Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда



страница5/10
Дата18.06.2018
Размер1.27 Mb.
#73971
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Картосхема № 1 ЁC ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ
В разглеждания район подземните води са акумулирани в алувиалните отложенията на Видинската алувиална низина. Обектът е разположен на терен съставен от три различни водонсни хоризонта образували различни подземни водни тела (ПВТ).

Първото водно тяло както се вижда от картосхема № 2 са поровите води в кватернера на Видинската низина (BG1G0000QАl002 по сигнатура на МОСВ ЁC Басейнова Дирекция Дунавски район). Площта е около 202 кмІ. Типът на ПВТ е поров безнапорен. Покриващите го пластове в зоната на подхранване са глинести отложения, а литоложкият строеж се състои от чакъли и пясъци както и от песъкливи глини. Средната дебелина на подземното водно тяло е 18.5 м. Средната водопроводимост е 1250 мІ./ден, а средни коефицент на филтрация е 68 м/ден. Модулът на подземният отток е 5.0 л/сек/ кмІ . Посоката на обмен с водоповърхносните води е пряко насочен към река Дунав. Водовземането от него за питейни нужди е 290л/сек при естествен ресурс 800 л/сек. Общото водовземане е 1436 л/сек. Няма данни за изкуствено подхранване. Защитното действие на покриващите пластове при тристепенната скала ЁC благоприятно, средно и лошо изразено в % се характеризира като 90% лошо и едва 10% средно. Земеделието като стопанска дейност оказва негативно въздействие в химичното състояние на подземното водно тяло като увеличава съдържанието на NO3 и PO4 във водата.

Картосхема № 2 - поровите води в кватернера

Под обекта е локализирано и подземно водно тяло във във втория водоносен слой картосхема № 2. Това са поровите води на Неогена на Ломско-Плевенската депресия (BG1G00000N2034 по сигнатура на МОСВ ЁC Басейнова Дирекция Дунавски район). Площта му е около 3065 кмІ. Типът на подземното водно тяло е поров. При него са се обособили два водоносни слоя горен и долен. В горният водоносен слой типът на ПВТ е безнапорен. Покриващите го пластове в зоната на подхранване са песъкливи глини и льос. Литоложкият строеж са сивозеленикави глини, песъкливи глини и глинести пясъци в алтернация с маломощни въглищни лещи. Средната дебелина на подземното водно тяло е 70 м. Средната водопроводимост на водното тяло е 140 мІ/ден при среден коефицент на филтрация е 2 м/ден. Средният модул на подземният отток е 0.8 л/сек/кмІ. Неговата площ в зоната на подхранване е 618 кмІ. Обменът с водоповърхностните води е затруднен. Липсват данни за естественият му ресурс. Не се ползва за питейни нужди. Няма данни за изкуствено подхранване. Защитното действие на покриващите пластове се характеризира като 90% лошо и 10% средно. Земеделието като стопанска дейност оказва негативно въздействие в химичното състояние на подземното водно тяло като увеличава съдържанието на NO3 и други елементи във водата като например Mn.

В долният водоносен слой типът на ПВТ е напорен. Литоложкият строеж отгоре са глини (водоупорни), а под тях следват разнозърнести пясъци (водоносни) с маломощни глинести прослойки. Средната дебелина на подземното водно тяло е 100 м. Средната водопроводимост на водното тяло е 2500 мІ/ден при среден коефицент на филтрация е 25 м/ден. Липсват данни за модула на подземният отток. Водовземането от него е 96 л/сек при естествен ресурс 1730 л/сек. Не се подхранва изкуствено. Общото водовземане за питейни и битови нужди е 66 л/сек. Защитното действие на покриващите пластове се характеризира като 95% благоприятно и 5% средно. Няма антропогенно въздейсвие върху ПВТ в този водоносен слой.

Картосхема№ 3


Третото подземно водно тяло локализирано под обекта на ИП е във третия водоносен слой (Картосхема№ 4). Това са Карстовите води на Ломско-Плевенската депресия (BG1G000N1bp036 по сигнатура на МОСВ ЁC Басейнова Дирекция Дунавски район). Площта му е около 6573 кмІ. Типът на вместващия колектор е карстов, а типът на ПВТ е напорен. Покриващите го пластове в зоната на подхранване са льосови отложения. Литоложкият строеж в западната (мястото на обекта на ИП) и централна част са варовици от типа шуплести, напукани и окарстнени. В източната част са варовици, пясъчници и пясък. Средната дебелина на подземното водно тяло е 250 м. Средната водопроводимост на ПВТ е 630 мІ/ден при среден коефицент на филтрация е 2.5 м/ден. Средният модул на подземният отток е 0.8 л/сек/кмІ.Неговата площ в зоната на подхранване е 1821 кмІ. Обменът с водоповърхностните води е затруднен. Водовземането от него за питейни нужди е 56 л/сек при естествен ресурс 5460 л/сек. Общото водовземане е 690 л/сек. Няма данни за изкуствено подхранване. Защитното действие на покриващите пластове се характеризира като 95% благоприятно и 5% средно. Няма антропогенно въздейсвие върху ПВТ в този водоносен слой.


Картосхема№ 4

4.2.3. Характеристика на водоизточниците и водопотреблението за обекта.

Като цяла експлоатационни водни ресурси във Видинската низина се оценяват като сбор от следните компоненти:

Привлекаеми водни количества от р. Дунав (при Mлин = 0.5 m3/s/km) Qпрвл = 13m3/s;

Страничен подземен приток към низината от към сушата, определен от “Водпроект” по метода на триъгълниците,равен на 0.4 m3/s.

Инфилтрационно подхранване от валежите, определено като разлика между валежи и изпарение, при нулев повърхностен отток се изчислява на около 0.6 m3/s.

Така сумарно експлоатационните ресурси на Видинската низина се оценяват на 14 m3/s или 440.106m3 годишно.Това водно количество няма връзка с вътрешния речен отток на страната и може да се разглежда като допълнителен потенциален експлоатационен воден ресурс. В крайречната ивица при Златен рог и Сланотрън са изградени 4 кладенци тип “Раней” с общ дебит 1150 l/s. Южно от гр. Видин са изградени 7 кладенци “Раней” с общ начален дебит 1100 l/s, но през последните години е по-малко от половината. За подсилване на промишленото водоснабдяване са изградени 10 бр. тръбни кладенци с общ дебит 200 l/s и един “Раней” също 200 l/s.

ИП попада в обхвата на вододобивна система от 4 бр. Шахтови кладенеца тшп „Раней” към помпена станция „Сланотрън”, експлоатирана от „ВиК” ЕООД, гр. Видин за питейно ЁCитово водоснабдяване на гр. Видин, с. Гомотарци, с. Кошава и с. Сланотрън. Два от шахтовите кладенеца се намират в землището на с. Кутово и са в близост до имотите, а другите два ЁC в землището на с. Сланотрън. Разположението на всички поземлени имоти спрямо най-близко намиращите се шахтови кладенци /ШК/ е както следва:

ПИ № 104001 ЁC на около 125 югозападно от ШК;

ПИ № 104002 ЁC на около 80 м южно от ШК, между тях е път ПИ № 000106, по кайто ще се достига до обекта;

ПИ № 104004 ЁC на около 100 м югоизточно от ШК;

ПИ № 104005 ЁC на около 200 м източно от ШК;

ПИ № 104006 ЁC на около 300 м североизточно от ШК.

От тези отстояния се вижда, че е спазено изискването на Наредба № 3/16.10.2000 г. границата на пояс I от СОЗ на водовземни съоръжения да бъде не по-малко от 50 м от всички страни на съоръжението. Имотите попадат в пояс II на СОЗ за питенй вода.

От писмо изх. № 2597/09.05.2011 г. на БДУВДР, гр. Плевен е видно, че поради сравнително лошото състояние на подземното водно тяло не е възможно сондиране за собствен водоизточник. Още повече, че имотите попадат във II зона на санитарно-охранителен режим.

По проект вода за санитарно-битови нужди ще се подава от питейния водопровод обслужван от „ВиК” ЕООД, гр. Видин, който захранва и нуждите на близкото село Кутово. За нашата страна са утвърдени следните норми за водоползване в населени места - до 5000 души, по 80 литра на жител. За планински курорти, хотели и почивни станции на човек/24 часа е необходимо 0,2 м3 вода за санитарно-битови нужди.

Максималната натовареност /която едва ли ще се достига/ в брой живеещи хора, туристи или почиващи на разглежданият обект се очаква да бъдат около 250 души, за които ще са необходими, максимум 125 м3/24 часа. Поради опасенията на „ВиК” ЕООД, гр. Видин, че ще има проблем с водоснабдяването на велното селище, като добро проектантско решение е изграждането на допълнителен резерзоар за вода към всяка къща. Той ще се пълни в тъмната част на деня, когато потреблението е минимално и ще се ползва при нужда.

Вода за питейни нужди ще се осигурява в бутилиран вид от магазинната мрежа на гр. Видин и страната в неограничени количества.

Същия резервоар може да се ползва и за необходимото противопожарно водно количество от Q = 5 л/сек.

4.2.4. Източници на замърсяване, предвидени в проекта - количество и качество на отпадъчните води.

На територията на обекта, предмет на настоящия ДОВОС се формират битово-фекални и повърхностно-дъждовни отпадъчни води.

А - Битово-фекални отпадъчни води.

Те се формират от ползуващите вилното селище при краткотраен или по-продължителен отдих и туризъм. Очаква се тяхното количество при максимално възможна натовареност да бъде около 25-30 м3/денонощие.

Този тип отпадъчни води са замърсени главно с органични вещества и детергенти. Очакваният им състав е:

БПК5 ЁC около 180 ЁC 200 mg/l;

Неразтворими вещества около 200 mg/l;

Общ азот ЁC около 25 ЁC 30 mg/l;

Общ фосфор ЁC около 8 mg/l.

Според Закона за водите са възможни няколко варианта за заустване на отпадъчните води при изграждането на подобен тип обекти, а именно:

а/ заустване в повърхностен воден обект след издаване на разрешително в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „а” от ЗВ;

б/ заустване в повърхностен воден обект без издаване на разрешително, при условията на чл. 46, ал. 4, т. 1 от ЗВ в случаите на заустване на битови отпадъчни води за обекти извън границите на населените места и селищни образования при:максимално водно количество до 10 м3 на денонощие и до 50 еквивалентни житела или осигурено най-малко първично пречистване на отпадъчните води.

в/ заустване във водоплътна изгребна яма при сключен договор с „ВиК” оператор за изтегляне на отпадъчните води от ямата и приемането им в селищна канализационна система.

В разглеждания случай нямаме водоприемник в който да се заустват отпадъчните води. Проектирано е решение за изграждане на пречиствателна станция /ЛПСОВ/, която да пречиства отпадъчните битови води, които след пречистването ще се заустват във водоплътна изгребна яма. Така пречистените води ще се предоставят чрез фирма оператор /най-вероятно „ВиК” ЕООД, гр. Видин за приемането им в канализационната система на град Видин. Тези води няма да натоварват кумулативно чрез повишаване на замърсяването, тъй като вече ще бъдат преминали през ЛПСОВ.

ПСОВ се предвижда да бъде модулен тип БИОБЛОК 250-К, BRATISLAVA, с пречиствателен ефект 95%, БПК5 - от 10 до 30 мг/л и неразтворими вещества ЁC 10 до 30 мг/л. Спецификацията на съоръжението е дадена в Приложенията към ДОВОС. Възможно е и друго алтернативно решение за вида на пречиствателното съоръжение. Съвременните достижения в тази насока са приемливи и дават възможност за комбиниране на отделни модули и надграждане на капацитета на съоръжението според потребностите на съответния обект.

Б -  Повърхностно дъждовни води.

Дъждовните води се формират от валежите паднали на площадката и покривите на сградите. Те ще се стичат чрез площадкова канализация във водоплътните изгребни ями и по незастроената част от имотите.

Не се очаква чрез тях да се натоварят /по отношение на замърсеността/ пречистените от ЛПСОВ количества.
4.2.5. Прогноза и оценка на очакваните изменения в режима на водните течения и подземните води вследствие предвидените с проекта водоползване, корекции на реки, хидротехнически съоръжения и др., както и тяхното влияние върху количествения режим и качествата на подземните води, общото състояние на водните екосистеми и процесите на самопречистване в условията на нормални и сухи години.

От реализацията на обекта «Вилни селища» в землището на село Кутово не се очаква да настъпят изменения в режима /в качествено и количествено отношение/ на повърхностните водни течения. Не се предвиждат корекции на реки, изграждане на хидротехнически съоръжения или заустване на отпадъчни води във водоприемник. Водоползването в обекта ще се осъществява от наличната водопроводна система.

Подземните водни тела няма да изпитват никаво вредно въздействие по отношение на тяхното количество като запаси и качество на съдържащите се в тях водни запаси.

Общото състояние на водните екосистеми и процесите на самопречистване в условията както на нормални, така и на сухи години остава непроменено. Не се очаква допълнително влошаване на лошото състояние на подземните води и негативни последствия за водоизточниците.

Оценката за въздействието е ЁC несъществено и минимално, а прогнозата благоприятна.
4.3. Отпадъци:

4.3.1. Очаквано количество генерирани отпадъци (наименование, код, количество).

От строителството и експлоатацията на вилните селища предвид характера на обекта ще се генерират сравнително малко по количество и ограничени по вид отпадъци.

Класификация на отпадъците се извършва съгласно Приложение № 1 на Наредба № 3 от 1.04.2004 год. с оглед осигуряване екологосъобразното им управление в съответствие със Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

На обекта ще се генерират отпадъци при изпълнение на строителството и по време на експлоатацията.

По време на строителство:

- 17 07 01 ЁC смесени строителни отпадъци ЁC около25 м3/год.;

- 20 02 02 ЁC почва и камъни ЁC 15 м3/год.;

- 20 03 01 - смесени битови отпадъци ЁC очаквано количество около 5,5 т/год.

По време на експлоатацията:

-15 01 02 ЁC Пластмасови опаковки ЁC около 3 т/год.;

-15 01 04 ЁC Метални опаковки ЁC 0,5 т/год.;

-15 01 06 ЁC Смесени опаковки ЁC около 5 т/год.;

-15 01 01 ЁC Хартиени и картонени опаковки ЁC 2,5-3,0 т/год.;

-20 03 01 ЁC Смесени битови отпадъци ЁC около 10 т/год.

-19 08 05 ЁC утайки от пречистване на отпадъчни води от населени места ЁC те ще се почистват един път на три години и ще се приемат от фирма със сертификат за по-нататъшна обработка.


4.3.2. Управление на отпадъците - събиране, временно съхранение, транспортиране, депониране, обезвреждане.

Статута на обекта определя като недопустимо да се нарушава хигиенния облик на територията предназначена за отдих и организиран местен и международен туризъм, а това означава създаване на организирано събиране, временно съхранение и своевременно извозване на отпадъците. За целта и в контекста на Общинската програма за управление на отпадъците на определени места /указани от община Видин/ от свободните площи ще се поставят контейнери за разделно събиране на битовите отпадъци. Събраните разделно опаковки ще се съхраняват временно и ще се предават на лицензирани фирми.

Съгласно сключен договор с лицензирана фирма или Община Видин смесените битови отпадъци ще бъдат извозвани на общинското депо.

Отпадъците от осветителните тела в случай, че има вероятност да се генерират от луминисцентни лампи /които се класифицират като опасни/ е необходимо да се съхраняват отделно в специални съдове и да се предават на лицензирана фирма обработваща този вид опасни отпадъци.

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова утвърди Националния стратегически план за поетапно намаляване количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране. Документът е в сила от датата на утвърждаването му - 28 юли 2010 г . Националният план предвижда разделното събиране на подходящите за компостиране биоразградими битови отпадъци да се осъществява от общините. В процеса на разделното събиране участват населението, собствениците на търговски обекти, ресторанти, пазари, предприятията от хранително-вкусовата промишленост и т.н.

Компостирането е основният метод, който е избран за управление на биоразградимите битови отпадъци в България. Предвидено е във всички общини на територията на страната да бъдат изградени открити площадки за компостиране на отпадъци от обществени паркове и градини. Биоразградимите отпадъци от вилните къщи ще е необходимо да се управляват съвместно с община Видин.

Мерките, които ще се предприемат във връзка с третиране на отпадъците трябва да бъдат съобразени с изискванията на ЗУО и подзаконовите наредби и ще допринесат за минимизиране на неблагоприятното въздействие на отпадъците върху околната среда.

Генерираните строителни отпадъци ще се използуват за вертикалната планировка и излишната част ще се извозва на определени площадки за рекултивация посочени от Община Видин.


4.3.3.Оценка и прогноза за въздействието върху околната среда на генерираните отпадъци и начините за тяхното третиране.
Оценката на генерираните отпадъци е, че те няма да са в големи количества и разнообразни по характер. Няма да се различават съществено от отпадъците на малко населено място. От етапа на строителството отпадъците ще са временно налични и с неговото приключване генерирането им спира. За продължително време ще са налични главно определени количества твърди битови отпадъци, които ще се третират според действащото законодателство /ЗУО/ и Програмата за управление на отпадъците на община Видин.

Прогнозата за въздействието върху околната среда като следствие от реализацията на разглежданото инвестиционно предложение е благоприятна. Не се очаква значимо отрицателно въздействие вследствие замърсяване на компонентите на околната среда с нерегламентирано изхвърлени отпадъци. Не се очаква вторично замърсяване на води и почви или местообитания на растителни и животински видове вследствие действието на отпадъци от строителството и експлоатацията на вилните селища.

4.4. Вредни физични фактори - шум, вибрации и вредни лъчения (йонизиращи, нейонизиращи, топлинни и др.).

4.4.1. Съществуващи източници на вредни физични фактори и информация за техните въздействия

Като вредни физични фактори могат да се разглеждат шума, вибрациите и вредните йонизиращи и нейонизиращи лъчения.

Основен източник на шум ЁC като интензитет и всеобхватност е транспортът ЁC автомобилен /особено тежките МПС/, авиационен и железопътен. Шумът е основния проблемен фактор за гъсто населените зони. При движението си по пътищата МПС генерират шум със следната интензивност:

Леки автомобили ЁC 72-90 db/A;

Товарни автомобили ЁC 74-108 db/A;

Автобуси ЁC 83-95 db/A;

Мотоциклети ЁC 90-105 db/A;

Увеличеният брой на моторни превозни средства в движение, неджоброто им в повечето случаи техническо състояние, интензивността и скороста на движение, недобрата пропускателна способност на пътната мрежа, състоянието и вида на пътната настилка ЁC това са все фактори имащи отношение към повишаване шумовото натоварване в големите населени места.

Основните показатели и нива за шум в околната среда на зони за обществен и индивидуален отдих, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, се определят както следва:

през деня - 45 dBa;

вечер ЁC 40 dBa;

през нощта ЁC 35 dBa.

С цел ограничаване вредното въздействие на шума в околната среда е приета Европейска Директива 2002/49/ЕО от 25.06.2002 г. за оценка и управление на шума в околната среда. основните изисквания на директивата са въведени в националното ни законодателство чрез Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ - посл. изм., ДВ бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г.

Източници на вибрации в околната среда обикновено са тежкотоварният автомобилен транспорт и релсовият транспорт ЁC влаковете.

Йонизиращи и нейонизиращи лъчения като резултат от дейностите на човека обикновено се срещат в специалицирани цехове за техническо оборудване, комуникационни центрове, лаборатории и др. Известно е, че над определени гранични стойности за напрегнатостта и плътността на енергийния поток на ЕМП полето оказва вредното въздействие върху живите организми. За това са определени прагови стойности за съответните параметри на ЕМП, над който е вредно пребиваването на хора и други прагови стойности, за които да има ограничения във времето за престой. Основни нормативни документи действащи в Република България и третиращи въпросите за пределно допустими нива и контрола на електромагнитни полета за различните честотни диапазони са:

„h НАРЕДБА №9 от 14.03.1991г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти;

„h НАРЕДБА №7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда;

„h НАРЕДБА №1 от 13.06.1991 г. за екологичните изисквания към териториално-устройственото планиране и инвести-ционните проекти.
Пределно допустимите нива на ЕМП са:

„h Честотен обхватПределно допустимо нивоoт 30 до 300КHz 25 V/m oт 0.3 до 3МHz 15 V/m oт 3 до 30МHz 10 V/m oт 30 до 300МHz 3 V/m oт 0.3 до 30GHz 10 mW/кв.см


4.4.2. Източници на вредни физични фактори, предвидени с инвестиционното предложение.

Основните показатели и нива за шум в околната среда на населените места, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, се определят с наредбата по чл.11, т.5 и се публикуват на Интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

При реализацията на разглежданото ИП е възможно единствено проявление на въздействие от страна на фактора шум, и то главно във фазата на строителството. Тъй като този тип строителство /нискоетажно и вилен тип/ не изисква включването на тежкотоварни, мощни машини, не е предвидено навлизане в земните недра с някаква техника или взривове, то шумът, който се очаква да бъде генериран по време на строителството няма да превишава определените в нормативните документи нива.

По време на експлоатацията на обекта не се очаква наличие на шумови замърсители, на източници на вибрации или вредни лъчения и електромагнитни полета.


4.4.3. Прогноза и оценка на предполагаемото въздействие на вредните физични фактори.

Изискванията за ограничаване на вредния шум при проектирането и изпълнението на строежите се определят и в съответствие със Закона за устройство на територията.

Кметовете на общини или упълномощени от тях длъжностни лица имат право да:

1. упражняват контрол за спазване на правилата и нормите за изпълнение на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителство;

2. упражняват контрол за спазване изискванията на този закон в тихите зони и урбанизираните територии;

3. организират и регулират движението на автомобилния транспорт в населените места с оглед намаляване на шумовите нива до допустимите норми.

Поради характера на дейностите прогнозата за предполагаемо въздействие на вредни физични фактори е благоприятна и оценката е, че не се очаква значително и продължително такова въздействие върху околната среда и човешкото здраве.

4.5. Земи и почви:

4.5.1. Характеристика на състоянието на почвите, в т.ч. нарушени земи (ерозирани, преовлажнени, засолени, вкислени, унищожени от стопански дейности и замърсени с вредни вещества и отпадъци) на територията на обекта и в граничещите с него земи по степени и зони на увреждане. Почвена карта.

Разпределението на почвите във Видинска област се определя и е във взаимовръзка с физико-географските характеристики. В крайдунавските низини почвите са предимно карбонатни и типични черноземи, а излужените и оподзолените почви са развити върху по-високо издигнатите южни и източни части и в най-западната част на Дунавската равнина (западно от Белоградчик). Южно от зоната на черноземите, в северните части на Предбалкана са развити тъмносивите почви, а в южните части ЁC сиви горски и канеленогорски почви. В карстовите райони са разпространени хумусно-карбонатните почви (рендзини). По долините на реките почвите са алувиално-ливадни.

Територията на ИП е в землището на с. Кутово, община Видин и е в близост до течението на река Дунав /около 600-700 м/.. Непосредствено до река Дунав се намират крайбрежните Видинска и Арчаро-орсойска низина, които имат средна надморска височина 20-30 m. Тук се срещат предимно алувиално-ливадни почви ЁC вж. картата в Приложенията.

Алувиално-ливадните почви заемат най-често заливната и първата надзаливна тераса. Тези почви се развиват при близко ниво на подпочвените води най-често от 1 до 2-2.5 м. Почвообразуващите материали са речните наноси и имат разнообразен характер. Характеризират се със слабо напреднал почвообразувателен процес.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница