Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда

Продължителност дни

Температурна сума

0гр.

10гр.

0гр

10гр.

310

201

4205

3685

314

200

4165

3635

4.1.1.2. Вятър.

Вятърът има важно значение за редица дейности на човека. Той играе важна роля и при естественото очистване на въздуха, което е от съществено значение за райони. Определя от динамични и физикогеографските условия.Върху него, като част от климатичната система, оказва влияние не само различията в атмосферното налягане. Голяма роля за режима и неговите параметри оказва характерът на подстилащата повърхност релефа, застроените площи, горите и т.н.

Вятърът се характеризира чрез два основни показателя ЁC скорост и посока. При характеризиране на ветровият режим са използвани данни от ”Климатичен справочник за Н.Р.Б.-т. 4-Вятър”.

Средната годишна скорост на вятъра във Видин е 2 m/s ( Таблица№ 5). Като цяло скоростта на вятъра се колебае в горепосочените параметри, което определя района по този показател като един от най-тихите в страната. Основната причина за тези малки локални скорости на вятъра, освен местния релеф е преобладаващото през годината безградиентно барично поле, което не създава условия за големи скорости. Преоблазават западните ветрове, веднага след тях са източните, а тихото време е над 20% (Фиг№№ 4 и 5).
Таблица № 5 - Средна месечна и годишна скорост на вятъра/м/сек/СтанцияIIIIIIIVVVIVIIVIIIIXXXIXIIГод.Ново село2,12,42,52,42,32,22,01,81,81,51,71,52,0Видин2,32,62,72,21,91,91,91,71,61,61,81,82,0
Фиг.№№ 4 и 5 - Роза на ветровете по сезони и годишна на станция Видин.

Характерна особенност във ветровия режим е проявата на местни ветрове. Въздействия на водната маса на река Дунав като климатообразуващ фатор спомяга за образуването известни под имената ветрове „кошава” и „долняка”. Те спомагат и за естественото разсейване на емисиите от вредни вещества, отделяни в атмосферния въздух.

С температурните инверсии са свързани редица особености в проявата на останалите елементи. Това прави явлението не само в известна степен локален климатогенен фактор, но и фактор, който оказва неблагоприятно въздействие върху човека и неговата дейност.

Съществуват два вида инверсии по място на образуване и въздействие ЁC височинни и приземни. За локалния климат основна роля имат приземните температурни инверсии. Те формират местните промени в климатичните елементи и създават специфична модификация на съответния климат.

По начин на образуване приземните температурни инверсии са два основни типа ЁC инверсии от радиационен и инверсии от адвективен тип (Тишков, 1985). При по продължително задържане на дадена въздушна маса над определен район постепенно тя се трансформира и придобива нови физически свойства. Най-често слоят непосредствено над земната повърхност радиационно изстива. Това му придава по-устойчива вертикална стратификация, при което вертикалната термична конвенция е затруднена или намалява до минимум. При радиационните приземни инверсии като цяло формите на релефа оказват голямо влияние, особено негативните форми какъвто е разглежданият регион, в който студеният въздух се стича и създава предпоставка за тяхното възникване.

При възникване на приземна инверсия освен устойчивата стратификация и забавяне на възходящите термични токове, тя оказва влияние и на редица други елементи. Липсата на динамика на въздушните маси, поради слабия въздушен дренаж, води до задържане и натрупване на различни примеси, които замърсяват приземния въздух. Чести явления са и продължителните и силни мъгли, образуването на слана, както възникването на ниската слоеста инверсионна облачност и др. В 35-36% от случаите с инверсии през зимата и пролетта се образува инверсионна облачност на всички нива и само около 15% от случаите са с безоблачно или малко облачно небе. Мъглите, като поправило съпътстват инверсиите на долното им ниво, а като проява е най-типична за пролетта и есента. Не рядко явление е и образуването на слана . За зимата около 73% от случаите с инверсия са свързани със слани, през пролетта около 89% , а през есента ЁC около 60% (Тишков, 1985). Най-опасни за човешката дейност са късните пролетни и ранните есенни слани, а те са по-вероятни именно при инверсно разпределение на температурата на приземния въздух.

Описаният тип приземни температурни инверсии са често явление за Видин. От данните, представени в Табл.№ 6 се установява, че през отделните сезони проявата им е различна. Най-голяма честота приземните температурни инверсии показват през зимата и есента. Най-редки са те през пролетта и лятото.

През есента и зимата, особено при антициклонална синоптична обстановка и тихо време, се създават условия за преизстудяване на приземния въздух, което при наличие на снежна покривка може да продължи седмица и повече. Такива инверсии са трудно разрушими и само активни циклонални процеси биха могли да раздвижат и променят създалата се обстановка. Така на пример във Видин през януари на ниво на инверсионния слой 500 м и среднодневна температура честотата е 9.7 бр., а през октомври 10.5. На инверсионно ниво 1270 м съответно 7.1 и 0.4 бр.

Таблица№ 6 - Честота(ср.брой) на приземни термични инверсии във Видин (по Тишков, 1985 )

СтанцияНиво на ЯнуариАприлЮлиОктомври инверс.по ср. по мин.по ср. по мин.по ср. по мин.по ср. по мин. слой в метриден ttден ttден ttден ttВидин5009,79,83,811,13,513,810,518,7 Видин13607,17,701,300,10,46,9 Свищов*5209,27,51,94,90,31,25,17,8 Свищов*13807,17,300000,20,5 * Станция за сравнение

През пролетта и най-вече през лятото инверсиите са свързани предимно с нощното радиационно изстиване. Те са кратки по времетраене и бързо се разрушават през деня и затова техния климатичен ефект може да се определи като несъществен.

Степента на овлажнение на въздуха е един от основните фактори, определящи процесите на кондензация, облакообразуването, валежите и други явления свързани с водния кръговрат. Влажността, участва косвено в разпределението на слънчевата радиация и едновременно с това е елемент и същевременно фактор на климата. Тези особености на влажостта на въздуха я правят важен елемент на климатичната система , без която характеристиката на климата на района е непълно.

Влажността зависи от редица фактори, но преди всичко тя се определя от постъпването на водната пара в атмосферата чрез процеса изпарение. Чрез атмосферната циркулация се пренасят по-богатите на водна пара океански въздушни маси над континента, респективно и над региона. Освен общата атмосферна циркулация, фактор се явява и температурата на въздуха. На определена температура на въздуха, отговаря определено максимално количество на водната пара което може да се съдържа в атмосферата без да започне процес на кондензация. При всяка температура на въздуха може да се поеме определено количество влага.

При определяне на влажността на въздуха се използват отделни нейни характеристики като пъргавина на водната пара, относителната влажност, дефицит на влажност и др. В нашият случай относителната влажност. Използвани данни от Климатичния справочник на НРБ.

Относителната влажност на въздуха се влияе силно атмосферната циркулация и от годишния ход на температурата на въздуха. Тя има добре изразен режим които е обратен на този на температурата на въздуха. Високата влажност на въздуха е главно през месеците януари, февруари, ноември и декември (Таблица№ 7). Високата влажност на въздуха го прави по - трудно подвижен и разсейването на вредните емисии трудно реализуемо. Високата влажност на въздуха е предпоставка за образуване на мъгли. Интерес представлява факта, че максимумът не настъпва през януари когато е минимумът на температура на въздуха, а през декември. Това се обяснява с възможността която съществува през този месец за изпарение. Съчетано с относително ниските температури се създават условия за достигане на висок процент на относителна влажност ЁC във Видин 86%
Таблица№ 7 - Средна месечна и годишна относителна влажност

СтанцияIIIIIIIVVVIVIIVIIIIXXXIXIIГод.Ново село84817469,0686865656977,08485,074Видин84807568,0706664656976,08486,074

4.1.1.5. Мъгли.

Мъглата като явление е продукт на кондензацията и сублимацията на водните пари в атмосферата. Състои се от пръснати в приземния слой водни капчици и ледени кристали. Във Видин най-чести са мъглите от охлаждане.

Мъглите на охлаждането се образуват най-често при радиационно изстиване на приземния въздух над почвата или свежата покривка, приземният въздух се охлажда и се създават подходящи условия за образуване на мъгла. Необходими са и висока относителна влажност, ясно или малко облачно небе и тихо време или слаб вятър до 1-2 m/s. Такъв тип мъгли се образуват обикновено при синоптични обстановки, благоприятстващи възникването и на приземни температурни инверсии. В региона се образуват и мъгли на охлаждането при адвекция на топъл въздух над студена подстилаща повърхност или на студен въздух в топла въздушна среда. Най-голямо развитие и най-големи площи заемат мъглите, образувани при взаимодействието на радиационния и адвективния фактор. Това са така наречените адвективно-радиационни мъгли. В първоначалния момент действа адвективния фактор, който в последствие е подсилен с радиационно изстиване. Най-често условията за възникване на мъгла във Видин настъпват при антициклонална обстановка или размито барично поле от антициклонален тип. Това характеризира около 75% от случаите с мъгла. Останалите около 25% възникват при относително ниско барично пол (1010-1015 hPa). Този тип мъгли е свързан с придвижването на средиземноморските циклони и е характерен предимно за декември и март (Климатът на България, 1991)

Годишният брой на дните с мъгла във Видин е около 27 дни (Табл.№ 8) което дава основание да се направи извода , че в региона около 30 дни в годината се образува мъгла.

СтанцияIIIIIIIVVVIVIIVIIIIXXXIXIIIV-IXX-IIIГод.Ново село6,64,72,60,50,40,20,10,10,43,34,97,31,729,331,0Видин5,63,72,10,50,10,00,000,32,85,16,30,925,626,5

Фиг№ 6 - Месечен ход на дните с мъгла

Минимумът на проявата на мъгли е през лятото и е свързан с по-ниската влажност на въздуха, по-слабата проява на мащабни въздушни движения и високата температура на въздуха (фиг.№ 6). Есенно-зимният период представлява най-мъгливата част от годината. Максимумът е регистриран през декември ЁC 6.3. Общо за този период мъглите са 96.6% от общият брой през цялата година.

4.1.1.6. Облачност.

Количеството на облаците и морфологичните им особености се определят от атмосферната циркулация и взаимодействието с релефните форми. Подстилащата повърхност формира разнообразието на облачността във Видин и района. До извесна степен те са признак за развитие на определени атмосферни процеси или са резултат от такива. От друга страна облачността има известна климатообразуваща роля. От облачността зависят валежите. Тя оказва съществена роля върху радиационния и топлинен баланс, което косвено се отразява върху голяма част от климатичните елементи. Прието е тя да се определя по десетобална скала. При напълно покрито небе облачността се приема за 10 бала, а при липса на облаци за 0 бала Средната годишната облачност във Видин е 5.5 бала.

Таблица№ 8 - Средна месечна и годишна облачност

СтанцияIIIIIIIVVVIVIIVIIIIXXXIXIIГод.Ново село7,26,86,25,65,44,93,52,93,75,57,47,35,5Видин7,46,96,35,75,24,53,32,83,55,17,47,45,5

Годишната облачността не се различава съществено от тази в страната (География на България, 2002, стр. 151). По този показател района трябва да се отнесе към относително слънчевите територии не само в България, но и в Европа (Климатът на България,1991г,стр. 222).
4.1.1.7. Валежи.

Валежите като част от водния кръговрат имат важно значение, както от теоретична, така и от практическа гледна точка. Заедно с температурата те са един от основните климатични елементи. Определят се от преноса на въздушните маси, от процесите които обективно протичат в атмосферата и от характера на релефа. Основна част от валежите във Видин и региона падат по атмосферните фронтове. Друга част падат от т.н. вътрешномасова облачност.

Районът се характеризира като един от сухите за страната. Средногодишният валеж за ст. Видин е 583 mm срещу 650 mm за страната. Това до известна степен се дължи, на влиянието на Карпатската планинска система, чиято валежна сянка се проявява по протежение на реката. Най-северните части на България т.е. придунавските територии са най-южното проявление на това влияние. Режимът на валежите е с по-слабо изразено континентално влияние (фиг. № 7). Наблюдава се извесно изравнявяне по сезони и нетипично за умерения климат е формирането на вторичен максимум на валежите освен пролетния. Минимумът настъва не само през зимата, но и през месеците август и септември. Тези изводи се потвърждават и чрез индексът на континетталност, които представлява отношение на пролетнно-летните към есенно-зимните валежи. За Видин той е 1.13 с което се доближава до средиземноморското разпределение на валежите (за Ново село е 1.05). В района чести явления за засушаванията в края на лятото и ранната есен средно 10-16 денонощия.

Фиг. № 7 - Месечна сума на валежите

Тези изводи се потвърждават и от условния хидротермален коефицент на Селянинов. Средногодишният за Видин е 0,9, а за месеците юли, август и септември съответно е 0,6. През пролетта и лятото се наблюдават засилена гръмотевична дейност, придружени с кратки поройни дъждове, понякога и от град.

4.1.1.8. Снежна покривка.

Устойчива снежна покривка се образува всяка зима (Таблица№ 9). Средна продължителност във Видин е по голяма от тази в Дунавската равнина и е около 84 дни. Средната дебелина на покривката е около 15-21 cm. Начална дата на образуване на снежна покривка е около 11 ноември, средно се появява около 8 декември. Средната дата на разрушаване е 12 март.

 Дата на появява-Дата на образу-Дата на разруша-Дата на изчезва-СреднаСредна% на не на снежнатаване на уст.сн. ванеуст.снежнане снежната прод. напрод. назимите покривка покривка покривка покривкаснежна-устойч.с устой-       та по-снежначива            кривкапокрив-снежна най-най-сре-най-най-сре-най-най-сре-най-най-сре- капокр. раннакъснаднараннакъснаднараннакъснаднараннакъснадна/дни//дни//дни/Видин11.XI3.II8.XII1.XII   31.III 30.I6.IV12.III84 35

4.1.2. Оценка на качеството на атмосферния въздух (по налични данни);

Основни насоки за развитието на нормативната уредба по опазване чистотата на атмосферния въздух, свързани с политиката на страната присъединена към Европейската общност.

- Преминаване на нов етап на всички дейности свързани с оценката и управление качеството на атмосферния въздух. Следене и спазване на новите нормативни изисквания за опазване чистотата на атмосферния въздух и осигуряване на устойчиво развитие и нужните параметри на околната среда .

- Координиране на мероприятията залегнали в план - програмите на фирмените организации, предприятия, кметства, отраслови програми, планове и разработки за постигане на максимален положителен ефект в решаване на задачите по опазване на природната среда.

Човешкият живот и здравето на нашите деца изисква от членовете на обществото да създадат здравословни условия за живот.

За да се запази здравето на хората е необходимо да се получават екологично чисти растителни и животински храни. Районът е производствен център на селскостопанска продукция. Чистият въздух предполага чисти почви и чиста земеделска продукция и съответно чисти животински продукти - мляко, месо, и др.

Основна цел за запазване чистотата на атмосферния въздух е запазване чистотата на Земята, околната среда и природата в която живеем. В контекста на тази цел изграждането на ветроенергийни паркове за добиване на ел. енергия от силата на вятъра предпазва въздуха от замърсяването му с вредни емисии, които неминуемо съпътстват други начини на получаване на енергия от фосилни източници.

Някои от замърсителите, подлежащи на контрол и с възможните поражения, които нанасят на животни и хора при превишаване на пределно допустимите нива:

А. Амоняк.

Амоняка е остър задушлив газ със силно дразнещо токсично действие, поради което се смята за специфичен замърсител на атмосферния въздух. Амонякът се очаква в райони, където има силно развита химическа промишленост и в големи животновъдни стопанства, там където има технологии с амонячни емисии.

Амоняка действува възпалително на дихателната система, очите и кожата на човека.

Пределно допустимите нива на амоняк в атмосферния въздух съгласно Наредба № 14 от 1997 год. и изм. от 1999 год. трябва да бъде:

Максимално еднократно ниво ЁC 0,25 mg/m3.

Средно денонощното ниво е 0,1 mg/m3.

Средно годишно ниво ЁC 0,05 mg/m3.
Б. Серен диоксид - SO2.

Серният диоксид е газ без цвят и със силно остър мирис. Относителното му тегло е 2,26 пъти по-голямо от това на атмосферният въздух. Серният диоксид е основен замърсител на въздуха. При голяма концентрация във въздуха поразява лигавицата на горните дихателни пътища, имунобиологичната реактивност на организма, окислителноЁCредукционните процеси и редица други неблагоприятни въздействия на организма. Действува възпалително на дихателните органи на човека и животните. Серният диоксид действува поразяващо на очите и дразни кожата на човека.

Пределнодопустимите нива на серен диоксид в атмосферния въздух съгласно Наредба № 12 от 2010 год. е:

Средноденочасовата норма за опазване човешкото здраве е 350 мg/m3 = 0,35 mg/m3.

Средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве е 125 мg/m3 = 0,125 mg/m3.
В. Азотен диоксид - NO2.

Азотните окиси бързо се окисляват до получаване на азотен диоксид. Азотния диоксид е кафяв газ с остър мирис и е 1,58 пъти по-тежък от въздуха. Отделя се при технологични процеси, главно в химическата и текстилната промишленост. Азотни окиси се отделят също при електро-химична обработка на металите и при взривни работи.

Азотния диоксид действува възпалително на дихателната система, зъбите, кръвта и причинява разстройство на централната нервна система на човека.

Пределнодопустимите нива на азотен диоксид в атмосферния въздух съгласно Наредба № 12 от 2010 год. са:

Средноденочасова норма за опазване човешкото здраве е 200 мg/m3 = 0,20 mg/m3. Средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве е 40 мg/m3 = 0,40 mg/m3.

Реализацията и експлоатацията на ИП не предполага наличие на наднормени нива от разгледаните замърсители както и превръщането му на източник.

Като цяло качеството на атмосферния въздух в район Видин е добро. Инцидентно през есенно-зимния период са регистрирани наднормени превишавания на сероводород, серен диоксид, което е в следствие на използваните горива в битовия сектор за отопление, на някои предприятия и организации използващи морално остарели паракотелни инсталации. Останалите замърсители са в значително по-малки количества.

Основно въздуха в Общината се замърсява от дейностите в традиционни сектори за икономиката в цяла България: промишленост, енергетика, транспорт, битов сектор и от неорганизираните източници, които в една или друга степен са свързани с изброените сектори. Основния замърсител на атмосферния въздух е сектор “Енергетиката” в лицето на. ТЕЦ “ВИДАХИМ”. На енергетиката се падат: 87.5% от общото замърсяване. На второ място е сектор “Промишленост” с: 8.7% от общото замърсяване. Битовият сектор има най-голям дял в замърсяването на въздуха с въглероден оксид ЁC 77.4% от общото замърсяване.

Данните от преките измервания на емисиите показват, че най-голям дял в общото замърсяване на атмосферния въздух се пада на серния диоксид, азотните оксиди, въглеродния оксид и праха. Нарушението на емисионните норми основно се дължи на недобро управление на технологичните и термични процеси и на лошата ефективност на пречиствателните съоръжения.Основния дял от атмосферното замърсяване е в резултат на горивните процеси в ТЕЦ, промишлеността и ПКЦ. Количеството на продуктите от горивните процеси не е константна величина във времето, а се променя, както по сезони, така и в денонощието. Източниците на замърсяване са разположени в четири населени места: гр. Видин, с. Кошава, с. Покрайна и с. Слана Бара, като замърсяването в различните зони е различно. Неравномерно е и замърсяването в района на гр. Видин, поради различната концентрация на територията на града на източници на замърсяване на атмосферния въздух. Това е свързано в най-голяма степен с Южната и северната индустриални зони. Общата замърсена територия в Община Видин възлиза на 15 км2. Обектът на ИП „Изграждане на вилни селища в поземлени имоти №№ 104001, 104002, 104004, 104005 и 104006 от землището на с. Кутово, община гр. Видин” не е източник на замърсяване на атмосферния въздух.

На територията на гр. Видин е разположена Автоматичната измервателна станция (АИС) и се определя като пункт за мониторинг тип „градски фонов”. Метеорологичните условия на територията на гр. Видин предпоставят сравнително добри условия на разсейване. Тихото време на територията на общината е 23.5%, т.е. по-малко от една четвърт от времето през годината. Средногодишната скорост на вятъра е сравнително ниска ЁC 2 м/сек., което предполага сравнително слаба турболенция на въздушните маси, а от там до слабо разсейване на замърсителите в атмосферата. Силните ветрове на територията на гр. Видин със скорост над 14 м/сек. се появяват от 9 до 19 дни в годината. Основният пренос на въздушни маси става от запад на изток (25.3% от времето през годината) и от северозапад-югоизток (18.9%).

В близост до речни басейни се създават условия за възникване на температурни инверсии, които предизвикват задържане за по-продължително време на замърсителите в приземния слой на атмосферата. Тези инверсии са характерни най-вече за случите на безветрие („тихо време”), когато скоростта на вятъра е под 1 м/сек.

Валежният режим е от много съществено значение за естественото пречистване на атмосферния въздух. Летните валежи са обикновено кратковременни с висока интензивност, което води до порои. От друга страна, обаче, поройните дъждове предизвикват ерозия на почвения слой, с което след засушаване предпоставят емисии на прах.

Мъглите са един от факторите, които водят до влошаване на разсейването на замърсителите. Може да се заключи, че условията за разсейване на замърсителите на територията на гр. Видин не са най-добрите, но не са и най-лошите.

Извършените пробонабирания за ФПЧ показват извесни различия през отделните сезони. Така например а периода 01.10.2010 г. ЁC 31.03.2011 г. /зимен сезон/ са извършени 182 пробонабирания на ФПЧ10, от които 159 броя са над средноденонощната норма. Наднормените стойности са в резултат на началото на отоплителния сезон и използването на твърди горива за отопление, особено в битовия сектор.
µ §

Фиг. № 8 - мg/m3 за м. януари 2011 г.

/През м. януари 2011 г. са извършени 31 пробонабирания по показател ФПЧ10, от които над средноденонощната норма има в 31 броя от дните/.