Алтернативи за местоположение или технологии и мотиви за направения избор, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително “нулева алтернатива”

3. Алтернативи за местоположение или технологии и мотиви за направения избор, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително “нулева алтернатива”

Местоположението на ИП е определено от собствеността на терена и особено от описаните подробни характеристики на района и околната среда. Идеята, която Инвеститорът иска да реализира, дава възможност да се решат едновременно реалните екологични и социални въпроси за района чрез умело съчетаване на зоната за рекреация, зоната за спорт, водните площи и възможността да се произвежда енергия използвайки даденостите на територията и върху практически неизползваема земя.

При определяне на необходимите терени за всеки блок и параметрите на цялата инсталация и на избрания модел модули са използвани данни на фирми-производители на слънчеви панели от двата основни типа - тънкослойни аморфни и поликристални или подобни на тях.

Окончателният избор на типа слънчеви панели и инвертори ще бъде направен в работния проект.

Предлага се също всеки модул да има свой собствен трансформатор, чието място на инсталиране ще бъде съобразено с изискването за осигуряване на минимална дължина на кабелните връзки с инвенторите, с което се цели намаляване загубите в инсталацията. Производството на енергия в соларния парк е безотпадно.

В зоната, определена за ремедиация, ще се провеждат редица мероприятия, свързани със стабилизиране повърхността на хвостохранилището и съпътстващо неутрализиране на водите. За неутрализацията на водите от лещите ще бъде използван метода на Доливо-Доброволски, включващ процеси на варуване, коагулация, утаяване и избистряне. След процеса на избистряне водата би следвало да отговаря на изискванията на повърхностен водоприемник ІІ категория.

Утайките след избистрянето се подлагат на стабилизиране като към тях се добави цимент или друго свързващо вещество. Целта на този процес е да се приведе отпадъка във фиксирана форма, която ограничава възможността за миграция и позволява депонирането им обратно в хвостохранилището на мястото, от което са иззети.

За целите на ремедиацията ще бъде монтирана временна инсталация от модулни съоръжения за преработка на отпадъка. След приключване на заплануваното укрепване на терена инсталацията ще бъде демонтирана и изнесена от площадката на ИП. Предвижда се рекултивация на терена и включването му към площите за рекреация.

При реализацията на проекта за соларен парк ще се използват традиционни за страната ни методи за изграждане, строителство и монтаж на стомано-бетонови конструкции и на обслужващата сграда.

Република България в географско и биоклиматично отношение представлява надарена от природата зона. Тази малка част от Европейския континент, в сравнение с повечето страни от ЕС, е значително по-съхранена в екологично отношение. Тя има твърде разнообразен релеф, богата флора и фауна, приятен ландшафт, мек континентален климат с изразено средиземноморско влияние, привлекателно черноморско крайбрежие, красиви и достъпни планински масиви, има сърдечно, гостоприемно, трудолюбиво и културно население.

Това са съществени предпоставки за широко развитие на всички видове туризъм и спорт, за отдих и рекреация и за ефективна здравна профилактика.

Трябва да отбележим, че терена на ИП представлява в голяма степен замърсена територия, която не може да бъде използвана по предназначение за земеделие, за което са допринесли някои недалновидни решения в недалечното минало. Теренът на хвостохранилище „Малко Търново”, върху който може да се реализира инвестиционното предложение, е рекултивиран преди 2006 г. и не се предвижда депонирането на повече производствени отпадъци. Нулевата алтернатива се свързва със запазване на сегашното състояние на района. Реализирането на обектите от ИП ще доведат до предотвратяване или ограничаване на възможни вредни въздействия върху околната среда, т.к. рекултивираните площи са нарушени, отводнителните съоръжения и дренажите са разрушени, територията се използва за паша на животни, а влажната зона е място за риболов от местното население.

4. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях

4.1. Атмосферен въздух

Районът се намира в най-източната част на Южнобългарската климатична подобласт, като в нашата територия се простира над странджанската част на север от граничното било. Разглеждан цялостно, той представлява не малко препятствие както за югозападните ветрове, духащи от равната турска Тракия, така и за североизточните ветрове духащи откъм Черно море. Важна особеност за климата в района е, че той се намира областта, през която през зимата преминава по-голямата част от средиземноморските циклони. По тази причина през студената част на годината районът попада относително по-често в топлите и централни сектори на средиземноморските циклони. От друга страна при североизточни нахлувания, които носят съществени застудявания, районът е основно под влиянието на въздушния поток идващ от морето. В резултат на тези фактори зимите в района са топли и с чести и обилни валежи. Същевременно районът няма фиксирана защита срещу нахлуванията от сектора север-северозапад, в него понякога могат да настъпят доста резки застудявания.

Лятото в района е слънчево и доста сухо, но поради близостта си до Черно море то не е така горещо. Пролетта е относително по-хладно, а есента, особено втората й половина, е топла.

По-подробно климатът на района се разглежда по основните метеорологични елементи. Анализът на климатичните условия е направен на базата на данни от климатична станция Малко Търново, която е единствената климатична станция в региона. Използването на други станции не е удачно, тъй като попадат в други климатични райони.

Фиг. 1. Годишен ход на слънчевото греене

Един от най-използваните показатели за режима на слънчевата радиация е продължителността на слънчевото греене.

Районът е един от най-слънчевите на територията на страната. Годишната сума на слънчевото греене е 2226 часа. Както се вижда от фиг. 1 слънчевото греене има ясно изразен годишен ход с максимум през юли – 330 ч и минимум през януари 78 ч.
Температура
Основният показател за топлинните условия в даден район е температурата на въздуха.

Фиг. 2. Средна месечна температура на въздуха, средна от максималните и абсолютна максимална температура

Фиг. 3. Средна от минималните и абсолютна минимална температури

За оценка на климатичните норми е използван периода 1961-1990 г., определен от Световната метеорологична организация за представителен за описание на климата. Както се вижда от фигури 2 и 3 през всички зимни месеци средната температура на въздуха е положителна, като през най-студения зимен месец тя е 1,3ºС. Средните минимални температури за януари са отрицателни съответно -2,0ºС и -0,8ºС. Въпреки доста меките зимни условия, поради слабата защитеност от север може да се наблюдават застудявания, при които температурата може да падне до -19ºС. Същевременно през зимата могат да се наблюдават и максимални температури над 18ºС, като през февруари има регистрирана температура 21ºС.

Пролетта е относително по-прохладна от есента. Средната месечна температура през централния пролетен месец април е с 1,3 ºС по-ниска от тази през централния есенен месец октомври. Максималната температура регистрирана през април е 29ºС, а през октомври 32,5ºС. Същевременно и през април и октомври има години, когато температурата е спадала до около 4-5ºС под нулата.

Лятото е горещо със средни месечни температури през летния сезон от 18,5ºС до 20,8ºС. През юли и август температурата на въздуха може да надхвърли 40ºС.

Фиг. 4. Годишен ход на относителната влажност

През зимата относителната влажност е над 80%, с максимум през декември – 86%. През преходните сезони тя се задържа над 70%.

Фиг. 5. Годишен ход на средната месечна сума на валежа и максималния денонощен валеж

Лятото е сезона с най-ниска сума на валежа – 129 мм. За разлика от останалата част на Южнобългарската подобласт лятното засушаване не продължава и през есента. Минималната месечна сума на валежа е през август – 30 мм.

Фиг. 6. Годишен ход на общата облачност в балове

На фиг. 7 е даден годишният брой на ясните дни – дни със средна денонощна облачност под 2 бала или 20%.

Фиг. 7. Годишен ход на броя на ясните дни

Максималният браой ясни дни се наблюдава през юли, когато през 50% от дните времето е ясно.

Фиг. 8. Годишна скорост на вятъра – ст. Малко Търново

Общо през годината преобладават северните и североизточни ветрове. В условията на пресечен планински терен се проявяват и локални циркулации, които заедно със сезонния характер на атмосферната циркулация водят до сезонни различия в розите на вятъра както се вижда от розите на вятъра за представителните месеци за сезоните.

Януари	Април
Юли	Октомври
Фиг. 9. Сезонни рози на вятъра

Средната годишна скорост на вятъра за ст. Малко Търново е 1,4 m/s. Относително най-ветровито е през зимата и началото на пролетта, когато средните месечни скорости на вятъра са 1,8 - 2,0 m/s (фиг. 10). Максимумът е през март – 2 m/s, което е свързано с активирането на атмосферната динамика през този сезон.

От юни до септември включително средните месечни скорости на вятъра са под 1,0 m/s.

Фиг. 10. Средна месечна скорост на вятъра

Влияние на климатичните условия върху качеството на атмосферния въздух
Елементите на физико-географската среда оказват разнопосочно влияние върху степента на замърсяване на въздуха при фиксирана система на активни или евентуални (аварийни) източници на замърсяване.

Неблагоприятно условие по отношение на качеството на атмосферния въздух са наблюдаваните в ст. Малко Търново изключително ниски скорости на вятъра. От друга страна и честота на тихото време в района е висока, като варира от 47,1% през април до 62,9% през юни, като общо през годината честотата на тихото време е 52,6%.

Разглежданата територия е разположена извън селища в зона без наличие на значими източници на замърсяване изискващи регулярен мониторинг на качеството на атмосферния въздух. По тази причина не разполагаме с данни за качеството на атмосферния въздух в района, поради което районът може да се разглежда като чист.