Цялото и частите добрата Молитва

На някоя майка є се дощяло да бъде щастлива. Тя схваща, че за да бъде щастлива, трябва да роди едно дете. Някой път є се дощяло да има едно момченце. Иска є се туй момченце да бъде много умно, да бъде красиво, да бъде снажно. Каз­вам: Отлично желание, Божествено желание, най-хубавото желание! Роди го, всички да се радват на това дете, че е мно­го интелигентно, от всичко разбира! Майката го носи, роди го, израства това дете, стане вече на 21 година, погледнеш около десет моми има да тичат подир него, подир туй дете. Казвам на майката: Иде нещастието. Всички тия моми искат да вземат сина ти. Те казват: «Стига ти на тебе ­ носила си го, целувала си го, сега вече е израснал, остави го на нас, и ние малко да му се порадваме!» Майката го държи, иска да е чист, а те сега ще я намразят; казват: «Няма да умре, да се махне, че да остави сина си свободен!» Те ще започнат да желаят тя да умре ­ защо? ­ Не че искат да умре, но въз­любленият е причината. Казвам: Какво трябва да направи майката? ­ Тя трябва да се откаже и да каже: «Синко, ето ­ оставям те с тия твои сестри, прави каквото искаш, която искаш избери си!» Всички тогава ще обичат майката. Която и да дойде в къщи, веднага ще я обикнат.

И на вас, като ви се роди един син, до известно време той ще бъде с вас, но после трябва да се откажете от него. Казва: Трябва да се откажеш от баща си! Вие не разбирате вътреш­ния закон. Ти ще се откажеш от този, когото любиш ­ ще се откажеш и ще дадеш право и на другите да го обичат. Имаш една книга от която се ползуваш, дойде някой друг ­ дай му я, да се ползува. Какво има, ако му дадеш тази книга ­ че този човек ще я чете, ще научи нещо! Ние сега мислим, че един човек може да се развали. Не се разваля човек! Аз не зная каква е вашата вяра ­ ако си мислите, че човек може да се развали, че някой може да го развали, тогава нямате никаква вяра, нямате никакво познание. Как е създаден светът? ­ Светът е създаден тъй, че никой човек не може да го развали ­ ако той сам не се развали, никой друг не може да го разва­ли. Някой казва: «Изгубих си вярата!» ­ Никой не може да ти отнеме вярата! Вярата не е нещо, което може да ти вземат, изгубване на вярата няма. Като изгубиш вярата, ти си вече с две жени ­ това е многоженство. Ти първо си се оженил за една жена ­ че тя няма да умре! Живееш един живот, женен си за живота ­ че ти няма да умреш! Туй е жената, туй е вярата, че няма да умреш. А след туй ти дойде един бръмбар, мислиш, че ще умреш ­ това е втората жена. И тогава от двете идеи, че ще живееш и че ще умреш, в тебе ще се роди безпокойствие ­ това е ревността. Питам сега: Може ли да обичаш втората жена на смъртта тъй, както обичаш първата на живота? Вие искате да знаете защо хората не ви обичат. Защо не ви обичат? ­ Щом носите на хората живот, те винаги ще ви обичат, щом не носите на хората живот, не може да ви обичат. Казвате: «Аз им правя добро, пък те не ме обичат!» ­ Правиш добро, седнал си на реката с една въдица, турил си храна на въдицата и казваш на рибите: «Вземете, аз съм добър човек! Знаете ли на колко места ходих, докато намеря тия червейчета ­ вземете си, хубава закуска са!» Някоя риба повярва, дойде, хване се на въдицата и ти я извадиш навън опечеш я. Казваш: «Понеже не знаеш как да ядеш, аз ще те изям.» Вторият път пак отидете с въдицата, вече минавате за рибар ­ вие сте такъв рибар, изваждате нещо и го гълтате. Като не се хващат, казвате: «Много са будали!» Ще знаете, че между рибите има някои много умни ­ те дълго време са вярвали. Веднаж се заинтересувах как ловят рибите. В една бистра река се виждат рибките как плуват. Гледам там един рибар, питам го на турски какво прави. Той казва: «Виждаш ли тази ­ да имах пищов да є тегля един куршум!» Гледам го какво прави. Той поставил въдицата ­ дойде някоя риба, гледа, а една друга застанала до въдицата, не є дава да се приближи. Обхожда я, не се допира до въдицата, че не дава и на другите риби да се приближат. Тя се е уловила, а после се е освободила и сега ходи да пази другите. Сега и някои от вас, които са се хващали на въдицата на дявола, хващат въдицата и плуват наоколо. Щом имате неразположение, то плава във вас, че дяволът да не може да ви хване на въдицата.

Сега да ви обясня нашата картина. Представете си, че вие сте щастлив. Тук имате поле, градина, но докоснете туй коп­че и цялото течение навлезе, цялата равнина се изпълни с вода. Наводнение става, трябва да бягате, да напуснете дома и нивите си. Трябва да бягате ­ ако не, ще се удавите. Дойде един умен човек ­ туй течение има едно отвърстие, бутнеш копчето и всичката вода изтече. Някои от вас имат повече вода, отколкото трябва, и тя ви носи нещастие. Нещастието на човека е от многото вода. От многото огън идва всичкото нещастие ­ многото огън поражда всичката жажда и докарва малкото вода, която ти ще употребиш да загасиш жаждата. При големия студ трябва да знаеш, че огънят си има своето място ­ огънят се справя със студа, а водата се справя с големия огън. Ако имаш голям огън, употребяваш водата за да гасиш с нея. Имаш голям студ ­ за да не те вцепени, ще употребиш огъня. Имате вода и огън. Казва Христос: Ако не се родите от вода и Дух ­ с това подразбира, че ако вие не се родите от вода и огън, нямате вечен Живот. Ако ти не знаеш как да употребиш водата, ако ти не знаеш как да употребиш огъня, не може да добиеш живот, не може да имаш щастлив живот.

Та казвам сега: В какво се състои конкретната мисъл? На тази сестра казах: Ти ще се научиш да пееш. Ти ще пееш, ще пееш на мисълта, която ти е неприятна. Не обичаш някого ­ ще пееш, колко не го обичаш. Попей му малко, че не го обичаш! Кажи така: Не, обичам. Та казвам: В съвременния живот временните неща ви отвличат. За пример мислите си, че като имате една къща, ще бъдете щастливи. Казваше ми една майка ­ една доста умна майка ми разправи, че единият є син приличал малко на бащата, а бащата бил толкова немарлив, че никак не си гледал работата, та каквото и да започнел, всичко зарязвал; синът, и той приличал на баща си. Тя казва: «Иде ми да ги напусна, че да се блъскат, ама ме е страх за младия!» В рода им има една лоша черта. Той не работи и є казва: «Аз не ти искам философията, аз сам ще си уредя работите, а ти ще ме слушаш.» И синът дава ум на майка си как трябва да живее. Сега тя иска да се отдели ­ не е да ги напуснеш. Сега някой казва: «Ще ви напусна!» ­ Че къде ще отидеш? ­ Някой казва: «Искам да те напусна!» Че напускането не е нещо физическо! Ти ще се откажеш от едно свое желание и ще го замениш с друго желание. Защото и самата омраза в човека и тя си има свой произход. Вземете чувството за самосъхранение, чувството на удоволствие, семейните чувства, личните чувства, моралните чувства ­ това са области, от които може да се родят и много хубави, и много лоши неща. От чувството за самосъхранение се раждат всички убийства и кражби. От чувството на удоволствие се ражда всичкият разврат в хората. Удоволствията наистина са потребни, но ти трябва да знаеш какво удоволствие да ползу­ваш. Ами че ако ти си един хлебар, постоянно изгаряш хляба като го печеш и никой не ти го купува, какво ще те сполети? ­ Ти ще изгубиш своите клиенти и хората ще изгубят вяра в тебе, че не може да печеш хляб.

Ние казваме: «Защо Господ е турил тия чувства? ­ Ти си роден не да живееш във водата, а в дадения случай да употре­биш водата, да утолиш своята жажда. Не ти е определено да живееш само в огъня, а ще го употребиш при известни усло­вия. Тъй както ви говоря сега за чувствата, у някои от вас господствуват личните чувства. Човек си мисли, че като него друг няма. Право е, като него друг няма. Но ако си мисли, че много знае, че е много добър, той е на лъжлива почва ­ на почвата на личните чувства. Казва: «Нека да говорят за ме­не!» Има десет души стояновци ­ за кого от тях ще говорят? Казва: «За мен да говорят!» Какво значи да говорят за няко­го? ­ Щом аз говоря за една картина, не говоря за картината, а говоря за художника. Ако взема да разглеждам някого от вас и кажа колко лош човек е той, тогава аз си навявам беля на главата. Онзи, Който те е създал ще каже: «Я направи ти нещо по-хубаво!» Ти казваш, че този човек е лош. Господ казва: «Я направи ти нещо по-хубаво!» Казвате: «Престъпен е този човек!» ­ Престъпен е, защото е свободен. Престъпен е, защото мисли, понеже Господ го търпи, а ти го критикуваш. Ти трябва да запиташ Господа защо Той греши. Че вземете който и да е човек, идете с него при извора. Ти му казваш: «Няма да пиеш вода!» Ще кажеш: «Моля Ви, бъдете така добър!» Разправяше ми един мой познат. Една котка му изяла печената кокошка. Той взима бастуна и тя започнала да мячи; той я ударил веднаж. По едно време, като се втрен­чила, тя му казала: «Ти искаш да ме убиеш?» И се приготви­ла да се хвърли на лицето му. «Аз ще умра, но ще ти покажа, как се бие котка!» Той казва: «Турих си юргана на лицето и отворих вратата, за да излезе навън.»

Не поставяйте хората, не поставяйте и себе си в едно безизходно положение. Сега питате: «Защо аз живея?» Аз може да ви кажа: «Аз живея, за да живее Господ. Аз живея, за да ме учи Господ. Аз живея, за да се радват всичките хора чрез мене. Аз живея, за да бъда полезен.» Например казваш: «Аз пея.» Но само като кажеш това, ти още не си започнал пеенето. Или казваш: «Аз имам вяра.» Но ти не си приложил вярата си. Че ти вярваш, или че някой друг вярва в това, че аз съм добър човек ­ тази вяра не ме интересува. Ако вярва и върви в пътя, по който аз вървя, вече може да се образува връзка. Седи един и ме слуша как пея. Ако той подражава и започне да пее, взима втората част на онова, което аз пея, разбирам, че той разбира от пеенето. И между нас се обра­зува връзка ­ аз пея и той пее. Дотолкова, доколкото той взима участие с живота на другите хора, дотолкова, доколко­то аз взимам участие в творението на Бога и живея по Бога, ще идеш и ти да работиш с Бога. Трябва работа. Няма да даваш ум на Господа. Ти сега ще вземеш да се научиш да пееш. Той пее хубаво и ще те коригира много добре. Той ще те потупа и ще каже: «Ти си много даровит. Имаш доста големи дарби, всички дарби имаш, само не си се упражнявал ­ въпросът е в упражненията.» Дойде някой при мене и ми казва: «Аз не мога да пея.» Аз го виждам защо не може да пее. Хората, които притежават дарбата да пеят, имат особен строеж, устата им е другояче построена ­ които са изпратени да пеят, имат особен строеж. Но той не може той да пее по единствената причина, че личните му чувства са прекомерно развити. Казва: «Аз ще започна да пея, но какво ще кажат хората?» И гърлото му се свие. Ти няма да пееш за хората.

Първо вие се заблуждавате ­ видите някой човек отвън и мислите, че сте видяли някого. Никого не сте видяли още. Виждане е, когато нещата в дадения случай пред вас се изменят ­ да видиш и да познаеш нещо. Писанието казва: А Вечен Живот е, да познават Тебе, Единствения, Истинския Бог и изпратения от Тебе Исус Христос. За да познаваш ближния, ти трябва да имаш връзка ­ за да познаваш някого, или да познаваш себе си, трябва да познаваш Бога, защото Бог е виделина, чрез която познаваме хората. Ако ти нямаш виделина в себе си, няма да познаваш. Като дойде видели­ната, ти ще познаеш себе си, ще познаеш и другите хора. Мисля, че в миналата лекция ви говорих да намерите една черта в себе си, която не се мени. Аз като ви казвам това, във вас има нещо, което постоянно се променя. Ние се намираме в един свят на видоизменение. Нашето нещастие произтича от следното: Щастието на земята, ражда нещастието ­ щас­тието на земята образува нашето нещастие в духовния свят. Нещастието на земята е образувало рая в духовния свят. За това аз ще ви приведа аргументи. Богатият, който имаше щастието да му свирят и да му пеят, беше здрав. Като умря, отиде в Небето, в мястото на нещастието. Лазар, който беше нещастен, като умря, отиде в рая на блажените, при всички удобства. Питам: Защо този човек отиде от щастието на земята в нещастието на духовният свят и защо Лазар отиде от нещастието на земята в духовния свят. Вие, които не разбирате законите, намирате тук едно противоречие. Има същества, които слизат надолу; движението на астрал­ния свят е в разрез на нашето. Едно време ние вървяхме успоредно, сега те слизат, а ние възлизаме. И тогава нашето минало е тяхно бъдеще. Нашето минало е идеал на астрал­ците, които слизат на земята. Отиваме в обратна посока. И аз зная дали астралецът, ако отива на моето място, ще бъде щастлив или не. Ако аз избягам от туй място на нещастието, и той ще бъде нещастен. Ако аз съм излязъл от туй място на щастието и той ще бъде щастлив. Казвам: Всички духове, които слизат, се интересуват. Те казват: «Ние слизаме, я ни разправете нещо от вашата опитност.» Някой път като сли­зат, аз им разправям тази опитност. Щом ви върнат назад, както в турско време, казват на някой българин цял ден да ходи ­ хванат те астралните същества, развеждат те, развеж­дат те и като те пуснат, ти си като оскубана кокошка. Като се върнеш назад, те искат да им покажеш как се употребява яде­нето, пиенето ­ как се пие туй вино. Ти ще им покажеш това, после друго, трето, четвърто нещо. И като се върнеш, ти си пил една чаша, две, двадесет. Върнеш се, главата ти се върти. На теб главата ти се върти, а те се смеят. Това е изпитание.

Някой лекар говори научно, иска да покаже, че много знае. Седне с ножа, показва на студентите, разреже стомаха на някой човек. Той показва своята ученост, а онзи, горкият човек, огъва се. След като разправи своята опитност, зашие го, казват «много учен човек». Да, учен е, но да му мисли онзи, чрез когото показва. Ще се мъчи една-две седмици докато шевовете заздравеят. Като влезете в астралният свят и ви направят операция, питате защо е така. ­ Не отивай на някоя професорска маса, за да показва професорът своето знание!

Но да дойдем до същественото. В дадения случай има една съществена мисъл, която е потребна за вас. Казвал съм ви и пак ви казвам: Никога не критикувайте Бога в себе си. А ако го критикувате, помолете му се да ви разправи защо е така. Казваш: «Господи, махни тия неща от мене!» Ти искаш Гос­под да махне някого пред тебе. Някой пък ще иска ти да се махнеш. Питам: Тогава кому да угоди Господ? Дойде някой при мене да пее, аз лесно може да се нагодя в пеенето. Той не може да вземе тона, който аз взимам ­ нагодя се, пея малко по-ниско, свалям го с половин тон, музикално го свалям. На музиката това не вреди ­ може с два тона да го сваля, може с четири-пет да го сваля, все е музикално. Но в дадения случай човек трябва да има един основен тон, с който да започва, да има една мярка. Тези неща сега искат обяснения. Да допус­нем, музиката служи като лечебно средство. Има музика на водата, музика на движението ­ такава е музиката на Бах, водна музика. Ако дойдете до музиката на Вагнер, неговата музика е музика на огъня, на вятъра, на бурята. Ритъм има музиката на вятъра! Като дойдете до Бах, това е музика на движенията. В тия движения има нещо, което съществува в природата. Всичко това, което Бах описва, са все прости неща, но някой път много мъчно може да се изпълнят.

Само Божията Любов носи пълния живот.

Общ окултен клас

ХVI година

30. лекция

23. юни1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева

ВСИЧКО Е СЪЗДАДЕНО ЗА ДОБРО

Добрата Молитва.

Имате ли някаква тема зададена? - Нямаме. Пишете тогава на темата РАЗЛИКА МЕЖДУ ДИШАНЕ И ХРАНОСМИЛАНЕ.

Та казвам: Първо трябва да знаете. Вие гледате на сегашния свят и се питате: «Защо светът е така създаден?» ­ Сега само Бог знае, защо така е създаден светът. Той се е проявил, ние трябва да изучаваме Неговото Проявление. Ти първо трябва да внесеш единство в битието, да знаеш, че всяко нещо има своето начало. Колкото и да си малък, между малкото и голямото има отношение. В създаването на нещата всеки човек, който съществува, си има своето място. Някой път ти кажеш: «Аз не съм даровит.» Ами че ти си добър готвач, знаеш да готвиш на физическото поле ­ цял майсторлък е да знаеш да готвиш, известни елементи тъй да съчетаеш, че да действуват приятно на вкуса. Ако този прост човек е станал такъв отличен готвач, че да привлича хората със своето готвене, не можеш ли и ти да станеш такъв гот­вач? Да сготвиш своята мисъл или своите чувства по такъв начин, че на хората да им е приятно. Искаш да те разбират хората ­ ако не знаеш да сготвиш, да съпоставиш приятни чувства, никой няма да те обича. Готвача обичат не заради неговата красота, а заради онова, което може той да направи. Всичко това са условия, най-разнообразни елементи, които е взел и съчетал ­ заради този вътрешен похват всички обичат готвача. Та казвам: Вие, които сте събрани тук, трябва да знаете какво да сготвите от вашите чувства, да знаете какво да сготвите от вашите мисли. Ако този готвач мисли дали ще има клиенти, той ще сготви добре и ще си каже: «Аз ще имам клиенти, ще има хора, които ще дойдат да се хранят.