Д. М. по: чл. 321, ал. 2, вр ал. 1, вр чл. 93, т. 20 Нк

НОХД № 162/2011 година на Софийски окръжен съд

С. окръжна прокуратура е повдигнала обвинения на Н. Д. М. по:

- чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 НК – за това, че в периода от м. октомври 2002 година до м. октомври 2006 година в гр. С. и гр. К. , Република България, Република Италия, Република Хърватска и Република Франция е участвала в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три и повече лица с участници Н. И. С., Ц. Т. К., П. Б. А., М. И. П. и М. М. (гражданин на Република Италия), ръководена от Я. И. М. (починал) и съставена с цел да върши съгласувано в страната и чужбина – Република Италия, Република Франция и Република Хърватска престъпления, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода” повече от 3 години и чрез които се цели да се набави имотна облага, както следва – да набира, транспортира, укрива и приема отделни лица и ги превежда през границата на страната с целта по чл. 159а, ал. 1 НК – да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им чрез въвеждането им в заблуждение – да бъдат омъжени в богати семейства в Република Италия и чрез обещаване и получаване на облаги за родителите им - престъпление по чл. 159в, пр. 2 (ред. ДВ бр. 92/2002 г), вр. чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1, т. 2, пр. 2, т. 6, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК

- по чл. 159в, пр. 2 (ред. ДВ бр. 92/2002 г), вр. чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1, т. 2, пр. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 НК – за това, че на неустановена дата в началото на м.август 2004 година в гр. К. по поръчение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена от Я. И. М. (починал) в съучастие като съизвършител с Я. И. М. е набрала едно отделно лице – С. Я. Т., ЕГН ********, на 20.08.2004 година я транспортирала с лек автомобил марка „Мерцедес” с ДК№ *********, собственост на Я. И. М. и на същата дата я превела през границата на Република България - ГКПП „К.” и М. М. я приел в гр. Р., Република Италия с цел да бъде държана в принудително подчинение (да не напуска самостоятелно жилището, в което е настанена, да не се обажда по телефон на близките си, да извършва кражби и да проси) независимо от съгласието й като лицето е ненавършило 18 години, чрез въвеждането й в заблуждение (да бъде омъжена в богато семейство в Република Италия) и чрез даване на облага за родителите й Р. П. Т. и Я. З. Т. (парична сума в размер на 7 000 лева)

- по чл. 159в, пр. 2 (ред. ДВ бр. 92/2002 г), вр. чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 НК – за това, че на неустановена дата в началото на м. юни 2003 година в гр. К. по поръчение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена от Я. И. М. в съучастие като съизвършители с Я. И. М., П. Б. А. и М. И. П. набрала отделно лице – Е. Т. З., ЕГН ********, на 07.06.2003 година я транспортирала с лек автомобил – микробус, марка „Фолксваген” с ДК№ *********, собственост на К. В. Б. и на същата дата я превела през границата на Република България, ГКПП „К.” и М. М. я приел в гр. Р., Република Италия с цел да бъде държана в принудително подчинение (да не напуска самостоятелно жилището, в което е настанена, да не се обажда по телефон на близките си, да извършва кражби и да проси) независимо от съгласието й, чрез въвеждането й в заблуждение (да бъде омъжена в богато семейство в Република Италия) и чрез даване на облага за майка й Т. Н. Т. (парична сума в размер на 3 500 лв.)

- по чл. 159в, пр. 2 (ред. ДВ бр. 92/2002 г), вр. чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 НК – за това, че на неустановена дата в началото на м. юни 2003 година в гр. К. по поръчение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група, ръководена от Я. И. М., в съучастие като съизвършител с Я. И. М. и М. И. П. набрала отделно лице М. Я. Г., ЕГН *********, на 07.06.2003 година я транспортирала с лек автомобил – микробус, марка „Фолксваген” с ДК№ *********, собственост на К. В. Б. и на същата дата я превела през границата на Република България, ГКПП „К.” и М. М. я приел в гр. Р., Република Италия с цел да бъде държана в принудително подчинение (да не напуска самостоятелно жилището, в което е настанена, да не се обажда по телефон на близките си, да извършва кражби и да проси) независимо от съгласието й, чрез въвеждането й в заблуждение (да бъде омъжена в богато семейство в Република Италия)

-по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК - за това, че в периода от 29.09.2008 година до 25.03.2009 година в гр. К. , ул. е придобила и държала огнестрелно оръжие - пушка, тип „помпа” с надпис на ложата “MAVERIK MODEL”88 12 GA c № MV309340 и боеприпаси – 45 бр. патрони 357 MAGNUM, 36 бр. патрони 25-ти калибър, 22 броя патрони WINCHESTER, 14 броя патрони 9 PARA – 9 мм, 25 броя патрони 9 мм, 19 броя патрони – 9 мм 1 бр. стоп патрон „Макаров” – 9 мм.

Подсъдимата М. се е ползвала от правото си да даде обяснения по повдигнатите й обвинения в по-късен етап от провежданото съдебно следствие.

След събиране на всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, в съдебното заседание на 08.06.2012 година е допуснато изменение в обстоятелствената част на обвинението по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 НК, като фактическото обвинение, отправено и предявено на подсъдимата М., обхваща действията на членовете на ръководената от Я. И. М. организирана престъпна група по трафикиране на лицата Х. Н. И., С. Я. Т., Г. В. Н., В. Т. К., М. А. М., Т. А. В., Е. Т. З., М. К. М., М. Я. Г., К. П. Т., Е. Д. М., В. Н. В., Д. В. И., И. А. Н. и М. С. Н. извън границите на Република България с цел да бъдат омъжени в семейства в чужбина, предимно в Република Италия, но и в Република Франция и Република Хърватска и впоследствие да бъдат държани от членовете на тези семейства в принудително подчинение като очертава отделните форми на изпълнителните деяния по чл. 321 НК. С изменението е очертано и функционирането на престъпното сдружение съобразно легалната дефиниция на чл. 93, т. 20 НК, действаща към момента на извършване на деянието.

Предвид параметрите на фактическото обвинение е допуснато изменение на обвинението по чл. 321 НК отправено на подсъдимата и касаещо периода, в който е действала групата и мястото на действие на групата - за това, че в периода от м. октомври 2002 г. до края на м. октомври 2004 г. в гр. С. и гр. К. , Република България, в Република Италия, Република Хърватска и Република Франция е участвала в ОПГ – структурирано трайно сдружение на три и повече лица с участници Н. И. С. с ЕГН ********, Ц. Т. К. с ЕГН *********, П. Б. А. с ЕГН ********* и М. И. П. с ЕГН ******** и М. М. (гражданин на Република Италия), ръководена от Я. И. М. (починал) и съставена с цел да върши съгласувано в страната и чужбина – Република Италия, Република Франция и Република Хърватска престъпления, за които е предвидено наказание „Лишаване от свобода” повече от 3 години и чрез които се цели да се набави имотна облага, както следва:

- да набира, транспортира, укрива и приема отделни лица и ги превежда през границата на страната с целта по чл. 159а, ал. 1 от НК – да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им, чрез въвеждането им в заблуждение – да бъдат омъжени в богати семейства в Република Италия, Република Франция и Република Хърватска и чрез обещаване и получаване на облаги за родителите им – престъпление по чл. 159в, пр. 2 (в ред. ДВ бр. 92/2002 г.) вр. чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 2 - пр. 2, т. 6 - пр. 1, т. 6 - пр. 2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Допуснато е изменение на обстоятелствената част на обвинението по чл. 159в, пр. 2 (ред. ДВ бр. 92/2002 г), вр. чл. 159б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 НК, отправено на подсъдимата М. и по пункт 4 – за трафик на М. Я. Г. – досежно квалифициращия признак по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 2 НК – че Г. е била въведена в заблуждение, че ще й бъде намерена подходяща работа в Република Италия.

В съдебни прения прокурорът счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен и категоричен начин е доказана описаната в допуснатото изменение на обстоятелствената част на обвинението фактическа обстановка, от която се извеждат правните изводи за извършени от подсъдимата пет деяния, съставомерни от обективна и субективна страна по чл. 321, ал. 2 във вр. ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК – участие в организирана престъпна група, по чл.159в, пр.2 (в ред.ДВ, бр.92/2002г. на НК) във вр.чл.159б, ал.2 във вр. ал.1 във вр.чл.159а, ал.2, във вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК – трафик на три отделни лица и по чл.339, ал. 1, пр.1 и пр.2 от НК – придобиване и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Според прокурора събраните доказателства налагат извод, че в периода от месец октомври 2002 година до края на месец октомври 2004 година в гр.С. и гр.К. , Република България, Република Италия, Република Хърватска и Република Франция е действала организирана престъпна група с ръководител Я. И. М. (съпруг на подсъдимата М.) и участници Н. И. С., Ц. Т. К., П. Б. А., М. И. П., М. М. (гражданин на Република Италия) и подсъдимата Н. Д. М., която е била съставена с цел извършване съгласувано в страната и чужбина – Република Италия, Република Франция и Република Хърватска - престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода” повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага, като конкретно тези престъпления били трафик на хора, изразяващ се в набиране, транспортиране, укриване и приемане на отделни лица и превеждането им през границите на страната с цел да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им чрез въвеждането им в заблуждение – че ще бъдат омъжени в богати семейства в Република Италия, Република Франция и Република Хърватска и чрез обещаване и получаване на облаги за родителите им.

След подробен анализ на доказателствената съвкупност, при който се акцентира върху показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, приобщените по реда на чл. 281 НПК техни показания от досъдебното производство и събраните като писмени доказателства присъди на италианския съд, се твърди, че е доказано многократното осъществяване в различно съучастие на квалифицирани състави на престъплението външен трафик на хора от ръководителя и участниците в организираната престъпна група по отношение на редица пострадали лица – Х. Н. И., С. Я. Т., Г. В. Н., В. Т. К., М. А. М., Т. А. В., Е. Т. З., М. К. М., М. Я. Г., К. П. Т., Е. Д. М., В. Н. В. Д. В. И., И. А. Н. и М. С. Н. - като вторични престъпления, за извършването именно на които е създадена престъпната група и е съгласувана волята на участниците в нея. Сочи се, че писмените доказателства, събрани по реда на международните актове за правна помощ по наказателни дела, доказват, че веднъж изведени и омъжени в чужбина, жертвите на трафик са били принуждавани от мъжете, с които живеят, или от родителите им, да извършват кражби, а при отказ или неподчинение под друга форма по отношение на тях е упражняван физически и психически тормоз, като са били държани в принудително подчинение. В резултат на „сделките” с момичетата в чужбина ръководителят на организираната престъпна група получавал парични средства от родителите на момчетата, с които трафикираните момичета са заживявали на съпружески начала, част от които е разпределял на участниците в групата според извършените от тях действия, както и че е давал парични суми на родителите на момичетата, което от своя страна доказвало, че организираната престъпна група е извършвала отделните престъпления трафик на хора, за които е била създадена, с цел набавяне на имотна облага.

Твърди се, че от фактическа страна подсъдимата М. и съпругът й постоянно поддържали връзка с живущия в Италия М. М. (братовчед на Я. М.), който отговарял за приемането на момичетата в Италия, уговарянето на браковете със семействата и разпределянето на получените парични суми за уредените бракове, като в някои от случаите подсъдимата М. и съпругът й пътували заедно с момичетата и родителите им, посещавали М. М. и лично участвали в уговарянето на браковете и разпределянето на получените парични суми. В тази дейност активно участвали и другите участници в организираната престъпна група, все близки на семейството на подсъдимата лица – М. И. П., Н. И. С. (живущ с М. Я. К. – сестра на Н. М.), Ц. Т. К. (първа братовчедка на Я. М.) и П. Б. А.. На тях и на членове на семействата им Я. М. в една част от случаите възлагал намирането на подходящи за извеждане и омъжване в чужбина момичета, уговарянето на родителите им, подготовката за пътуването и транспортирането им срещу заплащане на разходите по подготовката и транспортирането. Тези факти, според прокурора, се доказвали както от свидетелските показания и справките от „М.”ЕАД за телефонния номер, използван от Я. М., установяващи провеждането от него на многобройни разговори с лица, находящи се на територията на Германия, Испания, Франция, Кралство Белгия, Италия и Холандия, свързани с организацията на трафика на момичета за чужбина, така и от веществените доказателствени средства, придобити чрез използване на СРС, протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства и веществените доказателства, иззети от дома на Я. и Н. М. – отрязък от бордна карта на Н. М. за пътуване в Париж с изписано име на латиница „Д.” и телефонен номер с код на Република Франция, бордеро за покупка на валута – евро с ръкописно изписани на гърба цифри и имена, повечето от които телефонни номера в чужбина, самолетни билети на Н. и Я. М., тефтери с изписани страници с имена и телефони в чужбина. Приложените по делото като писмени доказателства подробни справки от Главна дирекция „Гранична полиция” пък установявали конкретните пътувания на ръководителя и на членовете на организираната престъпна група, които в различни комбинации помежду си пътували в един или няколко автомобили, собствени или ползвани от ръководителя и членовете на групата, извеждайки едно или няколко момичета едновременно.

Анализирайки тези факти прокурорът счита, че са доказани по несъмнен и категоричен начин елементите на организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК, тъй като Я. И. М., Н. И. С., Ц. Т. К., П. Б. А., М. И. П., М. М. и подсъдимата Н. Д. М. са били свързани помежду си в структурирано трайно сдружение на три или повече лица - в конкретния случай - сдружение на 7 лица, насочено към изпълнението на специална цел – да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода” повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага, представляваща получаване на пряка или косвена финансова или материална облага. Твърди се, че между посочените седем лица са налице устойчиви връзки - предимно функционални, които са били насочени към постигането на предварително дефинираната цел – извършването на престъпления по чл.159в, пр.2 от НК (в ред.ДВ, бр.92/2002 година) и каквито действително са били извършени от ръководителя и членовете групата, поради което е налице изискуемият от закона белег - структурираност на сдружението. Същевременно групата е съществувала трайно във времето и е извършвала престъпленията трафик на хора през един продължителен период от време – от месец октомври 2002 година до края на месец октомври 2004 година.

Подчертава се, че особеност на настоящото наказателно производство е, че негов предмет е отправеното обвинение към само един от членовете на организираната престъпна група – Н. Д. М., но това се дължи на обстоятелството, че наказателното производство е било прекратено в частта му срещу участниците в организираната престъпна група Н. И. С., П. Б. А., М. И. П. и Ц. Т. К. поради приет трансфер на наказателното производство срещу тях от компетентните органи на Република Италия, а с постановление на ОП – С. материалите, съдържащи доказателства за престъпната дейност на чуждия гражданин М. М., на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от НПК са били отделени и изпратени по компетентност на С. градска прокуратура. Сочи се, че Н. И. С., П. Б. А., М. И. П., Ц. Т. К. и М. М. са били осъдени за трафик на хора с пострадали лица, описани в обстоятелствената част на обвинението по настоящото дело, квалифициран като извършен с цел печалба от поне три лица от Съда в гр.Т., Република Италия.

Сочи се, че въпреки това действията на подс. М. не следвало и не можело да се обсъждат изолирано от общата задружна престъпна дейност на организираната група, а следва задължително да се разглеждат на плоскостта на действията на останалите членове, като част от общата престъпна дейност на групата. В контекста на този довод, прокурорът твърди, че доказателствата по делото установяват, че конкретното участие на подсъдимата М. се е изразявало в намиране на подходящи момичета, подбор и подготовка на същите за извеждането им извън границите на страната със специалната престъпна цел, като същата оглеждала и преценявала предложените от П., С., К. и А. момичета, уговаряла родителите им, приемала момичетата в дома си в гр.К. преди пътуванията, а по време на път – държала документите на момичетата и ги предавала в чужбина на членове на семействата, в които те оставали да живеят. Освен това подс. М. била съучастник в извършените в изпълнение на решение на организираната престъпна група вторични престъпления по чл.159в, пр.2 от НК по отношение на трите отделни пострадали лица - Е. Т. З., С. Я. Т. и М. Я. Г., които сами по себе си били и доказателство за съгласуваност и координираност на действията на Н. М. с тези на ръководителя и останалите членове на организираната престъпна група.

Подчертава се, че фактът, че част от свидетелите не посочват конкретна дейност на подсъдимата М. при извършените само от другите членове на групата отделни деяния за трафик на хора, за които тези свидетели дават показания, а някои от тях дори заявявали, че не я познават, не налага извод, че участието на М. в организираната престъпна група е опровергано, тъй като изискването всеки от членовете на групата да осъществява дейността си координирано с всички останали членове на групата или да знае за съществуването им не е признак от състава на престъплението по чл. 321 НК, а за съставомерността на деянието по чл.321, ал.2 от НК - участие в организирана престъпна група - е необходимо само и единствено извършителят му да съзнава, че принадлежи към организирана престъпна група, да знае, че членовете й действат синхронизирано и че дейността им е насочена към осъществяването на други престъпления - в случая трафик на хора.

Сочи се, също така, че предвид правната природа на организираната престъпна група е недопустимо да се приеме, че участниците в нея са винаги изцяло запознати с осъществяваната цялостна престъпна дейност и имат детайлна информация за структурата и членовете на организацията. В конкретния случай, според прокурора, подсъдимата безспорно е съзнавала принадлежността си към организираната престъпна група, ръководена от съпруга й Я. М. и е извършвала дейност в изпълнение на целта на групата чрез активни действия по намиране, подбор, увещаване, уговаряне с родители, даване на обещания, извеждане на отделни момичета в чужбина, посредничене за намиране на подходящи съпрузи и осигуряване на такива чрез познанства в чужбина. Подсъдимата била запозната с дейността на групата и с всички останали участници, както и с ръководната роля на съпруга й, като е била обвързана с трайни фактически взаимоотношения с останалите членове на групата, и е съзнавала, че помежду им са налице трайни структурни и организационни връзки, изградени въз основа на съгласувана воля и взето конкретно решение за извършване на престъпления по чл.159в, пр.2 от НК, отговарящи напълно на критериите на чл.93, т.20 от НК, съгласно редакцията на текста към момента на извършване на деянието.

Доказателства за дейността на М. в качеството й на участник на организираната престъпна група според прокурора се извеждат от свидетелските показания на св.Р. З. Т., св.Т. Н. И., св.Я. З. Т., св.Р. П. Т., св.М. М., св.Н. А. М., св.М. К. М., св.Т. Н. Т., дадени в ход на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, както и от обясненията на св. М. И., прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл. 281, ал. 2 НПК. Твърди се, че именно показанията (а и обяснението на св. М. И., по отношение на когото наказателното производство е прекратено поради неговия трансфер), дадени пред съдия в хода на досъдебното производство следва да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като са логични и непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду си, дадени са скоро след приключване дейността на организираната престъпна група за разлика от отдалечените във времето, непоследователни, нелогични, а в определени моменти и съдържащи предварително заучени фрази, показания, дадени в хода на съдебното следствие.

По отношение на трите обвинения срещу подсъдимата Н. М. за трафик на три отделни лица прокурорът също счита, че обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин.

Трафикът на С. Я. Т. се доказвал от показанията на свидетелите Р. Т., Т. И., Я. Т. и Р. Т. и от приложените като писмени доказателства справки за пътувания на Н. Д. М. от ГД”Гранична полиция”, от които се установявало, че подсъдимата е поискала да огледа С. Т., съдействала е за докарването на С. Т. и родителите й до гр.Б., срещнала се е с момичето и родителите му, участвала е в преговорите с тях за извеждане на момичето с цел женитба в Италия, предоставила е средства заедно с мъжа си за изваждане на задграничен паспорт и за дрехи на момичето, участвала е в организацията по транспортирането и самото транспортиране на С. Т. от дома й до ГКПП „К.” и от границата до околностите на гр.Р., Република Италия, като по време на пътуването документите на С. се съхранявали от подсъдимата и от съпруга й. Същевременно в Италия подсъдимата присъствала на преговорите с М. М. по женитбата и по заплащането на парична сума за родителите на момичето, знаейки, че след оставането на С. същата ще бъде държана в принудително подчинение, и няма да живее по начина, по който й е било обещано. Според прокурора с тези си действия подсъдимата М. е осъществила изпълнителните деяния на престъплението трафик на хора „набиране”, „транспортиране” и „превеждане” на 20.08.2004 година през границите на страната в съучастие с Я. М. и с приемащото в Република Италия лице М. М. на ненавършилата 18 годишна възраст С. Т. с цел същата да бъде държана в принудително подчинение, като съгласието на Т. и родителите й е било получено чрез въвеждането й в заблуждение, че ще бъде омъжена в богато семейство в Италия, и чрез даване на облага на родителите й, а тези действия са били извършени по поръчение и в изпълнение на решение на организираната престъпна група с ръководител Я. М., в която участвала подсъдимата М.. Подчертава се, че независимо от факта, че фактическото транспортиране на С. М. е извършено от Я. М. чрез управлението на неговия лек автомобил марка „Мерцедес”, ДК № ********, е налице извършено от М. „транспортиране”, тъй като съгласно константната съдебна практика не е задължително деецът сам да извърши транспортирането, а е достатъчно да участва в организацията на пътуването – при снабдяването с документи, при обезпечаването с транспортно средство и с парични средства за пътуването, като в конкретния случай подсъдимата дори е придружавала лицето при пътуването, упражнявала е фактическа власт върху документите на С. Т. и е взела участие в настаняването й в чужбина при приемащото лице и в преговорите за женитбата и заплащането.

Осъщественият трафик на Е. Т. З., при който подс. М. по поръчение и в изпълнение на решение на организираната престъпна група с ръководител Я. М. е осъществила изпълнителните деяния по „набиране”, „транспортиране” и „превеждане” на 07.06.2003 година през границите на страната в съучастие с Я. М., с П. Б. А. (участвал в набирането), с М. И. П. (управлявал транспортното средство) и с приемащото в Република Италия лице М. М. с цел З. да бъде държана в принудително подчинение, като съгласието й е било получено чрез въвеждането й в заблуждение, че ще бъде омъжена в богато семейство в Италия и чрез даване на облага на роднините й, се доказвал чрез показанията на майката на З. – св.Т. Н. Т., приложените писмени доказателства, установяващи датата на напускане на страната, лицата, с които З. е напуснала страната, собствеността на превозното средство, с което е отпътувала, обясненията на св. М. П., приобщени по реда на чл. 281, ал. 2 НПК, показанията на св.Р. Д. Й. – племенница на Я. М., участвала в пътуването при трафика на Е. З. и М. Г., дадени в съдебното следствие и от показанията й от досъдебното производство, прочетени на основание чл.281, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Сочи се, че независимо от обстоятелството, че фактическото транспортиране е извършено от св. М. П. чрез управлението на микробус марка „Фолксваген Голф” с ДК№ *******, ползван от семейството на Н. и Я. М., е налице извършено от М. „транспортиране”, защото макар и същата да не е извършила фактически превозването на З. и пътувалите с нея момичета, е извършила действия, необходими за превозването на Е. З., като в конкретния случай подсъдимата дори е придружавала лицето при пътуването, упражнявала е фактическа власт върху документите на З. и е взела участие в настаняването й в чужбина при приемащото лице и в преговорите за женитбата и заплащането.

Третото деяние на подсъдимата по трафик на отделно лице – на св.М. Г., се доказвало от показанията на св. Р. Й., св. М. П. и на самата жертва на трафика – М. Г., както и от протоколите за разпознаване по снимки. Сочи се, че независимо, че св.Г. сама е потърсила Я. М. и съпругата му с цел да я превозят до Италия и да й помогнат да си намери работа там, този факт сам по себе си не изключва осъществяване на изпълнителното деяние „набиране” на престъплението трафик на хора, тъй като то съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №2 от 16.07.2009 година по т.д.№2/2009г. на ОСНК на ВКС, т.1.2, е налице и когато активна страна е жертвата от престъплението, а не деецът. Поведението на жертвата за въвличането й в трафик на хора е правно ирелевантно за наказателната отговорност на дееца. Поддържа се, че е доказано, че св.Г. е била въведена умишлено в заблуждение от Я. М., че ще й бъде намерена подходяща работа в чужбина, което заблуждение в последствие е било поддържано и от подсъдимата преди и по време на пътуването, като от св.Г. е укрита целта на пътуването на другите момичета, вместо което пред същата е поддържано заблуждението, че и тези момичета пътуват, за да им намерят работа в чужбина. Сочи се, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установявало, че подсъдимата и съпругът й не са имали обективна възможност да намерят работа на св.Г. в чужбина, не са имали връзки и контакти с подобна насоченост, защото трайно във времето са се занимавали с трафик на момичета с цел женитба срещу заплащане и използване на същите след това за извършване на кражби, и единственото, което са могли да извършат по отношение на св.Г. е било именно това, като подсъдимата предварително е знаела, че не могат да намерят работа на св.Г., но е поддържала заблуждението, в което същата е била въведена, именно с цел веднъж изведена в Италия, св.Г. да бъде омъжена там, за да бъде държана в принудително подчинение от семейството на съпруга й. По тези съображения прокурорът счита, че с действията си подсъдимата М. е осъществила изпълнителните деяния на престъплението трафик на хора по „набиране”, „транспортиране” и „превеждане” на 07.06.2003 година през границите на страната в съучастие с Я. М. и с М. И. П. (управлявал транспортното средство) и с приемащото в Република Италия лице М. М. на св.М. Г. с цел същата да бъде държана в принудително подчинение, като съгласието на Г. било получено чрез въвеждането й в заблуждение, че ще й бъде намерена подходяща работа в Република Италия. Тези действия са били извършени по поръчение и в изпълнение на решение на организираната престъпна група с ръководител Я. М., като по отношение на трафика на Г. било относимо всичко изложено относно фактическото транспортиране на Е. З., тъй като св.Г. е пътувала заедно с Е. З., с микробус марка „Фолксваген Голф” с ДК№ ********, ползван от семейството на Н. и Я. М. и управляван от св.М. П..

Според прокурора от субективна страна и при трите отделни деяния трафик на хора било безспорно установено, че подсъдимата М. е съзнавала не само всички фактически обстоятелства на състава, но и е действала със съзнанието за общ принос заедно с останалите съизвършители за постигане на престъпната цел по чл.159а, ал.1 от НК.

Що се отнася до обвинението по чл.339, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК срещу подсъдимата М., прокурорът счита, че протоколът за претърсване и изземване, заключението на извършената в досъдебното производство комплексна съдебно-балистична експертиза, показанията на поемните лица – св. Г. и И., както и на присъствалия на основание чл. 162, ал. 2 НПК зам. кмет на община К. – св. Г. В., писмените доказателства, от които се установява за какви оръжия е притежавал разрешение починалия Я. М. и какви оръжия са предадени в служба „КОС” след неговата смърт на 29.09.2008 година, за какви оръжия има разрешение да притежава сина на подсъдимата И. Я. И., показанията на свидетелите С. Т. Т. и Д. Я. К. и заключението на назначената в хода на съдебното следствие допълнителна балистична експертиза доказвали по несъмнен начин, че от обективна страна подсъдимата в периода от 29.09.2008 година до 25.03.2009 година в гр.К. , ул. , е придобила и държала инкриминираните с обвинителния акт огнестрелно оръжие и боеприпаси – пушка тип „помпа” с надпис на ложата “Maverik Model”88 12 GA с № ******* и 162 бр. боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение.

От тези доказателства прокурорът извежда и извода, че е доказано по несъмнен начин, че от обективна страна подсъдимата М. към датата на смъртта на съпруга си е установила фактическа власт върху инкриминираните оръжие и боеприпаси и е упражнявала същата до намирането им на 25.03.2009 година при извършеното претърсване и изземване в дома й, където М. несъмнено е живяла сама през този период. Акцентира се, че доказателствата за авторството не се разколебават от заключението на допълнителната балистична експертиза, защото макар и да е установено, че част от държаните боеприпаси могат технологично да се използват за пистолети със същата марка и модел като притежаваните от сина й И. Я. И., това по никакъв начин не доказва, че същите са били държани от друго лице, различно от подсъдимата М.. Поддържа се, че от субективна страна подсъдимата М. несъмнено е съзнавала, че е придобила и държи оръжието и боеприпасите без да има за това надлежно разрешение, тъй като е била наясно с установения в страната ред за придобиване и притежаване на оръжие, за което свидетелствало поведението й след смъртта на съпруга й с оглед доброволно предадените от нея оръжия в РУП – К. .

По изложените съображения прокурорът счита, че всяко едно от обвиненията срещу Н. Д. М. е безспорно доказано и предлага за престъплението по чл.321, ал.2 във вр.ал.1 от НК, предвид чистото съдебно минало на подсъдимата, но което не обосновавало приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, при отчитане на конкретното й участие в организираната престъпна група, да бъде наложено наказание около средния размер на предвиденото в НК - лишаване от свобода за срок от 3 години.

Поддържа се, че по същия начин – при приложение на чл. 54 НК - следва да бъдат определени и наказанията за всяко едно от обвиненията за престъпления по чл.159в, пр.2 от НК (в редакция към момента на извършване на деянията) като се отчете характера и степента на участието на подсъдимата във всяко едно от трите отделни престъпления по трафик на хора. Според прокурора подсъдимата е имала в най-голяма степен участие при съучастническата дейност, свързана с трафика на С. Т. и предлага за това престъпление да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от 7 години при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, а за постигане в пълен обем на целите на наказанието по смисъла на чл. 36, ал.1 от НК и особено на индивидуалната превенция - да се наложи и кумулативно предвиденото наказание в чл.159в от НК наред с наказанието лишаване от свобода глоба в размер на 15 000 лв., както и да бъде постановена конфискация на притежавания от подсъдимата лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № *********, като част от имуществото на същата.

За извършеното престъпление трафик на Е. З., както и за трафика на св.М. Г., прокурорът предлага да бъдат наложени наказания лишаване от свобода в размер по – близък до минималния, предвиден за престъплението по чл.159в от НК – по 6 години лишаване от свобода за всяко едно от тези престъпления при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и наказания глоба в размер на по 10 000 лева.

За престъплението по чл.339, ал.1 от НК при съобразяване на параметрите на предвиденото наказание с действащата към момента на извършване на престъплението разпоредба на закона прокурорът предлага да бъде наложено наказание на основание чл.54 от НК в размер около средния - 3 години лишаване от свобода, а тъй като се касаело за пет деяния, извършени от подсъдимата при условията на реална съвкупност, на основание чл. 23, ал. 1 от НК да бъде определено и наложено за изтърпяване от подсъдимата едно общо наказание лишаване от свобода в размер на най – тежкото от определените наказания лишаване от свобода за отделните престъпления, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК към него се присъединят наказанията глоба и конфискация.

Иска се отнемане на основание чл. 53, ал. 2, б. „а” НК на предмета на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК - огнестрелното оръжие пушка тип „помпа” с надпис на ложата “Maverik Model”88 12 GA с № *********, боеприпасите - 45 броя патрони 357 MAGNUM, 36 броя патрони 25-ти калибър, 22 броя патрони WINCHESTER, 14 броя патрони 9 PARA – 9 мм., 25 броя патрони 9 мм, 19 броя патрони – 9 мм. и 1 брой стоп патрон „Макаров” – 9 мм, иззети при извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимата, както и на 15 зарядния пълнител от пистолет „Берета”. По отношение на иззетите пет броя радиостанции с прилежащите зарядни устройства и комплект слушалки, се излага становище, че те също следва да се отнемат, тъй като притежаването на същите е под специален режим съгласно Закона за електронните съобщения и подзаконовите му нормативни актове. Иска се найлоновото пликче с размери 7 х 7, запечатано с лепенка на НСлС, съдържащо сгънато листче и неустановено съдържание (изследвано с експертиза) да бъде унищожено, а останалите веществени доказателства по делото да се върнат на подсъдимата.

Защитникът на подс. Н. М. – адв. Д. от САК - пледира за оправдателна присъда по всички предявени пред съда обвинения на подзащитната й.

По отношение на предявеното на подс. М. обвинение в извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК се твърди, че не са налице никакви обективни доказателства, въз основа на които да се направи извод, че откритите при извършеното в нейно отсъствие претърсване в дома й огнестрелно оръжие и боеприпаси са принадлежали на покойния й съпруг – Я. М., от което и да се прави извод, че след неговата кончина подсъдимата на 29.09.2008 година ги е придобила и държала до датата на извършеното претърсване. Твърди се, също така, че макар оръжието и боеприпасите да са открити в дома й и то - на явно място - не са налице обективни доказателства, че подсъдимата М. ги е видяла, знаела е за тях и ги е държала. Показанията на разпитаните като свидетели поемни лица, на присъствалия от страна на Община К. на претърсването зам. кмет и заключенията на съдебно-балистичните експертизи не установявали по никакъв начин да е осъществено и на коя дата изпълнителното деяние по придобиване на инкриминираното огнестрелно оръжие и боеприпаси, нито пък периода на осъществяване на изпълнителното деяние по държане. Прави се извод, че тезата на държавното обвинение за доказаност на обвинението по чл. 339, ал. 1 НК се гради на логическо разсъждение, с което се запълва празнота в доказателствата и което логическо разсъждение е подчинено на процесуалната роля, която прокурорът изпълнява в процеса – да поддържа повдигнатото пред съда обвинение.

Що се отнася до обвиненията на подсъдимата М. по чл. 321 НК и чл. 159в НК по същество се твърди, че от доказателствата по делото не се установява каква е била ролята на Я. М. по отношение на предявените на М. П., Н. С., П. А. и Ц. К. обвинения, нито пък каква е била ролята му по отношение на лицата, които са осъдени за нелегална емиграция в Италия, но нямат повдигнати и предявени за същото обвинение в Република България. Сочи се, че не са събирани никакви доказателства както за участието на М. М., като последният дори не е разпитан по делегация, така и по въпроса какво точно се е случвало в Република Италия с всички момичета, цитирани като жертва на трафик, в който се твърди, че е участвала подсъдимата.

Оспорва се тезата на прокурора, че следва да бъдат кредитирани като истинни и достоверни показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство, вместо тези, които са депозирани в хода на съдебното следствие, като се застъпва виждането, че прочетените по реда на чл. 281 НПК показания следва да бъдат преценени внимателно въз основа на целия доказателствен материал, тъй като констатираните противоречия било възможно да се дължат на недоволство от пари, уговорки, несбъднат брак или неосъществени желания при договаряне с когото и да е било или пък на личността на изготвилия справката К., въз основа на която е било образувано наказателното производство и за когото свидетелите твърдели, че е присъствал на разпитите им пред съдия и се страхували от него.

Оспорва се, също така, относимостта на проведените от Я. М. и записани чрез СРС разговори от месец октомври 2006 година с предмета на доказване, който е очертан от прокуратурата и обхваща периода 2003-2004 година. Сочи се също така, че в повечето показания разпитаните свидетели не са възпроизвели свои преки възприятия във връзка с действията както на подсъдимата, така и на нейния починал съпруг Я. М., а само информация по слухове.

Сочи се, че нямало доказателства, от които може да се направи извод, че всеки един от тях – М. П., Н. С., П. А. и Ц. К. - преди излизането от Република България са съгласували предварително с Я. М. своите действия и след това са му носели парите, които са получили от продажбата на изведените момичета. Акцентира се, че ако се тръгне по плоскостта, че организирана престъпна група може да бъде изградена и на роднински връзки и че всяко пътуване, независимо в каква комбинация между лицата в роднинска връзка, съставлявало трафик на момичета, то неизбежно щяло да бъде дадена невярна оценка на обективни факти, тъй като извадката от ГКПП сочела, че има пътувания, които са чисто роднински и чисто семейни. Отделно от това, България е инициирала намесата на Република Италия, а не обратното и от получените съдебни актове, постановени от италианския съд се установявало, че С. Т., Е. З. и М. Г. изобщо не са били обект на трафик на хора в Италия, докато в България те са обект на трафик от страна на подсъдимата.

Защитникът счита, че доказателствата са многобройни, разнопосочни, противоречиви, поради което налагат да бъдат тълкувани и анализирани от гледна точка на основния постулат на наказателното право – че наказателната отговорност е лична, поради което, ако съпругът Я. М. е извършил нещо, то неговите действия не могат да обвържат съпругата му по силата на брачната връзка. Подчертава се, също така, че към момента на образуване на наказателното производство Я. М. е бил жив, но въпреки това, той не е бил привлечен към наказателна отговорност по чл. 321 НК. От този факт се прави извод, че това е така, тъй като държавното обвинение не е разполагало с доказателства за извършена от него престъпна дейност, а последващото обвинение към съпругата му – подс. М. - се основавало на факта, че той е починал като по този начин се използвала съществуваща неяснота.

Сочи се, че фактът, че подсъдимата има снаха, с която контактува, братовчеди и зетьове, които е приемала в дома си на тържества и празници, не може да обоснове извод, какъвто прави държавното обвинение, че подс. Н. М. има участие в организирана престъпна група, като Я. М. с нейна помощ е създал структура, а чрез своите контакти е организирал лицата, живущи в чужбина за набиране, превеждане и трафикиране на лица. Акцентира се, че по делото не е установено кой е М. М., че последният не е разпитван, че няма доказателства подс. М. да е знаела, че М. М. е част от организирана престъпна група, че приема момичета, продава ги, дава пари на Я. или на когото и да било другиго, за да бъдат измъчвани или пък да се налице обективни доказателства, от които да се направи извод, че когато подсъдимата е придружавала момичета при пътуването им в Италия, тя е сторила това с цел да ги продаде, да вземе пари и да ги постави в робство.

Поставя се на обсъждане въпроса дали фактите, че подсъдимата М. е видяла в Б. Е. З. и я е харесала за жена на свои внуци, но в последствие подобно съжителство не е осъществено, а Златанова е заминала заедно с подс.М., Я. М. и други лица за Италия, са достатъчни, за да бъде квалифицирано това деяние като трафик на З.. Твърди се, че не са събрани доказателства подсъдимата да е държала документите на З. и нейните родители и то с цел З. а да не избяга, а впоследствие тези документи да ги е предала на М. М.. Твърди се, че участието на подс. Н. М. не изпълва съдържанието на отделните форми на трафик, дефинирани в Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, който международен акт е в сила за България от 18.06.2007 година и е част от вътрешното ни право след посочения в обвинителния акт период на действие на организираната престъпна група. Сочи се, че към датата, за която се твърди, че Е. З. е била трафикирана от подс. М., все още не е бил в сила и Протоколът за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика на хора, особено на жени и деца („Протоколът от П.), който е ратифициран от Република България и обнародван в ДВ на 06.12.2005 година. Затова според защитника действията на подсъдимата М. следвало да бъдат обсъдени в контекста на действащия към м. май 2003 година Закон за борба с трафика на хора.

Защитникът се съгласява, че незнанието на закона не оневинява никого, но счита, че отговорността на подсъдимата следва да бъде преценена при съобразяване на етноса, от който произхожда и неговите обичаи, бит и нрави. В този смисъл се твърди, че и днес продължава да съществува „сгледа” между младите момчета и момичета от този етнос, в която участват и възрастни родители, а откупът и продажбата на булките е част от този бит и нрави, като обичаят не може да бъде изкоренен дори и със създаването на закон, който да го санкционира. От тази гледна точка защитата иска, ако съдът даде превес на показанията на някои от родителите, според които техните деца са отведени в чужбина с обещание да им се намери жених, който е богат, да им се намери хубава работа или просто да бъдат платени и устроени, да не приеме, че тези факти се включват в понятието „трафик” и да не ги квалифицира като престъпление, за което следва да бъде наложено наказание. В условията на алтернативност се пледира за обсъждането на чл. 9, ал. 2 НК с аргумент, че за резултата – поставяне в принудително подчинение и робство – няма обективна данни, че подсъдимата е знаела, че такова нещо ще последва. В подкрепа на този аргумент се сочи, че дори и Република Италия се е въздържала от такъв начин на определяне на последиците от дадено деяние, което италианските власти са санкционирали като престъпление. Що се отнася до М. Г. и останалите цитирани в обвинителния акт момичета, защитникът счита, че подсъдимата няма никакво участие в изпълнителните деяния на трафика по набиране, транспортиране, уговаряне, обещаване, като дори и да се предполага участието на Я. М. в тези форми на отделните изпълнителни деяния, то от него не следва, че подсъдимата по силата на съпружеската общност следва да отговаря за каквото и да е било. По изложените съображения защитата счита, че подсъдимата следва да бъде оправдана, както по обвинението да е участвала в организирана престъпна група, така и по обвиненията да е осъществила трафик на три отделни лица.

В условията на алтернативност, в случай, че съдът приеме, че обвиненията са доказани, защитата пледира за приложение на чл. 55 НК, което обосновава с чистото съдебно минало на подсъдимата М., влошеното й здравословно състояние, продължителността на наказателното производство – повече от пет години, през които от м. октомври 2009 година до внасянето на обвинителния акт в съда през м. юни 2011 година наказателното производство е престоявало в С. окръжна прокуратура, където се е водела активна кореспонденция с италианската страна в опит да бъде трансферирано цялото наказателно производство и за която кореспонденция защитата и подсъдимата не са били уведомявани. Сочи се, че поне година и два месеца наказателното производство не е внасяно в съда, което е нарушение на правото на подсъдимата по чл. 6 от ЕКЗПЧОС да бъде решен въпроса за нейната вина и отговорност в разумен срок, като в този период подсъдимата е понесла поредица от задължения за спазване на процесуална дисциплина. Иска се и прилагането на чл. 55, ал. 3 НК като на подсъдимата не бъдат налагани поисканите от държавното обвинение наред с наказанието лишаване от свобода наказания глоба и конфискация на притежавания от подсъдимата лек автомобил „Фолксваген Голф”.

Подсъдимата Н. М. дава обяснения по измененото обвинение, в които отрича тя или съпругът й да се занимавали с посочените от прокурора престъпления. Твърди, че съпругът й е бил авторитетен човек, с който са пътували в чужбина до 2005-2006 година поради заболяване на крака му, а в последствие – тъй като се бил разболял от атрофия. Отрича да има нещо общо с Ц. Т. и да е преговаряла с когото и да е било за пари. Твърди, че момичетата са ходили сами в чужбина, за да си търсят работа, а които са останали – са се оженили, но тя не знаела нищо за тези женитби. Сочи, че са използвали случаите, когато момичетата пътуват в чужбина, за да пътуват заедно с тях с цел посещение на лекари в чужбина във връзка със заболяването на съпруга й. Не отрича, че са ходили на гости на М. М., който бил роднина на съпруга й Я. М. и разказва за условията, в които живеел М. и как ги е посрещнал. Не може да посочи имената на синовете му, нито пък на съпругата му. Заявява, че не си спомня нищо във връзка с пътуването на С. Т. на 20.08.2004 година като отрича да й е известно, че съпругът й е дал пари за изготвянето на документи и за закупуването на дрехи. Не може да си спомни кога и къде са се разделили в Италия със С. Т.. Отрича да помни и пътувалите на 07.06.2003 година заедно с нея и съпруга й М. Я. Г., М. С., както и да помни как е протекло това пътуване.

Описва съпруга си – Я. М. - като справедлив и добър човек, който бил търсен от хората за акъл, председателствал мешерето в България, което било от 7-8 до 10 човека, избирани от ромската общност, тъй като бил най- разбиращ и най-мъдър. Мешерето се занимавало с въпроси, свързани със сватби, разводи или извършени престъпления, за да се вземе решение как да се реши случая. Твърди, че думата на съпруга й Я. М. се слушала и изпълнявала не само, когато мешерето се е събрало, а и извън него, тъй като ромите се допитвали за неговия съвет. Сочи, че М. М. също е бил член на мешерето в Италия, че тя и Я. М. се пътували и за събиране на италианското мешере.

Във връзка с обвинението й по чл. 339, ал. 1 НК твърди, че е предала законните оръжия на починалия й съпруг, които се съхранявали в барака в имота на ул. , и отрича да е знаела за други оръжия. Сочи, че след смъртта на съпруга й в къщата е имало непрекъснато хора, нейни роднини, тъй като не можела да седи сама, самата тя ходела по болници и при сина си и майка си, не е чистила в къщата след смъртта на съпруга си, не си спомня някой от близките й да е чистил, ключ от къщата имала само тя, но когато отсъствала имало един „техен” човек, който седял и тогава къщата не била заключена. Отрича да помни разпита на св. М. М. в съдебното следствие, както и да са й познати имената на Я. и Д..

В съдебни прения подсъдимата М. изцяло се придържа към доводите на своя защитник, а в последната си дума в своя защита заявява, че не се чувства виновна и иска да бъде оправдана.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното: