Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционно предложение



страница10/20
Дата09.01.2017
Размер1.77 Mb.
#12282
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   20

4.6. Ландшафт


Релефът на община Малко Търново е хълмист и нископланински. Около 38% от територията е с надморска височина от 0 до 200 м, 60% - от 200 до 600 м и само 2% - над 600 м. Най-широко са застъпени територии с надморска височина между 200 и 300 м. Най-висок връх на територията на общината е вр. Градище – 710 м. По-ниски върхове са Ехичкиите – 491 м, Босна – 453 м и Папия – 502 м. Вертикалното разчленение на релефа в общината е 50-200 м/км2 , като преобладава 50-100 м/км2 , което съответства на ниската надморска височина на територията. Хоризонталното разчленение на релефа в общината е сравнително голяма – 1,0-3,0 км/км2 , като преобладава 2,0-2,5 м/км2 , което е подобно на средновисоките и високите планини в страната. Това допълва извода, че въпреки малката си надморска височина релефът тук е силно раздвижен и атрактивен.

Характерни са заоблените форми, стръмните и врязани речни долини на р. Велека и р. Младежка, като на места напомнят ждрела. Речните тераси са развити сравнително слабо. Характерен е и карстовият тип релеф, който се проявява като повърхностен и дълбочинен карст с разнообразни форми – понори, кари, каверни и пещери. Известни спалеорайони са с. Младежко, с. Бръшлян, с. Бела вода, М. Търново. Денудационно-ерозионните процеси са слабо развити, поради наличието на устойчиви магмени скали и голямата лесистост на територията. Свлачищните процеси са характерни на малко терени, а срутищни има само по най-стръмните скални откоси – по северните склонове на Босненския рид, по склоновете на Малкотърновския плутон.

Теренът на ИП – Соларен парк «Малко Търново» се намира в Черноморската Ландшафтна зона – Ландшафтна област на южното Черноморие, Странджанска Ландшафтна подобласт. Тя от своя страна се разделя на два основни ландшафтни района – Ландшафтен район на Странджанското Черноморие и Ландшафтен район на ниските ридови разклонения на Странджа.

По Класификационната система на ландшафтите в България районът попада в Клас Планински ландшафти, тип Ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори с два подтипа - Ландшафти на нископланинските долинни лонгозни гори и Ландшафти на нископланинските субколхидски гори.

По отношение на Системата на регионалните таксономични единици при ландшафтното райониране на България, районът се намира в Междупланинска зонална област на Тракийската низина и Югоизточните ниски планини – Странджанска област (код ХХІV), с 3 района – Факийско-Велекски (код 125), Росенско-Медноридски (код 126) и Приморски (127).

В структурата на този район се диференцират 5 ландшафтни групи върху 13 ландшафтни типа.

Площадката на соларен парк “Малко Търново” се намира в район Факийско-Велекски (код 125) - Ландшафтен район на ниските ридови разклонения на Странджа.

Характерно за този ландшафтен район са разлатите междудолинни ридове, ограничени от реките Резовска и Велека. Наличието на варовици и мрамори е създало условия за образуването на повърхностни и подземни карстови форми. По - голямата част от района е заета от горски ландшафти и закрити пространства. Като цяло по-голямата част от различните типове ландшафти са ненарушени с естествен облик. От типа Горски ландшафти, с най-голямо разпространение са подтиповете – широколистен високостъблен и широколистен нискостъблен издънков подтип. Тук с течение на времето са се формирали следните ландшафтни групи:

– вътрешнопланински долинни ландшафти с асиметрични долини и терасирани склонове;

- ридово -хълмисти ландшафти с обособени възвишения;

- нископланински склонови ландшафти;

- билни ландшафти.

Разнообразието на природни ландшафти се дължи на редуването им с ливадни, скални и аграрни ландшафти, които се характеризират с открити пространства. В района се намират и селищни ландшафти – градски и селски.

Съвременният облик на ландшафтите е формиран от хилядолетното антропогенно въздействие – ползването на горите и освобождаване на терени за земеделско ползване, нарушаване на ландшафта вследствие на миннодобивната промишленост и кариерна дейност.

Естетическите качества на странджанския ландшафт са изключителни. Пейзажите са разнообразни, колоритни и многопланови. Всичко това и като се има предвид, че тук се намира реликтна терциерна горска растителност, с масив от автохтонни гори, превръща тези ландшафти уникални за страната и Европа. Странджанският ландшафт е определен като ландшафт категория ІІ по Конвенцията за световно природно и културно наследство.

Характерни елементи са техническите ландшафти – коридори и пътища от горскостопанска, миннодобивна и кариерна дейност, както и пътищата от пътната инфраструктура.

Към нарушените ландшафти могат да се причислят хвосторанилището от миннодобивна дейност в близост до гр М. Търново. Такива са и незаконно възникналите сметища около населените места (снимка 3.6.1.), около животновъдните ферми край гр. М.Търново, както и в коритата на реките. Те, както и изоставените сгради на бившите АПК, имат особено негативно въздействие и загрозяват естествените ландшафти.




Снимка 3.6.1.

Инвестиционното предложение е свързано с изграждане на рекреационен център „Зона на здравето” на площ от 428,823 дка, Зона за активен спорт на площ около 78,500 дка, Енергиен Соларен парк на площ 127 дка и водна площ – около 33 дка, в ПИ № 46663.52.477 с обща площ 667,313 дка в землището на Малко Търново – на север-северозапад от града, върху хвостохранилище, собственост на Инвеститора.

Съгласно скица №37253/ 04.08.2008г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – Бургас имот №46663.52.4776 се намира в м. “Добърджана”, в землището на гр. Малко Търново, в северните покрайнини на отстояние около 1км, в N-NE посока. Имотът е извън регулацията на града, но в границите на ПП ”Странджа”. Начинът на трайно ползване е определен като хвостохранилище, начинът на трайно предназначение на земята е посочено “земеделска”. Общата площ по скицата е 667313 кв.м.

Теренът е разположен в естествено понижение (снимки 3.6.2, 3.6.3), което е частично запълнено с изкопно-насипни материали от минно-добивната промишленост. Средната надморска височина е 315 м. Ландшафтът е открито пространство, ливаден. В близост има селскостопански – аграрни ландшафти и аквални – речни ландшафти и влажна зона. В далечина, като ландшафтни визуални системи се редуват планински горски и аграрни ландшафти. Теренът на ИП е от антропогенен тип – техногенен, поради използването на терена за хвостохранилище, както и поради близостта до населеното място (селищен) и до оживен път от националната пътна структура (комуникационен).







Снимка 3.6.2.





Снимка 3.6.3

За монтаж на фотоволтаичните системи за производство на електроенергия и обслужващата сграда е предвидено да бъдат използвани 127 дка от площта на парцела. Избраният терен за изграждане на соларен парк е подходящ – той е равен, сравнително открит, с много добри климатичните условия - високо нива на слънчева радиация, голям брой слънчеви дни и т.н. Не по-малко съществен е и фактът, че районът има развита електропреносна мрежа (техногенен ландшафт) и включването към нея е удобно след реализиране на проекта.

Предвидено е върху площ от 428,824 дка да бъде изграден Рекреационен център за ежедневен отдих и разходка. Проектът предвижда теренът да бъде оформен чрез отделяне на зони с различно предназначение – алпинеуми, водно огледало, цветни градини, детски площадки, пешеходни и велосипедни алеи, кътове за пикник с беседки и пейки, кортове за тенис и други спортни съоръжения. Сто декара от тази площ ще бъде подложена на ремедиация, като след приключване на технологичните дейности и демонтирането на инсталацията ще бъде рекултивирана и включена към рекреационния център. Зелените площи, паркът и терените за спорт са основен елемент в пространствената и функционална структура на разглежданата територия, включена в ИП. Предвижда се алейната мрежа да включва два основни вида алеи - директни (за масово придвижване) и алеи в пейзажен стил за уединена почивка в парка.

За технологичните нужди на ремедиацията, рекултивацията и за изграждането на съоръженията в соларния парк е предвидено да се подобри съществуващия черен път до хвостохранилището. За да се осигури сигурността на системите се предвижда изграждане на ограда между соларния парк и зоната за рекреация. Допълнително паркът ще бъде изолиран с лесозащитен пояс за намаляване на запрашаването и по-добра естетичност на площадката му.

Избраната площадка е от групата на билните ланддшафти, ливаден тип, открито пространство (снимка 3.6.4). Той е от антропогенен тип, тъй като е бивше хвостохранилище. Териториите около терена на ИП са заети с горски ландшафти полуоткрити пространства – дъбови, издънкови гори, както и самонастанили се келявогабърови гори с ниска консервационна стойност (снимка 3.6.4). През 2005 г. е правен опит за залесяване на околните земи около хвостохранилището с върби за подобряване на ландшафта. Малка част от терена е заета с аквални ландшафти – малка бара и влажна зона (снимки 3.6.5, 3.6.6, 3.6.7).





Снимка 3.6.4





Снимка 3.6.5




Снимка 3.6.6





Снимка 3.6.7

При реализацията на проекта типът няма да се промени - той ще остане антропогенен. Ремедиацията на терена, както е предвидено в проекта, ще намали миграцията на замърсителите от хвостохранилището. Неминуемо тук структурата и функционирането на ландшафтите ще се променят. Но промяната ще бъде по-скоро положителна. Соларният парк ще представлява антропогенен технологичен тип ландшафт, а рекреационният център – антропогенен парков тип.


Оценка на потенциала на самопречистване и самовъзстановяване
В настоящия момент преди построяването на ИП, териториите около терена на ИП са заети с горски ландшафти полуоткрити пространства с ниска консервационна стойност (снимка 3.6.3). Част от терена е заета с аквални ландшафти – малка бара и влажна зона (снимки 3.6.5, 3.6.6, 3.6.7). Тези ландшафти са по-уязвими и техният потенциал за самоочистване и самовъзстоновяване не е висок. Особено влажната зона с нейното типично биоразнообразие би трябвало внимателно да бъде вписана в рекреационния център без да бъде засегната. Наоколо се наблюдават аграрни и селищни ландшафти. Аграрните ландшафти имат сравнително висока степен на самоочистване при добро стопанисване със спазване на нормите за торене. Потенциалът на самоочистване и самовъзстановяване на горските ландшафти в този район е висок, но естествено могат да бъдат направени редица визуални подобрения свързани с периодична рекултивация на засегнатите терени.

След осъществяване на ИП ландшафтът ще остане антропогенен – техногенен ландшафт. Такъв тип ландшафти са с ниска степен на самоочистване и самовъзстановяване. Рекреационният център ще превърне част от тази изоставена и с ниска естетическа стойност територия, в ландшафт от парков тип. При такива територии е необходимо изготвянето на специална програма и план за действие за поддържането им, за подпомагане на самопречиствателната способност на прилежащите територии, както и за защита чрез ландшафтно устрояване.


4.7. Културно наследство – характеристика и състояние на историческите, архитектурните и археологическите паметници
Изследването на културните ценности е във връзка с инвестиционно предложение за изграждане на рекреационен център „Зона на здравето” в землището на гр. Малко Търново. То се базира на данни, почерпени от компютърната система „Археологическа карта на България”, регистрите на Националния институт за недвижимо културно наследство и от специализирани публикации.

Известно е, че под днешния град Малко Търново е съществувало значително антично селище и че околностите му са наситени с археологически обекти и структури. В този район са регистрирани антична и средновековна крепост в м. Градището, тракийски и античен култов комплекс и римска вила рустика в м. Мишкова нива, могилен некропол от класическата, елинистическата и римската епоха и куполна гробница в м. Пропада, на много места са открити следи от древен рудодобив.

Всички посочени археологически обекти имат статут на културни ценности с национално значение по смисъла на чл. 146, ал. 3 от Закона за културното наследство (Обн. ДВ. бр.19 от 13 март 2009 г. изм. ДВ. бр.80 от 9.10.2009 г.). Нито един от тях няма да бъде пряко застрашен от изграждането и експлоатацията на рекреационния център „Зона на здравето”.
4.8. Шум
По настоящем на територията, на която ще се реализира Инвестиционното предложение (ИП) няма източници на шум. Шумовият фон е естественият фон на средата, с нива между 28 dBA и 36 dBA, измерени по време на огледа на терена. Съседните терени са частни земеделски земи, за които няма изисквания по отношение на шума. Най-близката територия с нормиран шумов режим е промишлената зона на гр.Малко Търново, отстояща на около 1 000 m. от разглеждания терен. Жилищните зони на града са още по-отдалечени.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница