1.2.1Земни недра. Геоложка среда
● Геоложки строеж
В регионален аспект централната и северната част на община Върбица, северо от подножито на Котленската и Върбишката планина в Източна Стара планина попадат в Предбалкана, а южната й част е заета от Източнобалканката зона. Литостратиграфският разрез на приповърхностната геоложка среда в обсега включва (фиг. 2.2-1):
-
в Източнобалканската зона: юрски, юрско-кредни, горнокредни и палеогенски отложения и кватернерни образуваия;
-
в Предбалкана: юрско-кредни и долнокредни седименти и кватернерни образуваия.
Юрските отложеия са представени от Флишка задруга, изградена от алтернация на черни арглити съ сиддеритови конкреции, алевролити и пясъчници.
Юрско-кредните седименти включват Неподелени титон-валанжински алевритови мергели и пясъчници в Източнобалканската зона и Тичанската свита в Предбалкана, изградена от редуващи се мергели и глинести варовици с тънки прослойки от пясъчници.
1234567891011
121314151617181920
Кватернер:1-Алувиални образувания;Палеоген:2-Конгломератна задруга;3-Пясъчникова, мергелна, флишка и конгломератна задруга;4-Задруга на дебелопластовия флиш;5-Тепетарленска свита;
6-Мергелна задруга;Горна креда:7-Мездренска и Кайлъшка свита;8-Пясъникова задруга;9-Беленска варовиково-мергелна свита и Варовикова задруга;10-Флишоподобна задруга;11-Пясъчно-брекчоконгломератна задруга;12-Мергелна задруга;13-Пясъчникова задруга;Долна Креда:
14-Горнооряховска свита;15-Камчийска свита;16-ясъчникова задруга;17-Елешнишка свита;
Юра-Креда:18-Тичанска свита; 19-Неподелени титон-валанжински седименти;
Юра:20-Флишка задруга
Фиг. 2.2-1. Фрагмент от геоложка карта на България. Картни листове Шумен и Сунгурларе
/Недялкова Л. и др., 1992, Кънчев Ил. и др., 1995/
Долната креда в Предбалана е представена от Горнооряхвската свита (мергели и глинести мергели с тънки прослойки от пясъчници) и Камчийскаа свита (мергели с пачки от пясъчници).
Грнокредните отложения в Източнобалкаската зона включват от множество свити и задруги: Пясъчикова, Мерелна, Пясъчно-брекчокогломратна, Варовикова и Флишоподобна задруга, както и Беленска варовково-мергелна свита и варовиците на Кайлъшката и Мездренска свита.
Палеогенките седименти в Източнобаланката она са представени от Тепетарленската свиа (флиш-алтернация на варовици, мергели, пясъчници и брекчокогломерати), Мергелната, Пясъчниковата, Конгломератнтаа и Флишката задруга, каякта и тази на дебелопластовия флиш.
Кватернерните образувания включват алувиални глини, пясъци и чакъли на речните русла и заливните тераси и спорадично делувиално глинесто-песъчливо покритие върху дунудераната повърхност на юрските, кредните и палеогенките скали.
По поречието на река Камчия има условия за добив на инертни материали – пясък, баластра. Бреговете на язовир „Тича” предлагат добри условия за почивка, съчетана с чист планински въздух, спортен туризъм, риболов и др.
На територията на община Върбица няма подземни природни богатства с национално значение.
-
Физикогеоложки процеси и явления
От физико-геоложки процеси и явления съществено развитие в разглеждания район имат изветрителните, ерозионно-акумулационните, гравитационните и карстовите процеси и явления.
Изветрителните процеси са засегнали всички скали. Техен продукт са неориентираната напуканост в приповърхностната хипергенна зона и песъчливо-глинестия и чакълест пълнеж в тектонските структури.
Ерозионно-акумулационните процеси и явления са способствали развитието на площна и линейна ерозия. Техен резултат е съвременния планински и хълмист релеф на разглеждания район с развитата речно-овражната мрежа, дълбоко врязаните речни русла в обсега на северния склон на Стара планина, отчасти и в Предбалкана, пренасянето и акумулирането в тях на разрушен материал до състояние на песъчливо-глинеста маса с разнокъсови скални включения.
Карстовите процеси и явления са развити в юрско-кредните и горнокредните карбонатни седименти. В разкритията им са установени карстови форми - кари, карстови уширени пукнатини, ходове, пещери и пропасти. Всред тях на територията на общината са документирани 10 пещери и пропасти с дължина от 18 m до 359 m. По-големи всред тях са пещерите:
-
Големия Борун - с дължина 359 m. Намира се в землището на гр. Върбица;
-
Боюк маара с дължина 158 m. Намира се в землището на с. Чернооково;
-
Герила с дължина 140 m. Намира се в землището на гр. Върбица;
-
лозарската пещера с дължина 95 m. Намира се в землището на с. Чернооково
Гравитационните процеси и явления включват сипеи, срутища и свлачища.
Срутищата и сипеите се проявяват в ограничени стръмни склонови участъци, изградени от силно напукани скали.
Според „Карта на свлачищата“, изготвената от „Геозащита Варна“, на територията на община Върбица е регистрирано едно съвременно свлачище, а именно:
-
свлачище на 10 km южно от гр. Върбица - по трасе на вдопровод, с национален идентификатор SHU 10.12766-01. Проявено е на планински склон със северозапно изложение. Местоположението му се определя от координати Х = 26,6246795654, У = 42,9385798702.
Установено е, че сеизмичната опасност в България в това число и в района на община Върбица, се определя главно от сеизмичните източници, идентифицирани на територията на страната, групирани в географски определените основни сеизмични зони: Шабленска, Провадийска, Горнооряховска, Софийска, Маришка и Струмска (Кресненска) и с източник Вранча (Румъния). Относително по-слабо е влиянието на сеизмичните източници Мраморно море (Турция) и Ксанти (Гърция).
Най-силните земетресения в близост до община Върбица са проявени в Горна Оряховица на 10 януари 1908 г, 14 април 1909 г и 14 юни 1913 г с магнитуд 7,0 , в Разград на 17 март 1942 г с магнитуд 7,0, в Попово на 07 декември 1986 г с магнитуд 5,7 и в Стражица на 27 февруари с магнитуд 5,1.
Съгласно „Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони“ и картата на сътресяемостта за периоди 1000 г към тази територията на община Върбица попада в сеизмичен район от VII сеизмична степен. Проектирането на сгради, съоръжения комуникации и други обекти следва да се осъществя със сеизмичен коефициент Кс = 0,10 (фиг. 2.2-2).
Съгласно БДС EN 1998-1:2005/NA:2012, Приложение NA.D2 територията на общината попада в сеизмичен район с референтното максимално ускорение 0,11 g за период на повторяемост от 475 години.
Фиг.2.2-2. Фрагмент от „Картата на сеизмично райониране на Република България
-
Инженерно-геоложки условия
Територията на община Върбица се характеризира с инженерно-геоложки условия, обусловени от геолого-тектонският строеж, наличието на подземни води и различните физико-механични, филтрационни и миграционни свойства на литостратиграфските единици, изграждащи геоложката среда в обсега на предстоящата строителна дейност. По отношение на условията за изпълнение на строителна дейност се диференцират различни литоложки разновидности (строителни почви), които се класифицират като земни и скални почви, както следва:
Строителни почви с кватернерна възраст: алувиални и делувиални образувания. Категория на изкопните работи – земна. По табл. 1 към чл. 7 на „Наредба № РД-02-20-2/ 27.01.2012 г за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони” и Еврокод 8 (БДС EN-1998-1/NA) тези литоложките разновидности според почвеният профил се отнасят към земна основа тип D (брой на ударите за проникване на стандартен динамичен пенетрометър на дълбочина 30 cm Nspt30 < 15), тип С (Nspt30 -15÷50) и тип Е - почвени профили, изградени от пластове C или D и с мощност 5 m до 20 m, лежащи върху корава основа с Vs30 ˃ 800 m/s;
Строителни почви с различна възраст (Юрски, Юрско-кредни,, Долна и Горно кредни и палеогенски):варовици, мергели, глинести варовици, пясъчници, аргилити, алевролити, конгломерати, брекчоконгломерати и др. Категория на изкопни работи – скална. По табл. 1 към чл. 7 на „Наредба № РД-02-20-2/ 27.01.2012 г и Еврокод 8 (БДС EN-1998-1/NA) тези литоложките разновидности според почвеният профил се отнасят към земна основа тип А - скала или други скални образувания с Vs30 ˃ 800 m/s.
В Националния баланс на запасите на територията на община Върбица не са регистрирани находища на подземни богатства и не са предоставяне концесии за добив на подземни богатства и инертни материали.
Изводи
Земните недра в обхвата на община Върбица са изградени разобразни скали с различна възраст - от юрата до кватернеравключително: варовици, мергели, глинести варовици, пясъчници, аргилити, алевролити, конгломерати, брекчоконгломерати и др., както и от глинесто-песъчливи материли от делувиален произход със спорадично разпространение върху изветралата скална повърхност и от алувиални наслаги в руслата и зеливните тераси на р. Голяма Камчия и притоците й.
Всред физико-геоложките процеси и явления се окроява окарстяванео на карбонатние седименти, в които са формирани различни карстви форми, в това число и 10 пещери. Гравитацинни процеси и авления о свлачщен характеир са слабо проявени.
Съгласно „Наредба № РД-02-20-2 от 27 януари 2012 г за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони“ територията на община Върбица попада в сеизмичен район от VII сеизмична със сеизмичен коефициент Кс = 0,10.
Сподели с приятели: |