се спъвайте, не се спъвайте помежду си. Ти имаш един учител и ти си един, или сте двама, или сте трима, това няма никакво значение. Колкото и да са учениците, каквото и да е знанието, което ви се дава, трябва да го придобиете. Та какво писмо ще напишете на Баща си ако ви кажа така: Напишете едно писмо на вашия Баща, до Училището. Да има едно невинно писмо. Какво ще Му пишете? Например ще пишете как учите и какво сте научили. Това е материалното, каквото лично сте научили онова, което се научили от този свят и което може да внесете в другия свят. Как ще внесете нещо от този свят в другия? Ами че като отида във Франция, аз няма да занеса нещо от България, каквото има там. Като кажа на един французин [...]** той вече разбира. Това са думите на един виден баснописец. Става му приятно, че аз съм се заинтересувал. Заучил съм нещо. И тъй, какво ще занесете в Невидимият свят? От коя книга ще занесете? Ще носите вашата любов. Като влезете в онзи свят, като се върнете в Божествения свят, там ще искат да знаят какво сте придобили, понеже материалите за Любовта ще вземете само от земята и после ще ги обработвате. Или с други думи, на земята ще вземете книгата, а в Божествения свят ще я четете ако вие от тук не вземете книгата, в Невидимия свят няма какво да четете. Животът е една книга, която се дава даром. Тази книга, която си взел тук, която си получил даром от живота Тази книга ние ще вземем от земята и ще четем в Божествения свят. Тогава има връзка, има отношение между физическия свят и Божествения. И духовният свят е съединителната нишка между тези два свята. Казвам: Вие всички искате да бъдете щастливи. Аз съм правил много малки опити, и вие може да направите такива опити. Като имам хубав глас, аз няма да ходя бос ще седна и ще пея. В Англия има обичай не може да просиш, трябва да покажеш някакво изкуство. И аз започвам да пея една песен. Щом изпееш една песен, всички вече са готови да ти услужат, готови са да ти дадат. Но ако ти ги безпокоиш и без да пееш искаш да ти услужат, ще се намериш в затвора. И вие също ще се намерите в трудно положение, понеже отивате да просите. Не трябва да има просия! Казано е: Молете се! Но вие трябва да разбирате молитвата. Човек първо трябва да живее, вече след туй той трябва да се моли. А след молитвата какво идва? След молитвата трябва да се върши нещо ще живееш, ще чувствуваш, а след като се молиш, молитвата ще ти достави необходимите условия, при които може да се живее. Търпение трябва да има. Като се молиш на Бога, Животът на Бога минава вече в нас по един музикален начин. Защо трябва да се молиш? За да живееш. По друг начин не може да се живее. Ти може да не се молиш, но тогава ще страдаш; Божественият живот минава у тебе по друг начин. Чрез страданието Божественият живот пак идва. Статистиката показва, че хората, които страдат, живеят по-дълго време, отколкото ония, които по-малко страдат. Аз тук говоря за страданията, които осмислят живота има някои страдания, които продължават човешкият живот, повдигат човешкото сърце, повдигат и човешкия ум. Аз тук говоря за Божествените страдания, които ни са дадени. Другите страдания са излишни, вие можете да се откажете от тях. Каталог: wp-content -> Beinsa%20Douno -> OOK2-izbrano Beinsa%20Douno -> Братя и сестри на Христа Beinsa%20Douno -> Защо твоите ученици ядат и пият Beinsa%20Douno -> Духът и плътта. Приливи и отливи в живота Beinsa%20Douno -> Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Царският път на душата Beinsa%20Douno -> “Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи” Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Красотата на Душата Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Последното Добро OOK2-izbrano -> Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе Изтегляне 1.93 Mb. Сподели с приятели:
|