Цялото и частите добрата Молитва



страница8/14
Дата26.10.2017
Размер1.93 Mb.
#33207
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14


Казвам сега: Нужно е разбиране, защото ще стигнете до едно положение, при което ако не се учите добре, ако не сте доволни от живота си, у вас ще дойде недоволството ­ ти не може да седиш в безразличие, на тебе ти е неприятно, не си доволен от живота. За да те излекуват от състоянието на без­различие, ще ти дадат недоволство. Ако не си доволен от малкото богатство, което имаш, непременно ще дойде сиро­машията. Сиромашията е противоположност на богатството. Ако станеш доволен от сиромашията, богатството ще дойде. Законътобаче казва, че ако ти си недоволен от сиромашията, тя се увеличава. Ако пък си недоволен от богатството, то се намалява. Те са противоположни. Богатството се увеличава чрез доволство ­ ако си доволен от малкото богатство, дру­гото ще се прибавя към него тъй, както расте един плод. Един малък плод отначало е дребен, след това расте, увеличава се и става зреене. Ако този плод не е доволен от своето битие, той се разкапва, разваля се и пада. Когато ние говорим за Любовта подразбираме да вземем всички участие, в онова, което Бог е създал ­ да ни радват и най-малките неща от Създанието. Минаваш, виждаш една мравка, казваш: «Това нищожество, защо ли е дошло в света?» ­ Че ти с това обиждаш онзи, Който го е създал! Какво е предназначението на мравката? ­ Мнозина от вас не знаят. Какво е предназна­чението на пчелите? ­ Или какво е предназначението на цве­тята? ­ На водата, на въздуха, на светлината? ­ Всичко това са предназначения за някого. Те са проявления ­ Бог се проявява чрез всички тях, ако вие разбирате Божиите проя­ви. Трябва да се образува едно отношение между вас и Бога. Вие може да мислите, че сте едно същество нищожно ­ това нищо не значи. Може да сте едно дребно същество, но ако Бог ви е създал, Той имал нещо предвид, имал е някаква мисъл за вас. Следователно, вие гледайте да проникнете в Божията Мисъл, защо ви е създал. Една жена може да мисли защо е жена. Една мома може да мисли защо е мома, защо е създадена. Един момък може да мисли защо е момък, защо е създаден. Един богат човек може да мисли защо Бог го е създал. Не че Бог го създава богат ­ на богатия човек богатството му се обуславя от нещо. Ако всеки от вас иска да знае да пее и да свири, но ако няма от туй богатство на музиката, той не може да се прояви. Ако вие попитате къде е складирана музиката, ще кажете тук. (Учителят сочи цигул­ката.) Но цигулката е условие за музиката. Можете да кажете, че е в ръката. Но ръцете са условие за музиката. С очите пък можеш да четеш нотите, но музиката е някъде другаде складирана. Нещата може да бъдат музикални, а може да бъдат и немузикални. Музикалните неща са прият­ни, а немузикалните, са неприятни. Следователно, всяко не­що, което ти е приятно, вътре в него има музика, и всяко нещо, което ти е неприятно, е немузикално. Немузикалните неща са неприятни, само музикалните неща са приятни. Тогава ще запитате защо това е така. ­ За да знаеш да работиш. Немузикалните неща може да станат музикални, следователно стреми се да направиш немузикалните работи, музикални! Като се стремиш да ги направиш музикални, ти ще влезеш в съприкосновение, във връзка, с Бога. Има един закон, според който Той ще започне да те създава. Под дума­та създаване се разбира, че вече са ти дали условия ­ ти вече мислиш, чувствуваш че някъде съществуваш. Колкото и да си дребен, нищо не означава. Едно дете се ражда, постепенно в него се заражда желанието да се движи, дасе храни. При храненето се развива неговото сърце, от движението му се развива неговият ум.

Та казвам сега: Като ученици на една Божествена школа, вие мислите само за обикновените неща, мслите за туй, кое­то не може да ви донесе щастието. Вие сте доволни само от дадения момент, само от едно състояние ­ искате да бъдете красиви, искате да бъдете богати. Но туй желае всеки ­ ваша­та красота я желаят и другите. Щом двама души са красиви, между тях ще се роди състезание кой е по-красив. И тогава, щом единият или другият е по-красив, ще се разделят на две ­ от хубавото, от красотата ще произлезе един раздор. Като се движиш, има опасност да се блъснеш ­ ако не си умен, като се движиш по пътя, може да се блъснеш, и в движение­то да създадеш за себе си една малка неприятност. Следо­вателно, ако искате да кажете една дума, вие няма преди това да обмислите, че вашата дума може да се блъсне някъде и да ви причини вреда, понеже всяка дума, която сте казали, ще отиде в пространството и ще се върне отново при вас ­ всяка твоя мисъл ще излезе в пространството и пак ще се върне и всяко чувство, което се е развило в тебе, ще отиде в про­странството и ще се върне при тебе. Резултатите на туй, което ти си направил ще се върнат. И тогава, ако резул­татите са добри, ти ще бъдеш радостен, а ако са лоши, ти ще бъдеш нещастен. И ще мислиш например, кога са се създали. Да ви обясня ­ това е Законът за прераждането. Че някъде ти в миналото си бил цар, осъждал си хората на общо осно­вание, по хиляди си ги пращал на ешафода, и си карал тия хора да ти се подчиняват. Някъде ти си станал слуга, гос­подарят те е хокал и другите слуги са те хокали. Обясняваш с философията, че ти си бил цар, че си заповядвал, та всички хора, които те заобикалят, са страдащите и ти казват: «Знаем те какъв си, заради тебе ние пострадахме.» И започват да те измъчват. Ти сега не знаеш това, казваш, че ни най-малко не си спомняш ­ не помниш, че си бил цар, но помниш резул­тата: тия хора не те обичат. Всяко нещо, което става има своя причина ­ ако един човек те обича, има причина, ако не те обича, пак си има причина.

Казвал съм ви и друг път, че в Бога има две воли. Ако вървиш по Закона на доброто, ти ще опиташ добрата Божия воля, ако вървиш по Закона на злото, ще опиташ злата воля на Бога. И вие искате сега, като вървите по единия или по другия път, да имате едни и същи резултати. Не може да имате едни и същи резултати. Ако един човек се отнася с вас добре, вие имате едно отношение, ако се отнася зле, имате друго отношение ­ ти не може да обичаш един човек, който ти прави зло. Когато казваме, че трябва да разбираме Бога, ние подразбираме Неговата Любов. И аз трябва да обичам другите хора не заради тях, а заради онзи, Който ги е създал. Ако детето на една майка е лошо, ще є кажа: Обърнете вни­мание на вашето дете, няма да ида аз да го възпитавам ­ лошия човек оставете друг да го възпита, не се занимавайте вие с него. Вие понякога се занимавате с дявола, даже искате да го поправите и му четете нотации, че не трябва да прави туй, което е в света. Това не е ваша работа. Оставете дявола на спокойствие. Дяволът е като един борсук, язовец ­ когато го гонят, той си има една течност и пръска с нея всички.

Казвам: Не поддържайте онова, което вече сте поддър­жали. Не се радвайте на миналия ден, радвайте се на днеш­ния ден, оставете миналото настрана! За какво да се радвате на миналия ден? ­ «Едно време какъв бях млад!» ­ Оставете това! Днес какъв сте е важно. «Остарях!» ­ Каква е разликата между младостта и старостта? ­ Вие нямате верна представа за това. Тъй както го разбирате, не е правилно. Младият е първокласен невежа, старият е първокласен учен човек, но е физически слаб. Младият е невежа, но е силен, расте. Стари­ят е учен, но се смалява. Но това е криво разбиране. Старият е изгубил своята сила, понеже е помислил, че е остарял. В света има само един стар човек, това е Господ. Ако ти кажеш, че си стар, значи, че си Господ, като кажеш, че си Господ, Господ казва: «Покажи си силата!» И като речеш да си покажеш силата, хлътнеш. Не казвай, че си стар, а че си млад, че трябва да растеш. Като си млад, винаги трябва да мислиш, че си дребничък, че всеки ден трябва по малко да растеш. Младият трябва да мисли, че е невежа, той трябва да мисли, трябва да има вътрешен импулс. Вие казвате: «Ние остаряхме, опитахме всичко в света. Няма какво да учим, нищо не ни интересува.» Какво ви интересува ­ да отидете в оня свят? ­ Какъв е оня свят, не знаете. Тогава ще ви кажа баснята за вълка и лисицата. Вълкът се оплакал на лисицата, че му дотегнали тия хора ­ дето мине, все го хокат, лоши хора, не разбират от човещина. Навсякъде го хокат, иска да намери други хора, да живее между тях. Лисицата го пита: «Ами зъбите си ще вземеш ли?» ­ И там, и в оня свят, хората ще имат същите отношения към тебе, ако ти не възпиташ своя език, ако ти не знаеш как да говориш, ако не знаеш как да пееш, ако не знаеш как да туряш думите, да ги поставяш като музикант, ако не направиш една песен за свирене, ако не пееш нещо хубаво.



Всеки от вас е изпратен да стане музикант. Срещне ме и ми каже хубава дума, услэжи ми. От какво зависи вашето приятелство? ­ Някой ваш приятел ви е казал сладка дума. От какво зависи цената на възлюбления и възлюблената. От сладките думи. Той казва: «Вие сте Божество, като вас не съм срещал. Вие сте величие вие сте такава красота, такова благоухание излиза от вас, че моят живот се осмисли. Ако не бях ви срещнал, от мене нищо нямаше да стане, благодарение на вас, аз станах това.» Хубави думи са тия. Но един ден казва: «Слушай, ти ни най-малко не си такова величие как­вото мислих, ти си едно малко бръмбарче.» Аз не мисля, че твоят възлюблен ти казва това, ами в твоя възлюблен има две плочи. Когато първият път ти говореше, това беше една­та плоча. Когато той спря, тури другата плоча, която ти казва, че си бръмбар. Тогава из устата на този възлюблен, излизат други думи. Като го питаш, той казва: «Аз никога не съм говорил това.» Ти казваш: «Аз те чух, през устата си го каза.» Той те слуша, не те разбира. Твоят възлюблен никога не може да ти каже това. Първото нещо, което ти е казано, не е верно. И второто не е верно, това са две плочи. Като иска да те занимае, да обърне внимание на себе си, твоят възлюблен започва да те хвали. Плочата не е направена от него, филм е ­ в природата има такива филмови плочи. Всич­ки възлюблени имат такива плочи ­ у всекиго се намират по стотина такива екземпляри. Някой път пък ви дотегне да ги туряте да се въртят. Аз тук ви давам един пример ­ като се оженил, един англичанин дал през първата година три хиля­ди и петстотин целувки на възлюблената си, през втората дал две хиляди, през третата хиляда ­ през четвъртата петстотин, през десетата година само една целувка, а от десетата ната­тък ­ без целувка. Това е външната страна. Но в целувката има цяла философия. Целувката е един свещен момент ­ ти може да целуваш само при особен случай. Майката целува своето дете ­ тя обича туй, което е родила. Туй, което ти си родил, хубавото, красивото, възвишеното, туй, което е пълно с любов, ти може да целуваш. Истинската целувка се обра­зува само от Любовта. Може да целунеш само туй, което има светлина в себе си, може да целунеш само туй което има сво­бода в себе си. Или с други думи ­ като целунеш, в целувката ти трябва да присъствува Любовта, трябва да присъствува Истината, те да са свидетели. Тази целувка е на място. Щом те не присъствуват, ти ще си създадеш своето нещастие. Писанието казва: Който яде хляба недостойно, в деня на Господа си навлича нещастие. Значи с достойнство. Има едно свещено достойнство.

Та казвам: Вие сте недоволни от себе си, състезавате се да станете като другите. Не се стремете да станете като другите, бъдете такива каквито Господ ви е направил. Нека всеки да задържи своите особени качества, да запази туй, което има тъй, както е то, да бъде едно цвете, както Господ го е създал. Всеки да прилича на себе си, но да е в хармония с другите цветя. Щом си в хармония, ти си на мястото си. И никога не мислє, че си нещо по-горе от другите хора, защото по-горе от всички е само Бог! Всички хора ­ от най-малките до най-големите ­ имат еднакви отношения помежду си. Малкият пръст и големият пръст имат еднакви отношения ­ големият пръст и малкият пръст са еднакви, те имат еднакви отно­шения. Но в света трябва да има големи страни. Палецът е важен, а този, малкият пръст, е търговец. Сега аз ви правя превод ­ като млади, вие сте си същите и като стари сте си същите. Каква е разликата, че едно време се били млади? Аз не искам вие сега да разрешавате този въпрос. У мене идеята е, през вашия живот Любовта ви към Бога да се увеличава. Работата е там, че вие в ранната си възраст имате по-голяма любов към Бога, отколкото в старостта. Едно време това ви интересуваше повече, отколкото сега ви интересува ­ вие слизате надолу. Сега гледам между хората ­ онзи, който няма нещо, развива Любовта, а онзи, който е разлюбил, търси да намери нещо. Или пък може да се е влюбил в общественото мнение на хората. Хубаво, ако общественото мнение и хората са израз на Божията мисъл, тогава това е намясто. Но ако един човек гледа на тебе с пренебрежение и си казва «че какво ли може да стане от това дете»! ­ Ако обичаш Бога, ти ще видиш в детето скритите му заложби тъй, както можеш да четеш в една книга ­ ако не знаеш да четеш, ти ще видиш в тази книга само нейната лоша подвързия, но ако я отвориш и прочетеш, ще видиш какво е съдържанието. Всеки човек има нещо вложено, вие трябва да изучавате себе си, да изучавате и него, трябва да възприемете Любовта в новата є форма, трябва да почнете да обичате всички тъй, като че ли слушате един извор, който тече и възбужда у вас радост ­ радост, че сте видели че тече. Или като че виждате един раз­цъфнал цвят ­ да се радвате, като знаете, че има един закон. Ти си се обезсърчил в живота, заболял си, мислиш, че може да умреш. Ако мръднеш, и видиш някой цвят, който е цъвнал, ако разбираш закона, защо този цвят е цъвнал, ти ще оздравееш. Господ ти казва: «Както направих този цвят да разцъфти, така ще направя и твоята болка да се премахне.» Ако ти повярваш, моментално ще стане. Да речем, ти мина­ваш по Пътя, има малко проветрение ­ пратил е вятър, а вас ви е страх от вятъра. Ти си излязъл, много деликатен си, търсиш тихо, спокойно време. Но смени се времето, стане бурно, вятърът тъй духа, че се уплашиш, казваш: «Ще се простудя!» Ако разбереш защо се движи вятърът, ти момен­тално ще оздравееш. Ами че туй раздвижване на въздуха, Господ го е изпратил за тебе ­ да дойде малко чист въздух, понеже въздухът е нечист. Така приижда чист въздух, и ако ти разбираш и възприемеш този въздух в съзнанието си, в мисълта си, веднага ще се обновиш. Дошъл някой човек откраднал ти парите ­ трябва да разбираш защо ги е открад­нал. Този човек ти е откраднал парите, понеже не си искал да се запознаеш. Той открадне парите, хващат го един ден. И ако ти разбираш защо ги е откраднал, ще кажеш: «Аз много съжалявам, едно време ги бях приготвил да ти ги дам, от колко години те чакам да ти ги дам.» А ти като не разбираш, ще го хванеш и по законите ще го туриш в затвора. Казваш: «Да се научиш да не крадеш!» Това са вашите стари разб­ирания. Писанието казва: Бог, Който вижда всичките ни грешки, се радва ­ някой път Господ се радва на нашите грешки и казва: Потърси ме в ден скръбен, в деня на твоите грешки, и аз ще ти помогна, и ти ще ме прославиш. Ако сега аз ви приведа тази истина, вие всички ще се усъмните ­ ще се усъмните тъй, както ще се усъмните, ако вашата дъщеря е на умиране, а при нея дойде един красив момък и лекарят каже, че ако този момък целуне дъщеря ви, тя ще оздравее ­ този момък ще є я предаде магнетическа сила. Вие туй го схващате. При туй Бог няма да ви съблазни в нищо, но ако дъщеря ви е здрава, ако няма никаква болест и някой я целуне, тогава вижте. Защо в единия случай нещата са добре приети, а в другия не са? ­ Когато двама души са здрави, никога не трябва да се целуват. Един здрав човек може да целуне болен, но двама души, не може да се целуват. Ако двама здрави хора се целунат, те целуват трети помежду им ­ единият го целуне от едната страна, а другият от другата. Ако те бяха ясновидци, щяха да видят, че помежду им има трети. А те мислят че двамата се целуват. Двама здрави не може да се целунат. Един болен и един здрав може да се целунат. Аз не искам вие да вярвате в тия неща. Ще ви дам пояснения, един ден ще разберете.

Казвам: Бог иска да ни извади от едно неподвижно със­тояние на нашата мисъл. Има такива неподвижни състояния. А у Бога всякога има желание да ни накара да мислим ­ ако Той не може да те накара да мислиш, ще те накара да чувст­вуваш. А ако пък не искаш да чувствуваш, ще ти дойде някоя неприятност. По всякакъв начин Бог иска да те накара да работиш, иска да те изкара от едно положение в което си влязъл. Първо ще мислиш: «Всичко, което е създадено в све­та, е създадено за добро. А всичко, което е зло в света, е създадено, за да създаде условия за реализиране на доброто ­ такъв е принципът. Защо е злото? ­ Злото е създадено, за да се реализира доброто. Злото е създадено, за да се реализира доброто, понеже без злото доброто не може да се реализира. За да се прояви доброто, за да се прояви Любовта, трябва да дойде омразата. Ако омразата не се прояви, тогава и Любов­та не може да се реализира, те са противоположности. В душата някой път се зароди омраза ­ нека у вас омразата залегне като мисъл. Защо е дошла омразата ­ за да се реали­зира Любовта. Ако омразата не се яви, Любовта не може да се реализира. Ако лъжата не се яви, Истината не може да се прояви. Това са контрасти ­ защо е така? ­ Така е.

Сега определям. Да кажем от 32 трептения можете да образувате един звук, но и 31 трептения пак образуват звук. И едно трептение образува звук. Какво е отношението на 32 трептения, как са ги изчислили физиците? ­ Има начини, те не са ги броили, но има методи. Та казвам: Трябва да можете да разбирате. Всяка една мисъл може да се определи. Един музикант си има камертон, с който определя тона. Казвам: Кой е основният тон на вашите чувства? ­ Кой е основният тон на вашата мисъл, и кой е основният тон на вашите постъпки? В съвременната музика имате ДО, МИ, СОЛ, ДО. Имате три основни тона, от които образувате и другите тонове. ДО се взима за основен тон ­ в миналото са взимали друг основен тон. Основният тон не излиза от всякъде. Сега няма да се спирам повече върху това.

Та казвам: От ДО-то започват да се оправят работите, той е основният тон. В живота си ще знаете, че имате думи, от които започва вашето щастие. Има и други думи, от които започва вашето нещастие. И гами има. Ти като кажеш една дума, от тази дума ще започне или твоето щастие или твоето нещастие или твоето добро или твоето зло. Следователно когато ти започнеш да говориш, ще се спреш, ще се обърнеш към Бога, ще се помолиш и ще кажеш: «Господи, дай ми основния тон ­ основния тон, който внася щастието на души­те!» Ще искаш да ти каже една дума, която дума да знаеш как да кажеш. Отивате при един ваш кредитор, а той ви е намра­зил, понеже не му изплащате дълга си. Той има лошо мнение за вас ­ какво трябва да му кажете сега? ­ Ще идете при него тихо да се извините, и ще кажете: «Ще ме извините, аз не постъпих разумно, но искам да ви покажа, че дългът, който имам пред вас, ще го изплатя с лихвите. Имам едно правилно отношение към вас, ще ме извините.» Не само празна дума да кажете, но веднага ще платите дълга си. Две-три думи като кажете, той ще се измени. Не отивайте да му доказвате, че жена ви е болна, че децата ви са болни, а нито жена ви е болна, нито децата ви са болни. Често хората в лъжите си са изобретателни. Среща един българин свой приятел, който обичал да лъже. Десет години не са се виждали.

­ Я, ти не можеш ли да ми кажеш една лъжа.

­ Остави се, голямо нещастие ми се случи. Аз лъжите вече забравих, но голямо нещастие ми се случи ­ баща ми умря, а нямам пари да ида при него.

Той изважда и му дава петстотин лева. А другият му казва:

­ Тази е последната лъжа.

Питам сега: Защо първият иска да му се каже една лъжа? Защо и първият се е представил като че ли той е напуснал лъжата? ­ Питам ви защо единият иска да му каже една лъжа? ­ И защо другият иска да се покаже, като че вече е престанал с този занаят? Така и в живота ­ срещнеш някого, той се показва, че не обича никого, не му обръща внимание, не се интересува, но каквото се каже дава ухо. А се представя, че не се интересува, че друго нещо го интересува. Това не са ли все такива лъжи? Като срещнеш хора които се обичат, какво трябва да научиш от тяхната обич? ­ Двама, които се обичат, те не обичат себе си, а Бог е между тях ­ щом се обичат, Господ е дошъл, Господ им говори. Като им говори, те и двамата слушат като ученици. Когато Господ говори на двама души, казвате че те се обичат. И тогава се стягате да развалите работата, а след туй се яви Господ със Своя кам­шик и ви наложи хубаво. Тия двамата, като ги разедините, Господ се оттегля и те ще се намразят. Разваляте любовта на някого, ще видите какво има там. Когато двама души се обичат, работете с благоговение! Слушайте онова, което Господ говори, понеже то ще бъде за вас предметно учение. Когато дойдете до Любовта не си давайте никакво мнение ­ Туй, което прави Бог е добро. В дадения случай, бих желал всички да се обичате, подразбирам на всички Господ да ви говори и вие да го слушате с най-голямо благоговение. И тогава ще кажете: «Така ще живеем както Ти кажеш!»

Отче Наш.

Общ окултен клас

ХVI година

31. лекция

30. юни1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева


БОЖЕСТВЕНО РЪКОВОДСТВО

Добрата молитва.

Чете се темата ДИШАНЕ И ХРАНОСМИЛАНЕ.

Ще прочета няколко стиха. В какво се състои животът? ­ Животът е изявление на Любовта.

Бог е Любов.

Аз съм Бог твой.

Аз съм цвете.

Да възвисим сърцата си към Бога.

Обичай Господа, твоя Бог, защото Любовта крепи.

Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце.

(Учителят чете 13 глава от Посланието към Коринтяните.)

Обичайте се един друг с братска любов.

Има неща, които трябва да станат ясни. Три неща човек трябва да има в ума си: Да мисли добре, да чувствува добре, да постъпва добре. Мисълта е основата, в която Бог се проявява. Тя е първият Образ на Бога в света. Чувството е вторият Образ на Бога. Мисълта трябва да се прояви в чувството, а постъпката е третата проява на чувството. Едно чувство не може да има свой образ, ако ти не постъпваш добре. Човекът се проявява в постъпките ­ постъпката, това е вече човекът, единственото същество, което постъпва. Ти не може да постъпваш, ако не си мислил. Ти не може да постъпваш, ако не си чувствувал. Следователно когато гово­рим за една добра постъпка, ние разбираме една Божествена Мисъл, която се е вляла в нас, и едно Божествено чувство, което се е вляло в нас. И така, че чрез нашата постъпка ние се изявяваме. В това именно се състои философията на живота. Вие питате какво е Бог в света. Англичаните имат едно изречение: Туй е Абсолютното, Неделимото. All ­ оол означава всичко в света. Едното, Всичкото, е неделимо, то е Бог. Всичко друго се дели. То е безбройното в пространст­вото. И на него се туря всичко. Всичко във всичкото и всич­кото във всичко. Вие понякой път усещате, че в живота ви има някое противоречие. От какво произтичат противоре­чията? ­ Представете си, че имате изобилно вода, направите, един много тесен вход и дадете силно налягане на течението. Ако искате да изкарате водата от този малък канал, вие ще трябва да направите тъй, че струята да се изхвърли надалече ­ ако прекарате обаче водата през голямо отвърстие, тя няма да отиде надалече, а ще се оттече наблизо. Ако отидете в Америка и видите големия Ниагарски водопад, там се изли­ват с отромна сила милиони тонове вода на едно сравни­телно малко пространство.



Сега вие първо трябва да разбирате, че Бог е във всичко в света. Той е във всичко. Вие казвате: «Бог е в мене.» Отчасти е във вас, и вие отчасти сте в Бога. Защото, ако Бог беше всичко във вас и ако вие бйхте изцяло в Бога, тогава нямаше какво да се прояви. Следователно всичкото усилие на човека се състои в това, да прояви Бога в себе си. Това е усилие. А понеже Бог е Великото, Вечното Начало, ние полагаме уси­лие, то да се прояви в нас. Божественото трябва всеки ден да се проявява в нас. И тогава ние може да кажем на човешки език, че и в Бога има усилие, Той да се прояви в нас. Ние искаме да се проявим в Него ­ да станем големи, велики, славни, силни. А в Бога има желание да стане малък, да се сниши, да стане достъпен за нас. Следователно Бог има един стремеж, ние имаме друг, противоположен стремеж. Но Той едновременно коригира нашите стремежи, нашето поведе­ние, понеже като ставаме големи, ние не разбираме великия закон, който управлява света ­ когато придобиваме сила, ние изопачаваме нашия характер. Дайте на човека малко пари, малко власт, и ще видите какво може той да направи. Какво ще направи? Ще си направи една голяма къща, ще си купи автомобил, ще си вземе слуги, ще им плаща, ще им запо­вядва. Ще намира грешки, че те не са му почистили къщата или обущата, че не са му омили паниците. Вие казвате: «Защо светът е такъв!» ­ Защото този свят ние сме го създа­ли такъв. Защото когато туряте глупавите на мястото на умните, вие не сте разбрали великите закони, по които Битието се нарежда. Сега взимам цигулката не за да ви посвиря, а за да ви дам друго обяснение ­ предметно учение. Какво представлява цигулката? (Учителят изважда цигулката.) Ето, цигулката представлява едно дърво. Значи онзи гениа­лен човек, който я е направил, взел едно дърво, което има свойството, че неговите фибри може да предават човешкият глас, че може да предават звука. Първо имате дървото, след туй имате струните ­ той става горделив. Когато турите умния на мястото на глупавия, той става смирен. Бог, като влезе в нашето положение, вижда всички неща и ги изправя.

Каталог: wp-content -> Beinsa%20Douno -> OOK2-izbrano
Beinsa%20Douno -> Братя и сестри на Христа
Beinsa%20Douno -> Защо твоите ученици ядат и пият
Beinsa%20Douno -> Духът и плътта. Приливи и отливи в живота
Beinsa%20Douno -> Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Царският път на душата
Beinsa%20Douno -> “Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи”
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Красотата на Душата
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Последното Добро
OOK2-izbrano -> Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница