Д о к л а д за оценка на степента на въздействие върху предмета и целите на опазване на защитена зона „шабленски езерен комплекс” (код bg0000156) в резултат от реализацията на проект за пуп за жилищно строителство в поземлен имот №83017

Предвид гореизложеното, считаме че реализацията на ПУП ще повлияе в незначителна отрицателна степен върху предмета и целите на опазване на защитена зона “Шабленски езерен комплекс”, като не се предвиждат загуби и фрагментации на местообитания на видовете от орнитофауната и съответно няма да се потисне мигрирането, зимуването и размножаването им. Не се очаква и създаване на миграционна бариера за авифауната, тъй като не се предвижда застрояване с висока плътност и височина.

При реализацията на ПУП се очаква незначително краткотрайно отрицателно въздействие върху един местен вид птица, който е в предмета на опазване на защитена зона “Шабленски езерен комплекс”. Очаква се само известен прогонващ ефект, но той няма да повлияе трайно върху числеността и плътността на популациите му, тъй като прилежащите на имот № 83017.55.94 територии имат идентичен характер и ще служат за убежища на спорадично обезпокоеният мъжки екземпляр дебелоклюна чучулига. По време на прелет, мигриращите видове птици – предмет на опазване на ЗЗ ”Шабленски езерен комплекс” не спират за почивка и нощуване на територията на имот №83017.55.94. Не се очаква възпрепятстване на прелетите на основната част от реещите се и грабливите птици предвид височината на застрояване от 10 м. Отрицателното косвено въздействие се предвижда да се прояви по време на строително-монтажните работи, като не се очакват значителни отрицателни вторични, непреки и кумулативни въздействия при реализацията на плана. Косвеното въздействие се очаква да се изрази чрез следните 3 форми: безпокойство на птици от превозни средства и машини по време на строителството, като последствията от него са краткосрочното отбягване на прилежащите на площадката територии за заселване и мигриране; шумово и светлинно замърсяване от изкопни, монтажни, настилко-полагащи и др. дейности, както и от човешкото присъствие по време на реализирането на ПУП; вибрационни въздействия от пребиваването и работата на тежките строителни (земекопни, трамбоващи и валиращи) и др. машини по време на реализирането на ПУП.

Застрояването обикновено довежда до увеличаване на количеството на синантропните видове и най-вече на т. нар. завършени (пълни) и развити синурбанисти – силно или значително нараства в такива случаи количеството на индивидите на видовете домашно врабче, полудив гълъб, градска и селска лястовица, а също и на обикновения скорец, и в по слаба степен на някои други видове – кадънка(щиглец), зеленика, гугутка и др., които са свързани повече със зелената система на застроената територия. В такива урбанизирани вече територии започват да правят опити за гнездене, в т. ч. и успешни, ако обитаващите ги жители позволят, двойки на белия щъркел – вид от Приложение No 2 на ЗБР. В случая застрояването на разглеждания имот ще доведе до твърде слабо увеличаване на този тип фауна поради твърде (и дори пренебрежимо) малката големина на площта му.

При реализацията на други подобни планове в други имоти от землището на гр. Шабла (описани в т. 2 от Доклада) не се очаква значително негативно кумулативно въздействие върху предмета и целите на опазване на ЗЗ”Шабленски езерен комплекс”, както и върху популациите на значими животински видове, свързани с природозащитата и управлението на същата (полска чучулига (Alauda arvensis), пъдпъдък (Coturnix coturnix), качулата чучулига (Galerida cristata). Това се обуславя от съществуването на разнообразни биотопи в обхвата на защитена зона “Шабленски езерен комплекс” и готовността за спазване на посочените препоръки в т. 6 от Доклада. При изграждането на жилищните сгради и съпътстващата инфраструктура не се очаква увеличението на антропогенната преса да увреди в значителна степен възможностите за устойчиво природосъобразно развитие на защитената зона, включително развитието на природосъобразни форми на туризъм.

6. 
   Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от реализация на ПУП върху защитената зона и определяне степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитената зона в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки
   

През периода 15 март – 15 юни, когато е гнездовия период за повечето размножаващи се в България птици (Симеонов и др., 1990), следва да не се извършват дейности с тежка строително-монтажна механизация, тъй като последните ще компроментират формирането на брачни двойки, гнезденето, измътването на яйцата и отглеждането на малките. Положителното въздействие върху гнездещите видове птици – предмет на опазване на ЗЗ ”Шабленски езерен комплекс” от прилагането на тази мярка е с много висока степен на вероятност.

При строителството на обектите в имот № 83017.55.94, ценния почвен слой следва предварително да се отнеме, събере и депонира в подходящи места, където ще се наложи последваща рекултивация на почвата. Това освен практическо, ще има и природозащитно значение, защото ще се опази (част от) съществуващата в почвения слой безгръбначна фауна (членестоноги, червеи, и др.), използвана като трофична база от птиците – предмет на опазване на ЗЗ ”Шабленски езерен комплекс”. Положителното въздействие върху последните от прилагането на тази мярка е с висока степен на вероятност.

Предвид планираното озеленяване се налага прецизен подбор на растителните видове, като следва да се използват местни видове с оглед недопускането на инвазия на чуждоземни и/или нехарактерни за района видове.

Превозните средства, които ще се използват по време на строителството да се движат с ограничена скорост от 30 км/ч за да не са заплаха за единичните екземпляри от представители на птичия свят – предмет на опазване на ЗЗ ”Шабленски езерен комплекс”. Работещите в строителните обекти следва да бъдат запознати, че в района има единични екземпляри от последните видове, както и други животински видове с природозащитен статус.

При строителството да не се допускат разливи на горива и масла от строителните и транспортни машини, както и замърсяване с битови отпадъци.

При изграждането и поддържането на зелената система на територията на имот № 83017.55.94 да се осъществява растителна защита без използване на пестициди и според принципите на биологичното производство, определени с Наредба № 22/2001 за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях.

След реализацията на ПУП е необходимо провеждането на импактен мониторинг на орнитофауната, възложен на членове на Българското Дружество за Защита на птиците като водеща неправителствена организация в областта на природозащитата на авифаунистичното разнообразие в България. Орнитологичният мониторинг следва да бъде обвързан с Европейските програми за наблюдения, да предвижда мерки и следи за тяхното изпълнение, а резултатите да бъде представени в РИОСВ – Варна за преценка и евентуално обществено обсъждане.

В дългосрочен план, ефекта от реализацията на проекта за ПУП за жилищно строителство се изразява в създаването на условия за нови местообитания на животински видове – предмет на опазване на ЗЗ”Шабленски езерен комплекс” предвид планираното озеленяване.

7. 
   Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива
   

По отношение на местоположението на територията, предмет на ПУП-ПЗ, липсват алтернативи, т.к. границите са лимитирани в рамките на собствеността. Възможности обаче съществуват по отношение на местоположението на отделните сгради и обекти. В този аспект съществуващите дадености и ограничения не предоставят големи възможности за алтернативи, т.к. приетите решения в някои случаи са единствено възможните. Всяко друго алтернативно решение в границите на защитените зони би имало по-голямо отрицателно въздействие или ще доведе до допълнително антрапогенно натоварване. Ето защо, алтернативи относно местоположението не са предлагани и разглаждани.

Възможно е при конкретното застрояване на имота, броят и обема (височината, площта), респективно капацитетът на обектите за жилищно строителство да бъде намален с цел да се осигури по-висок стандарт. Последното ще е възможно едва в следващия етап на проектирането. По отношение параметрите на застрояване препоръчваме следните стойности:

• 
  плътност на застрояване – до 20 %;
  
• 
  интензивност на застрояване – кинт макс. – 0,8 - 1
  
• 
  минимална озеленена площ – 60%
  
• 
  височина на сградите до било покрив – 10 м
  
• 
  изграждането на пътища да е в границите на съществуващите полски пътища.
  

При строителството да се наблегне на използването на дървен материал и други естествени материали.

Да на се допуска постоянно обитаване на сградите, а същите да са използват единствено за временно обитаване.

Не е за пренебрегване и социалният ефект от осигуряването на допълнителни доходи и работни места в гр. Шабла при изграждането и експлоатацията на жилищните сгради от обхвата на проекта за ПУП като въпрос от първостепенeн обществен интерес за икономиката на Община Шабла и Република България като страна-член на Европейския съюз с ограничени финансови възможности.

8. 
   Картен материал с местоположението на имот № 83017.55.94 – предмет на ПУП спрямо защитената зона и нейните елементи
   

Вж. Приложение № 1

9. 
   Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие
   

При изготвянето на настоящата оценка за съвместимостта на ПУП за жилищно строителство в поземлен имот № 83017.55.94 в землището на гр. Шабла (Община Шабла) с предмета и целите на опазване на защитена зона “Шабленски езерен комплекс” е спазен принципа за превантивността, като предмета на опазване на защитената зона е изведен приоритетно при отчитането на всички екологични ефекти, които противоречат на екологичните цели за обявяването ú. Възприет е възможно най-лошия сценарий за всяко вероятно въздействие в рамките на научните предпоставки за съществуването на последното. При оценката на въздействията, по отношение на количествените параметри “площ на местообитания” и “популация на видове”, за референтни стойности са взети стойностите при научното описание на зоната, които са налични в стандартния формуляр по Натура 2000. По отношение параметрите за качество и състояние на местообитанията, референтните стойности са приложени спрямо вече съществуващите сходни с оценявания проект за ПУП реализирани планове и инвестиционни предложения.

10. 
    Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация
    

Апостолова, И., Славова, Л. 1997. Конспект на растителните съобщества в България, публикувани през периода 1891-1995. БАН, С.

Бондев, И. 1991. Растителността на България. Карта в М 1:600000 с обяснителен текст. Унив. Изд. “Климент Охридски”, С.

Бондев, И. 2002. Геоботаническо райониране. – В: Копралев, И. (гл. ред.), География на България. с.309-309;336-352.ФорКом, С.

Велчев, В. 2002. Типове растителност. – В: Копралев, И. (гл. ред.), География на България. с. 324-336. ФорКом, С.

Георгиев, В. 2002. Зоогеографско райониране. – В: Копралев, И. (гл. ред.), География на България. с. 373-375. ФорКом, С.

Георгиев, Д. 1998. План за управление на Природен комплекс „ Шабленски езерен комплекс”. БШПОБ, Варна.

ГИС информация използвана за картиране местообитанията и оценка на националните площи/популации за нуждата на НАТУРА 2000

Иванов, Б. 1993. Kомплекс Дуранкулак – Шaбла. – В: Мичев, Т.(ред.), Национален план за приоритетни действия по опазване на най-значимите влажни зони в България. С., МОСВ, 24-29.

Иванов, Б., С. Нонев. 1997. Гнездещите птици в степните райони по крайбрежието между гр. Балчик и ез. Дуранкулак. – В: Сб. Добруджа и Калиакра, Пловдив, ВСИ, 108-125.

Йорданов, Д., В. Велчев, С. Кожухаров (ред.). 1963-1995. Флора на Народна Република България, т.1-10, С., БАН.

Кавръкова В., Димова Д., Димитров М., Цонев Р., Белев Т. 2005. Ръководство за определяне на местообитания от Европейска значимост в България. WWF – Световен фонд за дивата природа, Зелени Балкани, Министерство на околната среда и водите.

Китанов, Б., Пенев, И. 1980. Флора на Добруджа. Наука и Изкуство, С.

Коева - Тодоровска, Й. 1985. Състояние и опазване на редките и защитени видове по Българското Черноморско крайбрежие. Год. Соф. Унив., Биол. Фак., 2-Ботаника, 79, 110-113.

Кожухаров, С. (ред.). 1992. Определител на висшите растения в България. С., Наука и Изкуство, 787с.

Кожухаров, С., Димитров, Д., Лазарова, М., Кожухарова, Е. 1997. Характеристика на флората и растителността на естествените растителни комплекси в Южна Добруджа. – В: Сб. Доклади Добруджа и Калиакра. с. 42-58. Акад. изд. ВСИ, Пловдив.

Костадинова, И. (съст.), 1997. Орнитологични важни места в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 1. София, 1-176.

Костадинова, И., С. Дерелиев. 2001. Среднозимно преброяване на водолюбивите птици в България за периода 1997-2001. Природозащитна поредица на БДЗП, 3. С.

Костадинова, И., М. Михайлов, (съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България. Природозащитна поредица, 5. БДЗП, С.

Мичев, Т., П. Янков. 1993. Орнитофауна. – В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, том 2. Програма за подържане на биологичното разнообразие, с. 585-614, С.

Мичев, Т., Л. Профиров, И. Ватев, П. Симеонов. 1987. Радарни проучвания върху есенната миграция на пеликани, щъркели и жерави по българското черноморско крайбрежие. – В: Ботев, Б. (ред.), Съвременни постижения на българската зоология. С. 155-158. Изд. БАН, С.

Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. 1997. Фауна на България. Т. 26. Aves. Част II. С., АИ "Проф. М. Дринов".

Патев, П. 1950. Птиците в България. БАН, С.

Пеев Б., Кючуков Д. Изследване на екологичните и при­ро­до­за­щит­ни­те функции на по­ле­за­щит­ни­те горски пояси и изработване на инст­рук­­ции към методиката на зе­меустройствените проекти(Частта по опаз­­ва­не на живата природа - конкретно за орнитофауната). Отчет по те­ма No 382. Ръководител - проф. Борис Пеев. НИС към ВЛТИ, 1990. стр. 84 - 87

Пешев, Ц., Н. Боев. 1962. Фауна на България. Кратък определител. Народна просвета, С.

Полеви теренни проучвания.

Ръководство за екологична оценка на планове и програми. 2002. Проект “Практическо приложение на екологичната оценка на планове и програми в България” МАТО/BG/91, С.

Симеонов, С. 1978. Птици. – В: Вълканов, А., Маринов, Х., Данов, Х., Владев, П. (ред.), Черно море. с. 237-252. Книгоизд. Георги Бакалов, Варна.

Симеонов, С., Т. Мичев. 1985. Съвременно разпространение и численост на бухала Bubo bubo в България. – Екология, 15, 60-65.

Симеонов, С., Т. Мичев. 1991. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Изд. Петър Берон.

Симеонов, С., Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България. Птици. Т. 20. Aves. Част I. С., АИ "Проф. М. Дринов".

Стандартен НАТУРА 2000 формуляр

Филипова-Маринова, М., Иванов, Д., Димитров, Д. 2000. Флора и растителност в района на Дуранкулашкото езеро. – Изв. Нар. Музей-Варна, 30-31 (45-46): 314-332.

Червена книга на Н.P.България, 1984. т. 1. Растения, С., БАН, 446 с.

Червена книга на Н.P.България, 1985. т. 2. Животни, С., БАН, 269 с.

Янчева, Х., Д. Шамов, Я. Гутева, С. Ангелова. 1997. Пасищата в Южна Добруджа. – В: Сб. Добруджа и Калиакра, Пловдив, ВСИ, 59-71.

Birdlife International. 2004. Birds in Europe: Population estimates, trends and conservation status. Birdlife Conservation Series, 12. Cambridge, UK.

Kozuharov, S., A. Petrova, M. Ancev. 1992. Distribution of the rare and threatened plants on the territory of Bulgaria. - Год. Соф. Унив., Биол. Фак., 2-Ботаника, 82, 41-50.

Michev, T. 1993. Etat general des zones humides en Bulgarie. - In: (Michev, T. ed.) Plan National d’actions prioritaires de conservation des zones humides les plus importantes de Bulgarie, Ministere de l’environment de Bulgarie et Bureau de la Convention de Ramsar, Sofie, 9-10.

Shurulinkov, P., B. Nikolov, R. Tsonev, I., Nikolov, A. Roguev, M. Sarov, A. Dutsov, P. Podlesniy, R. Stanchev, I. Hristov. 2003. A contribution to the occurrence of some rare and poorly-studied species of birds during the nesting season in Maritime Dobrudzha. – Год. СУ, Биол. Фак, 93-94 (1): 31-39.

Sutherland, W., Newton, I., Green, R. 2004. Bird Ecology and Conservation. A Hanbook of Techniques. Oxford University Press.

11. 
    Документи по чл. 9, ал. 2 и 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони
    

1. 
   Копие от Диплома за завършено висше образование по специалност „биология” № 58190/СУ-3033/19.08.1967 г.
   
2. 
   Копие от Диплома за завършено висше образование по специалност „горско стопанство” № 040795/ЛТУ-99; 6731/31.10.1986 г.
   
3. 
   Копие от Диплома за научна степен “кандидат на биологическите науки” № 15781/20.06.1986 г.
   
4. 
   Копие от Диплома за образователна и научна степен “доктор” № 27278/28.05.2001 г.
   
5. 
   Копие от Свидетелство за научно звание “старши научен сътрудник втора степен ” № 14588/19.07.1990 г.
   
6. 
   Копие от Диплома за научна степен “Доктор на биологическите науки” № 31216/05.03.2007 г.
   
7. 
   Копие от Служебна бележка за трудов стаж по специалността в отдел „Природа” към Регионален Исторически музей – Варна № 156/12.02.2008 г.
   
8. 
   Копие от Служебна бележка за трудов стаж по специалността в Лесотехнически университет – София № 5828/10.12.2008
   
9. 
   Удостоверение от МОСВ за вписване в публичния регистър на експертите по ЕО и ОВОС по елементите „растителен свят” и „животински свят” № 176/09.07.2007 г.
   
10. 
    Удостоверение от МОСВ за вписване в публичния регистър на експертите по ЕО и ОВОС по елемента „животински свят” № 2/07.04.2006 г.
    
11. 
    Декларация по чл. 9, ал. 3 от Наредбата
    

1. 
   Карта с местоположението на имот № 83017.55.94 спрямо обхвата на защитена зона „Шабленски езерен комплекс” (код BG0000156) и нейните елементи
   

15.12.2008 Изготвили:

Гр. Варна (1. ст. н. с. ІІ ст. дбн Мариана Владимирова Филипова – Маринова)

(2. инж. д-р Диньо Кючуков)