Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда

Обектът на ИП „Изграждане на вилни селища в поземлени имоти №№ 104001, 104002, 104004, 104005 и 104006 от землището на с. Кутово, община гр. Видин” не е източник на замърсяване на атмосферния въздух с ФПЧ10. При неговата експлоатация ще се използват конверторни климатици, които от една страна спестява електроенергия, а от друга не замърсяват атмосферния въздух.

4.1.3. Характеристика на предвидените с инвестиционното предложение източници на замърсяване (количество и концентрация на емитираните замърсители).

При реализацията на ИП не са предвидени източници за замърсяване на въздуха. Ще липсват количества в различни по времето концентрации на емитирани замърсители на въздуха. Възможно е е иднствено леко запрашаване на обекта по време на строителните дейности, но то ще бъде инцидентно.

Тъй като не се очаква емисии замърсяващи въздуха в реализацията на ИП не е включено технологично изграждането на въздухопречиствателни съоръжения.

Отоплението на вилите ще се осъществява с климатици и ще липсват горивни процеси с участието на твърдо или течно гориво, които да замърсяват локално прилежащите въздушни маси.

4.1.5. Прогноза и оценка на очакваните изменения в качеството на атмосферния въздух (замърсяването на атмосферния въздух), включително и на приземния слой на атмосферата, териториален обхват на зоните със замърсен въздух в резултат от реализацията на инвестиционното предложение.

Нормите по тази наредба са за общ суспендиран прах са:

-максимално еднократна концентрация ЁC 0,50 мг/м3

-средноденонощна концентрация ЁC 0,25 мг/м3

-средногодишна концентрация ЁC 0,15 мг/м3

При реалните условия на строителството на обекта тези изчислени стойности могат практически да бъдат надвишени само в екстремни ситуации, или да бъдат по-ниски. Предвид вида на обекта и факта, че строителството му ще се извършва на отделни площадки /отделните вили/ достатъчно отдалечени една от друга в рамките на голяма площ предполагат “паузи” между отделните изкопни дейности и последващите ги строителни такива. Нашите очаквания са за преобладаващо по-ниски стойности от допустимите. Положителен е и факта, че строително-монтажните работи ще се извършват извън населено место, на проветрив терен, както и че изкопно-товарните дейности ще траят сравнително ограничен период от време.

А - Емисии на отпадъчни газове по време на строителството:

Периодично замърсяване на въздуха от ауспусни газове ще има на местата, където работи строителната механизация или има концентриране на движещи се МПС.

При неорганизираните газови емисии от моторните превозни средства, емитирането зависи от броя и времето, през което същите са в експлоатация. Когато емитирането на газови емисии е за къс период от време ЁC една работна смяна от 8 часа в рамките на едно денонощие, и от малък брой транспортни средства 2-3, масовите потоци са малки и не могат да окажат вредно въздействие върху околната среда, тъй като изхвърлените газове бързо се разсейват.

Както беше посочено, в конкретния случай се оценява източник с разсредоточено, неорганизирано, непостоянно и динамично изпускане на вредни вещества в атмосферния въздух.

Всички съвременни транспортни средства, с двигатели с вътрешно горене, емитират в по-малка или по-голяма степен вредни вещества в атмосферата. Количествата и съставът на отработени газове зависят главно от вида на двигателя и неговото техническо състояние, от начина на движение (обороти), състоянието на пътната настилка и не на последно място от вида на използваното гориво. За илюстрация на зависимостта на количеството вредни вещества, емитирани от МПС, от изразходваното гориво, може да послужи следната таблица:
Вредни веществаКГ вредни в-ва при изгаряне

на 1 тон бензинКГ вредни в-ва при изгаряне на 1 тон газьолВъглероден оксид119,315,8Въглеводороди21,204,16Азотни оксиди9,6148,80Серни оксиди1,005,00Олово (аерозоли)0,15-Алдехиди0,900,80

В отпадните газове има наличие и на малки количества от канцерогенния 3,4 ЁC бензпирен.

При дизеловия двигател се емитират и сажди, количеството на които понякога достига 1% от масата на горивото.

При условие, че зареждането с гориво на стационарната механизация се осъществява на място, то количествата (мощностите) на емитираните вредни вещества в атмосферата от зареждането и от работата на двигателите, ще бъдат следните:

М СО = 0,025 гр/сек

М въглеводороди = 0,0027 гр/сек ЁC от двигателите

М бенз.въглеводороди = 0,26 гр/сек ЁC от зареждането на резервоарите на МПС

М NO2 = 0,0039 гр/сек

М SO2 = 0,00124 гр/сек

М сажди = 0,000222 гр/сек

М олово = 0,000017 гр/сек, при съдържание 0,15 гр/л бензин.

Тези количества са взети от литературата, като изчисленията са направени с разработена методика за моделиране на атмосферното разсейване и по-точно - усъвършенстван вариант за линейни източници при определени условия и предпоставки.

Емисиите на въглеводороди при зареждането с дизелово гориво (преобладаващи при извършването на СМР) са няколко десетки пъти по-ниски, поради ниското парциално налягане на парите и обикновено не се включват в баланса.

При непълното изгаряне на дизеловото гориво от ауспусите се отделят и сажди, водни пари и др.

При положение, че зареждане с бензин няма да се извършва на площадките и по трасето, горепосочените мощности на емисиите се отнасят само за отпадните газове от автомобилите и тежката механизация и за изпаренията при евентуалното зареждане на дизеловите двигатели от стационарни или авто-цистерни.

След извършване на изчисленията за концентрациите на вредните вещества по съответната формула от “Инструкции за изчисляване на разпространението в атмосферата на вредните вещества, съдържащи се в отпадъчните газове от предприятията” (БСА кн. 5 /1978 год.) се получават следните стойности:

Смсо = 39 мг/м3 Смв-ди = 4 мг/м3

СмNO2 = 6, 15 мг/м3 СмSO2 = 3, 79 мг/м3

Смрв = 0, 026 мг/м3 Смсажди = 0, 35 мг/м3

Това са концентрациите на вредните вещества от точковия източник - краищата на ауспусните и резервоарните тръби на автомобилите, които се изчисляват за радиус от 2 метра около източника, при стойност на опасната скорост на вятъра Uм = 0,5м/сек.

Прогнозата за въздействието на отпадъчните газове от двигателите с вътрешно горене върху атмосферния въздух може да бъде направена и в съответствие с приетата от МОСВ „Методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух”, при условие, че се знае колко ще бъде годишното потребление на дизелово гориво, използвано от изкопно-товарната (строително-монтажната) и транспортната техника.

Можем да приемем по аналогия от други подобни строежи, че общото годишно потребление например на дизелово гориво (Q) е 15,6 Mg /тона/, като:

изкопно-товарната механизация (багери, фадроми и др.) е с годишен разход на дизелово гориво /Q/ ЁC 11,6 Mg /тона/; а

транспортната техника (дизелови тежкотоварни автомобили >3,5 t) - с годишен разход на дизелово гориво (Q) ЁC 4,0 Mg /тона/.

В таблиците по-долу са посочени изчислените емисии (за година!) при наличните данни за Q и EF, съгласно методиката:

Вид

техникаПоказателПърва група замърсителиSOXNOXЛОСCH4COCO2N2ONH3

техникаемисионен

фактор,(kg/Mg)

6,0

7,08

15,8

1,3

техника

фактор,(kg/Mg)

6,0

42,7

0,25

313,8

0,014емисия, (kg)24,0170,832,641,0136,81255,20,480,056

Забележка: За изчисленията съдържанието на сяра в дизеловото гориво е прието = 0,3%, което е най-високото по методиката.
Вид техникаПоказателТежки металиКадмий (Cd) Олово (Pb)изкопно-товарна

техникаемисионен фактор, (g/Mg)0,01ЎЄемисия, (g)0,116ЎЄтранспортна

техникаемисионен фактор,(g/Mg)0,01ЎЄемисия, (g)0,04ЎЄ

Вид техника

(PAH g/Mg)Диоксини и фурани

техникаемисионен фактор1,715,4315,4 емисия19,72178,98178,64 транспортна

техникаемисионен фактор1,515,4315,4 емисия6,061,7261,6
Таблица 10

Вид техникаПоказателЧастици (сажди)изкопно-товарна

техникаемисионен фактор, (kg/Mg)5,73емисия, (kg)66,47транспортна

техникаемисионен фактор, (kg/Mg)4,6емисия, (kg)18,4

Количеството на отпадъчни газове и емисиите на вредни вeщества от двигателите с вътрешно горене ще бъде неравномерно и ограничено.

Разпространение на замърсителите от тези източници ще бъде лимитирано по време и ще има локален характер ЁC териториално ограничено върху отделните площадки на подобектите.

Разпространението на вредните вещества няма да засегне приземния слой на атмосферата в околните населени места поради значителните им отдалеченост.

В конкретния случай се оценява подвижен източник с разсредоточено, неорганизирано, непостоянно и динамично изпускане на вредни вещества в атмосферния въздух. Поради тази си специфичност и характер въздействието на вредните газове от МПС и строителната техника в разглеждания случай не може да се оценява по критериите на Наредба № 1 за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр.64/2005г., в сила от 06.08.2006г.)

По време на строителството е възможно наслагване на емисиите на вредни вещества (кумулативен ефект) от ДВГ на товарните МПС, тези на строителната техника и евентуалния автомобилен трафик по шосето. В таблиците по- долу са показани сумарните емисии на замърсителите, получавани в резултат на кумулативния ефект.

Първа група замърсители

Замърсител ЕмисииМПССтроителна техникаОбщоkgkgkgSOx24,069,693,6NOx170,8566,08736,88ЛОС32,6482,13114,77CH41,01,972,97CO136,8183,28320,08CO21255,23654,04909,2N2O0,4815,0415,52NH30,0560,0810,137
Втора група замърсители (тежки метали)

Замърсител ЕмисииМПССтроителна техникаОбщоgggCd0,040,1160,156

Трета група замърсители (УОЗ)

Замърсител ЕмисииМПССтроителна техникаОбщоПолициклични ароматни въглеводороди (PAH)6,0 g19,72 g25,72 gДиоксини и фурани (DIOX)61,72 µg178,98 µg240,70 µgПолихлорирани бифенили (PCBs)61,60 mg178,64 mg240,24 mg

Четвърта група замърсители (Сажди)

Замърсител ЕмисииМПС Строителна техника Общо kgkg kg Сажди (прах)18,466,4784,87

Възможни вредни въздействия върху атмосферния въздух могат да бъдат реализирани при форсмажорни обстоятелства, свързани с природни бедствия и катастрофи, както и от действия, предизвикани от субективни фактори. Възможно е възникване на локални пожари в територията на площадката.
В заключение, въздействието върху атмосферния въздух при реализирането на инвестиционното предложение е следното:

Незначително като характер;

Пряко като въздействие;

Локално като обхват;

Краткотрайно по време;

Временно като продължителност;

Възстановимо;

Без кумулативен и комбиниран ефект.

4.2.1. Хидроложки и хидрогеоложки условия и фактори, влияещи върху количеството и качеството на повърхностните и подземните води.

Основните фактори, оказващи влияние върху количеството и качеството на повърхностните и подземни води могат да се групират на геоложки - свързани предимно с физическата структура на скалите, геоморфоложките условия и климатични.

Видовете скали, независимо от техния произход , може да се разглеждат от хидрогеоложка гледна точка като водопропускливи и водонепропускливи. Водопропускливоста на скалите зависят от тяхната физическа структура. Едни от тях се състоят от отделни зърна , които са в рохкаво неспоено състояние или пък са слепени помежду си и т.н., но при всички случаи между зърната съществуват празнини - пори. Проникването на атмосферната вода става чрез порите и пукнатините на скалите. Общият обем на порите и пукнатините формират общата порьозност на една скала. Общата порьозност на някои видове скали са дадени в следната таблица:

Наименование на скалитеПорьозност в %Гранит, гнайс, диабаз и габро0.2-0.8Кристалинни шисти0.5-2.15Варовик, мрамор, доломит1.5-6.12Креда, мергел3.0-3.75Пясъчник10.0-17.2Едрозърнест и среднозърнест пясък36.0-38.0Разнозърнести пясъци28.0-30.0Еднороден дребен чакъл28.0-30.0Алувиални глини48.0-52.0Дребнозърнест еднороден пясък42.0-48.0Таблица № 11 ЁC Обща порьозност на скалите (по Ш.Ф.Бутц и В.С.Самарина)

Формирането на подпочвените води зависи не само от физическата структура на скалите и почвата, но и от геоложката структура, където от значение са залягането на пластовете един спрямо друг или спрямо земната повърхност, от която става просмукването на атмосферните води. Обектът на инвенстицонното предложение е разположен във Видинската алувиална низина се намира непосредсвено в бреговата зона на река Дунав. Най-силно пряко и коствено се чувства влиянието на голямата река върху природния облик на района. Това дава основование крайбрежието да се отдели в самостоятелна таксономична природогеографска еденица. Видинската низина започва след големия завой на р. Дунав при с. Кошава и завършва при устието на р. Видбол. Дължината й по бреговата линия е 28 km. Заливната тераса на реката обхваща 78 km2, а заедно с незаливната тераса, общата площ на низината е 230 km2. Средната надморска височина е 30-35 м като в село Кутово е около 40м. Геоморфоложките и литоложките условия създават предпоставки за големи различия във водоностността. Наличието на грунтови води в низината е тясно свързана с алувиалните наноси. Те се намират в зависимост от режима на р. Дунав и в много случаи са свързани с дълбоките водоносни хоризонти на скалната основа. Малките реки Делейнска, Тополовица, Цар Петър, Белорадска, Войнишка и Видбол са канализирани и чрез главния събирателен канал се отвеждат в р. Дунав. В геоструктурен план низината попада в обхвата на Видин-Пленишкото издигане (вал). В основата на речната тераса лежат глинестите отложения на долния понт. Средната дебелина на водоносния чакълесто-песъчлив пласт е 14 m. Като осреднени показатели за филтрационните свойства на хоризонта могат да се приемат: коефициент на филтрация К = 80 m/d, проводимост на пласта Т = 1100 m2/d, коефициент на пиезопредаване а = 8400 m2/d. Главен фактор за режима на водните нива в низината е динамиката на водните стоежи на р. Дунав на които ще се спрем отделно. В седиментите с неогенска възраст са формирани следните водоносни комплекси:

А) Сарматски водоносен комплекс - Разпространен е в средната и долна част на водосборния басейн. В южните отдели е разкрит на повърхността, а на север е покрит от по-млади отложения. Състои се от песъчливи и варовити водоносни скали, разслоени от глинести пластове. Напоследък в комплекса се различават два водоносни хоризонта ЁC на Димовската свита (преобладаващо песъчлива) и Фуренска свита (преобладаващо варовита). Дренирането на подземните води се осъществява в речната мрежа. Използва се чрез каптиране на множество извори или чрез сондажни кладенци,чийто дебити се движат от 5 до 50 l/s. По химичен състав водите са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви, пресни, от умерено твърди до много твърди и са с неутрална реакция. Замърсявания от органичен произход са установени като петна в районите около с. Арчар, Букьовци, Крива бара и другаде.

Б) Понтски водоносен хоризонт - Формиран е в пясъчния пласт на Арчарската свита (горен понт), със средна дебелина 80 m. Простира се в долнните и средни течения на реките, като се започне от р. Арчар и се стигне до устието на р. Огоста. Във водосборната област на Огоста се включват около km2. Подхранването на хоризонта се осъществява в южната разкрита част от валежите и от пресичащите този терен реки, а дренирането става в терасата и руслото на р. Дунав. В закритата част на хоризонта над него се разполага друг водоносен комплекс (Брусарска свита). Там водата е напорна и по дунавското крайбрежие често прокараните сондажи дават вода на самоизлив. При водочерпене от тръбни кладенци се получават големи дебити от 10 до 30 l/s. По химически състав водата в терасните отложения е прясна, хидрокарбонатно-магнезиево-калциева, с минерализация най-често 0.7 ЁC 0.8 mg/l, умерено до много твърда.

Климатичните условия оказват влияние върху проникването на атмосферните води и формирането на речния режим главно чрез валежите и изпарението. Климатът е умерено-континентален, които частично е повлиян от водната маса на р. Дунав (Лаков, 2008). Локалното климатично влияние е изразено в снижаване на летните горещини и зимните студове, най-добре проявени при синоптична обстановка от антициклонален тип. Изразява се също в по-честа мъгливост, относително по-висока влажност на въздуха и т.н. По крайбрежието възникват слабопроявени краткотрайни местни ветрове с бризов характер. По-голямата въздушна влажност над реката през лятото частично компенсира малкото валежи. Като цяло, обаче условията на овлажнение са свързани както с валежните количества от една срана, така и от температурните характеристика. Валежите варират между 540-590мм с валежен максимум през май-юни и февруарски минимум. Средната януарска тумпература досига от -1.5, до 1.8° С. Нерядко абсолютните максимуми се доближават да този на страната и достигат до 40-42°С. През лятото засушаванията досигат до 30 денонощия. Недостигът на влага добре се вижда от таблица № 12. При коефицент между 0.30 и 0.59 условията са със слабо овлажнение, а между 0.60 и 0.99 са с умерено овлажнение.

Таблица№ 12 - Коефицент на овлажнение на Н.Н.Иванов /Климат на България, С.1991, БАН/

Станция/МесецIIIIIIIVVVIVIIVIIIIXXXIXIIГодишенВидин2.901.540.740.730.690.640.300.310.331.162.263.800.71Тези условия се подвърждават и от направения комплекно-климатичен анализ на времето в района. През лятото преобладава умерено засушливото време характеризиращо 35 до 60% от денонощията.
4.2.2. Количествена и качествена характеристика на водните ресурси на територията на обекта и категория на водоприемника.

Района на Видинската алувиална низина където се намира обекта на инвестиционното предложение се отводнява от наколко неголеми реки свързани със събирателен канал и заустене в р. Дунав. Това са река Тополовец, Войнишка, Видбол и др.

Река Дунав ЁC повърхностно водно тяло, категория BG1DU000R001 и е втора по дължина в Европа след р. Волга. Дължината й е 2850 км, а водосборният й басейн е 816947 km2. Извира от планината Шварцвалд в Германия, протича през Германия, Австрия, Унгария, Сърбия и служи за граница между Словакия и Унгария, Румъния и България. Влива се в Черно море.

Долното течение обхваща Дунавската хълмиста равнина в България и Влашката низина в Румъния. Поради малкия наклон водата тече със скорост 1 м/сек. Българският бряг е предимно стръмен и висок на места до 80 м, а румънският ЁC нисък и блатист. В нашият участък надморската височина е около 30 м. В долното си поречие Дунав приема водите на сравнително малки реки, които не променят съществено речния режим. В разглеждания район на ИП няма реки които да се се вливат в реката Дунав.

Средният отток в устието е 6430 м3/сек, най-големият е до 20000 м3/сек, а на-малкият ЁC 2000 м3/сек. Колебанията на водното ниво на р. Дунав като плавателна река имат важно значение и с оглед предпазване на крайбрежните райони от наводнения.

Анализът на водното ниво на р. Дунав по средно месечни данни за миналогодишен период показва сравнително малки колебания. Средномесечният максимум превишава средномесечният минимум с около 2,5 ч 3,5 м по цялото протежение на реката в българският участък. Като се вижда на фигура№ 9 максимумът настъпва през април, а минимумът ЁC през октомври.

Покачването на водното ниво на р.Дунав през м. март в българския участък средно с 80 ч 120 см спрямо водното ниво през февруари се дължи на масовото снеготопене в по-ниските части от водосбора на реката, а продължаване на пълноводието до м. юни ЁC на преобладаващия майско-юнски валежен максимум. Качеството на водите на р. Дунав в българския участък се обуславя от горното и средното течение на реката. Българските и Румънските речни притоци указват незначително влияние.

Извършваните наблюдения за качественото състояние на водите на р. Дунав по Националната система на екологичен мониторинг показват, че по наблюдаваните показатели съгласно Наредба № 7/86 год. ЁC БПК5, неразтворени вещества, амониев азот, нитрити и фосфати най-често съответствуват на водоприемник II категория, а определената за пункта Никопол е III категория .

Река Тополовец води началото си под вр. Връшка чука (692 м) от с. Извор махала.Тук тя се образува от множество малки рекички, които са с чисто планински характер.Река Тополовец приема два главни леви притока, които се събират пред с. Раброво под името р. Рабровска. Наклонът на реката е сравнително стръмен. Река Тополовец при проливни дъждове приижда буйно и след вливането на р. Рабровска и поради ниските брегове и равния терен залива значителни обработваеми площи.

Река Войнишка се образува главно от два притока: Чичилска и Короманица. За начало е приета р. Чичилска, която извира източно от вр. Черноглав. Повечето от рекичките, образуващи началото на р. Чичилска, извират от югоизточните склонове на вр. Връшка чука, а останалитеЎЄот северните склонове на вр. Черноглав. Река Войнишка запазва полупланинския си характер на около 3-4 км след вливането в нея на р.Войница. Реката е коригирана в долното си течение.

Река Видбол води началото си от източните склонове на вр. Голям Бабин нос. Множество малки рекички дават началото на реката. Тези рекички се оформят в три по-големи притока, които минават съответно през с. Раковица, Подгоре и Тополовец и се събират към с. Цар Шишманово. В началото си тези притоци имат планински характер. След вливането на р. Грамадска при с. Синаговци р. Видбол навлиза в напълно равнинен район. В долната част на реката е направена корекция.

Тези реки не оказват съществено влияние върху водните ресурси на територията на обекта поради тяхното географско положение. От съществено значение е река Дунав, която има пряко отношение към водните ресурси на територията на обекта на ИП. В този контекс в хидроложко отношение, що се отнася до повърхностните води може да се търси връзка на ИП с евентуално въздействие върху р. Дунав, но само ако има заустване в тях, а такова не се предвижда.

Анализът на данните от провежданият мониторинг показват, че в болшинството от случаите качеството на водите отговаря на проектната III категория водоприемник и не може да се повлияе негативно на експлоатацията на вилното селище, обект на ИП.