Д и п л о м н а р а б о т а на тема проблеми при отчитане на активите

1.1. Бюджетни предприятия – същност и видове

От счетоводна гледна точка като обобщаващо понятието „предприятие” е въведено в употреба със Закона за счетоводството, влязъл в сила от 01.04.1991 г. По смисъла на закона, в сила от 01.01.2010 г. – Чл. 1. (2) предприятия са: „търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци , бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговските представителства и чуждестранните лица осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на ЕС, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.” ¹ В допълнителните разпоредби към Закона за счетоводството е дадена дефиниция на бюджетните предприятия – това са: „държавните и общинските органи, техните структурни единици и всички икономически обособени лица, прилагащи бюджети, бюджетни сметки, извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети, както и държавните фондове и институции по задължителното обществено, здравно и друго осигуряване, държавните висши училища, БАН, БНТ, БНР и други лица и структурни единици, чиито сметки и операции се включват от Министерството на финансите в консолидирана фискална програма.”²

Изхождайки от тези нормативни разпоредби и от особеностите на бюджетната дейност, към бюджетните предприятия трябва да бъдат отнесени всички „икономически и бюджетно-обособени самостоятелни структури, представящи финансови отчети, дейността на които напълно или частично се осигуряват с бюджетни средства.”³ Или бюджетните предприятия са всички структури от бюджетната система, които формират приходи и разходи, изготвят отчети, получават средства от бюджета и от други източници. В практиката се използва и понятието „предприятия от публичния сектор”.

Под публичен сектор, в смисъла на икономиката се разбират всички стопански отношения на държавата с потребители и производители. Те възникват по повод на държавната собственост, но също така и във връзка със стопанската политика на държавата. Държавата дефинира правата върху собствеността, които са необходими за пазарното равновесие. Някои стоки не могат да бъдат доставени чрез пазара, защото няма начин да бъдат изключени неплатежоспособните потребители.

Стоките, които се потребяват без да са доставени чрез пазар се наричат чисти публични блага. Националната отбрана, правозащитната система, паричното обръщение и пр. са типичен пример за чисти публични блага. Това се разбира също и в следния контекст: Националната отбрана защитава всички, няма начин тя да покровителства част от населението, а други – не. Подобна е дейността и на други държавни институции. Тези дейности са обществено благо и тъй като при тях дейността се регламентира от нормативна база на държавата, а не от законите на търсенето и предлагането, то те са публични блага. Или може да се обобщи: чисто публично благо е съвместно консумирани стоки и услуги. Когато се консумират от едно лице, те са в същото време и на разположе-ние и на други. При това, тяхното създаване не зависи от законите на пазара, а от други специфични фактори.

Смесените публични блага, подобно на чистите се потребяват отново от всички, финансират се от държавата, която предварително е акумулирала средства за тяхното създаване, но се отличават от публичните, че при тях е възможно да бъдат създадени в структури, които не принадлежат на държавата, като тя заплаща за това. Пример за такива блага са създаването на частни детски градини, подпомагани от държавата; създаване на приемни семейства и пр.

Тези блага отново могат да бъдат потребявани от всички, но понякога за тях се заплаща от потребителя. За разлика от чистите блага, смесените понякога зависят от търсенето и предлагането на пазара.

Публичният сектор е с изразена специфика, както на организацията на планирането, на производството и предлагането на публични блага - публични услуги и продукти, така и на самия характер на публичните блага, а също така и на регулаторните механизми на производство и потребление на търсене и предлагане на публични блага.

Поради тази специфика начините, методите и механизмите за постигането на ефективното и оптимално разпределение на ресурсите имат друг ъгъл на решения. При частния сектор имаме конкурентност на частния потребителски избор и конкурентност при производителното предлагане, основани на частна собственост и частни доходи и върху това се гради пазарния механизъм.

Механизмът на търсене и предлагане на стоки или услуги, произведени от бюджетните предприятия е различен от пазарния.

Поради “неконкурентност и неделимост” на публичните блага в чистия им вид, пределния разход /равновесен анализ / е нула, съответно и равновесната цена е нула, те не са интересни за частния инвеститор поради невъзможността да се формира печалба. Самите бюджетни предприятия не могат да се ползват като частни и поради това критериите за оптималност на производството потреблението и размяната, търпят промени.

Липсата на конкуренция изисква други механизми за постигане на ефективност, оптимално разпределение на ресурсите и по –високо качество на предлаганите публични блага.

При предоставяне на услуги или стоки от бюджетните предприятия, натиска на търсенето е чрез публичния избор на избирателя и чрез политиците, с което закъсняването на сигнала на обратната връзка е твърде голямо /например един политически мандат/. Поради това е необходимо да се търсят и разработват заместващи конкуренцията инструменти и механизми.

В тази посока се развиват съвременните концепции за предлагането на бюджетните предприятия, както на национално, така и на местно ниво, за приспособяване на пазарни сили към условията и спецификата на сектора, към адаптиране на сектора по посока, използване на пазарни механизми, към създаване на имитационни модели на управление, подобни на тези в корпоративния сектор. Това, заедно с качествения вътрешен управленски и финансов контрол, може да приближи по ефективност публичния сектор до частния сектор.

По - сериозния проблем е, че поради по-слабата връзка между търсене и предлагане, както и различния мотив на предлагането, печалбата не е целта на предлагането на бюджетните предприятия, особено на национално ниво, влиянието на търсенето върху качеството на предлагането е по-слабо. Оттук и търсенето на ефективни решения, компенсиращи липсата на конкуренция са основно на страната на предлагането. Тенденциите на развитие на съвременния вътрешен управленски конторл и одит в корпоративния сектор сочат, че в управленския процес на големите корпорации е налице сближаване на методите, техниките и функциите на вътрешния управленски контрол и вътрешния финансов одит, за постигане на целите на организацията . Тези тенденции се пренасят и в публичния сектор. Концепциите за ефективност, ефикасност и икономичност в държавния публичен сектор може да бъде един от вградените механизми за постигане на ефективност и по-високо качество на предлаганите публични услуги и продукти.

В малко по – различен вариант стой въпроса с предлагането на местни блага: Създаването и управлението на фонд от общинска собственост е важен източник за финансиране на местната власт, както и средство за провеждане на собствена политика чрез предоставянето на различни услуги на гражданите. Управлението на активите, представляващи общинска собственост, следва да отразява разбирането, че тези активи са стабилна основа за създаване на собствени средства на общините, изключително необходими за изграждане на устойчиво местно самоуправление в средносрочен и дългосрочен период.

Може да се обобщи: бюджетните предприятия са предприятия от нефинансовия сектор, които най – често не произвеждат и не извършват стопанска дейност, тоест, те не произвеждат национален доход, а разходват такъв. Тяхното съществуване обаче се налага от особеностите на националната икономика и публичния сектор.

Бюджетните предприятия могат да бъдат класифицирани по различни признаци. От важно значение са тези признаци, които влияят върху счетоводната дейност на предприятията от публичния сектор, а именно – сферата на дейност, мащаба и териториалното положение, и начина на финансиране.

Според този признак бюджетните предприятия може да се класифицират в няколко групи:

1. Бюджетни предприятия от сферата на държавното управление. Към тях спадат държавните органи, министерствата, ведомствата, областните адми-нистрации, общините, кметствата. Основната част от тези предприятия са на изпълнителната власт. Тези предприятия получават по-голямата част от необходимите им средства от съответния бюджет – републикански или местен;

2. Бюджетни предприятия от сферата на отбраната и националната сигурност. Тук се отнасят най-вече структурите на Министерството на отбраната и МВР, както и Националната служба за охрана, Националната разузнавателна служба и ДАНС. Специфично за тези предприятия е следното:

- получават средствата си почти изцяло от бюджета;

- в тях е засилен контролът върху количественото отчитане на материалните активи;

- счетоводната отчетност в тези предприятия е строго регламентирана.

3. Бюджетни предприятия в сферата на съдебната власт. Тук се включват: Висш съдебен съвет; Върховен касационен съд; Върховен админи-стративен съд; Прокуратурата на Република България; Съдилища в РБ; Следствени служби – Национална и окръжни, които при промените в Закона за съдебната власт ще бъдат закрити с изключение на националната и Главна дирекция „Охрана” при Министерството на пръвосъдието (съдебната полиция). Техните особености са строга формализация на счетоводните документи и висок дял на собствените приходи (над 40%);

4. Бюджетни предприятия в сферата на образованието и науката. Към тази сфера спадат голям брой предприятия: висши училища, колежи, професионални гимназии, средни училища, детски градини, БАН и др. Тези предприятия получават средства от различни източници. С въвеждане на таксите за обучение, и особено на платеното обучение, на спонсорство и други форми, значително нараства делът на извънбюджетните средства;

5. Бюджетни предприятия от сферата на здравеопазването. При тях е застъпена смесената система на финансиране:

а) финансиране от държавния и местните бюджети;

б) финансиране чрез Здравна каса, по реда на Закона за здравното осигуряване;

в) заплащане от гражданите на част от стойността на здравните услуги;

6. Бюджетни предприятия от областта на културата: БНТ, БНР, театри, музеи, читалища и др. Основният източник на средства за някои от тях е бюджетът, като част от тези предприятия набират сериозни допълнителни извън-бюджетни източници (чрез реклама);

7. Бюджетни предприятия, които съгласно статута си са предприятия с нестопанска цел – БЧК, СБА и др. Те получават част от необходимите им средства от бюджета

Счетоводната отчетност в посочените седем групи предприятия задължи-телно трябва да бъде съобразена с техния характер.

Според този признак класификацията е:

1. Бюджетни предприятия с национално значение: Народно събрание; Президентство; правителство; министерства и други. Те се финансират от Републиканския бюджет и изпълняват задачи с национално значение;

2. Бюджетни предприятия с териториално значение. Тук спадат всички областни администрации, бюджетни предприятия с функции на областни звена. Областните звена са на бюджетна издръжка от Републиканския бюджет;

3. Бюджетни предприятия с местно значение. Това са общини, кметства и структури към тях. Издръжката им е предимно от собствени приходоизточници, т.е. от общините, но ползват и субсидии от Републиканския бюджет.

Трети признак – според начина на финансиране.

По този признак могат да се откроят два вида предприятия.

1. Предприятия на пълна бюджетна издръжка. Това са бюджетни пред-приятия, които получават всички средства, необходими за осъществяване на тяхната дейност, от държавния бюджет – републикански или местен. Те могат да получавати и извънбюджетни приходи, но те имат случаен и нередовен характер. Такива са бюджетните предприятия от системата на Министерство на отбраната, на Министерство на правосъдието, на Министерство на вътрешните работи, областните и общинските администрации и др. подобни. Техните нужди се задоволяват с бюджетни кредити, които ако останат неизползвани в края на годината се връщат в бюджета, от който са отпуснати. Ако е предвидено с нормативен акти, неизползваните бюджетни средства могат да бъдат прехвърле-ни за следващата година.

2. Предприятия на смесена (бюджетна и извънбюджетна) издръжка. Това са предприятия, които получават необходимите им средства от бюджетни и извънбюджетни източници. В зависимост от съотношението между бюджетните и извънбюджетните средства те се разделят в две подгрупи предприятия:

а) предприятия, които получават повече от 50% от средствата си от бюджета. Тези предприятия също получават по-голямата част от необходимите им средства чрез бюджетни кредити. Разликата при тях е, че извънбюджетните източници на средства нямат случаен, извънреден характер, а са предварително предвидени в собствените бюджети, въпреки че са по-малко от половината от необходимите средства. Такива предприятия може да има от всички социални сфери, с изключение на звената към органите на централната власт – законода-телна, изпълнителна и съдебна.

б) бюджетни предприятия, които получават по-малко от 50% от сред-ствата си от бюджета, т.е. тези, при които относителния дял на извънбюджетни-те източници (независимо от вида и произхода им) е по-висок от този на бюдже-та.

В настоящия етап на развитие и утвърждаване на пазарните принципи в страната все повече се открояват три основни тенденции в областта на бюджет-ното и извънбюджетното финансиране.

Първата тенденция е – чувствително нарастване и разширяване на броя и мащабите на предприятията, покриващи по-голямата част от издръжката си чрез извънбюджетните сметки и фондове, както и от приходи от други дейности, несвързани с бюджета;

Втората тенденция е за строго определени сфери на дейности, като предприятията от отбраната и сигурността, висшите органи на държавната власт и държавното управление и някои други предприятия с функции и задачи от национално значение ще се запази и за в бъдеще бюджетното финансиране;

Третата тенденция е отпускането на бюджетни средства в съответните сфери на дейност ще се извършва чрез използване на още по-гъвкави и по-ефек-тивни форми на планиране и контрол за осигуряване на законосъобразно и целе-съобразно използване на средствата.

Посочените класификации са с важно значение за организиране на счетоводната отчетност. Това изисква предприятията да организират чрез синте-тичното и аналитичното отчитане разделно планиране, отчитане и контрол на средствата по източници и предназначение и по утвърдените за бюджетната сфера параграфи и подпараграфи.

Предприятията от публичния сектор имат и някои особености, отличава-щи ги от останалите самостоятелно обособени икономически единици от реал-ния сектор. От счетоводна гледна точка тези специфични особености са:

1. Бюджетните предприятия се причисляват към извънпроизводствената сфера. Те не създават, а предимно потребяват национален доход. Това изцяло важи за бюджетните предприятия на: отбраната, сигурността; висшите органи на законодателната и изпълнителната власт; областните администрации и др. В отделни случаи в министерствата и ведомствата или в по-големи общини, към някои учебни и здравни заведения се създават производствени звена. В тях може да се произвеждат изделия и извършват услуги. Тези дейности се отнасят към производствената сфера и в тях се създава национален доход. На настоящия етап това са изключения. В бъдеще, вероятно тези дейности ще се разширяват, но типичното за бюджетните предприятия ще си остане – те ще са структури от непроизводствената сфера;

2. Бюджетните предприятия са силно зависими от външни източници на финансиране за дейността си. За една част от тях както и сега, така и за в бъдеше, основният източник на финансови средства ще бъде бюджетът. Въпреки че при пазарната икономика частният капитал все повече навлиза и в тази сфера, има области, в които той или няма интереси, или няма възможност да навлезе. Например отбраната на страната винаги ще се осъществява от предприятия на бюджетна издръжка (дори при платена армия). Има нерентабилни или ниско-рентабилни, но социално необходими дейности от извънпроизводствената дей-ност, в които частният капитал няма интерес да навлиза. Затова по необходимост тези дейности се поемат и в бъдеще ще се поемат от бюджетни предприятия – част от здравеопазването и обучението, поддържането на комунално-битова инфраструктура и т.н. Така че и тази особеност ще се запази и занапред, въпреки че делът на бюджетните средства в тяхната издръжка още повече ще намалява.

3. В сравнение с небюджетните предприятия отчетността в бюджетните предприятия е поставена в значително по-строг режим на контрол, защото те из-разходват държавни средства, набирани от данъчни и неданъчни публични приходи. Това изисква и налага постоянен строг контрол за целесъобразността и законосъобразността и върху правилното изразходване на бюджетните средства;

4. За бюджетните предприятия действат самостоятелни нормативни актове и документи за счетоводната дейност. Към настоящия момент счетоводството на предприятията в публичния сектор се осъществява на база на НСС за малки и средни предприятия. Тяхното приложение е съобразено с характеристиките в дейността на бюджетните предприятия и това е представено чрез указания на МФ (ДДС № 20 от 14.12.2004 г.). За предприятията в публичния сектор е утвър-ден от МФ Единен сметкоплан, който се актуализира при необходимост. Той е база за разработване на индивидуален сметкоплан от отделните предприятия в публичния сектор. Така се откроява индивидуалността в дейността на отделните първостепенни разпоредители с бюджетни средства, които по същество представят изпълнението на съответната държавна функция.

5. Планирането, отпускането и изразходването на средства в бюджетните предприятия се извършва по строго определена система и ред. Средствата се отпускат по параграфи, подпараграфи и видове дейности и разходи, на основа на ежегодно утвърждаваната Единна бюджетна класификация (ЕБК). Средствата се отчитат по реда, по който са отпуснати;

6. За бюджетните предприятия е създаден и действа специализиран орган за контрол и надзор – Сметната палата и нейните териториални подразделения. Финансовият контрол на бюджетната сфера, съгласно Закона за сметната палата, се провежда от нея, заедно с органите за финансов контрол към Министерството на финансите;

7. Под въздействието на различни фактори и условия като ниско заплаща-не, липса на достатъчно ефективен финансов контрол, недостатъчна отговор-ност, липса на съвременни средства за контрол по изпълнението на възложените функции и задачи и др., служителите от бюджетната сфера са подложени на външни влияния. Това наложи за отговорните длъжности в бюджетната сфера да се приеме Закона за държавните служители. Този закон регламентира характера, функциите, задачите, правата и задълженията на тези служители;

8. Съгласно Закона за счетоводството, бюджетните предприятия задължи-телно прилагат двустранно счетоводство;

9. Бюджетните предприятия не начисляват амортизационни отчисления, въпреки че в сметкоплана е предвидена специална група от сметки. Те могат да начисляват амортизации само ако има конкретен нормативен акт, приет от МС;

10. В бюджетната сфера е въведена единна система за събиране, съхраняване, разплащане и отчитане на бюджетни средства, която се регламентира като „ЕДИННА СМЕТКА”. В тази система са включени всички сметки и депозити в левове на бюджетните предприятия, които се осигуряват чрез БНБ. Системата включва:

а) ежедневно централизиране на приходите и сумите на възстановени разходи от съответната сметка в БНБ;

б) извършване на безкасови плащания чрез технологията на бюджетното платежно нареждане.

В „Единната сметка” са включени:

- транзитна сметка, с която се извършва събиране на приходите и възста-новените разходи на бюджетните предприятия;

- сметки за наличности, от която се изтеглят суми в брой и ще се превеждат суми за закупуване на валута за покриване на тези нужди на бюджет-ните предприятия.

Чрез въвеждане на този нов механизъм в бюджетната сфера значително се засилва централизирания контрол върху приходите и разходите на паричните средства.

По своята същност активите са различни видове ресурси – материални, нематериални и финансови, придобити и контролирани от предприятието по различен начин (от различни източници) в резултат от минали събития и от които се очаква икономическа изгода.⁴ За да бъде един актив обект на счетоводно отчитане, той трябва да отговаря на следните критерии:

- да е ресурс на предприятието;

- да има стойност;

- да носи бъдеща икономическа изгода;

- да бъде измерим.

Понятието бъдеща икономическа изгода тук трябва да се подразбира като потенциалната възможност на всеки актив да допринесе пряко или косвено приток на пари или други ресурси. Такива възможности се очакват при използване на актива за създаване на продукция, при превръщане в друг вид актив – бартер, чрез продажба и получаване на пари и други.

Съставът на имуществото на едно предприятие се състои от всички негови активи, включени и невключени в стопанския оборот. Те са многобройни и разнообразни. Различават се по видове, по свойства, по предназначение, по форма на проявление, по време на използване и други. Разнообразие съществува и по отраслова принадлежност. Дори наличието на едни и същи активи по състав и въплъщение може да имат различно функционално предназначение.

От гледна точка на състава, като активи могат да се приемат:

- „всички онези ресурси, собственост на предприятието, които имат натурално-веществена форма и в процеса на дейността изпълняват конкретна функционална роля;

- всички вземания на предприятието от трети лица, които съществуват във връзка с действието на някаква правна норма;

- всички притежавани от предприятието продукти на интелектуален човешки труд, които нямат реална веществена форма, но имат разменна и потребителна стойност и в процеса на използването им носят изгода (полза)”.⁵

Разнообразието на активите налага тяхното групиране и класифициране. Могат да се използват много на брой класификационни признаци. За счетоводното отчитане и получаването на информация в конкретни икономически показатели, от съществено значение е групирането на активите по състав, въплъщение и функционална роля и по степен на ликвидност.

Според функционалната роля и степен на ликвидност, активите се подразделят на:

- дълготрайни (нетекущи) и

- краткотрайни (текущи).

А) НЕТЕКУЩИ (ДЪЛГОТРАЙНИ) АКТИВИ

Нетекущи активи са тези, които съществуват и се използват в предприятието повече от една година (12 месеца), без да променят видимо формата и функционалното си предназначение. Те имат бавна ликвидност. Участват многократно в дейността на предприятието. Пренасят на части своята стойност в новосъздадения продукт или услуга.

Според режима на амортизиране, нетекущите активи се подразделят на: амортизируеми и неамортизируеми. За разлика от другите предприятия, в бюджетните предприятия не се начисляват амортизации.
І. Амортизируеми акиви.

Амортизируемите активи имат различна форма на съществуване. Според нея те се делят на:

а) материални и

б) нематериални.

Дълготрайни материални активи са всички активи, които се използват повече от дванадесет месеца, имат натурално-веществена форма и служат за доставка/продажба на активи или услуги, за административни цели, за отдаване под наем и други. В зависимост от конкретните им физически и експлоатацион-ни качества, свойства и особености те намират израз в: продуктивни и работни животни, сгради, машини, съоръжения и оборудване, транспортни средства, стопански и друг инвентар – мебели, обзавеждане, офис оборудване и други. За разлика от предприятията от реалния сектор, при тези от публичния сектор земите, горите и трайните насаждения не се признават за балансови активи, а се отчитат задбалансово по сметки от подгрупа 990.⁶ Последните ДМА се изписват на разход в момента на тяхното придобиване.

Нематериалните активи са ресурси, които нямат веществена форма на въплъщение, но отговарят на критериите за активи, а именно:

Според СС 38 Нематериални активи, нематериалните активи са установими нефинансови ресурси, придобити и контролирани от предприятието, които:⁷

• 
  нямат физическа субстанция, въпреки че могат да се съдържат във физическа субстанция, или носителят им може да има физическа субстанция;
  
• 
  са със съществено значение при употребата им;
  
• 
  от използването им се очаква икономическа изгода.
  

Нетекущите нематериални активи се подразделят на следните групи и видове:

1) Права върху индустриална собственост. Тук се включват: различни разрешителни за добив на подземни богатства; разрешителни за ползване на държавна и общинска собственост; разрешителни за търсене на богатства; концесии за ползване на крайбрежни ивици, републикански пътища, преминаване през мостове, енергийни източници и други.

2) Права върху интелектуална собственост. Тук се включват: патенти, авторски права, фирмени марки, лицензи, географски означения и други.

3) Програмни продукти. Тук се включва различен софтуер – счетоводен, инженерен, за планови цели и т.н.

4) Продукти от развойна дейност. Тук се включват: ноу-хау, образци, модели и други.

5) Други. Тук се включват разходите за учредяване на предприятието, разходите за подобрения на наети чужди дълготрайни активи и др. Тези разходи имат по-особен характер. В много случаи те отговарят на критериите за активи – имат дълготраен характер, осигурява се нормална бъдеща дейност на предприятието и се правят с цел получаване на бъдеща икономическа изгода.
ІІ. Неамортизируеми активи

Нетекущи неамортизируеми активи са тези, за които не се начисляват амортизации. Те имат специфичен характер. На практика те не се износват и затова не се амортизират. От гледна точка на отчетния процес, те се класифицират в следните групи:

1. Биологични активи

2. Активи с обществена значимост.

3. Финансови активи.

4. Разходи за бъдещи периоди.

2. Активи с обществена значимост. Това са активи, чиято значимост с течение на времето нараства. Такива са: паметници на културата, музейни експонати, произведения на изкуството и други. В бюджетните предприятия тази група активи също се отчитат задбалансово.

3. Финансови активи. Нетекущите финансови активи са ресурси от финансово естество. Те се използват временно от трети лица за повече от една година. Целта е получаване на икономическа изгода (доход) във вид на: дивиденти, пожизнени ренти, годишни ренти, лихви и други. От своя страна те се подразделят на два вида: дългосрочни инвестиции и дългосрочни вземания.

а) дългосрочни инвестиции – те на практика увеличават чистата стойност на капитала. Те са специфичен финансов ресурс, който най-често се влага в други предприятия. Те от своя страна се подразделят на:

- дялове;

- съучастия;

- ценни книжа;

- инвестиционни имоти.

Съучастието е участие с парична или друг вид вноска в активите на друго предприятие за съвместна дейност, но без право на участие в капитала. Срещу участието се получава част от печалбата и се носи отговорност до размера на съучастието.

Основен вид ценни книжа са акциите. По правило с тях се участва в капиталите на други предприятия. В тази група се включват и всички останали ценни книжа, които нямат капиталов характер – компенсаторни записи, книжа, свързани с покриване на дългове и други, но са с възможности за публично предлагане и имат дългосрочен характер.

Като инвестиционни имоти се смятат земите и сградите, отдавани под аренда или финансов лизинг. Целта е в бъдеще време те да преминат във владение на трети лица. Отдаването може да стане едновременно на сградата заедно със земята. Възможно е след изтичането на определен срок или настъпването на някакво събитие, отдадените имоти да се върнат отново в предприятието и да се включат в неговата стопанска дейност.

4. Разходи за бъдещи периоди. За функциониране на дейността на предприятието се извършват различни видове разходи. Едни се извършват текущо, за покриване на текущите нужди. Тези разходи се наричат текущи. От гледна точка на законовия принцип за съпоставимост на приходите и разходите през отчетния период, с цел получаване на реален финансов резултат, разходите, правени през отчетния период, в края на годината задължително трябва да се трансформират в резултат. Това може да стане във вид на финансов резултат или във вид на незавършено производство. Има обаче и разходи, които се правят през текущия отчетен период, но те ще имат отношение към финансовия резултат в бъдеще време – през следващи отчетни периоди. Такива разходи се наричат разходи за бъдещи отчетни периоди. Такъв характер имат предплатени наеми, предплатени абонаменти, предплатени карти и други.

Текущи са тези активи, които отговарят на следните условия:

а) очаква се да бъдат реализирани, продадени или консумирани в обичайния ход на оперативния цикъл на субекта;

б) държат се предимно за търговски цели или за краткосрочен период и се очаква да бъдат реализирани в срок до 12 месеца от отчетната дата;

в) представляват активи под формата на парични наличности или парични еквиваленти и няма ограничение за тяхното използване.

Оперативният цикъл на даден субект от публичния сектор като времето, за което вложеният ресурс се превръща в готов продукт или услуга с цел постигане на социалните, политическите и икономическите резултати на правителството.

Текущите активи се използват в предприятието за кратко време (до една година). Характерно за тях е, че в процеса на дейността те преминават постоянно от една форма в друга. Също така те пренасят еднократно своята стойност в стойността на новосъздадения продукт. Текущите активи имат бърза обръщаемост и ликвидност. При използването им се променя и тяхната форма на въплъщение. Върху тях се въздейства по различни начини – физични, химични и други, с цел получаване на новите продукти. В качествено отношение те съществено се изменят – добиват нови свойства с нови потребителни стойности.

Текущите активи се подразделят на следните подгрупи:

• 
  Материални запаси.
  
• 
  Краткосрочни вземания.
  
• 
  Финансови активи.
  
• 
  Парични средства.
  

• 
  Материалните запаси се наричат още стоково-материални запаси. Те са част от имуществото на предприятието. Основно те са предназначени за производство, експлоатация, продажба, потребление, обмяна, текущи нужди и други. Материалните запаси се закупуват отвън и в по-редки случаи се произвеждат в предприятието. Те са изключително многобройни и разнообразни по състав и въплъщение.
  

• 
  Материали.
  
• 
  Продукция.
  
• 
  Стоки.
  
• 
  Незавършено производство.
  
• 
  Краткотрайни биологични активи.
  
• 
  Запаси на държавния резерв.
  
• 
  Изкупена продукция.
  
• 
  Конфискувани активи и придобито имущество от обезпечения.
  

Материалите са ресурси, без които не може да функционира нито едно предприятие. Те са предмети на труда, върху които се прилага човешки труд с цел произвеждане на продукция, услуги или се консумират общо за дейността на бюджетното предприятие. Материалите участват еднократно в стопанския живот и променят изцяло натурално-веществената си форма. Те могат да бъдат добити направо от природата – руда, нефт, въглища и други или такива, които вече са преминали през определени етапи на обработка. Последните се наричат суровини. Затова в някои случаи се употребява понятието суровини и материали.

Според функционалното им предназначение материалите в бюджетните предприятия се подразделят на:

• 
  Горива.
  
• 
  Канцеларски материали.
  
• 
  Храна.
  
• 
  Медикаменти и лекарства.
  
• 
  Учебни материали и помагала.
  
• 
  Постелен инвентар и работно облекло.
  
• 
  Строителни материали.
  
• 
  Консумативи и резервни части за хардуер
  
• 
  Други резервни части и др.
  

Продукцията е такъв материален запас, който е преминал всички етапи на обработка (не подлежи на по-нататъшна обработка в рамките на предприятието) и е постъпил в складовете на предприятието за съхранение. Продукцията има конкретна потребителна стойност и стойност. Затова за нея се използва още понятието готова продукция, т.е. тя е постъпила в складовете и е предназначена за продажба, за вътрешно потребление, за обмяна, за натурално заплащане или други цели. Продукцията може да има веществен характер – готови изделия и такава с невеществен характер – различните видове услуги – образователни, застрахователни, рекламни, социални-битови, пощенски и други.

Стоките са продукти на труда, които са напуснали сферата на производ-ството и се намират в сферата на обръщението. С тях се задоволяват различни човешки потребности. Стоките могат да бъдат обект и на по-нататъшна размяна. По време на движение и транспортиране на стоките се налага много често да се съхраняват и запазват техните потребителни стойности. За целта те се поставят в амбалаж. Амбалажът има неинвентарен характер и се подразделя на платим и гратисен. В практиката се нарича още оборотен. Амбалажът има съществено значение и при рекламиране на стоките. Стъкленият амбалаж се отчита като стока – включва се в стойността на стоката.

Незавършеното производство по своя икономически характер има сборен характер от различни видове разходи, от които се очаква да се произведе готова продукция и завърши дейността по оформянето на дадена услуга. Като незавършено производство се отчитат само разходите за продуктите, които не са завършени в края на отчетния период – края на годината. Отчитането на незавършено производство се налага от изискванията за изготвяне на годишния финансов отчет на предприятието.

Краткотрайните биологични активи са особен вид стоковоматериален запас. Това са преди всичко животни, които са предназначени да дават продукция за консумация или за производствени нужди. Продукцията може да се отделя от животното или да се проявява във вид на прираст. Краткотрайни биологични активи са: дребните продуктивни животни, пчелните семейства, основните стада от птици носачки, младите животни и животните за угояване, опитните животни.

Държавните резерви представляват основни суровини, материали, горива, хранителни продукти, лекарства и болнично-домакинско имущество и други, определени с номенклатурен списък на Министерския съвет или със закон, предназначени за задоволяване потребностите на националното стопанство и населението при кризисна ситуация, при положение на война, военно или извънредно положение. Управлението на тези резерви се осъществява от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.⁸

Изкупената продукция е земеделска продукция, която се изкупува от Държавен фонд „Земеделие” с цел да се подпомагат селскостопанските производители и развитието на земеделието в райони с влошени социално-икономически условия.

Конфискуваните активи са имущество, придобито от престъпление или средства от престъпна дейност. Средства от престъпна дейност са собственост, която е използвана за улесняване на престъпността.

• 
  Краткосрочните вземания са активи, които се намират в трети лица и се очаква тяхното получаване в срок от 12 месеца. Те се пораждат при изпращане на определени активи на трети лица и неполучаване на тяхната равностойност веднага. До получаване на равностойността на актива съществува един промеждутък от време, през което активът приема формата на вземане. Най-често вземането е в пари, но може да бъде и в други материални запаси или услуга. Краткосрочни вземания в бюджетните предприятия са: вземания от клиенти, вземания по предоставени аванси, вземания от подотчетни лица, публични общински и държавни вземания, от концесии, от приватизация, вземания по заеми между бюджетни предприятия и други.
  
• 
  Финансовите активи са „притежаваните от предприятието ценни книжа (акции, облигации, ДЦК, компенсаторни инструменти и други) или договорни права за получаване на парични суми или други финансови активи от трето лице, които формират неговия оборотен портфейл”.⁹ Финансовите активи са предназначени за пазара. Печели се от курсовите разлики при продажбите. В подгрупата на финансовите активи се включват и наличните благородни метали и скъпоценни камъни.
  
• 
  Паричните средства са активи, които се намират в касите на предприятието като налични парични средства в лева и валута, както и тези, намиращи се по банкови сметки. Към тях се отнасят и разплащателните чекове, дебитни и кредитни карти, талони, менителници, таксови марки, пощенски записи и други.