Цялото и частите добрата Молитва

Та казвам сега: Като ученици на една Божествена школа, вие мислите само за обикновените неща, мслите за туй, кое­то не може да ви донесе щастието. Вие сте доволни само от дадения момент, само от едно състояние ­ искате да бъдете красиви, искате да бъдете богати. Но туй желае всеки ­ ваша­та красота я желаят и другите. Щом двама души са красиви, между тях ще се роди състезание кой е по-красив. И тогава, щом единият или другият е по-красив, ще се разделят на две ­ от хубавото, от красотата ще произлезе един раздор. Като се движиш, има опасност да се блъснеш ­ ако не си умен, като се движиш по пътя, може да се блъснеш, и в движение­то да създадеш за себе си една малка неприятност. Следо­вателно, ако искате да кажете една дума, вие няма преди това да обмислите, че вашата дума може да се блъсне някъде и да ви причини вреда, понеже всяка дума, която сте казали, ще отиде в пространството и ще се върне отново при вас ­ всяка твоя мисъл ще излезе в пространството и пак ще се върне и всяко чувство, което се е развило в тебе, ще отиде в про­странството и ще се върне при тебе. Резултатите на туй, което ти си направил ще се върнат. И тогава, ако резул­татите са добри, ти ще бъдеш радостен, а ако са лоши, ти ще бъдеш нещастен. И ще мислиш например, кога са се създали. Да ви обясня ­ това е Законът за прераждането. Че някъде ти в миналото си бил цар, осъждал си хората на общо осно­вание, по хиляди си ги пращал на ешафода, и си карал тия хора да ти се подчиняват. Някъде ти си станал слуга, гос­подарят те е хокал и другите слуги са те хокали. Обясняваш с философията, че ти си бил цар, че си заповядвал, та всички хора, които те заобикалят, са страдащите и ти казват: «Знаем те какъв си, заради тебе ние пострадахме.» И започват да те измъчват. Ти сега не знаеш това, казваш, че ни най-малко не си спомняш ­ не помниш, че си бил цар, но помниш резул­тата: тия хора не те обичат. Всяко нещо, което става има своя причина ­ ако един човек те обича, има причина, ако не те обича, пак си има причина.

Казвал съм ви и друг път, че в Бога има две воли. Ако вървиш по Закона на доброто, ти ще опиташ добрата Божия воля, ако вървиш по Закона на злото, ще опиташ злата воля на Бога. И вие искате сега, като вървите по единия или по другия път, да имате едни и същи резултати. Не може да имате едни и същи резултати. Ако един човек се отнася с вас добре, вие имате едно отношение, ако се отнася зле, имате друго отношение ­ ти не може да обичаш един човек, който ти прави зло. Когато казваме, че трябва да разбираме Бога, ние подразбираме Неговата Любов. И аз трябва да обичам другите хора не заради тях, а заради онзи, Който ги е създал. Ако детето на една майка е лошо, ще є кажа: Обърнете вни­мание на вашето дете, няма да ида аз да го възпитавам ­ лошия човек оставете друг да го възпита, не се занимавайте вие с него. Вие понякога се занимавате с дявола, даже искате да го поправите и му четете нотации, че не трябва да прави туй, което е в света. Това не е ваша работа. Оставете дявола на спокойствие. Дяволът е като един борсук, язовец ­ когато го гонят, той си има една течност и пръска с нея всички.

Казвам: Не поддържайте онова, което вече сте поддър­жали. Не се радвайте на миналия ден, радвайте се на днеш­ния ден, оставете миналото настрана! За какво да се радвате на миналия ден? ­ «Едно време какъв бях млад!» ­ Оставете това! Днес какъв сте е важно. «Остарях!» ­ Каква е разликата между младостта и старостта? ­ Вие нямате верна представа за това. Тъй както го разбирате, не е правилно. Младият е първокласен невежа, старият е първокласен учен човек, но е физически слаб. Младият е невежа, но е силен, расте. Стари­ят е учен, но се смалява. Но това е криво разбиране. Старият е изгубил своята сила, понеже е помислил, че е остарял. В света има само един стар човек, това е Господ. Ако ти кажеш, че си стар, значи, че си Господ, като кажеш, че си Господ, Господ казва: «Покажи си силата!» И като речеш да си покажеш силата, хлътнеш. Не казвай, че си стар, а че си млад, че трябва да растеш. Като си млад, винаги трябва да мислиш, че си дребничък, че всеки ден трябва по малко да растеш. Младият трябва да мисли, че е невежа, той трябва да мисли, трябва да има вътрешен импулс. Вие казвате: «Ние остаряхме, опитахме всичко в света. Няма какво да учим, нищо не ни интересува.» Какво ви интересува ­ да отидете в оня свят? ­ Какъв е оня свят, не знаете. Тогава ще ви кажа баснята за вълка и лисицата. Вълкът се оплакал на лисицата, че му дотегнали тия хора ­ дето мине, все го хокат, лоши хора, не разбират от човещина. Навсякъде го хокат, иска да намери други хора, да живее между тях. Лисицата го пита: «Ами зъбите си ще вземеш ли?» ­ И там, и в оня свят, хората ще имат същите отношения към тебе, ако ти не възпиташ своя език, ако ти не знаеш как да говориш, ако не знаеш как да пееш, ако не знаеш как да туряш думите, да ги поставяш като музикант, ако не направиш една песен за свирене, ако не пееш нещо хубаво.

Казвам: Бог иска да ни извади от едно неподвижно със­тояние на нашата мисъл. Има такива неподвижни състояния. А у Бога всякога има желание да ни накара да мислим ­ ако Той не може да те накара да мислиш, ще те накара да чувст­вуваш. А ако пък не искаш да чувствуваш, ще ти дойде някоя неприятност. По всякакъв начин Бог иска да те накара да работиш, иска да те изкара от едно положение в което си влязъл. Първо ще мислиш: «Всичко, което е създадено в све­та, е създадено за добро. А всичко, което е зло в света, е създадено, за да създаде условия за реализиране на доброто ­ такъв е принципът. Защо е злото? ­ Злото е създадено, за да се реализира доброто. Злото е създадено, за да се реализира доброто, понеже без злото доброто не може да се реализира. За да се прояви доброто, за да се прояви Любовта, трябва да дойде омразата. Ако омразата не се прояви, тогава и Любов­та не може да се реализира, те са противоположности. В душата някой път се зароди омраза ­ нека у вас омразата залегне като мисъл. Защо е дошла омразата ­ за да се реали­зира Любовта. Ако омразата не се яви, Любовта не може да се реализира. Ако лъжата не се яви, Истината не може да се прояви. Това са контрасти ­ защо е така? ­ Така е.

Сега определям. Да кажем от 32 трептения можете да образувате един звук, но и 31 трептения пак образуват звук. И едно трептение образува звук. Какво е отношението на 32 трептения, как са ги изчислили физиците? ­ Има начини, те не са ги броили, но има методи. Та казвам: Трябва да можете да разбирате. Всяка една мисъл може да се определи. Един музикант си има камертон, с който определя тона. Казвам: Кой е основният тон на вашите чувства? ­ Кой е основният тон на вашата мисъл, и кой е основният тон на вашите постъпки? В съвременната музика имате ДО, МИ, СОЛ, ДО. Имате три основни тона, от които образувате и другите тонове. ДО се взима за основен тон ­ в миналото са взимали друг основен тон. Основният тон не излиза от всякъде. Сега няма да се спирам повече върху това.

Та казвам: От ДО-то започват да се оправят работите, той е основният тон. В живота си ще знаете, че имате думи, от които започва вашето щастие. Има и други думи, от които започва вашето нещастие. И гами има. Ти като кажеш една дума, от тази дума ще започне или твоето щастие или твоето нещастие или твоето добро или твоето зло. Следователно когато ти започнеш да говориш, ще се спреш, ще се обърнеш към Бога, ще се помолиш и ще кажеш: «Господи, дай ми основния тон ­ основния тон, който внася щастието на души­те!» Ще искаш да ти каже една дума, която дума да знаеш как да кажеш. Отивате при един ваш кредитор, а той ви е намра­зил, понеже не му изплащате дълга си. Той има лошо мнение за вас ­ какво трябва да му кажете сега? ­ Ще идете при него тихо да се извините, и ще кажете: «Ще ме извините, аз не постъпих разумно, но искам да ви покажа, че дългът, който имам пред вас, ще го изплатя с лихвите. Имам едно правилно отношение към вас, ще ме извините.» Не само празна дума да кажете, но веднага ще платите дълга си. Две-три думи като кажете, той ще се измени. Не отивайте да му доказвате, че жена ви е болна, че децата ви са болни, а нито жена ви е болна, нито децата ви са болни. Често хората в лъжите си са изобретателни. Среща един българин свой приятел, който обичал да лъже. Десет години не са се виждали.

­ Я, ти не можеш ли да ми кажеш една лъжа.

­ Остави се, голямо нещастие ми се случи. Аз лъжите вече забравих, но голямо нещастие ми се случи ­ баща ми умря, а нямам пари да ида при него.

Той изважда и му дава петстотин лева. А другият му казва:

­ Тази е последната лъжа.

Питам сега: Защо първият иска да му се каже една лъжа? Защо и първият се е представил като че ли той е напуснал лъжата? ­ Питам ви защо единият иска да му каже една лъжа? ­ И защо другият иска да се покаже, като че вече е престанал с този занаят? Така и в живота ­ срещнеш някого, той се показва, че не обича никого, не му обръща внимание, не се интересува, но каквото се каже дава ухо. А се представя, че не се интересува, че друго нещо го интересува. Това не са ли все такива лъжи? Като срещнеш хора които се обичат, какво трябва да научиш от тяхната обич? ­ Двама, които се обичат, те не обичат себе си, а Бог е между тях ­ щом се обичат, Господ е дошъл, Господ им говори. Като им говори, те и двамата слушат като ученици. Когато Господ говори на двама души, казвате че те се обичат. И тогава се стягате да развалите работата, а след туй се яви Господ със Своя кам­шик и ви наложи хубаво. Тия двамата, като ги разедините, Господ се оттегля и те ще се намразят. Разваляте любовта на някого, ще видите какво има там. Когато двама души се обичат, работете с благоговение! Слушайте онова, което Господ говори, понеже то ще бъде за вас предметно учение. Когато дойдете до Любовта не си давайте никакво мнение ­ Туй, което прави Бог е добро. В дадения случай, бих желал всички да се обичате, подразбирам на всички Господ да ви говори и вие да го слушате с най-голямо благоговение. И тогава ще кажете: «Така ще живеем както Ти кажеш!»

Отче Наш.

Общ окултен клас

ХVI година

31. лекция

30. юни1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева

БОЖЕСТВЕНО РЪКОВОДСТВО

Добрата молитва.

Чете се темата ДИШАНЕ И ХРАНОСМИЛАНЕ.

Ще прочета няколко стиха. В какво се състои животът? ­ Животът е изявление на Любовта.

Бог е Любов.

Аз съм Бог твой.

Аз съм цвете.

Да възвисим сърцата си към Бога.

Обичай Господа, твоя Бог, защото Любовта крепи.

Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце.

(Учителят чете 13 глава от Посланието към Коринтяните.)

Обичайте се един друг с братска любов.

Има неща, които трябва да станат ясни. Три неща човек трябва да има в ума си: Да мисли добре, да чувствува добре, да постъпва добре. Мисълта е основата, в която Бог се проявява. Тя е първият Образ на Бога в света. Чувството е вторият Образ на Бога. Мисълта трябва да се прояви в чувството, а постъпката е третата проява на чувството. Едно чувство не може да има свой образ, ако ти не постъпваш добре. Човекът се проявява в постъпките ­ постъпката, това е вече човекът, единственото същество, което постъпва. Ти не може да постъпваш, ако не си мислил. Ти не може да постъпваш, ако не си чувствувал. Следователно когато гово­рим за една добра постъпка, ние разбираме една Божествена Мисъл, която се е вляла в нас, и едно Божествено чувство, което се е вляло в нас. И така, че чрез нашата постъпка ние се изявяваме. В това именно се състои философията на живота. Вие питате какво е Бог в света. Англичаните имат едно изречение: Туй е Абсолютното, Неделимото. All ­ оол означава всичко в света. Едното, Всичкото, е неделимо, то е Бог. Всичко друго се дели. То е безбройното в пространст­вото. И на него се туря всичко. Всичко във всичкото и всич­кото във всичко. Вие понякой път усещате, че в живота ви има някое противоречие. От какво произтичат противоре­чията? ­ Представете си, че имате изобилно вода, направите, един много тесен вход и дадете силно налягане на течението. Ако искате да изкарате водата от този малък канал, вие ще трябва да направите тъй, че струята да се изхвърли надалече ­ ако прекарате обаче водата през голямо отвърстие, тя няма да отиде надалече, а ще се оттече наблизо. Ако отидете в Америка и видите големия Ниагарски водопад, там се изли­ват с отромна сила милиони тонове вода на едно сравни­телно малко пространство.