Д н Милкана Бошнакова Национална библиотека „Св св. Кирил и Методий Български исторически архив На материали по конкурс



Дата15.08.2018
Размер102.3 Kb.
#79341


Рецензия

От Доц. д н Милкана Бошнакова

Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

Български исторически архив

На материали по конкурс за академичната длъжност „професор” в СУ “Св. Климент Охридски” в професионално направление 2.2 История и археология (архивистика и документалистика – институции и документално наследство), обявен в ДВ, бр. 24/16 март 2018 г.
Конкурсът за професор по архивистика за нуждите на катедра „Архивистика и методика на обучението по история” на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” е обявен в Държавен вестник, бр. 24/16 март 2018 г. и в интернет страницата на университета.

За участие в конкурса е подала документи доц. д-р Анна Костадинова Кочанкова, доцент в катедра „Архивистика и методика на обучението по история”.



1. Професионално израстване на кандидата:

Доц. д-р Анна Костадинова Кочанкова е единствен кандидат на обявения конкурс от СУ „Св. Климент Охридски” за академичната длъжност „професор” в професионално направление 2.2 История и археология (архивистика и документалистика – институции и документално наследство), обявен в ДВ, бр. 24/16 март 2018 г. Тя е родена в София през 1959 г., завършва специалност „История” в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски” през 1980 г., придобива научната степен „доктор” през 1993 г., с тема ”Министерският съвет в държавно-политическата структура на България (дек. 1945 – дек. 1947 г.)” и се хабилитира като доцент през 2006 г. с труда „Български институции: устройствена практика и документално наследство (1879 – 1912 г.)”.

Целият трудов стаж на доц. д-р А. Кочанкова (над 36 години, според издадения документ на сектор „Администриране на персонала в СУ) преминава в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, в Историческия му факултет. Първите няколко години след дипломирането си Анна Кочанкова е асистент в катедра „История на БКП”, а от 1990 г. е на същата академична длъжност в катедра „Архивистика и методика на обучението по история”, където работи и днес и където израства като преподавател и учен, заемайки последователно академичните длъжности от асистент (1990 г.) до доцент по архивистика и документалистика (2006 г.). През периода 1994–1999 г. тя заема длъжността „Организатор на музейната сбирка и на научния архив в музея на СУ „Св. Климент Охридски” и изготвя опис на „Научен архив и Музей на Софийския университет”, който има приносен характер и практическа приложимост. По същото време, по решение на Академичния съвет на Софийския университет тя се занимава с издирване на документи в ЦДА и в Архива на МВР по темата „Репресирани преподаватели и студенти на Софийския университет през 40-те и 50-те години на ХХ век”.

Доц. Анна Кочанкова е един от основателите на специалността „Архивистика и документалистика” в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 2002 г. , а пет години по-късно – през 2007 г. става член на Комисията за подготовка на документите за акредитацията на специалността към Националната агенция за оценяване и акредитация към МС.

Според приложената документация, водените от Кочанкова занятия със студенти са в контекста на обявената тема на конкурса за професор (Архивистика и документалистика - институции и национално наследство). Преподавателската ú дейност обхваща лекционни курсове за докторантски програми „Архивни и документални източници” и „Институции и документални източници” (2013-2018 г.); магистърска програма „Документални и архивни ресурси” (2007–2018); бакалавърска степен - лекционни курсове, посветени на връзката културно наследство и училищно историческо образование, история на институциите, архиви на политически партии и пр. (1997-2018 г.) Кочанкова е ръководител на двама докторанти на Катедра „Архивистика и методика на обучението по история”, първият успешно защитил докторат през 2013 г., а вторият е зачислен миналата 2017 г.

2. Анализ на трудовете на кандидата:

Към документите по конкурса са представени два списъка с трудове на доц. д-р Анна Кочанкова. Първият от тях обхваща всички нейни публикации (44 на брой), а вторият – тези, които са създадени след хабилитацията ú за доцент през 2006 г. (29 на брой) и с които тя реално участва в обявения конкурс за професор.

Във втория списък доц. Кочанкова представя две монографии и сборник с публикация на документи. Първата монография “Българско документално наследство: архиви и институции на паметта”, (С., Университетско издателство, 2013, 327 стр.) е посветена на историята на архивното дело в България от 1878 г. до наши дни и е първото обобщаващо изследване по темата след основополагащия труд на Мария Кузманова от 1966 г.1 Специално внимание е отделено на периода след създаването на централизирана система на държавните архиви у нас през 1951 г. Кочанкова не само надгражда труда на Кузманова по отношение на времето след 60-те години на 20 в., но използва за написването на монографията си архивни източници, до които по разбираеми причини учените от предишните поколения са нямали достъп. Изследването е изградено на основата на значителен документален материал, извлечен от архивните фондове на Централния държавен архив (ЦДА), Научния архив на Българската академия на науките (НА-БАН), Български исторически архив при Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” (БИА-НБКМ), Министерство на културата, Комитета за култура, Националния исторически музей (НИМ) и др. Разбира се, не всички, а само част от тези извори се въвеждат за пръв път в научно обращение.

Един от акцентите в изследването е анализът на взаимоотношенията между различните центрове на „институциите на паметта”, както авторката нарича библиотеките, музеите и архивите през годините на социализма: конфликтните линии между държавната Архивна служба, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и управлението на музеите, предизвикани от управленския натиск за централизацията на архивното дело. Тези проблеми са разработени и от други изследователи (Вж напр. Калайджиева, К. Материали за историята на Народната библиотека 1944-1978 г. С., 2003, 660 с.). Заслуга на Кочанкова е, че ги изследва на по-високо ниво, като при това анализира и влиянието на социални фактори като политическа конюнктура и идеологическа среда върху архивната система. От друга страна е проследено и въздействието на държавните проекти в областта на историческите изследвания (многотомната история на България, многотомна история на БКП, 100 годишнина от Освобождението на България, 1300 годишнината от основаването на българската държава, движението „Народната памет разказва” и др.) върху развитието на архивната практика. Оценявайки един от най-динамичните периоди от развитието на архивите – 70-те години на 20 век, тя стига до извода, че „предприетите мерки тогава по профилирането [на архивите] не успяха да решат един от най-значимите проблеми пред националната архивна система - този за условията, при които се съхраняват и използват архивните колекции...”. (с. 216)

Като архивист с 30 години стаж в БИА-НБКМ мога да споделя собственото си мнение и убеждението на колегите архивисти в БИА преди мен: инициативата на ЦУА за профилиране на архивите от Държавния архивен фонд (ДАФ), в изпълнение на която става мащабно прехвърляне на фондове и части от фондове между различните архиви в страната е наистина нецелесъобразна, още повече, когато съответният архивен фонд е влязъл в научно обращение. Като резултат в отделните архивни центрове се налага преномерация на фондове, създаване на свободни сигнатури и още ред обърквания, чиито окончателни решения се отлагат с години. А истинско профилиране така и не се постига.

Положително в монографията е отделеното внимание на проблемите на съвременното ни архивно дело през 21 век – съобразяването на българската архивна практика с дългосрочните стратегии на Европейския съюз за създаване на европейски информационни ресурси. Анализиран е натрупаният скромен опит в България по дигитализацията на архивните източници, включването на нашите архиви и музеи в политиката на отворени врати и пр.

Тази монография на кандидатката получава висока оценка сред професионалнат общност – тя е представена на престижен международен форум в Софийския университет през 2014 г. и е отразена в каталозите на над 15 европейски и американски библиотеки.

*

Втората монография на доц. Кочанкова е озаглавена „Български институции и документално наследство. Изследвания и анализи”. (В. Търново, изд. Фабер, 2018 г., 340 с.) В нея предмет на анализ е историята на българските институции и тяхното документално наследство. Въпросът е твърде важен за архивознанието, защото „историята на институциите фактически изучава историята на основните фондообразуватели и структурата на фондообразуването”. Според мен, обаче, равнопоставени с институционалните по важност са и личните архивни фондове, най-вече за по-ранните периоди от нашата история, когато много често те са и единствени.



На пръв поглед темата се покрива с тази на хабилитационния труд на кандидатката, но всъщност анализираният исторически период в монографията е двойно по-дълъг – повече от 70 години. Основната част на изложението обхваща времето на Третото българско царство (1879–1947 г.), когато устройството на българските държавни институции почива върху Търновската конституция и създадената в рамките на нейното действие административна традиция. Не случайно на подробен анализ са подложени институциите Централна администрация и Монархически институт (Глави II и III на труда). Авторката отдавна се занимава с проблема и повече от 10 години публикува редица материали върху различни страни на връзката между институциите и произлезлите от тяхната дейност документи. „Архивистика и методика на обучението по история Разработва и тезата, че за архивистите знанието за това как функционират институциите е задължително условие за добра професионална работа.

От тази убеденост на авторката произлиза основната особеност и значимост на изследването - общата информация за представените в текста политически и държавни институции е подбрана с учебна цел, във връзка с преподаване на институционална история на студентите от специалност „Архивистика и документалистика” на ИФ на СУ ”Св. Климент Охридски”. За тях са и подбраните характерни примери от документалното наследство в Централния държавен архив. Накратко казано – монографията има и учебно-приложен характер.

*

Пълното наименование на документалния сборник, представен от кандидатката е „Еврейският въпрос (1939-1944). Документи от българския дипломатически архив. (С., 2014, Издателство „Херон прес”, 263 с. Съставителство, коментар и бележки Анна Кочанкова). Поздравявам доц. Кочанкова за избора на тема за документалния сборник – еврейският въпрос и българите са актуална тема днес, по която се изказват и много неподготвени лица, а обнародването на документи е най-добрият начин дискусията да се издигне професионално.



Книгата включва преписката между Министерството на външните работи и изповеданията и българските царски легации в Европа и САЩ по еврейския въпрос от начарото на 1939 г., когато са първите дипломатически сведения за намерението на Хитлер за разправа с евреите в Европа - до края на 1944 г., когато след настъпилия обрат в хода на Втората световна война политиката към евреите в европейски план е променена и постепенно се възстановяват техните права. Включени са общо 253 документа от Ф. 176 К (Министерство на външните работи и изповеданията) в ЦДА, които добре очертават развитието на еврейския въпрос в годините на войната. Сред тях има и материали, засягащи темата за спасението на българските евреи от границите на Царство България, а също и сведения за отношението на българските власти към евреите от Македония и Беломорието. Част от най-интересните документи по тези въпроси са известни от двутомника на проф. Н. Данова и Р. Аврамов2 от 2013 г., факт, който Кочанкова коректно отбелязва и едновременно с това обосновава необходимостта от присъствието им в съставения от нея документален сборник.

Корпусът от публикувани документи е придружен от увод, в който доц. Кочанкова прави подробен историографски преглед на изследванията по еврейския въпрос в България и обнародваните документи по темата до момента. Като отделни части в увода са оформени историческите статии: „Антисемитизмът в Европа през погледа на българските дипломати” (Според мен най-точното заглавие на целия сборник), „Обратът във войната и еврейската емиграция към Палестина”, „Евреите чужди поданици в България, евреите български поданици зад граница” и „Какво е било известно на българските дипломати за концентрационните лагери” – разработки, които спомагат за изясняването не само на публикуваните документи в сборника, но и са принос за осветляване на голямата тема „Евреите през Втората световна война”.

Документите са представени според съвременните изисквания за научна публикация на архивни документи: по хронология, като всеки отделен документ е снабден с редакционно заглавие с обща характеристика за неговото съдържание, автор, дата и място на създаване и степен на поверителност. Там, където е необходимо са приложени и обяснителни бележки за лица и събития. Изданието е придружено с именен показалец. Несъмнена е неговата ценност за историческата наука и практическата му приложимост за широк кръг от читатели.

Трудът е рецензиран от Н. Поппетров в сп. „Историческо бъдеще”, кн. 1-2, от 2016 г. и е отразен в каталозите на над 25 библиотеки в Европейския съюз, САЩ и Израел.

*

По-голямата част от 26-те студии и статии, които доц. д-р Анна Кочанкова публикува в научни списания и сборници след хабилитацията си през 2006 г., са свързани с проблеми, които се анализират в дълбочина в двете нейни монографии; няколко от статиите са посветени на дейността на заслужили учени и общественици като проф. Иван Дуйчев, проф. Стефан Консулов, Тома Васильов и др. Интересна и стойностна е публикацията на ръкописните бележки на Първан Драганов, бивш министър на външните работи и изповеданията в правителството на Иван Багрянов, подготвени за защитата му пред Народния съдия съд от януари 1945 г.



Общият брой на цитиранията на трудовете на доц. Анна Кочанкова в български и чужди научни издания е 134, от които индексираните нейни публикации са 14 на брой.

Кандидатката е активен участник в национални, международни и други научни форуми - за 12 години след 2006 г. тя изнася доклади в 32 научни конференции, посветени най-вече на проблемите на архивистиката. Едновременно с това е член и ръководител на изследователски и образователни проекти по фонд „Научни изследвания” на Софийския университет при участие на студенти от магистърската програма „Архивен и документален мениджмънт” и от докторанската програма по „Документалистика, архивистика, палеография”.



3. Заключение:

Документите и материалите, представени от доц. д-р Анна Костадинова Кочанкова отговарят на изискванията на Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), Правилника за прилагане на ЗРАСРБ и Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ „Св. Климент Охридски”. Кандидатката е представила достатъчен брой научни трудове, публикувани след хабилитацията ú за доцент по архивистика през 2006 г. В изследванията ú има оригинални научни и приложни приноси, като част от тях са пряко ориентирани към учебната работа. Преподавателската дейност на кандидатката е по дисциплини, които изцяло се вписват в темата на обявения конкурс за професор.

Ето защо, аз подкрепям нейната кандидатура и убедено предлагам на членовете на почитаемото научно жури да присъдят на доц. д-р Анна Костадинова Кочанкова академичната длъжност „професор” към катедра „Архивистика и методика на обучението по история” на СУ „Св. Климент Охридски”.

Юни 2018 г. Рецензент:



София Доц д н Милкана Бошнакова



1 Кузманова, М. История на архивите и организация на архивното дело в България. С., 1966, 258 с.

2 Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Март 1943. Документи от българските архиви. 2 тома, Състав.: Н. Данова, Р. Аврамов. С., Обединени издатели, 2013 , I том – 1134 с., II том – 867 с.

Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница