Прогноза за кумулативно въздействие

5.12. Прогноза за кумулативно въздействие

При строителството и монтирането на съоръженията в соларния парк и в зоната за ремедиация ще се завиши нивото на въздействието на антропогенните фактори - шум и вибрации, на запрашаване на приземния атмосферен слой от земноизкопните работи и бетонирането на основите на носещата конструкция на соларните клетки и на модулите от временната инсталация за очистване на отпадъка. Трайно, макар и незначително ще се завиши количеството на вредните вещества във въздуха от автомобилите и строителната техника. Съществува опасност от увреждане на съседни терени от навлизането на строителните машини и от разливи на гориво-смазочни материали. Ще се генерират макар и в незначителни количества битовофекални отпадъчни води.

Общото количество и състав на емисиите при строителството и експлоатацията на обектите от ИП няма да доведат до значително влияние върху качествата и състава на въздуха, водите и почвите в района.

Поради неголямата площ и на двата парка считаме, че няма да има негативен кумулативен ефект върху ландшафтите. По-скоро считаме, че е добре да бъдат съсредоточени двата парка в близост на територия, която така или иначе е техногенен ландшафт и да се запазят естествените ландшафти в другите части на Природния парк.

Не се очаква кумулативен ефект по отношение на шума от двата съседни соларни парка върху зоната за рекреация, поради ниските нива на шум от електрическото оборудване и предвидените огради, оказващи екраниращ ефект върху разпространението на шума в околната среда.

Дейностите по строителството на обектите от ИП може да доведат до незначинелни загуби на екологични ниши. В случай, че се допуснат дейности, неотговарящ на екологичните изисквания, въздействието върху екосистемите в района може да бъде определено като негативно.

Няма информация за други планове, програми и проекти, които в съчетание с настоящото ИП може да окажат неблагоприятно въздействие върху компонентите на околната среда и върху защитените зони.

До момента за нито едно ИП не е издадено разрешение за строеж.

• 
  Преохлаждащият микроклимат и локалните вибрации действат еднопосочно върху сетивността и малките кръвоносни съдове. В резултат се получава адитивен ефект и по-бързо развитие на вибрационна болест от локални вибрации.
  
• 
  При работа в условия на шумова експозиция и общи вибрации може да се развие вибрационна болест от общ характер.
  
• 
  Прегряващият микроклимат и метаболитната топлина отделяна при извършване на тежка физическа работа действат еднопосочно в насока на повишаване на топлината на тялото, в резултат на което по-бързо може да се получи топлинен и слънчев удар.
  

6. Списък на източниците на информация, които са използвани в доклада и информация за използваните методики за прогноза и оценка на въздействието върху ОС

• 
  Закон за опазване на околната среда (ДВ, бр. 86 от 2003 г., доп. и изм. бр. 70 от 2004, бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005, бр. 30 и бр. 65 от 2006 г., посл.изм. и доп. бр.47 от 2009).
  
• 
  Закон за водите (ДВ, бр. 67/1999, посл. изм. и доп. бр. 65/2006)
  
• 
  Directive 2000/60/ЕС of the European Parllament and of the Council, 23 oct. 2000, establishing a framework for Community action in the field of water policy.
  
• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45 от 1996 г.; посл. изм. и доп. бр. 99 от 2006 г.)
  
• 
  Закон за биологичното разнообразие (ДВ бр. 77/2002 г., посл. изм. и доп. бр. 52/2007 г.)
  
• 
  Закон за защитените територии (ДВ бр. 133/1998 г. изм. ДВ бр. 98/1999 г., ДВ бр. 28, 48 и 78/2000, ДВ бр. 23, 77 и 91/2002, ДВ бр. 28 и 94/2005, ДВ бр.30 и 65/2006, ДВ бр. 24 и 62/2007 г.)
  
• 
  Закон за управление на отпадъците (ДВ, бр. 86/2003 г.)
  
• 
  Закон за защита от вредното въздействие на химическите вещества, препарати и продукти (ДВ бр. 10/2000, посл. изм. и доп. бр.95/2006 г.)
  
• 
  Закон за подземните богатства (ДВ, бр.23/1999 г.)
  
• 
  Закон за защита от шума в околната среда (ДВ, бр.74/2005, изм. и доп. бр.30/2006 г.)
  
• 
  Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 124/1997 г., бр. 86/1999 г., бр.64 и бр.92/2000 г., бр. 25 и 111/2001 г., бр.18/2003 г. и бр. 40/2007)
  
• 
  Закон за народното здраве (ДВ бр. 70/2004 г.)
  
• 
  Закон за културното наследство (Обн. ДВ. бр.19 от 13 март 2009 г.).
  
• 
  Наредба за условията и реда за извърване на ОВОС на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии (ПМС № 59 от 07.03.2003 г., изм. и доп. ПМС №302/2005, ДВ, бр.3/2006 г.)
  
• 
  Наредба №14 на МЗ и МОСВ за норми на пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (ДВ бр.88/1997 г., посл. изм. и доп. от 2007 г.).
  
• 
  Наредба №4 от 5 юли 2004 г. на МОСВ и МЗ за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух (ДВ, бр.64/2004 г.).
  
• 
  Наредба №9 на МОСВ и МЗ за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (ДВ, бр. 46/1999 г., изм. и доп. бр. 86/2005 г.)
  
• 
  Наредба № 1 от 16.01.2004 г. на МОСВ и МЗ за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух (ДВ, бр. 14 от 2004 г.)
  
• 
  Наредба №11 от 14 май 2007 г. на МОСВ и МЗ за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух (ДВ, бр.42/2007 г.).
  
• 
  Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, приета с ПМС №156 от 2003 г. (ДВ, бр.66/2003, изм. и доп., бр.76/2007 г.)
  
• 
  Наредба № 7 за показатели и норми за определяне качеството на течащи повърхностни води.(ДВ бр. 96/1986 г.)
  
• 
  Наредба № 3 за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване (ДВ бр. 88/16.10.2000 г.)
  
• 
  Наредба № 5 на МОСВ за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на Националната система за мониторинг на водите. ДВ, бр. 95/2000 г
  
• 
  Наредба № 6 за отвеждане в земните недра на отпадъчни води, съдържащи вредни вещества (ДВ бр.87/1981 г.)
  
• 
  Наредба № 6 от 09.11.2000г. за емисионните норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните обекти.( ДВ бр.97/2000 г.)
  
• 
  Наредба № 9 на МТРС за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. (ДВ бр. 77/1994 г. изм. бр. 3/1997 г.)
  
• 
  Наредба за издаване на позволителни за извършване на строежи и за провеждане на мероприятия, които могат да се отразят неблагоприятно върху естествения режим на водите, проводимостта на руслата, оттока на ледохода. (ДВ бр. 82/1973 г.)
  
• 
  Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки и пречистване на отпадъчни води, чрез употребата им в земеделието (ДВ бр. 112 от 2004 г.).
  
• 
  Наредба № 4/2005 г.за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации.
  
• 
  Наредба № 1/2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. (ДВ бр.87/2007г.)
  
• 
  Наредба № 5/2007 г. за мониторинг на водите (ДВ. бр.44 от 5 Юни 2007 г)
  
• 
  Наредба № 13/2007 г. за характеризиране на повърхностните води (обн. ДВ бр. 37/2007 г.)
  
• 
  Наредба № 1 за геозащитна дейност (ДВ, бр.12/1994 г.)
  
• 
  Наредба № 2 от 23 юли 2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (ДВ, бр. 68 от 2007 г.)
  
• 
  Наредба № 3 за норми, относно допустимо съдържание на вредни вещества в почвата(ДВ бр. 36/1979 г., посл. изм. и доп. от 2008 г.)
  
• 
  Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени и подобряване на слабопродуктивни земи (ДВ бр. 13/1978 г. и бр. 85/1979 г.изм. и доп ДВ бр. 30/2002 г.)
  
• 
  Наредба № 24 от 05.06.2003 г. за максимално допустими концентрации на нежелани вещества и продукти във фуражите (ДВ бр. 56 /2003)
  
• 
  Наредба № 12 от 21.05.2002 г. за норми за максимално допустими количества от тежки метали като замърсители в храни (ДВ бр.55/2002г).
  
• 
  Постановление на Министерския съвет № 53 от 19.03.1999 г. за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци (ДВ бр. 29 от 1999 г.)
  
• 
  Наредба № 3 на МОСВ и МЗ за класификация на отпадъците (ДВ бр. 44 от 2004 г.)
  
• 
  Наредба № 5 на Министерството на културата за обявяване на недвижимите паметници на културата (Обн. ДВ бр.60 от 27.05.1998г., изм. ДВ бр.20 от 6.03.2001г.)
  
• 
  Наредба №6 за показателите за шум в околната среда, отчитащи степена на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, МЗ, МОСВ, ДВ бр. 58 от 2006 г.
  
• 
  Наредба № 5 за реда, начина и периодичността за извършване оценка на риска (ДВ бр. 47 от 1999 г.)
  
• 
  Наредба № 13/30.12.2003 г. за защита на работниците от рискове, свързани с експлоатацията на химически агенти при работа (ДВ бр. 8, от 3.01.2004 г.).
  
• 
  Наредба № 6/15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозицията на шум.
  
• 
  Наредба № 7/1986 за показатели и норми за определяне качеството на повърхностните течащи води (ДВ бр. 96 от 1986 г.).
  
• 
  Наредба № 6/2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. (ДВ бр. 97/2000 г., изм. и доп., бр. 24/2004 г., в сила от 23.03.2004 г.)
  
• 
  Наредба №2/2000 г. За опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (ДВ бр. 87/2000)
  
• 
  Наредба №3/2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ бр. 88/2000 г.)
  
• 
  Наредба № 10/2001 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. (ДВ бр. 66 от 27.07.2001 г., в сила от 27.07.2001 г.).
  
• 
  Наредба № 12/2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (ДВ бр. 91 от 25.09.2002)
  
• 
  Наредба № 4/2004 г за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (ДВ бр.88/2004 г.)
  
• 
  Заповед № РД –272/03.05.2001 г. за категоризация на повърхностните води във водните обекти или в части от тях.
  
• 
  Заповед № РД – 970/28.07.2003 г. за определяне на чувствителните зони във водните обекти.
  
• 
  Решение №122/02.03.2007на МС за обявяване на ЗЗ “Странджа” с код ВG 0001007 за опазване на природните местообитания и видовете на дивата флора и фауна и - ЗЗ “Странджа” с код ВG 0002040 за опазване на дивите птици.
  

• 
  План за управление на природен парк “Странджа”.
  
• 
  План за управление на речния басейн – Черноморски район.
  
• 
  Общински план за развитие за период от седем години /2007-2013/ - община Малко Търново.
  
• 
  Правилник за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България (ДВ бр.12 от 1997 г.).
  
• 
  Доклад за предварителната геоложка оценка на потенциала на хвостохранилище „Малко Търново” от 2006 г.
  
• 
  Доклад за състоянието на околната среда на РИОСВ, Бургас за 2008 г.
  
• 
  Програма за опазване на околната среда на община Малко Търново – 2009-2013 г.
  
• 
  Постановление № 18 от 23.01.1998 г. - Правилник за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията от бедствия и аварии и катастрофи.
  
• 
  ИАОС-МОСВ. Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2006 г.
  

1. 
   Encyclopedia of occupational health and safety, Volume III, ed. by Jeanne Stellman, fourth edition 1998, Asphalts, 93.49 - 93.52.
   
2. 
   Bennet, A. F. 1991. Roads, roadsides and wildlife conservation: a review. In: Saunders D. A., Hobbs R. J. (eds.). - Nature Conservation 2. The role of corridors. Surrey, Beatty & Sons, 99–117.
   
3. 
   Bernard, J.-M., M. Lansiart, C. Kempf, M. Tille. 1987. Routes et Faune Sauvage; actes du colloque. Colmar: SETRA.
   
4. 
   BirdLife International. 2004. Birds in Europe: population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK, BirdLife International, (BirdLife Conservation Series No 12), 374 p.
   
5. 
   Cushman, A. 2006. Effects on habitat loss and fragmentation on amphibians: A review and prospectus. – Biol. Conservation 128 (2): 231-240.
   
6. 
   Erritzoe J., Mazgajski T. D., Rejt Ł. 2003. Bird casualties on European roads — a review. - Acta Ornithol. 38: 77–93.
   
7. 
   Forman, R. T. T. 1995. Land mosaics. The ecology of landscapes and regions. Cambridge Univ. Press., 356 pp.
   
8. 
   Hirvonen, H. 2001. Impacts of highway construction and traffic on a wetland bird community. IN: Proceedings of the 2001 International Conference on Ecology and Transportation, Eds. Irwin CL, Garrett P, McDermott KP. Center for Transportation and the Environment, North Carolina State University, Raleigh, NC: pp. 369-372.
   
9. 
   Ivanov, B., N. Karaivanov, S. Nonev. 1999. Breeding Birds Communities in the Steppe Habitats of Dobrudja, Bulgaria. – Acta zool. bulg. 50, (2-3): 67-77.
   
10. 
    Keller, I., Largiader, C. R. 2003. Recent habitat fragmentation caused by major roads leads to reduction of gane flow and loss of genetic variability on ground beetles. – Proc. Of RS of London series B. – Biol. Science 270 (1513): 413-423.
    
11. 
    Michev, M. T. & M. P. Stoyneva (eds.). 2007. Inventory of Bulgarian Wetlands and their Biodiversity. Part 1: Non-Lotic Wetlands. Publ. House Elsi-M, Sofia, 364 pp. + CD supplement.
    
12. 
    Michev, T., L. Profirov. 2003. Midwinter Numbers of Waterbirds in Bulgaria (1977-2001). Results from 25 years of mid-winter count carried out at the most important Bulgarian Wetlands. Publ. House Pensoft, Sofia-Moskva, 160 pp.
    
13. 
    Nankinov D., P. Shurulinkov, I. Nikolov, B. Nikolov, S. Dalaktchieva, I. Hristov, R. Stanchev, A. Rogev, A. Dutsov, M. Sarov.1998. Studies of the Waders (Charadriiformes) on the wetlands around Sofia (Bulgaria). Riv. ital. Orn., 68 (1) : 63 - 83
    
14. 
    Rebane, M., Z. Walyczky, R. Turner. 1997. Boreal and Temperate Forests. In: Tucker, G. M., M. I. Evans. Habitats for Birds in Europe. A Conservation Strategy for the Wider Environment. Cambridge, UK: BirdLife International, 6: 203-238.
    
15. 
    Reijnen, R., R. Foppen. 1997. Disturbance by traffic of breeding birds: evaluation of the effect and considerations in planning and managing road corridors. – Biodiversity and Conservation, 6: 567-581.
    
16. 
    Seiler, A. 2001. Ecological effects of roads. A review. Introductory Reasearch Essay no 9. Dept. Conserv. Biol., SLU, Uppsala.
    
17. 
    Smith, B. 1990. Nature conservation and transport. - Landscape Design., 51-3.
    
18. 
    Trombulak, S.C., C.A. Frissell. 2000. Review of ecological effects of roads on terrestrial and aquatic communities. - Conservation Biology, 14(1): 18– 30.
    
19. 
    Tucker, G. M., J. Dixon. Agriculture and Grassland Habitats. In: Tucker, G. M., M. I. Evans. 1997. Habitats for Birds in Europe. A Conservation Strategy for the Wider Environment. Cambridge, UK: BirdLife International, 6: 267-325.
    
20. 
    British Columbia – Ministry of Forests, Ministry of Environment, Lands, Parks, 1999 – Landscape unit planning guide, 354 pp
    
21. 
    Jennings, S., 2004 – Landscape sensitivity and tourism development, Journal of Sust.Tourism, vol.12, No4, 271-288
    
22. 
    Hill Ronas, 2006 - Basic principles of landscape and visual impact assessment for sponsors of development, Guidelines for Shetland Islands Concils, (personal copy)
    
23. 
    Асенов А., 2006: Биогеография на България, София, ЕТ”АН-ДИ-Андриян Тасев”
    
24. 
    Бигон М., Дж.Харпер, К.Таунсенд. 1989. Екология. Том I, Изд. Мир, Москва
    
25. 
    Бигон М., Дж.Харпер, К.Таунсенд. 1989. Екология. Том II, Изд. Мир, Москва
    
26. 
    Бондев И. (Ред.). 1995. Хорологичен атлас на лечебните растения в България. Акад. Изд. “М.Дринов”, 272 с.
    
27. 
    Българско дружество за защита на птиците – база данни - www. bspb.org
    
28. 
    Георгиев Г. 2004. Националните и природните паркове и резерватите в България. ИК “Гея-Либрис”, София, 294с.
    
29. 
    Груев Б., Б. Кузманов. 1994. Обща биогеография. Университетско издателство “Св. Кл.Охридски”, София, 498с.
    
30. 
    Делков Н., 1984. Дендрология. Земиздат, София
    
31. 
    Иванов И., И. Ланджев, Г. Нешев.1977. Билките в България и използването им. Земиздат, София
    
32. 
    Карапеткова М., Мл.Живков.1993. Рибите в България. Изд. Геолибрис, София
    
33. 
    Карапеткова М., К.Александрова-Колеманова, Мл..Живков.1993. Сладководните риби на България. В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие, Том 1, 515-547.
    
34. 
    Костадинова И. 1997. Международни мерки за природозащита. В: Орнитологично важни места в България. БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 1. Костадинова И. (съст.). БДЗП, София.
    
35. 
    Костадинова И. 1997а. Резултати от проучването на ОМВ в България. В: Орнитологично важни места в България. БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 1. Костадинова И. (съст.). БДЗП, София.
    
36. 
    Костадинова И. 2002. Опазването на места – един от ключовите подходи в опазването на биоразнообразието. В: Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 5. Костадинова И., М.Михайлов (съст.). БДЗП, София.
    
37. 
    Любенова М. 2004. Фитоекология. Академично издателство „Марин Дринов”, София.
    
38. 
    Матев И., Д.Ганева, Д.Ганев: 2004; Екология с основи на биогеографията и опазване на околната среда, изд. Пенсофт, София-Москва.
    
39. 
    Митрев А., Св. Попова. 1982. Атлас на лечебните растения в България. Изд. на БАН.
    
40. 
    Нанкинов Д. 2000. Застрашените животни в България. Изд. Pensoft, София.
    
41. 
    Бешков, В., К. Нанев. 2002. Земноводни и влечуги в България. Pensoft, София-Москва, 120 с.
    
42. 
    Бисерков В (ред.). Определител на земноводните и влечугите в България.София, Зелени Балкани, 196 стр.
    
43. 
    Ботев, Б., Ц. Пешев. 1985. Червена книга на България, т. 2 Животни. Издателство на БАН, София, 185 с.
    
44. 
    Георгиев, В. 2002. В: Географски институт при БАН. 2002. География на България. Физическа география, социално-икономическа география. Изд. Форком, София: 760 с.
    
45. 
    Дончев, С. 1974. Птиците на Средна и Източна Стара планина. - ИЗИМ 41: 33-65.
    
46. 
    Михайлов, Х., С. Стоянов. 2001. Ловни птици и бозайници в България, практическо ръководство. Пенсофт, София-Москва, 208 с.
    
47. 
    Михов, Ст. 2002. Земноводните в България, полеви определител. Българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието, Бургас, 45 с.
    
48. 
    Мичев, Н., Ц. Михайлов, И. Вапцаров, Св. Кираджиев. 1980. Географски речник на България. Изд. Наука и изкуство, София, 561 с.
    
49. 
    Мичев, Т. 1984. Екологични проучвания върху разпространението и есенната миграция на реещите се птици в България (хабил. труд). - НКЦОВОС, БАН, 252 с.
    
50. 
    Нанкинов, Д. 1999. Връзката на птиците с автомобилните пътища и предотвратяване загуби за балканската фауна от транспортен коридор № 8.- В: Сборник на Съюза за защита на природата, С., 4, 105-112.
    
51. 
    Нанкинов, Д., Н. Тодоров. 1983. Исследование гибели птиц на автомобильных дорогах. – Екология (Русия), 5: 62-68.
    
52. 
    Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. 1997. Фауна на България, Aves, Част 2, т. 26, София, Академично издателство ”Проф. Марин Дринов” и Издателство “Пенсофт”, 427 с.
    
53. 
    Пешев, Ц., Д. Пешев, В. Попов. 2004. Фауна на България, 27, Mammalia. Акад. издателство “Марин Дринов”, София, 632 с.
    
54. 
    Попов, В., А. Седефчев. 2003. Бозайниците в България. Библиотека Витоша, София, 291 с.
    
55. 
    Симеонов, С., Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България, 20, Aves, част I, София, Изд. БАН, 350 с.
    
56. 
    Симеонов, С., Т. Мичев. 1991. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Изд. "Д-р П. Берон", С., 250 с.
    
57. 
    Симеонов, С., Ц. Петров. 1982. Орнитологичен анализ на гнездовата орнитофауна в някои широколистни гори на България. - Годишник на СУ "К. Охридски" 71, кн. 1 - зоология: 39-47.
    
58. 
    Янков, П. (отг. ред.). 2007. Атлас на гнездящите птици в България. БДЗП, Природозащитна поредица, Книга 10, София, БДЗП, 679 стр.
    
59. 
    Бондев, Ив., 2002 – Геоботаническо разделение на България В: География на България, FORCOM, стр. 336-352.
    
60. 
    Братанова-Дончева, Св., Н. Чипев, 2004 – Екологичен Риск или ако оценката на риска е отговорът, какъв е въпросът?, сп. Екологично инженерство и опазване на околната среда, год.3, бр.2,25-36.
    
61. 
    Захариев, Б., В. Донов, 1979 – Горскорастително райониране на България, Земиздат,179 стр.
    
62. 
    Мишев, К. (изд.), 1989 – Физикогиографско и социално-икономическо райониране на България, София, БАН, стр. 585.
    
63. 
    Петров, П., 1997 – Ландшафтно райониране на България, В: География на България, FORCOM, стр. 336-352
    
64. 
    Л. Събев, Св. Станев, Климатичните райони на българия и техния климат, Трудове на ИХМ, том V, издателство „Наука и изкуство, 1959 г.
    
65. 
    Здравеопазване, НСИ 2007, 2006, 2005 г.
    
66. 
    ИАОС-МОСВ. Тримесечен бюлетин за състоянието на околната среда. бр.1-4, 2008 г., бр.1, 2009 г. – електронно издание.
    
67. 
    Климатичен справочник за НРБългария, т.3. Температура. София 1983. Изд. „Наука и изкуство”.
    
68. 
    ГУХМ-ИХМ. Климатичен справочник за България, том 4. Вятър. София, 1982.
    
69. 
    БАН-ИМХ. Климатичен справочник. Валежи в България. София, 1990.
    
70. 
    Геоложка карта на България М 1:100000. София, 1995.
    
71. 
    Геоложката опасност за България. Карта в М 1:500000 с обяснителен текст. София, 1994.
    

Използвани са широкоизвестни стандартни методики, прилагани в териологичните, орнитологичните и херпетологични изследвания.

Проучванията се извършват при ползването на нормативната база по българското екологично законодателство, адаптирано с европейското - Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии и произтичащите от тях нормативни документи – правилници, наредби и тарифи за обезщетения при нанесени неотстрними вреди. Теренните изследванията се водят при ползването на метода на наблюдението – трансектно и непреднамерено. Описанията се правят на локалитетите на редките и застрашени видове от българската флора (Червена книга на България, защитени растения по Закона за биологичнотго разнообразие), редки фитоценози и хабитати включени в Приложение 1 към Закона за биологичното разнообразие.

Прогнозната оценка е субективна на базата на информацията за степента на засягане в проценти на съответните растителни съобщества и хабитати в района на проучването.