Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционно предложение



страница9/20
Дата09.01.2017
Размер1.77 Mb.
#12282
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20

Развиващите се на терена на ИП сукцесионни процеси водят до бавно развитие на бедно тревно съобщество с петнисторазположение и рядко разположени недоразвити храсти от къпина (Rubus sр.). В биоценозата са представени е представено от червена власатка (Festuca rubra), пасищен райграс (Lolium perenne), обикновен сеноклас (Cynоsurus cristatus), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), троскот (Cynodon dactylon), зелена кощрява (Setaria viridis). Срещат се още зайчина (Coronilla scorpioides), обикновен гингер (Onopordum acanthium), млечка (Euphorbia myrsinites), ветрогон (Eryngium campestre), паламида (Cirsium arvense), синя жлъчка (Cichorium intybus), слез (Malva sylvestris), миризлив бурен (Sideritis Montana), огниче (Chenopodium botrys), къклица (Agrostemma githago), черен пелин (Artemisia vulgaris).


По задържащият целогодишно вода участък се развиват широколистен папур (Typha latifolia), водна леща (Lemna minor), мъхове.

В състава на фитоценозата няма редки, ендемични и защитени растителни видове, включени в приложенията на ЗБР.

4.5.2. Животински свят




4.5.2.1. Характеристика на състоянието и прогноза и оценка на въздействието върху фауната – на доминантните и застрашени видове животни; изменение в състоянието им в резултат от реализацията на проекта; миграционни коридори; изменения в резултат от реализирането на проекта.



4.5.2.1.1. Характеристика на фауната
Обектът е разположен в Странджанския зоогеографски район, в който преобладават евросибирски, средиземноморски и малоазийски животински видове (Георгиев 1997). В този район се намират представителни медитерански и субмедитерански съобщества и естествени влажни зони, което определя уникалния характер на фауната не само в национален, но и в европейски мащаб. Тя е изключително разнообразна и има голямо консервационно значение (висок процент на ендемизъм, голям брой редки и реликтни видове). Районът е едно от редките места на континента с речна мрежа, опазена в естествен вид.

Площадката на Инвестиционното намерение отстои на около 1 км в N-NE посока в северните покрайнини на гр. Малко Търново и попада в т. нар. «район на вътрешна Странджа», един от най-богатите на животински видове в страната. Теренът обхваща естествено понижение, частично запълнено с изкопно-насипни материали от минно-добивната промишленост. Средната надморска височина е 315 м.

Фауната в района не се отличава от характерната за тази биогеографска област.

Безгръбначна фауна

От безгръбначните животни най-добре са проучени 6 групи (паяци Araneae, правокрили Orthopteroidea, мрежокрили Neuroptera, дневни пеперуди Rhopalocera, двукрили Diptera u мекотели Mollusca). От тях в парка са установени 556 вида. Разпространението на безгръбначната фауна е известно само за консервационно значимите видове и то по местообитания и за групи видове върху по-обширни райони от парка. Реликтните видове са 31, а други 19 вида имат в парка реликтови популации. Най-много терциерни реликти има сред мекотелите – 12 вида. Ендемизмът при безгръбначните е доста висок – над 5% за проучените групи. Локални ендемити са паяците Harpactea strandjica и Cyclosa strandgae, скакалецът Isophya rammei, а от мекотелите - Orcula zilchi; българските ендемити са около 80 вида, а балканските ендемични видове са 45. Най-силно е проявен ендемизмът при твърдокрилите (Coleoptera) – 38 вида (22 български ендемита), при Myriapoda – 15 вида (13 български ендемита) и при мекотелите – 14 вида (1 локален и 6 български ендемита). Разпространението на безгръбначната фауна е в голяма степен неуточнено. Местообитанията на консервационно значимите видове обаче, се познават добре. За територията на ПП «Странджа» това са общо над 400 вида застрашени, редки, ендемични и реликтни безгръбначни. Ливадите и пасищата се обитават от един терциерен и един преглациален реликт, от 4 вида с реликтови популации в Странджа, 2 локални и 2 български ендемита; 4 от видовете са застрашени на световно и 3 – на европейско ниво. Другите типове местообитания имат малко представители от най-важните видове безгръбначни. Голямо консервационно значение имат обаче реките с 2 вида терциерни реликти и 3 български ендемита.



Гръбначна фауна

(със звездичка (*) са отбелязани видовете, защитени по ЗБР, чл. 35, ал. 1, Приложение 3):

Клас Риби (Pisces)

За реките в района са характерни двата вида карагьоз (Alosa immaculate, Alosa agone), резовски карагьоз (Alosa tanaica), брияна (Chalcalburnus chalcoides), маришка мряна (Barbus plebejus), распер (Aspius aspius), горчивка (Rhodeus sericeus amarus)

Клас Земноводни (Amphibia) (по Бешков и Нанев, 2002)

От земноводните в райна могат да се срещнат: голяма крастава жаба (Bufo bufo*); Зелена крастава жаба (B. viridis*); Обикновен тритон (Triturus vulgaris*); Южен гребенест тритон (Triturus cristatus karelinii); Горска жаба (Rana dalmatina*); Голяма водна жаба (Rana ridibunda); Жаба дървесница (Hyla arborea*).

Видът Bufo bufo е включен в списъка на IUSN и в Червената книга на България. Световно застрашени са два вида земноводни – големият тритон и жабата дървесница

Клас Влечуги (Reptilia) (по Бешков и Нанев, 2002)

От установените в ПП «Странджа» 23 вида влечуги, потенциални обитатели в района на площадката са: Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni*); Шипобедрена костенурка (Testudo graeca*); Слепок (Anguis fragilis*); Смок мишкар (Elaphe longissima*); Голям стрелец (Coluber caspius*); Вдлъбнаточел смок (Malpolon monspessulanus*); Жълтокоремник (Ophisaurus apodus*); Зелен гущер (Lacerta viridis); Кримски гущер (Podarcis taurica); Стенен гущер (P. muralis).

Видовото богатство при влечугите следва да се свърже със зоогеографската принадлежност на видовете, която за разлика от тази на останалите класове гръбначни животни, показва “по-южен” характер. Преобладават южноевропейските видове – 6, средиземноморските и средиземноморско-предноазиатските – също 6 вида, предноазиатските – 4 и иранотуранските – 3 вида. При земноводните само 2 вида имат подобен тип на разпространение, докато останалите видове са основно средноевропейски елементи.

Световно застрашени са два вида влечуги – шипобедрената и шипоопашатата костенурка (Testudo graeca и T. hermanni). В Европейската червена книга се намира смокът мишкар (Elaphe longissima), а в националната Червена книга освен него е включен и жълтокоремникът (Ophisaurus apodus).



Клас Птици (Aves)

Странджа е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за 15 застрашени видове птици - черен щъркел (Ciconia nigra), египетски лешояд (Neophron percnopterus), орел змияр (Circaetus gallicus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), сив кълвач (Picus canus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), белогърб кълвач (Dendrocopos leucotos), горска чучулига (Lullula arborea), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), градинска овесарка (Emberiza hortulana), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), земеродното рибарче (Acedo atthis), голямата пъструшка (Porzana porzana) и средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan). По време на миграция в района могат да се наблюдават 5 световно застрашени вида - малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus), белооката потапница (Aythya nyroca), ливадният дърдавец (Crex crex) и водното шаварче (Acrocephalus paludicola). Установени са 129 гнездещи вида - 73 са обитатели на горите и храсталаците, 12 имат главните си гнездови ниши в горите, 5 в скалите, а със селскостопанските земи е свързано гнезденето на 8 вида, някои от които имат голямо консервационно значение. Броят на синантропните видове е 16.

Долното течение на река Велека е “място с тесен фронт на миграция” за реещите се птици. Почти целите популации на щъркелите и грабливите птици, прелитащи по черноморския прелетен път Via Pontica, преминават над Странджа планина, като грабливите птици често нощуват в горите.

В района преобладават пойните птици. Като най-често срещащи се са зелен кълвач (Picus viridis*), голям пъстър кълвач (Picoides major*), въртошийка (Junx torquilla*), обикновена чинка (Fringilla coelebs*), планинска чинка (Fringilla montifringilla*), кукувица (Cuculus canorus*), обикновен мишелов (Buteo buteo*), полски блатар (Circus cyaneus), голям ястреб (Accipiter gentilis*), малък ястреб (Accipiter nisus*), осояд (Pernis apivorus*), степен орел (Aquila rapax*), обикновена ветрушка (Falco tinnunculus), малък сокол (Falco columbarius*), сокол скитник (Falco peregrinus*), пъдпъдък (Coturnix coturnix), яребица (Perdix perdix), обикновена калугерица (Vanellus vanellus*), скален гълъб (Columba livia*), гривяк (Columba palumbus), обикновена гургулица (Streptopelia turtur), гугутка (Streptopelia decaocto), козодой (Caprimulgus europaeus*), чухал (Otus scops*), домашна кукумявка (Athene noctua*), горска ушата сова (Asio otus*), блатна сова (Asio flammeus*), черен бързолет (Apus apus*), синявица (Coracias garrulus*), папуняк (Upupa epops*), среден пъстър кълвач (Picoides medius*), дебелоклюна чучулига (Melanocorhypha calandra*), качулата чучулига (Galerida cristata*), горска чучулига (Lullula arborea*), полска чучулига (Alauda arvensis*), ливадна бъбрица (Anthus pratensis*), черночела сврачка (Lanius colurio*), сива сврачка (Lanius excubitor*), южен славей (Erithacus megarhynchos*), черногушо ливадарче (Saxicola torquata*), кос (Turdus merula*), хвойнов дрозд (Turdus pilaris*), поен дрозд (Turdus philomelos*), градинско коприварче (Sylvia borin*), голямо белогушо коприварче (Sylvia communis*), жалобна мухоловка (Ficedula hypoleuca*), дългоопашат синигер (Aegithalos caudatus*), лъскавоглав синигер (Parus palustris*), горска зидарка (Sitta europaea*), жълта овесарка (Emberiza citrinella*), сива овесарка (Emberiza calandra*), щиглец (Carduelis carduelis*), домашно врабче (Passer domesticus), полско врабче (P. montanus*), обикновено конопарче (Acanthis cannabina*), обикновен скорец (Sturnus vulgaris), сойка (Gallurus glandarius), сврака (Pica pica).



Клас Бозайници (Mammalia) (по Попов, 1993, Спиридонов и Спасов, 1993)

От прилепите в района могат да се срещнат широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), дългоух нощник (Myotis bechsteinii), дългопръст нощник (Myotis capaccinii), остроух нощник (Myotis blythii), трицветен нощник (Myotis emarginatus), голям нощник (Myotis myotis), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), южен подковонос (Rhinolophus euryale), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi).

Едрите бозайници (хищници и копитни) в парка са по-добре представени от дребните бозайници (насекомоядни, гризачи и зайцеподобни), което се дължи от една страна на техния по-малък ареал, а от друга – на недостатъчно пълните изследвания. За чакала паркът е единствена по значимост в Европа защитена територия. Благородните елени са около 150 и плътността на популацията е много ниска. Популациите на видове като златката (Martes martes), бялката (Martes foina), черния пор (Mustela putorius) и дивата котка (Felis silvestris) на места са силно намалели. Световно значими популации (над 0.01% от световната) имат гюнтеровата полевка, дивата котка, обикновеният и лешниковият сънливец.

В района доминират: дивата свиня (Sus scrofa) и сърната (Capreolus capreolus) - от копитните; дивата котка (Felis silvestris*), чакалът (Canis aureus), лисицата (Vulpes vulpes), язовецът (Meles meles) - от хищниците; жълтогърлата горска мишка (Apodemus flavicollis), както и видове от р. Mus, плъхове (Rattus spp.), полевки (Microtus spp.), обикновенният сънливец (Glis glis), горският сънливец (Dryomis nitedula), катерицата (Sciurus vulgaris) - от гризачите; таралежът (Erinaceus concolor*), европейската къртица (Talpa europaea), белокоремна белозъбка (Crocidura leucodon) - от дребните (насекомоядни) бозайници, див заек (Lepus europeaus) – от зайцеподобните.

Възможно е присъствието (или срещането) на благороден елен (Cervus elaphus) - от едрите чифтокопитни бозайници, както и бялка (Martes foina), черен пор (Mustela putorius) и невестулка - (Mustella nivalis*).

4.5.2.1.2. Характеристика на състоянието

Описаните, по-горе фитоценози на площадката и околните терени, наред с физическите характеристики на терена, определят бедния характер и състав на животинския свят. Теренът на ИП предлага малко екологични ниши.

Ихтиофауната в района е свързана изключително с река Резовска и нейните притоци. Деретата, в близост до площадката, са оводнени в къс период от време в годината и не се обитават от риби и други хидробионти, предмет на опазване - резовски карагьоз (Alosa tanaica), брияна (Chalcalburnus chalcoides), маришка мряна (Barbus plebejus), распер (Aspius aspius), горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Alosa immaculate, Alosa agone и бисерна мида (Unio crassus).

Оводнената площ е възможно да е местообитание на лицената (Lycaena dispar), която е широко разпространен вид пеперуда, макар и локален в цялата страна, до около 800 м.н.в., и на ценагрионът (Coenagrion ornatum), вид водно конче тясно свързан с наличието на стоящи водоеми. Застрашен или рядък в голяма част от Европа. Внесен в Допълнение II на Бернската конвенция. У нас видът е разпространен, но локален, и популациите му обикновено са малки. Видът е свързан с влажни, по-рядко сухи тревисти места в близост до езера, канавки, изкопи, потоци, реки и др. източници на влага.

Площадката на ИП не предлага местобитания на горски видове безгръбначни като: бръмбар отшелник (Osmoderma eremita), бръмбар рогач (Lucanus cervus) и обикновения сечко (Cerambyx cerdo), които са свързани с дъбови гори, а ларвите на алпийската розалия (Rosalia alpina) и буковия сечко (Morimus funereus) се развиват в стари букови дървета.

За периода май-ноември 2009 година в района на ИП е установено присъствие на няколко вида земноводни и влечуги: горска дългокрака жаба (Rana dalmatina) – вид, включен в Пр.ІІ на Бернската конвенция; Пр.ІV на Директива 92/43 на Съвета на ЕИО и в Приложение ІІ на ЗБР; зелена крастава жаба (Bufo viridis) – вид, включен в приложение ІІ на Бернската конвенция, приложение ІV на Директива 92/43 на Съвета на ЕИО и защитен от Закона за биологичното разнообразие, включен в Приложение ІІІ; ливаден гущер (Lacerta agilis) - включен в приложение II на Бернската конвенция, приложение ІV на Директива 92/43 на Съвета на ЕИО; зелен гущер (Lacerta viridis) – включен в приложение II на Бернската конвенция, приложение ІV на Директива 92/43 на Съвета на ЕИО; стенен гущер (Podarcis muralis) - включен в приложение II на Бернската конвенция, приложение ІV на Директива 92/43 на Съвета на ЕИО; пепелянка (Vipera ammodytes) - включен в Пр. II на Бернската конвенция, приложение ІV на Директива 92/43 на Съвета на ЕИО и в Приложение ІV на ЗБР.

Терена не предлага местообитания на пъстър смок (Elaphe quatuorlineata), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), а оводнената част не е подходяща за южна блатна костенурка (Mauremys caspica), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis).

Наличната водна площ е възможно местообитание за червенокоремна бумка (Bombina bombina) и голям гребенест тритон (Triturus karelinii), но няма съобщения двата вида да са установяване в района. Съобщенията за техни локалитети са за частта от планината, разположена по-близко до устията на реките при вливането им в морето.



Разглежданата територия, предвид характера си, не предлага гнездови местообитания на повечето от включените в предмета на опазване на Защитена зона „Странджа” /BG0002040/ защитени видове птици. Няма гнездящи видове поради липсата на подходящи гнездови екологични ниши.

Оформената малка, неустойчива във времето и без наличие на трофична база влажна зона не предоставя необходимите условия за трайно присъствие на водолюбивите видове, предмет на опазване в Защитена зона „Странджа” /BG0002040/, като например: малка чайка (Larus minutus), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), дългоклюна чайка (Larus genei), малък горски водобегач (Tringa glareola), жълтокрак брегобегач (Xenus cineres), белоока потапница (Aythya nyroca), черна рибарка (Chlidonias niger), гривеста рибарка (Sterna sandvicensi), белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), белочела рибарка (Sterna albifrons), речна рибарка (Sterna hirundo), каспийска рибарка (Sterna caspia), голяма бяла чапла (Egretta alba), поен лебед (Cygnus cygnus), бяла лопатарка (Platalea leucorodia), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), ръждива чапла (Ardea purpurea), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), малка бяла чапла (Egretta garzetta), гривеста чапла (Ardeola ralloides), малък воден бик (Ixobrychus minutus), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), качулат корморан (Phalacrocorax aristotelis), обикновен буревестник (Puffinus yelkouan), ушат гмурец (Podiceps auritus), черногуш гмуркач (Gavia arctica), голяма бекасина (Gallinago media), бойник (Philomachus pugnax), златистопер дъждосвирец (Pluvialis apricaria), голям воден бик (Botaurus stellaris), морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), кафявокрил огърличник (Glareola pratincola), турилик (Burhinus oedicnemus), кокилобегач (Himantopus himantopus), малка пъструшка (Porzana pusilla), средна пъструшка (Porzana parva), голяма пъструшка (Porzana porzana), саблеклюн (Recurvirostra avosetta), зеленоножка (Gallinula chloropus), лиска (Fulica atra), стридояд (Haematopus ostralegus), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), обикновена калугерица (Vanellus vanellus), трипръст брегобегач (Calidris alba), малък брегобегач (Calidris minuta), сив брегобегач (Calidris temminkii), кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea), тъмногръд брегобегач (Calidris alpina), крещалец (Rallus aquaticus), плоскоклюн блатобегач (Limicola falcinellus), голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica), малък червеноног водобегач (Tringa tetanus), голям горски водобегач (Tringa ochropus), късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), речна чайка (Larus ridibundus), чайка буревестница (Larus canus), малка черногърба чайка (Larus fuscus), жълтокрака чайка (Larus cachinnans), белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), горски бекас (Scolopax risticola), сребриста булка (Pluvialis squatarola), голям свирец (Numenius arquata), голяма белочела гъска (Anser albifrons), голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), голям гмурец (Podiceps cristatus), червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), голям корморан (Phalacrocorax carbo), ням лебед (Cygnus olor), сива гъска (Anser anser), бял ангъч (Tadorna tadorna), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), фиш (Anas Penelope), сива патица (Anas strepera), зимно бърне (Anas crecca), звънарка (Bucephala clangula), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), сива чапла (Ardea cinerea), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), средна бекасина (Gallinago gallinago), среден нирец (Mergus serrator), обикновена гага (Somateria mollissima), качулата потапница (Aythya fuligula), кафявоглава потапница (Aythya ferina), червеноклюна потапница (Netta rufina), клопач (Anas clypeata), лятно бърне (Anas querquedula).

Околните дерета с ограничения си отток и липса на хранителна база не са подходящи за земеродно рибарче (Alcedo atthis), а за синявицата (Coracias garrulous) съществуват далеч по-благоприятни условия в неурбанизираните и отдалечени от града зони.

Теренът не се обитава от включените в предмета на опазване на ЗЗ горски видове, които биха могли да прелитат над имота при миграции между горските комплекси. Това са среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), козодой (Caprimulgus europaeus), горска чучулига (Lullula arborea), белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), черен кълвач (Dryocopus martius), сив кълвач (Picus canus), черен щъркел (Ciconia nigra), бухал (Bubo bubo).

Няма местообитания за сив жерав (Grus grus), а присъствието на полска бъбрица (Anthus campestris), ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor), градинска овесарка (Emberiza hortulana), ливаден дърдавец (Crex crex), бял щъркел (Ciconia ciconia) е вероятно при близки прелети и има случаен характер.

Липсата на гризачи в увредения и замърсен терен, и трайното присъствие на преминаващи стада домашни животни към пасищата, придружени от хора и кучета и близостта на града определят липсата на хищници - орко (Falco subbuteo), блатна сова (Asio flammeus), орел змияр (Circaetus gallicus), черен лешояд (Aegypius monachus), белоглав лешояд (Gyps fulvus), египетски лешояд (Neophron percnopterus), белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla), червена каня (Milvus milvus), осояд (Pernis apivorus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черна каня (Milvus migrans), полски блатар (Circus cyaneus), сокол скитник (Falco peregrinus), малък орел (Hieraaetus pennatus), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), ливаден блатар (Circus pygargus), ловен сокол (Falco cherrug), малък креслив орел (Aquila pomarina), кръстат (царски) орел (Aquila heliaca), степен блатар (Circus macrourus), орел рибар (Pandion haliaetus), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), малък сокол (Falco columbarius), средиземноморски сокол (Falco eleonorae), скален орел (Aquila chrysaetos). северен мишелов (Buteo lagopus), обикновен мишелов (Buteo buteo), малък ястреб (Accipiter nisus).

Теренът е неподходящ за гризачи и не сме установили техни местообитания. Липсват екологични ниши за и за хищници и за тревопасни, поради описаните особености и антропогенния натиск. Присъствие сме отбелязали само на домашни животни. Възможно е имота да се пресича при миграции.



Възможно е въздушното пространство над имота да се ползва като ловен район от прилепи. Създаването на водоема и завиряването е свързано с привличането на определен кръг насекоми, които са основната от хранителния им спектър. Това може да привлече повече екземпляри от видовете, изхранващи се почти изцяло в откритите територии - Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); Южен подковонос (Rhinolophus euryale); Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); Остроух нощник (Myotis blythii); Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii); Дългопръст нощник (Myotis capaccinii); Трицветен нощник (Myotis emarginatus). Приоритетните места за хранене на тези видове са пасищата и крайбрежните пространства, където ентомоценозите са с по-голяма плътност и биомаса.

4.5.3.1.1. Характеристика на защитените природни територии и обекти

Територията на Община Малко Търново попада изцяло в ПП “Странджа”, защитена територия по смисъла ЗТТ, както и в защитените зони по Натура 2000. Съгласно писмо на МОСВ от 20.11.2009 г. т. ІІ (Приложение 1) площадката на ИП в м. «Добържана» попада в границите на две защитени зони:

- ЗЗ “Странджа” с код ВG 0001007 определена по чл.6, ал.1 и 2 на ЗБР за опазване на природните местообитания и видовете на дивата флора и фауна, приета от МС с Решение №122/02.03.2007.

- ЗЗ “Странджа” с код ВG 0002040 определена по чл.6, ал.1 и 2 на ЗБР за опазване на дивите птици.

Съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 на Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на ЗЗ трябва да бъде направена преценка за степента на отрицателно въздействие на инвестиционното предложение и оценка за съвместимост. Разработките по тази Наредба са поместени в самостоятелно книжно тяло, включено към документацията на Доклада по ОВОС.

ПП “Странджа”

ПП “Странджа” е най-голямата защитена територия в страната, в рамките на която са включени 21 населени места с близо 8000 души население. Обявен е със Заповед №РД -30/1995 на МОС, прекатегоризиран със Заповед №РД-350/2000 на МОСВ и териториално намален със Заповед №РД-25/2001 на МОСВ. В парка са разположени и други ЗПТ с по-строг режим на защита – 5 резервата, 12 защитени местности, 17 природни забележителности. Над 80% от територията е горски фонд, който се стопанисва от 5 ДЛ. Преобладава държавната форма на собственост. В климатичен и физикогеографски аспект паркът се разделя най-общо на крайбрежна и вътрешна част. Територията се характеризира с богато геоложко, почвено и биоразнообразие. Община Малко Търново, както и обектът на настоящата оценка попада в границите на Природния парк.
Резервати

На територията на община Малко Търново са разположени 3 резервата – “Узунбуджак”, “Витаново” и “Средока”. В относителна близост до площадката са последните два резервата.

Резерват “Витаново”

Резерватът е обявен със Заповед №1113/1981 на КОПС/МС. Намира се на 9 км югозападно от Малко Търново. Заема площ от 1112,4 ха. Целта на строгия режим е съхраняването на първични екосистеми от източен бук е източен благун с характерен подлес от южноевксински храстови и тревни видове. В границите му са установени 462 вида висши растения, от които 23 защитени.

Резерват “Средока”

Обявен е със Заповед № 75/1989. Общата му площ е 607,8 ха и се намира на 2 км северо източно от Малко Търново. Отличава се с големи открити пространства, скални образувания, стръмни склонове и недостъпни терени. Атрактивно е изрязаното корито на реката с множество меандри, вирове и водопади. Тук се намират уникални хабитати със странджански гори от източен бук с лавровишня и джел, както и впечатляващи стари монументални дървета от лъжник.

Защитени местности

На територията на общината има 8 защитени местности – “Велека”, “Парория”, “Рудиново”, “Докузак”, “Петрова нива”, “Моряне”, “Босна”, “Кривинизово”. Относително най-близо до площадката се намира “Докузак”, с най-компактното находище на кримски чай - странджански ендемит, застрашен от изчезване вид.

Природни забележителности

Тук природните забележителности, обявени със заповеди са 5, като най-близо до площадката е “Синя хвойна”, в която е защитено единственото находище на синя хвойна във високата част на Странджа.

Вековни дървета

Обявени са 7 вековни монументални дървета, като в района на площадката на ИП не се намира нито едно от тях.

Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница