Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционно предложение

4.2. Повърхностни и подземни води

Режимът на речния отток в странджанските реки е твърде различен от режима на оттока във вътрешността на страната, което се дължи основно на преходно-средиземноморския климат в съчетание с основните ландшафтни елементи. Съществена неблагоприятна характеристика на ресурсите от повърхностни води на територията на община Малко Търново (на чиято територия се намира обекта на инвестиционното предложение) е неравномерното разпределение на наличността им през годината. Освен това, като цяло водните ресурси в района са ограничени в сравнение с други части на страната. В последните години се наблюдава тенденция към намаляване на речния отток като следствие от намаляване на валежите и общото увеличение на загубите от изпарение. Последното води до голям дефицит на повърхностни води в периода на активна вегетация, когато в следствие на по-интензивно напояване някои от речните течения пресъхват.

Реките на територията на община Малко Търново принадлежат към водосборите на р. Велека и р. Резовска и са част от Черноморския водосборен басейн.

Река Резовска извира източно от град Ковчас, като след село Паспала, се явява гранична река между България и Турция. Тече главно на изток в дълбока долина и се влива в Черно море чрез лиман. В средното и долно течение са образувани редица меандри. Дължината на река Резовска е 112 км, със 738 km² водосборна площ, от които 183,4 km² на българска територия. Периодът на пълноводие на река Резовска обхваща месеците януари - април, когато минават 64% от годишния отток. По време на маловодието, настъпващо през юли - септември, минават едва 6% от годишния обем на оттока. В хидроложки и хидрографски аспект река Резовска, като гранична зона, е слабо изучена. По-важни притоци на българска територия са река Делийска и река Дълбокия дол. Най-големият й приток е река Велика в Турция.

Река Велека е основна водна артерия, към чийто водосбор принадлежи района на инвестиционното предложение. Река Велека има дължина 147 км, от които плавателна е не повече от 9 км. Водосборната площ на реката на българска територия е 994.8 км². Басейнът има изтеглена в посока запад - изток продълговата форма, която благоприятства бързото оттичане на валежите и формиране на големи по обем високи вълни в оттока. Поречието на р. Велека има малка средна надморска височина 311 м. По-значителната част от водосбора е с надморска височина от 300 до 600 м. Река Велека води началото си от множество карстови извори в близост до гр. Ковчас, Турция. За този участък на реката е характерна висока залесеност и липса на значителни корекции. В България р. Велека развива речната си мрежа между Граничния рид (Резовски рид) на юг и рида Босна на север. Надлъжният наклон на река Велека се изменя от 33% в горното й течение, на 4% при Звездец, след което плавно спада на 2% при вливането на р. Младежка, 1-1.8% при Бродилово, като достига наклон от 0.55% при устието на реката. В горното си течение речната долина е тясна и дълбока и почти изцяло залесена. Приемайки по-големите си притоци – реките Младежка (Каръмлък) и Мечи дол (Айдере), Велека сменя облика си. Освен промяната на наклона, се изменя и характерът на речния бряг – наклонът на брега спада от 50% над с. Звездец до 20% при р. Колибарски дол и продължава да намалява към устието на реката. Появяват се живописни меандри и речната долина се разширява. Към с. Бродилово тя достига 1200 м. Променя се дълбочината на реката, която към горното течение е едва 0.8-1.0 м, а при устието й достига 7-8 м. Ширината на коритото й също се изменя – от 20 м в горното течение до 80 м при вливането на р. Младежка, като достига при устието и 150 м при средна водност. В устиевата си част речната долина има широка коритообразна форма с ниски склонове и представлява типичен лиман.

Притоци

Река Велека се отличава с най-добре развита от всички странджански реки приточна система. Левите притоци са повече на брой и по-многоводни от десните. Те се спускат по южния склон на рида Босна. По-важни леви притоци са реките Младежка, Дяволски дол, Стръмница, Еленица и Трашка, повечето от които извират от рида Босна. Най-дълга е Младежка река (30.4 км, с водосборна площ 232.2 км²). Някои от по-малките притоци на р. Велека пресъхват при сухи години през летния период поради интензивно изпарение и инфилтрация.

Десните притоци извират от билото на Резовски рид и всичат своите долини в неговите северни склонове. По-значителни от тях са реките Мечи дол (Айдере), Катун, Язменски дол, Лигурски дол и Колибарски дол. Най-дълга е р. Мечи дол (25.3 км, с водосборна площ 95.1 км²).

Отточен режим

Оттокообразуващите фактори за р. Велека са относително благоприятни. Висок модул на оттока – над 5 л/сек/км² се наблюдава почти в целия водосбор на реката над с. Кости. В горното й течение на реката той нараства до 15-20 л/сек/км² – стойност, характерна само за високите планини в България. Периодът на пълноводие започва от началото на януари и свършва в края на април, следван от пролетно понижаване на стойностите на оттока през май и юни. Периодът на маловодие започва в началото на юли и продължава до края на септември. От началото на октомври до края на годината започва период на есенно повишаване на оттока, вследствие увеличаването на валежите и намаляване на изпарението. Максимумът на речния отток на р. Велека се проявява през февруари, а минимумът през септември. През зимните месеци – октомври, януари и февруари – преминават 70% от годишната водна маса. Годишният отток на р. Велека варира от 323.5 млн.м³ в средновлажна година до 195 млн.м³ в суха година.

Колебанията на водните стоежи по р. Велека са определени въз основа на резултатите от трите хидрометрични станции (ХМС) в парк Странджа, за които има преки наблюдения.

През годината максималната амплитуда на водния стоеж при ХМС на р. Младежка е средно 140 см, като максималните покачвания на водния стоеж достигат до 241 см. За разлика от този пункт, средната амплитуда на водния стоеж при ХМС Звездец е 262 см, с максимални покачвания на водния стоеж до 764 см. Средната стойност на максималните годишни амплитуди на водния стоеж при ХМС Граматиково, на р. Велека е 269 см, като максималните покачвания на водния стоеж достигат до 692 см. Когато амплитудите на водните стоежи достигат до 450 см или по-голяма стойност се създават условия за заливане на крайбрежните тераси. Такива предпоставки съществуват за речните тераси, разположени по левия бряг на р. Велека в района на Звездец. В долното течение на р. Велека след Граматиково също се наблюдават периодични разливи.

При сухи години, минималната стойност на амплитудата на водните стоежи при пункта на р. Младежка достига 47 см, а при пунктове на р. Велека се изменят от 55 см (с. Звездец) до 90 см (с. Граматиково). В такива моменти на маловодие възникват рискови ситуации за развитието и съществуването на речната фауна и флора.

Качествена характеристика на повърхностните водните ресурси

Водосборите на реките Велека и Резовска попадат в Черноморски басейнов район, подбасейн на Южнобургаски реки.

Съгласно Заповед № РД –272/03.05.2001 г. за категоризация на повърхностните води във водните обекти или в части от тях, река Велека до вливането си в Черно море отговаря на проектната II категория.

Актуалното екологично състояние на водите на река Велека е определено като добро, в съответсвие с петстепенната EQR (ecological quality ratio) скала. Оценката е извършена въз основа на анализ на състоянието на водите на пет пункта от поречието – Звездец, Тракийски лагер и Качул на р. Велека, Помпена станция на р. Айдере и Устие на р. Велека.

Оценка на химичния статус на водите на река Велека е извършено за два представителни пункта за контролен мониторинг:

1. 
   Пункт р. Велека до с. Бръшлян
   

Прегледът на значимите видове натиск и въздействието в резултат от човешка дейност върху състоянието на водите на изследвания пункт, показва че няма регистрирани точкови и дифузни източници на замърсяване.

Констатира се следното състояние на водите на реката, оценено на база химични параметри:

Прегледът на значимите видове натиск и въздействието в резултат от човешка дейност върху състоянието на водите, показва наличие на точков източник на замърсяване. Това е канализацията на гр. Малко Търново, отпадъчните води от която към настоящия момент се заустват в р. Малкотърновска – II категория водоизточник, приток на р. Велека. Установено е отклонение от нормите по показателите БПК₅ и ПАВ. Във връзка с посоченото са констатирани дифузни източници на замърсяване на водите с битов характер. В района няма интензивно земеделие.

Потенциална опасност за река Велека представляват производствата и незаконните сметища.

Разположението на хвостохранилището върху карстов терен води до проникване на отпадните води от флотационната дейност по инфилтрационен път във водите на реките Докузак и Айдере - притоци на р. Велека. Независимо, че към настоящия момент р. Велека отговаря на проектната си категория, наличието на действащи и потенциални замърсители определя участъка непосредствено след гр. Малко Търново като критичен.

Целият водосбор на река Велека е охарактеризиран като уязвима зона по отношение на изменението в съдържанието на нитрати в повърхностните води.

Хидроморфологичното състояние на водните тела във водосбора на р. Велека е оценено като умерено. Водоползването от басейна на река Велека възлиза на 612 607 м³/год.

Територията на поречието на р. Резовска обхваща общини Царево и Малко Търново. Тя е гранична река и върху нейното качество няма влияние от битова и промишлена дейност. До вливането си в Черно море реката отговаря на проектната си категория (втора категория водоприемник), определена съгл. Заповед № РД –272/03.05.2001 г. за категоризация на повърхностните води във водните обекти или в части от тях.

Състоянието на водите на река Резовска е определено на два пункта. Обобщената оценка на качеството на повърхностните води по отношение на физичните и неорганични химични показатели се оценява както следва:

1. 
   Пункт р. Резовска до с. Сливарово
   

Прегледът на значимите видове натиск и въздействието в резултат от човешка дейност върху състоянието на водите, показва, че не са констатирани точкови и дифузни източници на замърсяване.

Към значимите отнемания /водочерпения от водите на река Резовска се отнася изградения на територията на Република Турция язовир с вместимост 1,5 млн. куб. м.

2. 
   Пункт р. Резовска до с. Резово
   

Преглед на значимите видове натиск и въздействието в резултат от човешка дейност върху състоянието на водите показва, че няма точкови източници на замърсяване на водите. Дифузните източници на замърсяване на водите са с битов характер – от населени места под 2000 е. ж. без ПСОВ.

Хидроморфологичното състояние на водните тела във водосбора на р. Резовска е оценено като добро.

Подземни води

Както бе споменато по-горе, водните ресурси в района са ограничени в сравнение с други части на страната. Последното е валидно както за ресурса на повърхностните, така и за подземните води. Водоносните хоризонти в региона се характеризират най-общо с ниска водообилност. Те са формирани в алувиалните и пролувиалните отложения на р. Велека, р. Младежка и р. Резовска, както и в някои от съвременните морски отложения в крайбрежната ивица. Експлоатационните ресурси на подземните води в терасите на р. Велека възлизат на 160 л/сек. (в т.ч. привлекаеми от реката 70 л/сек). От водовземните съоръжения на населените места по поречието на реката се черпят общо 21 л/сек. или потокът е със значителен свободен капацитет.

Около 94% от баланса на странджанския район се обезпечава от карстови и пукнатинно-карстови води. В района на Малко Търново те образуват напълно обособен водоносен хоризонт. В парк „Странджа” са открити около 120 карстови извора, но само 30 от тях са с дебит над 1 л/сек. Най-големият от тях е Докузак, който събира водите си от малмските варовици на Стоиловския карстов басейн и има средномногогодишен дебит 257 л/сек. (максимален дебит до 1038 л/сек.). През 1960 г. той е каптиран за нуждите на флотационната фабрика в Малко Търново. По-известни са също изворите Големият врис (10-40 л/сек.) и Махленски врис (11-36 л/сек.) в гр. Малко Търново, извори Църногорово (средномногогодишен дебит - 10 л/сек.) и Езерото, разположени югоизточно от града, извор Катун (средномногогодишен дебит – 123 л/сек.), разположен северно от с. Бръшлян, Бакъджишкият врис и др.

Карстовите води са пресни, с ниска минерализация (от 0.2 до 0.4 mg/l). С известни изключения (извор Големият врис в центъра на Малко Търново) водите са чисти, но са силно уязвими от замърсяване. Водите от триаските водоносни хоризонти на босненската група са от хидрокарбонатно калциев тип, пресни от умерено твърди до твърди.

В неразчленения странджански тип триас са формирани води с по-пъстър състав. Особен интерес от тази група представляват карстовите извори при с. Младежко. По състав водата тук е изключително хидрокарбонатно-калциева с минерализация 0.5 g/l и обща твърдост 5.6 мг.екв/л. Счита се за лековита по отношение на опорно-двигателния апарат.

Като цяло водите в района са уязвими по отношение на съдържание на нитрати. Съдържанието на нитрати във водите от терасите на р. Велека е под 10 mg/dm³, а на манган над ПДК - 130-230 mg/dm³, което най-вероятно се дължи на остатъчни замърсявания от рудодобива при гр. Малко Търново и с. Граматиково, но е възможно да се обуславя от естествен фактор.

Близко разположено до обекта на инвестиционното предложение подземно водно тяло, регистрирано в района на река Велека е BG2G0000000012 - Кватернерен водоносен хоризонт в терасата на р. Велека. Водното тяло има площ 17,26 км², колектор – поров, естествените водни ресурси са оценени на 112 л/сек, а експлоатационните ресурси възлизат на 67 л/сек. Анализът на състоянието на водите е оценено на мониторинговия пункт ШК БПС Кости Вик. Водното тяло е характеризирано в добро екологично състояние (в това число количествено и химично състояние). Поставените екологични цели за подземното водно тяло са свързани с недопускане на превишаване гарантираните и възможни експлоатационни ресурси, както и запазване на добро състояние.

Актуалната информация за състоянието на водното тяло е представена по-долу по данни на проведен контролен мониторинг на пункт BG2G000000QМР034 Шахтов кладенец при БПС Кости.

Мониторинговият пункт е водоизточник за питейно–битово водоснабдяване, стопанисван от "В и К" ЕАД, гр. Бургас. По температура 10,4С подземните води са студени. По активна реакция (7,49) са алкални. По обща минерализация (0,538,7 мг/л) подземните води са пресни. По показателя обща твърдост (3,38 мг/екв./л ) – умерено твърди. Сух остатък (0,326 г/л) < 1г/л.

При анализиране на подземните води от пункта не са констатирани отклонения от стандарта за качество, освен в концентрациите на манган. Тенденцията е към намаляване в границите на допустимите норми.

Друго водно тяло, намиращо се в близост до обекта на инвестиционното намерение е разположено в слой юра-триас, палеозой-протерозой – водно тяло ВТ BG2G0000TJ042 – карстово–пукнатнинна зона. Площта на подземното водно тяло е 959,92 км², литоложки строеж – интрузивни, ефузивни, метаморфити, тип водоносен хоризонт - пукнатинен, грунтов, смесен, колектор - пукнатинно-карстов.

Пунктове за наблюдение по данни от контролния мониторинг:

Пункт BG2G00000TJMP130 – 63 извор Докузака, гр. Малко Търново;

Пункт BG2G00000TJMP130 – 376 извор Катун, с. Бръшлян;

Екологичното състояние на водите в посочените пунктове е оценено като добро.

Състояние на водните ресурси на територията на обекта на инвестиционното предложение

При провеждане на хидрогеоложки проучвания, на територията на инвестиционното предложение (рекултивирано хвостохранилище „Малко Търново”) не са установени подземни води в хвостохранилището. Констатирано е, че хвостът в дълбочина е влажен, но не е водоносен.

В източната и южната част на хвостохранилището има изградена система от водосборни канави. Водосборните канави са прекъснати на няколко места и събраните повърхностни води в тях се оттичат в хвостохранилището.

Повърхностните води се подхранват от южното дере, вливаващо се в площта на хвостохранилището. В източната част на хвостохранилището се вливат повърхностно течащи води от малък водотток. Това е река Малкотърновска, в която е заустена смесената канализация на града. В местността „Край града” се е образувало блато. Там е изградена земнонасипна стена и канал, чието предназначение е да улавят водите от града и да предотвратяват проникването им в хвостохранилището. Каналът завършва в тунел, изграден в северната част на хвостохранилището, който извежда водите близо до с. Стоилово към река Айдере. През 2005 г. вследствие на проливни дъждове каналът е разрушен на места и водата се оттича към хвостохранилището, образувайки заблатени площи. Поради тази причина водите на река Малкотърновска се акумулират в средната източна част на хвостохранилището и формират водна площ почти в средата му. Това е практически най-ниската точка на обследвания терен.

В района на блатото в местността “Край града” ще бъде пусната в експлоатация ПСОВ, която ще пречиства водите от смесената канализация на града. На фигури 11 и 12 са представени съответно разположението на ПСОВ спрямо района на инвестиционното предложение, както и посоката на течение на водите на река Малкотърновска спрямо площадката, на която ще се изгражда ПСОВ. Проектът за изграждане на пречиствателна станция е готов. Предстои и изготвяне на проект за довършване на канализацията на града, от която са готови около 85%. Очаква се след пускане в експлоатация на ПСОВ, пречистените отпадъчни води, които ще се заустват в река Малкотърновска, да отговарят на ІІ категория.


ПСОВ

тунел

канал и стена


Фиг 11. Разположение на ПСОВ спрямо района на инвестиционното предложение


ПСОВ

р. Малкотърновска

Фиг. 12. Разположение на посоката на течение на водите на река Малкотърновска и ПСОВ

Собствени проучвания

Състояние на водите и седиментите

При посещение на терена бяха извършени собствени проучвания на състоянието на водите и седиментите на територията на инвестиционното предложение. Бяха взети и анализирани проби от два пункта. Първият, означен като В1, е разположен в граничната югоизточна част на хвостохранилището на течащата река, в мочурлив и засенчен от влаголюбива растителност терен. Вторият пункт В2 се намира в откритата централната част на хвостохранилището, непосредствено преди вливането на реката във формиралата се влажна зона. Резултатите от проведения собствен хидрохимичния анализ са представени в Таблица 1:

Паралелно бе оценено състоянието на четири показателя за неорганични вещества от промишлен произход в повърхностните води на двата пункта, както и в дънните отложения, взети от Пункт В2. Анализите бяха извършени в лабораторията по атомно-абсорбционен анализ при ЦЛОЕ-БАН. Резултатите са отразени съгласно Протокол №08/2009 г. (Приложение 3.2.1) и са представени съответно в Таблица 2 и Таблица 3.

3. 
   
   Каталог: ovos
   
   
   
   Изтегляне 1.77 Mb.
   
   Сподели с приятели: