Цялото и частите добрата Молитва



страница9/14
Дата26.10.2017
Размер1.93 Mb.
#33207
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

Та казвам: Трябва да имаме правилно разбиране за живо­та. Има разни философии. Има и философия на живота. Според мене, онази философия, която не може да даде ста­билност на човешкия ум, която не може да даде стабилност на човешкото сърце, която не може да даде стабилност на човешките постъпки ­ тази философия е несъвместима с живота. Казвам: Ние можем да обясним как протичат всички противоречия в живота. Там, където виждате голямото про­тиворечие в живота, там е нисшият живот, това е началото на живота. Там има едно брожение ­ в туй първоначално Битие, като има много хора, които искат да се проявят, има едно брожение. Вие гледате само от вашето гледище всяко нещо да бъде полезно само на вас, не се съобразявате с другите и не смятате, че благата в света трябва да бъдат еднакво полезни на всички. Тогава как ще примирите вие това противоречие? Аз, да кажем, извадя един лимон от джо­ба си; ако посеете този лимон, какво ще излезе от него? ­ Дърво ще излезе. Ако посеете едно яйце, какво ще стане от него? ­ Яйце. Ако го посеете ­ значи да го подържите под квачката ­ яйцето ще стане на пиле. Значи, ако не го турите под квачката, от него нищо няма да излезе. Ако турите лимона в земята, от него ще излезе дърво. Следователно грешката ви е там, че туряте яйцето в земята, а лимона под квачката. Турете яйцето под квачката, а лимона в земята, за да имате едно разбиране за живота. Това е противоречие в живота. Противоречие има, понеже ти си турил яйцето в земята, а лимона под квачката и очакваш да излезе нещо. Нищо няма да излезе. Казваш: «Този свят е опък.» Не е опък, а ти не си разбрал великия закон, по който Битието се нарежда. Сега пак взимам цигулката не за да ви свиря, а за да ви дам друго обяснение ­ предметно учение. Какво представ­лява цигулката? ­ Тя представлява едно дърво. Значи онзи, гениалният човек, който я е направил, е избрал едно дърво, което има свойството, че неговите фибри може да предават човешкия глас, може да предават звука. Първо имате дърво­то, след това струните отгоре. Първоначално струните са били от черва на животни. Цигулката представлява човека ­ това е един човек в миниатюра. Долната част на цигулката е храносмилателната система, горната част е дихателната сис­тема, шийката на цигулката е умствената система. Следова­телно когато цигулката вземе да се храни и диша, образуват се звукове. Тук има две противоречия ­ имате хипербола, имате знаковете на вечността. От тия две отвърстия излиза звукът и се движи в две направления. Тук имате една математическа линия, в която всички отражения на звука се събират, излизат навън и се разпръсват. Да кажем сега, че един цигулар свири ­ има ли някаква музика? (Учителят дър­па струните.) ­ Има музика. Този, който е създал цигулката, той я е създал на квинти. Имате струната СОЛ, РЕ, ЛА, МИ. На български сол, значи туй, с което се соли. СОЛ в музиката има друго значение. После имате РЕ, имате ЛА, имате МИ. Много цигулари свирят, но не знаят защо това е СОЛ. СОЛ ­ това е първият плод на музиката, СОЛ е музикален плод. РЕ е музикално отношение, ЛА е музикална почивка, МИ е музи­кална мисъл. Следователно един музикант, който иска да свири добре, трябва да разбира струните си, и тогава да им въздействува чрез ръката си ­ ръката трябва да предава музи­ката. Добрите музиканти, които най-добре свирят, те разби­рат тия неща. Ония, които не разбират, не могат да свирят ­ не могат да свирят, те нищо не са разбрали. И вие сте един цигулар, на когото аз може да посвиря.

Казвам: И човекът е така направен ­ неговата глава горе не е ли ръчката на цигулката? От пъпа нагоре, човекът е горната час на цигулката. Но виждате, че този, който е направил цигулката, не е поставил струните право, а ги е изкривил. Трябва да знаете, че всичко в света се движи по крива линия ­ ние разбираме само криволинейното движе­ние. Земята се върти около себе си, върти се и около слън­цето. Но и слънцето се върти. Съвременните учени казват, че и молекулите се движат, и атомите се движат, и частите на атома се движат около един център. Та всичко в света се движи в криви линии, в кръгове. Туй е правилното движение. Тия кръгове не са идеални, те зависят от разбиранията на хората. Ако вие, например, някой път страдате, тогава ще видите, че във вашата орбита има нарушения. Щом човек не мисли добре, в орбитата на неговия ум има нарушение. Щом човек не чувствува добре, има нарушение в орбитата на неговите чувства. Щом човек не постъпва добре, има нару­шение в орбитата на неговите постъпки. Постъпките пред­ставят физическия свят. Чувствата представят духовния свят. Мислите представят Божествения свят. Тези са трите свята, които са достъпни за нас. Ако ние ги разбираме правилно, може да има между нас и тях едно правилно отношение. Вие казвате, че трябва да се обичаме. Но как ще обичаш някого? Ти първо трябва да храниш в ума си една светла мисъл, да му изпращаш светлина. Трябва да храниш едно благородно чувство ­ чрез него да му изпращаш Божествената топлина. След това трябва да постъпваш спрямо него най-добре, за да можеш да му дадеш онова благо, което Бог е дал на тебе. Така той ще те познае. Ако не мислиш и не чувствуваш добре за него, ако не му даваш от благата, които Бог е дал на тебе, ти не можеш да бъдеш запознат с неговата душа. Това означава да живеем добре. Ако не чувствуваме добре, ние не можем да се запознаем с любовта му. И ако не постъпваме добре, не можем да приемем благата. Следователно, от хрис­тиянско гледище, ще турите в живота Любовта на мястото на мислите, ще турите вярата на мястото на чувствата и ще турите надеждата на мястото на постъпките. Съобразно с това ще имате един свят ­ това не са три различни свята, а един свят и всеки от тези три свята се прелива в другия: с надеждата си човек се облича във физическо тяло, с вярата си той се облича в чувства, облича се със сила, а със своята мисъл той става разумен и мощен във всички свои постъпки.

Казваме: В света всичко е възможно, когато Любовта действува. В света всичко е възможно, когато вярата дейст­вува. В света всичко е възможно, когато надеждата действу­ва. Или казано другояче: В света всичко е възможно, когато правилно мислим, както Бог създаде света. В света всичко е възможно, когато ние чувствуваме, както Бог е създал света. В света всичко е възможно, когато ние постъпваме така, както Бог е създал света. Всичко е възможно.

Тук преди два дни дойде една сестра, която страда от рак. Всички лекари казват, че не може да оздравее, че е осъдена на смърт ­ не може да се помогне на рака, няма никакъв цяр. Но в нея се заражда едно желание. Явява се баща є, който є казва: «Ако ти ме слушаш, ще те изцеря. Казва є той как може да се излекува, иде един друг брат и казва какво трябва да прави; започна тя да се лекува. И най-после тя се излекува от рака. Излекува се, но с вяра. Ако човек започне да се лекува и няма вяра, нищо не става. «За мене ­ казва тя ­ въпросът беше свързан с Бога ­ за Бога всичко е възможно. Аз, която мислех само с Бога, и сега съм толкова деликатна и толкова чувствителна, че трябваше да възстановя първо­началното си физическо състояние.»



Казвам: Сега мнозина от вас, които заболяват, искат да ги лекуват другите хора. Всеки, обаче, може да ви лекува дотол­кова, доколкото имате вяра. Слънцето дотолкова може да ви помогне, доколкото възприемате неговата светлина. Храната може да ви помогне дотолкова, доколкото вие я приемате в себе си ­ ако я възприемете с любов, тя ще ви помогне, ако не я възприемете с любов, не можете да имате тази полза. Казваме обикновена вяра, обикновен живот. Трябва да се пазим от обикновени неща. Ако ти много често буташ ръка­та си в едно и също направление, изгубва се нейната чувст­вителност. Ако си създадеш навик да милваш само единия си пръст, ти ще го осакатиш. Често ние, религиозните хора, се осакатяваме, защото като обикнем някого, ние постоянно го милваме, пипаме, докато го осакатим, и най-после той каже: «Оставете ме на спокойствие». Всички влюбени, като хванат нещо, хванат го като охтопод и не искат да го пуснат. Това не е Любов. Любовта изисква абсолютна свобода в душата. Ако вие се обичате, трябва да имате абсолютно доверие един в друг ­ щом се съмнявате един в друг, това не е Любов, това не е мисъл. Аз не мога да се съмнявам в Бога ­ защо? ­ Защото Той не се съмнява в мене. Колкото грешки и да правя, Той ме извинява ­ извинява ме, но ми дава малко да пострадам. Той ме извинява, но казва: «Ти ще си понесеш последствията, задето си направил грешка. И веднага ще почувствуваш едно неразположение. Някой път кажеш една малка лъжа ­ бяла лъжа пред хората. Нищо не е, но ти си неразположен, почувствуваш нещо. Казва ти нещо: «Не е хубаво, не направи добре!» Той не те съди, но казва: «Изпра­ви поведението си!» Дойде ти радостта ­ значи ти си направил нещо хубаво, Той те възнагради, туй е Неговата мисъл. Като ти каже Господ да направиш туй добро, ти чувствуваш радост ­ когато Господ ти каже да не го напра­виш, на тебе ти стане мъчно. От къде идват твоите скърби? ­ Господ ти е казал: «Не прави това!» Това е скръб. От къде идват твоите радости? ­ Господ ти е казал: «Това направи!» Ние сега обясняваме на какво се дължи скръбта. Скръбта се дължи на това, че ние нямаме правилно отношение към нещата. Щом изгубиш отношението към някого, което Бог е наложил ­ или преувеличиш неговата цена, или я намалиш ­ ти ще почувствуваш скръб. Когато на този човек отдадеш онова, което Бог му е дал, тогава чувствуваш в себе си Божието Благоволение, че постъпваш тъй, както Бог постъп­ва. Тогава казвам: Аз искам вие така да постъпвате. Поняко­га път вие не постъпвате правилно по отношение на себе си ­ укорявате се и казвате: «Аз не съм даровит, аз съм лош човек!» Не се оценявате правилно. Как може да кажете, че не сте добри, или че не сте лоши? Едното може да е верно, но другото не е верно. Вие не сте от най-добрите, пък не сте и от най-лошите. Какво трябва да бъде вашето положение? ­ Ние сме хора, които са дошли на земята, да се учат ­ да се учат на Божията мисъл, на Божията Любов. Това е елементарно правило. Тогава трябва да знаете да не се приближавате много един към друг и да не се отдалечавате много един от друг. Вие искате понякота да развалите тия граници, които Бог турил, да си наредите някакви други граници. Да кажем, двама търговци се съберат на едно място, вложат капитала си, станат приятели. Дотогава, докато търговията върви добре, всичко е добре. Но щом дойде един ден някаква загуба, веднага ще се зароди между тях едно несъгласие. Вземете семейния живот. Там двама влизат по любов, но след туй, след време се зароди пак едно противоречие. Вземете една майка, която роди едно дете, отношението и тук е същото. Или между майката и дъщерята. Или между бащата и сина ­ винаги може да се зароди противоречие. Защо? Първо кой е отговорен? ­ Бащата, Една поговорка казва: Баща, който не може да възпита сина си, не е баща и син, който не може да превъзпита баща си, не е син. Бащата трябва да превъзпита сина и синът трябва да превъзпита бащата. Как ще го превъзпита? Синът трябва да стане по-добър от баща си., За да превъзпита сина си, бащата трябва да бъде по-добър от него ­ всеки баща, който не е по-добър от сина си, не е баща и всеки син, който не е по-добър от баща си, не е син. Това е максима. Христос е турил така мисълта, че един ден и ние трябва да постъпваме тъй, както Той постъпва. Той казва: «Ще правите и по-големи чудеса.» За в бъдеще вие ще имате условия. Вие казвате, че не можете да постъпвате като Хрис­та. Защо не можете да постъпвате като Христа? ­ Христа взимате в неговата човешка форма ­ Той правеше тия неща, понеже, абсолютно вярваше в Бога. Правеше ги чрез вярата, чрез силата на своята вяра, понеже, казва: Аз дойдох да изпълня не Своята воля, но волята на Онзи, Който Ме е изпратил. И казва: За в бъдеще вие ще изпълните Волята на Отца. И като изпълните волята на Отца, за в бъдеще ще правите по-големи чудеса, понеже Аз ще бъда с вас и ще участвувам в тази работа. С това, което правите в Мое Име, Аз ще вляза във вас и ще мине във вашата сметка, че вие сте го направили. Ние понякога се чудим как ще можем да пра­вим по-големи чудеса. ­ Ще правим по-големи чудеса, поне­же Отец ще действува чрез Христа, а Христос ще действува чрез нас. И ние тогава ще действуваме чрез Христа, чрез Бога ­ тогава всичко е възможно. Тъй се казва: «Аз вярвам в Христа!» ­ С такава вяра нищо не се постига. Ще си турите друго правило: Онзи, който има вяра, онзи, който има Любов, той никога не поставя своя приятел на изпитание. Един разбойник може да ви обере, но един приятел никога не може да ви обере, защо? ­ Защото ви обича. Защо ви обира разбойникът? ­ Защото мисли за себе си. Той казва: «Ти си учен човек, аз съм от глупавите. И понеже съм от глупавите, дай ми парите ­ аз, глупавият, да нося своето богатство, та да стане нещо от мене. Това давам само за изяснение.

Казвам: Първо вярвайте в света ­ вярвайте, че в света има един вечен ум, който работи в човешката душа. Бог е, Който работи в нас, и силата на човека е в послушанието, и в прило­жението. Ако човек не слуша този вътрешен глас и не при­лага онова, което му се казва, той не може да има никакво външно постижение. Ако ние се оставим да ни съдят отвън, постоянно да ни правят забележки, ние няма да се поправим ­ със забележки човек никога не може да се оправи. Човек се поправя, когато слуша единствено Божественото, което му говори в него. И туй, Божественото, той го прилага. От това зависи развитието на всеки човек в света. Дали е той Хрис­тос, или не е, е безразлично. Дали е майка, или син, или слуга ­ който и да е, който слуша това Божествено, което говори в него, може да се повдигне. Така трябва да вярвате.

Че вие имате приятели не само тук на земята ­ вие имате три вида приятели. Имате приятели на земята, имате прия­тели в духовния свят, имате приятели в Божествения свят. Името на вашия приятел в духовния свят не знаете. Казвате, че това е някой ваш ръководител. Всеки, който има един добър ръководител, постоянно ще чувствува една светлина, която го озарява от някъде. Когато няма такъв силен ръко­водител, ще усеща в себе си известна тъмнина и често ще губи своето разположение на духа. Човек, който има ръково­дител, контролира езика си, контролира ухото си, контролира окото си. Човек, който има такъв ръководител, контролира ръката си. Всякога той е бърз, никога не остава назад. Щом направи грешка, той я изправя. Онзи, който няма такъв, години минават, докато я изправи. Някой път той дойде до Закона на кармата, дойде да се прероди и да бъде поставен при лоши условия ­ както сега, някой апаш, хванат го и в участъка. Отначало той нищо не казва, но като започнат да го налагат, той си казва истината. Защо той чака да го наложат? Защо да не каже изведнаж? ­ Каквото взел да каже: «Взех това нещо.» Ако е направил грешка, да си каже. Ако е направил добро, пак да си каже.

Та сега ние имаме два вида хора, които се крият: Едните, които правят зло и се крият, и другите, които правят добро и също се крият. Казвам: Как мислите? ­ Онзи, който е напра­вил една лоша постъпка, трябва ли да се крие. Ами онзи, който е направил една добра постъпка трябва ли да се крие? ­ Ако аз съм злато, от което правят пръстени, дойде някой и казва: «Ти ли си онова злато, дето го правят на пръстени?» Казвам: Аз не съм. ­ Други да го кажат, искате да сте скро­мен. Не, не, ще кажеш: «Аз съм.» Ти ще кажеш: «Ще видиш по работата ми ­ работата, която ще направя, тя ще ме пре­поръча. Ти не знаеш доколко аз съм искусен в тази работа.» Казвам: И друга ваша грешка трябва да изправите. Аз съм слушал много сестри и братя да казват: «Аз като се помолих за еди-кого си, той оздравя.» Казвам: Братко, хайде да се помолим за някого! ­ Молим се, но не оздравява. Казва: «Едно време като се помолих, оздравя.» ­ Че какъв е тоя занаят ­ едно време да става, а сега да не става?

Като дойде някой при мене, казвам му: Тебе мога да те излекувам. На друг казвам: Тебе не мога да те излекувам, понеже ще идеш в другият свят. Отивам при една майка и є казвам: Дъщеря ти ще оздравее. И тя оздравява. А на друга казвам: Ще иде в другият свят и наново ще се върне при тебе. Започнат да текат сълзи. Казвам: Да оздравее вашата дъще­ря, туй значи, да я туря в затвора. Аз виждам ­ ако я оставя на земята, тя ще се оцапа. Ред пороци ще дойдат. Не искам да взимам върху себе си тази отговорност. Искат да я приберат в другият свят ­ да замине! По-добре е и за тебе, понеже и ти ще се повдигнеш, ще започнеш да гледаш и да живееш по-добре. Казвам: По-добре е да стане така! Добре е да остане, но като замине е по-добре.

Сега ви казвам: Не искайте вашият дух да замине. Туй е по отношение на физическия свят. Но това правило аз не ви го препоръчвам. Никога не искайте вашият дух да замине от вас. Затуй дръжте духа си вътре във вас ­ този дух да бъде с вас. Писанието казва: Човек, който иска да успява в света, в каквото и да е направление, трябва да има Божественото ръководство. Сега аз не искам вие да вярвате слепешката. Всичко, което е казано, аз искам да проверявате. Има неща, които вие не можете да проверите, но пак трябва да вярвате. Че как ще си ги представите? Христос казва: Обичайте вра­говете си! Как ще ги обичате, как ще обичаш врага си? ­ Ще го обичаш, понеже ти си го направил свой враг. Според Зако­на на кармата, този човек някога ти е бил отличен слуга; в миналото той ти служил в две-три съществувания, той е бил като твой роб, но ти си се отнасял спрямо него много зле. Господ сега го е турил в такова положение ­ той взел високо положение и като те вижда, има отвращение към тебе. Ти ще поправиш миналото, ще го обичаш и ще си кажеш: «За неговото падение аз съм причината.» Ще ви приведа тогава онзи пример. Един виден американски проповедник се влюб­ва в едно бедно момиче, но след като баща му и майка му не са съгласни той да се ожени за нея, напуща я. Тя се развра­щава и умира в лошия път. Той след това се учи, завършва богословие, оженва се за една знатна американка, дъщеря на богати розители и става виден проповедник ­ води чист и свят живот. Ражда му се едно дете, и туй дете било толкова лошо, че имало всички лоши качества. И останалите се чудят от къде е дошло това лошо дете при тази добра майка и при този добър баща. Това е неговата умряла възлюблена, която сега му чука сол на главата.

Сега аз искам да обърна вашето внимание върху онзи елемент, с който трябва да работите. Вие понякога дойдете до положението, като се съберете с един човек, който е много упорит, ако го обичате, и вие да станете като него. Чувствувате в себе си неговия характер. Ако се съберете пък с един човек, който е много добър, щедър, милостив, и ако го обичате, вие също ще вземете неговия характер. Всички хора защо се влюбват? ­ Ако обичаме лошите хора, ние ставаме като тях, а ако лошите хора ни обичат, те стават като нас. Зависи в какво направление е любовта. Ако обичаш един човек, който е по-горе от тебе, и ти ще станеш като него. Ако обичаш един човек, който е по-ниско от тебе, и ти ще станеш като него. Любовта винаги прави хората подобни ­ ще заприличаш на онзи, когото обичаш. Казвате, че обичаме Христа. ­ Ако наистина Го обичаме, трябва да приличаме на Христа. Христос не беше един мързелив човек, той ходеше, проповядваше, лекуваше, много работа вършеше, мъртви възкресяваше, проповядваше Царството Божие. Благода­рение на тази Негова проповед, на тази Негова дейност, имате сега такъв успех в света. Сегашните резултати, кол­кото и лоши да са те, се дължат на проповедта на Христа. Христос не само тогава е проповядвал, Той проповядва дето намери хора, постоянно проповядва, и до днес още проповяд­ва на всички хора и казва: Идете и аз ще бъда с вас до окончанието на века.

Искам сега да ви остане най-хубавата мисъл. Мислете, че Бог е благ, каквото и да ви дойде, така мислете! Макар и да скърбите, приемете лошото с радост, защото Господ и той страда! Като казват, че Бог е дълготърпелив, че има толкова милиони същества, които не живеят добре, те мислят, че Той е индиферентен. Той страда. Той чувствува онова несъгласие, ония страдания, но търси подходящ път, по който може да ги поправи. Мислите ли, че Онзи, който обича, не взима учас­тие в тази Любов, че не търси да намери начин, по който да увеличи Любовта между хората? Защото като се увеличава Любовта, увеличава се мисълта, увеличава се светлината и животът се подобрява. Но животът не може да се прояви без Любов, животът не може да се прояви без мисъл, животът не може да се прояви без добра постъпка. Тогава казваме: Бог е във всичко. Това обаче не е така. Аз може да прекарам в цигулката си един тон, но за да свири добре, един цигулар трябва да извади своя двойник и да го прекара в ръчката на цигулката. Този цигулар може да свири. Ако той не може да извади своя двойник и да го тури в цигулката, той не може да бъде добър цигулар, ще бъде обикновен цигулар. Затуй, след като свири цигуларят, той не дава своята цигулка на никого. Той ще извади двойника от цигулката си и ще го тури в себе си пак.

Та казвам: Когато отивате да проповядвате някъде, трябва да влагате себе си в хората. След като излезете, изтеглете се и не оставяйте отвън двойника си. Вие понякога оставяте отвън двойника си и тогава сте като онзи цигулар ­ той оставил, своята цигулка на един майстор да я поправи, един знаменит майстор на цигулки; майсторът взима цигулката, взима ножа и я отваря, а в това време цигуларят припада на стола. Той припаднал, защото почувствувал, че него режат. Та казва Христос: Не обичай много цигулката си, и като я обичаш не оставяй Божественото вътре. И след като свириш вземи го от цигулката. Затуй често голямо зло иде на хората от несъвместимата любов. Несъвместимата любов е физи­ческата любов. Физическата любов, трябва да бъде предго­вор на духовната любов, а духовната любов трябва да бъде предговор на умствената, на Божествената. Трябва да стане цяло едно кръвообръщение. Тогава трябва да има светлина в ума ни, топлина в сърцето ни, сила в ръцете и в краката ни, във всичките ни мускули. Всеки наш орган трябва да функ­ционира правилно ­ тогава животът ни е благоприятен на Бога.

Пожелавам на всички, пожелавам и на сестрите, които са дошли тук: Мислете добре, чувствувайте добре и постъпвайте добре.

Само Божията Любов носи пълния живот.

Общ окултен клас

ХVI година

32. лекция

7. юли1937 г., сряда,

5 часа сутринта

София-Изгрева

ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЖИВОТ

Небето прошарено. Времето тихо и топло.

Отче наш.

Учителят прочете от една книга:

Обичай съвършения път на Истината и Живота!

Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило!

Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя.


Има една повърхностна страна в живота. Да кажем, че проучавате живота на един поет и неговите творения. Или на някой музикант, на някой писател, философ, социолог, геолог или астроном. Това са частни случаи в живота. Ако ти си един астроном, ще знаеш нещо за звездите. Но какво може да постигне човек с астрономията? Например, ако беше каза­но, че ако не си астроном, не може да влезеш в Царството Божие, тогава колко от вас биха влезли в Царството Божие? Или ако беше казано, че ако не си геолог, не може да влезеш в Царството Божие, колко от вас биха влезли, колко от вас са геолози? Или ако беше казано, че ако не си някой виден финансист или държавник, не може да влезеш в Царството Божие! Благодарете, че тези неща не са турени за основни. Защото ако те бяха турени като основни, или ако ти трябва­ше да бъдеш езиковед или лингвист, които да разбира дванадесет езика, то колко от вас биха влезли там? Тук няма нито един от вас, който да говори дванадесет езика ­ на дма-три езика има, но на дванадесет ­ не. Като сравнявате сега нещата, не мислете че чрез сравнения Истината може да се изясни. Сравненията са само спомагало, но има начин за опитване на Истината.

Човек трябва да бъде силен, всеки от нас трябва да бъде силен. Не само физически силен, с мускули, и не само чувствено и умствено силен. За сега трябват четири неща ­ силният човек има четири качества. Първо той трябва да има сила, която не отпада. Когато човек не отпада духом, с това се подразбира неговата сила ­ щом отпаднеш или се обезсърдчиш, ти не си силен. Гледам как хората отпадат духом. Един виден евангелски проповедник проповядвал, че хората, кога умрат техните близки, не трябва да се тревожат, не трябва да плачат. Той казвал: «Това е в реда на нещата ­ както е умрял, умрял е вече! Държи една проповед, че не трябва да тъжат за умрелите, а да се помолят за тях, Господ да им даде виделина и мир на душата. Но когато се свършила беседата, идва една телеграма, че неговата балдъза ­ сестрата на жена му ­ умряла. И жена му почнала да плаче. И той се разплакал. И веднага се опровергал ­ този който казва, че не трябва да се плаче, сам плаче значи за своята балдъза!


Каталог: wp-content -> Beinsa%20Douno -> OOK2-izbrano
Beinsa%20Douno -> Братя и сестри на Христа
Beinsa%20Douno -> Защо твоите ученици ядат и пият
Beinsa%20Douno -> Духът и плътта. Приливи и отливи в живота
Beinsa%20Douno -> Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Царският път на душата
Beinsa%20Douno -> “Господи, благослови езика ми, за да излизат от него сладки, силни и красиви думи”
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Красотата на Душата
Beinsa%20Douno -> Петър Дънов Последното Добро
OOK2-izbrano -> Не ограничавай божественото снежна покривка. Студен вятър. Облачно небе


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница